АДЕКВАТНОСТ НА СФЗ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗПТ – ARCHANGEL

April 27, 2021

АДЕКВАТНОСТ НА СФЗ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗПТ

ОЦЕНКА

НА АДЕКВАТНОСТТА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ СИСТЕМАТА ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ОБСЛЕДВАН ОБЕКТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА

 

 

УВОДНА ЧАСТ

 

 

Уважаеми колеги,

„АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- АРХАНГЕЛ“ /АПТА/, ЕИК: 176477400, е неправителствена организация за противодействие на тероризма на територията на Република България. Дейността се извършва от квалифицирани специалисти в областта на превенцията на терористични въздействия и частната охранителна дейност, с богат опит в теорията и практиката. Като част от дейността си АПТА издава материали, посветени на проблематиката , както на противодействието на тероризма, така и по въпроси касаещи Закона за частната охранителна дейност, в т.ч. работата на частните охранителни дружества по видовете охранителна дейност.

Един от проблемите, с които се сблъскват много колеги, стремящи се да достигнат пълнота при изготвяне на изискваната от Закона за частната охранителна дейност и Закона за противодействие на тероризма документация при поемане на обект под охрана или поемане под антитерористична протекция, е адекватността на елементите от системата за физическа защита /СФЗ/, налични на обследвания обект.

Както е ясно, за да се изследват наличните елементи от приложената СФЗ на обект, е необходимо да се извърши охранително или антитерористично обследване, част от което обхваща и разглежданата в този материал тема.

С оглед извършване на следващата стъпка от прилагане на идеята на Алианс за противодействие на тероризма- „Архангел“ в реалната дейност „на терен“ и при изготвяне на документооборота, а именно въвеждане на уеднаквени стандарти при изследване на наличните елементи от една конкретна СФЗ, се налага да се изготви процедура, която да разглежда всяка конкретна Система за физическа защита на строеж, от гледна точка на прилаганите охраните съответни охранителни или антитерористични протекции. Още една задача, която си поставяме с този материал е да анализираме възможността за прилагане на уеднаквена процедура при обследване на елементите от СФЗ за целите на охранителна и антитерористична дейност.

 

 

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

ЩО Е ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА ОБЕКТ?

Физическа сигурност на обект е съвкупност от елементи и продукти за защита, използвани при изграждане на сградите, осигуряващи тяхната устойчивост срещу посегателства.

 

С „Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите“, в сила от 04.04.2017 г. се определят:

  1. минималните изисквания за физическа сигурност на строежите (ФСС) при проектирането и изграждането им;
  2. класификаторът на строежите по клас на физическа сигурност (КФС);
  3. техническите изисквания за проектиране и влагане на елементи за физическа защита на строежите.

Системите за физическа защита са важен фактор при обезпечаване на сигурността и защитеността на обект под охранителна или антитерористична протекция. От тяхната адекватност, функционалност, изправност и съвършенство до голяма степен зависи обхвата и качеството на защитеност на обекта. Ролята на елементите на СФЗ е да осигуряват:

1.Заградително- ограничително влизане на територията на охранявания обект;

2.Контролирано пропускане на лица и МПС на територията на охранявания обект;

3.Обезпечаване на контрол на територията на охранявания обект;

4.Обезпечаване на контрол по периметъра на охранявания обект;

5.Спомагане за правилното и пълноценно изпълняване на пропускателния режим;

6.Други специфични задачи.

 

По смисъла на тази наредба са въведени някои важни понятия, които ще изредим:

“Алармени системи срещу проникване и нападение” са сигнално-охранителни и известителни системи, предназначени за откриване, за установяване на наличието на опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на строеж и за подаване на сигнал при нерегламентирано влизане, опит за влизане и/ или при нападение на наблюдаван строеж, които включват централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние.

“Блиндирани врати” са основни врати, притежаващи ІІІ и по-висок клас на устойчивост на взлом съгласно посочения в т. 1 от приложение № 3 стандарт в наредбата.

“Достъпни външни стени, подове и покриви” са: всички външни/ фасадни стени на приземния етаж/ ниво, терасовидни етажи, етаж, непосредствено над приземен и под последен етаж/ ниво; фундаментната и покривната плоча на строежа. Към тях спадат и всички вътрешни стени и плочи на строежа, определящи границите на отделни зони и обекти, притежаващи по-висок КФС от този на строежа.

“Достъпни прозорци и врати” са прозорци и врати (без определените като основни) в един строеж, които могат да бъдат достигнати с помощта на елементарни средства. Освен намиращите се на достъпни етажи/ нива към тях могат да бъдат причислени и тези, които са на покривите, на терасовидни етажи, непосредствено над приземен и под последен етаж/ ниво или тези, които са към достъпни балкони, лоджии или тераси.

“Задържащи достъпа съоръжения” са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица и транспортни средства до охранявания строеж, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в т.ч.:

а) физически (кльонови допълнения – единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

б) звукозаглушаващи;

в) светлиннозаслепяващи;

г) химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

“Заключващи устройства” са всички брави, ключалки и катинари, предотвратяващи отварянето на врати, прозорци, капаци (щори, ролетки), решетки, без използване на механичен, електронен или друг способ.

“Защитно остъкляване” представлява прозрачен многослоен материал, притежаващ свойства на стъкло, устойчив на ръчна атака и/ или куршуми, и/ или налягане при експлозия.

“Клас на физическа сигурност” (КФС) е класификатор на строежите или отделни обекти в тях в зависимост от степента на съществуващия риск от посегателства при тяхната експлоатация.

“Обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.

“Ограда” – съоръжение около имот и/ или строеж, което го предпазва от нерегламентирано проникване.

“Оградни съоръжения” са всички видове врати, монтирани на оградата, със задвижващи и заключващи устройства към тях; задържащи, спиращи и контролиращи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самото съоръжение или до сградата, неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

“Основни врати” са входните врати (на строеж или отделни обекти в него) с основно предназначение за осигуряване на преход между прилежащата територия и строежа или между общите му части и самостоятелните обекти в него.

“Посегателства” са актове на неправомерно въздействие и/ или проникване в строежа.

“Система за видеонаблюдение” е система за наблюдение, формирана от телевизионни камери, устройства за контрол, предаване и управление на сигнала до определено място (център за наблюдение), оборудвано с монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и др., необходими за наблюдение и/ или заснемане на определена зона/ и за сигурност.

“Системи за контрол на достъпа” са всички видове биометрични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и др., които при подадена команда деблокират спиращите съоръжения или заключващите устройства, като осигуряват възможност и за запазване/изпращане на информацията в контролен пункт/център за наблюдение.

“Система за периметрова охрана” е алармена система за сигурност, монтирана за контрол на оградата и/ или на полосата между две огради и/ или прилежащата територия на строежа.

“Спиращи достъпа съоръжения” са подвижни и неподвижни съоръжения около строежите и/ или техните огради, ограничаващи или спиращи движението на превозни средства, като различни видове бариери, барикади, стълбове, рогатки, парапетни ограничители, стоманобетонни блокове, ровове, боларди (потъващи в земята защитни метални цилиндри), неравности по пътната настилка и др.

“Строежи” са строежите, определени с § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.

“Технически средства за контрол” са скенери за проверка на посетители и техния багаж, входяща кореспонденция, пощенски пратки и превозни средства (металдетекторни рамки, ръчни металдетектори, детектори за откриване на експлозиви), огледала за проверка на превозни средства и др.

“Устойчивост на взлом” е свойство на конструкцията на строежа и физическите бариери да устоят на опитите за проникване с взлом, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

“Устойчивост на експлозия” е свойство на конструкцията на строежа и вложените/ монтираните елементи да устоят на разрушително действие на ударна вълна, образуваща се при взрив, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

“Устойчивост на куршуми” е свойство на монтажните елементи (врати, прозорци, капаци и защитно остъкляване) да оказват съпротивление срещу изстрели от определено оръжие и боеприпаси, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

“Физически бариери” са всички видове огради; оградни съоръжения; врати, прозорци, капаци (щори, ролетки за врати и прозорци) и решетки; заключващи устройства; защитно остъкляване; хранилища за ценности; тунелни проходни съоръжения, включително и подвижни, за безопасно придвижване (влизане и излизане) на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и други спортни съоръжения.

“Физическа сигурност на строеж” е съвкупност от елементи и продукти за защита, използвани при изграждане на строежите, осигуряващи тяхната устойчивост срещу посегателства.

“Хранилища за ценности” са всички шкаф-сейфове, сейфове, депозитни системи и трезорни помещения (монолитни или модулни) с техните трезорни врати в строежите, предназначени за съхраняване и сигурност на ценно/опасно имущество от кражба с взлом или огън.

“Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали” – постоянно обслужван център, в който постъпва информация за състоянието на една или повече алармени системи срещу проникване и нападение и системи за видеонаблюдение.

В текста на наредбата, основни елементи за физическа защита на строежите са:

1.физически бариери;

2.охранително осветление;

3.компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;

4.алармени системи за сигурност;

5.служебни помещения и оборудване.

В зависимост от степента на съществуващия риск при експлоатацията им, обектите се класифицират в пет класа на физическа сигурност.

 

Класове на физическа сигурност:

  1. строежи с много висока степен на риск – I клас;
  2. строежи с висока степен на риск – II клас;
  3. строежи със средна степен на риск – III клас;
  4. строежи с ниска степен на риск – IV клас;
  5. строежи с много ниска степен на риск – V клас.

 

„Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност“, в Глава втора „Примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, в чл. 6, ал. 1 е записано, че охраната на имуществото на физически или юридически лица включва следните примерни типове обекти:

  1. хотели и други търговски обекти с места за настаняване; 2. банки и финансови институции – банки, офиси на банки и други помещения за обработка и/или съхранение на пари

и/или ценности;

  1. лечебни заведения;
  2. институции в системата на предучилищното и

училищното образование;

  1. спортни бази;
  2. складови бази;
  3. производствени предприятия;
  4. частни жилищни сгради;
  5. водностопански системи и съоръжения;
  6. други;

ал.2 указва, че сигнално-охранителната дейност се осъществява на гореуказаните примерни типове обекти.

Както е видно от прегледа на указаните в наредбата примерни типове обекти, те са категоризирани и в наредбата, регламентираща СФЗ, която цитирахме по- горе.

Какво е положението в Закона за противодействие на тероризма? “Наредба № 8121з-1225 от 27 септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол”, в Раздел II “Обекти, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма”, в чл. 2. е определено, че мерките за противодействие на тероризма по тази наредба се разработват и прилагат в следните обекти, с изключение на включените в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност:

1.железопътни линии, пристанища и летища и пътни съоръжения по автомагистрали и пътища от първи клас за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях;

2.сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 200 места за посетители или с разгъната застроена площ над 5000 кв.м, както следва:

а)хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, туристически хижи;

б)лечебни заведения за болнична помощ – болници за активно лечение, болници за продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за продължително лечение и рехабилитация;

в)сгради и съоръжения за постоянните научни звена, академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките;

г)сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата – музеи, библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация, архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и други зали, танцови зали, циркови зали, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.;

д)сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение – храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др.;

е)сгради за административно обслужване – административни сгради, банкови и небанкови финансови институции, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.;

ж)сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта – търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини, складове за търговия, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено хранене, питейни заведения, клубове, барове, дискотеки, обществени бани и сауни, игрално казино, игрални зали, магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове (хранилища) и работилници за ремонт на оръжие;

з)сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения – приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи;

и)сгради и съоръжения за спорт – всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия;

  1. всички институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория.

При сравняване на изброените обекти в наредбите, издадени на база ЗЧОД и ЗПТ, се забелязва припокриване, но не и съвпадение. Имайки предвид упражняваните много сходни превантивни протекции по двата закона, за нас не е ясна логиката на законодателя при създаване на двойнственост по отношение на класифицираните обекти. Според нас, по- правилният вариант е да се избегне класификацията на примерните типове обекти в наредбата към ЗЧОД, като по този начин се упрости възприемането на нейните разпоредби. Мотивът за това ни твърдение е, че класификацията на примерните типове обекти никъде на друго място в ЗЧОД или наредбите към него не се прилага по никакъв повод.

Друг е въпросът по отношение на прилагането на наредбата към Закона за противодействие на тероризма. В нея ясно и категорично са поставени изискванията за прилагане на мерки за противодействие на тероризма именно във връзка с включените в списък обекти.

Изводите от този кратък анализ са следните:

  1. Препоръчваме при провеждане на охранително и антитерористично обследвания да се прилагат еднакви матрици, по отношение изследване на елементите на наличните СФЗ;
  2. При изготвяне на протоколите за извършените оценки на адекватността на елементите от СФЗ при охранително и антитерористично обследване, да се прилагат приложените таблици в Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите.

 

 

ПРИМЕРНА МАТРИЦА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБСЛЕДВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ СФЗ

 

При оценяване на адекватността на съществуващите елементи от СФЗ на обект, предмет на такова изследване, на първо място трябва да се проведе съответното обследване. На база предходните раздели от материала, ние изведохме необходимостта от създаване на единна матрица на протокол при провеждане на охранително и/или антитерористично обследване. Тук трябва да се отвори скоба и да се отбележи, че антитерористично обследване се извършва при попадане на изследвания обект в списъка на обекти, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, изброени в наредбата по Закона за противодействие на тероризма, докато оценката на елементите от СФЗ при поемане на обект под охрана се извършва винаги, дори ако обектът не попада в примерната класификация, описана в наредба 611 по ЗЧОД.

Главна задача при изработване на универсална матрица за оценка на адекватността на елементите от наличната СФЗ за различните обекти е достигане на висок процент на приложимост без промени при прилагане изискванията на ЗЧОД и ЗПТ. Достижимо ли е това изискване?

По опита от практиката става ясно, че охранителната и антитерористичната протекции имат повече сходни черти, отколкото различия. Нещо повече. Антитерористичната протекция може да се разглежда като част от охранителната такава, при прилагане на комплексни мерки, касаещи общата сигурност и защитеност на обект под охрана. Това обстоятелство се поражда от относително по- голямата свобода на частно охранително дружество да приложи и антитерористична протекция, като част от общото обезпечаване на защитеността на обект под охрана, докато чисто антитерористичните мерки по Закона за противодействие на тероризма носят по- скоро административен характер и не се прилагат от квалифицирани за целта субекти. Изискванията на ЗПТ в частта му обхващаща превантивните мерки за противодействие на тероризма ангажират СВС /служител за връзка по сигурността/, който в огромната част от случаите не е подготвен и обучен за подобен род дейност. Точно тук се проявява абсолютно отчетливо и мотивирано ролята на НОСАД /неправителствени организации с антитерористична дейност/ и на държавни структури, които трябва да окажат съдействие и помощ на ръководството на обектите, попадащи в списъка по наредбата, определяща кои от тях трябва да изготвят мерки по противодействие на тероризма.

Изискванията за изготвяне на оценка на елементите от СФЗ нормативно са разпоредени от :

  1. при частна охранителна дейност– чрез изискване за изготвяне на план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект и включва в общия списък от мерки по обезпечаване на охранителната схема и данни за:

а) особеностите на охранявания обект;

д) ако се осъществява видеонаблюдение – монтирани видеокамери, както и на аналогични технически средства или системи, позволяващи да се правят видеозаписи;

е) технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва.

Всички тези и данни се съдържат в обследването на елементите от СФЗ и без да бъде извършено такова, няма как да се впишат в плана за охрана.

  1. при противодействие на тероризма- в Раздел III

„Мерки за противодействие на тероризма“ в наредбата по ЗПТ са отредени следните членове, касаещи анализа на елементите от СФЗ:

– чл. 3. Всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 /списъкът на обектите, попадащи в обхвата на наредбата- бел.авт./ разработва план за сигурност, който задължително включва:

  1. анализ на риска – степента на съществуващия риск (лесно- или трудноуязвими обекти и съоръжения) от извършване на посегателство се определя от функционалното предназначение и капацитета на обекта, неговото местоположение, транспортна достъпност, вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в него, наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в обекта и/или в неговия териториален обхват;
  2. зони за сигурност в обекта с осигурен контрол на достъпа чрез технически и други средства;
  3. мерки и процедури за действие – технически мерки, инсталиране на детектори, уреди за контрол на достъпа, защитни и предпазни средства; организационни мерки, включително процедури за сигнализиране; мерки за контрол и проверка; комуникация; повишаване на осведомеността и обучение; сигурност на информационните системи;
  4. ред за оповестяване и информиране, мерки за реагиране и преодоляване на последиците при заплаха от терористичен акт или извършен такъв;
  5. наличие или не на физическа охрана, пропускателен режим, изграждане на временни пропускателни пунктове, временно ограничаване на достъпа до обекта чрез подвижен пост и поставяне на масивни заграждения, недопускащи преминаване на превозни средства;
  6. въвеждане на регистрационен режим и осигуряване на присъствието на служител на съответния обект при извършването на ремонтни и снабдителни дейности от външни за обекта изпълнители;
  7. описание на елементите за физическа защита на обектите.

 

– чл. 5. (1) В обектите по чл. 2 се изграждат елементи за физическа защита така, че да осигуряват физическа сигурност срещу посегателства над сградите и обектите, живота и здравето на гражданите, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в ЗУТ.

(2) Елементите за физическа защита могат да са:

  1. персонал за физическа защита;
  2. физически бариери;
  3. охранително осветление;
  4. компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;
  5. алармени системи за сигурност и системи за видеонаблюдение;
  6. служебни помещения и оборудване.

(3) Елементите за физическа защита по ал. 2, т. 2 – 6 се изграждат в съответствие с техническите изисквания към тях по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).

– чл. 6. Обектите по чл. 2 следва да отговарят на минималните изисквания за физическа сигурност на строежите по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите съобразно техния клас на физическа сигурност.

Тук законодателят напълно конкретно и категорично е разпоредил провеждане на обследване на елементите от СФЗ, като дори е изброил кои точно елементи трябва да бъдат обследвани.

 

На база гореописаното, нагледно е ясно, че в ЗЧОД и наредба 611 към него не са поставени категорични и ясни правила за провеждане на обследване на елементите от СФЗ на обект под охрана, но косвено резултатите от такива анализи се изискват в плана за охрана. От своя страна, ЗПТ и наредбата към него пределно ясно разпореждат кои елементи и по какъв начин трябва да бъдат обследвани, за да залегнат в плана за сигурност.

Във връзка с тези обстоятелства и с цел търсеното унифициране на матрица, работеща и по двете протекции, ние считаме за целесъобразно при изготвянето й да се опрем предимно на изискванията на закона за противодействие на тероризма и на наредбата, касаеща СФЗ на строежите, с оглед тяхната приложимост и към изискванията на ЗЧОД и наредба 611.

 

 

ПРИМЕРЕН ПРОТОКОЛ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ НА НАЛИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ СИСТЕМАТА ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА

/МАТРИЦА/

 

На обект:  „………………………………………………………….“

 

Съдържа ………. листа 

По- долу в обследването „………………………………“ ще се изписва като „обект“, като съответно:

  1. „……………………………….“ ще се изписва като „подобект 1“;
  2. „……………………………….“ ще се изписва като „подобект 2“;
  3. …………………………………………………………………………………….

                                                                                                                                               

Извършил охранителното обследване:

………………………………………………………………………………………..

/длъжност, име, фамилия/

 

Обследването проследява оформянето в планово и вертикално отношение на сградите в подобектите, архитектурните или декоративните елементи върху техните фасади, елементите от СФЗ, с оглед да не създават:

  1. мъртви зони за наблюдение;
  2. възможност за нерегламентиран физически достъп до вътрешните нива (етажи) без използване на допълнителни средства за проникване.

В изготвеното обследване на елементите от СФЗ се описват подробно сградите и слабите места в защитеността на обекта и подобектите. В заключението на настоящето обследване се насочва вниманието към рисковите зони, от гледна точка на защитеността на обекта.

Конструкцията и използваните строителни продукти при изграждане на достъпните външни стени, подове и покриви на сградите в подобектите следва да осигуряват устойчивост срещу въздействия, породени от нерегламентирана намеса. Тези въздействия може да включват прилагане на физическа сила и/или използване на набор от инструменти с цел разрушаване, преднамерен (умишлен) удар с превозно средство, предизвикана експлозия и др.

При обследването трябва да се установи дали всички елементи от СФЗ са изградени в съответствие с изискванията на системата за охрана и схемата за съответната защитна протекция, като осигуряват необходимата устойчивост срещу неоторизирани и злонамерени въздействия над обекта и подобектите. Материалите и конструкциите на сградите в обекта отговарят на изискванията на …. клас на физическа защита.

При изграждането на елементи на строителните конструкции, като достъпни външни стени, подове и покриви, е препоръчително да са били използвани продукти, като неармиран бетон с минимална дебелина 150 мм., стоманобетон с минимална дебелина 100 мм. или глинени блокове за зидария с висока плътност и минимална дебелина на зида 250 мм.

Предмета на настоящото обследване на СФЗ няма задача да изследва конструктивно обектите. Приемаме, че те са изпълнени в съответствие с изискванията на съответното проектиране.

 

  1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Системите за физическа защита са важен фактор при обезпечаване на сигурността и защитеността на обекта. От тяхната адекватност, функционалност, изправност и съвършенство до голяма степен зависи и качеството на извършваната охранителна услуга. Добре изградените и усъвършенствани елементи на системите за физическа защита са важен помощник на субектите, отговарящи за сигурността на възложения им обект за охрана. Основната им задача е да създават максимално възможни пречки и прегради пред опитите за противоправно проникване на територията на охранявания обект, както и на противоправни действия и на територията под охрана. Ролята на елементите на СФЗ е да осигуряват:

  1. Заградително- ограничително влизане на територията на охранявания обект;
  2. Контролирано пропускане на лица и МПС на територията на охранявания обект;

3.Обезпечаване на контрол на територията на охранявания обект;

  1. Обезпечаване на контрол по периметъра на охранявания обект;
  2. Спомагане за правилното и пълноценно изпълняване на пропускателния режим;
  3. Други специфични задачи.

 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ОБСЛЕДВАНЕТО

 

Определените понятия в обследването на елементите от системата за физическа защита на обекта са от ключова важност за правилното оформяне, анализиране и тълкуване на обследването.

Нека ги разгледаме:

1.”Алармени системи срещу проникване и нападение” са сигнално-охранителни и известителни системи /СОИС/, предназначени за откриване, за установяване на наличието на опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на обект под охрана и за подаване на сигнал при нерегламентирано влизане, опит за влизане и/ или при нападение на наблюдаван обекта, които включват централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние.

2.”Блиндирани врати” са основни врати, притежаващи ІІІ и по-висок клас на устойчивост на взлом.

3.”Достъпни външни стени, подове и покриви” от гледна точка на сигурността са: всички външни/ фасадни стени на приземния етаж/ ниво, терасовидни етажи, етаж, непосредствено над приземен и под последен етаж/ ниво; фундаментната и покривната плоча на строежа. Към тях спадат и всички вътрешни стени и плочи на обекта, определящи границите на отделни зони и обекти, притежаващи по-висок КФС от този на обекта, при достигането с елементарни средства на които, може да бъде извършено неоторизирано противоправно действие.

4.”Достъпни прозорци и врати“- от гледна точка на сигурността достъпни прозорци и врати в обекта са тези, през които може да бъде осъществен пробив в сигурността, като противозаконно проникване може да бъде осъществено с помощта на елементарни средства. Освен намиращите се на достъпни етажи/ нива към тях могат да бъдат причислени и тези, които са на покривите, на терасовидни етажи, непосредствено над приземен и под последен етаж/ ниво или тези, които са към достъпни балкони, лоджии или тераси.

5.”Задържащи достъпа съоръжения” са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица и транспортни средства до охранявания обекта, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в т.ч.:

а) физически (кльонови допълнения – единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

б) звукозаглушаващи;

в) светлиннозаслепяващи;

г) химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

6.”Заключващи устройства” са всички брави, ключалки и катинари, предотвратяващи отварянето на врати, прозорци, капаци (щори, ролетки), решетки, без използване на механичен, електронен или друг способ.

7.”Защитно остъкляване” представлява прозрачен многослоен материал, притежаващ свойства на стъкло, устойчив на ръчна атака и/ или куршуми, и/ или налягане при експлозия.

8.”Клас на физическа сигурност” (КФС) е класификатор на обектите или отделни подобекти в тях в зависимост от степента на съществуващия риск от посегателства при тяхната експлоатация. Важно при определяне на изискванията по норматив.

9.”Ограда” – съоръжение около имот и/ или обекта, което го предпазва от нерегламентирано проникване.

10.”Оградни съоръжения” от гледна точка на сигурността са всички видове врати, монтирани на оградата, със задвижващи и заключващи устройства към тях; задържащи, спиращи и контролиращи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самото съоръжение или до сградата, неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

11.”Основни врати” са входните врати (на обект или отделни подобекти в него) с основно предназначение за осигуряване на преход между прилежащата територия и обекта или между общите му части и самостоятелните подобекти в него.

12.”Система за видеонаблюдение” е система за наблюдение, формирана от телевизионни камери, устройства за контрол, предаване и управление на сигнала до определено място (център за наблюдение), оборудвано с монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и др., необходими за наблюдение и/ или заснемане на определена зона/ и за сигурност.

13.”Системи за контрол на достъпа” са всички видове биометрични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и др., които при подадена команда деблокират спиращите съоръжения или заключващите устройства, като осигуряват възможност и за запазване/изпращане на информацията в контролен пункт/център за наблюдение.

14.”Система за периметрова охрана” е алармена система за сигурност, монтирана за контрол на оградата и/ или на полосата между две огради и/ или прилежащата територия на обекта.

15.”Спиращи достъпа съоръжения” са подвижни и неподвижни съоръжения около обекта и подобектите и/ или техните огради, ограничаващи или спиращи движението на превозни средства, като различни видове бариери, барикади, стълбове, рогатки, парапетни ограничители, стоманобетонни блокове, ровове, боларди (потъващи в земята защитни метални цилиндри), неравности по пътната настилка и др.

16.”Технически средства за контрол” са скенери за проверка на посетители и техния багаж, входяща кореспонденция, пощенски пратки и превозни средства (металдетекторни рамки, ръчни металдетектори, детектори за откриване на експлозиви), огледала за проверка на превозни средства и др.

17.”Устойчивост на взлом” е свойство на конструкцията на сградите и физическите бариери да устоят на опитите за проникване с взлом, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

18.”Устойчивост на експлозия” е свойство на конструкцията на сградите и вложените/ монтираните елементи да устоят на разрушително действие на ударна вълна, образуваща се при взрив, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

19.”Устойчивост на куршуми” е свойство на монтажните елементи (врати, прозорци, капаци и защитно остъкляване) да оказват съпротивление срещу изстрели от определено оръжие и боеприпаси, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти.

20.”Хранилища за ценности” са всички шкаф-сейфове, сейфове, депозитни системи и трезорни помещения (монолитни или модулни) с техните трезорни врати в обекта, предназначени за съхраняване и сигурност на ценно/опасно имущество от кражба с взлом или огън.

21.”Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали” – постоянно обслужван център, в който постъпва информация за състоянието на една или повече алармени системи срещу проникване и нападение и системи за видеонаблюдение.

 

Основни елементи за физическа защита на обекта са:

  1. физически бариери;
  2. охранително осветление;
  3. компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;
  4. алармени системи за сигурност;
  5. служебни помещения и оборудване.

 

* * *

 

 

  1. ОСНОВНА ЧАСТ

 

БАЗОВИ ИЗИСКВАНИЯ

Системите, осигуряващи непрекъснатост на работата на елементите за физическа защита в обекта – електрозахранване и комуникационни средства, трябва да са защитени от нерегламентирана намеса.

Установено при обследването:………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ

Електрозахранването на обекта се осъществява от ……… трафопоста, получаващи…………. захранване от …………….. подстанции.

Защитеност на трафопостовете:………………………………………..

Обезпечено видеонаблюдение и други охранителни мерки:.

………………………………………………………………………………………..

Пряка видимост на охраната към трафопостовете:…………….

Налични аварийни дизелови генератори:…………………………..

Защитеност на аварийните генератори:……………………………..

Кабелните инсталации са положени:………………………………….

при спазване/неспазване на нормативните изисквания за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби.

Елементи от СФЗ за защита на електрозахранването:……………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

ВОДОЗАХРАНВАНЕ

Водозахранването се осъществява от:………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Хидрофор:………………………………………………………………………………………………………………

Елементи от СФЗ за защита на водозахранването:……………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

ГАЗОЗАХРАНВАНЕ

Входен газопровод:…………………………………………………………………………………………………..

Газово стопанство:…………………………………………………………………………………………………..

Разпределителни станции:……………………………………………………………………………………….

Налягане:…………………………………………………………………………………………………………………

Елементи от СФЗ за защита на газозахранването:…………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

ПРИНУДИТЕЛНО ВКАРВАНЕ НА ВЪЗДУХ В ОБЕКТА/ ПОДОБЕКТИТЕ

Принудително се вкарва въздух в:…………………………………………………………………………….

Установки за принудително вкарване на въздух:……………………………………………………….

Елементи от СФЗ за защита на установките:……………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Рискови места за саботиране на вкарването на въздух:…………………………………………….

Елементи от СФЗ за защита на рисковите места:………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

КЛАС НА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА ОБЕКТИТЕ/ ПОДОБЕКТИТЕ

 

Клас на физическа сигурност (КФС)– /класификатор на строежите или отделни обекти в тях в зависимост от степента на съществуващия риск от посегателства

Съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите /приложение 2/, в чл.3 е определено, че обектите се проектират и изграждат така, че да осигуряват минималната физическа сигурност срещу посегателства, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията , регламентирани в Закона за устройство на територията /ЗУТ/. В чл.7 от наредбата са описани класовете на физическа сигурност, в зависимост от степента на съществуващия риск при експлоатацията им:

  1. строежи с много висока степен на риск – I клас;
  2. строежи с висока степен на риск- II клас;
  3. строежи със средна степен на риск- III клас;
  4. строежи с ниска степен на риск- IV клас;
  5. строежи с много ниска степен на риск- V клас.

 

Прилагаме таблица, по която се определя класа на физическа сигурност на обследвания обект, след което се вписва в протокола за извършеното обследване:

 

Класификатор на строежите по КФС

 

Клас на физическа сигурност № по ред Видове строежи
I клас    
  1. Сградите на Народното събрание, Президентството,

Министерския съвет и министерствата.

  2. Сгради и обекти за съхранение и печат на парични

средства, ценни книжа и монетно производство.

  3. Централни комплекси, сгради и обекти за съобщения,

телекомуникации, телевизия, радио, включително

телекомуникационни и диспечерски обекти на

Министерството на транспорта, информационните

технологии и съобщенията.

  4. Централно диспечерско управление на

енергийната система

и прилежащите му диспечерски управления.

  5. Сгради и съоръжения на централно управление и

центрове за обслужване на въздушното движение.

  6. Сгради и съоръжения на електрически централи,

топлоелектрически централи, вкл. за комбинирано

производство на електрическа и топлинна енергия,

отоплителни централи, инсталации за оползотворяване

на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми

енергийни източници с мощност над 100 MW.

  7. Сгради и съоръжения за управление и обслужване на

електрически далекопроводи над 110 kV и

трансформатори над 1000 kVA, електрически подстанции

над 220 kV.

  8. Сгради и съоръжения към язовири с обем

над 50 млн.куб.м или с височина на язовирната стена

над 80 м.

  9. Сгради и съоръжения за съхранение на отпадъци от

отработено ядрено гориво.

  10. Национални музеи и недвижими културни ценности с

категория “световно значение” и “национално значение”,

както и охранителните им зони.

II клас    
  11. Сгради и съоръжения на летища за обществено ползване

за редовни граждански полети, включително самолетни

писти, приемни сгради за пътници и товари

(пътнически и карготерминали), хангари, диспечерски

кули за ръководство и контрол на въздушния трафик.

  12. Сгради за обществено обслужване в областта на водния и

железопътния транспорт – приемни сгради на пристанища

и пристанищни комплекси,

фериботни комплекси и основни железопътни възли.

  13. Сгради и съоръжения на електрически централи,

топлоелектрически централи, вкл. за комбинирано

производство на електрическа и топлинна енергия,

отоплителни централи,

инсталации за

оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на

възобновяеми енергийни източници с мощност

от 25 до 100 MW.

  14. Сгради и съоръжения към комплекси за добив на

въглища за топлоелектрически централи.

  15. Сгради и съоръжения на метрополитени – станции на

метро, сгради и съоръжения за безопасност,

електрификация, сигнализация,

осветление, вентилация и климатизация.

  16. Сгради и съоръжения на електрически далекопроводи,

строежи към електрически подстанции, трансформатори

от 400 до 1000 kVA,

понижителни и разпределителни станции към

електропроводи от 10 до 110 kV.

  17. Сгради и съоръжения на централни водопроводи – от

водоизточника до водоснабдителния резервоар на

населени места с над 50 000 жители.

  18. Пречиствателни станции за питейни води и

I санитарно-охранителна зона около водоизточници за

питейно водоснабдяване.

  19. Сгради и съоръжения за обслужване на магистрални

оптични кабели и линии за съобщения.

  20. Производствени сгради и комплекси или обекти в

тях за нефтопреработващата промишленост.

  21. Сгради и съоръжения за обслужване на магистрални

газопроводи и магистрални продуктопроводи на

нефтопреработващата промишленост, хранилища

за природен газ, складове и складови

бази за нефт и нефтопродукти.

  22. Производствени сгради и комплекси или обекти в тях,

производствени лаборатории, строителни съоръжения

(басейни, резервоари, силози, бункери, кули и др.)

или отделни производствени и др. помещения на

добивната и преработващата промишленост, на

машиностроенето и приборостроенето и др.,

за преработка и съхранение на отровни и/или

пожароопасни материали и вещества.

  23. Складове и складови бази за съхранение на отровни и

пожароопасни материали и вещества.

  24. Хвостохранилища, сгуроотвали,

съоръжения и инсталации за

третиране на опасни отпадъци.

  25. Строежи, необходими за предпазване и защита на

населението и възстановяване на районите от

бедствия и аварии.

  26. Обекти в сгради и комплекси за обществено обслужване

в областта на образованието, лаборатории или

помещения в тях, в които се работи и се съхраняват

силнодействащи отровни вещества,

материали, отделящи вредни тежки газове,

радиоактивни вещества, радиоактивни отпадъци,

опиати и наркотични средства и др.

  27. Сгради и комплекси за научна, развойна и проектантска

дейност, институти, лаборатории или помещения

в тях за работа и съхранение на силнодействащи

отровни вещества, материали, отделящи вредни

тежки газове, радиоактивни вещества, радиоактивни

отпадъци, опиати и наркотични средства,

материали, носители на конфиденциална

информация и скъпоструваща апаратура и др.

  28. Производствени сгради и комплекси, лаборатории и

производствени помещения на добивната и

преработващата промишленост, на машиностроенето и п

риборостроенето и др., преработване и съхранение

на значителни количества благородни и тежки метали,

радиоактивни вещества, радиоактивни отпадъци,

силнодействащи отровни вещества, материали,

отделящи вредни газове, опиати и

наркотични средства и др.

  29. Складове и складови бази за съхранение на радиоактивни

вещества, радиоактивни отпадъци, силнодействащи

отровни вещества, материали, отделящи вредни газове,

опиати и наркотични средства, продукти за секретни

производства, ракетни

противоградни бази, държавния резерв и др.

  30. Сгради за производство и съхранение на взривни вещества,

огнестрелни оръжия и боеприпаси и за ремонт (разснарядяване)

на боеприпаси; лаборатории за изпитване на взривни вещества,

огнестрелни оръжия и боеприпаси и площадки за унищожаване

на взривни вещества и боеприпаси и др.

  31. Лаборатории или помещения в специализирани здравни заведения

за съхранение на лекарствени средства, представляващи опиати

и наркотични средства, радиоактивни изотопи и скъпоструваща

диагностична апаратура и др.

  32. Строежи към хидротехнически съоръжения – язовири с обем

от 30 до 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена

от 50 до 80 м.

  33. Национални и регионални стадиони и големи спортни зали и

съоръжения с капацитет над 3000 души.

  34. Сгради на кредитни и финансови институции и частни обществени

трезори (сейфове) за съхранение и извършване на операции

за съхраняване на ценни книги, парични средства, ценности

и ценни книги, други вещи и документи.

  35. Сгради и обекти за обществено обслужване за търговия със злато

и златарски изделия от масивно злато, с благородни метали,

отровни вещества и лекарствени средства, представляващи

опиати и наркотични средства, и др.

  36. Сгради за административно обслужване на населението

сгради за органите на държавната власт, на съдебната

власт и Агенция “Митници” и др.

  37. Сгради и съоръжения на територията на ГКПП.
  38. Сгради на посолства, резиденции и легации.
  39. Сгради и съоръжения за обществено обслужване с

капацитет над 1000 места за посетители

и/или с височина над 30 м.

  40. Регионални музеи или обекти в тях, както и

сгради в границите на охранителни зони на археологически

резервати, извън урбанизирани

територии, в които се съхраняват и излагат движими

културни ценности

със статут на национално богатство.

III клас    
  41. Сгради и съоръжения или отделни обекти в тях за

обществено обслужване с разгъната застроена площ

от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет

до 1000 места за посетители.

  42. Сгради за обществено обслужване в областта на

образованието извън

тези, в които се работи с опасни материали.

  43. Сгради за обществено обслужване в областта

на транспорта приемни сгради за пътници и товари

(пътнически и карготерминали) към железопътни гари,

автогари, станции на въжени линии.

  44. Сгради или отделни обекти в тях за обществено обслужване

в областта на културата и изкуството – многофункционални

комплекси за културни дейности от национално и

регионално значение, музеи и художествени галерии

от национално и регионално значение.

  45. Сгради или отделни обекти в тях за обществено обслужване

в областта на здравеопазването и социалните грижи – болници,

поликлиники, диспансери за психично- и заразноболни

и здравни пунктове, специализирани здравни заведения,

заведения за социални грижи, здравни заведения за неотложна

медицинска помощ.

  46. Амбулатории за първична медицинска помощ, амбулатории за

специализирана медицинска помощ, дрогерии и селскостопански

и ветеринарни аптеки, в които се работи и/или

се съхраняват отровни вещества и лекарствени средства,

представляващи опиати и

наркотични средства.

  47. Сгради или отделни обекти в тях за обществено обслужване,

включващи: магазини за търговия с огнестрелни оръжия,

боеприпаси и пиротехнически изделия, складове (хранилища)

за огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия

към магазини; складове на спортни организации, стрелбища,

музеи, театри и др.; работилници за ремонт на огнестрелни

оръжия; стрелбища (закрити и полузакрити).

  48. Сгради или помещения на регионална инспекция по околната

среда и водите и дезинфекционни станции, в които се работи

и/или се съхраняват отровни препарати.

  49. Сгради за административно обслужване на органите на

местното самоуправление.

  50. Производствени сгради и комплекси или обекти в тях на

хранително-вкусовата промишленост.

  51. Сгради и съоръжения към летища за агротехническа защита,

спортни и учебни летища.

  52. Сгради и съоръжения към бензиностанции и газостанции.
  53. Сгради и съоръжения към хидротехнически съоръжения –

язовири до 30 млн. куб. м или с височина на язовирната

стена до 50 м.

  54. Сгради и съоръженията на централни водопроводи –

от водоизточника до водоснабдителния резервоар на

населени места до 50 000 жители.

  55. Сгради и съоръжения към териториални диспечерски

управления и електрически подстанции, трансформатори

от 400 до 1000 kVA, понижителни и разпределителни станции

към електропроводи от 10 до 110 kV вкл.

  56. Сгради и съоръжения на електрически централи,

топлоелектрически централи, вкл. за комбинирано производство

на електрическа и топлинна енергия, отоплителни централи,

инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия

и на възобновяеми енергийни източници

с мощност до 25 MW.

  57. Сгради и съоръжения на депа и автобази за трамвайни и

тролейбусни линии, кабинкови и открити въжени линии;

рибарски, яхтени пристанища и пристанища, в които не се

извършва обработка на товари, пътници и поща, водни

бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и на

спортно-развлекателни плавателни съдове.

  58. Сгради и съоръжения за паркинг-гаражи, гаражи и открити

паркинги в самостоятелни урегулирани поземлени имоти

(УПИ) с капацитет над 100 паркоместа, автоморги,

места/помещения за продажба на авточасти

втора употреба и площадки за събиране,

разкомплектоване, съхраняване и рециклиране на излезли

от употреба моторни превозни средства и електроника.

  59. Стадиони и спортни зали и съоръжения с капацитет

под 3000 души.

  60. Недвижими културни ценности с категория

“местно значение”.

IV клас    
  61. Сгради и съоръжения към инсталации за третиране

на отпадъци (битови, строителни и производствени).

  62. Недвижими културни ценности с категория

“ансамблово значение”.

  63. Сгради и съоръжения за трансформатори до 400 kVA

към електропроводи до 10 kV.

  64. Сгради и съоръжения към съобщителни (базови)

станции на кабелни разпределителни мрежи за радио- и

телевизионни сигнали в урбанизирани територии.

  65. Локални пречиствателни сгради и съоръжения към

водоснабдителната мрежа и съоръжения към тях в

урбанизирани територии.

  66. Жилищни и смесени сгради със средно и високо застрояване.
  67. Сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната

застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за

посетители извън тези, в които се работи с опасни материали.

  68. Производствени сгради с капацитет до 100 работни

места, съоръжения искладове към тях извън тези,

в които се работи с опасни материали.

  69. Складови сгради с капацитет до 50 работни места

и съоръжения към тяхизвън тези, в които се работи

с опасни материали.

  70. Сгради и съоръжения за паркинг-гаражи, гаражи,

открити паркинги и автокъщи в самостоятелни ПИ

с капацитет от 50 до 100 паркоместа.

V клас    
  71. Жилищни и смесени сгради с ниско застрояване,

вилни сгради, включително строежи от допълващо

застрояване.

  72. Открити паркинги в самостоятелни УПИ с капацитет

до 50 паркоместа.

 

Клас на физическа сигурност на обекта/ подобектите:……………………………………………….

Оценка на степента на риск на обекта:………………………………………………………………………

 

ЕЛЕМЕНТИ ОТ СИСТЕМАТА ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА

 

  1. Алармени системи срещу проникване и нападение /Алармени системи за сигурност АСС/- сигнално-охранителни и известителни системи, предназначени за откриване, за установяване на наличието на опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на строеж и за подаване на сигнал при нерегламентирано влизане, опит за влизане и/ или при нападение на наблюдаван строеж, които включват централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние.

 

Алармените системи за сигурност включват системите срещу проникване и нападение и системите за видеонаблюдение. Те се проектират и изграждат задължително за строежи от I, II и III Клас за физическа сигурност /КФС/, като се отчита тяхната специфика и разположението на отделните обекти. В тези случаи се предвижда изграждане на служебни помещения за разполагане на център за наблюдение и приемане на алармени сигнали и персонал, обслужващ системите.

 

При изграждане на алармени системи за сигурност трябва да се има предвид следното:

 

Елементи и продукти за защита според Класа на физическа сигурност на обекта/ подобектите

Клас на физическа сигурност Степен на риск за строежа/обекта Елементи и продукти за физическа защита
задължителни: препоръчителни:
елементи продукти елементи продукти
1 2 3 4 5 6
        V Много ниска     Алармени системи – Алармена система срещу проникване
IV Ниска     Алармени системи – Алармена система срещу проникване и нападение;

– Система за видеонаблюдение

III Средна Алармени системи – Система срещу проникване и нападение;

– Система за видеонаблюдение

Алармени системи – Система за периметрова охрана
Служебни помещения и
оборудване
    – Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали
 

II

Висока Алармени системи – Система срещу проникване и нападение;

– Система за видеонаблюдение;

– Система за периметрова охрана

   
Служебни помещения и оборудване – Помещения за персонала за охрана и разполагане на техническите съоръжения и системи;

– Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали

   
I Много

висока

Служебни помещения и оборудване – Помещения за персонала за охрана и разполагане на техническите съоръжения и системи;

– Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали

   
Алармени системи – Система срещу проникване и нападение;

– Система за видеонаблюдение;

– Система за периметрова охрана

   

 

1.1. При изграждане на алармена система в съответствие с изисквания за нея клас на сигурност следва:

– да се отчитат изискванията на съответните стандарти за системите, техните елементи и осигуряваният клас на сигурност;

– да се спазват изискванията на производителя относно местата и начина на монтаж на отделните сертифицирани елементи и условията за използването им;

– да е осигурена защита срещу възможни действия за умишлено прекъсване и повреждане;

– да притежават самостоятелно захранване, като за обследвания обект захранването следва да осигурява непрекъсната работа на системите за не по-малко за 24 часа.

При изграждане на алармена система за сигурност трябва да е налична проектна документация, която да съдържа:

  1. обяснителна записка;
  2. технически спецификации, посочващи всички използвани технически средства по вид, модел, производител и количество;
  3. блокова схема, отразяваща конфигурацията на системата;
  4. чертежи за разполагане на техническите елементи и окабеляване.

 

Налична СОИС:………………………………………………………………………………………………………..

Обслужващо ЧОД:……………………………………………………………………………………………………

Съответствие с КФС на обекта/подобектите:……………………………………………………………..

Съответствие с изискванията на т.1.1:………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Оценка за реагиране на екипите на ЧОД:…………………………………………………………………..

 

  1. Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни външни стени, подове и покриви Достъпни външни стени, подове и покриви- всички външни/ фасадни стени на приземния етаж/ ниво, терасовидни етажи, етаж, непосредствено над приземен и под последен етаж/ ниво; фундаментната и покривната плоча на строежа. Към тях спадат и всички вътрешни стени и плочи на строежа, определящи границите на отделни зони и обекти, притежаващи по-висок КФС от този на строежа.

 

Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни външни стени:………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни подове:…………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни покриви:……………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни прозорци и врати

Достъпни са прозорците и вратите /без основните/, които могат да бъдат достигнати с елементарни средства. Под елементарни средства се подразбират преносими стълби и други приспособления, които  обезпечават проникване на височина до 3- 4 м .

Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни прозорци:……………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Елементи от СФЗ, обезопасяващи достъпни врати:…………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Задържащи достъпа съоръжения– /съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица и транспортни средства до територията на обекта, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в т.ч.

а) физически (кльонови допълнения – единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.):………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

б) звукозаглушаващи:……………………………………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

в) светлиннозаслепяващи:………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

г) химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.:

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Заключващи устройства– /всички брави, ключалки и катинари, предотвратяващи отварянето на врати, прозорци, капаци (щори, ролетки), решетки, без използване на механичен, електронен или друг способ/.

Заключващите устройства са част от строителния обков на комплекта врата, прозорец, капак или решетка и следва да притежават клас на сигурност, отговарящ на класа на устойчивост на взлом на вратата, прозореца, капака или решетката.

 

Приложими стандарти за продуктите, влагани в елементите за физическа защита на строежите

5. Заключващи устройства

(за информация)

Заключващите устройства се оценяват и класифицират по изискванията на стандартите, посочени в т. 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4 на таблицата. Тези устройства са част от строителния обков на посочените в т. 1, 2 и 3 продукти. Тяхното самостоятелно съответствие с изискванията на посочените стандарти не гарантира съответния клас на устойчивост на взлом на целия комплект. Посочените за тях стойности в таблицата се дават само за информация при необходимост от замяна на заключващите устройства в налични врати, прозорци и капаци, притежаващи доказан клас на устойчивост на взлом.

КФС:       I        II          III          IV             V

5.1. Механични брави и ключалки Сигурност, свързана с ключа БДС EN 12209 Клас B Клас B Клас B Клас B Клас B
Устойчивост срещу силово въздействие Клас 4 Клас 4 Клас 3 Клас 3 Клас 3
5.2. Електромеханични брави и ключалки Сигурност, свързана с ключа

(при използване на механичен ключ)

БДС EN 14846 Клас В Клас В Клас В Клас В Клас В
Устойчивост срещу силово въздействие БДС EN 14846 Клас 4 Клас 4 Клас 3 Клас 3 не се

посочва

5.3. Секретен патрон за механични брави Сигурност, свързана с ключа БДС EN 1303

 

Клас 4 Клас 4 Клас 4 Клас 4 Клас 4
Устойчивост срещу силово въздействие Клас C Клас C Клас C Клас C Клас C
5.4. Дръжки/шилдове на врати Устойчивост срещу силово въздействие БДС EN 1906 Клас 3 Клас 3 Клас 2 Клас 2 Клас 1

 

Налични заключващи устройства:……………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Защитно остъкляване– /представлява прозрачен многослоен материал, притежаващ свойства на стъкло, устойчив на ръчна атака и/или куршуми, и/или налягане при експлозия/

Защитно остъкляване, устойчиво срещу ръчна атака, се прилага за строежи от I, II и III КФС като част от устойчивите на взлом достъпни прозорци, остъклени фасади и основни врати, както и при изграждане на защитни стъклени прегради в обекта.

Класът на устойчивост срещу ръчна атака на защитното остъкляване следва да отговаря на класа на устойчивост на взлом на съответните врата, прозорец, остъклени и окачени фасади.

КФС:       I        II          III          IV             V

6. Защитно остъкляване Устойчивост срещу ръчна атака БДС EN 356 Клас P5А Клас P4А Клас P2А не се

посочва

не се

посочва

Устойчивост на куршуми БДС EN 1063 Клас BR 3 NS Клас BR 3 NS не се

посочва

не се

посочва

не се

посочва

Устойчивост на налягане при експлозия БДС EN 13541 Клас ER 2 NS Клас ER 1 NS не се

посочва

не се

посочва

не се

посочва

 

 

Защитното остъкляване се класифицира по:

БДС EN 356 в осем класа на устойчивост срещу ръчна атака – P1A (минимален), P2A, P3A, P4A, P5A, P6B, P7B и P8B;

БДС EN 1063 в девет класа на устойчивост на куршуми от BR1 (минимален) до BR 7 и два допълнителни класа GS1 и GS2 в зависимост от вида на оръжието, калибъра и използвания боеприпас. Към всеки клас съществуват обозначения S – наличие на осколки, и NS – липса на осколки, зад остъкляването;

БДС EN 13541 в пет класа на устойчивост на експлозия от ER1 (минимален) до ER5. Към всеки клас съществуват обозначения S – наличие на осколки, и NS – липса на осколки, зад остъкляването.

 

Налично защитно остъкляване:…………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Ограда– /съоръжение около обекта, което го предпазва от нерегламентирано проникване/

Оградите се проектират при спазване и на следните изисквания:

7.1. Проектират се по съществуващи имотни граници при възможност с правилни геометрични форми, без излишни чупки и криви- условието е спазено на изградените в обекта огради.

7.3. Не се допуска хоризонтално разчленяване на решетъчни огради и оградни съоръжения, както и наличие на детайли по тях, които създават предпоставки за неконтролирано проникване чрез катерене, провиране и прескачане.

7.4. При наклонени терени при възможност се осигурява еднаква височина за оградите и оградните съоръжения по цялата им дължина.

7.5. Стъпката между вертикални елементи на решетъчни огради и оградни съоръжения да е не по-голяма от 0,15 m.

7.6. При изпълнение на леки прозирни огради долният край на мрежите задължително се анкерира/замонолитва към земята.

7.7. Налични елементи от системата за охрана по оградата.

Описание на оградата:……………………………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Оградни съоръжения– /всички видове врати, монтирани на оградата, със задвижващи и заключващи устройства към тях; задържащи, спиращи и контролиращи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самото съоръжение или до сградата, неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично/

8.1. Отделни врати за транспортните средства и за пешеходците:……………………………..

8.2. Допуска се при контролно-пропускателни пунктове (КПП) с денонощен режим вместо врати да се проектират управляеми, спиращи достъпа съоръжения.

8.3. Всички врати (външни и вътрешни) към терена се проектират и изграждат за отваряне в посоката на евакуация и устойчиво осигурени в отворено положение.

– Налични на територията на обекта изградени управляеми, спиращи достъпа съоръжения:…………………………………………………………………………………………………………….

8.3. Отделни специализирани входове:……………………………………………………………………..

Описание на оградните съоръжения:………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Основни врати– входните врати на обекта с основно предназначение за осигуряване на преход между прилежащата територия и обекта

– основни врати са с устойчивост на взлом в съответствие с изискванията на КФС:

 

КФС:       I        II          III          IV             V

1. Врати*

 

Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 2 Клас RC 1
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 2 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва

* Продуктите врати, прозорци, капаци и решетки се класифицират по: БДС EN 1627 в шест класа на устойчивост на взлом от RC 1 (минимален) до RC 6 след изпитванията за статично натоварване по БДС EN 1628, динамично натоварване по БДС EN 1629 и ръчно разбиване по БДС EN 1630.                                                                                                       – Вратите, прозорците и капаците се класифицират по: БДС EN 1522 в осем класа на устойчивост на куршуми от FB1 (минимален) до FB7 и един допълнителен FSG на основание проведено изпитване по БДС EN 1523 в зависимост от вида на оръжието, калибъра и използвания боеприпас. Към всеки клас съществуват обозначения S – наличие на осколки, и NS – липса на осколки, зад продукта; иБДС EN 13123-2 в четири класа на устойчивост на експлозия от EXR1 до EXR4. Към всеки клас съществуват обозначения S – наличие на осколки, и NS — липса на осколки зад продукта.

9.1. Трябва да се има предвид, че вратите към допълнителните и аварийните изходи в обекта, които се явяват основни, а те всички са и основни, следва да имат същата устойчивост като вратите, които се използват постоянно- указана е в таблицата.

9.2. Основните врати са следните:…………………………………………………………………………….

Описание на основните врати:………………………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Прозорци, остъклени и окачени фасади, капаци, решетки- капаци и решетки се монтират за отделни сгради и/или помещения в подобектите.

10.1. Трябва да се има предвид, че всички достъпни прозорци следва да бъдат устойчиви на взлом. Допускат се изключения, когато върху тях се монтират: капаци (щори, ролетки) или решетки, осигуряващи необходимата устойчивост на взлом за съответния КФС.

С тези съоръжения се защитават:

  1. основни врати и достъпни прозорци, които не притежават необходимата степен на устойчивост на взлом;
  2. налични проходи, колектори, въздуховоди и всички други инсталационни отвори, при които най-малките им линейни размери са над 0,15 m.- изпълнено е на сградата на завода и на административната сграда.

Капаците и решетките следва да са устойчиви на взлом, а максималната стъпка между вертикалните елементи на решетките да е не по-голяма от 0,15 m.- изпълнено и на монтираните решетки.

Тези изисквания даваме в таблица, като уточняваме, че настоящото обследване няма задача да изследва тези елементи от СФЗ. Приемаме, че елементите са монтирани съгласно изискванията.

 

КФС:       I        II          III          IV             V

2. Прозорци, остъклени и окачени фасади* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 2 не се посочва не се посочва
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 2 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва
3. Капаци (щори, ролетни врати)* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 1 не се посочва не се посочва
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 1 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва
4. Решетки* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 1 не се посочва не се посочва

 

Описание на прозорци и остъклени фасади:……………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на капаци, щори, ролетни врати:……………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на решетки:………………………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Система за видеонаблюдение

 

КФС:       I        II          III          IV             V

9.2. Система за видеонаблюдение****

(и нейните елементи)

Сигурност на системата БДС EN 62676-1-1

 

Клас 3 Клас 2 Клас 2 не се

посочва

не се

посочва

 

Описание на приложената схема за видеонаблюдение:…………………………………………….

Оценка на зоните за наблюдение:…………………………………………………………………………….

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на външните видеокамери:……………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на вътрешните видеокамери:…………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на мониторите:…………………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на записващите устройства:………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на окабеляването:…………………………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Друго:………………………………………………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

 

  1. Системи за контрол на физическия достъп– /всички видове биометрични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и др., които при подадена команда деблокират спиращите съоръжения или заключващите устройства, като осигуряват възможност и за запазване/изпращане на информацията в контролен пункт/център за наблюдение/.

 

КФС:       I        II          III          IV             V

8. Електронна система за контрол на достъпа****

(и нейните елементи)

Сигурност на системата БДС EN 60839-11-1 Клас 3 Клас 2 Клас 2 Клас 1 не се

посочва

 

Контролът на физическия достъп се осигурява чрез технически средства и системи, с които се:

  1. определят и прилагат класовете/нивата на право за достъп;
  2. извършва проверка, проследяване и съхраняване на данни за достъпа до двата подобекта.

Контролът на физическия достъп включва КПП, сертифицирани технически средства и електронни системи.

Налична система за контрол на достъпа на обекта/ подобектите………………………………

При изграждане на системата е / не е  оценен класът на устойчивост на взлом на вратите и на вгражданите електромеханични ключалки и брави, върху които са монтирани елементите на системата за достъп. Цялостната система има един и същи клас на сигурност.

Системата за контрол на достъпа се обслужва от:…………………………………………………….

Описание на изградената система:……………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Система за периметрова охрана– /алармена система за сигурност, монтирана за контрол на оградата и/ или на полосата между две огради и/ или прилежащата територия на обекта/.

Описание на системата за периметрова охрана:……………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Спиращи достъпа съоръжения– /подвижни и неподвижни съоръжения около обекта- различни видове бариери, барикади, стълбове, рогатки, парапетни ограничители, стоманобетонни блокове, ровове, боларди (потъващи в земята защитни метални цилиндри), неравности по пътната настилка и др/

– спиращи достъпа съоръжения на обекта могат да са изградени и монтирани с цел ограничаване на възможността на нарушители да достигнат или да проникнат неконтролирано с помощта на превозни средства до или в обекта.

– за спиращи достъпа съоръжения могат да бъдат използвани специално разработени и произведени продукти, като стоманобетонни блокове, боларди или елементи за декорация, като тежки саксии/кашпи, декоративни колони, скулптури, решетки, пана, цветарници и други подходящи елементи за градски дизайн. Тези съоръжения могат да се проектират и изпълнят като разгъваеми и/или потъващи.

– съоръженията по първо тире се оразмеряват съгласно заданието за проектиране на възложителя и отговарят на следните условия:

  1. да имат височина не по-малка от 0,5 m или 75 % от външния диаметър на автомобилна гума на превозно средство, с което е възможно да бъде атакуван строежът;
  2. да са разположени на разстояние не по-малко от 1,5 m от фасадата или външно на оградата;
  3. да имат собствена конструкция или да са закрепени към земята по начин, осигуряващ тяхната минимална устойчивост срещу статична сила на натиск/опън, прилагана на разстояние 50 mm от горния им край, съгласно посочените стойности в таблицата:

 

Тегло на използвания автомобил (t) Прилагана сила (kN)
1. 2,5 20
2. 3,5 30
3. 7,5 60
4. 20 160
5. 28 220
6. 40 310

 

– контролиращите и спиращите достъпа съоръжения може да се управляват ръчно или автоматично със система за локален контрол и/или дистанционно.

Описание на спиращите достъпа съоръжения:………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Технически средства за контрол– /скенери за проверка на посетители и техния багаж, входяща кореспонденция, пощенски пратки и превозни средства (металдетекторни рамки, ръчни металдетектори, детектори за откриване на експлозиви), огледала за проверка на превозни средства и др.

Описание на техническите средства за контрол:………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали– /постоянно обслужван център, в който постъпва информация за състоянието на една или повече алармени системи срещу проникване и нападение и системи за видеонаблюдение/

 

КФС:       I        II          III          IV             V

10. Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали Сигурност БДС EN 50518-1 Посоченият стандарт регламентира изискванията за разположението, конструкцията и елементите на центъра. не се

посочва

не се

посочва

 

Описание на центъра:………………………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Охранително и дежурно осветление

Охранителното осветление следва да осигурява видимост и възможност за наблюдение на целия обект, оградите и оградните съоръжения, подстъпите към тях, дворните пространства и отделните охранявани сгради, техните фасади или съоръжения, като не се допуска наличие на тъмни пространства, създаващи условия за прикритие на потенциални нарушители.

Охранителното осветление трябва да отговаря на следните изисквания:

  1. да е с осигурена защита срещу възможна манипулация за умишлено прекъсване и повреждане;
  2. да е със самостоятелно захранване и централно включване и изключване;
  3. да позволява безпрепятствено да се включват, превключват и изключват отделни части от него;
  4. да осигурява номиналната изисквана осветеност за време не повече от 15 s от момента на включване;
  5. да осигурява минималната осветеност от 5 lx за наблюдение с невъоръжено око;
  6. при видеонаблюдение да осигурява осветеност съобразно техническите параметри на използваните видеокамери в строежа;
  7. да не причинява неудобство или опасност чрез заслепяване на ползвателите на съседни строежи или участници в движението;
  8. за строежите от I до III КФС да е с осигурено резервно захранване.

Осветителните тела се монтират върху пилони, фасади на сгради или върху строителни съоръжения на височина най-малко 3 m. Когато се използват за наблюдение на оградите и оградните съоръжения, осветителните тела се монтират върху пилони, които са различни от пилоните на оградите и оградните съоръжения, на разстояние не по-малко от 3 m от тях.

Охранителното осветление в зависимост от обекта и наличието на видеонаблюдение може да бъде изградено чрез автоматично задействане при наличие на движение или да бъде поддържано постоянно през тъмните часове на денонощието.

Охранителното осветление към входовете на строежите, предвидено за контрол на достъпа, следва да отчита разположението на осветителните тела, като при монтаж да бъде насочено така, че светлината да попада върху лицето на посетителя и да осигурява неговата идентификация.

Външното осветление (фасадно, монументално, ландшафтно, декоративно) на сгради и съоръжения може да се проектира като част от охранителното осветление.

Описание на охранителното осветление по периметъра:…………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на охранителното осветление по прилежащите територии:………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на охранителното осветление по фасадите:………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на охранителното осветление в обекта:…………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на дежурното осветление:…………………………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на външното/ уличното осветление:…………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на външното декоративно осветление:………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Служебни помещения

Служебни сгради и помещения са такива, необходими за експлоатация на елементите от системата за физическа защита.

18.1. Служебни помещения за нуждите на персонала, отговарящ за експлоатацията на елементите за физическа защита- видът, броят и площите на сградите и помещенията се определят при отчитане на числеността и функциите на персонала за физическа защита, броя и вида на необходимите технически съоръжения, системи и транспортни средства.

18.2. За изграждане на център за наблюдение и приемане на алармени сигнали се спазват изискванията на стандарта /приложен по- горе в  т. 16.

18.3. За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се проектират и изграждат:

– команден (наблюдателен) пункт, който осигурява пряка видимост върху игралното поле и трибуните на спортните съоръжения;

– помещение за изолиране на правонарушители /препоръчваме и в рискови обекти/.

18.4. Помещенията за транспортните средства, освен съгласно наредбата се проектират при спазване на условията и техническите изисквания за съхранение, експлоатация и ремонт на моторните превозни средства.

Описание на служебните помещения:……………………………………………………………………….

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Зони за сигурност и зони с гарантирана сигурност

Зоните за сигурност се характеризират с наличието на елементи за физическа защита.

Описание на зоните за сигурност:……………………………………………………………………………..

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

Описание на зоните с гарантирана сигурност:……………………………………………………………

Оценка на състоянието:……………………………………………………………………………………………

Оценка за адекватност:…………………………………………………………………………………………….

 

  1. Устойчивост на взлом– /свойство на конструкцията на строежа и физическите бариери да устоят на опитите за проникване с взлом, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти/.

Необходимите минимални класове на сигурност за…………… клас на физическа сигурност на обекта са отразени в приложената таблица №1.

 

  1. Устойчивост на експлозия– /свойство на конструкцията на обекта и вложените/ монтираните елементи да устоят на разрушително действие на ударна вълна, образуваща се при взрив, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти/

Необходимите минимални класове на сигурност за…………… клас на физическа сигурност на обекта са отразени в приложената таблица №1.

 

  1. Устойчивост на куршуми– /свойство на монтажните елементи (врати, прозорци, капаци и защитно остъкляване) да оказват съпротивление срещу изстрели от определено оръжие и боеприпаси, удостоверено чрез извършени изпитвания и оценка за съответствието им с изискванията на съответните стандарти/

Необходимите минимални класове на сигурност за…………… клас на физическа сигурност на обекта са отразени в приложената таблица №1.

 

ТАБЛИЦА №1

 

 

Продукт Характеристика Стандарти за
изисквания/
класификация
Препоръчителни минимални класове на сигурност за продуктите според класа на физическа сигурност на строежа
I II III IV V
1. Врати*

 

Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 2 Клас RC 1
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 2 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва
2. Прозорци, остъклени и окачени фасади* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 2 не се посочва не се посочва
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 2 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва
3. Капаци (щори, ролетни врати)* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 1 не се посочва не се посочва
Устойчивост на куршуми БДС EN 1522 Клас FB 3 (NS) Клас FB 1 (NS) не се посочва не се посочва не се посочва
Устойчивост на експлозия БДС EN 13123-2 Клас EXR 2 Клас EXR 1 не се посочва не се посочва не се посочва
4. Решетки* Устойчивост на взлом БДС EN 1627 Клас RC 3 Клас RC 2 Клас RC 1 не се посочва не се посочва
5. Заключващи устройства

(за информация)

Заключващите устройства се оценяват и класифицират по изискванията на стандартите, посочени в т. 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4 на таблицата.

Тези устройства са част от строителния обков на посочените в т. 1, 2 и 3 продукти. Тяхното самостоятелно съответствие с изискванията на посочените стандарти не гарантира съответния клас на устойчивост на взлом на целия комплект.

Посочените за тях стойности в таблицата се дават само за информация при необходимост от замяна на заключващите устройства в налични врати, прозорци и капаци, притежаващи доказан клас на устойчивост на взлом.

5.1. Механични брави и ключалки Сигурност, свързана с ключа БДС EN 12209 Клас B Клас B Клас B Клас B Клас B
Устойчивост срещу силово въздействие Клас 4 Клас 4 Клас 3 Клас 3 Клас 3
5.2. Електромеханични брави и ключалки Сигурност, свързана с ключа

(при използване на механичен ключ)

БДС EN 14846 Клас В Клас В Клас В Клас В Клас В
Устойчивост срещу силово въздействие БДС EN 14846 Клас 4 Клас 4 Клас 3 Клас 3 не се

посочва

5.3. Секретен патрон за механични брави Сигурност, свързана с ключа БДС EN 1303

 

Клас 4 Клас 4 Клас 4 Клас 4 Клас 4
Устойчивост срещу силово въздействие Клас C Клас C Клас C Клас C Клас C
5.4. Дръжки/шилдове на врати Устойчивост срещу силово въздействие БДС EN 1906 Клас 3 Клас 3 Клас 2 Клас 2 Клас 1
6. Защитно остъкляване ** Устойчивост срещу ръчна атака БДС EN 356 Клас P5А Клас P4А Клас P2А не се

посочва

не се

посочва

Устойчивост на куршуми БДС EN 1063 Клас BR 3 NS Клас BR 3 NS не се

посочва

не се

посочва

не се

посочва

Устойчивост на налягане при експлозия БДС EN 13541 Клас ER 2 NS Клас ER 1 NS не се

посочва

не се

посочва

не се

посочва

 

7. Хранилища за ценности***
7.1. Сейф-шкафове Устойчивост срещу кражба с взлом БДС EN 14450 Необходимият клас на устойчивост на продуктите се определя в зависимост от стойността и опасността на съхраняваните в тях материали, независимо от класа на сигурност на строежа. не се

посочва

7.2. Сейфове Устойчивост срещу кражба с взлом БДС EN 1143-1

 

не се

посочва

7.3. Трезорни помещения и трезорни врати Устойчивост срещу кражба с взлом БДС EN 1143-1 не се

посочва

7.4. Депозитни сейфове Устойчивост срещу кражба с взлом БДС EN 1143-2 не се

посочва

8. Електронна система за контрол на достъпа****

(и нейните елементи)

Сигурност на системата БДС EN 60839-11-1 Клас 3 Клас 2 Клас 2 Клас 1 не се

посочва

9. Алармени системи за сигурност
9.1. Система срещу проникване и нападение****

(и нейните елементи)

Сигурност на системата БДС EN 50131-1 Клас 3 Клас 2 Клас 2 не се

посочва

не се

посочва

9.2. Система за видеонаблюдение****(и нейните елементи) Сигурност на системата БДС EN 62676-1-1

 

Клас 3 Клас 2 Клас 2 не се

посочва

не се

посочва

10. Център за наблюдение и приемане на алармени сигнали Сигурност БДС EN 50518-1 Посоченият стандарт регламентира изискванията за разположението, конструкцията и елементите на центъра. не се

посочва

не се

посочва

* * *

 

 

Протоколът за проведеното обследване на елементите на изградената на обследвания обект Система за физическа защита се изготви в два еднообразни екземпляра, по един за страните:

 

Първи екземпляр за:………………………………………………………………………………………………..;

Втори екземпляр за:…………………………………………………………………………………………………

 

 

Дата:…………………………………………..

Място на обследването:……………………………………………………….

 

 

ИЗГОТВИЛ ПРОТОКОЛА:…………………………………………………………………………………………

                                                                              /длъжност, име, фамилия, подпис, печат/ 

 

ПОЛУЧИЛ ПРОТОКОЛА:…………………………………………………………………………………………

                                                                              /длъжност, име, фамилия, подпис, печат/

 

 

 

УТОЧНЕНИЕ НА НЯКОИ ПОЛОЖЕНИЯ ОТ НАРЕДБА № РД-02-20-6 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА СТРОЕЖИТЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНЯВАНЕТО

 

 В началото на разяснителната част от настоящият материал изразяваме становището на АПТА относно прилаганото от нас тълкование при прилагане  на наредбата, касаеща СФЗ в частната охранителна дейност и при прилагане изискванията на Закона за противодействие на тероризма:

  1. Наредбата за СФЗ е създадена за архитектурни, проектантски, строителни и др. дейности. Тя се явява косвено приложима за частните охранителни дружества поради заложената конкретика, насочена към гореописаните дейности. В лексиката на ЧОД не фигурират понятия от типа на „строежи“. Частните охранители боравят с термина „Обект под охрана“, „Имущество на физически или юридически лица“ и др. По тази причина е възможно да настъпи объркване и неточности при тълкуване на настоящата наредба. Не всички особености, отразени в наредбата и конкретизирани за строежите са в сила за обекти под охрана. Освен това за нас, като охранители, не е ясно как се отчитат амортизациите, моментното техническо състояние, качеството и признаците за адекватност на елементите от СФЗ спрямо изискваната степен за сигурност на конкретния обект под охрана. Всички тези аргументи са напълно защитени, поради необходимостта от изготвяне на охранителни обследвания, начални и периодични оценки състоянието и степента на сигурност, особено при изработване на правилник за пропускателния режим и плана за охрана, в които заляга лексиката и категориите от ЗЧОД.
  2. Въпреки гореизложените аргументи, ние сме принудени да използваме в частната охранителна дейност заложените в настоящата наредба понятия, категории и определения. Разбираме и приемаме това, поради липса на специализирана нормативна база, работеща пряко във връзка със ЗЧОД.

Както в началото на материала отбелязахме, с настоящата наредба се определят  минималните изисквания за физическа сигурност на строежите (ФСС) при тяхната проектиране и изграждане, класификаторът на строежите по клас на физическа сигурност (КФС), техническите изисквания за проектиране и влагане на елементи за физическа защита на строежите.

Очевидно е, че при изпълняване на ЧОД, изискванията за ФСС и класификаторът на строежите по клас на физическа сигурност КФС пряко ще влияят на нейното организиране. Както и по- рано, спазените изисквания за физическа сигурност на строежите ще оказват благоприятно влияние на състоянието и степента на сигурност на обектите под охрана.

Важно обстоятелство е, че осъществяването на ФСС или на негови подобекти, както и прилежащата им територия се извършва с обособяване на зони за сигурност /ЗС/. Зоните за сигурност се характеризират с наличието на елементи за физическа защита. Нека уточним: системата за физическа защита е един или съвкупност от няколко елемента за физическа защита /СФЗ = f ЕФЗ/. Очевидно степента на защитеност на зоните за сигурност е в пряка функционална зависимост от броя, качеството, техническото състояние и адекватността на всеки един от ЕФЗ. По повод гореописаното, АПТА изразява становище, че е необходимо обособяване и на зони с гарантирана сигурност /ЗГС/. Това обстоятелство и изискване се налага от необходимостта за определяне степента на антитерористична сигурност на Сцени под антитерористична протекция. Такива зони се конституират при определяне и избор на Район за безопасно пребиваване при евакуиране на обекти; при определяне на зони за отвеждане на хора при терористично въздействие- терористична атака, терористично нападение и нагоре, а също така и в случаи на известна цел на субекти на тероризма, които ще извършат терористичен акт.

 

В Глава втора „КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ“ строежите или отделни обекти в тях, в зависимост от степента на съществуващия риск, при експлоатацията им се класифицират в пет класа на физическа сигурност:

  1. строежи с много висока степен на риск – I клас;
  2. строежи с висока степен на риск – II клас;
  3. строежи със средна степен на риск – III клас;
  4. строежи с ниска степен на риск – IV клас;
  5. строежи с много ниска степен на риск – V клас.

В наредбата е описано и уточнено, че степента на съществуващия риск от извършване на посегателство при експлоатация на строежите се определя от следните показатели: 1. функционално предназначение и капацитет;

  1. местоположение;
  2. вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в тях;
  3. наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в строежа и/или в неговия териториален обхват.

Трябва да се има предвид, че класът на физическа сигурност за отделни зони и обекти в един строеж може да бъде различен от КФС за строежа като цяло.

 

В Глава трета „ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И ВЛАГАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА НА СТРОЕЖИТЕ“ важно за ЧОД е да се знае, разбира и отчита при извършваното оценяване следното:

Оформянето в планово и вертикално отношение на обектите, архитектурните или декоративните елементи върху техните фасади на строежи от I до III КФС трябва да бъдат изградени така, че да ограничават:

  1. създаване на мъртви зони за наблюдение;
  2. възможност за нерегламентиран физически достъп до вътрешните нива (етажи) без използване на допълнителни средства за проникване.

Конструкцията и използваните строителни продукти при изграждане на достъпните външни стени, подове и покриви на обектите и/или подобектите в тях следва да осигуряват устойчивост срещу въздействия, породени от нерегламентирана намеса.  Тези въздействия може да включват прилагане на физическа сила и/или използване на набор от инструменти с цел разрушаване, преднамерен (умишлен) удар с превозно средство, предизвикана експлозия и др.

При изграждане на елементи на конструкции, като достъпни външни стени, подове и покриви, трябва да са използвани продукти, като неармиран бетон с минимална дебелина 150 мм., стоманобетон с минимална дебелина 100 мм. или глинени блокове за зидария с висока плътност и минимална дебелина на зида 250 мм. При изпълнение на стъклени окачени фасадни стени в зависимост от КФС същите следва да отговарят на стандартите и посочените минимални класове на устойчивост на взлом, ръчна атака, куршуми и експлозия съгласно приложение № 3 в наредбата.

От изключителна важност е системите, осигуряващи непрекъснатост на работата на елементите за физическа защита в строежа – електрозахранване и комуникационни средства, да са надеждно защитени от нерегламентирана намеса.

Да се следи кабелните инсталации да са положени под земята, под мазилките или в кабелни канали. Ако се открият нередности, незабавно да се уведомява възложителят по договора за охрана чрез съответните протоколи.

Озеленените (ландшафтни) пространства на територията на обекта и/или периметъра около обектите от всички класове се съобразяват с възможността за покриване на изискванията към охранителното осветление и осигуряване на наблюдение – визуално или чрез видеокамери, както и осигуряване на безопасен достъп до обекта и подобектите.

Когато се предвижда монтаж на външни детектори за алармени системи срещу проникване и нападение, осигуряващи периметрова охрана, комбинирана с видеокамери към телевизионни системи за наблюдение и контрол, по периметъра на обекта трябва да е предвидена ивица между оградата и охраняваните обекти с широчина най-малко 3 m, напълно свободна от растителност.

За обекти от I и II КФС около периметъра им се предвижда изграждане на еднопосочен охранителен обходен път с трайна настилка и с широчина най-малко 3,50 m.  Когато не е изградена охранителна ивица и/или обходен път се допуска детекторите и видеокамерите да се разполагат по фасадните стени и/или оградите.

При обекти от IV КФС в режим на етажна собственост се е добре да има изградени домофонни уредби, кабелна електронна съобщителна мрежа с изводи за всяко отделно жилище или самостоятелен обект, електронни системи за контрол на достъпа (включващи електрозаключващи устройства и контролери) за входните врати на сградата.

При задание на възложителя по договора за охрана за охранителна протекция над обекти, в които се предвиждат повече от десет самостоятелни подобекта, се осигурява поне едно общо помещение за портиер или охрана, разположено в сградата и/или имота.

 

В Глава четвърта „ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИЗИЧЕСКИТЕ БАРИЕРИ“ са включени няколко раздела. Това са:

  1. Огради и оградни съоръжения;
  2. Врати, прозорци, капаци, решетки и защитно остъкляване;
  3. Заключващи устройства;
  4. Хранилища за ценности.

 

Огради и оградни съоръжения

При извършване на частна охранителна дейност над строежи, частните охранителни дружества трябва не толкова да са запознати с изискванията, предписани от наредбата, колкото да умеят да определят и оценяват наличието, техническото състояние, качеството и адекватността на изискваната степен на сигурност и защитеност, на оградите и оградните съоръжения. Тези изследвани параметри се вписват в протокол /описан в „Помощно пособие при изпълняване на ЧОД“, изд. От НОСАД „АРХАНГЕЛ“ през 2017 г./, като протоколът се предоставя на възложителя по договора за охрана срещу подпис. Огради и оградни съоръжения могат да се предвиждат за целия обект или за отделни негови подобекти. Типът, височината и устойчивостта на оградите на атака трябва да се имат предвид от възложителя по договора за охрана при оформяне на заданието за охранителна протекция, в зависимост от търсената степен на сигурност и защитеност. Трябва да се знае, че оградите на обекти, чиято технологична дейност е свързана с леснозапалими материали, взривни и силнодействащи отровни вещества, се проектират задължително с височина 2,20 м.

При оценяване на огради и оградни съоръжения трябва да се знае следното:

  1. оградите се изграждат по съществуващи имотни граници при възможност с правилни геометрични форми, без излишни чупки и криви;
  2. не трябва да е допуснато хоризонтално разчленяване на решетъчни огради и оградни съоръжения, както и наличие на детайли по тях, които създават предпоставки за неконтролирано проникване чрез катерене, провиране и прескачане;
  3. при наклонени терени, при възможност трябва да е осигурена еднаква височина за оградите и оградните съоръжения по цялата им дължина;
  4. стъпката между вертикалните елементи на решетъчни огради и оградни съоръжения трябва да е не по-голяма от 0,15 м.;
  5. при изпълнение на леки прозирни огради долният край на мрежите задължително трябва да е анкериран/ замонолитван към земята.

В зависимост от заданието за охранителна протекция, могат да бъдат поставени и други специални изисквания, свързани с повишаване на сигурността на оградите и оградните съоръжения, включително тяхната устойчивост на въздействие с пътно превозно средство, посочена в таблицата към чл. 19, ал. 4, т. 3. от наредбата.

В оградите, като част от оградните съоръжения, трябва да са предвидени отделни врати за транспортните средства и за пешеходците.

Допуска се при контролно-пропускателни пунктове (КПП) с денонощен режим вместо врати да се проектират управляеми, спиращи достъпа съоръжения.

За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се обособяват отделни входове за противостоящите зрители.

Всички врати (външни и вътрешни) на оградните съоръжения трябва да са изградени  за отваряне в посоката на евакуация и устойчиво осигурени в отворено положение.

За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II КФС подходите (за влизане и излизане) за състезатели и длъжностни лица до игралното поле трябва да са осигурени с тунелни проходни съоръжения, в т.ч. и подвижни.

 

За строежите от I до III КФС трябва да са предвидени контролиращи, задържащи и спиращи достъпа съоръжения, свързани със системите за наблюдение и контрол на достъпа до или в обекта.

Спиращи достъпа съоръжения се изграждат и/или монтират с цел ограничаване на възможността на нарушители да достигнат или да проникнат неконтролирано с помощта на превозни средства до или на територията на охранявания обект.

За спиращи достъпа съоръжения могат да се използват специално разработени и произведени продукти, като стоманобетонни блокове, боларди или елементи за декорация, като тежки саксии/кашпи, декоративни колони, скулптури, решетки, пана, цветарници и други подходящи елементи за градски дизайн. Тези съоръжения могат да бъдат също така разгъваеми и/или потъващи.

Съоръженията, възпиращи атака от МПС /таран или незаконно проникване/ трябва да  отговарят на следните условия:

  1. да имат височина не по-малка от 0,5 m или 75 % от външния диаметър на автомобилна гума на превозно средство, с което е възможно да бъде атакуван обектът;
  2. да са разположени на разстояние не по-малко от 1,5 m от фасадата или външно на оградата;
  3. да имат собствена конструкция или да са закрепени към земята по начин, осигуряващ тяхната минимална устойчивост срещу статична сила на натиск/опън, прилагана на разстояние 50 мм..

Контролиращите и спиращите достъпа съоръжения може да се управляват ръчно или автоматично със система за локален контрол и/или дистанционно.

Врати, прозорци, капаци, решетки и защитно остъкляване

Включват се в оценката на състоянието и степента на сигурност на обекта, а така също се описват при охранителното обследване. Имат се предвид при изготвяне на правилника за пропускателния режим. Тук отново напомняме за основните параметри за оценяване:

  1. наличие;
  2. качество;
  3. техническо състояние;
  4. адекватност на търсената степен на сигурност и защитеност.

Изборът на подходящи врати и прозорци се извършва на основание КФС на обекта, като се отчитат и следните фактори:

  1. предназначение и местоположение на обекта и отделните подобекти;
  2. местоположение на вратите, прозорците и инсталационните отвори в обекта;
  3. използване на елементи, осигуряващи допълнителна сигурност.

На обектите трябва да са монтирани основни врати с устойчивост на взлом в съответствие с изискванията за съответния КФС, посочен в приложение № 3 от наредбата.

На обектите от I до III КФС всички достъпни прозорци следва да бъдат устойчиви на взлом. Допускат се изключения, когато върху тях се монтират: капаци (щори, ролетки) или решетки, осигуряващи необходимата устойчивост на взлом за съответния КФС.

Вратите към допълнителните и аварийните изходи в обектите (отделните подобекти), които се явяват основни съгласно тази наредба, следва да имат същата устойчивост като вратите, които се използват постоянно.

Капаци и решетки се монтират за отделни обекти и/или помещения, както и за целите обекти от I до III КФС.

Със съоръженията по ал. 1 от наредбата се защитават:

  1. основни врати и достъпни прозорци, които не притежават необходимата степен на устойчивост на взлом;
  2. налични проходи, колектори, въздуховоди и всички други инсталационни отвори, при които най-малките им линейни размери са над 0,15 m.

Капаците и решетките следва да са устойчиви на взлом, а максималната стъпка между вертикалните елементи на решетките да е не по-голяма от 0,15 m.

Защитно остъкляване, устойчиво срещу ръчна атака, се прилага за строежи от I до III КФС като част от устойчивите на взлом достъпни прозорци, остъклени фасади и основни врати, както и при изграждане на защитни стъклени прегради в строежите.

Класът на устойчивост срещу ръчна атака на защитното остъкляване следва да отговаря на класа на устойчивост на взлом на съответните врата, прозорец, остъклени и окачени фасади.

В зависимост от спецификата на обекта и/или от заданието за охранителна протекция на възложителя по договора за охрана за осигуряване личната сигурност на обитателите основните врати, прозорците, тяхното остъкляване, както и отделни защитни стъклени прегради в обектите трябва да са изпълнени така, че да осигуряват защита от стрелково оръжие и от експлозия.

Стандартите и минималните класове на устойчивост на взлом, ръчна атака, куршуми и експлозия на врати, прозорци, капаци, решетки и защитно остъкляване в зависимост от КФС са посочени в т. 1, 2, 3, 4 и 6 от приложение № 3 на наредбата.

 

Заключващи устройства

Заключващите устройства включват механични и електромеханични брави и ключалки и монтираните към тях патрони за брави, дръжки и шилдове за врати, прозорци, капаци и решетки.Обръщаме внимание на основните параметри за оценяване:

  1. наличие;
  2. качество;
  3. техническо състояние;
  4. адекватност на търсената степен на сигурност и защитеност.

Заключващите устройства са част от строителния обков на комплекта врата, прозорец, капак или решетка и следва да притежават клас на сигурност, отговарящ на класа на устойчивост на взлом на вратата, прозореца, капака или решетката, посочен в т. 5 от приложение № 3 на наредбата.

Допустимо е, при задание за охранителна протекция, обезпечаваща по- висока от необходимата степен на сигурност, да се изиска от представителите на ЧОД възложителят по договора за охрана да осигури вратите, прозорците, капаците и решетките на съответния обект да бъдат оборудвани със заключващи устройства, притежаващи по-висок клас на сигурност от изисквания за класа на устойчивост на взлом на съответните врати, прозорци, капаци и решетки.

Стандартите и препоръчителните минимални класове на сигурност на заключващите устройства в зависимост от класа на физическа защита на използваните в строежа врати, прозорци, капаци и решетки са посочени в т. 5 от приложение № 3 на наредбата.

Изискванията на стандартите следва да бъдат отчитани при извършване на ремонти и подмяна на заключващите устройства на съществуващите в обекта устойчиви на взлом врати, прозорци, капаци и решетки.

 

Хранилища за ценности

В отделни обекти или подобекти(сгради и помещения), независимо от техния КФС, предназначени за работа и/или съхранение на: злато и други благородни метали; парични средства и ценни книжа; движими културни ценности със статут на национално богатство; взривни вещества, оръжия и боеприпаси; силнодействащи отровни вещества и материали, отделящи вредни тежки газове; радиоактивни вещества и радиоактивни отпадъци; опиати, наркотични средства и материали; класифицирана информация и други, се предвижда изграждане/монтаж на хранилища за ценности.

Всички мобилни хранилища с тегло под 1000 кг. трябва да са анкерирани към пода/стената на помещението съгласно изискванията, посочени от съответния производител.

Стандартите за класифициране на хранилищата за ценности по клас на устойчивост срещу кражба с взлом са съгласно т. 7 от приложение № 3 на наредбата.

 

В Глава пета „ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОХРАНИТЕЛНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ“ е определено, че охранително осветление трябва да е изградено задължително за строежи от I до IV КФС.

Задачата и целта на охранителното осветление са да осигурява видимост и възможност за наблюдение на целия обект, оградите и оградните съоръжения, подстъпите към тях, дворните пространства и отделните охранявани сгради, техните фасади или съоръжения, като не се допуска наличие на тъмни пространства, създаващи условия за прикритие на потенциални нарушители.

При оценка ЧОД трябва да знаят, че охранителното осветление трябва да отговаря на следните изисквания:

  1. да е с осигурена защита срещу възможна манипулация за умишлено прекъсване и повреждане;
  2. да е със самостоятелно захранване и централно включване и изключване;
  3. да позволява безпрепятствено да се включват, превключват и изключват отделни части от него;
  4. да осигурява номиналната изисквана осветеност за време не повече от 15 s от момента на включване;
  5. да осигурява минималната осветеност от 5 lx за наблюдение с невъоръжено око;
  6. при видеонаблюдение да осигурява осветеност съобразно техническите параметри на използваните видеокамери в обекта;
  7. да не причинява неудобство или опасност чрез заслепяване на ползвателите на съседни строежи, обекти или участници в движението;
  8. за обектите от I до III КФС да е с осигурено резервно захранване.

Осветителните тела трябва да монтирани върху пилони, фасади на сгради или върху съоръжения на височина най-малко 3 m. Когато се използват за наблюдение на оградите и оградните съоръжения, осветителните тела се монтират върху пилони, които са различни от пилоните на оградите и оградните съоръжения, на разстояние не по-малко от 3 m от тях.

Охранителното осветление в зависимост от обекта и наличието на видеонаблюдение може да бъде изградено чрез автоматично задействане при наличие на движение или да бъде поддържано постоянно през тъмните часове на денонощието.

Охранителното осветление към входовете на обекта, предвидено за контрол на достъпа, следва да отчита разположението на осветителните тела, като при монтаж да бъде насочено така, че светлината да попада върху лицето на посетителя и да осигурява неговата идентификация.

Външното осветление (фасадно, монументално, ландшафтно, декоративно) на сгради и съоръжения може да е изградено като част от охранителното осветление.

 

Глава шеста „ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА И СИСТЕМИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ФИЗИЧЕСКИЯ ДОСТЪП“ също е от изключителна важност за ЧОД. Записано е, че контролът на физическия достъп се осигурява чрез технически средства и системи, с които се:

  1. определят и прилагат класовете/нивата на право за достъп;
  2. извършва проверка, проследяване и съхраняване на данни за достъпа до обект и/или до отделни подобекти в него.

Контролът на физическия достъп включва КПП, сертифицирани технически средства и електронни системи.

В обектите, в зависимост от тяхното предназначение, може да бъде осигурен охранителен контролно-пропускателен режим чрез изграждане на необходимия брой на входно-изходни КПП.

Резервни или непостоянно използвани КПП се допускат, когато това е свързано със спецификата на охрана на обекта, при условие че по време на тяхното неизползване не се нарушават изискванията към сигурността на обекта.

Железопътният транспорт, предвиден на територията на производствени, стопански или други обекти, се осигурява с охранителен контролно-пропускателен режим чрез един обединен или по един входен и изходен КПП.

За изпълнение на контролно-пропускателен режим на входно-изходните КПП се предвиждат технически средства за контрол и допълнителни съоръжения (подвижни стълби, платформи, площадки и др.), които осигуряват възможност за проверка на посетители, превозни средства и товари.

За обекти от I до ІV КФС се изграждат електронни системи за контрол на достъпа. При изграждане на системите се оценяват класът на устойчивост на взлом на вратите и на вгражданите електромеханични ключалки и брави, върху които ще се монтират елементите на системата за достъп. Цялостната система следва да има един и същи клас на сигурност.

Стандартите и класовете на сигурност на системите за контрол на достъпа в зависимост от КФС са посочени в т. 8 от приложение № 3 в наредбата.

 

Глава седма „ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АЛАРМЕНИТЕ СИСТЕМИ“ определя, че Алармените системи за сигурност включват:

  1. системите срещу проникване и нападение /ССПН/ и
  2. системите за видеонаблюдение /СВН/.

Те се изграждат задължително в обекти от I до III КФС, като се отчита тяхната специфика и разположението на отделните обекти. В тези случаи се предвижда изграждане на служебни помещения за разполагане на център за наблюдение и приемане на алармени сигнали и персонал, обслужващ системите.

При обекти и подобекти в тях с открит достъп, в които се работи с благородни метали, парични средства, движими културни ценности със статут на национално богатство, оръжия, боеприпаси, опиати и наркотични средства и материали, трябва да е инсталирана алармена система срещу нападение (“паник бутон”).

Стандартите и класовете на сигурност на алармените системи в зависимост от КФС на строежите са посочени в т. 9.1 и 9.2 от приложение № 3 в наредбата.

При проектиране и/или изграждане /да се има предвид, че законодателят е разпоредил да се извършва задължително проектиране на алармените системи при по- високите класове на сигурност/ на алармените системи в съответствие с изисквания за тях клас на сигурност следва:

  1. да се отчитат изискванията на съответните стандарти за системите, техните елементи и осигуряваният клас на сигурност съгласно т. 9.1 и 9.2 от приложение № 3 в наредбата;
  2. да се спазват изискванията на производителя относно местата и начина на монтаж на отделните сертифицирани елементи и условията за използването им;
  3. да е осигурена защита срещу възможни действия за умишлено прекъсване и повреждане;
  4. да притежават самостоятелно захранване, като за строежите от I до III КФС захранването следва да осигурява непрекъсната работа на системите за не по-малко за 24 часа.

Проектната документация на системите включва:

  1. обяснителна записка;
  2. технически спецификации, посочващи всички използвани технически средства по вид, модел, производител и количество;
  3. блокова схема, отразяваща конфигурацията на системата;
  4. чертежи за разполагане на техническите елементи и окабеляване. Проектите на алармените системи за строежите от І до ІІІ КФС по искане на възложителя се съгласуват със специализираните органи на МВР.       Системата за видеонаблюдение за стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се проектира и изгражда от елементи, които осигуряват възможност за наблюдение както на отделни зрители, така и на група от зрители.

В Глава осма „ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ, НЕОБХОДИМИ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА“ е разпоредено, че сгради и помещения за нуждите на персонала, отговарящ за експлоатацията на елементите за физическа защита, се проектират в зависимост от заданието за проектиране и КФС на строежа и/или обекта в него съгласно чл. 7. в наредбата. Видът, броят и площите на сградите и помещенията за нуждите на персонала, отговарящ за експлоатацията на елементите от СФЗ се определят при отчитане на числеността и функциите на персонала за физическа защита, броя и вида на необходимите технически съоръжения, системи и транспортни средства.

За изграждане на центъра за наблюдение и приемане на алармени сигнали се спазват изискванията на стандарта съгласно т. 10 от приложение № 3 в наредбата.

За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се проектират и изграждат:

1. команден (наблюдателен) пункт, който осигурява пряка видимост върху игралното поле и трибуните на спортните съоръжения;

  1. помещение за изолиране на правонарушители.

Искаме да добавим още няколко щриха:

Елементите за физическа защита и тяхната комбинация се оценяват от ЧОД, въз основа на конкретното задание за охранителна протекция.

Заданието за охранителна протекция следва да включва най-малко следните данни, които се отнасят до физическата сигурност на обекта/ подобектите:

  1. клас на физическа сигурност, определен по класификатора, посочен в приложение № 2 от наредбата;
  2. предполагаема/съществуваща обща стойност на обекта;
  3. вид на достъп на лица до/в обекта и отделни зони или подобекти в него;
  4. тип на съхраняваните в обекта информация и документи /класифицирана информация/;
  5. наличие и количество на парични средства, ценности, носители на конфиденциална информация, опасни материали, скъпоструващо оборудване и апаратура и др.;
  6. възможни потенциални опасности, породени от нерегламентирано въздействие или проникване в обекта;
  7. изградени към момента зони за сигурност, зони за гарантирана сигурност и съответните за тях налични елементи за физическа защита.

При оценяването трябва да се знае, че наличните елементи за защита трябва да осигуряват изпълнението на минималните изисквания за физическа сигурност, но е добре да се изисква по- висока степен.

В зависимост от КФС, задължителните и препоръчителните елементи и съставните им продукти за защита са посочени в приложение № 1 на наредбата.

 

Препоръчваме на ръководителите на охранителна дейност и на управителите на частни охранителни дружества внимателно да прочетат и детайлно да се запознаят с наредбата и да „вкарат в оборот“ новите понятия. Особено е важно да се използват правилните и общоприети понятия при изготвяне на оценки на състоянието и степента на сигурност. По предложената от Алианса методика, оценяването става изключително лесно, прозрачно и честно, стига да се съблюдава точно процедурата.

 

* * *

 

 

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Уважаеми колеги, с това приключваме настоящият материал.

Предложената матрица за изготвяне на протоколи за оценка на адекватността на елементите от изградената на обекти система за физическа защита е обобщщена и пригодена за различен тип обекти. Естествено, при нейното прилагане трябва да се съобразявате с конкретния обект/ подобект, като творчески я разработвате.

Препоръчваме оценките да бъдат извършвани от квалифицирани специалисти, притежаващи знания, теоретична подготовка и практика при извършване на подобни мероприятия.

При извършване на подобни оценки, препоръчваме да си изработите схема на действие /протокол/, който да е утвърден от ръководителя на организацията, извършваща обследването. Този протокол трябва да описва точно и подробно, стъпка по стъпка извършването на обследването. Това се налага поради необходимостта от въвеждане на уеднаквени стандарти при изготвяне на протоколи за оценка адекватността на ЕСФЗ, поради използването им в следващи документи/планове за охрана, планове за сигурност, правилници за пропускателни режими и т.н./.

 

При Ваше желание и необходимост, специалисти от АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- „АРХАНГЕЛ“ могат да обучат служители на частни охранителни дружества или организации за противодействие на тероризма по въпроси, касаещи правилното и пълноценно изготвяне на документооборота, изискван по ЗЧОД и ЗПТ, в това число и за изготвяне на протоколи за адекватност на елементите от изградена система за физическа защита на обект.

 

За контакти с нас:

antiterror@archangel.bg