ВЪПРОС ПО ЧЛ.66 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

План за действие на охраната при тероризъм. Действия при бедствия и аварии

Здравейте, колеги,

Нека си припомним член 66 от Закона за частната охранителна дейност:

“Чл. 66. (1) При възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи частна охранителна дейност на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението.

(2) При терористичен акт или заплаха от терористичен акт лицата, извършващи частна охранителна дейност, действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.

(3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма.”

 

Защо повдигаме тема относно този член от ЗЧОД?

Мнението на АПТА е, че член 66 и трите му алинеи не са достатъчно конкретни и пораждат ред въпроси. Какво имаме предвид:

Действията на СИЧОД по отношение възникване на кризисни ситуации, предизвикани от тероризъм на територията на обект под охрана са описани сравнително оскъдно в Закона за частната охранителнта дейност, като е направена и препратка към Закона за противодействие на тероризма, което не е много добра идея на законодателя, предвид също малкия обем информация в този закон, касаеща частните охранители.

В член 66, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност е записано, че при възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи частна охранителна дейност на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението. Така формулирани, действията на СИЧОД при възникване на бедствия и аварии са сведени до изчакване на получаване на указания и поставяне на задачи на охраната от длъжностно лице, ръководещо спасителните операции. Мнението на АПТА по този въпрос е, че подобно положение, рамкиращо действията на охраната в зависимост от външно за СИЧОД лице, даващо указания и заповеди, касаещи охранявана територия е напълно погрешно. Охранителните екипи имат преки началници- длъжностни лица от СИЧОД, на които се подчиняват. Единственият друг орган, който може да дава разпореждания на служители на СИЧОД е полицията и то по определен ред и от определени служители.

Правилният подход за действия на СИЧОД, РОД и ИОД при възникване на бедствия, аварии и катастрофи на територията на обект под охрана е следният:

1. В комплекта документи, който се намира на територията на обекта под охрана трябва да се намира изготвен ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА НАРЯДА ПРИ ВАЗНИКВАНЕ НА БЕДСТВИЯ, АВАРИИ И КАТАСТРОФИ. Този план точно, ясно и конкретно трабва да описва действията на наряда при най- вероятните бидствия, аварии и катастрофи и да е изработен като план- инструкция. Идеята на такъв документ е да оформи определен протокол за действия на наряда, който те да четат и следват. По този начин ще се гарантира участието на наряда при реагиране на бедствия, аварии и катастрофи без да се нарушава чувствително охранителната протекция и да се създадат пробиви в сигурността на обекта.
2. Нарядът да се обучи и усъвършенства за действия по изготвения план- инструкция, като се разпределят задачите по начин, гарантиращ запазване на степента на защитеност на обекта от приложената охранителна протекция.
3. Да се провеждат тренировки и учения на всички служители на наряда относно правилно изпълнение на т.2.

Алинея 2 от член 66 на Закона за частната охранителна дейност разпорежда на СИЧОД при възникване на кризисна ситуация, предизвикана от терористично въздействие лицата, извършващи частна охранителна дейност /нарядът/, да действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.

С този текст законодателят по- скоро поставя въпроси, отколкото да определя начин на действие на наряда при хиротеза прояви на тероризъм. Защо това е така?

1. Дежурните охранители действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект. Така записано изискването към наряда, респективно към СИЧОД, не уточнява:

– що за план е това?

– кой изработва този план?

– кой съгласува плана със съответното ОД МВР?

– какво трябва да съдържа този план?

– този план синхронизира ли се с плана за сигурност на обекта по Закона за противодействие на тероризма?

Алинея 3 от същия член /чл.66/ указва при провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, да действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма. Мнението на АПТА по тази алинея е еднозначно- в член 66 не трябва да се прави препратка към друг закон. Трябва да се изпише по следния начин:

„…Чл.66 (3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, изпълняват разпорежданията на ръководителя на операцията или определено от него длъжностно лице…“ В този случай не се налага изготвяне на специален план за охранителите, тъй като при всички положения ръководителят на операцията ще е длъжностно лице от МВР със съответните правомощия.

АПТА