March 19, 2022
МЕТОДИ, ВИДОВЕ НА ТЕРОРИСТИЧНА ДЕЙНОСТ И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ ТЕРОРИЗЪМ
Съгласно преобладаващо приетото понятие, което и нашата организация споделя, тероризмът е идеология на насилието и практика за въздействие на вземане на решения от органите на държавната власт, органите за местно самоуправление или от международни организации, свързани с заплаха на населението и/или други форми на противоправни насилствени действия.
Терорът, като способ за достигане на определени цели при водене на политическа борба посредством физическо насилие и морално- психологическо заплашване е известен още от момента на зараждане на човешката цивилизация. Към днешна дата тероризмът се е превърнал в един от най- опасните глобални проблеми на съвременността, в сериозна заплаха за световната сигурност. За съжаление, през 2012 г. и нашата страна се сблъска с една от най- агресивните му прояви.
Като криминално явление тероризмът е противоправно, криминално и наказуемо деяние, изразяващо се в извършване на взривове, пожари, убийства и други действия, създаващи опасност за живота, здравето и личната свобода на хора, предизвикващо значителен имуществен ущърб или причиняващо други общественоопасни последствия, ако тези действия са извършени с цел нарушаване на обществената сигурност, заплашване на населението, или оказване на въздействие на вземане на решения от органите на властта, а така също заплаха за извършване на указани действия с подобна цел.
Тероризмът включва в себе си идеология на насилието и терористична дейност в различни форми.
Към терористичната дейност се числят:
– планиране за създаване и/или създаване на всякакъв вид терористични структури, в т.ч. и като терористи- единаци;
– вербовка и въвличане в терористична дейност по всички възможни начини и чрез всички възможни канали, в т.ч. и самораздикализиране;
– финансиране, помагачество и всяко друго съдействие на терористична дейност;
– пропаганда, рекламиране и всякакъв вид разпространение на нелегални насилствени методи за водене на политическа борба и за достигане на социално- политически цели;
– конкретно извършване на всички типове и видове терористични въздействия, в т.ч. и кибертероризъм.
Тероризмът е многообектово престъпление, главна цел на което се явява обществената сигурност, изразяваща се като посегателство над:
– живота и здравето на гражданите;
– обекти от критичната инфраструктура;
– природната среда;
– информационната среда;
– органите на държавно управление;
– държавни, политически и обществени дейци.
Експертите- теролози са определили около 200 вида съвременна терористична дейности. Основните видове са:
– политически тероризъм,
– националистически тероризъм,
– религиозен тероризъм,
– криминален тероризъм.
Основният метод на терористична дейност се явява шантажът (заплашване/ изнудване) на органите на властта и населението от декларирано намерение за причиняване на гибел на хора, нанасяне на значителни имуществени щети или предизвикване на други общественоопасни последствия, можещи да бъдат осъществени с цел нарушение на обществената сигурност и оказване на въздействие на приемане на решения от властите или други отговорни лица в полза на терористите.
Политически тероризъм– тактика на политическа борба, заключаваща се в прилагане или заплаха за прилагане от политически субекти на организирано нелегитимно насилие с цел коренно или частично изменение на конституционния строй и/или икономическия строй в държавата/ група държави. Насочен е към предотвратяване или приемане на всякакъв вид решения, отнасящи се към държавното устройство. Политическият тероризъм може да съществува само при одобряване на дейността му поне от минимална поддръжка и съчувствие от страна на общественото мнение. В условия на пълна социално- политическа изолация, ткой е обречен на скорошно поражение. При това терористите залагат основно на СМИ. Като субекти на политически тероризъм, като правило се определят радикални политически партии, отделни групировки/ крила/ фракции в самите партии или обществени обединения, екстремистки организации, отричащи легалните форми на политическа борба и споделящи силовите действия.
Религиозен тероризъм- проявява се като крайна нетърпимост към представители на различни от тези на терористите вероизповедания или като непримиримо противоборство в рамките на едно вероизповедание. Често се използва с политически цели, при борбата на религиозни организации против светска държава или за утвърждаване на властта на представители на едно от вероученията. Най- ярките екстремисти си поставят за цел създаване на отделна държава, правните норми на която да бъдат заменени с норми на една, обща за цялото население религия. От началото на 80-те години на XX в. религиозният тероризъм се свързва в общественото съзнание преди всичко с радикалния ислямизъм. Тероризмът, прикриващ се с ислямски лозунги е възникнал в резултат на ислямизацията на социалния и националния тероризъм в Близкия и Средния Изток. В съвременния свят той вече представлява мощна интернационална общност, обхващаща почти всички ислямски региони на планетата. С религиозния тероризъм тясно се асоциират редица сепаратистки движения- в щат Кашмир (Индия), на Филипините, в Чеченската Република.
* Примери: «Ал- Кайда», движение «Талибан» (Афганистан). «Братя- мюсюлмани» (Египет) и др.
Националистически тероризъм- изразява се в утвърждаване на превъзходството на определена нация или раса, насочен към разпалване на национална нетърпимост, дискриминация на представители на други народи и етноси и преследва целите си чрез заплаха да измести друга нация, да се избави от нейната власт. Националистическият тероризъм органично е свързан със сепаратизма, насочен към промяна на съществуващо държавно устройство, правови статус на национално- държавни или административно- териториални образувания, нарушение на териториалната цялост на държавата, изваждане на някои териториални единици от състава на държавата, образуване на собствена независима държава. Осъществява се от организации с етносепаратистка идеология и дейност, насочени към ликвидиране на икономически и политически диктат на другонационални държави.
* Примери: Ирландска републиканска армия (Северна Ирландия), Работническа партия на Кюрдистан (Турция), «Батасуна», «ЕТА» (Испания), «Фронт за национално освобождение на Корсика» (Франция), «Фронт за освобождение на Квебек» (Канада) и др.
Най- опасен в съвременния свят е технологичният тероризъм, заключващ се в реализиране или заплаха за реализиране на терористични въздействия чрез използване на средства на тероризма във вид на ядрено, химическо и бактериологично оръжие, радиоактивни и силно токсични химически, биологични вещества, а така също завземане на ядрени и други промишлени обекти, представляващи повишена опасност за живота и здравето на хората. Като правило, технологичният тероризъм прикрива в себе си политически цели. По степен на разрушителност, на първо място се нарежда ядреният тероризъм, състоящ в умишлени действия на отделни лица, групи или организации и даже някои държави, насочени към насаждане и поддържане на чувство на страх у хората, поява у населението на недоволство от действията на властите или на други субекти, свързани с използване (заплаха от използване) на свръхопасните свойства на ядреното оръжие, ядрените материали, радиоактивните вещества. Такива действия се извършват в интерес на достигане на политически, военни, икономически, социални и други цели на терористите.
През последните няколко години се отчита ръст на опасността от кибертероризъм– действия по дезорганизиране на автоматизирани информационни системи, създаващи опасност от причиняване на гибел на хора, нанасяне на значителни материални щети или настъпване на други общественоопасни последствия. Основна форма на кибертероризма се явява информационната атака над компютърна информация, изчислителни системи, апаратура за предаване на данни, други компоненти от информационната структура, което позволява проникване в атакуваната система, прехващане на нейното управление или потискане на средствата на мрежовия информационен обмен, осъществяване на други деструктивни въздействия. Най- опасни са подобни кибератаки над обекти от енергетиката, телекомуникацията, авиационните диспечерски систем, финансовите електрони системи, правителствените информационни системи, а така също над автоматизирани системи за управление на войските и стратегически оръжия. Кибертероризмът представлява сериозна заплаха за цялото човечество, сравнима с ядрено, бактериологично и химическо оръжие, като степента на такава заплаха, предвид своето скорошно проявление, още не е напълно осъзната и изучена.
Криминален тероризъм- същността му се изразява в използване на криминални престъпни методи за заплахи и насилие, копирани от организираните престъпни групировки и прилагани в практиката на терористичните организации, както и обратното. Основни субекти на криминалния тероризъм се явяват организираните престъпни общности с национален характер, които използват заплахи и насилие като главно средство за въздействия на представителите на властна, на своите конкуренти по бизнес с цел преразпределение на сфери на влияние, собственост и финансови потоци.
Формите на прояви на криминалния тероризъм са:
– поръчкови умишлени убийства;
– разчистване на сметки между основни конкуриращи се групировки;
– насилствено изнудване, рекет и т.н.
От своя страна терористичните организации все по- често се насочват към прояви на престъпна дейност като към алтернативен източник за финансиране на политическия тероризъм. Политическа организация, приела на въоръжение терористични методи за борба, с течение на времето се преобразува в престъпна групировка, прикриваща истинските си цели с политически лозунги. Нова тенденция стана честото срастване на криминалния тероризъм с политическия, националистическия и религиозния. Като правило, ръководителите на всички съвременни терористични групировки, освен достигане на национални, религиозни, териториални и политически цели, се стремят да получат материална изгода или обезпечаване на достъп към властта. В последно време тече политизиране на криминалния тероризъм, което се проявява в стремежът на престъпни авторитети да влияят на вземането на държавни решения с цел отслабване на дейността на правозащитните органи, забавяне на законодателни инициативи, които не биха били изгодни за престъпната среда и даже в действия, насочени към влизане на престъпни авторитети или техни покровители/ покровителствани лица в органите на законодателната и изпълнителната власти. В резултат на това се е появила тенденция на симбиоза на властовите и криминалните структури.
