КРАТКИ МОМЕНТИ ОТ СЪЗДАДЕНАТА ТЕОРЕТИЧНА БАЗА НА “АРХАНГЕЛ” – ARCHANGEL

December 5, 2023

КРАТКИ МОМЕНТИ ОТ СЪЗДАДЕНАТА ТЕОРЕТИЧНА БАЗА НА “АРХАНГЕЛ”

Здравейте,

 

Неправителствена организация с антитерористична дейност  „АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- АРХАНГЕЛ“ /АПТА/ е автономна, неправителствена и доброволна организация, обединяваща физически и юридически лица, на основата на техен обществен и професионален интерес, за противодействие на тероризма на територията на Република България.

В настоящия материал ще обърнем внимание на един от основните въпроси при организиране на противодействие на тероризма от НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ С ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ “ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА”. Това е въпросът с правомощията, компетенциите и начинът на работа.

Преди да започнем конкретно да разглеждаме темата, искаме да внесем яснота относно някои понятия, които АРХАНГЕЛ използва в своите публикации.

Първото и основно понятие е „ТЕРОРИСТИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ“. В това понятие ние групираме всяко въздействие на терористи, техни помагачи и поддръжници върху средата за  антитерористична сигурност и/ или терористичната обстановка в система под антитерористична протекция. Терористичното въздействие може да е от следните типове: терористична заплаха, терористичен акт, терористична атака, терористично нападение, терористичен удар, терористична офанзива и т.н.

 СРЕДА ЗА АНТИТЕРОРИСТИЧНА СИГУРНОСТ /САТС/- дял от Средата за сигурност /вътрешна или външна/, отразяваща съвкупността от терористични обстановки в изследвания район/ зона/ система, от гледна точка на състоянието им в момента и с отчитане на динамиката, променливите и устойчивите тенденции в тях;

 „СИСТЕМА ПОД АНТИТЕРОРИСТИЧНА ПРОТЕКЦИЯ“ /САТП/- лица, зона на отговорност или съвкупност от зони на отговорност, които са под антитерористична протекция, осъществявана по договор за антитерористична протекция или по преценка на АПТА.

 „ПОТЕНЦИАЛНА ЦЕЛ НА ТЕРОРИСТИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ“ определени зони на отговорност/ лица, които представляват интерес за субекти на тероризма, от гледна точка на нанасяне на терористични въздействия над тях.

 СИСТЕМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА /СПТ/- система от мерки и дейности, насочена към повишаване състоянието и степента на антитерористична защитеност та лица и зони на отговорност;

 ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА– съвкупност от: превенция на терористични въздействия, протекция на населението от терористични въздействия, пресичане на терористични въздействия, преодоляване и минимизиране на последствията от терористични въздействия; /характерни черти- „ЧЕТИРИТЕ „П“- ПРЕВЕНЦИЯ, ПРОТЕКЦИЯ, ПРЕСИЧАНЕ, ПРЕОДОЛЯВАНЕ/.

 

Разглеждайки общото пространство за противодействие на тероризма, детайлно ясно се вижда основното деление на пълния комплекс от мероприятия, мерки, действия и дейности. За удобство, по- нататък в материала този комплекс ще наричаме с термина „мерки за противодействие на тероризма“ /МПТ/.

МЕРКИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА /МПТ/- комплекс от дейности, мероприятия, действия и документооборот, необходими за пълноценно и качествено противодействие на тероризма на територията на Република България.

Разглеждайки понятието „противодействие на тероризма“, трябва да се разбира, че към настоящия момент, то отговаря на следната формула:

противодействие на тероризма= антитероризъм + контратероризъм.

Тази формула обхваща напълно пространството за извършване на всички МПТ. Използвайки формулата се отчитат всички дефанзивни /пряко превантивни, протекционни; косвено- като съдействащо звено пресичащи и преодоляващи терористичните въздействия/ и офанзивни /пресичащи, неутрализиращи, прочистващи и последващи терористичните въздействия и субектите на тероризма/ МПТ. Двете съставляващи на формулата са предмет на настоящия материал, на тях е посветено и заглавието. Образно погледнато, противодействието на тероризма представлява щит и меч. Щитът предпазва от терористични въздействия, а мечът неутрализира и ликвидира субектите на тероризма и техните помагачи.

Щитът /антитероризмът/ е превенцията, протекцията и съдействието при пресичане и неутрализиране на терористичните въздействия и субектите на тероризма/, а мечът /контратероризмът/ е именно силовата страна на противодействието- представлявана от оправомощените структури на МВР и МО, имащи задача да влязат във физически контакт със субектите на тероризма с цел тяхното неутрализиране и задържане.

В началото на 21- ви век, в страните- членки на НАТО активно се водеше спор относно замяната на идеологията на антитероризма (идеология на защита от терористични въздействия) с по- агресивната идеология на контратероризма (идеология на настъпление срещу тероризма). Трябва да се отбележи, че ред европейски страни приемат промяната на идеологиите с определени резерви, особено що се касае началото на етапа на предотвратяване на създаващите се терористични заплахи. Мнението на АПТА по този въпрос е, че антитероризмът и контратероризмът са и остават основните съставни части на противодействието на тероризма. В този смисъл, не е логично някоя от тези дейности да замести или да обезсмисля другата. Съотношението антитероризъм към контратероризъм при противодействие на тероризма във всяка конкретно разглеждана държава и при всяка конкретна среда за антитерористична сигурност е различно. Така например, у нас, дялът на контратероризма е чувствително по- малък от този на антитероризма, тъй като средата за антитерористична сигурност в България се колебае около минималната степен за региона и е относително спокойна.

За да опознаем по- добре същността на тероризма в България, трябва да се опитаме да дадем определение, което достатъчно обхватно, но и конкретно да отразява и описва явлението „тероризъм“. Приемайки тази задача трябва да отчитаме всички постоянни и променливи величини, които характеризират тероризма в днешно време, но и да предвидим евентуалното му бъдещо развитие и посока на движение.

Тероризмът, в класическият си вид от средата и края на двадесети век силно е променил своите прояви в наши дни. От „борци за свобода, защитници на религиозни схващания и отмъстители за извършени неправди“, съвременните терористични организации са се разраснали до цели държавни и интерконтинентални структури, имащи икономическо и финансово влияние върху големи части от света. Тези терористични образования притежават сериозни материално- технически, кадрови и организационен потенциал, даващи им възможност да влизат в регионални военни конфликти с армии и коалиции. Разбира се, тези процеси изискват отделен и задълбочен анализ, който не е предмет на настоящия материал, но ние го споменаваме във връзка с влиянието, което именно тези негативни процеси оказват директно и косвено върху вътрешната среда за антитерористична сигурност в България.

На база гореизложеното, можем да дадем следното най- общо определение за тероризъм: планирани, организирани и провеждани от субекти на тероризма процеси, мероприятия и действия, целящи постигане на негативно влияние върху външната и вътрешната среда за антитерористична сигурност.

 Реципрочно на описаните действия на субектите на тероризма, противодействието на тероризма може да се определи като: планиране, организиране и провеждане на комплекс от мерки, дейности и действия, целящи превенция, протекция , пресичане и неутрализиране на процесите, негативно влияещи на външната и вътрешната среда за антитерористична сигурност, планирани, организирани и провеждани от субекти на тероризма.

Трябва да се отбележи, че в понятието „субекти на тероризма“ трябва да се обединяват няколко категории, както следва:

  • преките извършители на терористични въздействия;
  • терористичните централи, центрове, учебни и тренировъчни комплекси и административни единици;
  • вербовчици, работещи за терористични организации;
  • членове на „спящи клетки“;
  • самостоятелни терористични единици;
  • помагачи на терористи, логистици;
  • разузнавателни и контраразузнавателни сътрудници на терористични централи и т.н.,

т.е. Всички лица и организации, пряко или косвено свързани с радикална, терористична и екстремистка дейност.

На базата на кратък и повърхностен анализ, откриваме следните особености на тероризма:

  1. Безспорно е, че тероризмът е човешка дейност с политическа насоченост. Терористичните въздействия се планират, организират и извършват от субекти на тероризма- хора, групи от хора и човешки общности.
  2. Терористична дейност може да се извършва както от отделен индивид, така и от група или големи общности от хора и дори от цели етнически групи и народности.
  3. По характера си терористичната дейност може да бъде спонтанна /като резултат от определена психологическа обработка/ или организирана от субекти на тероризма.
  4. Мотивите за извършване на терористическа дейност могат да са политически, идеологически или религиозни.
  5. Във всички случаи терористичната дейност е противозаконна при прилагане в страна/ държава, в която е квалифицирана като такава.
  6. Терористичните въздействия постигат целите си винаги чрез насилие, насочено към хора или собственост. Целите биват преки и косвени.

Антитерористичната дейност протича по логическа верига: провеждане на превантивна и протекционна дейност – при получаване на информация за наличие на субекти на тероризма или заподозрени в терористическа дейност лица или за готвено терористично въздействие – планиране и провеждане на антитерористична операция /АТО/.

Контратерористичната дейност се осъществява основно чрез провеждане на контратерористична операция /КТО/ по следната логическа верига: при започнало терористично въздействие /отделно или в хода на провеждана АТО/ — въвеждане на контратерористичните сили /автономно или във взаимодействие с антитерористичните такива/ — пресичане на терористичното въздействие – неутрализиране и задържане на субектите на тероризма – осигуряване на територията против последващи терористични въздействия.

Както е видно от логическите вериги АТО и КТО са различни операции. АТО носи превантивен и протекционен характер, докато КТО пряко работи за пресичане на възникващо или възникнало терористично въздействие и неутрализиране на предизвикалите го субекти на тероризма. Участниците в двете операции също са различни. Трябва да се прави разлика, че при провеждане на АТО в нея могат да участват всички компетентни заинтересовани страни, органи на държавната и местната власти, частни охранителни дружества, докато при КТО работят единствено оправомощените контратерористични сили на държавата от щата на МВР и МО.

 

Как трябва да работи механизмът за противодействие на тероризма в България, според концепцията на АПТА:

Системата за противодействие на тероризма може да се онагледи и представи образно като механизъм, съставен от следните съставляващи:

  1. „Сензори“ за получаване на тревожни /от гледна точка на тероризма/ сигнали;
  2. Канали за предаване на сигналите до приемащ и разпределителен център;
  3. Приемащ и разпределителен център /ПРЦ/;
  4. Приемащи сигналите от разпределителния център или от сензорите компетентни органи /КО/;
  5. Вътрешно организационни и структурни мерки и звена в КО, анализиращи получените сигнали и предприемащи адекватни мерки;
  6. Задействане на сили и средства по команди и разпореждания от КО;
  7. Анализиране на резултатите от проведените мероприятия, операции и др., откриване на слабости и тяхното отстраняване; усъвършенстване на механизма;
  8. Обновяване и постоянно усъвършенстване на съставните части на механизма и на тяхното взаимодействие.

Какво означава написаното по- горе в практиката: Механиката на противодействие на тероризма в България се основава на няколко базови постулати. Един от най- важните от тях касае обществените нагласи за нетърпимост към екстремизма, радикализма и тероризма /като обществено- политически и религиозни явления/ и настроя на нацията към активно участие в борбата с тези явления. Като подусловие на този постулат се явява подготвеността на обществото за адекватно реагиране при откриване на преки или косвени прояви на терористични въздействия. Именно това АПТА има предвид при фиксиране на първия елемент от механизма за противодействие на тероризма- сензорите, откриващи и сигнализиращи за готвено или извършващо се терористично въздействие; за провеждани мероприятия и действия по пропагандиране на тероризма и екстремизма; за поява на вербовчици на терористични организации; за наличие на незаконно пребиваващи лица, на издирвани за терористична дейност или такива, будещи основателно съмнение за причастност към терористична дейност; за наличие на нелегални дейности по производство, съхраняване, придобиване или провеждане на обучения за работа с взривни вещества, оръжие, опасни за здравето и живота вещества, материали и субстанции; за пробиви в сигурността на обекти, мероприятия и др; за причастност на служебни лица към терористични или радикални и екстремистки структури и др. В ролята на тези „сензори“ са всички физически и юридически лица, системите за видео- наблюдение, охранителните и частните охранителни субекти, постъпилите данни от партньорски служби и други подобни, фиксирали описаните по- горе обстоятелства. Очевидно е, че от всички изброени „сензори“ най- голяма дялова част представлява населението, което в своето ежедневие и бит осъществява първото съприкосновение с терористичните въздействия. От изключителна важност е подготовката на населението за правилно разпознаване на евентуални терористични въздействия и съответното адекватно реагиране. По тези въпроси, като част от превантивната си антитерористична дейност, АПТА е издал серия от паметки и ръководства за действие на населението в кризисни ситуации, предизвикани от терористични въздействия. Основно обстоятелство, което трябва да се отбележи е нагласата на „сензорите“ при откриване на съмнителни обстоятелства за терористично въздействие да ги предадат по каналния ред на следващите елементи от механизма, а да не проявяват пасивна позиция, да не подават сигнали и вследствие на това бездействие да не се задейства механизма на адекватно противодействие.

Следващият структурен елемент от механизма за противодействие на тероризма представляват каналите и начините за предаване на получената информация от „сензорите“ към създадения и работещ в България приемащ и разпределителен център, познат под опростеното наименование „ЕЕН 112“. Съществуват и варианти за предаване на информацията директно до съответните РУ МВР, ДАНС или до ОД МВР, но тези действия се предприемат основно от служебни лица, открили признаци за терористично въздействие. Огромната част от населението вече е свикнало и сигнализира на номер 112. Каналите за подаване на сигнали до 112 са основно чрез телефонна или мобилна връзка. Сигнали до МВР и ДАНС могат да бъдат подавани писмено или чрез електронна поща, през социалните мрежи и чрез възможности, предоставени от технологиите и комуникациите. Все пак, анализите показват, че преобладаващо сигнали се подават чрез мобилните телефонни устройства.

Следващият структурен елемент от механизма е приемащият и разпределящ сигналите център /ПРЦ/. Тук вариантите са няколко. При подаване на сигнал до 112, тази структура става ПРЦ, както такива стават съответните други органи, получили сигнали /МВР, ДАНС, МО, ПБЗН, НОСАД /неправителствени организации с антитерористична дейност/, ЧОД и др. органи на държавната и местната власт/. Важно е да се подчертае, че при получаване на сигнал за терористично въздействие от неоторизирани за противодействие на тероризма органи и организации, същите трябва незабавно да го предадат на МВР, ДАНС или на 112. По този начин, единствените оторизирани за обработване на сигнали за терористични въздействия са: структурата 112, МВР и ДАНС. Всички останали субекти са длъжни незабавно да препращат получените сигнали за терористични въздействия на тези три оторизирани органа. При получаване на сигнали от 112 централата ги разпределя и насочва на база професионалната подготовка, мотивация и обученост на съответния оператор. Сигналите могат да бъдат разпределени в МВР, ДАНС, ПБЗН, Спешна помощ и др., съобразно обстановката.

Следващият елемент от механизма за противодействие на тероризма у нас са приемащите сигналите от ПРЦ или от „сензорите“, компетентни органи /КО/. Както вече уточнихме, това са МВР и ДАНС, но основно МВР чрез своите дирекции и Районни управления.

Принципът на действие при получаване на сигнали за терористични въздействия в МВР е от служебен характер и изграден съгласно структурната организация на министерството. На база отговорности, служебно съответствие, служебни задължения, правомощия, вътрешни нормативи, документи и разпореждания, отговорните в съответното поделение на МВР анализират и приемат решение относно реагиране по отношение на получените сигнали. Точно в този етап от действие на механизма за противодействие на тероризма се решава и определя типът на въздействието и адекватните методи за противодействие- антитерористични или контратерористични да са те. В зависимост от приетото решение възможните варианти за действия са: изпращане на екипи на РУ МВР или ОД МВР за проверка на сигнала; изпращане на контролни екипи на МВР и почти паралелно разпореждане за провеждане на антитерористична операция; разпореждане за провеждане на контратерористична операция- незабавно или вследствие от провеждана антитерористична операция. При всички варианти трябва да се отчита следното: при получаване на сигнали от достатъчно достоверни източници /степенуват се по достоверност/ от водеща роля е времето за реагиране.

Общото време за реагиране е сума от: време от възникване на терористичното въздействие до откриването му от „сензор“; време от откриване на въздействието до подаване на сигнала от съответния „сензор“; време за получаване на сигнала от ПРЦ; време за разпределяне и изпращане на сигнала до КО; време за получаване и анализиране на сигнала от КО; време за издаване на разпореждане за проверка на сигнала от екип на МВР; време за пътуване на екипа до зоната или мястото на терористичното въздействие; време за проверка на сигнала, оценка на сериозността и достоверността му на място; време за обратна връзка с КО и доклад относно сериозността и достоверността на сигнала; време за получаване на доклада, неговият анализ, оценка и вземане на решение за действие от съответните структури на КО; време за издаване на разпореждане за задействане на съответните структури на КО; време за пристигане на силите на МВР в зоната на терористичното въздействие. От този момент започва да тече времето на провежданите реални специални мероприятия /специализирана полицейска операция, антитерористична операция, контратерористична операция или комбинирана операция/. Целта на организирането на противодействие на тероризма трябва да е: гореописаният сбор от необходими времена /от създадени предпоставки или от възникване на кризисна ситуация до началото на съответната операция/ да се съкращава, без това да влияе негативно на качеството, ефективността и правилността на взетите решения и предприетите действия.

В следващите раздели ще разгледаме отделно антитерористичната и контратерористичната дейности.

 

 АНТИТЕРОРИСТИЧНА ДЕЙНОСТ- ЩИТЪТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА                                                                             

 

Антитероризмът е елемент на борбата с тероризма и решава задачи по свеждане до възможния минимум терористичните въздействия и осигуряване на антитерористична протекция за опазване на здравето и живота на населението, за такава над държавните, обществените организации, над материалните ценности на нацията, над културните и научните достижения, над духовността, религиозните разбирания и националния бит и самосъзнание. Ролята на антитероризма е превантивна /профилактична/, протекционна и съдействаща при пресичане на терористични въздействия и при преодоляване на последствията от тях.

Най- важните цели, които антитерористичната дейност преследва са:

  • създаване на обществена платформа за борба с тероризма, базирана на нетърпимост към проявите на тероризъм и екстремизъм;
  • свеждане до възможния санитарен минимум на предпоставките за извършване на терористичните въздействия на територията на страната чрез средствата на превенцията и антитерористичната протекция;
  • постоянно повишаване степента на антитерористична сигурност в цялата страна, в потенциалните цели за терористични въздействия, както на отделните сцени под антитерористична протекция;
  • максимално ограничаване и неутрализиране на въздействието на терористични и екстремистки организации върху податливите към приемане на подобни идеи слоеве от българското общество;
  • Разкриване и обезвреждане на терористични и екстремистки елементи и структури на територията на страната;
  • Взаимодействие с други държави в борбата с международния тероризъм.

 

Мерки, прилагани при антитерористична дейност                                         

Административни мерки:

Чрез административните мерки, специализираните държавни служби, профилирани за антитерористична дейност, органите на МВР и компетентните неправителствени организации оказват контрол над дейността на юридическите и физическите лица, действащи по Закона за частна охранителна дейност. На база законовите си компетенции, граждански права и законови правомощия, службите за сигурност, МВР и неправителствените организации с антитерористична дейност /НОСАД/  осъществяват периодичен контрол над изпълнението на определен вид режими, използвани за антитерористични цели, оказват въздействие върху конкретни представители на администрацията, лица или организации за изпълнение на тези режими, вземат непосредствено участие в установяването на определени режимни мероприятия от страна на администрацията на конкретни обекти.

Конкретната система от мерки включва следните основни групи мерки:

– контрол по изпълнението на пропускателния режим, плановете за охрана, плановете за действие при възникване на кризисни ситуации в резултат от терористични заплахи и нападения, гарантиращи сигурност на обектите под охрана.

– оказване на методическа помощ при изграждането на система за физическа защита на обекти, масови мероприятия и ВИП персони от евентуални терористични нападения;

– право на достъп до информация от други държавни органи, юридически или физически лица, отнасящи се към обезпечаване степента на сигурност на застрашени от терористични атаки обекти и мероприятия, както и правомощие за сигнализиране на други държавни органи за вземане на отношение по компетентност;

– самостоятелно или сезирайки други държавни органи, прилагане на принудителни административни мерки спрямо лица, извършили нарушения на административно правните режими в обектите под охрана;

– официално сигнализиране на ведомства, държавни органи от съществуваща заплаха за терористични атаки срещу лица, мероприятия и обекти, за установени недостатъци в системата за охрана и сигурност.

 Профилактични мерки:

Специализираните държавни служби, МВР и НОСАД вземат активно участие за повишаване на информираността и готовността за адекватно реагиране при терористични въздействия от населението, съдействат пряко и косвено при обучението, подготовката и повишаването на квалификацията на охраната и работещите в рискови обекти, чрез провеждане на превантивна  дейност. В нея влизат както мерките от общ, така и от индивидуален характер за въздействие върху всички охранители, работещи и посетители в обекта, като по- специално внимание се обръща на работа с определени категории работници и служители или върху отделни лица, които поради своя статус в обекта могат да бъдат използвани от терористи при осъществяване на терористични въздействия. Профилактичните мероприятия могат да бъдат: устни беседи, печатни, видео и други мултимедийни материали, обучения, теоретична и практическа подготовка, както и други форми на комуникация съобразно конкретните условия и задачи.

Протекционни мерки:

Протекционните мерки обхващат комплекс от мероприятия и дейности по осигуряване на антитерористична протекция над населението и над конкретни сцени под антитерористична протекция. Тези мерки често имат пресечни пространства с охранителната и частната охранителна дейност, но носят изразен антитерористичен характер. В свои публикации АПТА подробно е определил, специфицирал и описал всички протекционни антитерористични мерки.

 Агентурно- оперативни мерки:

Най- общо казано агентурно- оперативните мерки представляват събиране, анализиране и предаване на компетентните държавни органи на информация, свързана пряко и косвено с подготвяне или извършване на терористична дейност. Такива мерки са:

– събиране на информация за незаконно проникнали на територията на страната лица, както и за лица, обявени за издирване по линия на терористична дейност;

– събиране на информация за незаконна продажба, придобиване и складиране опасни вещества, оръжие и боеприпаси;

– събиране на информация за незаконни складове, работилници, лаборатории и други подобни, занимаващи се с взривни, токсични или други опасни за здравето и живота на населението субстанции и материали и вещества;

– събиране на информация за проникване в обществото на субекти на тероризма от всички категории /вербовчици, пропагандатори, спящи и активирани терористични формирования и др./, както и за техни помагачи и поддръжници.

– провеждане на мероприятия за оперативно разкриване на недостатъците на действащите ограничителни и пропускателни режими и тяхното нарушаване чрез осъществяване на скрит контрол и мониторинг. Проверка на лицата, постъпващи на работа в рискови обекти;

– определяне на мероприятия, обекти, участъци и места, уязвими в терористично отношение чрез привличане на информатори, които да сигнализират за такива слабости, както и да подават сигнали при нарушения при отчитането, при кражби или опити за кражби на средства и материали, които могат да се използват като средства за терористични нападения.

– негласно профилактично въздействие чрез агентурния апарат върху работещите в рискови обекти и сред тяхното обкръжение в случаите, когато по оперативни съображения използването на открити беседи или други форми на обща профилактика е нецелесъобразно.

 Мерки за разкриване на терористичната дейност:

Тези мерки са свързани с мероприятия, насочени към събиране, систематизиране, анализиране и проверка на данни, свидетелстващи за замисъл, подготовка и провеждане на терористични актове. Постъпващата оперативна информация позволява на специалните служби и МВР да провеждат контратерористични оперативни мероприятия и операции, насочени към предотвратяване и пресичане на терористична дейност на конкретна терористична организация или отделен терорист.

Такива мерки са:

– подготовка и обучение на населението, на служебни лица, ръководители на различни държавни и частни обекти, частни охранители по разпознаване и определяне на потенциални субекти на тероризма;

– обучение на заинтересованите лица относно събиране, систематизиране и предаване на цялата събрана информация на компетентните органи/ държавни и НОСАД/;

– приемане, подреждане, проверка и анализиране на постъпващата информация от отговорните лица в НОСАД;

– при основателни съмнения и данни за терористична дейност- незабавно предаване на информацията на службите за сигурност на Р. България.

– постоянен мониторинг за поява на непознати съмнителни лица, за затворени общества, изолирани съмнителни групи от хора, както и за чужденци;

–  получаване на информация за религиозни и други емисари, проповядващи радикализъм и набиращи членове за организации с терористична или екстремистка насоченост;

–  събиране на данни за закупуване на компоненти, от които могат да се изработват самоделни взривни устройства, за наличие на тайни лаборатории с неизвестно предназначение;

–  данни за лица, укриващи се от органите на МВР и службите за сигурност;

–  данни за откраднато или незаконно оръжие, за складиране на взривни материали, оръжие и боеприпаси;

– данни за наличие у неоторизирани лица и организации на опасни биологични, химически, радиоактивни и други опасни вещества, материали и субстанции;

–  данни за опити за вербуване на държавни служители от чужди служби или терористични организации;

–  данни за рязка промяна на жизнения стандарт на държавни служители или ръководни и отговорно кадри на стратегически предприятия, произвеждащи опасни материали, вещества, субстанции, апаратура, оръжие, боеприпаси, взривни вещества и др.;

–  сведения за връзки на български обществени дейци, политици, управляващи, висши духовници, военни, служители на МВР и службите за сигурност с терористични кръгове;

–  данни за разпространяване на материали с терористична насоченост;

–  други данни и информация, пряко или косвено свързана с терористична дейност.

Важно е да се отбележи, че ролята на НОАД при тези действия е основно да събира, систематизира, анализира и при съмнение, предава на службите за сигурност и МВР, цялата информация.

                                                                                                                                           

  Антитерористични операции /АТО/

По своята същност антитерористичните операции представляват съвкупност от превантивни мероприятия (разузнавателни, контраразузнавателни, оперативно-издирвателни, протекционни, охранителни и др.), провеждани с цел своевременно разкриване на подготовка за извършване на терористично въздействие и подготовка на гражданите и всички институции за действие при възникване на кризисни ситуации, предизвикани от терористични въздействия. Операциите могат да се провеждат от всички организации, ангажирани с противодействие на тероризма. Антитерористичните операции са комплекс от съгласувани и взаимно свързани по цел, задачи, място и време технологични и тактически действия, провеждани от организации и специализирани сили за противодействие на терористични формирования. Особеност на АТО е, че при нейното провеждане все още няма извършено реално терористично въздействие, съответно не се привличат специални контратерористични сили.                                                  

Цели на АТО:

– разкриване и залавяне на заподозрени за терористична дейност лица;

– разкриване и задържане на помагачи и поддръжници на субекти на тероризма;

– разкриване и компрометиране на нелегални складове, работилници, лаборатории и др. места за производство и съхраняване на оръжие, боеприпаси, взривни и опасни вещества и материали;

– действия по сигнал за намерени незадействани взривни устройства, опасни вещества и субстанции / до момента на положителна идентификация/;

– разкриване на готвени терористични въздействия;

– бързо ликвидиране на последствията от терористично въздействие, разкриване /без неутрализиране/ на извършителите- субекти на тероризма.

– други действия по протектиране на населението и обекти на тероризма.

 Етапи на антитерористичната операция и формирования за провеждането ú:                                                                                                 

Класическото развитие на АТО състои от следните етапи:

 Разузнаване събиране на данни за терористи, терористични клетки и организации, както и за техни сподвижници, помагачи и вербувани от терористични организации лица; определяне на средствата и начините за комуникация между отделните елементи в терористичната верига; характеризиране на средата за терористична дейност; обработване, анализ на гореописаните елементи, с цел постигане на бързина, прецизност и ефективност при планиране на операцията.

 Планиране– подготовка на операцията, уточняване и разпределение на задачите на задействаните антитерористични звена, изработване на план- схеми на антитерористичната операция. Назначаване на ръководител на АТО, определяне на взаимодействието, субординацията и останалите елементи.                                                                                                      

 а) анализ на обстановката включва:

– оценка на добитата информация, анализ на територията на действие на АТО, преценка на очакваните терористични субекти- организация, брой, явки, тайни квартири или бази и т.н.: съдържа цели и параметри на извършеното терористично действие; постигнатите от него резултати; задействаните терористични сили и средства; районите с преобладаващо влияние на терористите, засегнатите обекти, атакуваното население и нанесените материални щети; рисковете от развитие и ожесточаване на терористичните действия.

– ограничения и забрани- планират се и се провеждат определени забранителни и задължителни за населението мерки, осигуряващи осигуряване на територията за провеждане на антитерористичната операция;

– създаване на предпоставки за успех: комплекс от действия и мероприятия, чието спазване би довело до успешно провеждане на антитерористичната операция;

– допускания / предположения- разрешава се използването им с цел най- вероятно и приближено до конкретната обстановка предвиждане на развитието на антитерористичната операция и запълване на липсата на информация. Трябва да се отбележи, че допускането трябва периодично да се преоценява и преосмисля по време на разработване на плана, докато се установи верността му или се отхвърли.

– фактори, влияещи на провеждането на антитерористичната операция: оценка на метеорологичната прогноза, времето към момента на провеждане на операцията, географските особености и околната среда. Под внимание се приемат само факторите, които непосредствено влияят върху планирането на антитерористичната операция.

– оценка на преимуществата и слабостите на обстоятелствата при провеждане на антитерористичната операция. Преимуществата са тези предпоставки и качества на средата, които са ефективно подкрепящи правилното и успешно провеждане на операцията; слабите страни са характеристиките и обстоятелствата, които ще работят против успеха на операцията. Оценка на преимуществата и слабостите задължително се извършва както за терористите, така и за силите на антитерористичните звена.

– критични/ гранични точки, обекти, периметри и територии: това са особености факторите, местността, инфраструктурата, комуникациите и други, които могат да повлияят основателно на противоборството между терористите и антитерористичните сили. Контролът над критичните точки, обекти, периметри и територии осигурява предимство на страната, която ги контролира и пряко въздейства върху провеждането и изхода на антитерористичната операция.

– критерии за успех: набор от достигнати цели и изпълнени задачи, които способстват за формирането на крайния резултат от провежданата антитерористична операция;

– цели и задачи на операцията: определянето и конкретизирането им зависи и състои в ясното финализиране на операцията. За достигане на поставените цели се определят и поставят на отговорните лица задачи, които трябва да бъдат изпълнени точно и в срок. За изпълнението на задачите се прави разчет и оценка на необходимите сили и средства.

б) разработване на варианти за действие при провеждане на антитерористичната операция                                                                       

 Вариативните възможности за развитие на операцията и за съответните действия и мерки трябва да залегнат в основата на първоначално вземане на решение за провеждане на антитерористичната операция. В зависимост от степента на сложност и очаквания потенциал на субектите на тероризма, трябва да се разработят достатъчен брой реални и допустими варианти за развитие на ситуацията, които могат да възникнат в хода на провеждане на операцията и да се разработят съответните противодействащи мерки по начин най- близък до реалността, с цел париране предположителните варианти на действията на заподозрените лица и успешно провеждане и изпълнение на операцията. Като задължителни елементи при разработване на вариантите на развитие на ситуацията и съответните действия се определят: съсредоточаване на основните усилия; замисъл и желан краен резултат; разпределение на силите и средствата; основни задачи на антитерористичните формирования; организация на управлението и защитата; необходима критична информация и начините за преминаване на антитерористичната операция в контратерористична.

 в) избиране на вариант за действие и вземане на решение за провеждане на операцията                                                                             

 Допустимите варианти, съгласно подточка б) се оценяват за реалност. Определя се кой от вариантите за действие е най- подходящ, възможен, приемлив и реален. След избора на един или няколко най- вероятни варианта, се взема окончателно решение за провеждане на антитерористична операция.

г) разработване на план за провеждане на операцията                     

Разработването на плана се извършва въз основа на утвърдения замисъл, определените цели и поставените задачи, както и на решението за провеждане на операцията. Планът се вмества в рамките на наличните ресурси, като се актуализира, съобразно динамиката на обстановката и отчитайки постъпващата текуща информация.

  Логистично осигуряване                                                                                                    

 За успешното провеждане, оперативното, устойчиво и адекватно управление на антитерористичната операция, трябва да се създаде достатъчно функционална и пълна система за логистично осигуряване. Тя включва:

– органи за управление;

– сили и средства за осъществяване на осигуряването;

– комуникационна подсистема;

– инфраструктура и транспортни комуникации;

– последователност, форми и принципи на изпълнение на мероприятията и на взаимодействие при организиране и осъществяване на логистично осигуряване.

  Провеждане на операцията

Провеждането на антитерористична операция зависи от добитата и проверена информация относно установени субекти на тероризма или готвено терористично въздействие.

Основната задача на АТО е сценарият, по който ще протече тя да е кратък и дори да окаже превантивно действие, водещо до отказ на терористите от физическо нападение.

При стартиране на АТО при започнало или вече развиващо се терористично нападение, антитерористичната операция незабавно преминава в контратерористична, като за целта се привличат съответните контратерористични подразделения и сили.

При провеждане на АТО е необходимо стриктно да се следва изготвения План за провеждане на антитерористичната операция, да се взаимодейства с останалите задействани сили и средства, като се положат максимално възможни усилия за опазване на населението от поражения.

  Заключителен етап                                                                                             

Заключителният етап от антитерористичната операция включва следните елементи:

– ликвидиране на последствията от терористичното нападение, сваляне на режимите на евакуация и възстановяване нормалния живот на населението;

– възвръщане боеспособността на контратерористичните формирования, участвали в антитерористичната операция;

– провеждане на следствени и други действия за доказване на престъпленията;

– анализиране на проведената АТО, определяне на силните и слабите страни, разработване на стратегия и тактика за отстраняване на слабостите;

– провеждане на индивидуална работа с участниците в АТО, при необходимост включване на психолози.

 

КОНТРАТЕРОРИСТИЧНА ДЕЙНОСТ- МЕЧЪТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА

 

Контратерористичната дейност представлява дялът от противодействие на тероризма, обхващащ пресичане на терористичните въздействия, прекия контакт с извършващите го субекти на тероризма / тяхното залавяне или неутрализиране/, както и действията по освобождаване на заложници, обезвреждане на поставени взривни и други опасни за здравето и живота на населението вещества, субстанции и материали. Контратерористичната дейност се реализира чрез провеждане на контратерористична операция /КТО/.

 

Контратерористична операция офанзивна операция, провеждана в отговор на възникнала кризисна ситуация, в следствие на започващо терористично въздействие или на вече течащо такова. Тези операции се провеждат в по- сложни по своя характер условия: по- висока подготовка и готовност за оказване на въоръжена съпротива от страна на терористите; често наличие на заложници и отвлечени лица, на завзети обекти и зони.

Контратерористичната операция е комплекс от специални, оперативно-бойни, войскови и други мероприятия с използване на специална и бойна техника, оръжие и специални средства за пресичане на възникнало терористично въздействие, обезвреждане, неутрализиране или залавяне на терористи, осигуряване на безопасността на физически лица, организации и учреждения, а така също за минимизиране на последствията от терористичното въздействие.

При режим на провеждане на контратерористична операция се налагат мерки и временни ограничения за периода на нейното провеждане. В частност, някои от тези мерки са:

1) проверка на личните документи на физически лица, като в случай на отсъствие на такива- лицата се отвеждат в най- близкото РУ МВР за установяване на самоличността им;

2) извеждане на физически лица от зоната на провеждане на КТО, а също така репатриране на МПС;

3) усилване на охраната на обществения ред, на обекти, подлежащи на охрана от държавни институции, и на обекти, осигуряващи жизнеобезпечаване на населението и функциониране на транспорта, а така също на обекти, представляващи висока материална, историческа, научна, художествена или културна ценност за обществото;

4) въвеждане на контрол на телефонните, мобилните и интернет- комуникации, както и на друга информация, предавана по каналите на телекомуникационната система, а така също осъществяване на търсене по каналите за  електрическа свръзка и в пощенските пратки, с цел добиване на информация за обстоятелства, свързани с извършвано терористично въздействие, за лицата, които са го подготвили и извършили пряко, както и с цел предотвратяване на извършването на други терористични въздействия;

5) използване на транспортни средства, принадлежащи на организации, независимо от формата на собственост (с изключение на транспортни средства на дипломатически представителства, консулски и други учреждения на чужди държави и международни организации), а в неотложни случаи и транспортни средства, принадлежащи на физически лица, за доставяне на лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, в лечебни заведения, а така също за преследване на лица, подозреваеми за причастност към извършени терористични въздействия, ако забавяне може да създаде реална заплаха за живота или здравето на хора;

6) спиране на дейността на опасни производства и дейността на физически и юридически лица, в които се използват и които използват взривни, радиоактивни, химически и биологически опасни вещества;

7) забрана или ограничение на услугите на мобилни оператори, интернет- доставчици и други физически и юридически лица, осъществяващи комуникационни услуги;

8) временно извеждане на физически лица, живеещи в зоната на въведен режим на контратерористична операция, в безопасни райони със задължително предоставяне на тези лица временни места за настаняване;

9) въвеждане на, карантина, провеждане на санитарно-противоепидемиологични, ветеринарни и други ограничителни, от гледна точка на здравеопазването, мероприятия;

10) ограничаване на движението на транспортни средства и пешеходци на улици, пътища, отделни участъци от местности и обекти;

11) осигуряване на безпрепятствен достъп на лицата, провеждащи контратерористична операция, в жилищните и други помещения, както и в дворни места, принадлежащи на физически лица; на територията и в помещенията на фирми, организации, учреждения и други, независимо от формата на собственост, за осъществяване на мероприятия по борба с тероризма;

12) при влизане, преминаване и излизане от зоната на провеждана контратерористична операция- проверка на документите за самоличност на физическите лица, документите за собственост и регистрация на МПС, багажа, товарите и пратките пренасяни или превозвани от физически лица, юридически лица с всички видове транспортни средства;

13) ограничаване или забрана за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества, специални средства и опасни вещества, субстанции и материали; установяване на контролиращ режим за търговия и предоставяне на  лекарствени средства и препарати, съдържащи наркотични и упойващи средства, психотропни или силнодействащи вещества, етилов спирт, алкохолно и спиртосъдържаща продукция.

Както вече споменахме по- горе, основната роля при провеждане на контратерористична дейност изпълняват контратерористичните сили на МВР, МО и специалните служби на държавата. Във връзка с тези си правомощия, контратерористичните сили се подчиняват на определени принципи, изпълняват определени задачи и преследват конкретни цели.

Някои от основните цели са:

– осигуряване на надеждна защита на населението, обществото и държавата от външни и вътрешни терористични въздействия;

– максимално съкращаване на мащабите и снижаване на степента на нивото на терористична несигурност и на заплахата от терористични въздействия чрез активна настъпателна борба с терористичните и екстремистките организации, както и с използваните от тях криминални структури;

– своевременно, необходимо и достатъчно информационно-аналитично осигуряване на  държавните политики в сферата на борбата с тероризма;

– участие при разкриване, ограничаване и отстраняване на факторите, способстващи за възникване, развитие и реализация на терористичните заплахи срещу безопасността в страната.

Изброените цели се достигат чрез решаване на следните  задачи:

– участие в изработването на общодържавен механизъм  за  противодействие на тероризма, предвиждащ ефективно взаимодействие в тази област от страна на различните субекти на контратерористичната дейност, а така също осигуряващо  целенасочено ръководство на тяхната дейност от страна на органите на държавна власт;

– участие в създаване и реализиране на ефективна и работеща система за социална, криминална и специална превенция на тероризма на ранен стадий, съдействие за качествено увеличаване и целево използване на социално-икономическия и информационно-пропагандния потенциал на  страната с цел профилактика на политическия екстремизъм и на тероризма;

– активна разработка от страна на ДАНС, МВР и МО на терористичните и екстремистките организации, за които има сведение, че имат последователи у нас, недопускане на пренос на територията на Република България на дейността на външни екстремистки и терористични организации;

– разкриване и компрометиране на разработките на специалните служби на други държави, използващи методи на  тероризма, както и на транснационални терористични организации (държавен тероризъм), насочени към нанасяне на ущърб на нашата и съседни на нашата страни;

– разкриване на причините и условията, пораждащи и способстващи проявления на тероризъм в страната, своевременно информиране за тяхното съществуване на органите на държавната власт, както и участие в отстраняването на тези условия;

– създаване и укрепване на оперативно- агентурни позиции в екстремистски и терористични структури и организации както в страната, така и в региона;

– оперативно осигуряване на защита на обекти с  високорискови производства, на други обекти под специален режим, на обекти на въоръжените сили, на транспорта, на комуникациите от всякакъв характер, а така също на важни обекти, имащи роля за  жизнеснабдяването и обезпечаването на нормалния живот на страната;

– съществено разширяване на мащабите на използване на активни мероприятия, насочени към неутрализиране на  дейността на екстремистки формирования, а така също на предотвратяване на особено опасни терористични въздействия;

– разкриване, предотвратяване, пресичане и разследване на  престъпления, носещи терористичен характер на територията на страната;

– решаване на проблеми по укомплектоване и снабдяване с високотехнологично оборудване и въоръжение на оперативните и оперативно- бойните контратерористични подразделения на МВР, МО и службите за сигурност. Набиране в техните структури на висококвалифицирани специалисти, мотивирани за  постоянна работа в подразделения, извършващи контратерористична дейност, тяхната подготовка и преподготовка, както и поддържане на висока мобилизационно-бойна готовност;

– развитие и усъвършенстване на научно-техническото осигуряване на контратерористичната дейност;

– анализ на ефективността на системата от мерки за контратерористична дейност на съответните ведомства и разработване на пътища за нейното развитие и усъвършенстване;

– развитие и усъвършенстване на нормативно- правната основа за взаимодействие на управомощените контратерористични подразделения със субектите за  антитерористична дейност в страната, разработване на целеви програми по най- важните направления за противодействие на тероризма, на направления и методики за провеждане на различни видове контратерористични операции и за тяхното информационно обезпечаване и пропагандиране;

– участие във взаимодействие с други заинтересовани държавни органи, а така също със службите за сигурност и правохранителните органи на други държави в контратерористични мероприятия против международния тероризъм и екстремизъм.

Общи принципи на контратерористичната дейност на компетентните държавни органи са:

– принцип на законността;

– принцип на приоритетност на защита на живота и здравето на  лица, изложени на опасност;

– принцип на приоритетност на предотвратяване на тероризъм  и терористични въздействия;

– принцип на системност на контратерористичната дейности и комплексно използване на сили и средства;

– принцип на съчетаване на гласните и негласните методи на  борба с тероризма;

– принцип на неизбежност на отговорност за субектите на тероризма и техните помагачи;

– принцип на адекватност на прилаганите мерки за борба с тероризма на  характера на терористичните въздействия.

Особено внимание при контратерористичната дейност трябва да се обръща на оперативно- бойната дейност на оправомощените за пресичане на терористични въздействия държавни органи и специални служби. Към основните задачи на оперативно-бойната дейност се отнасят:

– участие /в пределите на притежаваните компетенции/ при защита на обекти, за които има достоверни данни, че представляват потенциална цел за терористични въздействия; – освобождаване на взети от терористи заложници;

– освобождаване на завзети от терористи здания, в които се помещават висши органи на властта, обществени организации, дипломатически и консулски представителства на чужди държави, а така също представителства на международни организации;

– пресичане на терористични въздействия над обекти на отбранителния комплекс; атомната промишленост; енергетиката; транспорта; комуникациите; обектите, атаките над които могат да предизвикат  екологични катастрофи и други стратегически обекти.

Ефективността на провеждани контратерористични операции се осигурява чрез:

– стройна организация и непрекъснат процес на управление;

– готовността на ръководителите на операциите и на задействаните контратерористични сили за действия в условията на обоснован и необходим риск;

– предварително щателно и детайлно планиране и отработване на вариантите на действие при провеждане на мащабни рискови контратерористични операции.

За качественото и професионално изпълняване на възложените задачи на оперативно- бойните подразделения и за усъвършенстване на тяхното бойно майсторство, както в нормална работна среда, така и в извънредни ситуации е необходимо:

– ежедневно да се отработват въпросите по взаимодействие с други субекти на антитерористична и контратерористична дейност при решаване на съвместни оперативно-бойни задачи;

– да се формира висока психологическа готовност на задействаните контратерористични сили за качествено и професионално изпълняване на оперативно- бойните задачи, дори и в кризисни и в екстремални условия;

– да се усъвършенстват формите и методите на обучение чрез  провеждане на съвместни командно- щабни учения с оперативни подразделения, специални комплексни занятия и оперативно-тактически учения;

– да се изучава и използва полезният световен опит по провеждане на специални контратерористични операции;

– да се усъвършенства механизмът за прилагане на методиките за водене на преговори с терористи;

– да се осигурява постоянна бойна и мобилизациона готовност;

– да се задълбочава и усъвършенства специализацията на  оперативно-бойните подразделения, в съответствие със  спецификата на оперативната обстановка в различните области и региони на страната.

Привеждайки в действие и следвайки направленията, описани по- горе, трябва да се помни, че основното ударение при извършване на контратерористична дейност се поставя на  обучението и съвременното оборудване на бойците и щабовете на специалните отряди, целево създадени за провеждане на антитерористични и контратерористични операции. Също така трябва да се отчитат специалните методи за провеждане на контратерористична операция, в  хода на която бойните задачи на контратерористите се различават от подобните при водене на военни действия. Пред специализираните полицейски и военни сили стоят задачи, в по- голямата си част имащи по- скоро сдържащ характер.  При провеждане на контратерористични операции се отчита и опасността от възможни косвени жертви, основно от населението, намиращо се в зоната на КТО или оказали се в нея по различни причини. По тези причини бойците от контратерористичните формирования трябва да бъдат тренирани да достигат положителен резултат при провежданите операции максимално избягвайки допускане на косвени жертви и щети, което се постига чрез умение и способност да потискат в себе си естествените инстинкти за самозащита, както и изкушението да открият по терористите   стрелба на поражение, освен ако не е обоснована необходимост.

 

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА

 

При разработване на стратегия за противодействие  на тероризма в съвременните условия в България, трябва да се отчитат някои основни съставни части:

  1. подготовка,
  2. предотвратяване,
  3. мероприятия,
  4. наказание,
  5. обучение.

Подготовката изисква от властите изработване и прилагане на основните документи, определящи рамките на борбата с тероризма у нас. Тези документи трябва ясно, прозрачно и еднозначно да разпределят и възлагат определени конкретни отговорности на задействаните в дейността по противодействие на тероризма ведомства, като им предоставят съответните пълномощия и правомощия.   Властите, също така трябва официално да определят най- важните решения, които могат да бъдат приемани в кризисни ситуации, предизвикани от терористични въздействия. За  обезпечаване и гарантиране на необходимата  последователност в действията, подобни решения трябва да бъдат разработени до, а не в хода на извънредна ситуация. При изработване на гореспоменатите документи, държавата ясно и конкретно трябва да постави целите на антитерористичната и контратерористичната дейности- да се прави опит за пълно капсулиране и последващо унищожаване на тероризма чрез неутрализиране или ликвидиране на субектите на тероризма и техните помагачи, до изкореняване на тероризма и екстремизма като социално явление, застрашаващо националната сигурност на България или да се постигне консервиране на тероризма в определени приемливи рамки, да се доведе до някакво декоративно ниво. Достигане на пълно унищожаване на тероризма и екстремизма в демократична България е сложно достижима цел, по- скоро посилна за държави с определен консервативен и радикален обществен строй- от типа на тоталитарните такива, даващ възможност на властите, службите за сигурност, правохранителните органи и армията да изолират  определени слоеве от обществото от външно влияние, както и да „прочистват“ периодично обществото от новопоявили се субекти на тероризма. Ясно е, че в България подобни процеси са неприемливи и противозаконни. По тази причина, пред нашата страна по- скоро стоят цели, водещи към максимално възможно изолиране и неутрализиране на тероризма и екстремизма чрез разрешените от законодателството на страната мерки. Отсъствието на конкретно поставени цели при противодействие на тероризма могат да направят дейността самоцелна и да я лишат от пълноценен социално- политически смисъл. Тази самоцел води до дейност заради самата дейност. Това не бива да се допуска и затова, в съответните законодателни актове и официалната позиция на държавата трябва да бъде формулирана крайната цел на противодействието на тероризма в България, а именно:  унищожаване и ликвидиране на тероризма като социално- политическо явление, заплашващо националната сигурност на Република България.

 Тук трябва ясно да се разбира, че става въпрос за реални и достижими цели, тъй като целта е конкретно насочена към ликвидиране на тероризма и екстремизма като социално- политически явления, което означава, че е възможно извършване на терористични въздействия на наша територия, но те ще са отделни и самостоятелни, а не като такива с мащаб на социални явления в обществото и държавата.

В световен мащаб за сега няма универсална и общоприета идеология на контратероризма. По тази причина, противодействието на тероризма носи национален, отраслов, етически мотивиран характер, като понякога става средство за достигане на користни цели в политиката, икономиката и даже инструмент за държавни приоритети.

Превенцията и неутрализирането на тероризма започва със създаването на обществено- политически нагласи в нацията и обществото, при наличието на които за субектите на тероризма ще бъде изключително трудно и опасно създаването на пълноценна терористична мрежа или структура, както и такава за тяхната логистична подкрепа. Освен това, при противодействие на тероризма е необходимо наличие на достоверна и адекватна информация за субектите на тероризма. Такава информация се добива от всички участници в антитерористичната дейност при спазване на законността и без нарушаване на правата на гражданите. Събирането на информацията трябва да носи активен характер. Получените данни се предават на съответните оправомощени държавни и международни ведомства (в съответствие с подписаните споразумения и договори за сътрудничество).

При противодействие на тероризма много важна роля играят мерките по препятстване на проникване на субекти на международния тероризъм под всякаква форма на територията на България. За решаването на тази задача е необходим реален и многостранен обмен на данни и  информация с други правителства и партньорски служби, от особена важност е и   усъвършенстването на системата за граничен контрол. По този начин се създават условия за недопускане на субекти на тероризма и техни поддръжници и помагачи на територията на страната. В тази връзка трябва да се преразгледат условията за предоставяне на дипломатическа неприкосновеност и имунитет, за да се ограничи възможността терористи да използват това прикритие, както и създадената дипломатическа инфраструктура за проникване в България. Друга опасност представлява предоставянето на статут „бежанец“ на лица, причастни към терористична дейност. Службите за сигурност трябва да работят упорито и скрупольозно при пресичането на подобни опити за проникване в страната.

Не на последно място трябва да се върви в посока на въвеждане на високи нива на антитерористична сигурност в обекти, които са потенциални цели за терористични въздействия.

Активните мероприятия представляват много важен елемент от контратерористичната дейност. При възникване на кризисна ситуация, предизвикана от терористично въздействие действията на правителството трябва да са мигновени, енергични и адекватни на въздействието. Властите трябва да призовават населението за спокойствие и да бъдат готови да  окажат пълно съдействие на специалните сили на МВР, МО и специалните служби. Особено внимание властите трябва да обръщат на мерките, препятстващи достигане на поставените цели от терористите. При това следва да се  отчита следното: при достигане на поставените цели от терористите, загубата е и за властите, и за цялото общество.  Например, ако терористите извършат успешно терористично въздействие и безнаказано успеят да се укрият, като в последствие не бъдат заловени в кратки срокове, то пропускът на компетентните органи задължително ще породи страх и ще деморализира цялото общество. От друга страна, ако терористите провокират използване на необоснована сила от страна на властите, то това може да доведе до проява на съжаление и съчувствие към тях от страна на обществото.  Следователно, властите трябва да отказват изпълняване на исканията на терористите, като всячески се стремят да ограничат допускане на преки и косвени жертви, но при това да не позволят на терористите да напуснат зоната на извършеното терористично въздействие. Същевременно, срещу терористите трябва да се използват всички възможни мерки и действия, в това число и такива, адекватни на използваните от самите тях в конкретната обстановка. Да се има предвид, че при анализа на последните терористични въздействия ясно се определя същността на съвременния тероризъм. Неговите прояви вече не носят идеологически характер. В днешните условия терористите не се стремят да преговарят. Те рядко вземат заложници с цел постигане на определени идеологически, религиозни или политически искания. Съвременните терористични въздействия се извършват от субекти на тероризма, за които преговорите с властите биха се отъждествили с провал. Тяхна основна цел е да предизвикат максимум жертви и максимум обществен отзвук.

Противодействието на тероризма, не трябва да снижава своята интензивност, а постоянно да я нараства. В обществото трябва да се поддържа ниво на нетърпимост към терористична пропаганда, трябва да се противодейства на опитите терористи и екстремисти да се представят като герои, на субектите на тероризма, извършили терористични въздействия да се създава ореол на мъченици. Целите на тероризма трябва да се разкриват пред обществеността, жертвите и щетите от тяхната дейност да се показват без да се спестява проявената жестокост. В борбата против тероризма трябва да се изхожда от факта, че тероризмът е престъпна дейност, определена от Наказателния кодекс на Република България и отношението към терористите трябва да е като към престъпници. Друго отношение и поведение спрямо тях ще повиши стойността на тероризма и ще урони авторитета на държавата при борбата с тероризма.

Наказанието над субекти на тероризма и техни помагачи се налага от българския Съд, след като е доказана причастността им към готвени или извършени терористични въздействия. Това е изискване на българското законодателство.

 Обучението е също една от най- важните задачи при извършване на контратерористична дейност от компетентните органи. Обществото трябва да знае истината за неприкритата зад идеологическа завеса същност на тероризма. При извършване на терористично въздействие властите трябва да предоставят подробности за случилото се на обществеността, съответно и на медиите. Изключение прави само информация, която може да попречи на разследването от компетентните органи. Образите на терористите трябва да бъдат представяни в своята реална светлина- като престъпници. Обучението на всички задействани в контратерористичната дейност е задължително. Обучението трябва да бъде насочено към усъвършенстване на тактическата и бойната подготовка на кадрите, а така също към планиране и разработка на  съответните мероприятия.

За изработване и провеждане на ефективна антитерористична и контратерористична политика е необходим комплекс от  основни принципи и подходи, изведени в резултат от изучаването и анализирането на стратегии и тактики на успешно проведени антитерористични и контратерористични действия в страната и чужбина. Особено внимание трябва да се обръща на системата за противодействие на тероризма в Русия, САЩ, Израел и европейските страни.

Някои от основните принципи и подходи са:

  • Намиране на трайни решения на обществено- политически процеси, проблеми и сътресения, създаващи почва за зараждане и развитие на тероризма и екстремизма у нас. Прилагането на такъв подход изисква изучаване и действие на държавата по направление съществуващите в обществото неравенство и несправедливост, които могат да станат основа за обективно зараждане на тероризма. Този подход към проблемите е най- съществен, тъй като почти винаги е съпроводен от многопластови политически промени и оказва широко влияние на останалите съставляващи на социалната среда.
  • Планово и обосновано увеличаване на числеността и правомощията на контратерористичните сили / права за провеждане на обиски и достъп до жилищата на гражданите, право на задържане и арест на подозреваеми в причастност към тероризъм лица до получаване на съдебна заповед и др. ограничаване на гражданските права и свободи при провеждане на контратерористични операции/. За въвеждане на тези разширени пълномощия и правомощия са необходими сериозни и отговорни политически решения, оформени във вид на закони и подзаконови актове.
  • Въвеждане на тежки наказания за терористична дейност. Необходимост от отделяне на особено внимание на престъпленията, свързани с тероризъм, като конкретно и точно се определи характерът на тези действия, както и наказателните последствия.
  • Въвеждане на законодателно обоснован контрол и ограничаване на правото на провеждане на събрания и мероприятия, организирани и с участието на лица, за които има сведения за причастност към терористична и екстремистка дейност.
  • Създаване на мощна обществена платформа за борба с тероризма, в която ясно и точно да са определени ролите, пълномощията, правомощията и компетенциите на всеки от участващите елементи. „Мечът“ за противодействие на тероризма на тази обществена платформа да стане нова сила- контратерористични подразделения, съставени от представители на специалните части на МВР, МО и службите за сигурност, добре обучени, тренирани и технологично оборудвани за водене на адекватна и безпощадна контратерористична дейност.
  • Ясно и окончателно да се уточни и възприеме политиката на отказ от водене на преговори с терористи, като се предвидят и осигурят всички произтичащи от това последствия.
  • Повишаване на степента на взаимодействие между държавните антитерористични структури, НОСАД и частните охранителни дружества.
  • Налагане на определени ограничения, въведени със закон, влизащи в сила при провеждане на контратерористична и антитерористична операции.
  • Законодателна забрана за заплащане на откуп на терористи или екстремисти както от субекти на държавата, така и от частни физически и юридически лица; законодателно задължаване на физическите и юридическите лица да съобщават на правохранителните органи за случаи на терористични въздействия и вземане на заложници. Трябва да се разбира, че приемането на подобни мерки ще засегнат правото на физическите и юридическите лица да предприемат действия, които могат да застрашават изхода на контратерористична или антитерористична операции.
  • Присъединяване към международни договори, съглашения и мерки, касаещи противодействие на тероризма и екстремизма в световен мащаб.

При организиране противодействието на тероризма в съвременните условия в страната, трябва да се има предвид обстоятелството, че тероризмът се е превърнал в международен проблем. Този факт води след себе си допълнителни опасности, като: повишаване степента на  обществена опасност от терористични въздействия;  разширяване на териториалния обхват на потенциалните страни- цели на терористични въздействия от международните терористични организации /включващ и нашата страна/; повишаването на поразяващата способност на средствата за  извършване на терористични въздействия; интернационализирането на субектите на тероризма.

По този начин, на компетентните държавни органи, занимаващи се с проблематиката на противодействие на тероризма в България се възлага отговорността за решаване на следните задачи:

– разработване и осъществяване на ред мерки и мероприятия в областта на разкриване, предотвратяване и пресичане на терористична дейност на територията на страната и в региона;

– изработване на система от мерки, осигуряващи качествена и дългосрочна защита на населението от терористични въздействия;

– осъществяване на пълноценен контрол над изпълняване от страна на държавните органи на нормативната уредба, създадена за противодействие на тероризма, както и на съответните международни ангажименти на България в тази област;

– координиране на взаимодействието между различните държавни, неправителствени, граждански и частни организации на различно ниво при работа по противодействие на тероризма у нас;

– координиране на дейността на органите на местна власт по изработване и прилагане на съответните нормативни актове, съгласно приетото антитерористично законодателство;

  • постоянно усъвършенстване, обновяване и привеждане в адекватна на средата за сигурност форма на нормативната база на България, насочена към противодействие на тероризма.

При ефективно провеждане на гореописаните мероприятия от всички участници в обществената платформа за борба с тероризма, мерките за борба с тероризма могат да бъдат:

– създаване на образователна система за просвета на гражданите в дух на уважение и търпимост към културните, етническите, националните и религиозните традиции на всички части от българското общество. За това образование и възпитание на нацията особено и важно място заемат телевизията и другите средства за масово осведомяване.

– усилване на държавния и обществения контрол над различни обществено- политически формирования, изповядващи и пропагандиращи екстремизъм в своите програмни цели, действия и заявления. Тероризмът се  явява най- опасната форма на екстремизма. Правилно и мотивирано водената своевременна борба на държавните институции срещу екстремистски прояви и пропаганда, всъщност е една от най- важните превантивни антитерористични дейности.

– изработване и пропагандиране сред обществеността на специални програми, насочени към общо правно просвещение и разширяване на осведомеността на населението чрез привличане на средствата за масово осведомяване с цел разясняване на опасностите и вредите, които нанася на държавата и населението терористичната дейност и екстремизма.

– създаване на ефективни и надеждно работещи програми за защита на свидетели на терористични въздействия, на евентуално разкрити агентурни сътрудници на държавни и неправителствени антитерористични структури, на съдии, прокурори, служители на МВР и Следствието,  участващи в съдебни процеси срещу субекти на тероризма;

– ожесточаване на държавния контрол и контролните режими над придобиване, съхраняване и използване на всички видове огнестрелно оръжие и боеприпаси, взривни устройства и вещества, над радиоактивни, химически, биологични, токсични, отровни, психотропни вещества, субстанции и материали, както и над такива с възможности за използване срещу здравето и живота на населението;

– сериозна и задълбочена работа по разкриване и ликвидиране на източниците за финансиране на терористична дейност както от вътрешни, така и от задгранични източници;

– провеждане на целенасочена и постоянна дейност, насочена към ограничаване и премахване на разпространявани в средствата за масово информиране, в  интернет и особено в социалните мрежи, технологии за изработване на самоделни взривни механизми, съединения, субстанции и други средства за терористични въздействия, както и на материали, пропагандиращи екстремистка и терористична дейност;

– разширяване на активното международно сътрудничество на всички нива за обединяване на усилията в общата борба против националната и транснационалната терористична дейност. Обмен на оперативна информация и съвместни действия и операции на специалните служби на различните страни с цел активно и масирано противодействие на тероризма в различни страни и региони;

– въвеждане на стриктен контрол и мерки за защита над  служебна и секретна информация на различни нива, представляваща интерес за терористични и екстремистки организации.

Действеността на предотвратяване на процесите на тероризма рязко се увеличава, ако към него са прибави грамотно и мотивирано използване на идеологически средства от типа на антитерористична пропаганда и агитация, включващи провеждане на масова разяснителна работа сред населението, изказвания, интервю и преки включвания в различни програми на видни обществено- политически, културни и научни дейци, чрез използване на гледани предавания.

Тук е мястото да споменем и да обърнем внимание на  ролята на НОСАД, другите граждански сдружения, на частните охранителни дружества, чиято форма на участие при предотвратяване на зараждането и разпространяването на тероризма на територията на България може да е:

  • своевременно информиране на правохранителните органи относно установяване или забелязване на издирвани или подозрителни лица; за организации, имащи отношения със субекти на тероризма; по определени антитерористични мероприятия, за добита конкретна информация с терористичен характер и др.;
  • участие на подвижни охранителни групи на НОСАД или частни охранителни дружества за съдействие на силовите държавни структури при провеждане на операции, както и при провеждане на оперативни мероприятия;
  • участие на НОСАД при провеждане на превантивна и протекционна дейност против терористични въздействия; – публикации в средствата за масово осведомяване на експерти добре познаващи и владеещи тематиката на противодействие на тероризма на всички нива;
  •  разработване и издаване на различни печатни и мултимедийни материали, насочени към превенция, протекция, пресичане на терористични въздействия, както и на преодоляване на последствията от техните прояви;
  • организиране на обществени мероприятия (конференции, „кръгли маси“, дискусии, семинари и др.) с препоръчителното участие на представители на държавните правохранителни органи и специалните служби;
  • използване на подготвени кадри на НОСАД и ЧОД при възникване на кризисни ситуации, предизвикани от терористични въздействия по патрулиране в евакуирани райони, за отцепване на територии и зони и др.;
  • участие в международни обществени форуми, формирования и организации, насочени към борба с тероризма;
  • разработване, производство и доставка за органите за противодействие на тероризма на държавата , както и на сътрудниците на НОАД и служителите на ЧОД на оборудване, облекло и специална техника, отговарящи на съвременните изисквания. Оборудване на рискови обекти и зони със специална техника, спомагаща изпълняване на ограничителните и забранителните режими.

 

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Борбата с тероризма в България трябва да се води безкомпромисно, от цялото общество. Противодействието на тероризма трябва да се осъществява чрез комплексен подход, базиран на цялата система за противодействие на тероризма и екстремизма, в това число от най- сериозните участници в тази система- законодателната, съдебната и изпълнителната власти. Основна съставна при националната борба с тероризма е стратегическата концепция за антитероризъм и контратероризъм, изградена на двете основни стратегии- отбранително- пасивната и активно- настъпателната.

Главна цел на отбранително- пасивната стратегия се явява профилактиката на терористичните въздействия. За провеждане на пълноценна профилактика е необходима информация за обектите и субектите на тероризма у нас, за помагачите на терористите. На тази основа се разработва цялата необходима база са превенция и протекция от терористични въздействия. При провеждане на тази стратегия се използват антитерористични операции.

Активно- настъпателната стратегия представлява и обхваща активните и офанзивни действия на контратерористичните сили с цел неутрализиране или ликвидиране на базите, пунктовете, складовете и др. на терористите, унищожаване на командно- организационни центрове, конфискация на оръжие и друго снаряжение, провеждане на превантивни арести и др.; активни действия извън пределите на България при взаимодействие с други контратерористични сили.

 Първото направление на дейността на компетентните органи по противодействие на тероризма е изучаване на политическата и идеологическата основи на  терористичната организация, срещу която се действа. Идеологията може да бъде основана на религиозни, политически или социални мотиви. При добиване на информация за терористичната организация особено внимание трябва да се обръща на лидерите и на политическо- идеологическото ръководство; на евентуално издаване печатни издания и на изявите в интернет и мултимедията; на предпочитаните места за осъществяване на пропаганда, на взаимодействие с други сходни организации и т.н.

 Второто направление е изучаване на организационната структура на терористичната организация и методите й на действие. Основно да се обръща внимание на начините за привличане на нови членове / техните социални и религиозни слоеве и групи/; източници на финансиране, бюджет и неговото  разпределение; бази и система за подготовка и обучение на терористи в и извън страната; работилници и цехове за производство и ремонт на оръжие, взривни устройства и друго специално оборудване; складове за оръжие, взривни и опасни вещества и боеприпаси; логистиката и помагачеството на терористите и др.

  Третото направление е добиване на информация и данни за конкретно готвени терористични въздействия. Спецификата на тази дейност състои в това, че за подготовката на конкретно терористично въздействие знае определен тесен кръг лица. По тази причина се препоръчва внедряване на агенти- информатори на високо в йерархията на съответната терористична организация.

 Четвъртото направление е разкриване и изучаване на организации, подкрепящи субектите на тероризма. Малко терористични организации са способни да действат в изолация и напълно автономно. В дейността си повечето субекти на тероризма разчитат на помощ от страна на определени групи от местното население.

 Петото направление е разкриване и изследване на  международните връзки на субектите на тероризма.

  Шестото направление е разработка и провеждане на  конкретни оперативни мероприятия по противодействие на тероризма.

 

 * * *