ОСНОВНИ НАСОКИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА ОТ ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА

 

ОСНОВНИ НАСОКИ

 

ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА ОТ ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛИ

 

 

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1. Определение за лична охрана на физически лица /ЛОФЛ/

(1) Личната охрана на физически лица /ЛОФЛ/ е дейност по опазване на телесната неприкосновеност на охраняваното лице от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичан, при която лицето изпълнява указанията за безопасност, изисквани от СИЧОД и от съответния дежурен охранител.

(2) На охраняваното лице се предоставя информация относно заплахата за неговата безопасност.

 

Чл.2. Задължително условие за извършване на ЛОФЛ

Дейността по ЛОФЛ се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:

1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

 

Чл. 3. Лиценз за извършване на ЛОФЛ

(1) ЛОФЛ се извършва след получаване на лиценз по реда на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

(2) Лицензът се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна или на територията на отделна област.

 

Чл.4. Физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие

При осъществяване на дейност по ЛОФЛ могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства и огнестрелно оръжие в случаите и при условията, посочени в Закона за частната охранителна дейност и в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВППИ/.

 

Чл.5. Минимални изисквания за сигурност и безопасност при ЛОФЛ

Лицата извършващи ЛОФЛ извършват частната охранителна дейност в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, описани в ЗЧОД и в НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.

 

Чл.6. Видове ЛОФЛ, по отношение на носене и употреба на огнестрелно оръжие /ОО/

(1) Частна охранителна дейност по ЛОФЛ се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.

(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на ЗОБВППИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна и/или мобилна охрана.

 

Чл.7. Превозни средства при ЛОФЛ

За частна охранителна дейност- ЛОФЛ се използват само превозни средства- собственост на или наети от охраняваното лице, както и наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.

 

Чл.8. Охранявано и охранявано лице

 При лична охрана на физическо лице, то е обекта на охрана от СИЧОД /охранявано лице/ и субект, който потребява охранителната услуга /охранявано лице/.

 

Чл.9. Принципи при осъществяване на ЛОФЛ

СИЧОД  по лична охрана осъществяват дейността си въз основа на следните основни принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.

 

Чл.10. Правен статус по НК на РОД и ИОД при изпълняване на ЛОФЛ

При изпълнение на служебните си задължения по лична охрана, охранителите на СИЧОД са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква “б” от Наказателния кодекс и се намират под защитата на Закона за частната охранителна дейност.

 

Чл.11. Възложители по договори за охрана- ЛОФЛ

(1) Възложител по договор за лична охрана на физическо лице е пълнолетно и дееспособно охранявано лице.

(2) Когато охраняваното лице е непълнолетно или недееспособно, възложител по договор за охрана на това лице е законният му представител.

 

Чл.12. Облекло и служебна карта на РОД и ИОД при осъществяване на ЛОФЛ

(1) Охранителите осъществяват ЛОФЛ в униформено облекло, лична служебна идентификационна карта поставена на видно място.

(2) Охраната може да се осъществява и в ежедневно облекло, без отличителен знак на СИЧОД, ако това изрично е записано в договора за охрана.

(3) В служебната идентификационна карта на лице от охранителния състав се отбелязва, че то извършва лична охрана по чл. 8 от ЗЧОД.

 

Чл.13. Легитимиране на РОД и ИОД при изпълнение

При извършване на ЛОФЛ изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип се легитимират с личната си карта и със служебната си идентификационна карта при проверка от контролните органи.

 

Чл.14. Обособен екип при ЛОФЛ

(1) ЛОФЛ се осъществява от обособен екип от изпълнители на охранителна дейност на СИЧОД.

(2) Екипите за изпълнение на охрана по ал. 1 са:

1. пост;
2. мобилен охранителен патрул;
3. подвижна охранителна група.

(3) В договора за охрана се посочват видовете, броят и числеността на екипите, които ще осъществяват охраната.

 

Чл.15. Постове при ЛОФЛ

(1) Видовете постове са:

1. пост за охрана;
2. пост за наблюдение.

(2) Постът за охрана е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за охрана, предотвратяване или пресичане на противоправно посегателство спрямо охраняваното лице и/или извършване и контрол на установен пропускателен режим.

(3) Постът за наблюдение е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за наблюдение на обект чрез видеонаблюдение или мониторен контрол на определена територия, свързана с охраняваното лице, в т.ч. своевременно информиране за движение на неоторизирани лица и обекти, както и предприемане на действия при противоправно посегателство спрямо охраняваното лице.

 

Чл.16. Мобилен охранителен патрул при ЛОФЛ

(1) Мобилният охранителен патрул се състои от един или повече изпълнители на охранителна дейност, които изпълняват задълженията си чрез придвижване от и до определено място сами или придружаващи охраняваното лице.

(2) Видовете мобилни охранителни патрули са:

1. автопатрул – с моторни превозни средства;
2. мотопатрул – с мотоциклети/мотопеди;
3. велопатрул – с велосипеди;
4. пеши патрул.

 

Глава втора.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И ДЕЙНОСТИ НА СИЧОД ПРИ ЛОФЛ

 

Чл.17. Основните функции на СИЧОД при ЛОФЛ

Основните функции на СИЧОД са:

1. Изучаване, анализ, прогнозиране и ранно разкриване на заплахи за безопасността на охраняваните лица;
2. Предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните лица;
3. Осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им;
4. Осигуряване безопасността на зоните за сигурност, свързани с охраняваните лица;
5. Осигуряване защита на охраняваните лица при бедствия, аварии, прояви на тероризъм или друго извънредно положение.

 

Чл.18. Дейности на СИЧОД за обезпечаване на основните им функции по ЛОФЛ

(1) За осъществяване на функциите по чл. 17 и в пределите на своята компетентност СИЧОД:

1. Създават и поддържат условия и ред, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в зоните на отговорност и отстранява евентуални пречки за адекватно осъществяване на охраната;
2. Планират, организират и провеждат необходимите мерки и мероприятия, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица;
3. Осигуряват и оборудват необходимите превозни средства, определени от оценката на риска за охраняваните лица – собствени, предоставени или наети от възложителя по договора за охрана;
4. При възложено от договора за охрана условие или при възникнала необходимост, организират съпровождане, пилотиране или ескорт на транспортните средства на охраняваните лица, при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата;
5. При необходимост изграждат и поддържат системи за видеонаблюдение, сигнално охранителна- известителна техника и система за контрол на достъпа в зоните на отговорност;
6. Съгласно своите правомощия и компетенции организират и провеждат дейности и мероприятия, включително охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите за информация и комуникация на охраняваните лица, осигуряване на тяхната надеждност и информационно- комуникационна защитеност и сигурност;
7. При изисквания, записани в договора за охрана, организират и провеждат в зоните на отговорност охранително-технически, радиационен, химически и санитарно-хигиенен контрол, както и контрол върху храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица;
8. Осигуряват информационно-аналитичната дейност по ЛОФЛ;
9. Осигуряват контрол на дейността и безопасността на своите служители;
10. Взаимодействат и сътрудничат с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави, имащи отношения към охраняваните лица;
11. Осъществяват проучване, подбор, проверка за психологическа пригодност, първоначално и текущо обучение, както и повишаване квалификацията на служителите си;
12. Осигуряват логистично своята дейност;
13. Осигуряват транспортно своята дейност и осъществяват обслужване и поддръжка на използваните автомобили и другите моторни превозни средства;
14. При необходимост извършват документиране, фотографиране, звукозапис и видеозаснемане на ситуации, свързани с безопасността и защитеността на охраняваното лице.

 

Глава трета.

ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ ПРИ ЛОФЛ

 

Чл.19. Забрани на СИЧОД, РОД и ИОД при носене на огнестрелно оръжие при ЛОФЛ

В чл.60 на Закона за оръжията, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ са записани следните забрани, кфирмаещи ЛОФЛ:

(1) Забраняват се:

1. Откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност;
2. Носенето или употребата на оръжие и боеприпаси:

а) на политически, синдикални и културни мероприятия, освен ако е необходимо за културното мероприятие;

б) на спортни мероприятия, освен ако е необходимо за самото мероприятие;

в) в обществени заведения за хранене и увеселение;

г) в молитвени домове, храмове и манастири;

д) в здравни и лечебни заведения, и в социални домове;

е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества;

ж) в образователни институции.

4. Придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия;

4а. Придобиването, носенето и употребата на сменяемо зарядно устройство с капацитет над 20 патрона за късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия или на зарядно устройство с капацитет над 10 патрона за дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия;

(2) Забраната по ал. 1, т. 3, букви “а” – “д” и т. 3а, буква “б” не се отнася за лица, изпълняващи служебни задължения по охрана.

 

Чл.20. Разяснения на забраните по чл.19

Съгласно ал.2 на чл. 60 от ЗОБВВПИ, забраните по чл.60, ал.1, т.3, букви от „а“ до „д“, вкл. не се отнасят за охранители при изпълнение.

Кои забрани отпадат:

Носене и употреба на оръжие и боеприпаси:

а) на политически, синдикални и културни мероприятия,

б) на спортни мероприятия,

в) в обществени заведения за хранене и увеселение,

г) в молитвени домове, храмове и манастири,

д) в здравни и лечебни заведения, и в социални домове.

Това означава, че извършване на ЛОФЛ в изброените зони е разрешена от ЗОБВППИ.

 

Чл.21. Придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него от СИЧОД

СИЧОД могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.

 

Чл.22. Съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него от СИЧОД

СИЧОД, получил разрешение за придобиване, може да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.

 

Чл.23. Отказ от издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси от служители на СИЧОД

Разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от служители на СИЧОД не се издават на лице:

1. Което не е навършило 18 години /не се допуска назначаване по ЗЧОД/;

1а. Което няма завършено основно образование – когато то кандидатства за издаване на разрешение за придобиване /не се допуска назначаване по ЗЧОД/;

2. Което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно /не се допуска назначаване по ЗЧОД/;
3. За което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. Което страда от психическо разстройство /не се допуска назначаване по ЗЧОД/;
5. Което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества;
6. Спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие;
7. Което не е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите когато то кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;

Условията и редът за провеждане на курсовете по т. 7 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

 

Чл.24. Опазване на огнестрелните оръжия и боеприпаси. Изгубване или намиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси

(1) СИЧОД, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.

(2) Който изгуби оръжие, боеприпаси или разрешение за дейности с тях, е длъжен незабавно да уведоми органите на МВР.

(3) Който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР, без да нарушава месторазположението им.

 

Чл.25. Получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси

За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях СИЧОД подават писмено или по електронен път ЗАЯВЛЕНИЕ по образец до директора на ГДНП на МВР.

В заявленията се посочва:

1. Начин на придобиване;
2. Име и адрес на продавача;
3. Основателна причина за закупуване или замяна;
4. Вид и количество на огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях.

 

Към заявленията се прилагат следните документи:

1. Документ, удостоверяващ начина на придобиване;
2. Декларация, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ;
3. Документ, удостоверяващ завършено основно образование- за отговорното лице по придобиване;
4. Документ за платена държавна такса, определена с тарифата по чл.12 от ЗОБВВПИ;
5. За СИЧОД- удостоверение за вписване в регистъра по националното законодателство /Агенция по вписванията-Търговски регистър/

СИЧОД представя допълнително следните документи:

1. Документ, който удостоверява, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
2. Документ, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
3. Медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.

 

Чл.26. Получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси

(1) За получаване на разрешение за съхранение СИЧОД, получил разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянен адрес – за физическите лица заявление по образец и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

(2) Лицата по ал. 1, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представят към документите по ал. 1 следните документи:

1. Разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
2. Документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите /акт за собственост, договор за наем или друго/;
3. Паспорт на склада за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
4. Копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. Копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 4 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 3.

(3) СИЧОД, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:

1. Ръководител на склада за съхранение;
2. Служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
3. Специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.

(4) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

(5) За получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях СИЧОД подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождение на склада, заявление по образец, придружено от:

1. документите по чл. 79, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗОБВВПИ:

– разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

– документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;

– паспорт на склада за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;

– копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност;

2. документите по чл. 61, ал. 4 от ЗОБВВПИ за управителя/управителите или членовете на управителните им органи:

– документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

– документ, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

– медицинско свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.

3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
4. копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 2 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 1, т. 2 – 4;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

 

Чл.27. Разрешение за употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него

 Когато СИЧОД са получили разрешение за придобиване и съхранение, подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители.

В заявлението се посочва основанието за издаване на разрешението и се представят:

1. 1. Копие от договор за трудово правоотношение на служителите;
2. 2. Следните документи за всеки служител и за всяко огнестрелно оръжие:

– удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ, когато огнестрелното оръжие не е ново;

– документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

3. 3. Документите по чл.61, ал.4 от ЗОБВВПИ за всеки служител:

– документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

– документ, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер- за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

– медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.

 

Чл.28. Срокове и валидност на разрешенията

(1) Разрешението за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се издава за срок три месеца и в рамките на този срок може да се ползва еднократно.

(2) Разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са валидни за срок 5 години от датата на издаването им.

(3) Когато разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се издава след разрешението за съхранение, срокът му на действие продължава до изтичането на срока на разрешението за съхранение.

(4) В 7-дневен срок преди изтичане на срока на съответно разрешение органът, издал разрешението, известява по електронен път (чрез SMS или електронна поща) лицето, че срокът на разрешението изтича.

 

Чл.29. Промени

(1) СИЧОД, получил разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при:

1. Промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;
2. Прекратяване на правоотношението със служителите, които са получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
3. Промяна на търговската регистрация или при придобиване на огнестрелно оръжие при условията на чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ – при получено и действащо разрешение за съхранение само разрешение за придобиване.

(2) В случаите по ал. 1 СИЧОД, получил разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Не се представят документи, свързани с промяна на търговската регистрация.

(3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на складовете за съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 83, ал. 1 – 3 от ЗОБВВПИ.

(4) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява писмено или по електронен път промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба.

 

Чл.30. Подновяване на разрешение

В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 /разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба/ СИЧОД подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от:

1. Документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а от ЗОБВВПИ.

(1) За подновяване на разрешение за съхранение СИЧОД, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянен адрес – за физическите лица заявление по образец и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

СИЧОД, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представят и следните документи:

1. Разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
2. Документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
3. Паспорт на склада за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
4. Копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. Копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 4 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 3 от ЗОБВВПИ.

СИЧОД, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:

1. Ръководител на склада за съхранение;
2. Служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
3. Специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.

Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

(2) СИЧОД, които кандидатстват за подновяване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:

1. Складове – собствени или наети, които отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията – за складове за огнестрелни оръжия;
2. Ръководител на склада;
3. Служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с оръжия, боеприпаси- за складове за боеприпаси;
4. Специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.

Изискванията към квалификацията на лицата се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

За подновяване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях СИЧОД подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождение на склада, заявление по образец, придружено от всички документи, подавани при първоначалното заявление.

5. Документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

(3) Когато СИЧОД са подновили разрешение за придобиване и съхранение, подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители или членове. Прилагат се всички документи, които се подават при първоначалното заявление.

(4) Представя се удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие;

(5) Представя се документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1 и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери по чл. 6, ал. 3, т. 2, вписани в разрешителното;

(6) Заплаща се такса по чл.12 ат ЗОБВВПИ.

 

Чл.31. Електронен регистър

(1) СИЧОД, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1 от ЗОБВВПИ, водят електронен регистър, който съдържа:

1. Име и адрес на лицето, от което са получени огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
2. Име и адрес на лицето, което е получило огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
3. Количествата огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, идентификационни данни за тях, както и датата на получаването или предаването им;
4. Идентификационни данни за бракуваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

(2) Данните от регистъра по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване на органите на МВР.

(3) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра на съответния орган на МВР.

(4) В случаите по ал. 4 разрешението за съхранение прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра.

 

Чл.32. Прострелване

(1) СИЧОД, получили разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, ги предоставят за прострелване в срок до седем дни от датата на придобиване.

(2) Служители от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или от областната дирекция на МВР, определени със заповед на директора на ГДНП на МВР, извършват прострелването и изготвят протокол по образец. Столичната дирекция на вътрешните работи или областната дирекция на МВР събира и завежда в гилзотеки и куршумотеки образци, годни за сравнително изследване.

(3) Огнестрелните оръжия, за които е сключен договор за наем, също подлежат на прострелване.

(4) За прострелване на огнестрелно оръжие се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

 

Чл.33. Носене на огнестрелно оръжие от служителите на СИЧОД

(1) Физическите лица- служители на СИЧОД, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, могат да носят и употребяват притежаваното от тях оръжие само когато то е придружено от издаденото разрешение.

(2) Физическите лица- служители на СИЧОД, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия, носят само по един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана от изброените в издаденото разрешение.

(3) Служителите на СИЧОД, получили разрешение за носене и употреба, при осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. През останалото време огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват в обектите, посочени в разрешението за съхранение.

(4) СИЧОД застраховат служителите си със застраховка “Гражданска отговорност” за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

 

Чл.34. Придобиване на резервни части за огнестрелното оръжие

СИЧОД, получили разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да придобиват резервни части за огнестрелното оръжие без разрешение с изключение на основните компоненти на огнестрелното оръжие.

 

Чл.35. Охрана на помещенията за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси

СИЧОД, получили разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, когато разполагат с обекти за съхранение, осигуряват денонощна въоръжена физическа охрана на обектите или СОТ.

 

Глава четвърта.

ПРАВОМОЩИЯ НА РОД И ИОД ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛОФЛ

 

Чл.36. Легитимиране при изпълнение на служебните задължения  

(1) При изпълнение на служебните си задължения РОД и ИОД се легитимират пред граждани със служебна карта.

(2) Пред полицейски контролни органи РОД и ИОД при изпълнение се легитимират с лична карта и служебна идентификационна карта.

(3) При проверка на охранителната дейност от контролен полицейски орган, РОД и ИОД предоставят освен описаното в ал.2 и служебната документация по ЗЧОД, помощните средства, наличното огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и друго, правомерно изисквано от проверяващите.

 

Чл.37. Право на информация от органите на МВР, други държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически и физически лица  

(1) Съгласно разпоредбите на Чл.69 от ЗЧОД, лицата, осъществяващи частна охранителна дейност по ЛОФЛ имат право на информация от органите на МВР за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваното от тях лице. Информацията се предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) За изпълнение на дейността по ЛОФЛ СИЧОД могат да потърсят съдействие и информация и от други държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически и физически лица при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.

(3) Информацията по ал.1 и 2 се обработва, анализира, съхранява и унищожава от СИЧОД при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

(4) При обработване на лични данни на охраняваното лице, свързани с осигуряването на безопасността му, СИЧОД:

1. Трябва да искат съгласието на физическото лице;
2. Трябва да информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. Трябва да съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни;
4. Имат право да предоставят личните данни само на компетентните органи на полицията.

 

Чл.38. Право на проверки на СИЧОД, РОД и ИОД

(1) При изпълнение на задълженията си по договори за ЛОФЛ, РОД и ИОД могат да извършват и проверки на предмети и вещества.

(2) При въведен пропускателен режим в зоните на отговорност, за предотвратяване на посегателство върху живота, телесната неприкосновеност, здравето или достойнството на охраняваното лице, както и за осигуряване необезпокояваното осъществяване на дейността му дежурните РОД и ИОД на смяна могат да проверяват:

1. Документите за самоличност;
2. Багажа, товара, транспортните средства и съпроводителните им документи;
3. Обекти в зоните на отговорност.

(3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

(4) За осъществяване на дейността по ЛОФЛ СИЧОД могат да изграждат и използват технически средства или системи, включително за:

1. Наблюдение и заснемане, като заснетите материали се използват само за:

а) изясняване на обстоятелства, свързани с посегателство срещу охранявано лице;

б) установяване на извършвано неправомерно наблюдение на охраняваното лице.

2. Радиосмущения или заглушаване на сигнали, вълни и др. при необходимост и при условие че не сриват въздушната, морската или речната навигация;
3. Охранително-технически проверки.

 

Чл.39. Проверка на храни и напитки, предназначени за консумация от охраняваното лице

(1) За установяване съответствието с изискванията на нормативните актове на храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица, СИЧОД имат право да:

1. Вземат проби и образци от храните и напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории;
2. Проверяват спазването на добрата производствена практика по смисъла на Закона за храните;
3. Осъществяват наблюдение и контрол върху всички етапи от приготвянето до поднасянето на храната и напитките.

(2) При установени несъответствия по ал. 1 се уведомява РОД или оправомощено от него длъжностно лице.

 

Чл.40. Транспортни средства за ЛОФЛ

(1) Представляващият СИЧОД утвърждава специални изисквания, вида, клфирма и броя на транспортните средства, с които се осъществява охраната на охраняваното лице, ако такива са необходими, както и специалните мерки за сигурност, свързани с придобиването, съхранението, начина на експлоатация и сервизното им обслужване.

(2) За гарантиране сигурността на автомобилите е целесъобразно СИЧОД да осъществява тяхното обслужване и поддръжка в доверен автосервиз и защитен гараж.

 

Чл.41. Лични предпазни и защитни средства на РОД и ИОД при изпълнение

При изпълнение на задълженията си по договорите за охрана, служителите на СИЧОД могат да използват лични предпазни и защитни средства. Такива могат да са: щитове, шлемове, налакътници, наколенки, бронежилетки, защитни ръкавици, медицински средства и др. Средствата се описват в Инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност“ в раздел „защитеност на изпълнителите на охранителната дейност“.

 

Чл.42. Прилагане на физическа сила, използване на помощни средства, специални техники и похвати от служителите на СИЧОД при ЛОФЛ

(1) При изпълнение на служебните си задължения по ЛОФЛ, РОД и ИОД могат да прилагат физическа сила, да използват помощни средства и специални техники и похвати само когато това е абсолютно необходимо при:

1. нападения срещу охранявано лице или дежурен служител от наряда при или по повод изпълнение на функциите му по ЛОФЛ;
2. нападения на обекти в зоната на отговорност при ЛОФЛ;
3. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
4. задържане на застрашаващо сигурността лице, което не се подчинява на разпореждане или оказва съпротива на служител при или по повод изпълнение на функциите му по ЛОФЛ.

(2) Физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати могат да бъдат използвани след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.

(3) Помощни средства са: фабрично изработени белезници, пластмасови, силиконови и гумени палки, щурмови палки, електрошокови устройства.

(4) Редът за употреба на помощни средства се определя в документите за инструкции, издадени от СИЧОД- „Примерни тактически указания за различни ситуации, които включват действия при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на превозното средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без превозно средство;

ж) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД“.

(5) При прилагане на физическа сила и използване на помощни средства, специални техники и похвати РОД и ИОД са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите.

(6) Прилагането на физическа сила, използването на помощни средства, специални техники и похвати се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(7) Забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се прилага в случаите на масови безредици, при които има непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.

(8) След прилагане на физическа сила и използване на помощни средства съответните служители изготвят доклад до РОД.

 

Чл.43. Употреба на огнестрелно оръжие

(1) При изпълнение на служебните си задължения по ЛОФЛ служителите на СИЧОД имат право да използват огнестрелно оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. При въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и обекти в зоните на отговорност;
2. За предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно лишаване от свобода на охранявано лице;
3. При пресичане на терористични или други общоопасни деяния, пряко застрашаващи живота на охраняваното лице;
4. След предупреждение при задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива и застрашава живота на охраняваното лице или на член от охранителния екип;
5. За спиране или отклоняване на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора в зоните на отговорност.

(2) При употреба на огнестрелно на оръжие служителите на СИЧОД са длъжни да направят всичко необходимо за да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) Употребата на огнестрелно оръжие се прекратява незабавно след постигането на законната му цел.

(4) Ако след употреба на огнестрелно оръжие на поразеното лице е нужна медицинска помощ, служителите на СИЧОД му оказват първа неотложна медицинска помощ /в рамките на своите компетенции/, съобщават на ЕЕН 112, като продължават да носят охранителната служба.

(5) След употреба на огнестрелно оръжие употребилият го служител изготвя доклад до РОД.

 

Чл.44. Задържане на лица при ЛОФЛ

(1) Охранителният състав на СИЧОД задържа лице в зоната за отговорност:

1. Когато е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект в зоната на отговорност;
2. При извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в зоната на отговорност, когато това им действие не застрашава охраняваното лице или пречи на охраната му;
3. Когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на охраняваното лице или за намиращите се в зоната на отговорност лица, когато това им действие не застрашава охраняваното лице или препятства охраната му.
4. Когато с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за охраняваното лице или обект в зоната на отговорност и са изчерпани всички останали законови средства.

(2) В случаите по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и личен обиск по начин, който да не уронва честта и достойнството на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

(2) След задържането на лице по ал. 1 незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на събитието и се изпълняват техните разпореждания, като приоритет е безопасността и защитеността на охраняваното лице.

(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:

1. Собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. Дата и час на съставяне на протокола;
3. Дата, час и място на задържането;
4. Описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. Собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;
6. Описание на видимото състояние на задържаното лице;
7. Обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. Собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни.

(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият – на съставителя, а третият – на задържаното лице.

(5) За извършеното задържане се изготвя доклад до РОД.

 

Чл.45. Предаване на докладите 

Получилото доклад длъжностно лице от СИЧОД незабавно предава екземпляр от него в районното управление на областната дирекция на МВР по местоизвършване на охранителната дейност по ЛОФЛ.

 

Чл.46. Полицейски правомощия

При осъществяване на ЛОФЛ служителите на СИЧОД нямат полицейски правомощия.

Глава пета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СИЧОД И НЕГОВИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, ИЗВЪРШВАЩИ ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, ЗАБРАНИ

Раздел 1.

Назначаване и освобождаване на лица в СИЧОД. Уведомления

 

Чл.47. Лица, които могат да бъдат назначавани на основен трудов договор на длъжности „изпълнител или ръководител на охранителна дейност“ в СИЧОД

(1) Ръководител на охранителна дейност /РОД/ или изпълнител на охранителна дейност /ИОД/ може да бъде само лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор със СИЧОД.

(2) СИЧОД може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
4. не страда от психическо заболяване;
5. е физически клинично здраво, освен в случая по чл. 7;
6. притежава професионална квалификация по професия “Охранител”, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.

(3) Преди сключването на трудовия договор СИЧОД трябва да получи от лицето по ал. 1 и 2 следните документи:

1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1- допуска се копие, заверено с „вярно с оригинала“ и подпис на предоставящото го лице;
2. документ за завършено образование- диплома за успешно завършено средно образование- – допуска се копие, заверено с „вярно с оригинала“ и подпис на предоставящото го лице;
3. свидетелство за съдимост- оригинал;
4. служебна бележка от окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер- оригинал;
5. медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър- оригинал;
6. медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве- оригинал;
7. документ за професионална квалификация по професия “Охранител” или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4, издаден от лицензирана за целта институция от системата на професионалното образование и обучение- – допуска се копие, заверено с „вярно с оригинала“ и подпис на предоставящото го лице;

(4) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 3, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.

(5) Документите по ал.3, т. 3 – 6 трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор.

(6) При сключване на трудовия договор назначаваното лице попълва декларация, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

 

Чл.48. Уведомления при сключване и прекратяване на трудови договори с РОД и ИОД

(1) СИЧОД уведомява писмено органа, издал лиценза и областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД в 7-дневен срок от регистрирането на договора в Националната агенция по приходите. Уведомлението се подава по електронен път, съгласно Закона за електронното управление или чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия работи лицето.

Уведомлението съдържа: трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ), номера на трудовия договор, датата на сключването му и срока, за който е сключен.

(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на трудовия договор. В тези случаи уведомлението съдържа и номера и датата на заповедта за прекратяване, както и датата, от която договорът се смята за прекратен.

(3) Лицето по ал. 1 съхранява уведомленията по ал. 1 и 2, както и документите по чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗЧОД /събраните документи от назначаваното лице преди назначаването/ за срок от сключване на трудовия договор до изтичане на 18 месеца след прекратяването му и при поискване ги представя за проверка на компетентните органи.

 

Раздел 2.

Изготвяне на документи при организиране на охранителната дейност по ЛОФЛ. Уведомления

 

Чл.49. Документи при организиране на охранителна дейност по ЛОФЛ

(1) При организиране на охранителната дейност СИЧОД:

1. Създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност /ОССС/ на охраняваните обекти при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол;
2. Контролира воденето на регистър “Видеонаблюдение” в случаите на поемане на задължение по договора за охрана за извършване на видеонаблюдение;
3. Контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
4. Създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;
5. Предоставя срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
6. Не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7 от ЗЧОД.

 

Чл.50. Уведомления за сключване и прекратяване на договори за охрана по ЛОФЛ

(1) СИЧОД създава организация и контролира изготвянето, окомплектоването и изпращането на уведомленията по чл. 52, ал. 5 от ЗЧОД в законоустановения срок и нормативно определения ред по чл. 52, ал. 3 и 5 от ЗЧОД.

(2) Уведомленията по ал. 1 съдържат:

1. при сключване на договор за охрана – данни за:

а) дата и номер, ако има такъв, на сключения договор;

б) охранявания обект – имена, ЕГН/ЛНЧ, пол, длъжност, месторабота;

в) постоянния и/или настоящия адрес на охраняваното лице;

г) възложителя по договора за охрана;

д) вида на охраната – въоръжена или невъоръжена /при въоръжена, марка и модел на ОО/;

е) вида на облеклото на охранителния състав – униформено или ежедневно;

ж) датата на фактическото поемане на охраната, ако е различна от датата на сключване на договора за охрана;

 

2. при прекратяване на договор за охрана – данни:

а) за вида и датата на документа за прекратяване на договора за охрана;

б) по т. 1, букви “а” – “г”;

в) за датата на фактическото прекратяване на охраната.

 

(3) При сключване или прекратяване на договор за ЛОФЛ, уведомяването по ал. 2 се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.

 

Раздел 3.

Документи при планиране на ЛОФЛ

 

Чл.51. Документи за планиране на ЛОФЛ

(1) СИЧОД организира и контролира изготвянето и съхранението на следните документи за планиране на личната охрана на физически лица:

1. Правила и указания за спецификата на дейността по лична охрана на физически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав;
2. Инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност, която съдържа указания за:

а) проява на максимална бдителност за поведението на лицата в близост до охранявания обект;

б) непровокиране с поведението си намиращите се в близост до тях граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства;

в) защитеност на охраняваното лице;

г) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

д) опазване живота и здравето на нападателите при инцидент;

3. Изготвянето на маршрутна книжка или пътен лист, съдържащи информация за изминати километри, време, населено място и ползвател на автомобила; при внезапна смяна на използваното превозно средство се изготвя писмен доклад непосредствено след приключване на работната смяна;
4. Анализ на риска за охраняваното лице;
5. Примерни тактически указания за различни ситуации, които включват действия при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на превозното средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без превозно средство;

ж) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД /прилагане на физическа сила, използване на помощни средства и употреба на огнестрелно оръжие/;

6. Бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 – 2 и 4 – 5 се утвърждават от оправомощени за целта лица от СИЧОД.

(3) Документите по ал. 1 се съхраняват от сключването на договора за охрана до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора и при поискване се представят за проверка на компетентните органи.

(4) Препис от документите по ал. 1, т. 3 и 6, след изготвянето и утвърждаването им се съхраняват от отговорника на екипа и се предоставят за проверка на компетентните контролни органи.

 

Раздел 4.

Забрани, задължения и служебно облекло

 

Чл.52. Забрани на СИЧОД при изпълнение на ЛОФЛ

На СИЧОД се забранява да:

1. Въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите;
2. Приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или на друг нормативен акт;
3. Използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;
4. Извършват видеонаблюдение в нарушение на изискванията за защита на личните данни;
5. Възпрепятстват държавните органи при изпълнение на техните правомощия;
6. Предоставят или преотстъпват на други лица лиценза за извършване на частна охранителна дейност.

 

Чл.53. Забрани на РОД и ИОД при изпълнение на охранителната дейност

При извършване на дейността по ЛОФЛ на дежурство, на РОД и ИОД се забранява:

1. Провокиране на лица към извършване на правонарушения;
2. Намеса при уреждане на колективен трудов спор в зоната на отговорност, освен ако той застрашава безопасността на охраняваното лице;
3. Възпрепятстване на държавните или местните органи при изпълнение на техните правомощия, като се предприемат необходимите действия за защита на охраняваното лице;
4. Извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите, описани в чл.44;
5. Преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;
6. Съхраняване на служебно огнестрелно оръжие в места различни от определената от СИЧОД оръжейна;
7. Разгласяване на факти и обстоятелства за охраняваното лице, представляващи служебна информация по договора за охрана, лични данни или класифицирана информация;
8. Използване на други помощни средства, освен посочените в чл. 60, ал. 2 на ЗЧОД;
9. Напускане на зоната на отговорност през работно време, освен след получено разрешение от РОД и направена смяна „очи в очи“ с друг служител;
10. Осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества.

 

Чл.54. Задължения на СИЧОД по предаване на носители на информация на компетентни държавни органи

СИЧОД са длъжни да предават на органите на МВР и на Държавна агенция “Национална сигурност” носители на информация, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдение, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно след узнаването и и/или при поискване от съответните длъжностни лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”.

 

Чл.55. Униформено облекло и служебна идентификационна карта на служителите на СИЧОД при ЛОФЛ

При упражняване на дейността си на дежурство РОД и ИОД са длъжни да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен ако в договора за охрана изрично не е вписано друго /ежедневно облекло/.

 

Раздел 5.

Пропускателен режим в зоните на отговорност

 

Чл.56. Пропускателен режим при ЛОФЛ  

(1) При извършване на дейност по ЛОФЛ, когато това е записано в договора за охрана, ИОД могат да:

1. Осигуряват спазването на установения легитимен пропускателен режим за влизане и излизане от определени и съгласувани с отговорните лица охранявани зони, свързани с охраняваното лице чрез:

а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;

в) видеонаблюдение;

г) мониторен контрол;

д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;

(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охраняваните зони по ал.1, т.1 подлежат на описаните в тях проверки.

(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър “Видеонаблюдение” два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.

(5) Когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.

(6) Ръководителите и/или лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп на органите на МВР и на Държавна агенция “Национална сигурност” до информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно при узнаването и и/или при поискване от съответните длъжностни лица.

 

Чл.57. Действия на ИОД при нарушаване на пропускателния режим и извършващо се или извършено престъпление в зоната на отговорност  

(1) Когато се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в зоната на отговорност при извършване на ЛОФЛ, ИОД незабавно уведомяват за това ръководителя нае екипа или РОД и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на дежурството.

(2) При данни за извършващо се или извършено престъпление изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват полицейските органи.

 

Раздел 6.

Действия на ИОД при задържане на лица в зоните на отговорност

 

Чл.58. Действия на ИОД при задържане на лица

(1) Охранителният състав на СИЧОД задържа лице в зоната на отговорност:

1. При извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в зоната на отговорност, когато действието по задържане не излага охраняваното лице на риск или опасност;
2. Когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на охраняваното лице или на намиращите се в зоната на отговорност лица, като приоритетна дейност е обезпечаване на безопасност на охраняваното лице.

(2) След задържането на лице по ал. 1 ИОД незабавно уведомява полицейските органи по местонахождение на обекта и изпълнява техните разпореждания, като приоритет е защитата на охраняваното лице.

(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата и час на съставяне на протокола;
3. дата, час и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;
6. описание на видимото състояние на задържаното лице;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване, ако ИОД има възможност да установи тези данни.

Протоколът се съставя съобразно запазване на защитеността на охраняваното лице.

(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият – на съставителя, а третият – на задържаното лице.

 

Раздел 7.

Действия на ИОД при възникване на бедствия, аварии и прояви на тероризъм в зоните на отговорност

 

Чл.59. Действия на РОД и ИОД при бедствия, аварии и тероризъм

(1) При възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи ЛОФЛ на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението. Приоритет е обезпечаване на безопасност и защита на охраняваното лице.

(2) При прояви на тероризъм лицата, извършващи ЛОФЛ действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всички зони на отговорност. Приоритет е безопасността и защитеността на охраняваното лице.

(3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи ЛОФЛ в зоната на операцията, действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма:

„Чл. 39. (6) Частните охранителни структури, изпълняващи охранителна дейност в зоната на операцията, изпълняват разпореждания на ръководителя на операцията или определено от него длъжностно лице“- Закон за противодействие на тероризма.

(4) При влизане в конфликт на задълженията по ЛОФЛ на служителите на СИЧОД с разпорежданията, издавани от длъжностни лица, ръководещи действията при бедствия, аварии и тероризъм, РОД и ИОД искат съдействие от ръководството на СИЧОД, като приоритет е безопасността и защитеността на охраняваното лице.

 

Глава шеста.

РАБОТНО ВРЕМЕ

 

Чл.60. Работно време на служителите на СИЧОД при ЛОФЛ

(1) Нормалната продължителност на работното време на РОД и ИОД на дежурство при ЛОФО може да бъде от 8 до 12 часа. Работната седмица е по график, с нормална продължителност на месечното работно време, съгласно законоустановената норма за конкретния месечен период.

(2) При ЛОФО за служителите от наряда обикновено се установява ненормиран работен ден, като при съставяне на поименните графици за работните смени трябва да се отчита междуседмична почивка от 36 часа и между смените- 12 часа.

(3) Времето за почивка на служителите, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.

(4) Трудът, положен над установеното работно време по ал. 2, се компенсира с допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на охранителната дейност.

(5) Управителят на СИЧОД определя със заповед реда за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време.

(6) При изготвяне на график за работните смени трябва да се отчита, че максималната продължителност на последователни смени без почивен ден не може да надвишава 5 смени.

(7) При отчитане на извънредния труд се определят делнични, почивни и празнични дни.

 

Глава седма.

КОМАНДИРОВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ

 

Чл.61. Командироване на служители на СИЧОД при ЛОФЛ

(1) При възникване на служебна необходимост оправомощено лице на СИЧОД може да командирова служители от охранителния наряд временно да изпълняват служебните им задължения в друго населено място.

(2) За времето на командироване в страната командированите служители получават освен брутното си възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари – в размер на действително изразходваните средства, които се отчитат с разходооправдателни документи.

(3) Максималната продължителност на една командировка не може да надвишава непрекъснато 30 /тридесет/ календарни дни.

(4) Когато срокът на командироването е по- дълъг от 30 дни или е извън страната, служителят трябва да даде изрично съгласие.

 

Глава осма.

ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА, ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Чл.62. Условие за упражняване на дейност като лична охрана към СИЧОД  

Професионалната подготовка, обучението и квалификацията на служителите на СИЧОД по ЛОФЛ се извършват при условия и по ред, определени в ЗЧОД, като трябва да се има предвид, че изпълняващите лична охрана РОД и ИОД  трябва да имат успешно завършен курс, удостоверен с документ за професионална квалификация по професия “Охранител”- по чл.5, ал.1, т.8 от ЗЧОД.

След получаване на началната подготовка по част от професия, която е 80 учебни часа, охранителите получават правоспособност да упражняват тази професия. След този първи етап, РОД и ИОД, които желаят да повишат своята квалификация имат възможност да го направят по следните начини:

• посещение на лекции и семинари по въпросите на осъществяване на лична охрана,
• получаване на обучение за ръководители на охранителната дейност,
• посещение на практически обучения по тактика на охрана на физически лица,
• посещение на курсове за повишаване на квалификацията,
• практически занятия по стрелба с огнестрелно оръжие- стрелба от място по неподвижни мишени, тактическа стрелба в движение,
• професионални курсове за бодигард- тактически стрелби, разиграване на сценарии при различни заплахи за ОЛ и др.,
• професионални курсове плюс майсторско шофиране на автомобил с ОЛ- самостоятелно или в конфигурация и др.

При преминаване на всяка от степените курсистите получават съответните сертификати, които им дават предимство про започване на работа по специалността.

 

Глава девета.

ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

 

Раздел I.

Дисциплинарна отговорност

 

Чл.63. Основни нарушения на трудовата дисциплина

Нарушение на трудовата дисциплина е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения. Основните нарушения на трудовата дисциплина изброени в Кодекса на труда включват:

1. Нарушения, свързани с работното време, вкл. закъснение за работа:

– преждевременно напускане на работа,

– неявяване на работа,

– неуплътняване на работното време.

2. Явяване на работа, в състояние, което не позволява изпълнението на възложените задачи.
3. Нарушения, свързани с неизпълнението на възложената работа, включително:

– неизпълнение на възложената работа,

– неспазване на процедурите, техническите и технологичните правила, по които трябва да се извършва трудовата дейност,

– неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия труд,

– предоставяне на некачествена услуга,

– неизпълнение на законните нареждания на работодателя: негови заповеди, указания, разпореждания;

4. Нелоялно отношение към работодателя, включително:

– злоупотреба с доверието на работодателя (т.е. умишлено възползване от доверието на работодателя с цел извличане на облага и/или налагане на вреда на работодателя);

– разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя, за неговото предприятие, технология, търговски сделки и др.;

– уронване доброто име на работодателя (т.е. разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват клиентелата, намаляват доверието в него и в качества на предоставяната услуга).

5. Неспазване на правилата за вътрешния ред в СИЧОД.

 

Чл.64. Нарушение на служебната дисциплина

Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение от служители на СИЧОД на разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, вътрешни правила, на заповедите и разпорежданията на управителя на СИЧОД:

– нерегламентирано прекъсване на охранителната дейност по време на дежурство,

– явяване на работа без установената униформа и служебна идентификационна карта,

– явяване на работа в неадекватен вид,

– недобросъвестно съхраняване и използване на имущество на СИЧОД, или негово повреждане по вина на служителя,

– неизпълнение на изискваните мерки по поддържане на служебни транспортни средства,

– провокиране на лица към извършване на правонарушения;

– намеса при уреждане на колективен трудов спор в зоната на отговорност, когато той не застрашава безопасността на охраняваното лице;

– възпрепятстване на държавните или местните органи при изпълнение на техните правомощия,

– извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите, описани в чл.44,

– преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;

– съхраняване на служебно огнестрелно оръжие в места различни от определената от СИЧОД оръжейна;

– разгласяване на факти и обстоятелства за охраняваното лице, представляващи служебна информация по договора за охрана, лични данни или класифицирана информация;

– неправомерно прилагане на физическа сила,

– неправомерно използване на помощни средства,

– неправомерна употреба на огнестрелно оръжие,

– използване на други помощни средства, освен посочените в чл. 60, ал. 2 на ЗЧОД;

– напускане на зоната на отговорност през работно време без получено разрешение от РОД и направена смяна „очи в очи“ с друг служител;

– осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества,

– друго недобросъвестно поведение, влияещо негативно но доброто име и авторитет на СИЧОД и снижаващо качеството на извършваната ЛОФЛ,

– небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед,

– неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица,

– системни или съществени пропуски в служебната дейност или нарушения на служебната дисциплина, довели до затрудняване дейността на други служби, държавни органи или организации или до накърняване на правата и свободите на гражданите,

– неспазване или нарушаване на правилата за съхраняване, опазване и използване на оръжие, помощни средства, имущество и служебни документи,

–  неупражняване на контрол над подчинени,

–  нарушаване на Етичния кодекс на охранителите от СИЧОД;

– укриване или омаловажаване на произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на СИЧОД,

–  превишаване на служебните правомощия,

– неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на ръководни служители,

– превишаване на правомощия или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;

– злоупотреба с правомощие или доверие;

– умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на държавата, на обществени организации, на отделни граждани или на СИЧОД,

– демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, отправяне на заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;

– поведение, несъвместимо с правилата на обществения морал, и извършване на действия, уронващи престижа на службата.

 

Чл.65. Видове дисциплинарни наказания

В зависимост от тежестта, дисциплинарните наказания са:

1. Забележка;
2. Мъмрене;
3. Строго мъмрене;
4. Лишаване от ръководен пост;
5. Предупреждение за уволнение – наказание, чрез което се обръща внимание, че ако служителят продължава да върши нарушенията на трудовата дисциплина, може да последва едностранно прекратяване на трудовото правоотношение.
6. Уволнение – най-тежкото дисциплинарно наказание, при което работодателят прекратява едностранно и без предизвестие (внезапно и безусловно) трудовото правоотношение със служителя. По този начин работникът/служителят се лишава от работа и трудово възнаграждение и нещо повече – той дължи на работодателя си обезщетение, тъй като внезапно го е лишил от работна сила. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

 

Чл.66. Ред за налагане на дисциплинарно наказание

Органите, които налагат дисциплинарни наказания, са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. Освен работодателя, при определени условия, такъв орган може да бъде още:

– лице, определено от работодателя – управител, директор, председател, общо ръководител, назначен да управлява делата на предприятието. Той/ тя може да прехвърли върху друго лице както цялата предоставена му от закона дисциплинарна власт, така и част от нея – само за определени видове наказания. Кръгът на лицата, на които работодателят може да предоставя дисциплинарна компетентност е ограничен до длъжностни лица с ръководни функции;

– друг орган, оправомощен от закон.

 

Чл.67. Срокове за налагане на дисциплинарни наказания

(1) Дисциплинарните наказания се налагат в определен срок след тяхното извършване, а именно: до 2 месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването на нарушението.

„Откриване на нарушението“ означава неговото узнаване, получаване на знания за факта на неговото извършване от лицето или органа, който има дисциплинарна власт да го накаже.

„Една година от извършването“ означава една година от деня, в който е извършено или довършено нарушението. Двумесечният срок от откриването се включва в 1-годишния срок от извършването на нарушението.

(2) Сроковете по ал.1 са задължителни (преклузивни) и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на служителя и респективно правото на работодателя на дисциплинарно наказание.

(3) Сроковете по ал.1 спират да текат, когато:

– подлежащият на наказание служител е в законоустановен отпуск;

– докато участва в стачка

– през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда (в случаите, когато законът го предвижда).

 

Чл.68. Основни стъпки при налагането на дисциплинарно наказание

(1) Процедура в СИЧОД.

1. Преди налагане на дисциплинарното наказание се изслушва съответният РОД или ИОД или се приемат писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
2. Дисциплинарните нарушения се установяват от служители, определени със заповед на оправомощено за целта длъжностно лице.
3. За доказване на дисциплинарното нарушение могат да се използват всички допустими от закона начини и средства.
4. Изслушването на проверявания служител се отразява в протокол, който се подписва от него и от проверяващия. Отказът на проверявания служител да подпише протокола се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама други служители на СИЧОД.
5. Когато проверяваният служител е дал писмени обяснения, изслушването му не е задължително.
6. След приключване на проверката проверяващият докладва писмено на ръководителя, който следва да наложи наказанието, като прилага всички събрани материали.
7. Началникът, който следва да наложи наказанието, може да изиска допълнително писмени обяснения или да изслуша нарушителя на служебната дисциплина.

 

(2) Установяване на факта на нарушението.

Законът вменява на работодателя задължението да установи извършването на нарушението и да събере всички данни, преди да наложи дисциплинарното наказание.

Работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Работодателят се освобождава от това задължение само ако обясненията на служителя не са били предоставени по вина на служителя. Даването на устни или писмени обяснения е право на служителя. Работодателят е длъжен да му ги поиска, а служителят има право да ги даде и той/тя може на общо основание да се откаже от това свое право. Обстоятелство, че служителят се е отказал да даде обяснения, трябва да се установява във всеки случай.

Работодателят е задължен да изслуша или да потърси обяснение от служителя преди налагане на всеки тип дисциплинарно наказание, а не само на дисциплинарно уволнение.

(3) Определяне на вида на дисциплинарното наказание.

Този етап започва след като работодателят събере всички доказателства. На този етап работодателят преценява събраните доказателства и прави извода дали те потвърждават или опровергават извършеното нарушение. Когато събраните доказателства потвърждават извършването на дисциплинарно нарушение, работодателят има право да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание.

Когато работодателят реши да наложи наказание, той трябва да избере конкретния вид на наказанието, в зависимост от:

– тежестта на нарушението,

– обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

– поведението на служителя – дали провинилият се осъзнава неправомерността на извършеното нарушение и неговите неблагоприятни последици.

За едно и също нарушение на трудовата дисциплина не може да се налага дисциплинарно наказание повече от един път.

(4) Издаване на заповед за дисциплинарно наказание.

Заповедта се издава в писмена форма и трябва да съдържа няколко задължителни елементи, установени от закона:

– посочване имената на нарушителя,

– нарушението, за което се налага наказанието,

– времето на извършването на наказанието,

– мотиви на заповедта,

– видът на наказанието,

– законният текст, въз основа на който се налага наказанието,

– подписване на заповедта от работодателя/лицето/органа, който я издава.

(5) Връчване на заповедта за дисциплинарно наказание.

Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на наказания служител. Ако не бъде връчена заповедта, няма наложено наказание. Връчването се удостоверява с подписа на служителя при получаването ѝ, като се отбелязва и моментът на получаването. Ако връчването лично се окаже невъзможно, заповедта се изпраща на работника/служителя с препоръчано писмо с обратна разписка.

Връчването на заповедта за наказанието има важно правно значение в 3 насоки:

– от този ден служителят се смята за дисциплинарно наказан,

– оттогава започват да текат и се изчисляват сроковете за обжалването ѝ;

– оттогава започват да текат сроковете за заличаването на дисциплинарното наказание.

(6) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.

 

* Условията и реда за налагане на дисциплинарни наказания са регламентирани в чл. 186 до чл. 199 от Кодекса на труда.

 

Чл.69. Заличаване на дисциплинарно наказание

Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават след изтичането на:

1. Шест месеца от налагане на наказанията „забележка“, “мъмрене” и “строго мъмрене”;
2. Девет месеца от налагане на наказанието “предупреждение за понижаване от ръководна длъжност”;
3. Една година от налагане на наказанията “понижаване от ръководна длъжност” и “предупреждение за уволнение”.

(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното дело на наказания.

(3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени и преди изтичането на сроковете по ал. 1, т. 2 и 3, ако служителят в срок 6 месеца от налагането на дисциплинарното наказание не е извършил други нарушения на служебните си задължения.

(4) Предсрочното заличаване по ал. 3 се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед на управителя на СИЧОД, която се връчва на служителя и се прилага към служебното досие.

 

Чл.70. Дисциплинарно наказание „уволнение“

(1) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага в следните случаи:

1. Осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема длъжност „охранител“, „ръководител на охранителна дейност“ или да упражнява професията или дейността;
2. Тежки нарушения по чл. 63 и 64 с настъпили съществени последици;
3. Неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
4. Злоупотреба със служебното положение;
5. Явяване на работа на служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества.

(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато служителят е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от датата на отстраняването.

 

Раздел II.

Имуществена отговорност

 

Чл.71. Общи положения

(1) Видове отговорност.

Кодексът на труда (КТ) предвижда възможност работодателят да търси имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност може да се реализира по два начина:

1. Чрез процедурата за търсене на ограничена имуществена отговорност;
2. Чрез процедурата за търсене на пълна имуществена отговорност.

Прилагането на едната от двете процедури зависи на първо място от наличието на предвидените в КТ предпоставки за реализирането на съответния вид отговорност (пълна или ограничена).

Основните разлики между тези два вида имуществена отговорност са следните:

1. Обхват на отговорността. Размер на обезщетението – при ограничената имуществена отговорност обезщетението, дължимо от работника или служителя, е ограничено до определен в КТ размер.
2. Вид на нарушението.
3. Ред за реализиране на тази отговорност – при пълната имуществена отговорност се прилага общият ред за търсене на отговорност, съгласно действащото гражданско законодателство, като работодателят следва да докаже пред съда основанието и размера на претенцията си. При ограничената имуществена отговорност процедурата се осъществява по специален ред, уреден в КТ.

(2) Ограничена имуществена отговорност.

1. Обхват

Служителят отговаря имуществено пред работодателя за вредите, които е причинил при или по повод изпълнението на своите трудови задължения. Ограничената имуществена отговорност се прилага по отношение на всички служители, които се намират в трудови правоотношения. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на работодателя.

Тази отговорност се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя по небрежност. Когато вредата е причинена умишлено или е в резултат на престъпление отговорността се определя от гражданския закон (пълна имуществена отговорност).

Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Това означава, че освен отговорността за обезщетяване на вредите, работникът или служителят отговаря пред работодателя и дисциплинарно (може да му бъде наложено и дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина). За същото деяние той може да носи и административно-наказателна или наказателна отговорност.

Специалният трудово-правен режим е приложим само когато вредата е причинена от служител при или по повод изпълнение на трудовите му задължения по небрежност, т.е. задължително е да са налице небрежност и непрестъпност на деянието.

2. Случаи, в които се изключва приложното поле на ограничената имуществена отговорност:

За вреда, причинена умишлено и/или когато е настъпила в резултат на деяние, което съставлява престъпление, служителят отговаря по общите правила на гражданския закон.

Възможна е хипотеза, при която вредата да е причинена по небрежност, но деянието да съставлява престъпление или вредата да е причинена умишлено, но деянието, поради своята малозначителност, да не съставлява престъпление, но и в двата случая не се прилага отговорността по КТ. Когато вредата е резултат на нормален производствен риск, служителят не носи отговорност.

3. Вреда, която подлежи на обезщетяване

Служителят отговаря само за претърпяната от работодателя загуба (която се състои в намаляване на наличното му имущество), но не и пропуснатата полза. Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи – към деня на откриването й.

4. Размер на отговорността

Критерий за размера на отговорността са функциите, които изпълнява съответното лице:

– за вреда, причинена от служител при или по повод изпълнение на трудови задължения – отговорността е в рамките на причинената вреда, но не повече от размера на уговореното едно месечно трудово възнаграждение;

– за вреда, причинена от ръководител при или по повод упражняване на ръководните му функции (ръководител, непосредствен ръководител, техните заместници) – отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

– за вреда, причинена от лицата, осъществяващи отчетническа дейност (на които е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности) – отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

5. Фактически състав на ограничената имуществена отговорност

Фактическият състав, от който възниква ограничената имуществена отговорност, се характеризира със следните елементи:

1. вреда – работникът или служителят не дължи неимуществени вреди, както и пропуснати ползи за предприятието;
2. противоправно поведение на работника или служителя – неспазване на трудовите функции;
3. причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения и настъпилия, носещ вреда резултат – вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на работника или служителя;
4. вина – под формата на небрежност (съзнавана, несъзнавана, груба).
5. Ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност

Редът за осъществяването на ограничената имуществена отговорност е установен в чл. 210 КТ и той включва два етапа – извънсъдебен и съдебен.

Извънсъдебната фаза на процедурата по реализиране на ограничената имуществена отговорност започва с издаването на писмена заповед на основание чл. 210, ал. 1 КТ. Тази заповед се издава от работодателя. В заповедта трябва да се опишат точно основанието и размерът на отговорността на служителя (ръководителя).

Служителят има право в едномесечен срок от връчване на заповедта да я оспори писмено.

7. Срок за осъществяване на ограничената имуществена отговорност

В чл. 210, ал. 2 КТ са предвидени сроковете за издаване на заповедта в зависимост от лицето, причинило нарушението:

– за работници или служители, както и за трети лица, получили нещо без правно основание, срокът е едномесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й;

– за ръководител или при извършване на отчетническа дейност, срокът е тримесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване.

(3) Пълна имуществена отговорност

1. Ред за реализиране

Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като служителят може да внесе доброволно сумата преди образуване на съдебното производство.

Преценката за вида и начина на реализиране на отговорността зависи от това, дали вредата е настъпила в резултат на небрежност и непрестъпност или в резултат на умишлено причиняване, или деянието съставлява престъпление. Когато, поради различни причини, съществува затруднение такава преценка да бъде направена еднозначно, по-целесъобразно е да бъде търсена по съдебен ред “по-голямата”, т.е. пълната имуществена отговорност.

2. Срок за реализиране

Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като искът се погасява с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

3. Липса

В Кодекса на труда е уредено и увреждане при отчетническата дейност, което се изразява в липса на парични или материални ценности, т.е. състояние на неотчетност. Характерно в случая е невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетността, т.е. причината за установената липса. Установи ли се причината за това състояние, съставът на увреждането не може да се квалифицира като липса. В този случай е възможно да е налице присвояване, щетата може да се дължи на действия на трети лица, на непреодолима причина и др. Тъй като при установена липса законът въвежда предположението за вина на отчетника (МОЛ), то негова е тежестта да докаже, че не е причинил щетата или ако я е причинил, това не е извършено виновно (умишлено или небрежно). При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда (заедно със законните лихви), т.е. в случая се касае за пълна, а не за ограничена имуществена отговорност.

Разлика между липса и вреда

Следва да се има предвид, че всъщност липсата е липса на парични или материални ценности, което е вреда/щета за работодателя, която се констатира от него обикновено при ревизия, но не е известна причината за нея. Липсата е състояние на неотчетност (недостиг в каса, в склад) с неустановен произход. Вредата е съвкупност от неблагоприятни последици за работодателя. За имуществената отговорност значение има само претърпяната от работодателя загуба, а не и пропусната полза (чл. 205 КТ). Претърпяната загуба се състои в намаляването на наличното имущество на работодателя или когато, в резултат на увреждането за него, възниква някакво задължение за плащане на неустойка, глоба, обезщетение на трети лица и др.

Независимо по кой от горните два варианта се реализира пълна имуществена отговорност, то считаме, че е разумно процедурата да стартира преди изтичане на 3-месечния срок от откриване на вредата, за да спре да тече давностният 3-месечен срок за осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Целта е евентуално да може да се реализира ограничената имуществена отговорност, ако съдът прецени, че не може да бъде търсена пълна имуществена отговорност.

 

Раздел III.

Допълнителни условия

 

Чл.72.  Вреди

(1) Служителите на СИЧОД отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, служителите не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на служителите се определя от действащото законодателство.

(4) Имуществената отговорност на служителите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.

 

Чл.73. Сваляне на отговорност за вреди

(1) Служителите на СИЧОД не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.

(2) Служителите на СИЧОД не отговарят за вреди, когато са причинени в условията на рискови или кризисни ситуации, които са извън техните възможности за справяне без нанасяне на вреди на трети лица.

 

Чл.74. Пропуснати ползи

(1) Служителите на СИЧОД отговарят само за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.

 

Чл.75. Вреди, причинени от няколко служители

Когато вредата е причинена от няколко служители, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено – пропорционално на основното им месечно възнаграждение, като сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.

 

При всички случаи, ръководството на СИЧОД трябва да се отнася с необходимото разбиране при приемане на решения за дисциплинарни или имуществени наказания. Всеки конкретен случай трябва да се разглежда детайлно от всички страни, като се отчита и субективният фактор.

Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 76. Извършване на ЛОФЛ без лиценз

(1) СИЧОД, който извършва дейност по ЛОФЛ без лиценз или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция – в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 78. Неподаване на декларация по чл.46, ал.1 от ЗЧОД

На СИЧОД, който не изпълни задължението си по чл. 46, ал. 1 от ЗЧОД /подаване на декларация до директора на ГДНП, чрез директора на ОДМВР по място на седалището им при промяна на обстоятелство по чл.41, ал.2 или 3 от ЗЧОД или при промяна на регистрацията/ се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

Чл. 79. Използване на охранител без сключен трудов договор

(1) На Управляващи СИЧОД лица, които използват за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не са сключили трудов договор или са сключили такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗЧОД, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

(2) На Управляващи СИЧОД лица, които са сключили трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от ЗЧОД, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

 

Чл. 80. Назначаване на охранител без съответна професионална квалификация

(1) Управляващи СИЧОД лица, които са допуснали лице от охранителния състав да осъществява дейност без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7 от ЗЧОД, се наказват с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

(2) Управляващи СИЧОД лица, които преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав не са изпълнили задължението си по чл. 50, ал. 5 от ЗЧОД, се наказват с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

 

Чл.81. Уведомления

Управляващи СИЧОД лица, които не изпълнят задължение по чл. 51, ал. 1 – 3, чл. 52, ал. 3 – 5 и ал. 7 или по чл. 54 от ЗЧОД, се наказват с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл.82. Нарушаване на забрани на СИЧОД

Управляващи СИЧОД лица, които нарушат забрана по чл. 53 от ЗЧОД, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл.83. Отказ за достъп до информация на ДАНС, МВР и МО

Ръководител или изпълнител на охранителна дейност, който не изпълни задължение по чл. 56, ал. 6 или 7 от ЗЧОД, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл.84. Нарушаване на забрани на РОД и ИОД

Който наруши забрана по чл. 64 от ЗЧОД, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл.85. Неосигуряване на достъп на контролните органи до зони на отговорност

Който не осигури достъп по чл. 71, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗЧОД на контролните органи, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл.86. Неизпълнение на задължителни предписания на контролните органи

За неизпълнение на задължителни предписания на контролните органи по ЗЧОД физическото лице се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а на СИЧОД се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

Чл.87. Неизпълнение на друго задължение

За неизпълнение на друго задължение, произтичащо от Закона за частната охранителна дейност и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на СИЧОД се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл.88. Актове на контролните органи

(1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Глава единадесета.

КРАТКА НАКАЗАТЕЛНО ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ

 

Чл.89. Информация по наказателното право, касаеща СИЧОД

Според законодателството на Република България единственото основание за търсенето на наказателна отговорност е извършването на престъпление. Определението за понятието „престъпление“ е дадено от Наказателния кодекс: „Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. “Включването в Наказателния кодекс на обстоятелства, изключващи обществената опасност на определени деяния, представлява правна възможност за активно включване на фирмите, извършващи частна охранителна дейност за обезпечаване сигурността.

 

Неизбежна отбрана

В Наказателния кодекс е определено, че „Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.“

Неизбежната отбрана се състои от два взаимосвързани елемента: нападение и защита.

1. Нападение при неизбежна отбрана: обект на нападение- животът на гражданите, държавни, обществени и лични правно защитени интереси, в това число здравето, свободата, честта, половата неприкосновеност, личните имуществени права, общественият ред и спокойствие, външната и вътрешната сигурност и т.н. Практически това са всички възможни обекти и правно защитени отношения, които могат да бъдат предмет на частна охранителна дейност. Нападението е противоправно, когато увреждането, към което е насочено, е правно недопустимо. То е такова в случаите, когато представлява необосновано засягане на защитени от правото интереси.
2. Защитата при неизбежна отбрана: причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Чрез увреждането на нападателя и неговите права и интереси се създава фактическа невъзможност той да продължи нападението си или да се аргументира мотивът да го преустанови.

 

Превишаване на пределите на неизбежната отбрана

Неизбежната отбрана изключва обществената опасност на извършено при условията й деяние и дава възможност за защита чрез причиняване на вреди на нападателя. Защитата не дава право на неограничено причиняване на такава вреда.

В Наказателния кодекс е установено изискване, според което не трябва да има несъответствие между характера и опасността на нападението и тези на защитата. В противен случай е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, при което отбраняващият носи наказателна отговорност и е длъжен да възстанови причинените с деянието си вреди.

 

Крайна необходимост

Крайната необходимост е следващото обстоятелство, което изключва обществената опасност и противоправността на деянието. То е също един от тези случаи, които възникват в процеса на осъществяване охраната на различни категории обекти, лица, мероприятия и имущество.

В текста на чл.13, ал.1 от НК е посочено, че „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по- малко значителни от предотвратените“. За разлика от неизбежната отбрана, тук не става въпрос за увреждане на нападател, за да се отблъсне нападението му, а до състояние на непосредствена опасност, за избягването на която се увреждат определени правно защитени интереси, затова тяхното увреждане е обществено оправдано само при условие, че се предотвратяват по-съществени вреди.

При крайна необходимост защитното деяние е позволено при наличието на две предпоставки:

Непосредствена опасност за правно охраняем интерес;

Липса на друга възможност за избягването на тази опасност.

Наличието на тези две предпоставки формира състоянието на  крайна необходимост.

Опасността е обективно съществуващо състояние. Тя трябва да е непосредствена, което се изразява в това, че с наличието й се създава висока степен на вероятност за предстоящо в близко време засягане на правно защитени интереси. Такива опасности е възможно да възникнат вследствие на различни причини, като: различни случаи на кризи, предизвикани от човешка дейност, събития или природни явления, пожари, наводнения, земетресения, бури и т.н. Възникналата опасност трябва да е  налична и съществуваща, т.е. в момента на осъществяване на защитното деяние трябва да е възникнала и да не е отминала.

Опасността възниква от момента, в който обществените отношения са застрашени и продължава, докато се осъществи или  не бъде отклонена от лицето, действащо в състояние на крайна необходимост, например охранителя.

Освен създадената непосредствена опасност е необходимо да липсва друга възможност за избягване преодоляването й.

Изискването за липсата на друг начин за избягване на опасността трябва да се разбира в смисъл, че липсва както изобщо безвреден начин, така и друг начин, който  би причинил по-малки вреди. Оправдани са само такива вреди , които са били необходими и достатъчни за преодоляване на опасността, но не и излишните или съпътстващите вреди.

Защитното деяние при разгледаните предпоставки за допустимост е общественополезно при съответствието на две изисквания:

1. Защитното деяние да предотвратява определена вреда.
2. Причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените.

Субект при крайна необходимост може да бъде всяко лице, независимо от това, чии са застрашените интереси- държавни, обществени или лични.

 

Глава дванадесета.

ЗАПАЗВАНЕ НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕ

 

Чл.90. Запазване на местопроизшествие при ЛОФЛ

Местопроизшествие е мястото, в границите на което е извършено престъпление или са открити следи от такова, без значение е дали престъплението е извършено на това място. Самото откриване на следи и веществени доказателства, свързани с разследвано от компетентните органи събитие, също така е местопроизшествие.

В резултат на различните видове престъпления или събития на територията на местопроизшествието могат да бъдат оставени следи от най- различен характер. Най-често срещаните следи са тези от ръце. Те могат да бъдат открити на гладки повърхности. Откриването на отпечатъци от пръсти дава голям процент вероятност за идентифициране на извършителя. Следите от обувки по гладка или мека повърхност също могат да бъдат богат източник на информация. На територията на местопроизшествието могат да бъдат намерени и други предмети, важни за разследването. Всички тези следи и улики  трябва да бъдат запазени в първоначалния си вид до идването на компетентните полицейски органи за извършване на съответните процесуално-следствени действия.

 

ДЕЙСТВИЯ НА ОХРАНАТА ПО ЗАПАЗВАНЕ НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕ

 

* Приоритет при провеждане на долуописаните мерки е обезпечаване на безопасност и защитеност на охраняваното лице!

 

1. Незабавно уведомяват дежурния на териториалното РУМВР и изпълняват дадените от него указания;
2. Определят приблизителните граници на местопроизшествието по възможност с по-голям периметър;
3. Ограждат местопроизшествието по възможност с лента, въже или с други средства, а ако е наложително- правят жив кордон;
4. При данни за извършено престъпление/произшествие на открито пространство силите на охраната се разполагат по възможност по-далече от центъра на местопроизшествието. Ако територията е по- голяма, като средства за отцепване и прекратяване на достъпа до местопроизшествието се използват налични средства- въжета, парапети, платна и др.
5. Извършват проверка за укриващи се извършители на престъпление в района и при откриване на такива ги задържат;
6. Спират или отбиват движението на превозни средства и минувачи, които могат да компрометират местопроизшествието;
7. Не допускат навлизането на лица и превозни средства в границите на местопроизшествието, нямащи отношение към предстоящия оглед и разследване;
8. Съдействат при провеждане на евакуационни действия;
9. Оказват помощ на пострадали, на медицинските екипи и действат за предотвратяване на вредните последици от събитието;
10. По възможност установяват самоличността и адресите на пострадалите и на свидетелите чрез проверка на документите за самоличност или беседи и ги записват с цел предаване на органите на МВР;
11. Запазват мястото във вида, в който е намерено, без да променят нищо от обстановката, като не допускат промени на мястото и положението на предметите, намиращи се на местопроизшествието;
12. При преместване, транспортиране на пострадали по обозначават мястото, където са били заварени и по възможност очертават положението им на земята/пода;
13. При опасност от унищожаване на следи под въздействието на природни сили- дъжд, вятър, снеговалеж или други причини, вземат мерки за тяхното запазване в съответствие с дадените указания от дежурния от РУМВР или от друг компетентен орган;
14. Обозначават следите си, ако по неотложни причини се е наложило влизане в зоната на местопроизшествието;
15. Не допускат в територията на местопроизшествието консумирането на храни, напитки или пушене, както и образуването на нови следи;
16. Отстраняват от местопроизшествието всички лица, като им обясняват, че присъствието им може да навреди на разследването;
17. Когато районът на местопроизшествието е сграда или помещение, охранителните постове се разполагат така, че да се гарантира контрол на входно-изходните места и прилежащата територия, тротоари, прозорци и др. около сградата по такъв начин, че наличните следи от транспортни средства, от стъпки, предмети или други следи да останат в зоната на отцеплението, за да се запазят;
18. При опасност да бъдат унищожени видимите следи, оставени на местопроизшествието под въздействието на атмосферни явления, до пристигането на служители на МВР вземат мерки за запазването им. За тази цел могат да ги покрият с незамърсени материали без особена миризма, за да се запази възможността за използване на следово куче, като например: картон, фазер, полиетилен, хартия и др. Използваният за целта материал трябва да е с достатъчен размер, за да запази цялата следа;
19. При необходимост запазват различните следи, които могат да бъдат унищожени;
20. Допускат движение в района на местопроизшествието само в краен случай, за оказване на помощ на пострадал, за задържане на лица, откриване на труп и др., като при това запомнят пътя на придвижването и се оставят възможно най- малко следи;
21. Не разрешават пипане, преместване или вземане на предмети;
22. Дадените от полицията конкретни разпореждания по отношение запазване местопроизшествието се спазват стриктно, а при смяна на охранителния наряд с тях задължително се запознава застъпващата смяна;
23. Не допускат преместването и почистването на кошчета и контейнери за смет в района на местопроизшествието и в близост до него преди приключване на огледа;
24. Въздържат се от коментари, изказване на предположения и не дават мнения на лица, нямащи отношение към разследването;
25. Не дават информация на журналисти и други лица извън установения за това ред;
26. Поддържат постоянна връзка с прекия си началник, като при всяко изменение на обстановката се уведомява и дежурния в РУ МВР.

 

Глава тринадесета.

ОТ ПРАКТИКАТА

 

Чл.91 Примерна инструкция за действията на охранителен екип при ЛОФЛ без повишена степен на риск

Личната охрана на физически лица  е дейност по защитата на телесната им неприкосновеност от противоправни посегателства, както и тяхното предотвратяване и пресичане.

Обект на този вид охранителна дейност са личността на охраняваните лица и защитата на техните лични права. Смисълът на използвания от закона термин телесна неприкосновеност е постигането на такова състояние на охранявания, при което той е напълно или максимално добре защитен.

Телесната неприкосновеност на охраняваното лице предполага обезпечаване неговата безопасност и цялостна защитеност чрез прилагане необходимите мероприятия, мерки и създаване на организация за охрана, насочена към откриване, отстраняване и недопускане на противоправни посегателства.

Личната охрана, както и останалите видове охранителна дейност е превантивна дейност. Превантивният характер на личната охрана е подчертано изразен, като се вземат предвид сравнително по- ограничените възможности за ефективно противодействие на престъпни посегателства.

Осъществяваната лична охрана, в зависимост от изискванията на заинтересованите лица, може да бъде диференцирана при сключването на договора за охрана по отношение на времето и мястото- непрекъснато (денонощно) или за определен период от време.

 

Състав на личната охрана на физически лица

В зависимост от необходимостта, степента на риска и желанието на възложителя, личната охрана може да включва различен брой охранители, а така също да се извършва за различен период от време. При изпълнението на охранителни задачи по осигуряване на лична охрана без повишена степен на риск, състава на охраната се формира от по- малък брой охранители (от 1 до 4) на смяна. Този пример ще разгледаме по-долу. Длъжностите на служителите са, както следва:

1. Старши на екипа;
2. Шофьор (ако личната охрана предвижда използване на служебен автомобил);
3. Охранители.

При 24- часова охрана екипите се сменят на 12 часа, като се следи да са равномерно и справедливо разпределени. При такава денонощна охрана екипите трябва да са минимално три на брой, за да се осигури почиваща смяна.

При дневна или нощна охрана, екипите може да бъдат два и да се сменят равномерно.

 

Примерна тактика на действие на охранителен екип при извеждане на охранявано лице от помещение до сядане в автомобил

(вариант 4 човека, при повишена степен на риск)

 

* Секторите за наблюдение се определят от положението на съответния член на екипа /позицията на поглед напред се отбелязва като 12:00 часа/.

 

1. Старшият на екипа е провел инструктаж на екипа, който е в състав:

– старши на екипа,

– охранител 1,

– охранител 2,

– шофьор.

2. Старшият на екипа организира позицията на служебния автомобил, инструктира шофьора относно задачите му, комуникациите и използването на огнестрелното оръжие. Шофьорът не напуска автомобила, поддържа го в готовност за рязко потегляне. Автомобилът е спрян максимално близо до изхода от обекта, в максимално възможно защитена от открит изстрел зона.
3. Непосредствено преди изваждане на охраняваното лице от помещението към общите части на обекта– При наличие на етажи в обекта старшият на екипа и охранител 2 обследват всички етажи- стълбищни площадки, асансьор, ниши, шахти, таванни помещения, мази и др., като систематично, детайлно и творчески лично обхождат и проверяват главния вход, задните входове, входове към мази, други помещения, пощенските кутии, кошчета за смет, саксии, асансьор, прозорци и т.н. за съмнителни предмети и лица. След пълната проверка старшият на екипа поставя на пост за охрана охранител 2 /един етаж над зоната, в която се намира охраняваното лице в стандартен блок с една стълбищна клетка или до изхода, през който охранявания ще излезе от помещението в общите части на обекта, като се отчита степента на застрашеност от нападение/ и обявява на охранител 1 и на шофьора готовност за извеждане. Старшият на екипа подава условен сигнал до охранявания за готовност за извеждане.
4. Към този момент Охранител 1 след пристигане на автомобила е позициониран на пост за охрана в зоната на изхода от обекта със задача да провежда постоянно визуално наблюдение за ранно откриване на негативни промени в средата за сигурност на охраняваното лице и промени в обстановката в около обекта, без да напуска поста си. За охранител 1 е определено от старшия на екипа укритие в случай на нападение на поста. Охранител 1 е инструктиран относно воденето на комуникациите и използването на огнестрелното оръжие.
5. Извеждане на охраняваното лице до изхода от обекта– старшият на екипа дава команда за извеждане на охранявания. С условен сигнал подава команда на охранявания, че е безопасно да излезе от помещението. Лицето излиза от помещението. Охранител 2 тръгва пред охранявания към изхода от обекта. Охраняваното лице се води откъм защитената от външно въздействие страна на стълбището, по максимално защитена траектория или съответно по предварително уточнена схема. Дистанцията между охраната и охранявания трябва да е оптимална за осигуряване на бърза прикриваща реакция от тяхна страна. При движението се следи за опасности, като при откриване на такива, охранител 2 прикрива охраняваното лице, което се евакуира от старшия на екипа обратно в защитена зона. Ако при движението не са открити опасности и се достигне зоната на изхода от обекта, старшият на екипа, който до момента се е движил непосредствено след охраняваното лице, влиза в контакт с охранител 1 и уточнява ситуацията в изходната зона. Преди отваряне на вратата за излизане от обекта, старшият на екипа трябва да получи потвърждение от охранител 1 за безопасност за извеждане на охранявания от обекта.
6. Излизане от обекта и преминаване на външна територия- след подадена команда, охранител 2 отваря вратата и пръв излиза от обекта, като бързо провежда наблюдение за позицията на охранител 1 и на автомобила. По команда на старшия на екипа охраняваното лице излиза от обекта.
7. Движение от обекта до автомобила– след излизане на охраняваното лице от обекта, охранител 1 върви пред него вдясно и контролира сектор 11:00- 3:00 часа до достигане до автомобила. Отваря задната дясна врата и застава с гръб към автомобила, като с тялото си покрива видимост към задна дясна врата /отворена за влизане на охраняваното лице/. Следи сектор 9:00- 3:00 часа. През това време охранител 2 се движи пред охраняваното лице към автомобила, като води наблюдение на сектор: 1:00- 9:00 часа. При достигане на автомобила преминава зад него и застава с гръб към автомобила, като с тялото си закрива видимост през задната лява врата. Води наблюдение на сектор 9:00- 3:00 часа. Охраняваното лице достига до автомобила до задната пасажерска дясна врата. Старшият на екипа е плътно зад него.
8. Качване в автомобила– пръв в автомобила се качва охраняваното лице, като сяда по средата на задната седалка. Веднага след него влиза охранител 2, който сяда вляво от охраняваното лице. След него сяда охранител 1 и последен сяда старшият на екипа- вдясно от охранявания.

 

Трябва да се има предвид, че при тези действия автомобилът е с работещ двигател и шофьорът е в готовност за незабавно потегляне.

 

Глава четиринадесета.

ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ЗЧОД ПРИ ЛОФЛ

 

Чл.92. Документи по ЗЧОД, които трябва да се подготвят при поемане под охрана охранявано лице по договор за охрана

Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, в чл. 10, ал.1 е определила следния комплект документи, който трябва да се изработи при ЛОФЛ:

1. Правила и указания за спецификата на дейността по лична охрана на физически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав.

 

2. Инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност, която съдържа указания за:

а) проява на максимална бдителност за поведението на лицата в близост до охранявания обект;

б) непровокиране с поведението си намиращите се в близост до тях граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства;

в) защитеност на охраняваното лице;

г) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

д) опазване живота и здравето на нападателите при инцидент;

 

3. Изготвянето на маршрутна книжка или пътен лист, съдържащи информация за изминати километри, време, населено място и ползвател на автомобила; при внезапна смяна на използваното превозно средство се изготвя писмен доклад непосредствено след приключване на работната смяна.

 

4. Анализ на риска за охраняваното лице.

 

5. Примерни тактически указания за различни ситуации, които включват действия при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на превозното средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без превозно средство;

ж) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 – 2 и 4 – 5 се утвърждават от лицата по чл. 9, ал. 1 или от упълномощено/оправомощено от тях лице.

(3) Документите по ал. 1 се съхраняват в срока, посочен в чл. 52, ал. 7 от ЗЧОД, и при поискване се представят за проверка на контролните органи.

 

Чл.93. Примерна разработка на документите от комплекта

(1) Правила и указания за спецификата на дейността по лична охрана на физически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав.

 

 

УТВЪРЖДАВАМ

Управител на СИЧОД

…………….

 

ПРАВИЛА И УКАЗАНИЯ ЗА СПЕЦИФИКАТА НА ДЕЙНОСТТА ПО ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ЕТИЧНИ НОРМИ И МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ НА ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА СИЧОД

1. ОБЩИ ПРАВИЛА И УКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ОТ ОХРАНИТЕЛИТЕ НА СИЧОД ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ.5, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗЧОД

 

Чл.1. Основни положения

Настоящите правила и указания уреждат организацията на охраната и правата и задълженията на охранителите, осъществяващи лична охрана на физически лица.

Обектът се охранява на основание Договор за охрана, по който СИЧОД е „ИЗПЪЛНИТЕЛ“, а охраняваният обект /охранявано лице/ е „ВЪЗЛОЖИТЕЛ”.

* По- долу в текста „охранявано лице“ ще бъде изписвано като ОЛ.

* СИЧОД ще бъде изписвано като „фирма“.

* Охраняваната територия, в която се намира ОЛ се нарича „зона за безопасност на ОЛ“ и по- долу ще бъде изписвана като ЗБОЛ.

Охраната на ОЛ може да бъде дневна/ нощна/ денонощна/ за определен интервал от време, в зависимост от изискванията на подписан договор за лична охрана, освен това видът на охраната може да е въоръжена/ невъоръжена, както и да се извършва от един или няколко охранителя на смяна /охранителен екип/. При наличие на повече от един охранител на смяна, на екипа се определя СТАРШИ НА ЕКИПА.

Основна задача на личната охрана е да гарантира опазване на телесната неприкосновеност на ОЛ от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.

 

Чл.2. Права и задължения на охраната

2.1. Охранителят има право:

– да работи при изискваните от нормативните документи правила за лична безопасност;

– да прави предложения и забележки по действащата организирана охрана, с оглед нейното подобряване и усъвършенстване;

– да ползва почивки, съгласно утвърден график;

– да получава униформено облекло, идентификационен бадж, средства за свръзка, помощни средства;

– да носи и употребява поверените му помощни средства и огнестрелно оръжие, съгласно изискванията на ЗЧОД и ЗОБВВПИ;

– да задържа и предава на органите на МВР лица, които са извършили престъпления срещу ОЛ или с действията си са създали опасност за живота и здравето на намиращи се в ЗБОЛ лица;

– след задължително предупреждение, да използва физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие за изпълнение на служебните си задължения, когато не е възможно да действа в интерес на охранителната протекция по друг начин, като се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и изискванията на ЗЧОД и ЗОБВВПИ;

– да установява самоличността на нарушителите на режима за охрана и да докладва по установения ред на прекия си началник;

– да извършва личната охрана съгласно изискванията на охранителните задачи- пеша, с използване на МПС или друго транспортно средство;

– да употребява огнестрелно оръжие само в случаите на „неизбежна отбрана”, „крайна необходимост” и „задържане на лице, извършило престъпление” по смисъла на членове 12, 12а и 13 от Наказателния кодекс.

2.2. Охранителят е длъжен:

– да познава и прилага задълженията си, произтичащи от ЗЧОД, ЗОБВВПИ, приетите актове от управителя на фирмата и изискванията на възложителя, съответстващи на клаузите на договора за охрана;

– да познава и прилага инструкцията за действията си при осъществяване на лична охрана;

– да познава и прилага инструкцията за прилагане на физическа сила, използване на помощни средства и употреба на огнестрелно оръжие;

– да познава и прилага инструкцията за действията си при възникване на рискови или кризисни ситуации от различен характер;

– да познава и спазва инструкцията за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителна дейност по лична охрана на физически лица;

– при охрана на ОЛ в МПС, което управлява, да изготвя маршрутна книжка или пътен лист, съдържащи информация за изминати километри, време, населено място и ползвател на автомобила. При внезапна смяна на използваното превозно средство да изготвя писмен доклад непосредствено след приключване на работната смяна;

– по време на работа, постоянно в оперативен порядък да провежда мониторинг и да анализира възможните рискове за ОЛ в ЗБОЛ;

– да е много добре запознат и да прилага по необходимост примерните тактически указания за различни ситуации, които включват действия при: пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие; повреда на превозното средство; проблем с комуникациите; нападение над ОЛ и/или над него; демонстрации, протести, други масови прояви; придвижване без превозно средство; действията си при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД;

– да изпълнява стриктно разпорежданията за използване на средствата за комуникация;

– да спазва общите правила за безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност при осъществяване на охранителната дейност;

– да извършва приемо- предаване на ОЛ само по реда, установен от правилата, като преди това извършва оглед/ обследване на текущата обстановка, средата за сигурност и определи евентуални рискове за ОЛ, като синхронизира действията си с тях на територията на ЗБОЛ и прилежащите територии;

– ако е разписано в договора за охрана, да извършва проверка на личния багаж на лицата, товарите на МПС, с които ОЛ ще има пряк досег;

– периодично да извършва мониторинг- заснемане на системата, в която ОЛ обитава, придвижва или отсяда/ посещава, както и на ЗБОЛ;

– да проявява висок професионализъм при изпълнение на служебните си задължения;

– да познава правилата на фирмата по отношение осъществяването на периодични и внезапни проверки на извършваната от него дейност;

– да пази с грижата на добър стопанин зачислените му помощни и технически средства, огнестрелно оръжие и боеприпаси;

– да оказва съдействие на контролните органи по чл. 54 от ЗЧОД.

2.3. На охранителя се забранява:

– преди застъпването на смяна и по време на дежурство да употребява алкохол. При установяване употреба на наркотици и други забранени от закона упойващи вещества, охранителят се уволнява дисциплинарно;

– да напуска установената текуща ЗБОЛ без разрешение от прекия си началник;

– да спи по време на смяната и да занижава бдителността си с несвойствени дейности или с такива, отвличащи вниманието му от охраната на ОЛ;

– да експлоатира наличните технически средства в разрез с инструкциите за използване;

– да разглобява и ремонтира помощните, техническите средства и огнестрелното оръжие, да ги предоставя на други лица, да ги оставя без надзор и да извършва демонстрации с тях;

– да използва физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени, освен в случаи на неизбежна отбрана или крайна необходимост;

– да провокира лица към извършване на правонарушения;

– да изпълнява нареждания на ОЛ, които са в противоречие със законодателството,  регламентиращите дейността документи и излизат извън рамките на делегираните му права и задължения или противоречат на разпорежданията на преките му началници;

– да се възползва от служебното си положение под каквато и да е форма;

– да влиза в близки личностни отношения с ОЛ;

– да възпрепятства държавните органи при изпълнение на законовите им функции, освен ако те не се легитимират по определения от законите начин;

– да прави самостоятелни промени в графика за смените;

– да ползва предоставените за охраната средства за комуникация за нужди, несвързани с пряката охранителна дейност;

– да влиза без необходимост или изрично искане от страна на ОЛ в жилищни или други помещения, свързани с него;

– да създава връзки с работници и служители на възложителя по користни или лични причини;

– да предоставя или преотстъпва личната си идентификационна карта, отличителния знак, униформата на други лица;

– да не е по форма и без бадж по време на дежурството, освен ако в договора за охрана не е изрично записано такова обстоятелство;

– да извършва лични телефонни разговори, с изключение на регламентираните по установения от работодателя за това ред;

– да извършва действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, както и да нарушава основните принципи на частната охранителна дейност, залегнали в Закона за частната охранителна дейност, освен в случаи на неизбежна отбрана или крайна необходимост;

– да се намесва или взема страна при уреждане на колективни трудови спорове, касаещи ОЛ, като следи за личната му защитеност.

2.4. Специфични права и задължения на охранителя:

При застъпване в дежурство охранителят е длъжен:

– да извърши обстоен оглед/ обследване на ЗБОЛ- зоната за отговорност на поста;

– да докладва на прекия си началник при констатиране на нередности или подозрителни детайли при проведеното начално обследване, като паралелно с доклада приеме необходимите действия за обезпечаване на защитеността на ОЛ;

– незабавно да докладва на прекия си началник за приемане на смяната;

– да познава уязвимите/ рисковите места на зоните, в които ОЛ най- често пребивава/ посещава, подстъпите за възможно отстъпление и извеждане на лицето, маршрутите и зоните за евакуиране на ОЛ;

– постоянно да анализира и усъвършенства тактическите си умения за реагиране при преки заплахи за защитеността на ОЛ;

– своевременно да прихваща и пресича опити на лица за нерегламентиран или нежелан контакт с ОЛ;

– да информира незабавно преките си началници и ръководителя на охранителната дейност за настъпили рискови ситуации или кризи;

– да следи за изправността на материалното осигуряване.

 

Чл.3. Указания за взаимодействие с органите на МВР

При осъществяване на функционалните си задължения, охранителят трябва да оказва пълно съдействие на органите на МВР при изпълнение на служебните им задачи.

При поискване от МВР охранителят да подпомогне и съдейства при извършване на огледи на ЗБОЛ при разследване на извършени в тази зона престъпления и разкриване на авторите им и др., той незабавно докладва на прекия си началник и изпълнява разпорежданията му, на отговорност на последния.

При необходимост, охранителят предоставя незабавно на органите на МВР придобита информация за извършваща се или подготвяща се престъпна дейност, дори и ако такава не е свързана с ОЛ.

При извършване на проверка от органите на МВР, дежурният охранител, след поискване, предоставя охранителната документация, намираща при него. Същите, по установения ред докладват своевременно на ръководителя на охранителната дейност за началото на проверката и за резултатите от нея.

 

Чл.4. Указания за действие на охранител при извършени престъпления в ЗБОЛ или при предприети опити за такива

1. При констатирано извършено престъпление или признаци за такова в ЗБОЛ, дежурният охранител е длъжен:

-незабавно да уведомява ръководителя на охранителната дейност и ОЛ;

-да взема мерки за запазване на местопроизшествието, съгласно утвърдения план за запазване на местопроизшествие, като това не пречи на преките му служебни задължения;

-да взема мерки за запазване на видимите следи от повреда или унищожаване, като това не пречи на преките му служебни задължения.

2. При констатирано престъпление и заловен/и извършител/и, дежурният охранител е длъжен:

– незабавно да съобщава на ръководителя на охранителната дейност, след което да съобщи на дежурния на РУМВР, че има задържан/и престъпник/ци и да иска тяхното съдействие;

– да взема мерки за запазване на местопроизшествието и оставените следи, като това не пречи на служебните му задължения;

– при необходимост да взема мерки за оказване на неотложна домедицинска помощ, ако има пострадали лица, до пристигане на екип на СМП, ако това не пречи на изпълнение на преките му служебни задължения.

За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие, съответният охранител изготвя писмен доклад до ръководителя на охранителната дейност.

 

Чл.5. Контрол

Право да осъществяват контрол по изпълнение на охранителната дейност имат:

– от частното охранителна дружество- ръководителя на охранителната дейност и други лица, писмено оправомощени за целта от управителя на дружеството;

– от възложителя– лично или от упълномощени от него лица в присъствието на отговорно ръководно лице на фирмата;

– от органите на МВР- след легитимиране.

Ред за извършване на контрол:

Дежурният охранител изисква от лицата легитимиране за правото им да извършват проверка на дейността по охраната на ОЛ.

Проверката се извършва:

– на наличната документация по ЗЧОД на обекта- в присъствието на дежурен охранител;

– на състоянието на охраната в ЗБОЛ- в присъствието на дежурен охранител, който не нарушава служебните си задължения в интерес на проверката.

При нощни условия проверката на дейността на охранителите се извършва само с разрешение на ръководителя на охранителната дейност.

Дежурният охранител на пост спира на безопасно разстояние приближаващото се лице и изисква надеждно разпознаване на проверяващите лица и съпровождащите ги служители.

Не се допуска извършване на проверка чрез скрито приближаване към ЗБОЛ.

* При действия на органите на МВР на територията на ЗБОЛ по проверка на сигнал, охраната не препятства влизането на служителите на територията, оказва съдействие в рамките на своите компетенции, без това да пречи на изпълнението на служебните им задължения.

 

Чл.6. Заключителни разпоредби

При нарушаване на разпоредбите на настоящите правила и указания или на другите актове, касаещи охраната на обекта, съответният охранител се санкционира съобразно договорите, по които е страна, както и съгласно правилата на действащите нормативни актове.

 

1. ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА ФИРМАТА

 

УВОДНА ЧАСТ

 

Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Изпълнителите на частна охранителна дейност и техните ръководители защитават живота и имуществото на възложителите по договори за охрана, опазват обществения и вътрешния ред в охраняваните обекти и противодействат на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основните права и свободи на гражданите и спазване принципите на частната охранителна дейност. В своята ежедневна дейност частните охранители трябва да се стремят да въведат професионални стандарти и практики, утвърдени на европейско и световно равнище, да отговорят на очакванията на възложителите по договори за охрана, на обществото и да изградят положителен обществен образ.

В този процес, приемането на етични правила за поведение на служителите на субектите извършващи частна охранителна дейност е осъзната от гилдията необходимост.

Република България се вписва пълноценно в общоевропейския стремеж към изграждане на единни стандарти на частната охранителна дейност. Настоящият Етичен кодекс e създаден в изпълнение на изискванията на Закона за частната охранителна дейност и наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г.

Етичните правила за поведение ангажират моралния дълг на охранителния състав. Всеки отделен изпълнител/ ръководител на охранителна дейност, осъществяващ своите професионални задължения по изпълнение на договори за охрана и в услуга на отделните индивиди и обществото, допринася за формиране на облика на частния сектор сигурност.

От охранителния състав се очаква да възприемат етичните норми на поведение и да се стремят да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на професионалната етика. Несъобразяването с етичните норми на поведение води до уронване на престижа на професията „изпълнител/ ръководител на охранителна дейност“, загуба на общественото доверие и уронване на престижа на гилдията.

 

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

РАЗДЕЛ I. Обхват на кодекса

 

Чл.1. Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо охранителния състав на субектите изпълняващи частна охранителна дейност, наричани по-долу частни охранители, и се отнасят до:

1. взаимоотношенията между частните охранители, възложителите по договори за охрана, гражданското общество и отделните граждани;
2. взаимоотношенията между частните охранители и органите на МВР;
3. взаимоотношенията между отделните частни охранители;
4. правата и задълженията на частния охранител.

 

РАЗДЕЛ II. Цели на кодекса

 

Чл.2. Етичният кодекс има за цел:

1. да определи етичните стандарти за професионалната дейност на частните охранители;
2. да развива професионална култура и професионални ценности, основани на принципите на хуманността, зачитането на принципите на частната охранителна дейност и правата на човека при изпълнение на служебните задължения;
3. да утвърди и внедри в работата на частните охранители принципите на частната охранителна дейност;
4. да подпомогне обучението на частните охранители за постигане на професионално етично поведение в тяхната работа.

 

РАЗДЕЛ III. Върховенството на закона в работата на частните охранители

 

Чл.3. Частните охранители изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България, Закона за частната охранителна дейност, наредбите към него, както и другите касаещи и определящи дейността закони и подзаконови нормативни актове.

 

Чл.4. Частните охранители винаги трябва да проверяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат.

 

Чл.5. Стриктното спазване на закона от страна на частните охранители допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на мира и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество от противоправни посегателства.

 

ГЛАВА ВТОРА

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ

 

РАЗДЕЛ I. Поведение и облик на частните охранители в обществото

 

Чл.6. Частните охранители изпълняват своите задължения в интерес на възложителя по договор за охрана и в услуга на гражданското общество.

 

Чл.7. Частните охранители опазват доброто име на субекта, когото представляват.

 

Чл.8. Частните охранители насърчават хората да уважават закона, като дават личен пример с поведението си.

 

Чл.9. Частните охранители се отнасят с уважение към всички представители на обществото, като отчитат неравностойното положение на уязвимите обществени групи и се съобразяват с тях при прилагане на физическа сила и помощни средства.

 

Чл.10. При изпълнение на своите професионални задължения частните охранители  търсят подкрепата на обществеността и съдействат за установяването на добри отношения частни охранители – гражданско общество.

 

Чл.11. Частните охранители съдействат за ефективното сътрудничество с органите на МВР, с изпълнителната власт, местното самоуправление и местната администрация, неправителствените организации и други представители на обществеността, като запазват независимост по отношение на професионалните си компетенции.

 

Чл.12. Частните охранители изпълняват стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носят пълна отговорност за своите действия или бездействие.

 

Чл.13. Частните охранители не злоупотребяват с правомощията си, разчитайки че няма да им бъде наложена санкция в качеството им на длъжностни лица.

 

Чл.14. При изпълнение на професионалните си задължения, частните охранители задължително носят на видно място идентификационна табелка и униформа, освен в случаите, предвидени в ЗЧОД, допускащи изпълнение на задълженията в цивилно облекло и с идентификационна карта, която не е на видно място.

 

Чл.15. Частните охранители, независимо дали носят униформа или цивилни дрехи, изпълняват своите задължения в изряден външен вид, който не уронва престижа на гилдията.

 

Чл.16. Абсолютно е забранено частните охранители да бъдат в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества и медикаменти, влияещи върху изпълнението на служебните им задължения.

 

Чл.17. Частните охранители, дори когато не са на работа, при необходимост се намесват по своя инициатива и в рамките на своите професионални и лични компетенции оказват помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите съдействат за предотвратяване или пресичане на прояви от всякакъв характер, нарушаващи обществения ред, защитават от посегателства личността, личната и обществената собственост.

 

РАЗДЕЛ II. Зачитане на човешките права и свободи на гражданите и недопускане на дискриминационно поведение

 

Чл.18. Частните охранители зачитат и опазват правата на всички хора, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, релевантните международни актове и българското законодателство.

 

Чл.19. Частните охранители следват принципа, че всеки обвинен в криминално престъпление трябва да бъде считан за невинен до доказване на противното от страна на съда.

 

Чл.20. Във всички свои действия, частните охранители зачитат правото на живот на всеки човек, като използват физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при абсолютна необходимост и пропорционално на заплахата в конкретната ситуация.

 

Чл.21. При изпълнение на професионалните си задължения, частните охранители  зачитат достойнството на всеки човек, като при никакви обстоятелства не извършват, провокират или толерират какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или наказание.

 

Чл.22. Частните охранители зачитат правото на свобода и сигурност на личността, като ограничават това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин.

 

Чл.23. Частните охранители зачитат правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като ограничават това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин.

 

Чл.24. Частните охранители изпълняват своите задачи, като се ръководят от принципите за безпристрастност и недопускане на дискриминация, и формират своето вътрешно убеждение само на базата на събраните чрез законоустановени способи факти и данни по конкретния случай.

 

Чл.25. Частните охранители, в действията си, винаги се съобразяват с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и мирното ползване на собствеността на всеки човек.

 

Чл.26. Частните охранители уважават отделните граждани и общности, като зачитат техните традиции, вярвания и начин на живот, съвместими с правовата държава.

 

Чл.27. Частните охранители не допускат дискриминация на базата на пол, раса, език, религия, образование и убеждения, политическа принадлежност, мнение, национален или социален произход, етническа принадлежност, инвалидност, възраст, сексуална ориентация, лично и обществено положение, имуществено състояние или друго основание.

 

РАЗДЕЛ III. Поведение, недопускащо прояви на корупция

 

Чл.28. Частните охранители не трябва да се поставят в материална или друга зависимост от отделни лица или организации.

 

Чл.29. Частните охранители не се възползват от правомощията си с цел лично облагодетелстване или друга користна цел.

 

Чл.30. Частните охранители се противопоставят и са длъжни да информират своите ръководители за всеки акт на корупция сред охранителния състав на субекта, когото представляват, достигнал до тяхното знание.

 

РАЗДЕЛ IV. Взаимоотношения с органите на МВР

 

Чл.31. Частните охранители съдействат за установяването, поддържането и развитието на функционално и ефективно сътрудничество и взаимодействие с представителите на МВР.

 

Чл.32. Със своите професионални знания и умения частните охранители подпомагат органите на МВР.

 

Чл.33. Частните охранители стриктно изпълняват процедурите, предвидени от закона, и допринасят за събирането на информация за противозаконна дейност на територията на охранителната протекция, която предоставят на органите на МВР.

 

Чл.34. Частните охранители са лоялни партньори на органите на МВР, като не възпрепятстват изпълнението на техните служебни задължения на територията на осъществяваната охранителна протекция.

 

РАЗДЕЛ V. Взаимоотношения между служителите в субекта, извършващ частна охранителна дейност

 

Чл.35. Частните охранители са част от йерархично организирана структура с ясно разпределени отговорности. Ръководните длъжности са: ръководител охранителна дейност, старши на обект, старши на смяна и др.

 

Чл.36. Ръководителите на охранителна дейност са отговорни за разпорежданията и заповедите, които издават, за тяхното изпълнение и последствията от тях.

 

Чл.37. Ръководителите на охранителна дейност трябва да са пример за професионална, безпристрастна и ефективна работа.

 

Чл.38. Ръководителите на охранителна дейност подкрепят частните охранители, за които отговарят и ги окуражават към по-нататъшно професионално развитие.

 

Чл.39. Ръководителите на охранителна дейност насърчават коректното изпълнение на професионалните задължения на своите подчинени посредством съвет, даване на насоки или предприемане на други подходящи корективни мерки.

 

Чл.40. Ръководителите на охранителна дейност проявяват чувство за отговорност към подчинените си, като предприемат адекватни мерки за решаване на техните проблеми, които биха могли да рефлектират върху изпълнението на професионалните им задължения.

 

Чл.41. Частните охранители изпълняват добросъвестно всички законни заповеди на своите ръководители.

 

Чл.42. Частните охранители не трябва да изпълняват заповеди, нареждащи му да извърши явно незаконни действия. Ако считат, че дадена заповед е такава, те трябва да споделят подозренията си пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо, пред по-висшестояща инстанция. В случай, че заповедта бъде потвърдена, те имат право да поискат писмено нареждане за нейното изпълнение.

 

Чл.43. Орган, потвърдил заповед, ангажира собствената си отговорност, ако се установи, че тази заповед е незаконна. Ако подозрението за незаконност е било изтъкнато неоснователно, с цел неизпълнение на дадена заповед, може да бъде ангажирана отговорността на съответния частен охранител.

 

Чл.44. Частните охранители дават точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените им задачи.

 

Чл.45. Частните охранители оказват професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи.

 

Чл.46. В отношенията между частните охранители не се допускат никакви форми на дискриминация.

 

Чл.47. Частните охранители не правят изказвания и не отправят призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина.

 

Чл.48. Всеки частен охранител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг частен охранител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия.

 

РАЗДЕЛ VI. Подбор и обучение на частните охранители

 

Чл.49. Частният охранителен бизнес трябва да се стреми да отразява в максимална степен многообразието на обществото, за което работи.

 

Чл.50. Частният охранителен бизнес трябва да е отворен за всички български граждани, които отговарят на условията, посочени в Закона за частната охранителна дейност и подзаконовите нормативни актове, като не допуска дискриминация при извършването на подбора на кандидатите.

 

Чл.51. При подбора на кандидати за работа в частни охранителни субекти се отчита наличието на качества, отговарящи на изискванията за професионална етика.

 

Чл.52. Всяко лице, което постъпва на работа в частен охранителен субект, се задължава да изпълнява възможно най-добре възложените му задачи.

 

Чл.53. Обучението на частните охранители се провежда поетапно, започвайки от задължителен курс за квалификация по професия „охранител“. Обучението трябва, освен специфичния материал, да утвърждава и основните ценности на демокрацията, върховенството на закона, спазването на човешките права и етичните стандарти на поведение. То създава подходящи условия за усвояване на професионални знания и умения.

 

РАЗДЕЛ VII. Частните охранители и служебната информация

 

Чл.54. Обработването на лични данни от СИЧОД трябва да бъде осъществявано съобразно международните принципи за защита на данните и вътрешното законодателство, и трябва да бъде ограничено до степен, необходима за изпълнението на законосъобразни специфични цели.

 

Чл.55. Служебната информация, с която разполага частният охранител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред.

 

Чл.56. Частният охранител спазва нормативните изисквания за достъп до информацията, като съблюдава правилата за защита на класифицираната информация и запазва анонимността на лицата.

 

Чл.57. Събирането на информация от страна на частните охранители трябва да бъде подчинено на основните принципи в частната охранителна дейност – спазване на закона и професионалната етика.

 

Чл.58. Частните охранители предоставят на възложителя по договор за охрана точна и обективна информация за своите действия, без да разгласява класифицирана информация.

 

Чл.59. Частните охранители не бива съзнателно или поради небрежност да разгласяват каквито и да било невярна, подвеждаща или неточна устна или писмена информация, или да вписват неверни данни в документи, съхранявани или изисквани за служебни нужди.

 

РАЗДЕЛ VIII. Отчетност и контрол на частните охранителни субекти

 

Чл.60. Частните охранители носят отговорност пред възложителите по договори за охрана и техните представители и са обект на контрол относно качеството и ефективността на предоставяните от тях охранителни услуги.

 

Чл.61. Частните охранителни субекти трябва да търсят най-ефективните механизми и практики за отчетност и прозрачност, които дават възможност за диалог и взаимно доверие с възложителите по договори за охрана.

 

Чл.62. Всички действия на частните охранители могат да бъдат обект на жалби от страна на граждани, като подлежат на обективна проверка от страна на упълномощените от закона органи.

 

ГЛАВА ТРЕТА

ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЧАСТНА

ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

 

РАЗДЕЛ I. Частните охранители и свидетели/ пострадали лица от престъпления и произшествия

 

Чл.63. Частните охранители осигуряват необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприемат следните действия:

1. намесват се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента;
2. при нужда им съдействат за получаване на медицинска помощ;
3. отделят необходимото време, като това не нарушава качественото изпълнение на служебните им задължения;
4. оказват съдействие за решаване на най-належащите проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение, ако това не е в разрез със служебните им задължения;
5. при необходимост осигуряват защита на личността и собствеността на пострадалите лица, ако това не пречи на изпълняване на служебните задължения;

 

Чл.64. В отношенията си с пострадалите лица от престъпления и произшествия частният охранител трябва да показва уважение като:

1. не допуска дискриминация или привилегировано отношение;
2. не си позволява фамилиарност и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент;
3. проявява учтивост и интерес към думите на пострадалите, без да засягат лични въпроси, които нямат пряко отношение към случая.

 

Чл.65. Частният охранител трябва да проявява тактичност и деликатност, ако се налага да взема показания от пострадали лица.

 

Чл.66. При вземане на показания от пострадали лица частните охранители спазват принципа на конфиденциалност.

 

Чл.67. При вземане на показания от пострадали лица частните охранители записват всички подробности, проверяват за снимки и видеоматериали, които в пълен обем незабавно предават на органите на МВР при тяхното пристигане.

 

РАЗДЕЛ II. Частните охранители и свидетелите на престъпления

 

Чл.68. Частните охранители отчитат специфичните нужди на свидетелите и се ръководят от правилата за защита и подкрепа по време на изчакване пристигането на органите на МВР, особено в случаите, когато има риск от заплаха за свидетелите.

 

Чл.69. Във взаимоотношенията си със свидетелите частните охранители:

1. проявяват учтивост и осигуряват подходяща обстановка за изчакване пристигане на органите на МВР или за вземане на първоначални показания;
2. се съобразяват с психологическото състояние на свидетеля /емоции, страх и пр./;
3. показват, че е на разположение на свидетеля;
4. стриктно се придържат към правилата за професионална тайна;
5. въздържат се от всякакви оценки за произхода, социалното положение, съдебното минало или контактите на свидетеля;
6. вярно записват и предават на органите на МВР всички показанията на свидетеля.

 

Чл.70. Принудителното задържане на свидетел до пристигане на органите на МВР не са основание за частните охранители да нарушават нормите в настоящия раздел.

 

РАЗДЕЛ III. Частните охранители и правонарушителите

 

Чл.71. Частните охранители не прикриват доведено до знанието им или установено от тях правонарушение, като предприемат необходимите действия за неговото предотвратяване и пресичане.

 

Чл.72. В отношенията си с правонарушителите частните охранители демонстрират твърдост, честност и безпристрастност, като внимателно преценяват всички свои действия.

 

Чл.73. В случаи на агресивно поведение от страна на правонарушителя, частните охранители полагат всички усилия, за да предотвратят или пресекат възможно най-бързо правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици.

 

Чл.74. При взаимоотношенията си с правонарушителите частните охранители  запазват неутрално поведение, като действат по начин, който не подлага под съмнение тяхната обективност.

 

РАЗДЕЛ IV. Частните охранители и задържаните лица

 

Чл.75. Частните охранители информират незабавно задържаното лице за основанията за неговото задържане и приблизителното време за предаването му на органите на МВР.

 

Чл.76. Частните охранители носят отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице до предаването му на органите на МВР.

 

Чл.77. Частните охранители не подлагат задържаните лица при никакви обстоятелства на изтезание, физическо или психическо насилие, нехуманно или унизително отношение.

 

Чл.78. Частен охранител, който е станал свидетел на насилие спрямо задържаното лице, се намесва, за да го спре и уведомява за това своите ръководители.

 

Чл.79. Частните охранители се грижат за защита на живота и здравето на всяко задържано лице до предаването му на органите на МВР, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ.

 

Чл.80. Частните охранители осигуряват възможност на задържаното лице да упражни правото си на защита, но не предприемат никакви действия по освобождаването му, ако са сигнализирали и очакват органи на МВР, на които да предадат задържания.

 

Чл.81. Частните охранители нямат право да забранят на задържаното лице да информира свой близък, роднина или трето лице за факта на задържането си, освен в случаите, че това е изискване на органите на МВР.

 

Чл.82. Частните охранители предават задържаното лице на органите на МВР веднага след тяхното пристигане. За предаването се съставя протокол, предвиден в ЗЧОД

 

Чл.83. Частните охранители водят стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана със задържането и предаването на лицето на органите на МВР.

 

РАЗДЕЛ V. Употреба на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие

 

Чл.84. Частните охранители не злоупотребяват с дадените им от Закона за частната охранителна дейност правомощия, като употребява физическа сила, помощни средства или оръжие единствено в случаите, предвидени от закона, при наличието на неизбежна необходимост, пропорционално на опасността и в степента, необходима за постигането на законова цел.

 

Чл.85. Частните охранители, които се намират на мястото на инцидент, разполагат с възможността да направят преценка дали да използват физическа сила, помощни средства или оръжие и в каква степен.

 

Чл.86. Частните охранители употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие само в краен случай и прекратяват използването им незабавно след отпадане на необходимостта.

 

Чл.87. Частните охранители оказват помощ на лицата, спрямо които е употребена физическа сила, помощни средства или оръжие, веднага след отпадане на основанието за прилагането им и са постигнати целите за тяхната употреба.

 

Чл.88. Заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса, представлява поведение на частните охранители, противоречащо на принципите на професионалната етика.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Права на частните охранители

 

Чл.89. Частните охранители имат същите граждански и политически права като останалите граждани. Ограничения на права могат да бъдат въвеждани със закон и само ако те са необходими за упражняването на функциите на субектите с частна охранителна дейност в едно демократично общество.

 

Чл.90. Частните охранители имат същите социални и икономически права като останалите служители в частни компании. Те имат правото да се организират и да участват в представителни организации, да получават подходящо възнаграждение и социално осигуряване, да им се предоставят специални здравни услуги, психологическа помощ и мерки, свързани с тяхната сигурност, отчитащи спецификата на работата им.

 

Чл.91. Частните охранители, като всички граждани, имат правото на работна среда, позволяваща пълна изява на техните способности и свободна от всякаква форма на физическо или психическо насилие и дискриминация.

 

Чл.92. Субектите извършващи частна охранителна дейност трябва да търсят най-добрите механизми и практики, съобразени с европейските стандарти, за разглеждане, реализиране и обжалване на дисциплинарните мерки спрямо своите служители.

 

Чл.93. Частен охранител, който е обект на необосновани обвинения, свързани с неговите задължения, трябва да бъде подкрепян от своя работодател и да му се осигури необходимата защита и правна помощ.

 

Чл.94. Частните охранители са защитени от закона при правомерна употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие.

 

Чл.95. Частните охранители, при изпълнение на своите професионални задачи, са неприкосновен, като се ползват от особена защита при противоправни посегателства спрямо тях.

 

Чл.96. Частните охранители не могат да бъдат санкционирани поради факта, че са докладвали за случаи на нарушение на професионалната етика, освен ако подобен акт не се окаже злонамерен или неоснователен.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.97. Правилата на поведение, съдържащи се в настоящия кодекс, са неизменна част от ежедневната частна охранителна дейност.

 

Чл.98. Спазването на етичните правила за поведение е гаранция за законността на действията на частните охранители и защита от неоснователни обвинения.

 

Чл.99. Чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки частен охранител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на частната охранителна дейност.

 

Чл.100. Настоящият етичен кодекс е отворен документ, подлежащ на непрекъснато развитие и обогатяване.

 

ЗАПОЗНАТИ С МАТЕРИАЛА:

 

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

 

Изготвил: Управител на СИЧОД:     ……………………..

***

(2) Инструкция за безопасност при действията по лична охрана, осъществявани от изпълнителите и ръководителите на охранителна дейност на СИЧОД.

 

 

УТВЪРЖДАВАМ

Управител на СИЧОД

…………….

 

 

ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛИЧНА ОХРАНА, ОСЪЩЕСТВЯВАНИ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ И РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА СИЧОД

 Инструкцията е изготвена съгласно изискванията на НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, в сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.52 от 22 Юни 2018г.

1. ПРОЯВА НА МАКСИМАЛНА БДИТЕЛНОСТ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ЛИЦАТА В БЛИЗОСТ ДО ОХРАНЯВАНОТО ЛИЦЕ /ОЛ/ И ЗОНАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНОТО ЛИЦЕ /ЗБОЛ/

 

При осъществяване на лична охрана на ОЛ, охранителят трябва да е обучен да определя ЗБОЛ при различни текущи ситуации, както при придвижване пеша, така и при движение с МПС. Един от основните променливи параметри при защитеността на ЗБОЛ, съответно на нейната охраната е поведението на лицата, които са в близост до ЗБОЛ и с действията си могат да внесат резки негативни промени в средата за сигурност в тази зона. По тази причина, охранителят трябва да извършва постоянно наблюдение за поведението на лицата в близост до ЗБОЛ, като едновременно с това не нарушава концентрацията на вниманието си към ОЛ. Какви са най- вероятните недобронамерени прояви на лица, които могат да застрашат ОЛ и степента на защитеност на ЗБОЛ:

1. Опити за нерегламентиран физически контакт с ОЛ- възможностите варират от опити за провеждане на разговор от близка дистанция до осъществявано нападение. Охраната трябва бързо да оцени степента на риск за ОЛ и да предприеме незабавни действия в спектъра от учтива блокиране и отстраняване на пробива в сигурността до извеждане на външното лице извън границите на ЗБОЛ и до силово неутрализиране на нападение, вкл. с използване на физическа сила, помощни средства и/ или огнестрелно оръжие.

 

2. Скритно наблюдение на ОЛ от външни лица /еднократно, периодично или постоянно/- при установяване на такова наблюдение, охраната трябва да предприеме съответни адекватни мерки по установяване на самоличността, целите и задачите на наблюдателите, както и евентуалните поръчители. Като основна цел на охраната при тези контрамерки трябва да бъде възможно най- реално определяне на застрашеността на ОЛ, както и степента на тази застрашеност.

 

3. Опити за въздействие над МПС или обекти, с които ОЛ има контакт или използва- за решаването на подобни задачи се препоръчва използване на технически средства за охрана- видеонаблюдение, контрол на достъпа, СОТ и други. Целта на охраната е да не допусне компрометиране на описаните обекти/ средства, имащи пряк контакт с ОЛ.

 

4. Опит за покушение над ОЛ от въоръжен нападател с хладно или огнестрелно оръжие- това е едно от най- сериозните предизвикателства пред охраната, тъй като такова нападение пряко застрашава живота на ОЛ. За неутрализиране на покушение охраната трябва да извършва следните основни и първостепенни задачи:

– да води панорамно секторно наблюдение над лицата в близост до ЗБОЛ, като то трябва да е на 360 градуса, ако охраната не е от обособен екип с разпределени сектори за охрана;

– да определя лица, които скритно съпровождат конвоя, като се стараят незабелязано да се приближат до удобна за тях зона за атака;

– да се опита да установи лица, които носят хладно, огнестрелно оръжие или взривни устройства;

– при установяване на лица, които будят основателно подозрение, че готвят покушение над ОЛ, да предприеме превантивни мерки за защита чрез промяна в маршрута, прикриване в защитени територии или обекти, а ако това е невъзможно, да прикрие ОЛ с тялото си и да отрази симетрично атаката, като отчита факторите на неизбежната отбрана и крайната необходимост.

 

5. Опити за покушение над МПС на ОЛ по време на движение или престой- по време на движение нападение над ОЛ може да се осъществи от лица или от нападатели в МПС. По време на движение нападението може да се извърши:

– чрез изстрели от огнестрелно оръжие от различен вид, произвеждани от успоредно движещ се автомобил или от позициониран стрелец /снайперист или лице с гранатомет или установка/;

– чрез опити за таран с друго транспортно средство- при тази хипотеза водачът на МПС, в което се намира ОЛ трябва да избегне съприкосновение с нападателите или да реагира по начин, който ще защити здравето и живота нае последния чрез професионално защитно шофиране. Трябва да се намери защитена територия, на която ОЛ да бъде изведен безопасно от МПС и да се укрие надеждно;

– чрез залагане на взривно устройство в автомобила на ОЛ- тези заплахи трябва винаги да се отчитат като вероятни. С цел профилактика на заплахите охраната трябва да паркира МПС, с което се придвижва ОЛ под постоянно наблюдение или в защитена зона, като независимо от това, преди да приеме ОЛ за охрана при транспортиране, МПС се проверява щателно, дори и ако се касае за временно спиране и възможен достъп до автомобила от други лица /по всякакъв начин, вкл. и слабовероятен/. Проверката на МПС обхваща дъното, кухините и другите места, в които може да бъде поставено взривно устройство, както и проследяващо такова.

 

6. При положение, че охраната има данни или е установила с висока степен на вероятност, че срещу ОЛ се готви покушение, трябва да се потърси съдействие от органите на МВР, както и да се привлекат допълнителни сили от СИЧОД.
7. НЕПРОВОКИРАНЕ С ПОВЕДЕНИЕТО СИ НАМИРАЩИТЕ СЕ В БЛИЗОСТ ДО ЗОНАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНОТО ЛИЦЕ /ЗБОЛ/ ГРАЖДАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЧРЕЗ ДЕМОНСТРАТИВНО НОСЕНЕ НА ОРЪЖИЕ И/ИЛИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

 

За разлика от орисаните в предния раздел умишлени опити за нанасяне на вреди на ОЛ от злоумишлени лица, то сега ще разгледаме вариантите, при които поведението на охраната може да провокира действия на случайни лица, намиращи се в близост до ЗБОЛ. Кои са предпоставките при поведението на охраната, които могат да предизвикат негативна реакция у гражданите и да ги провокират към нерегламентирани действия към ОЛ и/ или охраната:

– агресивно или предизвикателно поведение на охранител- такова може да е чрез вербален /словесен/ и невербален /с поглед, жестове и т.н./ контакт с околните лица от страна на охраната или на ОЛ. Вербално провокиране може да бъде предизвикано от нецензурни изрази, обиден тон, които уронват достойнството и самочувствието на околните. Такива не трябва да се допускат. Невербалните провокации могат да бъдат предизвикани от неприлични жестове, натрапчиво гледане в очите и др. подобно поведение на охраната или на ОЛ, чрез които околните могат да се раздразнят и да решат да преминат към физически контакт с охраната или ОЛ;

– прилагане на физическа сила от охраната към лице в близост до ЗБОЛ, без да съществува реална причина за това- такова поведение /избутване, изблъскване, удари, блокиране и др./, което е непредизвикано от застрашаващо ОЛ поведение, е неприемливо и трябва да се избягва, тъй като поражда възможно огнище на конфликт, особено ако е в рискова среда /заведение, многолюдно място и др./;

– демонстративно носене на оръжие или помощни средства- забранено е от ЗОБВВПИ и от ЗЧОД, но често се практикува от охранители, които не са добри професионалисти и искат да демонстрират особен статут, превъзхождащ този на обикновените граждани. Огнестрелното оръжие се носи в кобур, без патрон в цевта, желателно прикрито под връхна дреха. Помощните средства се носят окачени на колан. Огнестрелното оръжие и помощните средства се вземат в ръка само ако ще бъдат употребени или с превантивна цел- предотвратяване на конфликти или нападения.

 

III. ЗАЩИТЕНОСТ НА ОХРАНЯВАНОТО ЛИЦЕ /ОЛ/

 

Безопасността на ОЛ при действията по лична охрана, осъществявани от охранителния състав на СИЧОД е на първо място- основна задача. Защитеността на ОЛ се обезпечава почти напълно от охраната, като се отчитат и неговите личностни качества и подготовка. Една от основните задачи на синхрона охрана- ОЛ е да се достигне висок праг на доверие у него към действията на охраната и безпрекословно изпълнение на заповедите и разпорежданията й при рискови и кризисни ситуации. Важно е охраната да демонстрира висок професионализъм и пълна лоялност към ОЛ, за да се достигне този висок праг на доверие. Трябва да се знае, че от степента на доверие и готовност за изпълнение на разпорежданията на охраната от ОЛ може да зависи неговия живот. Действията по животоспасяване на ОЛ понякога е въпрос на секунди и при проява на опортюнизъм от страна на ОЛ към действията и заповедите на охраната може да доведе до срив на охранителната схема и сериозен пробив в сигурността.

Освен това, трябва да се убеди ОЛ, че то не трябва да се намесва в действията на охраната, да не я използва като лични помощници и разводачи на членове на семейството и близки хора. Охраната е по график, при нахождение на ОЛ в защитени зони е позиционна, по постове и патрули. Не е допустима намеса на лица извън заетите по договора за охрана в системата за сигурност и охранителната схема.

Изключени са опити на ОЛ да помага на охраната при активни действия. Такова поведение може да предизвика срив в защитата и негативни пробиви в системата за сигурност.

Не се допуска ОЛ да изпраща охраната да извършват каквито и да било действия в негова услуга. Личната охрана касае охраната на физическото тяло на ОЛ и не се допуска то да бъде извън пряко/ косвено наблюдение.

Не се допуска ОЛ да се намесва при определяне на облеклото, помощните средства и огнестрелното оръжие на охраната. Тези въпроси са уговорени и записани в договора за охрана. Не се допускат самоволни промени на никоя от страните по него.

 

1. ЗАЩИТЕНОСТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

При дейността по защита на ОЛ, охраната трябва да спазва мерките за лична безопасност, по въпросите на която е получила инструкции и инструктажи, като се помни, че животът и здравето на ОЛ са от първостепенна важност. Защитеността на охраната се формира от следните фактори:

• – адекватно оборудване за изпълняване на конкретната охранителна задача;

– обезпечаване на добри условия за труд, съобразени със сезона, метеорологичните условия и степента на риск при охрана;

– наличието на стабилна подкрепа, в т.ч. с резервни сили и логистика от СИЧОД;

– приемливи условия на договора за охрана;

– стройна организация на СИЧОД при реагиране на рискови и кризисни ситуации, насочени и към защита на охраната;

– пълноценна и периодични обучения, подготовка, стрелби, тактически занятия и други, насочени към повишаване на квалификацията на всеки охранител;

• – осигуряване на добро материално осигуряване на охранителните екипи;
• – обезпечаване на добро взаимодействие с органите на МВР.

1. ОПАЗВАНЕ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА НАПАДАТЕЛИТЕ ПРИ ИНЦИДЕНТ

Както и ЗЧОД изисква, при прилагане на физическа сила, използването на помощни средства и употреба на огнестрелно оръжие, охраната трябва да се стреми да опазва живота и здравето на лицата, срещу които те се прилагат. Разбира се, при внезапно нападение или похищение над ОЛ, реално може да няма време за предупреждения, легитимиране и извършване на останалите процедури по привеждане към изискванията на закона на използване на тези средства.

Основните положения, които дори и първосигнално трябва да се спазват от охраната са:

– при прилагане на физическа сила, прийомите, ударите и блоковете да не са насочени към жизненоважни органи, да не се достига до средни телесни повреди, освен ако това не се налага при крайна необходимост. Да се избягва душене, изкълчване на стави и др. подобни. Да се набляга на блокове и захвати;

– при използване на помощни средства- палки, ударите и захватите да не се прилагат на жизненоважни места от тялото. Да се избягва душене и удари по главата, шията, корема, зоната на бъбреците и черния дроб, слабините. Удари основно да се нанасят по краката, ръцете и задните части, с цел предизвикване на кратък болеви шок, след който да следва прекратяване на агресивно поведение от страна на лицето. Белезници се поставят при крайна необходимост- задържане. Ръцете винаги се оковават на гърма, с тилна страна на дланите една към друга. Не се допуска стягане на гривните на белезници до спиране на кръвообращението. При трайно оковаване кръвообращението се проверява периодично.

– ако охраната установи, че лице, срещу което са приложени такива мерки се нуждае от медицинска помощ, такава се иска на ЕЕН 112;

– използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие се прекратява незабавно при достигане на целите, които са ги наложили. Не се допуска използване на физическа сила и помощни средства над задържани и оковани лица, които не проявяват съпротива;

– прилагането на физическа сила, използването на помощни средства и употребата на огнестрелно оръжие трябва да са адекватни на оценената от охраната заплаха за ОЛ и за самата нея;

– забранено е използване на груба физическа сила /удари и болеви захвати/, помощни средства и огнестрелно оръжие срещу видимо малолетни лица, бременни жени и лица в неравностойно положение, освен в случаите на неизбежна отбрана и/ или крайна необходимост.

 

ЗАПОЗНАТИ С МАТЕРИАЛА:

 

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

 

Изготвил: Управител на СИЧОД:     ……………………..

 

***

 

(3) Анализ на риска за охраняваното лице.

 

УТВЪРЖДАВАМ

Управител на СИЧОД

…………….

 

АНАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ ЗА ОХРАНЯВАНО ЛИЦЕ

/анализът се изготвя за конкретния договор за лична охрана/

* Анализът се актуализира при промяна в средата за сигурност но ОЛ.

Чл.1. Описание и характеристики на охраняваното лице /ОЛ/

……………………………………………………………………………………………………….

/данни на ОЛ, професия, месторабота, зони на отговорност, които ще посещава и др./

 

Чл.2. Рискове за защитеността на ОЛ, по негови думи и при проведеното обследване

………………………………………………………………………………………………………..

/състояние и степен на заплахи за ОЛ, основни рискове/

 

Чл.3. Определяне на рисковите зони за охраняваното лице /РЗОЛ/

Рисковите зони за ОЛ са:

• при излизане от обекти, в които пребивава,
• при придвижване пеша от обектите до паркирания автомобил,
• при качване в автомобила,
• по време на движение,
• при влизане на територията на обекта, в които трябва да присъства,
• в заведения , места за спорт и отдих,
• при непредвидени случаи.

 

Чл.4. Действия на охраната при обезопасяване на ОЛ в рисковите зони

• при по- сериозни заплахи, изготвяне на периодични охранителни обследвания на територии и маршрути,
• проверка на външните прилежащи зони, входовете и вътрешните пространства на обектите, в които ОЛ влиза,
• проверка и обезопасяване на маршрута на ОЛ от паркирано/ спряло МПС до местоназначението,
• обезопасяване на автомобила, ескорт до излизане от обекта,
• при необходимост- ескорт до пункт, който определи ОЛ,
• обезопасяване и охрана при слизане и качване в автомобила.

 

Чл.5. Определяне на маршрутите за евакуация на ОЛ от охраната при нападение

При нападение ОЛ се охранява в неговия автомобил или в автомобила на охраната. Маршрутите за евакуация се определят и следват от охраната по целесъобразност. Избират се резервни обезопасени маршрути с минимални възможности за нападение /градска инфраструктура/.

 

Чл.6. Определяне на защитеността на автомобилите, които ОЛ използва

Защитеността и обезопасеността на автомобилите на ОЛ се обезпечава от охраната чрез пълен оглед преди качване на ОЛ в тях. При престой охраната следи автомобила и не допуска въздействие върху него или контакти с него от неоторизирани лица.

 

Чл.7. Определяне и изпълнение на мерки за обезопасяване на ОЛ и автомобилите му

Мерките са насочени към гарантиране на безопасността и защитеността на ОЛ и автомобилите, които използва. За личния автомобил на ОЛ е определено паркомясто, което трябва да се поддържа в безопасно състояние, като не се допуска паркиране на други автомобили на него, както и поставяне на предмети, багажи и др., които не са на ОЛ и не са проверени от охраната.

Охраната периодично проверява околната инфраструктура за скрити нападатели, заложени взривни устройства или други заплахи да ОЛ.

Охраната не допуска неоторизирани физически или вербални контакти на лица с ОЛ. При опити за такива, охраната ги пресича, съгласно своите правомощия и компетенции по разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност. При прилагане на физическа сила, използване на помощни средства, употреба на огнестрелно оръжие или задържане на лица, охраната действа съгласно разпоредбите на ЗЧОД и ЗОБВППИ.

Охраната се осъществява чрез периодичен мониторинг на зоната на пребиваване на ОЛ. При тревожно повикване от ОЛ, действа мобилен охранителен патрул, който реагира и предприема необходимите действия по защита на ОЛ. За обстановката незабавно се докладва на Ръководителя на наряда.

 

Чл.8. Рискове, определени от обследванията и от придобита информация от охраната

Охраната събира информация и данни за сигурностната обстановка около ОЛ от различни достъпни източници- медии, интернет, разговори с колеги, съседи и др. лица. Информацията се събира и анализира, след което се внасят необходими корекции в охранителната схема.

 

Чл.9. Общ анализ на изведените рискове и начини за тяхното минимизиране

Най- вероятните рискове за ОЛ са опити за враждебен вербален/ физически контакт с ОЛ, опити за повреждане на автомобила му, възможни по- сериозни посегателства над ОЛ и автомобила- вандализъм или залагане на ВУ, нападения над ОЛ и семейството му.

Тези заплахи се минимизират чрез периодичен обход на МОП на територията на места, които често посещава ОЛ, проверка на автомобила на ОЛ и мястото за паркиране.

 

Дата: ……………………..

 

                               Изготвил анализа:  Управител: …………….

 

***

 

 

(4) Условия и ред за извършване на лична охрана на физически лица в СИЧОД.

 

 

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА В СИЧОД

 

Раздел I.                                                                                                                                                     

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1. Условията и редът за извършване на лична охрана на физически лица от търговци, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) се описва подробно в Глава трета, Раздел първи от НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, в сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.52 от 22 юни 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 10 март 2023 г.

 

Чл. 2. Личната охрана на физически лица е дейност по опазване на телесната неприкосновеност на охраняемите лица от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.

 

Чл. 3. (1) Възложител по договор за лична охрана на физическо лице може да бъде само пълнолетното и дееспособно охраняемо лице.

 

(2) Възложител по договор за охрана на непълнолетно или недееспособно лице може да бъде само законният му представител.

 

Чл. 4. (1) Личната охрана на физически лица се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.

 

(2) За лична охрана на физически лица се използват само моторни превозни средства (МПС), собственост или наети от СИЧОД, наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.

 

(3) В случаите, когато за или при осъществяването на лична охрана на физически лица се използват друг вид превозни средства, охраната се организира в съответствие с изискванията на тази наредба и на нормативните актове, регламентиращи съответния вид транспорт.

 

Раздел II.

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОХРАНА

 

Чл. 5. (1) При сключване или прекратяване на договор за лична охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД, СИЧОД уведомява за това органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността. Уведомяването се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.

 

(2) Когато изпълнението на договора за охрана започва преди срока по ал. 1, уведомяването по чл. 52, ал. 3 ЗЧОД се извършва незабавно.

 

(3) Уведомленията по ал. 1 – 2 съдържат данни за:

1. при сключване на договор за охрана – данни за:

а) дата и номер, ако има такъв, на сключения договор;

б) охранявания обект – имена, ЕГН/ЛНЧ, пол, длъжност, месторабота;

в) постоянния и/или настоящия адрес на охраняемото лице;

г) възложителя по договора за охрана;

д) вида на охраната – въоръжена или невъоръжена /при въоръжена, марка и модел на ОО/;

е) вида на облеклото на охранителния състав – униформено или ежедневно;

ж) датата на фактическото поемане на охраната, ако е различна от датата на сключване на договора за охрана;

2. при прекратяване на договор за охрана – данни:

а) за вида и датата на документа за прекратяване на договора за охрана;

б) по т. 1, букви “а” – “г”;

в) за датата на фактическото прекратяване на охраната.

 

(4) Подаването на документите по ал. 1 и 2 се извършва по електронен път на Портала за електронни административни услуги на МВР или по седалище на СИЧОД чрез областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) до директора на Главна дирекция “Национална полиция” (ГДНП).

 

Раздел III.

ОРГАНИЗИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

 

Чл. 6. (1) За извършване на лична охрана на физически лица управляващият СИЧОД организира и контролира:

1. съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
2. провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който да се отразява в книга за инструктаж;
3. предоставянето срещу подпис на лична идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
4. недопускането на лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация, придобита съгласно чл. 50, ал. 5, т.7 от ЗЧОД.

 

(2) Лицето по ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на следните документи за планиране на личната охрана на физически лица:

1. правила и указания за спецификата на дейността по лична охрана на физически лица, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав;
2. инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност, която съдържа указания за:

а) проява на максимална бдителност за поведението на лицата в близост до охранявания обект;

б) непровокиране с поведението си намиращите се в близост до тях граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства;

в) защитеност на охраняемото лице;

г) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

д) опазване живота и здравето на нападателите при инцидент;

3. изготвянето на маршрутни книжки, в които се отразяват общите и особените задължения на изпълнителите на охранителната дейност, както и друга информация, касаеща осъществяването на охраната при лична охрана на физическо лице;
4. анализ на риска за охраняемото лице;
5. примерни тактически указания за различни ситуации, които включват действия при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на моторното превозно средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без МПС или пътно превозно средство.

(3) Документите по ал. 1, т. 1 – 2 и 4 – 5 се утвърждават от лицата по ал. 1.

(4) Документите по ал. 1 се съхраняват в срок 18 месеца след прекратяване на договора за охрана и при поискване се представят за проверка на контролните органи.

 

Раздел IV.

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНАТА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

 

Чл. 7. Когото охраната по чл. 2 се осъществява с повече от едно лице, изпълнител на охранителната дейност, се определя ръководител на охранителния екип, който организира и контролира дейността на останалите лица.

 

Чл. 8. (1) При извършване на дейността по чл. 2 изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип носят дискретно служебната си идентификационна карта и я представят при проверка от органите на МВР.

(2) Изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип, при извършване на лична охрана на физическо лице, по искане на възложителя по договора за охрана, писмено отразено в договора за охрана или като неразделна част от този договор, осъществяват дейността си в ежедневно облекло без отличителен знак на СИЧОД.

(3) Задължението за извършване на дейността по чл. 2 с отличителен знак на търговеца и униформено облекло или изключението от това задължение се отразява в служебната идентификационна карта на лицата от охранителния състав.

 

Чл. 9. При извършването на лична охрана с МПС се спазват стриктно правилата за движение по пътищата съгласно Закона за движението по пътищата и се съблюдава да не се създават предпоставки за пътнотранспортни произшествия с другите участници в движението.

 

ЗАПОЗНАТИ С МАТЕРИАЛА:

 

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

 

Изготвил: Управител на СИЧОД:     …………………….

 

***

 

(5) Примерни тактически указания за различни ситуации, които включват действия при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на действия при наличие и действия при липса на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на превозното средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без превозно средство;

ж) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД.

 

 

УТВЪРЖДАВАМ

Управител на СИЧОД

…………….

 

ПРИМЕРНИ ТАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ И/ИЛИ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ОХРАНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ СИТУАЦИИ

Указанията са изготвени съгласно изискванията на НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, в сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.52 от 22 Юни 2018г.

В Чл.10 от наредбата е разписано съдържанието на примерни тактически указания за различни ситуации при осъществяване на лична охрана на физически лица, които включват действия на охранителите при:

а) пътнотранспортно произшествие, разграничени на:

– действия при наличие и

– действия при липса

на ранени и/или загинали в пътнотранспортното произшествие;

б) повреда на превозното средство;

в) проблем с комуникациите;

г) нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност;

д) демонстрации, протести, други масови прояви;

е) придвижване без превозно средство;

ж) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД;

 

РАЗДЕЛ 1

Действия на охранителния състав при пътнотранспортно произшествие

 

Чл.1. Действия при наличие на ранени и/или загинали при ПТП

При ПТП, в което има ранени и/или загинали лица, ръководителят на охранителния екип /РОЕ/ трябва да приеме решение относно действията на охраната, като бързо и адекватно оцени оперативната обстановка и прецени рисковете за охраняваното лице /ОЛ/. В случай, че при катастрофата е пострадало ОЛ, то на него се оказва първа помощ и се съобщава на ЕЕН 112 за ситуацията, като се търси помощ от медицински екипи. Охраната на ОЛ предприема мерки по осигуряване на периметър около зоната, в която се намира ОЛ, като ако състоянието му позволява, го премества и позиционира в максимално възможна защитена зона, с оглед предпазване от нападение или детонация на аварирало МПС. След пълното обезопасяване на ОЛ, се допуска член от наряда да огледа обстановката и ако има други пострадали лица, да прецени тяхното състояние и да съобщи на ЕЕН 112 за необходимост от медицинска помощ, след което изпълнява разпорежданията на РОЕ.

При действията на охраната по тази точка, охраната на ОЛ е приоритет! Дори да има други пострадали лица, охраната на ОЛ винаги първо е насочена към обезпечаване на пълна негова безопасност и предприемане на необходимите мерки за оказване на първа помощ, искане на спешна медицинска помощ на ЕЕН 112, обезпечаване на безопасен периметър и разполагане на ОЛ в защитена зона под надеждна охрана. Следва поискване на подкрепление от СИЧОД и предприемане на мерки съгласно ситуацията. Ако полицейски орган изисква оставане на ОЛ на мястото на катастрофата, охраната е длъжна първо да се погрижи за неговото здравословно състояние, като съобщи на полицията здравния му статус и възможността за оставане на място или необходимост от транспортиране в болница от екип на СМП.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

Чл.2. Действия при отсъствие на ранени и/или загинали лица при ПТП

При ПТП, при което няма ранени и/или загинали лица, както и ОЛ не е пострадало, ръководителят на охранителния екип /РОЕ/ трябва да незабавно да приеме решение относно действията на охраната до пристигане на пътна полиция. Бързо и адекватно се оценява оперативната обстановка и преценяват рисковете за охраняваното лице /ОЛ/. Като извод се търси причина за катастрофата, с оглед тя да не е умишлена и част от комплексно нападение над ОЛ. В случай, че при катастрофата видимо не е умишлено причинена и за ОЛ няма рискове, то остава в автомобила под охрана до пристигане на пътна полиция. Ако обаче РОЕ прецени, че катастрофата може да е част от нападение над ОЛ, охраната незабавно го извежда от автомобила и по максимално защитен маршрут го позиционира в зона с възможност за адекватна защита. Охраната се формира в защитна конфигурация, с оглед протекция на ОЛ от всички направления. Препоръчва се това да става до масивни елементи от градската инфраструктура и среда.

Паралелно с позиционирането на ОЛ в защитена зона и изграждане на адекватна охранителна схема около нея, РОЕ иска подкрепление от СИЧОД, като описва точно ситуацията. Ако автомобилът е повреден и не може да продължи движение, РОЕ изисква нов автомобил, в който охраната прехвърля ОЛ и продължава движение по резервен маршрут /след приключване на полицейските действия/. Ако автомобилът на ОЛ може да продължи движение, охраната предприема движение след разрешение на полицейския екип на пътна полиция. В случай, че се налага оформяне на документация, РОЕ определя един от охраната да остане и да съдейства на полицията, като останалите продължават движение към крайната дестинация, като се движат максимално внимателно и избягват рискови ситуации.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

РАЗДЕЛ 2

Действия на охранителния състав при повреда на транспортното средство /ТС/ по време на движение

 

Чл.3. Повреда на транспортното средство, причинена от нападатели

При повреда на транспортното средство по време на движение, РОЕ трябва бързо да оцени възможността това да е диверсия, насочена към спиране на ТС и нападение над ОЛ. Повреда но ТС означава, че то спира своето движение и ОЛ може да стане цел на нападатели, които най- вероятно следват автомобила, за да атакуват ОЛ при повреда. Задача на охраната е постоянно да води мониторинг за ТС, които следват ОЛ. Ранното разкриване на такива „опашки“ се достига при натрупан опит и добра наблюдателност на шофьора и РОЕ. При такава ситуация, възможностите са:

1. Забелязан е преследващ автомобил и ТС на охраната дава повреда, в следствие на която трябва да спре движение. Ако движението трябва да спре незабавно, охраната предприема следните действия:

– ОЛ, което е на задно дясно място /по посока на движение/ приема положение, което го прави максимално защитен от външна атака /огнестрелно оръжие/. Охраната го покрива с бронежилетка и следи ТС на нападателите, като предприема адекватна отбрана, вкл. и с употреба ва огнестрелно оръжие /ОО/, при неизбежна отбрана или крайна необходимост. За ситуацията незабавно се съобщава на ЕЕН 112 и на СИЧОД Иска се подкрепление. РОЕ предприема действия по изваждане на ОЛ от атакувания автомобил и го отвежда в защитено място /възможно е с прибежки или пълзешком/. ОЛ трябва да е с бронежилетка. Останалите охранители действат по отразяване на нападението и защитават зоната на укриване на ОЛ.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

Чл.4. Повреда на транспортното средство, причинена от техническа неизправност

При техническа повреда на ТС, РОЕ преценява типът на повредата и ако той е сериозен и тя не може да бъде отстранена в рамките на 2-3 минути от член на охранителния екип, се обажда на СИЧОД за изпращане на друго ТС. В периода на изчакване на замяната ОЛ е под охрана, позиционирано в безопасно място /в автомобила или в близост до него/. След пристигане на новото ТС, член на охранителния екип остава с повреденото ТС до предприемане на неговата евакуация, а останалият екип плюс новия охранител, който е докарал автомобила продължават движение към крайната дестинация на маршрута. Задължително се изследва причината за повредата и тя се анализира, с оглед установяване на възможни злоумишлени действия.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

РАЗДЕЛ 3

Проблем с комуникациите

 

Чл.5. Умишлен саботаж на комуникациите

При саботаж на комуникациите, злоумишлени лица целят прекъсване на връзката на охранителния екип със СИЧОД, което най- вероятно сочи към признаци на предстоящо нападение над ОЛ. Срив в комуникациите може да бъде причинен чрез заглушаващи устройства с различна мощност. Установяване на такива целенасочени действия се извършва чрез проверка на наличните комуникационни устройства на охраната и на ОЛ. Ако всички те не функционират, това явно показва, че е налице източник на външно въздействие. При този случай, РОЕ трябва да предприеме самостоятелни мерки по повишаване на степента на охрана над ОЛ, като незабавно разпореди на шофьора да спре автомобила на достатъчно защитено място /оживена зона, пред полицейско управление, на паркинг с контрол на достъпа и др./. След спиране, охраната обезпечава защитеността на ОЛ, като определен от РОЕ охранител се изпраща за осъществяване на връзка със СИЧОД от работещо комуникационно устройство, като се иска подкрепление.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

Чл.6. Технически проблем с комуникациите

Такъв проблем може да възникне от различни аварии и повреди в доставката на мобилни комуникации /токови удари, повреди в разпространението на сигнала и зоната на обхват/, но рядко и трите мобилни оператора да аварират едновременно. При такива случаи охраната в движение продължава, като се усилва вниманието по направление ранно откриване на следящи ТС или евентуални засади.

Ситуацията и действията на охраната се описват в докладна до управителя на СИЧОД. Ръководни роля при управление на ситуацията и действията на охраната играе РОЕ и ръководителят на охранителната дейност.

 

РАЗДЕЛ 4

Нападение на охраняваното лице и/или на извършител на охранителната дейност

 

Чл.7. Нападение над охраняваното лице

Нападение над ОЛ може да бъде извършено по време на движение пеша, по време на транспортиране в ТС или в зони на негово пребиваване.

 

1. Нападение над ОЛ по време на движение пеша

Придвижване на ОЛ пеша при охрана се извършва:

– при придвижване от зона на пребиваване към автомобил,

– при придвижване от една зона за пребиваване до друга зона.

При движение пеша на ОЛ охраната го придружава, като може да формира различни защитни формации. Целта на тези формации е да се достигна добра превантивна защита на ОЛ, с оглед ранно пресичане на опити за нападение над него. Не трябва да се забравя, че при извършване на охранителното обследване охраната е трябвало да определи рисковите зони за възможно нападение, като съответно предприеме мерки те да бъдат покрити при движение на ОЛ през тях. Такива зони са стълбища, входове, пешеходни зони и др. Заплахите могат да са от непосредствено физическо нападение чрез физическа сила, с хладно или огнестрелно оръжие. Тези нападения се характеризират с наличието на физически присъствие на нападател/ нападатели в непосредствена близост до ОЛ. Такива деяния са особено опасни, предвид краткото време за реагиране на охраната, особено когато нападателите са прикрити и се сливат с околните хора. При резултат от оценката на риска за ОЛ, сочещ повишаване на заплахата /закани за физическа саморазправа, поръчителство за нападение и др./, охраната трябва да се движи в плътна формация около ОЛ, с оглед защитата му от всички направления от къса дистанция. При такива действия се изисква ОЛ да е с бронежилетка /препоръчва се дискретна/.

При текущо нападение РОЕ оценява обстановката и незабавно разпорежда поемане на нападението от част от екипа, като останалата част извежда ОЛ от „червената зона“ и го позиционира в защитена зона, като паралелно се иска подкрепление от СИЧОД и се съобщава на ЕЕН 112 за ситуацията.

При нападение над ОЛ от дистанция или с използване на ВУ /граната или СВУ/, ролята на охраната ще е предприемане на действия, зависещи от първите ходове на нападателите. При стрелба с ОО от дистанция /снайперист или друг стрелец/, огънят може да е от единичен изстрел или от автоматично оръжие. При двете положения, охраната трябва незабавно да изтегли ОЛ от зоната на поражение, като го позиционира зад стабилно укритие, а ако то е поразено, да го извлече до такова. Допуска се охраната да отговори на стрелбата, само ако това не носи заплаха за хора, намиращи се в близост до зоната на поражение. Незабавно се съобщава на ЕЕН 112 за случая и се предприемат марки по недопускане на нападателите в близост до ОЛ. При прекратяване на нападението, охраната не извежда ОЛ до пристигане на органите на полицията и получаване от тях на сигнал „отбой“.

 

2. Нападение на ОЛ по време на транспортиране

Характерното за този вид нападения е, че то може да бъде извършено по следните начини:

– от преследващ автомобил;

– от член на охранителния екип;

– чрез ОО от засада по маршрута на движение на ОЛ;

– чрез заложено ВУ;

– чрез атака с дрон.

Да се има предвид, че нападатели могат да създадат изкуствени прегради през ТС на ОЛ /катастрофи, път в ремонт, паднали дървета и др./.

Нападение от преследващ автомобил може да се осъществи чрез стрелба с ОО или чрез удар на автомобилите „таран“. В двата случая нападателите целят спиране на движението на автомобила на ОЛ, с последваща задача да му нанесат щети при визуален или непосредствен контакт. Възможна е употреба на късоцевно ОО, на автоматично ОО, на гранати или ВУ.

Действията на охраната трябва да са насочени към ранно откриване на преследващ автомобил и недопускане на контакт на ТС. Търси се защитена зона за спиране, организиране на защитна охранителна схема и отблъскване на нападението с максимална защита на ОЛ. Незабавно се съобщава на ЕЕН 112 и на СИЧОД. Иска се подкрепление.

Саботаж и нападение над ОЛ от член на охранителния екип трябва да се избягва чрез постоянен мониторинг на охранителите. Ролята на ръководителя на охранителната дейност е да следи за поява на доходи и стандарт на живот у персонала, който не съответства на получаваните от тях заплати и други законни доходи /наследство, наеми и др./. Освен това трябва да се следи членовете на охранителните екипи да не са хазартно, нарко, алкохолно зависими или да имат други вредни навици, които могат да бъдат използвани от злонамерени лица, за да накарат служителят да извърши престъпление в тяхна полза.

Нападение от засада по движещо се ТС на ОЛ е често използван прийом от престъпния контингент. Множество примери от близкото минало дават основание такива възможности да бъдат взимани под сериозно внимание при анализиране на рисковете за ОЛ. Нападенията от засада с ОО могат да са чрез изстрел от снайперист, чрез откриване на стрелба от лице, което е  в близост до пътя на ОЛ, както и в по- редки случаи чрез изстрел от гранатомет или чрез хвърлена граната/ друго взривно или запалително устройство/ средство по автомобила на ОЛ.

Нападение чрез заложено ВУ може да се осъществи чрез предварително заложено ВУ в автомобила и задействане по време на движение или чрез залагане на доста по- мощно ВУ /възможно с добавени поразяващи елементи/ по маршрута на движение. И в двата случая нападателите целят чрез ударната вълна, основните и допълнителните поразяващи елементи да причинят наранявания и/или смърт на ОЛ. При този вид нападения охраната може да противодейства единствено чрез постоянна проверка на ТС с огледало и детектори за ВУ преди тръгване, както и чрез постоянен контрол на ТС при паркиране и престой.

Нападение чрез атака с дрон е изключително опасно и невъзможно за ранно откриване. Задачата на охраната е да предприеме маневри с ТС на ОЛ, с цел избягване на контакт с дрона или отклоняване на пуснато от него ВУ. Да не се спира ТС по никакъв начин. Търсят се защитени места за спиране- под гъсти дървета, в тунели или в закрити паркинги. Времето за реагиране е малко, поради трудното ранно откриване на дрона. Охранителите трябва да се ориентират по звука и да го открият визуално в движение, през прозорците на автомобила, след което да насочват шофьора за резки маневри.

 

Чл.8. Нападение над охранител 

Нападение над охранител в контекста на разглеждания материал може да бъде извършено само по време на работа, когато той е длъжностно лице при изпълнение. Нападенията над охранител могат да са два вида:

– при нападение над ОЛ;

– нападение над охранител без присъствие на ОЛ.

Трябва да се разбира, че всички хипотези за нападение над охранител водят към една цел- осъществяване на подготвен план за нападение над ОЛ.

Нападение над охранител по време на фактическа охрана на ОЛ може да има за цел да затрудни или да неутрализира възможността на охранителя да противодейства на нападение над ОЛ или да отвлече вниманието на охраната от предстоящо нападение над ОЛ. При такива действия нападателят най- вероятно ще определи или слабо звено в наряда, или охранител, който е в най- неизгодна за нападателя позиция, с оглед улесняване на нападението над ОЛ. При изследване и анализ на подобни хипотези, трябва да се отчитат множество фактори, някои от които са: формация на охранителния екип, оборудване на екипа и ОЛ, действаща охранителна схема, маршрут на движение на формацията и т.н. Очевидно, параметрите, които влияят на избора на нападателите са много и се променят динамично във времето и на терена. Те трябва да бъдат отчетени при изготвяне на портфолиото на охраната, както и при анализа на риска за ОЛ.

Нападение над охранител без фактически в този момент да охранява ОЛ означава предимно, че нападателите имат подготвен план, на който конкретният охранител пречи. При такова събитие трябва внимателно да се проиграе охранителната схема, за да се разбере какво точно подготвят нападателите и това направление да се усили по дискретен начин, така че нападателите да не разберат готвения капан. Друга възможност за нападение над охранител е стремеж на нападателите да добият определена информация, касаеща ОЛ, която им е необходима за извършване на нападение над него.

При нападение над РОЕ, очевидно нападателите целят да дестабилизират управлението на охранителния екип, с цел по- лесно да достигнат до незащитена зона на ОЛ. При замяна на РОЕ, новият ръководител трябва да има не по- малък опит и подготовка, с оглед ясната предстояща атака над ОЛ.

 

РАЗДЕЛ 5

Действия на охраната при демонстрации, протести и други масови прояви

 

Чл.9. Въздействие над състоянието и степента на сигурност /ССС/ на ОЛ при масови прояви

Масовите прояви се характеризират с висока концентрация на хора или транспортни средства в ограничени зони. Проявите могат да са стационарни или движещи се, пешеходни, на превозни средства и комбинирани. При масови прояви /митинги, шествия, демонстрации, протести и др./ въздействие над ССС на ОЛ ще има, само ако маршрута му на движение преминава в близост или през събраните участници, както и при действия на полицията, които ограничават определени зони за движение. Предвид високия градус на емоционалност/ агресия на участниците в проявите, РОЕ задължително променя маршрута или движението на охраната и ОЛ, с оглед пълно избягване на контакт с тях. При по- мащабни прояви, когато е невъзможно контакт с тях /пряк или пряк-близък косвен/, РОЕ отменя движението на ОЛ и го отвежда в защитена зона. Единствен вариант за придвижване на ОЛ при наличие на масови прояви, когато това е задължително и не може да се отмени, е с ескорт и съдействие от страна на полицията /с договор за полицейска защита/.

 

РАЗДЕЛ 6

Действия на охраната при придвижване без превозно средство

 

Чл.10. Придвижване при охрана на ОЛ без превозно средство

Охрана на ОЛ в пеши режим има предимства и недостатъци. Предимствата се базират на по- широкия спектър от възможно реагиране при застрашаване на ОЛ, с оглед избягване на привързване към определени маршрути, инфраструктура и др. Охраната при придвижване се осъществява от различен брой охранители, формирани в различен вид конфигурации, зависещи от степента на риск за ОЛ. Освен конфигурациите, важно условие за обезпечаване на сигурността на ОЛ е и дистанцията, която охраната трябва да спазва при движение на ОЛ пеша.

Охранителните екипи при пеша охрана на ОЛ могат да са от 1 до няколко служители, поддържащи различна дистанция и построени в различни конфигурации- двойка, триъгълник, ромб или каре и т.н. Освен тези условия, охранителната схема при по- рискови ОЛ, както при ВИП и ВПЛ може да мъде многослойна, построена на ешелони- външен кръг, вътрешен кръг, изнесен периметър, резервни сили, логистично обезпечение и др.

Важно при охраната на ОЛ пеша е правилно и грамотно да се построи охранителната схема, която да се интегрира в елементите от системата за сигурност в зоните на отговорност.

 

РАЗДЕЛ 7

Действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД

 

Чл.11. Същност, правна регламентация, условия и ред за използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие

 

Прилагане на физическа сила

Прилагане на физическа сила е допустимо за целите на защита на ОЛ, както и за самозащита на член на наряда при изпълнение. Освен притежаваната от всеки индивид енергия към физическата сила трябва да се причислят и придобитите вследствие на обучение технически умения за прилагане на елементи от бойно- приложните видове спорт, предназначени за самозащита и предотвратяване на нападения на ОЛ от противоправни посегателства.

Охранителният състав на СИЧОД, охраняващ ОЛ има право да прилага физическа сила само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1 от ЗЧОД, а именно когато охранителният състав от наряда задържа лице в ЗБОЛ при следните хипотези:

1. при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в ЗБОЛ;
2. когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на намиращите се в ЗБОЛ лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество на ОЛ.

Прилагането на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя. Прилагащият физическа сила член на наряда взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена. Прилагането на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Най- често прилагането на физическа сила от охранителния състав на наряда е приложимо при наличието на следните фактически обстоятелства:

1. За пресичане на действия, застрашаващи здравето и/или живота на охраняваното лице;
2. За задържане на лица, извършили или извършващи престъпление в ЗБОЛ;
3. За предотвратяване на действия, създаващи опасност за живота и здравето на намиращите се в ЗБОЛ лица, лично охраняваните лица или увреждане на тяхното имущество;
4. За прекратяване на агресивни противодействието на законните изисквания на охранител, свързани с дейността му по личната охрана на лица;
5. При защита от нападения срещу охраняваното лице, срещу охранителя или други лица в ЗБОЛ.

 

Използване на помощни средства

В непосредствената си дейност по защита на ОЛ, охранителят може да използва предвидените в ЗЧОД помощни средства, които са:

1. Фабрично изработени белезници;
2. Каучукови, пластмасови и щурмови палки;
3. Електрошокови палки и устройства.

Тези помощни средства спадат към категорията на активните средства за защита.

Белезниците са предназначени, за ограничаване движението на крайниците на правонарушител, с цел да не се допусне бягство, активно противодействие на охраната, както и да нарани себе си или други лица.

При използване на белезници:

– Е недопустимо използването им за причиняване на болка на нарушителя или нарушаване на нормалното кръвообращение на крайниците;

– Поставянето на белезници на опасни правонарушители трябва да се извършва от най- малко двама охранители, като единият ги поставя, а другият осигурява неговата безопасност.

При поставяне на белезници:

– Не се допуска нанасяне на удар с белезниците по китката на ръката;

– Не се допуска поставяне на белезниците едновременно на ръката на охранителя и нарушителя, което ще доведе до невъзможност последният да бъде контролиран;

– Не се допуска поставянето на белезниците отпред, с изключение на пасивно поведение на нарушителя или очевидна физическа невъзможност за нападение;

– В случаите когато охранителят е въоръжен с огнестрелно оръжие, то кобурът с оръжието трябва да бъде разположен откъм далечната страна по отношение на лицето, на което се поставят белезниците;

– При закрепване на белезниците на задържано лице към неподвижни предмети в служебните помещения, това трябва да се предхожда от проверка на здравината им.

Предварителна подготовка за използване на белезници от охранителя:

– Белезниците винаги да се носят в специално определен за целта калъф, надеждно закопчан;

– Калъфът с белезниците се поставя на постоянно място на колана, откъм силната ръка;

– Изваждането на белезниците трябва да бъде бързо и лесно;

– При поставянето им в калъфа трябва да се внимава съединителните халки да са откъм горната част, а подвижната им част надолу;

– Белезниците трябва да са разположени винаги с подвижната им част към пръстите на ръката;

При поставянето на белезниците да се имат в предвид следните мерки за безопасност:

– При поставяне на белезници оръжието на охранителя, който ги поставя трябва да е в кобура;

– Подхождането към нарушителя е странично и откъм гърба;

– При придвижване трябва да се запази готовност за защита и отблъскване на нападение;

– През цялото време трябва да се осъществява контрол върху белезниците;

– При поставянето на белезници трябва да се дават кратки и ясни разпореждания, след които се пристъпва към поставянето им в зависимост от поведението на нарушителя (изправен и без опора- когато лицето не е агресивно; в положение „триъгълник“, с опряна глава на стабилна опора и силно изнесени назад крака, както и легнали с лице към земята- лица, които оказват съпротива);

– След поставяне на белезниците незабавно се прави външна проверка на лицето в областта на кръста чрез опипване за опасни предмети и оръжие. Същото се прави в областта на подмишниците, гърба, шията, бедрата и глезените. При наличие на хладно или огнестрелно оръжие то се изземва, като охранителят е с гумени ръкавици, след което се описва в протокола за предаване на задържано лице;

– На лице с поставени белезници задължително се организира наблюдение, в това число и когато се намира в служебно помещение;

– Заловеното лице не се държи с белезници повече от един час без задължителна проверка за наличие на нормално кръвообращение в крайниците;

– Да се има предвид, че надеждността на белезниците не може да е гарантирана, тъй като някои опитни нарушители се освобождават чрез заучени похвати или със скрити у тях нерегламентирани отключващи предмети.

Гумените, пластмасовите и щурмовите палки са предназначени за пресичането на застрашаване на сигурността на ОЛ с хладно оръжие, опасни предмети и средства, при пряко нападение над ОЛ или член на охраната, при задържане на лица, което оказва силна съпротива и тя не може да бъде преодоляна по друг начин. Щурмови палки се използват в краен случай, предвид силните поражения, които могат да нанесат на човешкия организъм.

При използване на гумени, пластмасови и щурмови палки:

Палките се носят на подходящо постоянно място и по начин, осигуряващ удобен достъп за  използване, като се вземат мерки за контрол над тях, за да не бъдат отнети от други лица. Ударите с палка се нанасят по възможност върху мускулите на крайниците, за да се неутрализира действието на агресивните нарушители. Ударите не трябва да се насочват към главата, лицето или друго уязвимо място на нарушителя.

Най- често използването на помощни средства от охранителите е приложимо при наличието на следните фактически обстоятелства:

1. За задържане на лица, извършили престъпление в ЗБОЛ;
2. При защита от нападения срещу охраняваното лице, срещу охранителя или други лица в ЗБОЛ.

Използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.

Използващият помощни средства взема всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Използването на помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

Употреба на огнестрелно оръжие

Охранителният състав от наряда има право да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс. При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.

За всеки случай на използване на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие охранителят изготвя писмен доклад до ръководителя на охранителната дейност.

При изпълнение на функциите си охранителите могат да използват лични предпазни и защитни средства(специални обувки, средства за защита на ръце, лакътни и коленни стави, средства за защита на очите, главата, тялото и т.н.).

Правна регламентация

Използването на огнестрелно оръжие от охранителите може да става само в условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, предвидени в Наказателния кодекс.

 

Употреба на огнестрелно оръжие /ОО/:

За да бъде правомерно използването на ОО, трябва да са изчерпани всички други възможности за неутрализиране на нападателя. Ето защо използването му за постигане на законосъобразните цели се определя като „крайна мярка“.

От организационна и тактическа гледна точка при използването на ОО, охранителите трябва да се ръководят от някои основни правила.

Подготовка на ОО за употреба:

– откопчаване на кобура;

– поставяне на ръка върху оръжието;

– зареждане и поставяне оръжието на предпазител;

– вземане в ръка с готовност за правомерно използване (без поставяне на пръста върху спусъка).

При използване на ОО охранителят трябва да се ръководи от няколко основни правила и препоръки:

– оръжието се използва само след идентификация като охранител (с лична идентификационна карта, значка и др.);

– отправя се ясно и разбираемо устно предупреждение за намерението да се използва ОО (например: „Стой! Охрана! Ще стрелям!“). Предупреждението може да бъде последвано от предупредителен изстрел във въздуха, който се определя като последно предупреждение;

– изключение от горното правило са случаите, в които има внезапно нападение с ОО или заплаха с такова от страна на нарушителя;

– при използването на ОО по възможност трябва да се пази живота на лицето, срещу което се използва;

– недопустимо е при използването на ОО да бъдат нанесени вреди на трети лица, които нямат отношение към извършеното деяние;

– след използването на ОО се оказва първа медицинска помощ на пострадалите. В случай на настъпила смърт незабавно се уведомяват органите на МВР и се осигурява охрана на местопроизшествието до пристигането на полицейските служители;

– за всеки случай на използване на ОО се изготвя писмен доклад до ръководителя на охраната, като екземпляр незабавно се предава на органите на МВР. В доклада се посочват обстоятелствата, свързани с използването на ОО:

1. кога, къде, при наличието на каква фактическа обстановка е възникнала необходимостта;
2. срещу кого е използвано;
3. какви действия са предприети;
4. какви вреди са настъпили;
5. колко изстрела са дадени;
6. има ли пострадали други лица и какви мерки са предприети по-нататък;
7. ако лицето е заловено, използвани ли са физическа сила и помощни средства и какво е било поведението на лицето- оказало ли е съпротива и в какво се изразява тя (например: ако е било въоръжено, с какво оръжие и какви действия е предприело по отношения на кого); има ли установени свидетели, кои са те и какви са показанията им; кой и кога е бил уведомен за инцидента и т.н.

– не се използва ОО в случаите, когато могат да пострадат други (трети) лица, работещи в обекта или граждани. Това е особено актуално при осъществяване на охрана в затворени помещения, както и в случай на вземане на заложници;

– недопустимо е използването на ОО срещу видимо малолетни и бременни жени, освен в случаите на въоръжено нападение срещу охранявани лица и лица в ЗОБЛ, което не може да се предотврати по друг начин.

Чл.12. Цел на използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие

Основната цел е предотвратяване или пресичане на извършване на нападение над ОЛ, както и задържане на извършителя. Друга правова възможност за прилагане на физическа сила, използване на помощни средства или употреба на ОО е за пресичане на текущо тежко престъпление в района на ЗБОЛ.

Използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие е допустимо, когато не е възможно да се изпълнят служебните задължения по друг начин- отблъскване на внезапно нападение над ОЛ или член на наряда със съответни действия, залавяне на правонарушител в момента на извършване на престъпление в ЗОБЛ. При тези си действия охранителят трябва да спазва изискванията на Наказателния кодекс за институтите на неизбежната отбрана и крайната необходимост, като трябва задължително да се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя.

Към обстоятелствата, характеризиращи обстановката при извършване на дадено правонарушение се отнасят условията, съпътстващи извършването му. Към тях спадат: мястото на извършване(публично, жилищно, изолиран район и т.н.); времето и часът- светлата или тъмната част от денонощието; сезонът, през който се извършва; наличието или отсъствието на хора, тяхното поведение и отношение към извършеното правонарушение и т.н. Характерът на нарушението се определя и от неговата социална значимост (административно, престъпление и др.). Необходимо условие за прилагане на физическа сила, използване на помощни средства или употреба на ОО е характерът на нарушението трябва да е престъпление. Оценката на личността на нарушителя се определя от това доколко той представлява опасност, какви са силата и активността на оказваното от него противодействие, неговата възраст и физически качества, психологическото му състояние, вероятността от притежавано оръжие и използването му и т.н.  Категорично изискване на закона е, че физическа сила помощни средства и ОО се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

При използване на физическа сила и помощни средства охранителят трябва да пази живота и здравето на лицето, срещу когото са насочени. Прилагането им се преустановява веднага незабавно след постигане на целите на приложената мярка.

Забранено е използването на физическа сила и помощни средства срещу малолетни лица и бременни жени, освен в случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост.

 

ЗАПОЗНАТИ С МАТЕРИАЛА:

 

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

 

Изготвил:

Управител на СИЧОД:     ……………………..

 

***

 

(6) Инструкция за действия на ръководителя/ изпълнителя на частна охранителна дейност при лична охрана, осъществявана с ескорт на автомобил, в който се намира охранявано лице, без присъствие на охранител в него.

 

 

УТВЪРЖДАВАМ

Управител на СИЧОД

…………….

 

ИНСТРУКЦИЯ

ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЕКИПИ НА СИЧОД ПРИ ЕСКОРТ НА АВТОМОБИЛ, В КОЙТО СЕ НАМИРА ОХРАНЯЕМО ЛИЦЕ /БЕЗ ПРИСЪСТВИЕ НА ОХРАНИТЕЛ В НЕГО/

 

В рамките на планираните мерки за осъществяване на лична охрана на физически лица, които пътуват в автомобил без присъствие на охранител в него и са ескортирани от автомобил, в който се намира личната охрана, с оглед справяне с възникнали рискови и кризисни ситуации, предизвикани от различни престъпни и/или природни въздействия, охранителите на СИЧОД трябва да предприемат определени адекватни действия, насочени към защита на лицата, и автомобила, в който се движат.

 

1. ОБЩИ ВВОДНИ ДАННИ

 

* Приети съкращения:

Охраняемо лице- „ОЛ“;

Състав на охранителния екип- „наряд“;

Водещ автомобил- „пилот“ или „ПЛТ“;

Водим автомобил- „пасажер“ или „ПСЖ“;

Основна траектория на движение- „основен маршрут“;

Резервна траектория на движение- „Резервен маршрут“;

 

Чл.1. Инструкцията е насочена към следната конфигурация ескорт

1. Брой на автомобилите в колона- 2 /пилотен и пасажер/;
2. Охраняващият автомобил е водещ, охраняемият автомобил е водим;
3. В охраняващият автомобил е разположена личната охрана, във водимият се намира охраняемото лице;
4. Ситуации, при които се преминава по резервен маршрут;
5. Действия на наряда при пробиви в сигурността, рискови или кризисни ситуации.

 

1. ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ НА ЕСКОРТА

 

Чл.2. Преди и по време на ескортиране се изпълняват следните действия:

1. Преди потегляне се провежда инструктаж на водачите на пилота и пасажера, в които се определят:

– минимална и максимална скорост на движение при обикновени и рискови условия,

– поддържаната дистанция,

– постоянният и резервният маршрути,

– условни сигнали при различни ситуации,

– начин за водене на радиовръзка,

– поведение при различни ситуации /ПТП на пътя, ПТП на ПЛТ или ПСЖ, авария на пътя, авария с ПЛТ или ПСЖ, нападение над ПЛТ и/или ПСЖ, действия при затваряне на части от пътното платно по маршрутите, смяна на ПЛТ и/или ПСЖ, проверка от пътна полиция и др./.

2. Проверяват се автомобилите от ескорта за заложени ВУ.
3. Уточнява се охраната на ОЛ при различни ситуации на пътя, описани в т.1, като главна задача на охраната е защита на неговата телесна неприкосновеност от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
4. Проверява са готовността на пилота и пасажера за движение /техническо състояние, нива и достатъчност на консумативи, оборудване с необходимите средства за защита, наличие на необходимата документация, наличие и пълнота на помощните средства на охраната, готовността на огнестрелното оръжие и боеприпасите/ или ако това е направено предварително, отговорните лица докладват за готовността на автомобилите.
5. Проверяват се средствата за радиовръзка /техническа изправност, зареденост на батериите и др./, провежда се контролен разговор от автомобилите.
6. Съгласуват се действията на охраната с действия на екипи на МВР, ако такива са задействани.
7. При необходимост оборудват автомобилите с указателни табели и друго оборудване.

 

III. ДЕЙСТВИЯ НА ЕСКОРТА ПРИ ПРОБИВИ В СИГУРНОСТТА

Чл.3. Възможни пробиви в сигурността на ескорта при движение

Най- вероятните пробиви в сигурността при движение на ескорта са насочени към посегателства над охраняемото лице. С оглед на това положение, основната задача на охраната е да не допусне евентуални опити да достигнат целта си и да доведат до негативни въздействия над телесната му неприкосновеност.

Такива пробиви в сигурността могат да са:

3.1 Предизвикани или случайни пътно транспортни произшествия– причината може да бъде различни, от умишлена до случайна, като действията на охраната и при двете случая е еднотипна и насочена към защита на ОЛ, съгласно обстановката. Да се предвидят вторични ефекти от ПТП, като запалване или взрив на автомобили, като при такива възможности ОЛ трябва да се изведе под охрана до безопасно място и там да бъде охранявано. Да се извика резервен автомобил за подмяна на пострадалия. ОЛ да се настани в него под надеждна охрана. При необходимост на ОЛ да се облече бронежилетка.

3.2. Техническа авария на един от автомобилите– при авария на ПЛТ, охранителят се премества в ПСЖ автомобил и движението се продължава. При авария на ПСЖ, ОЛ се премества в ПЛТ и движението продължава. Спазват се мерките за защита на ОЛ.

3.3. Пряко въоръжено нападение над ескорта е пряка и непосредствена заплаха за ОЛ и останалите лица в ескорта. Въоръжено нападение над колоната може да има различни цели, които в момента му не се анализират, а охраната трябва незабавно да предприеме следните действия: в случай, че в резултат на нападението автомобилите не са пострадали, незабавно се увеличава скоростта на движение, скъсява се дистанцията и незабавно се информира ЕЕН 112 за ситуацията. Изпълняват се указанията на оператора до контакт с органите на МВР, които издават съответни разпореждания относително по- нататъшните действия на охраната. Основната задача е защита на ОЛ.

3.4. Нападение над ОЛ от дистанция с огнестрелно оръжие– при такива ситуации най- вероятно стрелците ще са 1 или 2, разположени на удобни за тях места, с пряка видимост към движещите се ПЛТ и ПСЖ. Възможни са следните варианти:

– нападение над ПЛТ, с цел неутрализиране на охраната, ако целта е захват на ОЛ;

– пряко нападение над ПСЖ, ако целта е физическо отстраняване на ОЛ.

Стрелбата може да се осъществи с огнестрелно оръжие, вкл. снайперски винтовки или гранатомет. При вариант на унищожаване на ПЛТ, водачът на ПСЖ трябва да предприеме мерки по избягване на уцелване на автомобила, като потърси начини да го обезопаси /прикритие в заслон, в трафика, чрез промяна на директорията и скоростта на ПСЖ и др. възможни/. При унищожаване на ПСЖ и ранено ОЛ, съответно автомобилът ще спра и охраната трябва незабавно да предприеме действия по извеждане на ОЛ от ПСЖ, като внимава да не усложни нараняването, след което да прикрие надеждно ОЛ и да предприеме неговата защита. Незабавно се информира ЕЕН 112 за ситуацията и се следват указанията. При убито ОЛ охраната предприема действия по личната си защита и осигуряване на местопроизшествието. При всички случаи се информира ЕЕН 112.

3.5. Принудително сработване на взривно устройство– ВУ може да бъде заложено в някой от автомобилите на ескорта или в близост до пътното платно, по маршрута на движение. При всички случаи ВУ може да е заложено със следните цели:

– спиране на движението на ескорта без големи щети на ПСЖ,

– унищожаване на ПЛТ и отвличане на ПСЖ,

– унищожаване на ОЛ в ПСЖ,

– унищожаване на ескорта.

При всички положения предварителното откриване на заложено ВУ може да бъде установено, само ако е монтирано или прикрепено в някой от автомобилите на ескорта. Установяването се извършва с техническо средство „огледало за проверка на МПС“, като внимателно и подробно се оглажда дъното, двигателния отсек, трансмисията и други достъпни външни зони на автомобилите. Следва проверка на салона, багажника и на намиращите се в автомобилите оборудване, багаж и предмети.

При залагане на ВУ по маршрута на движение, откриването му е практически много сложно, освен ако преди ескорта не е правено подробно периодично обследване на прилежащите територии. Такава практика се прилага при данни за висок риск на посегателства над ОЛ, както и при ескорти на ВПЛ, но качественото изпълнение на такива обследвания и изготвяне на портфолио на маршрута изисква сериозен ресурс, познания и обучен персонал от охранителното дружество.

3.6. Спиране на ескорта от лица с престъпни намерения, преоблечени като служители на полицията– целта на такива престъпници би била под маскировката на полицейски патрул да спрат ескорта, да неутрализират охраната и да достигнат до ОЛ, като в последствие предприемат спрямо него своите престъпни намерения. Такива случаи са сложни за еднозначно реагиране, тъй като при много добра маскировка, охраната трудно ще различи измамата, за да предприеме адекватни мерки. При такива случаи охраната трябва да информира ЕЕН 112 за ситуацията и да иска потвърждение за истинността на полицейския патрул. Ако се окаже, че това е престъпна операция, се предприемат адекватни мерки за защита на ОЛ, като операторът на ЕЕН 112 остава на пряка връзка, за да е в течение на текущите събития.

3.7. Опити за спиране на ескорта от пътни работници– Охраната трябва бързо и адекватно да вземе решение дали това са истински служители на пътноремонтни организации или е капан, целящ да спре ескорта. Препоръчваме при най- малкото съмнение ескортът или да продължи, ако е възможно или да обърне и да се върне в авариен режим. Решението се взема според обстановката. Главната задача е обезопасяване на ОЛ.

 

1. IV. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

 

Чл.4. Допълнителен инструктаж по основните заплахи

4.1. При въоръжено нападение охранителните екипи предприемат незабавни действия по неутрализиране на атаката, като вземат мерки за лична безопасност и се стараят да не предизвикат реакции от страна на нападателите, излагащи на опасност живота и здравето на ОЛ, други лица. Незабавно информират за ситуацията ЕЕН 112 и ръководителя на охранителната дейност. Употреба на огнестрелно оръжие се разрешава в института на крайна необходимост и неизбежна отбрана.

4.2. При постъпило полицейско разпореждане за спиране на движение на ескорта, спират по начин, който обезпечава полезрение, обхващащо и ПЛТ, и ПСЖ. Предприемат мерки по допълнителна защита на ОЛ, като то остава в ПСЖ под охрана.

4.3. При възникване на рискови ситуации или пробиви в сигурността, охранителите трябва да запазят самообладание, като предприемат адекватни мерки за контролирано управление на ситуацията, като и не допускат несъзнателни или волеви действия, които могат да доведат до щети над ОЛ.

4.4. По време на всички действия, провеждани от охраната се полагат усилия за придобиване на максимално количество информация за личността на нападателите с цел бъдеща идентификация и набиране на следови и веществени доказателства за деянията им и предаването им на органите на полицията.

4.5. При разпореждане на полицията, до пристигане на полицейски екипи охраната предприема мерки за осигуряване на свидетели– очевидци, записва  и заснема всички лица и МПС в зоната на престъплението.

4.6. В случай на вземане на заложници до пристигане на екипите на полицията, охраната изпълнява указанията на оператора на ЕЕН 112 или на служебното лице, с което ги е свързал.

4.7. При подходящо стечение на обстоятелствата, когато това не снижава степента на безопасност за ОЛ, охраната може да предприеме действия за задържане на нападателите или за тяхното неутрализиране, спазвайке института за крайна необходимост и неизбежна отбрана.

4.8. По разпореждане на полицията охраната предприема необходимите мерки за запазване на местопроизшествието до пристигане на основните екипи на МВР., като продължава да изпълнява качествено задълженията си по обезпечаване на пълна безопасност на ОЛ.

4.9. Паралелно с основната си задача по обезпечаване на безопасността на ОЛ, охраната може да оказва неотложна медицинска помощ на пострадалите лица в рамките на своята компетентност и подготовка, като незабавно информира ЕЕН за наличието на пострадали лица.

4.10. След пристигане на екипите на МВР, охраната им оказва пълно съдействие, като паралелно не снижава охранителната дейност по обезпечаване на безопасността на ОЛ.

 

1. ДЕЙСТВИЯ НА ОХРАНАТА ПРИ ПОЖАР В АВТОМОБИЛ/И ОТ ЕСКОРТА

 

Чл.5. Пожар в движение

В контекста на настоящият инструктаж ще разгледаме само пожар, който може да възникне по време на движение на ескорта по различни причини: технически, предизвикани от злонамерени лица, от природни бедствия и др. Независимо от причината на пожара, охраната незабавно предприема мерки по:

– спиране на автомобилите на най- близкото възможно безопасно място,

– вземане на мерки за адекватна защита на ОЛ /с извеждане или не, в зависимост кой автомобил гори/,

– предприемане на мерки за гасене на пожара с щатните средства за пожарогасене.

В случай, че потушаване със собствени сили и щатните средства за пожарогасене не е възможно:

– незабавно информират ЕЕН 112 за възникналото събитие, като посочват точното местонахождение, естеството, количеството и вида на горящите материали, както и степента на интензивност на пожара, конкретизират мястото на ескорта, развитието на пожара, наличие на пострадали лица и друга информация, която поиска операторът на 112. размера, количеството и естеството на горящите материали, имущество и предмети,

– при необходимост предприемат евакуацията на ОЛ и други лица от за застрашените зони,

– посрещат органите на ПБЗН, информират ги за обстоятелствата по пожарогасенето и евакуацията,

– ограничават достъпа на външни лица и превозни средства в зоната на пожара до пристигане на екипите на полицията,

– вземат мерки по съхранението и защитата на имущество,

– оказват помощ на пострадалите, а по отношение на загиналите подпомагат действията на полицията по установяване на самоличността им.

 

1. VI. ДЕЙСТВИЯ НА ОХРАНИТЕЛИТЕ ПРИ ПТП                                                                                                                                                                                       

 

 Чл.6. При ПТП охранителите предприемат следните действия

6.1. Продължават качествено да охраняват ОЛ, ако е пострадало предприемат мерки по адекватно оказване на помощ;

6.2. Незабавно докладват на ръководителя на охранителната дейност и информират ЕЕН 112;

6.3. По възможност обезопасяват зоната на произшествието с триъгълници, аварийни светлини и други законови начини;

6.4. Ако има ранени хора, на оператора на ЕЕН 112 се посочва броя на пострадалите, по възможност вида на нараняванията;

6.5. По възможност и по целесъобразност се иска помощ от странични лица, особено ако са медици, от други автомобили или от близки обекти.

Първите 5-10 минути след ПТП с пострадали лица са от решаващо значение за спасяване живота им. Затова след обезпечаване на надеждна защита и безопасност на ОЛ, охраната предприема действия по спасяването на пострадали. Информира се ЕЕН 112 по телефона, правят се опити за спиране на преминаващите коли и се иска помощ. Оценява се състоянието на пострадалите и се степенуват по важност действията.

  Преди всичко се установява дали има:

– наличие на самостоятелно дишане;

– запазена сърдечна дейност;

– нараняване с обилно кръвотечение;

– счупени кости и признаци на други тежки увреждания.

Ако обстоятелствата налагат, се пренася на безопасно място пострадалият, поставен върху твърда подложка /дъска/. Не се допуска при изнасяне на пострадал от автомобила той да бъде теглен за главата или крайниците, защото е възможно да му бъдат нанесени допълнителни и фатални за здравето и живота травми. Ако поради опасност от пожар или по други съображения се налага да се пренесе пострадалия на по-голямо разстояние, това се прави много внимателно, пази се гръбнака и се избягват резките движения.

 При отсъствие на дишане се осигурява свободен дихателен път чрез:
Извиване на главата максимално назад /внимание за счупени шийни прешлени/.
Отваряне на устата чрез повдигане и изтласкване на долната челюст напред с пръстите на двете ръце, а с палците се упражнява натиск върху брадата на пострадалия.
Оглежда се устната кухина и при наличие на чужди тела или счупени зъби /протези и др./ се почиства с пръст, увит с марля или с чиста кърпа. Ако дишането не се възстанови, се започва незабавно изкуствено дишане по метода “уста в уста” или с апарат за изкуствено дишане с честота 16 – 18 пъти в минута.

   При отсъствие на сърдечна дейност:

Установява се наличие или липса на пулс чрез притискане на “сънната” артерия по предно-страничната част на шията. При липса на пулсации се започва незабавно външно притискане на сърцето, с честота 60-80 притискания в минута. Поставя се дланта на едната ръка върху долната трета на гръдната кост с пръсти, успоредни на ребрата на пострадалия и се притиска. Дланта на другата ръка се поставя върху първата трета на гръдната кост за усилване на натиска. Притискането се извършва с изправени в лактите ръце. При всеки натиск гръдният кош на пострадалия трябва да хлътва 3-5 см.

   При отсъствие на дишане и сърдечна дейност:

Когато охранителите са двама, единият коленичи отстрани до главата на пострадалия и извършва изкуствено дишане по метода “уста в уста” или с апарат за изкуствено дишане с честота 16-18 пъти в минута /на 5 притискания на сърцето – 1 вдъхване/, а вторият извършва външно притискане на сърцето, като на всеки пет притискания спира, за да се извърши вдъхване на въздух. Когато охранител е сам, извършва същите действия в следната последователност – на всеки 15 притискания на гръдната кост прави по 2 последователни вдъхвания.

   При кръвотечение:

 При нараняване, съпроводено с обилно кръвотечение, незабавно се прави кръвоспиране:
Притиска се с пръстите на ръката наранения кръвоносен съд към подлежащата кост; Пристяга се крайника /над раната/ с гумена тръба /Есмарх/, турникет или триъгълна кърпа. На превръзката се поставете лист с точния час на манипулацията.
Компресивна стерилна превръзка – с бинт или стерилен превързочен пакет се прави стегната превръзка на раната.

При нараняване и изгаряне се правят сухи стерилни превръзки на раната с помощта на бинт или триъгълни кърпи. При навяхване, изкълчване, счупване не се допускат опити за наместване на увредения крайник. При увреждане на костно-ставния апарат крайникът се обездвижва с надувни /телени/ шини или с подръчни средства -дъски, чадъри и др. Основно изискване е да се обездвижат най-малко две съседни на увреждането стави. Във всички случаи, когато пострадалият е в състояние на безсъзнание, но има запазени дишане и сърдечна дейност, е необходимо да се постави в странично стабилно положение.

Първоначални действия при ПТП, ако охранител е блокиран в автомобила и/или е пострадал:
– по възможност се евакуира от превозното средство,

– изчаква се помощта на компетентните органи,

– обезопасява се мястото на катастрофата със светлоотразителен триъгълник – 30 м. за градски условия и 100 м. за извънградски условия,

– откачат се клемите на акумулатора,

– не се пуши и се избягват всякакви източници на възпламеняване (запалки, кибрит и др.), защото може да има неконтролируемо изтичане на гориво,

– ако охранител или други лица са затиснати от конструкцията на автомобила- не се местят,

– за погасяване на възникнал пожар се използва пожарогасителя в автомобила и пожарогасители от други автомобили, които искат да помогнат.

 

ВАЖНО: при всички гореописани действия приоритет е защитата на ОЛ!

 

ЗАПОЗНАТИ С ИНСТРУКЦИЯТА:

 

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

 

Дата ……………….

Изготвил инструкцията

Управител на СИЧОД: …………….

 

***

 

Чл.93. Издаване на заповед за определяне на старши/ ръководител на охранителен екип при ЛОФЛ

При състав на охранителния екип повече от двама охранителя на смяна, СИЧОД определя със заповед старши или ръководител на екипа. Препоръчва се това лице да е с опит при осъществяване на този вид охранителна дейност, както и да притежава лидерски качества, базиране на бързо приемане на решения и прилагане на принципа на системата „НОРД“ /наблюдавам, оценявам, решавам, действам/.

Прилагаме образец на примерна заповед:

 

 

ЗАПОВЕД

 

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАРШИ/ РЪКОВОДИТЕЛ НА ОХРАНИТЕЛНИЯ ЕКИП ЗА ЛИЧНА ОХРАНА НА ОХРАНЯВАНО ЛИЦЕ /ОЛ/

 

…………………………………………………………………………………..

 

 

Във връзка с организиране на личната охрана на охранявано лице /ОЛ/:

………………………………………………………………………………………………………

 

Определям:

 

за старши/ ръководител на охранителния екип:

………………………………………………………………………………………………………..

(длъжност, име, фамилия)

ЕГН: ………………………………………………………..,

Служебен номер:…………………………………………

 

ПРИЕЛ ЗАПОВЕДТА:

………………………………………………………………………………………………………..

/длъжност, име, фамилия, подпис/

 

Заповедта влиза в сила от момента на връчването й на лицето, ако е приета с подпис от негова страна.

 

Настоящата заповед да се сведе до знанието на лицето, което касае.

 

 

Дата:……………………………..

Гр. ……………………………….

 

 

                                                                    Управител:       ……………………………

/…………………………………./

 

***

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

На това приключваме с настоящия материал, посветен на основните положения при организиране и изпълняване на лична охрана на физически лица. Разбира се, материалът не цели пълна професионална подготовка на ръководители или изпълнители на този рид частна охранителна дейност, но считаме че ще е полезен за колеги, които имат интерес и не притежават богат опит на терен, като и при изготвяне на изискваната от ЗЧОД документация.

 

Напомняме, че личната охрана на физически лица е един от най- отговорните и рискови видове ЧОД, особено при охранявани лица в усложнена среда за сигурност. В интерес на качествената охрана е да се спазват всички изисквания на  ЗЧОД, ЗОБВВПИ и другите нормативни актове, както и да се трупа опит при прилагане на дейността на терен.

Пожелаваме успешна и безпроблемна работа!

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

1. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:………………………………………………… стр.1

 

2. Глава втора. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И ДЕЙНОСТИ НА

СИЧОД ПРИ ЛОФЛ:…………………………………………………………………….…. стр.4

 

3. Глава трета. ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ ПРИ ЛОФЛ:………………………….…. стр.5

 

4. Глава четвърта. ПРАВОМОЩИЯ НА РОД И ИОД ПРИ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛОФЛ:………………………………………………………… стр.12

 

5. Глава пета. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СИЧОД

И НЕГОВИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, ИЗВЪРШВАЩИ ЛИЧНА ОХРАНА

НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, ЗАБРАНИ:………………………………………………..…. стр.17

 

6. Глава шеста. РАБОТНО ВРЕМЕ:…………………………………………………… стр.23

 

7. Глава седма. КОМАНДИРОВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ:……………………..…. стр.24

 

8. Глава осма. ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА,

ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ:……………………………………………………… стр.24

 

9. Глава девета. ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА

ОТГОВОРНОСТ:………………………………………………………………………..… стр.25

 

10. Глава девета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ:…………………………………………………………………………….. стр.34

 

11. Глава единадесета. КРАТКА НАКАЗАТЕЛНО ПРАВНА

ИНФОРМАЦИЯ:…………………………………………………………………..………. стр.35

 

12. Глава дванадесета. ЗАПАЗВАНЕ НА

МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕ:……………………………………………………………… стр.37

 

13. Глава тринадесета. ОТ ПРАКТИКАТА:…………………………………………… стр.39

 

14. Глава четиринадесета. ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ЗЧОД

ПРИ ЛОФЛ:………………………………………………………………………………… стр.41

 

15. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:……………………………………………………………………..… стр.87