March 10, 2021
ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА
Обн. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2021г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда противодействието на тероризма.
(2) Противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение при постоянна и ефективна координация между държавни и местни органи и структури с цел:
Чл. 2. Основните принципи при противодействието на тероризма са:
Чл. 3. Мерките и ограниченията по този закон се прилагат в степента, която е необходима за постигане на целите им.
Чл. 4. За неуредените с този закон случаи се прилага Законът за защита при бедствия.
Глава втора.
ОРГАНИ И СТРУКТУРИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА
Чл. 5. (1) Държавните и местните органи и структури осъществяват противодействието на тероризма чрез изпълнение на възложените им с този закон и с други нормативни актове функции и задачи.
(2) Органите и структурите по ал. 1 си взаимодействат и обменят информация при спазване на действащото законодателство.
(3) Органите и структурите по ал. 1 си сътрудничат с компетентните органи на други държави и международни организации с цел противодействие на тероризма в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 6. Министерският съвет:
Чл. 7. (1) При изпълнение на дейностите по чл. 6 Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността.
(2) Секретариатът на Съвета по сигурността поддържа информация за наличието и актуалното състояние на плановете за противодействие на тероризма, изготвени от държавни и местни органи.
Чл. 8. (1) Националният контратерористичен център, разположен в Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), предоставя информация в непрекъснат денонощен режим на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм.
(2) Националният контратерористичен център извършва анализ и оценка на терористичната заплаха за конкретни обекти и лица на национално, областно и общинско ниво въз основа на получената информация и чрез председателя на ДАНС предлага на министъра на вътрешните работи определянето на нивото на заплахата и въвеждане на степен на готовност.
Чл. 8а. (1) Създава се междуведомствено контратерористично звено, разположено в Държавна агенция “Разузнаване”.
(2) В състава на контратерористичното звено се включват представители, определени от ръководителите на ДАНС, Държавна агенция “Разузнаване”, Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната, МВР, Агенция “Митници” и главния прокурор.
(3) Контратерористичното звено подпомага взаимодействието и осигурява постоянния обмен на информацията между органите и структурите по ал. 2 при осъществяване на превантивните и оперативните дейности съобразно възложените им с този и други нормативни актове функции.
(4) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 3 се определят със съвместна инструкция на ръководителите на органите по ал. 2 и главния прокурор.
Чл. 9. (1) Въоръжените сили на Република България участват в противодействието на тероризма и в преодоляване на последиците от тероризъм в съответствие с плановете за противодействие на тероризма и този закон.
(2) Военнослужещите от въоръжените сили имат право, при условията и по реда на този закон, да извършват проверки за установяване на самоличността на лица, да задържат лица, да извършват обиск, да проверяват лични вещи и превозни средства, да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, да използват физическа сила и помощни средства, да използват оръжие.
(3) За изпълнение на правомощията по ал. 2 военнослужещите от въоръжените сили преминават обучение.
(4) Правилата за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие при изпълнението на задачите по ал. 1, както и редът за извършване на проверките по чл. 10 се определят с акт на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната.
Чл. 10. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
Чл. 11. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да задържат лице до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи (МВР):
(2) При упражняване на правомощието по ал. 1 военнослужещите от въоръжените сили незабавно уведомяват органите на МВР и им предават лицето в момента на пристигането им.
(3) При предаване на задържаното лице се съставя протокол в два екземпляра за приемащия и предаващия, който съдържа:
(4) Преди предаването на лицето и съставянето на протокола по преценка на полицейските органи или по искане на задържаното лице се извършва медицински преглед.
Чл. 12. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват личен обиск, да проверяват личните вещи, багаж, както и да извършват проверка на превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, на:
(2) Личен обиск може да се извърши само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
(3) За всички случаи на извършен личен обиск или на проверка по ал. 1 се съставя протокол и се уведомява съответният полицейски орган.
(4) В протокола се отразяват:
Чл. 13. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
(2) За всички случаи на извършени проверки по ал. 1 се съставя протокол и се уведомява съответният полицейски орган.
(3) В протокола се отразяват:
Чл. 14. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:
(2) Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови, електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.
(3) В случаите по ал. 1 военнослужещите използват само абсолютно необходимата сила.
(4) При използването на физическа сила и помощни средства военнослужещите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
Чл. 15. (1) Военнослужещите от въоръжените сили като крайна мярка имат право да използват служебно оръжие и бойни средства:
(2) При използване на оръжие военнослужещите вземат всички мерки за опазване живота на лицето, срещу което е насочено, и са длъжни да не застрашават живота и здравето на други лица.
Чл. 16. Държавните и местните органи и структури в рамките на своята компетентност:
Чл. 17. (1) Министър-председателят със заповед създава Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма. Със заповедта поименно се определят членовете на щаба.
(2) Министърът на вътрешните работи е ръководител на Националния оперативен щаб и го представлява.
(3) В състава на Националния оперативен щаб се включват: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници, главният прокурор или определен от него заместник на главния прокурор и други длъжностни лица, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на националния план по чл. 6, т. 3.
(4) При съществуваща конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб въвежда Националния план за противодействие на тероризма.
(5) Националният оперативен щаб осъществява координацията и ръководството на национално ниво на дейностите при конкретна заплаха от терористичен акт и при преодоляване на последиците при извършен терористичен акт.
(6) Националният оперативен щаб:
(7) Решенията на Националния оперативен щаб се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от състава.
Глава трета.
ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ
Чл. 18. Превантивната дейност се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от извършване на тероризъм и включва:
Чл. 19. (1) За оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на заплаха:
(2) Критериите за определяне на нивата на заплаха са:
Чл. 20. (1) За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност:
(2) Мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност, са:
Чл. 21. В случай на заплаха от терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб оценява нивото на заплаха и със заповед определя степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти.
Чл. 22. (1) Плановете по чл. 16, т. 6 се изготвят на национално, областно и общинско ниво и съдържат мерки за:
(2) Областният управител организира разработването на областен план за противодействие на тероризма и го утвърждава след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната областна дирекция на МВР.
(3) Кметът организира разработването на общински план за противодействие на тероризма и го внася за приемане от общинския съвет след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и на съответната областна дирекция на МВР.
(4) Плановете по чл. 16, т. 6, с изключение на плановете на Държавна агенция “Разузнаване”, Националната служба за охрана и Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната, се съгласуват с МВР и ДАНС.
(5) Ръководителите на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, изготвят планове за действие при заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт, които се съгласуват с МВР и ДАНС, с изключение на плановете за стратегическите обекти на Държавна агенция “Разузнаване”, Националната служба за охрана и Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната. В плановете задължително се включват мерки за информационна защита.
Чл. 23. (1) Собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли от по-ниска категория разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.
(2) Видовете обекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за упражняване на контрол се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 24. (1) По отношение на лице, за което са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че осъществява дейност, представляваща заплаха от тероризъм, може да се прилагат превантивни мерки.
(2) Мярката по ал. 1 се взема с цел да се предотврати участието на лицето в тероризъм, както и да се предотврати опасността от извършване на терористичен акт.
Чл. 25. (1) Превантивните мерки са:
(2) Периодичността на явяването по ал. 1, т. 6 се определя от органа, издал заповедта за прилагане на мярката, но не може да е по-голяма от веднъж седмично.
(3) Ръководителят на структурата, която осъществява контрола по изпълнение на мярката по ал. 1, т. 6, уведомява съответното структурно звено на ДАНС за всяко явяване или неявяване на лицето.
(4) Отнетите документи по ал. 1, т. 7 се съхраняват от органа, който контролира изпълнението на мярката, до отпадането и, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на МВР, издала документа.
Чл. 26. (1) Превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на председателя на ДАНС или на главния секретар на МВР.
(2) Предложение за издаване на заповеди по ал. 1 могат да правят ръководителите на основни структури на МВР и ДАНС, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, като в него задължително се съдържат:
(3) Заповедта по ал. 1 задължително съдържа:
(4) Фактическите основания за прилагане на конкретна превантивна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(5) Органът, издал заповедта по ал. 1, я изпраща по служебен път на органа, който е определен да контролира изпълнението на мярката. Контролиращият орган незабавно връчва заповедта на лицето, спрямо което е взета мярката.
Чл. 27. (1) Заповедите по чл. 26, ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
(2) Жалбата се подава чрез органа, който я е издал, в 7-дневен срок от получаване на заповедта.
(3) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението и.
(4) Съдията-докладчик насрочва делото в срок до 14 дни от постъпване на жалбата в съда.
(5) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участието на лицето, спрямо което е взета мярка, и на органа, издал заповедта. Явяването на лицето се осигурява от органа, издал заповедта. Делото се разглежда в отсъствие на лицето, ако заяви, че не желае да се яви.
(6) Съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата. Когато бъде констатирана нередовност, съдът дава възможност на страната за отстраняването и в съдебното заседание.
(7) Когато нередовността не бъде отстранена или жалбата е недопустима, съдът прекратява делото с определение, което е окончателно.
(8) Отговор по жалбата и доказателства могат да се представят в съдебното заседание.
(9) Съдът се произнася незабавно с решение, което е окончателно.
(10) За неуредените в ал. 1 – 9 въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28. (1) Срокът за прилагане на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 е до 6 месеца.
(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 26, но с не повече от три месеца.
Чл. 29. (1) Органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, се произнася писмено и мотивирано в срок 24 часа по искане на лицето за:
(2) Отказът по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от получаването му пред Върховния административен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата в тричленен състав в закрито заседание и се произнася с определение.
(3) Отказът по ал. 1, т. 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 27.
(4) Когато съдът потвърди отказа за даване на разрешение, ново искане може да се прави само при промяна в обстоятелствата.
(5) Когато съдът потвърди отказа за отмяна на мярката, ново искане в тримесечен срок е недопустимо.
Чл. 30. (1) Прилагането на превантивната мярка се преустановява, когато:
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съответният орган по чл. 26, ал. 1 издава заповед за отмяна на мярката.
(3) В случаите по ал. 1 органът, издал заповедта за прилагане на превантивната мярка, служебно уведомява лицето, на което е наложена мярката, за преустановяването.
Чл. 31. (1) Спазването на прилаганите превантивни мерки се контролира от структурите на МВР и ДАНС съгласно посоченото в заповедта по чл. 26, ал. 1.
(2) Редът за осъществяване на взаимодействието между структурите, за упражняването на контрола и за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на превантивните мерки по чл. 25, ал. 1 се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.
Чл. 32. (1) При установяване на интернет страници, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм, МВР и ДАНС могат да подадат искане до председателя на Специализирания наказателен съд да постанови всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.
(2) Искането по ал. 1 се подава от министъра на вътрешните работи или оправомощен от него заместник-министър или от председателя на ДАНС или оправомощен от него заместник-председател и съдържа информация относно интернет страницата, достъпът до която да бъде спрян, както и мотиви за спирането му.
(3) Председателят на Специализирания наказателен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 24 часа от получаването му, като незабавно изпраща акта си на органите по ал. 1.
(4) Издадените от съда разпореждания за спиране на достъпа до интернет страниците по ал. 1 се публикуват незабавно след получаването им на официалните интернет страници на МВР и ДАНС.
(5) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници незабавно след публикуване на разпореждането по реда на ал. 4.
(6) Интернет страниците по ал. 1, достъпът до които е спрян, се проверяват на всеки три месеца съответно от МВР и ДАНС.
(7) В случаите по ал. 6, когато се установи, че съдържанието, подбуждащо към тероризъм или разпространяващо познания за извършване на тероризъм, е заличено, МВР и ДАНС уведомяват органа, издал разпореждането за спиране на достъпа.
(8) В случаите по ал. 7 председателят на Специализирания наказателен съд или оправомощен от него заместник-председател разрешава достъпа до съответните интернет страници, за което уведомява в срок от 24 часа МВР и ДАНС.
(9) Разрешението по ал. 8 се публикува по реда на ал. 4.
Чл. 33. Когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм, то може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон.
Чл. 34. Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по налагане и прилагане на превантивните мерки по чл. 25.
Глава четвърта.
ПРОВЕЖДАНЕ НА АНТИТЕРОРИСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ. ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Раздел I.
Провеждане на антитерористична операция
Чл. 35. (1) При наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт може да се проведе съответстваща на заплахата или акта антитерористична операция.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато възникне опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България с цел извършване на терористичен акт.
(3) Ръководителят на Националния оперативен щаб незабавно уведомява министър-председателя, президента на републиката и председателя на Народното събрание за предприетите действия по ал. 1 и 2.
Чл. 36. (1) Антитерористичната операция се провежда със заповед на ръководителя на Националния оперативен щаб, в която се определят ръководителят на операцията, границите на зоната на операцията и началото на операцията.
(2) Ръководителят на Националния оперативен щаб незабавно със заповед прекратява операцията по ал. 1 след отпадане на заплахата от терористичен акт или на опасността за живота и здравето на хората в случай на извършен терористичен акт.
Чл. 37. (1) Ръководителят на антитерористичната операция:
(2) Ръководителят на антитерористичната операция информира министъра на вътрешните работи за изпълнението на операцията.
Чл. 38. (1) В зоната на антитерористичната операция могат да се ограничават отделни права на гражданите чрез прилагане на мерки и временни ограничения по чл. 39.
(2) В зоната на антитерористичната операция всяко лице е длъжно:
(3) Средствата за масово осведомяване при поискване от ръководителя на операцията или от определен от него служител предават незабавно и без изменение съдържанието и смисъла на информацията, необходима за осведомяването на обществеността. Информацията се предава безвъзмездно.
(4) Информацията, която се разпространява чрез средствата за масово осведомяване по време на антитерористична операция, не може да съдържа данни, разкриващи специални техники и тактики на операцията, самоличността на лицата, участващи в операцията, както и други данни, които могат да попречат на провеждането на операцията или да застрашат живота и здравето на хората и на лицата, които подпомагат извършването на операцията.
Чл. 39. (1) В зоната на антитерористичната операция органите на МВР, военнослужещите от въоръжените сили и определените по чл. 37, ал. 1, т. 4 органи, в рамките на своята компетентност, имат право да прилагат следните мерки и временни ограничения:
(2) Органите на МВР и военнослужещите от въоръжените сили, осъществяващи операцията, в зоната на операцията имат право да:
(3) В зоната на операцията се реализира независима автономна и защитена комуникационна свързаност, която да гарантира на участниците координираност и безопасност.
(4) В зоната на операцията доставчиците на информационни и телекомуникационни услуги са длъжни да управляват техническите си средства в съответствие с указания и препоръки, дадени от ръководителя на операцията.
(5) Технически и/или комуникационни средства в зоната на операцията, включително носителите на информацията, съдържаща се в тях, могат да се изземват, ограничават (физически, комуникационно или информационно) и/или да се унищожават при необходимост от предпазване на живота и здравето на населението или на длъжностни лица, участващи в операцията.
(6) Частните охранителни структури, изпълняващи охранителна дейност в зоната на операцията, изпълняват разпореждания на ръководителя на операцията или определено от него длъжностно лице.
(7) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по разпореждане на компетентните органи, временно ограничават ползването на електронни съобщителни услуги от определен потребител.
Раздел II.
Извънредно положение при извършен терористичен акт
Чл. 40. (1) При извършване на терористичен акт на територията на страната, от което са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали, на цялата или на част от територията на страната, може да се обяви извънредно положение.
(2) Извънредното положение по този закон се обявява, съответно отменя с решение на Народното събрание или с указ на президента по установения в Конституцията ред.
(3) Обявяването на извънредно положение се оповестява чрез средствата за масово осведомяване.
(4) За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването му, а за край – часът и денят на неговото отменяне.
(5) При обявено извънредно положение, освен мерките и ограниченията по чл. 39, с решение на Министерския съвет държавните органи и въоръжените сили могат да:
Чл. 41. (1) При обявяване на извънредно положение по реда на чл. 40 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, използват и поддържат в готовност електронните съобщителни мрежи за осигуряване на електронни съобщения.
(3) Условията и редът за осигуряване на електронни съобщения при обявяване на режим извънредно положение по смисъла на този закон се определят от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция “Електронно управление” съгласувано със съответните компетентни органи.
Глава пета.
ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ
Чл. 42. (1) За осигуряване изпълнението на задачи във връзка с противодействие на тероризма МВР, ДАНС и Министерството на отбраната изграждат и поддържат необходимите за целта материални средства.
(2) Разходите, извършени от органите по чл. 5, ал. 1 за допълнително привлечените сили и средства при провеждане на антитерористична операция или при обявено извънредно положение, се възстановяват от държавния бюджет.
(3) Финансовите средства за осигуряване на дейностите по ал. 1 и 2 се предвиждат в централния бюджет със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 43. (1) Всяко лице, с изключение на подготвящите, извършващите или извършилите тероризъм и подбудителите и помагачите, има право на обезщетение за реално причинените имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия по този закон за предотвратяване и пресичане на заплаха от терористичен акт или за преодоляване на последиците от терористичен акт.
(2) Финансовите средства за обезщетенията по ал. 1 се предвиждат в централния бюджет със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет.
(3) Условията и редът за предоставяне на обезщетение по ал. 1 се определят с постановление на Министерския съвет.
Глава шеста.
КОНТРОЛ. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Контрол
Чл. 44. (1) Органи, определени от министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАНС, извършват проверка в обектите по чл. 23, ал. 1 след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.
(2) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 45. (1) При извършване на проверка органите по чл. 44, ал. 1 са длъжни да:
(2) При извършване на проверката длъжностните лица имат право да изискват само документи, сведения и справки, свързани с изпълнение на задълженията по чл. 23.
(3) За извършената проверка се съставя протокол.
Чл. 46. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях органите по чл. 44, ал. 1 могат да дават задължителни разпореждания за предотвратяване на нарушения по този закон, като разпорежданията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Разпорежданията по ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 47. (1) Който наруши този закон, наложените мерки и ограничения или не изпълни разпореждане на орган на власт, издадено по този закон, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон или с издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 48. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от органите по чл. 44, ал. 1, както и от органи, определени от министъра на отбраната.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната и от председателя на ДАНС или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби