ЩО Е ПРАНЕ НА ПАРИ?
Прането на пари е престъпление против финансовата система на Република България, при което пари и блага с неясен, от законова гледна точка или престъпен прозход, т.е. получени в резултата на престъпна дейност, са предмет на законна финансова операция или сделка с имущество. Целта е парите да бъдат “пречистени” и да им се “придаде вид”, че са получени в резултат на законна дейност.
КАКВИ СА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?
За да се предотвратят подобни действия са предвидени редица мерки, сред които:
КОЙ Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ПРЕДПРИЕМА МЕРКИ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?
Задължените лица са изброени в чл.4 от ЗМИП, като под т.28 влизат и ЮЛНЦ.
ЩО Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК?
Като действителен собственик се определя лице, което:
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛИ Е ДА СЕ ОБЯВИ ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ СОБСТВЕНИК?
ЗМИП и правилникът за прилагането му разпореждат задължително деклариране на действителен собственик пред Агенция по вписванията.
КОЙ УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА МЕРКИТЕ ПРОТЕВ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?
При пораждане на ситуации на: основателни съмнения и/или добиване на информация за изпиране на пари и/или пари с престъпен произход, то трябва задължително да се уведоми дирекция “Финансово разузнаване” на ДАНС преди извършването на операцията или сделката, като по възможност се забави нейното изпълнение. В уведомлението трябва да се посочи максималния срок, в който може да бъде отложена операцията или сделката. Уведомление трябва да се подаде и до органите на прокуратурата и полицията, които ще предприемат необходимите действия и мерки.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АПТА ПО ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
ТЕКУЩО И РАЗШИРЕНО НАБЛЮДЕНИЕ НА СЛОЖНИ ИЛИ НЕОБИЧАЙНО ГОЛЕМИ СДЕЛКИ
В АПТА се прави точна преценка на следните сделки и операции:
При възникване на сделки, които попадат в някоя от изброените точки, АПТА събира максимално възможна по обем информация за характера и стойността на сделката и доколко тя отговаря на обичайния предмет на дейност на клиента, кактко и на документите и данните за него.
УВЕДОМЯВАНЕ НА ДАНС ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ
АПТА уведомява Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход в процеса на своята работа. Уведомяването се извършва незабавно, при възможност преди извършването на дадената финансова операция или сделката, а ако това е обективно невъзможно, то непосредствено след извършване на сделката или операцията. Отчитаме, че при добиване на информация относно изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, сме длъжни да уведомим и компетентните органи съгласно НПК, Закона за МВР и Закона за ДАНС.
УВЕДОМЯВАНЕ НА ДАНС ПРИ ПЛАЩАНИЯ В БРОЙ НА СТОЙНОСТ НАД 30 000 ЛВ.
АПТА незабавно ще уведоми Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за всяко плащане в брой или получени средства на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.
МЕРКИ В АПТА ПРИ ДОСТИГАНЕ НА ГОДИШЕН ОБОРОТ НАД 20 000 ЛВ. ИЛИ ПО ПРЕЦЕНКА, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ОПАСНОСТ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НИ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ ИЛИ ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗЪМ
ИЗГОТВЯНЕ НА СОБСТВЕНА ОЦЕНКА НА РИСКА
При изготвяне на собствена оценка на риска, АПТА може да използва разработените и публикувани на официалната страница на ДАНС критерии. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска са определени в Правилник за прилагане на ЗМИП.
На база изготвените оценки на риска АПТА ще определя рисковия профил на клиентите и деловите взаимоотношения с тях. Съгласно тези оценки АПТА ще прилага съответните мерки, които са приложими към определеното ниво на риск. Такива мерки са: идентифициране на дарители и бенефициенти, банкови финансови операции и др. Оценките на риска трябва периодично да се актуализират.
ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
Примерни вътрешни правила, съдържащи основните пунктове, са разработени от Дирекция „Финансово разузнаване“ и са публикувани на официалната страница на ДАНС. Тези образци ще бъдат използвани от АПТА при необходимост, като ще ги допълваме с получените резултати от направените собствени оценки на риска.
