April 22, 2021

ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ ОТ СИЧОД

ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ ОТ ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА

Издава: АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- „АРХАНГЕЛ“ /АПТА/

ВАРНА, 2020 г.

УВОД

Уважаеми колеги,

В самото начало на настоящия материал ще дадем най- опростено и общо определение на понятието „мероприятие“:

МЕРОПРИЯТИЕ Е СЪБИТИЕ, СЛУЧКА ИЛИ НАЧИНАНИЕ, ПЛАНИРАНО ДЕЙСТВИЕ, КОЕТО ЦЕЛИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА НЯКАКВА ЦЕЛ ИЛИ ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПОСЛЕДСТВИЯ.

Мероприятията могат да бъдат организирани, спонтанни или предизвикани.

В съвременното общество една от най- разпространените форми за обществена активност на населението, насочена към удовлетворяване на професионални, търговски, социални, комуникативни, спортни, културни, политически, религиозни и други потребности на група от хора, преследващи сходни цели се явява организирането на различни по рода си мероприятия. Реализирането на принципа за демокрация в България в голяма степен се осъществява чрез активно участие на гражданите в организирани мероприятия. Провеждането на мероприятия е едно от формите за реализиране на конституционните права и свободи на гражданите.

Под мероприятия се разбира провеждането на масови прояви на група от граждани за постигане на конкретни цели, които могат да бъдат:

организирани и провеждани съгласно законоустановения в страната ред;
организирани при и по повод на международна дейност с участие на високопоставени лица.

(2) В зависимост от мащаба и оценката на риска мероприятията могат да бъдат с висока или ниска степен на опасност.

(3) В зависимост от характера и съдържанието си мероприятията могат да бъдат: обществено-политически, културно-просветни, спортни, религиозни и др.

(4) В зависимост от мащаба на мероприятието и състава на участниците мероприятията са международни, национални, областни и местни.

По смисъла на Закона за частната охранителна дейност, под мероприятие се разбира организирано, спонтанно или предизвикано събиране на групи от хора на определена територия, движение на групи от хора по определени маршрути и спирането им в допълнителни зони, като не се отчитат целите, исканията и характера на мероприятието /културно, спортно, политическо или друго/. Водещо условие за легитимната частна охрана на мероприятие е то да е законно, да има подписан договор за охрана между организатора и охраняващия субект и охраняващото частно охранително дружество да притежава съответния лиценз за охрана.

Настоящото издание на АПТА е предназначено за запознаване на лицата, упражняващи частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.7 от Закона за частната охранителна дейност, а именно- охрана на мероприятия с организацията на охраната, предлагана от нашата организация, с оглед на взаимодействието, което ние осъществяваме с частните охранителни дружества. Това взаимодействие се налага във връзка с концентрацията на голям брой лица на сравнително ограничени територии, което въвежда мероприятията с над 200 посетители в обхвата на антитерористичната превантивна дейност на АПТА.

В интерес на по- добрата съвместна дейност на нашата организация с частните охранителни дружества, в материала ще интегрираме проектодокументи, касаещи охраната на мероприятия от гледна точка на Закона за частната охранителна дейност и Наредба 611 към него. Освен задължителните документи, които трябва да се изготвят от ЧОД, охраняващи мероприятия, ние сме разработили и серия от инструкции, с които е добре да бъдат запознати изпълнителите и ръководителите на охранителна дейност в дружествата, охраняващи мероприятия.

ГЛАВА ПЪРВА

Общи положения

В тази глава ще представим общите положения, предписани от Закона за противодействие на тероризма и наредба 611, касаещи охраната на мероприятия от частни охранителни дружества, както и някои основни положения при охраната на мероприятия, изведени от практиката.

В Закона за частната охранителна дейност, в чл. 2, ал. 1 е определено, че частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Алинея 2 от същият член уточнява, че дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:

по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон, а алинея 3 допълва, че частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:
търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
(доп. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.

(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.

* С цел избягване на постоянното изброяване на правоимащите дружества и организации, описани в чл.2 от ЗЧОД в това издание, ние ще ги обединим в едно общо понятие, което ги съдържа. Това понятие е СУБЕКТИ, ИЗВЪРШВАЩИ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, съкратено СИЧОД.

В Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, в чл. 1. е записано, че именно той е основният нормативен документ, който напълно урежда условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и административен контрол. В чл. 2, ал.1 от закона е записано и това, което касае настоящия материал, а именно че частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена и към осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.

Член 3 от ЗЧОД е установил основните принципи, въз основа на които се осъществява частна охранителна дейност. Тези принципи са основополагащи за охранителната дейност и пряко касаят охраната на мероприятия, като част от общата частна охранителна дейност. Тези принципи са:

Спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.
Зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство.
Опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите.
Защита на информацията и източниците за нейното придобиване.
Взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.

При прочита на тези принципи ясно и отчетливо се виждат целите и характера на охранителната дейност и при обезпечаване сигурността на провеждани мероприятия. Тези цели са основно по следните направления:

При охраната на мероприятия трябва да се спазват правата на гражданите на Република България да провеждат регламентирани митинги, демонстрации, протести и други мероприятия, които са вписани в Конституцията. Частните охранители трябва да знаят и помнят, че охранявайки мероприятия, не бива да се приема линия на агресивно и напълно рестриктивно поведение спрямо посетителите на мероприятието, а да се отчитат и интересите на организаторите и участниците. В този прочит „висшият пилотаж“ на охраната е да остане неутрална и с „дигитално поведение“ по отношение на случващото се, като балансира между въвеждане на строги, но прозрачни и справедливи правила към посетителите на мероприятието, без това да влиза в конфликт с интересите на организаторите /в рамките на законността, разбира се/.
Мерките и действията спрямо посетителите на мероприятието трябва напълно да отговарят на втория принцип на частната охранителна дейност, а именно да зачитат и гарантират правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Какво означава това изискване и как да се спазва? Всеки охранител трябва да бъде обучен как да контактува с гражданите при осъществяване на пропускателен режим и контрол на лицата на територията на мероприятието. Препоръчваме комуникацията с хората да се вади в позитивен тон, дори с леки премерени шеги за разпръскване на напрежението, което е неминуемо да се появи при изискванията на охраната за проверка на личен багаж, фейсконтрол и други мерки, предписани от правилника за пропускателния режим. Охранителите трябва да могат да правят разлика между нервност и агресия, между подозрително поведение и притеснение и други психологически прояви на проверяваните лица. Трябва да се помнят правилата за проверка на личен багаж- проверяваното лице само отваря и предоставя багажа си за проверка, като е желателно багажи да се проверяват без докосване и ровене в тях, а ако се налага по- обстойна проверка, то охраната да помоли дискретно собственика на багажа да извади някои предмети, с оглед подробно запознаване със съдържанието на багажа. Да се предвиди достатъчно осветление за проверка на багажа в тъмната част от денонощието. При проверка с металдетектор охраната трябва да не докосва тялото на проверявания, но да провери всички зони, в които може да има скрито оръжие или общоопасни средства.
Цялостната дейност на охраната, включително изпълняването на изискванията на пропускателните режими е насочена към снижаване на рисковете от внасяне и използване на опасни за живота и здравето на присъстващите на мероприятието лица предмети и средства. Вторият вектор, по който охраната трябва да работи е опазване на имуществото на организатора и участниците в мероприятието от вандализъм, кражби и умишлено повреждане. Рисковете по отношение степента на сигурност за живота и здравето на присъстващите на мероприятието лица са основно по направление хулиганско поведение, агресия, саморазправа или сблъсъци на лица или групи лица на база непреодолими различия. Трябва да се внимава тези сблъсъци да не преминат в масови безредици и грубо нарушаване на обществения ред.
Изключително важно е взаимодействието на частните охранители с дежурните екипи на МВР на мероприятието. Това взаимодействие се уточнява до началото на мероприятието. Присъствието на екипите на МВР може да бъде различно по интензитет, състав и участие. При рискови мероприятия МВР задейства и жандармерия. Трябва да се помни, че при охраната на мероприятието частните охранители и служителите на МВР са в колегиални отношения, но правомощията на МВР са доминиращи над тези на ЧОД, въпреки че полицията не се намесва в частни правоотношения /договори за охрана/.

За извършване на частна охранителна дейност, включително и по чл.5, ал.1, т.7, частните охранителни дружества трябва да притежават лиценз, издаден от Главна дирекция на МВР. Това задължение е разписано в член 4. от Закона за частната охранителна дейност, в алинея 1 от който е разпоредено частна охранителна дейност да се извършва само и единствено след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредба 610 по чл. 2, ал. 4. В алинея 2 на член 4 от ЗЧОД е определено, че лицензът за законно упражняване на частна охранителна дейност може да се издава за извършване на охрана на територията на цялата страна или на територията на отделна област.

Алинея 2 на член 5 на ЗЧОД определя, че при осъществяване на частна охранителна дейност, включително и при охрана на мероприятия могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон.

Касателно охраната и на мероприятия, в член 6 от ЗЧОД, алинея 1 уточнява, че частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.

В алинея 2 към същия член е посочено, че при въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

По- нататък в член 5, алинея 3 посочва, че частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна и/или мобилна охрана, но трябва да се знае, че при охрана на мероприятия се организира само пост за охрана /допуска се и пост за наблюдение/, които са стационарни охранителни патрули, т.е. не се организират мобилни охранителни патрули. В алинея 4 на същият член е разпоредено за частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 7 /вкл. охрана на мероприятия/ да се използват само превозни средства – собственост на или наети от частното охранително дружество, както и наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.

Още един нормативен документ, който ще ни е нужен при изясняването на въпросите по охраната на мероприятия от частни охранителни дружества е НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, в сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.52 от 22 юни 2018г. С тази наредба се уреждат условията и редът за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), в това число и извършването на охрана на мероприятия.

Колегите от частните охранителни дружества /ЧОД/, които работят по охрана на мероприятия знаят, че самите мероприятия могат да бъдат много различни по своя вид, начин на организация, преследвани цели, масовост и насоченост. Някои от най- разпространените и често охранявани мероприятия са:

В областта на културата /театри, концерти, кинопрожекции на открито, пленери, семинари и т.н./;
В областта на сорта /мачове, брифинги, представяния и др./;
В областта на професионалните интереси /стачки, митинги, работни срещи, конференции и т.н./;
В областта на образованието и науката /откриване и закриване на учебни години, патронни празници, абитуриентски тържества, научни срещи, симпозиуми, семинари, обучения и др./;
В политическия живот- мероприятия на политически сили, граждански протести и неподчинения, блокади и т.н./;
В религиозния живот- /религиозни празници, служби и др./ и др.

В настоящия материал ние нямаме за цел да изследваме същността, характеристиките и особеностите на различните мероприятия, а по- скоро да изведем някои унифицирани положения при охраната на мероприятия, приложими при обезпечаване на реда и спазване на законността при тяхното провеждане.

ЗЧОД ясно е определил охранителните екипи при частна охрана на мероприятия- пост и подвижна охранителна група, чрез което иска да насочи вниманието на субектите, извършващи частна охранителна дейност- еднолични търговци и юридически лица /СИЧОД/ към изискването за прилаганата охранителна схема. Фактът, че при охрана на мероприятие СИЧОД има право да организира охраната с постове /охранителни и наблюдателни или мониторингови/ и с помощта на подвижни охранителни групи определя универсалната охранителна схема:

ВХОДНИ ЗОНИ С КПП И ПРОПУСКАТЕЛЕН РЕЖИМ /пост за охрана/- МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР /с пост за наблюдение или пост за мониторинг/- ПОСТОВЕ ПО ПЕРИМЕТЪРА ИЛИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПОЗИЦИИ /стационарни охранителни патрули/- СИЛИ ЗА РЕАГИРАНЕ /подвижни охранителни групи/, като са приложими и следните допълнителни сили:

сили за организиране на кордон;
сили за организиране на пост- секрет;
сили, организирани като групи за блокиране;
сили в резерв.

В следващите глави от материала сме публикували разработена от АПТА ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОСТОВАТА ДЕЙНОСТ НА ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА /ПДЧОД/ ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ, в която са разяснени подробностите при организиране на постовата дейност на ЧОД при охраната на мероприятия.

ГЛАВА ВТОРА

Минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните мероприятия, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал при охраната

При разглеждане на тази глава, която е от изключителна важност за адекватното организиране на охраната на мероприятия, ще се базираме на два основни нормативни документа- Закон за частната охранителна дейност и Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.

В началото на разглеждане на материала, нека си припомним определението, което ЗЧОД дава за частната охрана на мероприятия:

„Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер. Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.“.

Да си припомним и забраната, залегнала в ЗЧОД при охрана на мероприятия, а именно:

„Забранява се охрана на мероприятия, за провеждането на които не е получено разрешение по установения за това ред.“.

Тези две основни положения трябва да се помнят и да се спазват при извършване на този вид охранителна дейност.

Нека в началото на материала фиксираме някои основни задължения на управляващия СИЧОД, към които няма да се връщаме по- нататък:

В чл. 52, ал.1 от ЗЧОД е записано, че при организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД:

контролира воденето на регистър “Видеонаблюдение” в случаите на поемане на задължение по договора за охрана за извършване на видеонаблюдение;
контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;
предоставя срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7.

Още положения от Закона за частната охранителна дейност, които имат връзка с настоящия материал:

Чл. 56. (1) При извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:

осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:

а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;

в) видеонаблюдение;

г) мониторен контрол;

д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;

проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1.

(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър “Видеонаблюдение” два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.

(5) Когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.

(6) Ръководителите и/или лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп на органите на МВР и на Държавна агенция “Национална сигурност” до информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно при узнаването и и/или при поискване от съответните длъжностни лица.

В Чл. 31. От ЗЧОД е разписано, че възложител по договор за охрана на мероприятие може да бъде едноличен търговец или юридическо лице, които са организатори на законно основание на мероприятието. Какво означава това и какви задължения носи за частните охранителни дружества, които ще охраняват мероприятието? Очевидно законодателят е дал право на организаторите да провеждат мероприятия, но само след като узаконят това свое действие по установения от законодателството на Република България начин. Към момента за провеждане на мероприятие се изисква подаване на уведомления до компетентните органи, като регламентирането им може да бъде двузначно. С оглед на горенаписаното, съветът ни към ръководителите на охранителна дейност е да изискват от организаторите входираните уведомления до компетентните органи, за да не изпаднат в нарушение на изискванията на ЗЧОД. При отсъствие на входирани уведомления и разрешения за провеждане на мероприятието, охрана трябва да бъде отказана.

Нека проследим логическата верига за осъществяване на охрана на мероприятие:

ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗАЯВКА ЗА ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЕ/ ПОДАВАНЕ НА ОФЕРТА ЗА ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЕ ОТ СИЧОД— ПРИ ДОСТИГАНЕ НА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ПОЕМАНЕ НА ОХРАНАТА ОТ СИЧОД- ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТОДОГОВОР— ПРИ ДОСТИГАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ПО ПРОЕКТОДОГОВОРА ТОЙ СЕ ПОДПИСВА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ /ВЪЗЛОЖИТЕЛ И ИЗПЪЛНИТЕЛ/— СЛЕД ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ОХРАНА, СИЧОД ИЗВЪРШВА УВЕДОМЯВАНЕ ПО ЧЛ.52, АЛ.5 ОТ ЗЧОД— ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪСТАВА НА НАРЯДА— ОФОРМЯНЕ НА ИЗИСКВАНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ— ОБОРУДВАНЕ НА НАРЯДА С ПОМОЩНИ СРЕДСТВА, А ПРИ НЕОБХОДИМОСТ И С ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, КАКТО И СЪС СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА— ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕ И ИНСТРУКТАЖ НА НАРЯДА— ПОЕМАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО ПОД ОХРАНА— ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЕТО— СВАЛЯНЕ НА ОХРАНАТА И ОТВОД НА НАРЯДА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО— РАЗБОР НА ДЕЙСТВИЯТА НА НАРЯДА— ПРЕДПРИЕМАНЕ НА МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕРЕДНОСТИТЕ И СЛАБОСТИТЕ.

Охраната на мероприятия се осъществява от СИЧОД, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана. Изводът от това изискване е, че законодателят не категоризира мероприятията и не налага различни критерии за законосъобразността при тяхната охрана. При провеждане на всяко отделно мероприятие трябва да е наличен двустранно подписан договор за охрана между организатора /възложител/ и СИЧОД /изпълнител/. Отново напомняме, че договор за охрана може да бъде подписан само при доказано законосъобразно провеждано мероприятие. В противен случай охраняващият СИЧОД ще попадне под ударите на закона с всички произтичащи от това последствия.

След подписване на договора за охрана с организатора на мероприятието, СИЧОД създава организация и контролира изготвянето, окомплектоването и изпращането на уведомленията по чл. 52, ал. 5 от ЗЧОД в законоустановения срок и нормативно определения ред по чл. 52, ал. 3 и 5 от ЗЧОД. Алинея 5 от чл. 52 на ЗЧОД разпорежда при сключване и прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т.7 /охрана на мероприятия/, уведомяването да се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана. като първо действие по договора за охрана обикновено се приема часът на поемане на мероприятието под охрана. Този час изрично трябва да е вписан в договора за охрана. По възможност, в договора за охрана се вписва и часът за приключване на мероприятието и свалянето на охраната. Тези разпоредби на ЗЧОД изискват по- сериозно планиране на поемане на охраната на мероприятие, с оглед спазване на 48- часовия срок за уведомяване по ЗЧОД. С въвеждането на възможността от онлайн подаване на уведомителни писма към съответните РУ МВР, на територията на които се провежда мероприятието, се избягва проблема и неудобството от физическо внасяне на текстови документ в деловодството или при дежурния на съответното РУ МВР, ако офисът на СИЧОД е в друго населено място.

Съгласно изискванията на Наредба 611, в алинея 2 на чл. 34 е разписано, че уведомленията за поемане/ сваляне на мероприятие под/ от охрана съдържат:

при сключване на договор за охрана – данни за:

а) номера, ако има такъв, и датата на сключване на договора за охрана;

б) данни за възложителя по договора за охрана /организатора на мероприятието/;

в) данни за провежданото мероприятие – територия, маршрути, допълнителни зони, местонахождение – населено място, община, област;

г) вида на охраната – въоръжена или невъоръжена;

д) извършване/неизвършване на пропускателен режим;

е) датата на фактическото поемане на охраната, ако е различна от датата на сключване на договора за охрана;

* препоръчваме да се вписва и срокът за сваляне на охраната, а ако не е установен, да се вписва „до приключване на мероприятието“.

при прекратяване на договор за охрана – данни:

а) за вида и датата на документа за прекратяване на договора за охрана;

б) по т. 1, букви “б” и “в”;

в) за датата на фактическото прекратяване на охраната.

Раздел 1

Уведомления за сключване и прекратяване на договори за охрана на мероприятия

Уведомителните писма за подписване на договор за охрана и за прекратяване на договора за охрана се адресират до директора на ГДНП и Директора на съответната ОД МВР чрез РУ МВР, на чиято територия се провежда мероприятието. Уведомленията се подписват от оправомощеното за това лице от СИЧОД и се подпечатват с печата на дружеството. Писмата могат да се входират в съответното РУ МВР или да се подават на интернет платформи- специално създадени за целта от съответните ОД МВР.

Прилагаме примерни образци за уведомителни писма за сключване и прекратяване на договор за охрана на мероприятие:

За сключване на договор за охрана на мероприятие:

Изх. №:…….. / …… 20… г.

ДО:

ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ -СОФИЯ

ДИРЕКТОРА НА ОДП ………………………

ЧРЕЗ НАЧАЛНИКА НА РУМВР…………….

УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО

От СИЧОД, ЕИК:……………………….., със седалище на управление: гр…………………., ул./бул……………, №……, ет….., офис ………..; представлявано от Управителя на дружеството……………………………………………………………………; тел:……………………………; e-mail:……………………………….

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Уведомяваме Ви, че на ………….. 20……. г. в област………………., община………………., град/село/местност……………………………………………………….

се сключи договор за охрана на мероприятие……………………………………..………….., по който нашето дружество е конституирано като ИЗПЪЛНИТЕЛ.

Договорът е с номер……………………………

ВЪЗЛОЖИТЕЛ по договора за охрана е:

Организатор:…………………………………………………………………………..………………

Данни за организатора:………………………………………………..……………………………..

Данни за организацията на охраната:

Видът охранителна дейност по договора е по чл.5, ал.1, т. 7 от ЗЧОД /охрана на мероприятие/.

Охраната е…………. / от……… до ……… часа/, стационарна, невъоръжена/ въоръжена.

Охраната се осъществява от………………….. служители на смяна, по следните смени:

……………………………………………………………………………………………………………

Състав на наряда:

1.Стационарни охранителни патрули:…………………………………………………………..

2.Подвижни охранителни групи:…………………………………………….…………………….

При охраната не се използват/ не се използват служебни и/или специализирани превозни средства, собственост/ наети от СИЧОД, както следва:

……………………………………………………………………………………………………………

При охраната на мероприятието се извършва пропускателен режим, определен от Правилник за пропускателния режим, съгласуван с възложителя по договора за охрана.

При охраната на мероприятието е / не е организиран пост за наблюдение/ пост за мониторинг, разположен в……………………………………………, от който се/ не се извършва видеонаблюдение/ мониторинг от служители на охраната.

Датата и часът на фактическото поемане на охраната са…………………….. 20…… г.

Датата и часът на сваляне на охраната са………………………….……………. 20…… г.

Предмет на договора:

……………………………………………………………………………………………………………

/вписва се от договора за охрана/

Срок на договора:

Договора е сключен за срок от………………………….., считано от датата на подписването му.

Изготвено в 4 екз.:

Екз. 1- ви – за ГД „Национална полиция“ София,

Екз. 2-ри – за ОДП…………………………………..,

Екз. 3- ти- за РУ МВР………………………..…….,

Екз 4- ти – за СИЧОД.

Дата ……………… 20….. г.

гр. ………………………..

С УВАЖЕНИЕ: ……………..

/…………………………./

***

За прекратяване на договор за охрана на мероприятие:

Изх. №:…….. / …… 20… г.

ДО:

ДИРЕКТОРА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ -СОФИЯ

ДИРЕКТОРА НА ОДП ………………………

ЧРЕЗ НАЧАЛНИКА НА РУМВР…………….

УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Уведомяваме Ви, че на ………….. 20……. г. е прекратен договор за охрана на мероприятие……………………………………..………….., по който нашето дружество е конституирано като ИЗПЪЛНИТЕЛ.

Договорът е с номер……………………………

Вид и датата на документа за прекратяване на договора за охрана:

……………………………………………………………………………………………………………

ВЪЗЛОЖИТЕЛ по договора за охрана е:

Организатор:…………………………………………………………………………..………………

Данни за организатора:………………………………………………..……………………………..

Охранявано мероприятие:

……………………………………………………………………………………………………………

/данни за провежданото мероприятие – територия, маршрути, допълнителни зони, местонахождение – населено място, община, област/

Датата и часът на фактическото прекратяване на охраната са…………………….. 20…… г.

Изготвено в 4 екз.:

Екз. 1- ви – за ГД „Национална полиция“ София,

Екз. 2-ри – за ОДП…………………………………..,

Екз. 3- ти- за РУ МВР………………………..…….,

Екз 4- ти – за СИЧОД.

Дата ……………… 20….. г.

гр. ………………………..

С УВАЖЕНИЕ: ……………..

/…………………………./

***

След предходните действия на СИЧОД /подписване на договора за охрана и уведомяване по чл.52, ал.5 от ЗЧОД/, трябва да започне подготовка на необходимата документация по охраната на мероприятието. Изискуемата документация се разделя на два вида:

документация, която се води и съхранява в офиса на СИЧОД и
документация, която трябва да се намира на територията на охраняваното мероприятие.

В член 35 от Наредба 611 е определено, че СИЧОД създава организация за своевременно запознаване срещу подпис чрез инструктаж с правилата, съдържащи се в документите по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата, на всяко лице от охранителния състав, изпълнител или ръководител на охрана на мероприятие за всяко конкретно мероприятие.

За по- голяма точност и конкретност на материала ще публикуваме чл.36 от Наредба 611 в пълния му вид:

Чл. 36. (1) Лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД създава организация и контролира изготвянето на следните документи за планиране охраната на мероприятието:

правила и указания за спецификата на дейността по охрана на мероприятие, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав;
инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност, която съдържа указания за:

а) непровокиране с поведението си намиращите се в обекта граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства;

б) защитеност на лицата в охранявания обект;

в) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

г) защитеност на имуществото, собственост или ползвано на правно основание на възложителя по договора за охрана;

д) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД;

примерни тактически указания за действие в различни ситуации;
бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД.

(2) За всеки обект (мероприятие), поет за охрана, лицето по ал. 1 определя ръководител на охранителната дейност и организира и контролира изготвянето на:

протокол от извършената по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект;
план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект и включва:

а) особеностите на охранявания обект;

б) организация на охраната (постове, комуникации и указания за тактиката на действие при различни случаи на посегателство над физическо лице или имущество в района на провежданото мероприятие);

в) поименна схема (име и фамилия) за разпределение на лицата от охранителния състав;

г) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва;

правилник за пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице.

(3) Документите по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 се утвърждават от лицето по ал. 1 или от упълномощено/оправомощено от него лице и се съхраняват по реда и в сроковете, посочени в чл. 52, ал. 7 от ЗЧОД.

(4) Лицето по ал. 1 организира и контролира своевременното, но не по-късно от 24 часа преди провеждане на мероприятието, предоставяне на препис от документите по ал. 2 на началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи, на територията на което ще се провежда мероприятието.

(5) Преписи от документите по ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 и 3 след изготвянето и утвърждаването им се съхраняват и от ръководителя на охранителната дейност за конкретното мероприятие и се представят за проверка на компетентните контролни органи.

Започваме разглеждането на изискваните документи по ред, както са описани в чл. 36. И съгласно тяхното местонахождение при охраната на мероприятието.

Документите, които се изготвят и се намират в офиса на СИЧОД– утвърдени от оправомощеното за целта лица от СИЧОД и подписани от запозналите се с тях служители са следните:

правила и указания за спецификата на дейността по охрана на мероприятие, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав;
инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност,
примерни тактически указания за действие в различни ситуации;
протокол от извършената по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект.

Преписи от документите, които трябва да се намират на територията на охраняваното мероприятие и да се съхраняват от ръководителя на охранителната дейност са:

план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект и включва:
правилник за пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице.
бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД.

Раздел 2

Документи водени и съхранявани в офиса на СИЧОД

Прилагаме примерни документи, на базата на които могат да се изготвят конкретни при охраната на мероприятия.

ПРАВИЛА И УКАЗАНИЯ ЗА СПЕЦИФИКАТА НА ДЕЙНОСТТА ПО ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ЕТИЧНИ НОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ НА ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА СИЧОД

Правилата и указанията за спецификата на дейността по охрана на мероприятия са разнообразни и съобразени с характера на съответното конкретно мероприятие под охрана. ще се постараем да предложим на вниманието ви рамкови правила, които ще работят при охраната на различен вид мероприятия, след дообработка и внасяне на допълнения и корекции, с оглед извършваната охрана на съответното мероприятие.

Ето и примерното съдържание на правилата и Етичния кодекс:

Утвърждавам:

Управител на СИЧОД: ………………………

/…………………………../

ПРАВИЛА И УКАЗАНИЯ ЗА СПЕЦИФИКАТА НА ДЕЙНОСТТА ПО ОХРАНА НА ИМУЩЕСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ЕТИЧНИ НОРМИ И МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ НА ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА СИЧОД

УВОДНА ЧАСТ

Настоящите правила и указания са предназначени за ползване от СИЧОД, при извършване на охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.7 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

В чл.52., ал.2 от Закона за частната охранителна дейност е разпоредено за всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 /субектът, извършващ частна охранителна дейност /СИЧОД/ да организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.

НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, в Раздел VII.„Охрана на мероприятия“, в чл. 35, ал.1, т.1 разпорежда на ръководителя на СИЧОД да създава организация и да контролира изготвянето в писмен или в електронен вид за планиране на охраната на всяко мероприятие, правила и указания за спецификата на дейността по охраната му, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав.

Документът се утвърждава от лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД или от упълномощено/ оправомощено от тях лице и се съхраняват по реда и в сроковете, посочени в чл. 52, ал. 7 от ЗЧОД.

ОБЩИ ПРАВИЛА И УКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Чл.1. Основни положения

Настоящите правила и указания уреждат организацията на охраната, правата и задълженията на лицата, наричани „изпълнители на охранителна дейност”, осъществяващи охранителни функции на мероприятие…………………………………….

Мероприятието се охранява на основание Договор за охрана, по който частното охранително дружество е „ИЗПЪЛНИТЕЛ“, а организаторът на мероприятието е „ВЪЗЛОЖИТЕЛ”. Възложителят е удостоверил пред Изпълнителя правото си на законно провеждане на мероприятието.

Мероприятието е със следните характеристики:…………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………

Охраната на мероприятието е въоръжена/ невъоръжена.

Мероприятието е под охрана от …….. часа на ……….. 20… г. до …….. часа на ……….. 20… г.

Охраната на мероприятието е в състав от………………………… служителя, работещи по график, осигуряващ охрана през цялото времетраене на мероприятието- от неговото начало до пълното му приключване.

Нарядът е разпределен на ..… смени от по …………… часа. Всяка смяна е в състав от ………. служителя.

Изпълнителите на охранителна дейност са разпределени по участъци за охрана и по постове, съгласно плана за охрана на мероприятието.

Основни задачи на охранителите са:

1.да обезпечат сигурността и безопасността на лицата, намиращи се в охраняваните зони на мероприятието;

2.да опазват подохранното имущество на възложителя на договора за охрана;

3.да осъществяват съгласувания с възложителя пропускателен режим към мероприятието и в зоните на неговото провеждане;

4.да следят за спазването на правилата за собствена безопасност;

5.да изпълняват предписаните здравни защитни мерки.

* Документацията по ЗЧОД на мероприятието се води и съхранява в…………………..

В Закона за частната охранителна дейност, в чл. 56, ал.5 е разпоредено, че когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.

Ръководителите могат да бъдат:

началник на охранителна група- при по- голям числен състав на охраната на обекта- не е наличен на обекта;
началник на охранителна смяна- при повече от един охранител- определени са за всяка охранителна смяна.

При охраната на мероприятието са определени следните ръководители:

1.началници на охранителни групи:………………………………………………………………

2.началници на охранителни смени:………………………………………………………………

Чл.2. Задължения на ръководителя на охранителната дейност/ ръководител на охранителната група

При охраната на мероприятия с по- малък брой охранителен състав, практиката е да не се определя началник на охранителна група.

По управленската верига ръководителят на охранителната дейност е пряк началник на началника на охранителната смяна и на охранителите. На него са възложени всички права и задължения по контрола над управлението на охраната от началника на охранителната смяна и на охраната на мероприятието.

Ръководителят на охранителната дейност/ охранителната група има следните функции:

-Непосредствено да организира, ръководи и контролира работата на началника на смяната, а ако се наложи и пряко дейността на охранителите от охраната на обекта.

-Да организира и ръководи действията на началника на охранителната смяна, а ако се наложи и действията на охраната при възникване на рискови или кризисни ситуации, както и при предварително получена информация за такива.

-Да организира и контролира състоянието, отчета, съхранението и използването по предназначение на оръжието, боеприпасите и другите материални средства, предоставени за охраната на мероприятието.

-Непрекъснато да изучава текущата оперативна обстановка на територията на мероприятието, по неговите маршрути и допълнителни зони, да събира, обобщава и анализира същата и да предлага практически мерки за подобряване на действащата охранителна схема, наличните елементи от системата за физическа защита на мероприятието.

-Да контролира правилното водене и съхраняване на документацията по ЗЧОД и други нормативни актове на частното охранително дружество, разположена в зоната на мероприятието, регламентираща охранителната дейност.

-При необходимост да осъществява преки охранителни функции в рамките на утвърдения график за работата.

-Да организира и контролира изпълнението на изискванията на Правилника за пропускателния режим, действащ на територията на мероприятието.

-Да следи за изпълнението на утвърдения график за работата на охранителите и да представя сведения на ръководителя на СИЧОД за неговото изпълнение. При нарушения в графика незабавно да предприема необходимите мерки и да уведомява ръководителя на СИЧОД за нередностите.

-Да следи за правилното и своевременно провеждане на ежедневен инструктаж на застъпващите на смяна охранители, както и записванията на инструктажа в книгата за ежедневен инструктаж.

-Да ръководи действията на охраната при евакуация на мероприятието.

-Да провежда необходимите допълнителни инструктажи и инструкции по спецификата на охранителната дейност на мероприятието.

-При необходимост от приемо- предаване на смените, да контролира правилното приемане на смените /очи в очи/, да следи за записване на докладите на охранителите за обстановката по време на смяната в книгата за приемо- предаване на смените, както и да следи за правилното й водене и съхраняване.

– Да следи района на провежданото мероприятие, с оглед постоянен мониторинг на оперативната обстановка.

-По установен ред и начин да информира ръководителя на СИЧОД или прекия си началник за изпълнението на охранителната дейност на територията на мероприятието.

-Лично да обучава и инструктира новоназначени охранители.

-Да зачислява, предава и приема срещу подпис оръжието и боеприпасите на обекта, съгласно издадените заповеди и разпореждания от ръководството на дружеството.

-Своевременно да реагира при получаване на сигнал от охранители на смяна или от операторите на видеонаблюдението за готвено/ извършващо се/ извършено престъпление или нарушаване на обществения ред/ изискванията на пропускателния режим, като отива на място и организира необходимите действия на охраната по минимизиране/ пресичане на закононарушението.

-Незабавно да уведомява ръководителя на СИЧОД или прекия си началник за произшествия, нарушения и слабости при осъществяване на охранителната дейност и да прави конкретни обосновани предложения по повишаване състоянието и степента на сигурност на територията на мероприятието.

-Да поддържа трайна връзка с определеното за целта длъжностно лице на Възложителя.

-Да поддържа трайна връзка с присъстващите на територията на мероприятието екипи на МВР.

Чл.3. Задължения на началника на охранителна смяна

По управленската верига началникът на охранителната смяна е пряко подчинен на ръководителя на охранителната група, а при отсъствие на такъв, на ръководителя на охранителната дейност и е пряк началник на охранителите. На него са възложени всички права и задължения по контрола над правата и задълженията на охранителите.

Началникът на охранителна смяна има следните основни функции:

-Да ръководи и контролира охранителната дейност на дежурната смяна охранители.

-Да провежда инструктаж на застъпващата смяна охранители при отсъствието на началника на охранителната дейност/ група.

-Да приема охраната на мероприятието от предходната смяна след подробен оглед на същия и докладва на началника на охранителна дейност/ група за приемането.

-Да осъществява контрол и оперативна дейност по утвърдения пропускателен режим.

-Да осъществява пряка охранителна дейност, съгласно утвърдения график за работа.

-Да осъществява контрол над охранителния състав за точното спазване на графика за застъпване на смяна.

-Да поддържа връзка с началника на охранителна дейност/ група и да докладва незабавно за всички нарушения и пропуски в охраната.

-Да ръководи действията на смяната при евакуация на мероприятието.

-Да обобщава резултатите от работата на дежурната смяна след сдаването на дежурството и да докладва на началника на охранителна дейност/ група.

-Да съдейства при обучението и усъвършенстването на подготовката на новоназначени охранители.

Чл.4. Права и задължения на охранителите

4.1. Охранителят има право:

-Да работи при изискваните от нормативните документи правила за лична безопасност.

-Да използва защитни и предпазни средства, когато това се налага.

– Да бъде инструктиран и обучаван по въпроси на носене на охранителната служба.

-Да прави предложения и забележки по действащата организирана охрана, с оглед нейното подобряване и усъвършенстване.

-Да ползва почивки, съгласно утвърден график.

-Да получава униформено облекло, идентификационен бадж, средства за свръзка, помощни средства, огнестрелно оръжие и боеприпаси/при въоръжена охрана и спазени изисквания на ЗОБВВПИ/ по ЗЧОД.

-Да носи и употребява повереното му оръжие, боеприпаси и помощни средства съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, ЗЧОД и НК/НПК.

-Да задържа и предава на органите на МВР лица, които са извършили престъпления на територията на охраняваното мероприятие или с действията си са създали опасност за живота и здравето на намиращи се в района на мероприятието лица.

-Само след отправяне на задължително предупреждение, да използва физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие в интерес на изпълнение на служебните си задължения. Използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие се допуска само когато не е възможно изпълнение на служебните задължения по друг начин. При използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие, охранителят задължително се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и изискванията на ЗЧОД, ЗОБВВПИ и НК. Използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие се прекратява незабавно при достигане на желания осмислен резултат.

-Да установява самоличността на нарушителите на режима за охрана или на установения и утвърден пропускателен режим и да докладва по установения ред на прекия си началник;

-Да извършва: проверка на документите за самоличност на външни лица и на служебните пропуски на влизащите на територията на мероприятието; проверка на багажа, товара и/или на МПС и съпроводителните им документи, когато това се изисква от правилника за пропускателния режим.

4.2. Охранителят е длъжен:

-Да носи личната си карта при явяване на работа.

-Да се явява на работа отпочинал и бодър, с чиста и изгладена униформа, с бадж, да е в безупречен външен вид, съгласно установените правила в СИЧОД.

-Да поддържа служебното си оръжие и боеприпаси съгласно изискванията на ЗОБВВПИ.

-Да получава и сдава служебното си огнестрелно оръжие съгласно установените в СИЧОД правила.

-Стриктно да изпълнява всички нареждания на прекия си началник.

-Да се намира постоянно на територията на поста си, без да го напуска. Напускане на поста става само след разрешение от прекия му началник.

-Да познава в подробности плана за охрана на мероприятието, правилника за пропускателния режим, както и инструкциите по носене на охранителната служба.

-При застъпване на смяна да получи ежедневен инструктаж и да се подпише в книгата за ежедневен инструктаж.

-При зараждане на конфликт или грубо нарушаване на обществения ред, да направи всичко възможно за тяхното мирно потушаване.

-Да не отговаря на отправени в негов адрес провокации, като запази хладнокръвие и спокойствие.

-Да не нарушава правата и свободите на лицата на територията на мероприятието, освен ако това е заповядано от прекия му началник.

-Да знае и прилага стриктно на практика:

–инструкцията за получаване, сдаване, съхранение, носене и използване на служебното огнестрелно оръжие и боеприпаси,

–задълженията си, произтичащи от приетите актове от управителя на частното охранително дружество и тези на Възложителя по договора за охрана;

–инструкцията за прилагане на изискванията на действащия пропускателен режим и предаване/приемане мероприятието и изискванията на възложителя по договора за охрана за спазване на вътрешния ред,

–реда за използване на средствата за комуникация;

–инструкциите за работа с техническите средства и тактиката за отработване на информация, получена от тях,

–тактиките за действие при рискови ситуации и кризи, посочени в плана за охрана на мероприятието,

–инструкциите за специфичните задължения на охранителите при изпълнение на вида охранителна дейност;

-Да спазва общите правила за безопасни условия на труд, хигиена на труда, пожарна безопасност и изискванията на здравните власти при осъществяване на охранителната дейност на територията на мероприятието.

-Да извършва проверка на документите и багажа, даващи право за пропускане на територията на мероприятието на всички лица, съгласно изискванията на правилника за пропускателния режим.

-Да познава правилата на частното охранително дружество по отношение осъществяването на периодични и внезапни проверки от оправомощени от ръководството лица.

ІДа знае точно ролята си при евакуация на мероприятието.

-Да пази с грижата на добър стопанин зачислените на охраната огнестрелно оръжие, боеприпаси, помощни средства и друго имущество.

-Да оказва съдействие на контролните органи по чл. 54 от ЗЧОД;

-Да умее да работи с намиращите се на територията на мероприятието или в близост до поста средства за гасене на пожар.

-Да не допуска палене на огън, наличие на общоопасни средства и безстопанствени вещи и багажи в района на охранявания от него пост и в близост до него.

4.3. На охранителя се забранява:

-Достатъчно време преди застъпването на смяна и по време на дежурство да употребява алкохол и наркотични вещества. При установяване употреба на алкохол, наркотици и/ или други забранени от закона упойващи вещества, охранителят се уволнява дисциплинарно.

-Да проявява агресия към лицата на територията на мероприятието.

-Да напуска територията на поста си без разрешение от прекия си началник.

-Да спи по време на смяната и да занижава бдителността си с несвойствени дейности или с такива, отвличащи вниманието му от охраната на мероприятието.

-Да напуска района на мероприятието дори когато е в почивка, без разрешение от прекия си началник.

-Да оставя без надзор зачислените му помощни и технически средства.

-Да разглобява и ремонтира оръжието и помощните средства, да ги предоставя на други лица, да ги оставя без надзор и да извършва демонстрации с тях.

-Да извършва ремонт на техническите средства, аварирали по време на смяната му. При подобни ситуации незабавно докладва на прекия си началник.

-Да използва огнестрелно оръжие, физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица, лица с трайна инвалидност и бременни жени;

-Да провокира лица към извършване на правонарушения.

-Да изпълнява нареждания на организатора на мероприятието или негови представители без разрешение от прекия си началник.

-Да се възползва от служебното си положение и под каквато и да е форма да придобива и изнася от охраняваното мероприятие имущество на възложителя.

-Да възпрепятства държавните органи при изпълнение на законовите им дейности.

-Да прави самостоятелни промени в графика за смените.

-Да ползва предоставените на охраната средства за комуникация за нужди, несвързани с пряката му охранителна дейност.

-Да влиза без разрешение в помещения на организатора или участниците в мероприятието.

-Да създава връзки с работници и служители на възложителя или с лица от мероприятието по користни или лични причини.

-Да предоставя или преотстъпва личната си идентификационна карта, отличителния знак и униформата на други лица.

-Да не е по форма и без бадж, поставен на видно място по време на дежурството.

-Да не носи личната си карта при явяване на работа.

-Да извършва телефонни разговори, с изключение на регламентираните по установения в СИЧОД за това ред.

-Да извършва действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, както и да нарушава основните принципи на частната охранителна дейност, залегнали в Закона за частната охранителна дейност;

-Да се намесва или взема страна при уреждане на колективни трудови спорове на охраняваното мероприятие.

4.4. Специфични права и задължения на охранителите:

-За всеки пост се разработва инструкция с характерните специфични задължения на охранителите, схема с участъка за охрана, зоните за сигурност и наличните елементи от СФЗ на територията на поста, които охранителят трябва за познава и да умее да използва.

При застъпване в дежурство охранителят е длъжен:

-да извърши обстоен оглед на състоянието на поста, да оцени рисковите зони и да знае как да реагира при създаване на рискови ситуации,

-да отрази констатираните нередности в книгата за сдаване и приемане на смяната на поста срещу подпис,

-незабавно да докладва на прекия си началник за приемане на смяната и констатираните слабости,

-своевременно да прихваща и пресича опити на лица за неоторизирано проникване на територията на мероприятието,

-да информира незабавно преките си началници и ръководителя на охранителната дейност, както и отговорника на обекта за настъпили рискови ситуации или кризи;

-да следи за изправността на средствата за свръзка, техническите и помощните средства.

-да умее да извършва претърсване и запазване на местопроизшествие.

Чл.5. Указания за взаимодействие с органите на МВР

При осъществяване на функционалните си задължения, охранителите на СИЧОД трябва да оказват пълно съдействие на органите на МВР при изпълнение на служебните им задачи.

При поискване, охранителите да подпомагат и съдействат на компетентните органи на МВР при извършване на огледи в охранявано от СИЧОД мероприятие, при разследване на извършени на територията на мероприятието престъпления и разкриване на авторите им и пр. и да не възпрепятстват по какъвто и да е начин органите на МВР, като изпълняват стриктно техните указания след доклад до преките са началници.

При необходимост, длъжностните лица от охраната да предоставят незабавно на органите на МВР придобита информация за извършваща се или подготвяща се престъпна дейност.

При извършване на проверка от органите на МВР, началниците на охранителните смени и дежурните охранители, след поискване, да предоставят охранителната документация, намираща се в зоната на мероприятието.

Същите по установения ред да докладват своевременно на ръководителя на охранителната дейност за началото на проверката и за резултатите от нея.

Чл.6. Указания за действие на охранителите при извършени престъпления в зоната на охраняваните мероприятия или предприети опити за такива

При констатирано извършено престъпление или признаци за такова в зоната на охранявано мероприятие:

1.1.Дежурният охранител е длъжен:

-незабавно да уведомява прекия си началник и други лица, съгласно установения ред и начин,

-да взема своевременни мерки за запазване на местопроизшествието, съгласно утвърдения план за запазване на местопроизшествие;

-да взема мерки за запазване на видимите следи и улики от повреда или унищожаване,

-да снеме данните на свидетели,с оглед предоставянето им на органите на МВР,

-да запише марките, моделите и регистрационните номера на МПС в района на местопроизшествието.

1.2. Началникът на охранителната смяна е длъжен:

-да се запознае с фактическата обстановка и незабавно да уведоми ръководителя на охранителната дейност или ръководството на дружеството за обстановката, като докладва добитата информация,

-да предприема мерки за получаване на допълнителна възможно най- пълна и истинна информация по случая,

-до пристигането на органите на МВР или на военната полиция, да изпълнява дадените му от ръководителя на охранителната дейност указания или указанията на управителя на частното охранително дружество;

-ако има пристигнала оперативна група на МВР, уведомена от Възложителя, да изпълнява техните разпореждания.

2.При констатирано престъпление и заловен/и извършител/и

2.1. Дежурният охранител е длъжен:

-незабавно да докладва на прекия си началник, след което да съобщи на дежурния на съответното РУ МВР, че има задържан/и престъпник/ци и да иска тяхното съдействие,

-да осигури законосъобразно задържане на лицата, съгласно изискванията на ЗЧОД,

-да взема мерки за запазване на местопроизшествието и оставените следи и улики,

-при необходимост и при наличие на компетентност, да взема мерки за оказване на неотложна долекарска помощ, ако има пострадали лица, до пристигане на екип на „Спешна медицинска помощ”.

За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие, съответният охранител изготвя писмен доклад до ръководителя на охранителната дейност, екземпляр от който незабавно да се предава на съответните органи на МВР.

Чл.7. Контрол

Право да осъществяват контрол по изпълнение на охранителната дейност имат:

-От СИЧОД:

……………………………………………………………………………………………………………

–От Възложителя:

……………………………………………………………………………………………………………

Ред за извършване на контрол:

Дежурният охранител изисква от лицата легитимиране за правото им да извършват проверка на дейността по охраната на мероприятието, в случай че не ги познава лично и не е информиран предварително относно техните правомощия.

При проверка на дейността по охраната на мероприятието от оторизирани органи, които не са от страна на Възложителя, охранителят уведомява незабавно Възложителя за осигуряване присъствието на негов упълномощен представител по време на проверката.

Проверката се извършва:

-на наличната документация по ЗЧОД на обекта- в присъствието на дежурен охранител и на началника на охранителната смяна;

-на състоянието на охраната на постовете на територията на мероприятието- в присъствието на дежурен охранител, който не нарушава служебните си задължения в интерес на проверката, на началника на охранителната смяна.

При нощни условия проверката на дейността на охранителите от постовете се извършва само със съпровождане на проверяващия от началника на смяната и след уведомяване на ръководителя на охранителната дейност.

Дежурният охранител на пост спира на безопасно разстояние приближаващото се лице и изисква надеждно разпознаване на проверяващите лица и съпровождащите ги служители.

Не се допуска извършване на проверка чрез скрито приближаване към охранявания пост.

* При действия на органите на МВР на територията на охранявано мероприятие по проверка на сигнал, охраната не препятства влизането на служителите на територията, оказва съдействие в рамките на своите компетенции, без това да пречи на изпълнението на служебните им задължения.

Констатациите от извършената проверка се вписват в книга за проверките.

Чл.8. Заключителни разпоредби

При нарушаване на разпоредбите на настоящите правила и указания или на другите актове, касаещи охраната на обекта, съответният охранител се санкционира съобразно договорите, по които е страна, както и съгласно правилата на действащите нормативни актове.

***

Утвърждавам:

Управител на СИЧОД: ………………………

/…………………………../

ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ НА СИЧОД

УВОДНА ЧАСТ

Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Изпълнителите на частна охранителна дейност и техните ръководители защитават живота и имуществото на възложителите по договори за охрана, опазват обществения и вътрешния ред в охраняваните обекти и противодействат на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основните права и свободи на гражданите и спазване принципите на частната охранителна дейност. В своята ежедневна дейност частните охранители трябва да се стремят да въведат професионални стандарти и практики, утвърдени на европейско и световно равнище, да отговорят на очакванията на възложителите по договори за охрана, на обществото и да изградят положителен обществен образ.

В този процес, приемането на етични правила за поведение на служителите на субектите извършващи частна охранителна дейност е осъзната от гилдията необходимост.

Република България се вписва пълноценно в общоевропейския стремеж към изграждане на единни стандарти на частната охранителна дейност. Настоящият Етичен кодекс e създаден в изпълнение на изискванията на Закона за частната охранителна дейност и наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г.

Етичните правила за поведение ангажират моралния дълг на охранителния състав. Всеки отделен изпълнител/ ръководител на охранителна дейност, осъществяващ своите професионални задължения по изпълнение на договори за охрана и в услуга на обществото, допринася за формиране на облика на частния сектор сигурност.

От охранителния състав се очаква да възприемат етичните норми на поведение и да се стремят да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на професионалната етика. Несъобразяването с етичните норми на поведение води до уронване на престижа на професията „изпълнител/ ръководител на охранителна дейност“, загуба на общественото доверие и уронване на престижа на гилдията.

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

РАЗДЕЛ I

Обхват на кодекса

Чл.1. Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо охранителния състав на субектите изпълняващи частна охранителна дейност, наричани по-долу частни охранители, и се отнасят до:

взаимоотношенията между частните охранители, възложителите по договори за охрана, гражданското общество и отделните граждани;
взаимоотношенията между частните охранители и органите на МВР;
взаимоотношенията между отделните частни охранители;
правата и задълженията на частния охранител.

РАЗДЕЛ II

Цели на кодекса

Чл.2. Етичният кодекс има за цел:

да определи етичните стандарти за професионалната дейност на частните охранители;
да развива професионална култура и професионални ценности, основани на принципите на хуманността, зачитането на принципите на частната охранителна дейност и правата на човека при изпълнение на служебните задължения;
да утвърди и внедри в работата на частните охранители принципите на частната охранителна дейност;
да подпомогне обучението на частните охранители за постигане на професионално етично поведение в тяхната работа.

РАЗДЕЛ III

Върховенството на закона в работата на частните охранители

Чл.3. Частните охранители изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България, Закона за частната охранителна дейност, наредбите към него, както и другите касаещи дейността закони и подзаконови нормативни актове.

Чл.4. Частните охранители винаги трябва да проверяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат.

Чл.5. Стриктното спазване на закона от страна на частните охранители допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на мира и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество от противоправни посегателства.

ГЛАВА ВТОРА

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧАСТНИТЕ

ОХРАНИТЕЛИ

РАЗДЕЛ I

Поведение и облик на частните охранители в обществото

Чл.6. Частните охранители изпълняват своите задължения в интерес на възложителя по договор за охрана и в услуга на гражданското общество.

Чл.7. Частните охранители опазват доброто име на субекта, когото представляват.

Чл.8. Частните охранители насърчават хората да уважават закона, като дават личен пример с поведението си.

Чл.9. Частните охранители се отнасят с уважение към всички представители на обществото, като отчитат неравностойното положение на уязвимите обществени групи и се съобразяват с тях при прилагане на физическа сила и помощни средства.

Чл.10. При изпълнение на своите професионални задължения частните охранители търсят подкрепата на обществеността и съдействат за установяването на добри отношения частни охранители – гражданско общество.

Чл.11. Частните охранители съдействат за ефективното сътрудничество с органите на МВР, с изпълнителната власт, местното самоуправление и местната администрация, неправителствените организации и други представители на обществеността, като запазват независимост по отношение на професионалните си компетенции.

Чл.12. Частните охранители изпълняват стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носят пълна отговорност за своите действия или бездействие.

Чл.13. Частните охранители не злоупотребяват с правомощията си, разчитайки че няма да им бъде наложена санкция в качеството им на длъжностни лица.

Чл.14. При изпълнение на професионалните си задължения, частните охранители задължително носят на видно място идентификационна табелка и униформа, освен в случаите, предвидени в ЗЧОД, допускащи изпълнение на задълженията в цивилно облекло и с идентификационна карта, която не е на видно място.

Чл.15. Частните охранители, независимо дали носят униформа или цивилни дрехи, изпълняват своите задължения в изряден външен вид, който не уронва престижа на гилдията.

Чл.16. Абсолютно е забранено частните охранители да бъдат в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества и медикаменти, влияещи върху изпълнението на служебните им задължения.

Чл.17. Частните охранители, дори когато не са на работа, при необходимост се намесват по своя инициатива и в рамките на своите професионални и лични компетенции оказват помощ на всяко лице в опасност, като, в зависимост от възможностите, съдействат за предотвратяване или пресичане на прояви от всякакъв характер, нарушаващи обществения ред, защитават от посегателства личността, личната и обществената собственост.

РАЗДЕЛ II

Зачитане на човешките права и свободи на гражданите и недопускане на дискриминационно поведение

Чл.18. Частните охранители зачитат и опазват правата на всички хора, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, релевантните международни актове и българското законодателство.

Чл.19. Частните охранители следват принципа, че всеки обвинен в криминално престъпление трябва да бъде считан за невинен до доказване на противното от страна на съда.

Чл.20. Във всички свои действия, частните охранители зачитат правото на живот на всеки човек, като използват физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при абсолютна необходимост и пропорционално на заплахата в конкретната ситуация.

Чл.21. При изпълнение на професионалните си задължения, частните охранители зачитат достойнството на всеки човек, като при никакви обстоятелства не извършват, провокират или толерират какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или наказание.

Чл.22. Частните охранители зачитат правото на свобода и сигурност на личността, като ограничават това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин.

Чл.23. Частните охранители зачитат правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като ограничават това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин.

Чл.24. Частните охранители изпълняват своите задачи, като се ръководят от принципите за безпристрастност и недопускане на дискриминация, и формират своето вътрешно убеждение само на базата на събраните чрез законоустановени способи факти и данни по конкретния случай.

Чл.25. Частните охранители, в действията си, винаги се съобразяват с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и мирното ползване на собствеността на всеки човек.

Чл.26. Частните охранители уважават отделните граждани и общности, като зачитат техните традиции, вярвания и начин на живот, съвместими с правовата държава.

Чл.27. Частните охранители не допускат дискриминация на базата на пол, раса, език, религия, образование и убеждения, политическа принадлежност, мнение, национален или социален произход, етническа принадлежност, инвалидност, възраст, сексуална ориентация, лично и обществено положение, имуществено състояние или друго основание.

РАЗДЕЛ III

Поведение, недопускащо прояви на корупция

Чл.28. Частните охранители не трябва да се поставят във финансова, икономическа, материална или друга зависимост от отделни лица, групи лица или организации.

Чл.29. Частните охранители не се възползват от правомощията си с цел лично облагодетелстване или друга користна цел.

Чл.30. Частните охранители се противопоставят и са длъжни да информират своите ръководители за всеки акт на корупция сред охранителния състав на субекта, когото представляват, достигнал до тяхното знание.

РАЗДЕЛ IV

Взаимоотношения с органите на МВР

Чл.31. Частните охранители съдействат за установяването, поддържането и развитието на функционално и ефективно сътрудничество и взаимодействие с представителите на МВР.

Чл.32. Със своите професионални знания и умения частните охранители подпомагат органите на МВР.

Чл.33. Частните охранители стриктно изпълняват процедурите, предвидени от закона, и допринасят за събирането на информация за противозаконна дейност на територията на охранителната протекция, която предоставят на органите на МВР.

Чл.34. Частните охранители са лоялни партньори на органите на МВР, като не възпрепятстват изпълнението на техните служебни задължения на територията на осъществяваната охранителна протекция.

РАЗДЕЛ V

Взаимоотношения между служителите в субекта, извършващ частна охранителна дейност

Чл.35. Частните охранители са част от йерархично организирана структура с ясно разпределени отговорности. Ръководните длъжности са: ръководител охранителна дейност, старши на обект, старши на смяна и др.

Чл.36. Ръководителите на охранителна дейност са отговорни за разпорежданията и заповедите, които издават, за тяхното изпълнение и последствията от тях.

Чл.37. Ръководителите на охранителна дейност трябва да са пример за професионална, безпристрастна и ефективна работа.

Чл.38. Ръководителите на охранителна дейност подкрепят частните охранители, за които отговарят и ги окуражават към по-нататъшно професионално развитие.

Чл.39. Ръководителите на охранителна дейност насърчават коректното изпълнение на професионалните задължения на своите подчинени посредством съвет, даване на насоки или предприемане на други подходящи корективни мерки.

Чл.40. Ръководителите на охранителна дейност проявяват чувство за отговорност към подчинените си, като предприемат адекватни мерки за решаване на техните проблеми, които биха могли да рефлектират върху изпълнението на професионалните им задължения.

Чл.41. Частните охранители изпълняват добросъвестно всички законни заповеди на своите ръководители.

Чл.42. Частните охранители не трябва да изпълняват заповеди, нареждащи му да извърши явно незаконни действия. Ако считат, че дадена заповед е такава, те трябва да споделят подозренията си пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо, пред по-висшестояща инстанция. В случай, че заповедта бъде потвърдена, те имат право да поискат писмено нареждане за нейното изпълнение.

Чл.43. Орган, потвърдил заповед, ангажира собствената си отговорност, ако се установи, че тази заповед е незаконна. Ако подозрението за незаконност е било изтъкнато неоснователно, с цел неизпълнение на дадена заповед, може да бъде ангажирана отговорността на съответния частен охранител.

Чл.44. Частните охранители дават точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените им задачи.

Чл.45. Частните охранители оказват професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи.

Чл.46. В отношенията между частните охранители не се допускат никакви форми на дискриминация.

Чл.47. Частните охранители не правят изказвания и не отправят призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина.

Чл.48. Всеки частен охранител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг частен охранител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия.

РАЗДЕЛ VI

Подбор и обучение на частните охранители

Чл.49. Частният охранителен бизнес трябва да се стреми да отразява в максимална степен многообразието на обществото, за което работи.

Чл.50. Частният охранителен бизнес трябва да е отворен за всички български граждани, които отговарят на условията, посочени в Закона за частната охранителна дейност и подзаконовите нормативни актове, като не допуска дискриминация при извършването на подбора на кандидатите.

Чл.51. При подбора на кандидати за работа в частни охранителни субекти се отчита наличието на качества, отговарящи на изискванията за професионална етика.

Чл.52. Всяко лице, което постъпва на работа в частен охранителен субект, се задължава да изпълнява възможно най-добре възложените му задачи.

Чл.53. Обучението на частните охранители се провежда поетапно, започвайки от задължителното начално обучение по програмата на Академията на МВР. Обучението трябва, освен специфичния материал, да утвърждава и основните ценности на демокрацията, върховенството на закона, спазването на човешките права и етичните стандарти на поведение. То създава подходящи условия за усвояване на професионални знания и умения.

РАЗДЕЛ VII

Частните охранители и служебната информация

Чл.54. Обработването на лични данни от частните охранителни субекти трябва да бъде осъществявано съобразно международните принципи за защита на данните и вътрешното законодателство, и трябва да бъде ограничено до степен, необходима за изпълнението на законосъобразни специфични цели.

Чл.55. Служебната информация, с която разполага частният охранител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред.

Чл.56. Частният охранител спазва нормативните изисквания за достъп до информацията, като съблюдава правилата за защита на класифицираната информация и запазва анонимността на лицата.

Чл.57. Събирането на информация от страна на частните охранители трябва да бъде подчинено на основните принципи в частната охранителна дейност – спазване на закона и професионалната етика.

Чл.58. Частните охранители предоставят на възложителя по договор за охрана точна и обективна информация за своите действия, без да разгласява класифицирана информация.

Чл.59. Частните охранители не бива съзнателно или поради небрежност да разгласяват каквито и да било невярна, подвеждаща или неточна устна или писмена информация, или да вписват неверни данни в документи, съхранявани или изисквани за служебни нужди.

РАЗДЕЛ VIII

Отчетност и контрол на частните охранителни субекти

Чл.60. Частните охранители носят отговорност пред възложителите по договори за охрана и техните представители и са обект на контрол относно качеството и ефективността на предоставяните от тях охранителни услуги.

Чл.61. Частните охранителни субекти трябва да търсят най-ефективните механизми и практики за отчетност и прозрачност, които дават възможност за диалог и взаимно доверие с възложителите по договори за охрана.

Чл.62. Всички действия на частните охранители могат да бъдат обект на жалби от страна на граждани, като подлежат на обективна проверка от страна на упълномощените от закона органи.

ГЛАВА ТРЕТА

ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЧАСТНА

ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

РАЗДЕЛ I

Частните охранители и свидетели/ пострадали лица от престъпления и произшествия

Чл.63. Частните охранители осигуряват необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприемат следните действия:

намесват се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента;
при нужда им съдействат за получаване на медицинска помощ;
отделят необходимото време, като това не нарушава качественото изпълнение на служебните им задължения;
оказват съдействие за решаване на най- належащите проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение, ако това не е в разрез със служебните им задължения;
при необходимост осигуряват защита на личността и собствеността на пострадалите лица, ако това не пречи на изпълняване на служебните задължения;

Чл.64. В отношенията си с пострадалите лица от престъпления и произшествия частният охранител трябва да показва уважение като:

не допуска дискриминация или привилегировано отношение;
не си позволява фамилиарност и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент;
проявява учтивост и интерес към думите на пострадалите, без да засягат лични въпроси, които нямат пряко отношение към случая.

Чл.65. Частният охранител трябва да проявява тактичност и деликатност, ако се налага да взема показания от пострадали лица.

Чл.66. При вземане на показания от пострадали лица частните охранители спазват принципа на конфиденциалност.

Чл.67. При вземане на показания от пострадали лица частните охранители записват всички подробности, проверяват за снимки и видеоматериали, които в пълен обем незабавно предават на органите на МВР при тяхното пристигане.

РАЗДЕЛ II

Частните охранители и свидетелите на престъпления

Чл.68. Частните охранители отчитат специфичните нужди на свидетелите и се ръководят от правилата за защита и подкрепа по време на изчакване пристигането на органите на МВР, особено в случаите, когато има риск от заплаха за свидетелите.

Чл.69. Във взаимоотношенията си със свидетелите частните охранители:

проявяват учтивост и осигуряват подходяща обстановка за изчакване пристигане на органите на МВР или за вземане на първоначални показания;
се съобразяват с психологическото състояние на свидетеля /емоции, страх и пр./;
показват, че е на разположение на свидетеля;
стриктно се придържат към правилата за професионална тайна;
въздържат се от всякакви оценки за произхода,социалното положение, съдебното минало или контактите на свидетеля;
вярно записват и предават на органите на МВР всички показанията на свидетеля.

Чл.70. Принудителното задържане на свидетел до пристигане на органите на МВР не са основание за частните охранители да нарушават нормите в настоящия раздел.

РАЗДЕЛ III

Частните охранители и правонарушителите

Чл.71. Частните охранители не прикриват доведено до знанието им или установено от тях правонарушение, като предприемат необходимите действия за неговото предотвратяване и пресичане.

Чл.72. В отношенията си с правонарушителите частните охранители демонстрират твърдост, честност и безпристрастност, като внимателно преценяват всички свои действия.

Чл.73. В случаи на агресивно поведение от страна на правонарушителя, частните охранители полагат всички усилия, за да предотвратят или пресекат възможно най-бързо правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици.

Чл.74. При взаимоотношенията си с правонарушителите частните охранители запазват неутрално поведение, като действат по начин, който не подлага под съмнение тяхната обективност.

РАЗДЕЛ IV

Частните охранители и задържаните лица

Чл.75. Частните охранители информират незабавно задържаното лице за основанията за неговото задържане и приблизителното време за предаването му на органите на МВР.

Чл.76. Частните охранители носят отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице до предаването му на органите на МВР.

Чл.77. Частните охранители не подлагат задържаните лица при никакви обстоятелства на изтезание, физическо или психическо насилие, нехуманно или унизително отношение.

Чл.78. Частен охранител, който е станал свидетел на насилие спрямо задържаното лице, се намесва, за да го спре и уведомява за това своите ръководители.

Чл.79. Частните охранители се грижат за защита на живота и здравето на всяко задържано лице до предаването му на органите на МВР, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ.

Чл.80. Частните охранители осигуряват възможност на задържаното лице да упражни правото си на защита, но не предприемат никакви действия по освобождаването му, ако са сигнализирали и очакват органи на МВР, на които да предадат задържания.

Чл.81. Частните охранители нямат право да забранят на задържаното лице да информира свой близък, роднина или трето лице за факта на задържането си, освен в случаите, че това е изискване на органите на МВР.

Чл.82. Частните охранители предават задържаното лице на органите на МВР веднага след тяхното пристигане. За предаването се съставя протокол, предвиден в ЗЧОД

Чл.83. Частните охранители водят стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана със задържането и предаването на лицето на органите на МВР.

РАЗДЕЛ V

Употреба на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие

Чл.84. Частните охранители не злоупотребяват с дадените им от Закона за частната охранителна дейност правомощия, като употребява физическа сила, помощни средства или оръжие единствено в случаите, предвидени от закона, при наличието на неизбежна необходимост, пропорционално на опасността и в степента, необходима за постигането на законова цел.

Чл.85. Частните охранители, които се намират на мястото на инцидент, разполагат с възможността да направят преценка дали да използват физическа сила, помощни средства или оръжие и в каква степен.

Чл.86. Частните охранители употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие само в краен случай и прекратяват използването им незабавно след отпадане на необходимостта.

Чл.87. Частните охранители оказват помощ на лицата, спрямо които е употребена физическа сила, помощни средства или оръжие, веднага след отпадане на основанието за прилагането им и са постигнати целите за тяхната употреба.

Чл.88. Заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса, представлява поведение на частните охранители, противоречащо на принципите на професионалната етика.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Права на частните охранители

Чл.89. Частните охранители имат същите граждански и политически права като останалите граждани. Ограничения на права могат да бъдат въвеждани само със закон и само ако те са необходими за упражняването на функциите на СИЧОД в рамките на българското демократично общество.

Чл.90. Частните охранители имат същите социални и икономически права като останалите служители в частни компании. Те имат правото да се организират и да участват в представителни организации, да получават подходящо възнаграждение и социално осигуряване, да им се предоставят специални здравни услуги, психологическа помощ и мерки, свързани с тяхната сигурност, отчитащи спецификата на работата им.

Чл.91. Частните охранители, като всички граждани, имат правото на работна среда, позволяваща пълна изява на техните способности и свободна от всякаква форма на физическо или психическо насилие и дискриминация.

Чл.92. Субектите извършващи частна охранителна дейност трябва да търсят най-добрите механизми и практики, съобразени с европейските стандарти, за разглеждане, реализиране и обжалване на дисциплинарните мерки спрямо своите служители.

Чл.93. Частен охранител, който е обект на необосновани обвинения, свързани с неговите задължения, трябва да бъде подкрепян от своя работодател и да му се осигури необходимата защита и правна помощ.

Чл.94. Частните охранители са защитени от закона при правомерна употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие.

Чл.95. Частните охранители, при изпълнение на своите професионални задачи, са длъжностни лица при изпълнение и са неприкосновени, като се ползват от особена защита при противоправни посегателства спрямо тях.

Чл.96. Частните охранители не могат да бъдат санкционирани поради факта, че са докладвали за случаи на нарушение на професионалната етика, освен ако подобен акт не се окаже злонамерен или неоснователен.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.97. Правилата на поведение, съдържащи се в настоящия кодекс, са неизменна част от ежедневната частна охранителна дейност.

Чл.98. Спазването на етичните правила за поведение е гаранция за законността на действията на частните охранители и защита от неоснователни обвинения.

Чл.99. Чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки частен охранител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на частната охранителна дейност.

Чл.100. Настоящият етичен кодекс е отворен документ, подлежащ на непрекъснато развитие и обогатяване.

* * *

ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙСТВИЯТА ПО ОХРАНА, ОСЪЩЕСТВЯВАНИ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Както и при изготвянето на останалите документи, инструкцията за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителна дейност /за краткост- инструкция за безопасност/ има както общи положения, касаещи охраната на различни видове мероприятия, така и конкретни мерки, съобразени с вида на охраняваното мероприятие и параметрите на конкретната охранителна протекция.

В следващите страници ще публикуваме примерно съдържание на инструкция за безопасност, която можете да преработвате, допълвате и конфигурирате, с оглед интегрирането й в документооборота за конкретното охранявано мероприятие. При утвърждаване на инструкцията, оправомощеното за това лице поставя подпис и печат.

Чл. 36, ал.1, т. 2. От НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ определя основните пунктове, по които трябва да е изградена „Инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност“. В инструкцията трябва да бъдат вписани указания за:

б) защитеност на лицата в охранявания обект;

в) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

д) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД.

Една от основните функции на охраната при обезпечаване сигурността на мероприятие се състои в прилагане на необходимите мерки за осъществяване на различните категории защитеност на територията на неговото провеждане. Според „Архангел“, тези категории защитеност са:

защитеност на достигната приемлива степен на сигурност на мероприятието;
защитеност на лицата, намиращи се на мероприятието /зрители, участници, посетители и др./;
защитеност на организаторите и служебните лица на мероприятието;
защитеност на интересите на организаторите;
самозащитеност на изпълнителите на охранителна дейност на мероприятието;
защитеност на всички видове и категории имущество, намиращо се на територията на мероприятието;

7.защитеност на действащата охранителна схема;

8.защитеност на съгласувания с възложителя пропускателен режим.

Мерките за обезпечаване на защитеност на достигната приемлива степен на сигурност на мероприятието включват всички дейности и действия на наряда по ограничаване на проява на рискови въздействия над съществуващата среда за сигурност на територията на мероприятието. По своя характер, интензивност и насоченост, прилаганите периодични вариативни мерки от всеки охранител на определения му участък за охрана трябва да носят превантивен характер, както и да са симетрични на обосновано очакваните или текущи рискове, като отразяват и възможността от прояви на такива в реално прогнозируем времеви период напред. Основно правило за достигане на добри резултати в това направление е адекватно изработеният правилник за пропускателния режим, план за охрана и тяхното пълноценно прилагане от служителите на наряда.

Защитеността на лицата, намиращи се на мероприятието /зрители, участници, посетители и др. се осъществява по следните най- главни направления:

-физическа защита на живота и здравето на лицата- основна задача на наряда, насочена към обезпечаване на физическата неприкосновеност на лицата на мероприятието,

-защита на правата и свободите на лицата- чрез адекватно поведение на охраната, ненарушаващо основните права и свободи на лицата, както и стриктното спазване и прилагане на нормативните документи, действащи на територията на мероприятието,

-защита на правния статус на лицата, в рамките на правомощията на охраната- прилагане на мерки от страна на наряда по предотвратяване на действия на лица, които попадат под ударите на закона,

-защита на личното имущество на лицата на мероприятието, в контекста на служебните задължения на лицата от наряда, като този пункт не е основен, а по- скоро се базира на реагиране при установяване на противоправни действия над имущество на присъстващите лица,

-защита на лицата по линия на здравните изисквания на властите.

Под защитеност на организаторите и служебните лица на мероприятието се подразбират всички действия на наряда по изпълнение на изискванията на договора за охрана, включително и физическа защита на тази категория лица, при необходимост. Тук трябва да се отчита, че охраната не се намесва в трудови спорове или спорове, които са от личен характер и не носят риск от възникване на нарушаване на обществения ред или от извършване на престъпление. Ако организаторът или служебните лица имат нужда от лична охрана, то този вид частна охранителна дейност не се осъществява от наряда по охрана на мероприятието, а е предмет на отделен договор за охрана и изисква наличие на лиценз по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЧОД.

Защитата на интересите на организаторите е насочена към обезпечаване на нормалното протичане на мероприятието. Нормативите за изпълнение на тези мерки са документирани в договора за охрана, в правилника за пропускателния режим и в плана за охрана. Спазвайки изискванията на тези документи и творческото им прилагане ще осигурят защитеността на интересите на възложителя- организатора на мероприятието.

Самозащитеността на изпълнителите на охранителна дейност на мероприятието зависи изключително от следните фактори:

-теоретическа подготовка по въпросите на охраната на мероприятието,

-детайлното запознаване с протокола от извършената оценка на състоянието и степента на сигурност на мероприятието,

-практическият опит на наряда,

-добрата организация на охраната, контролът над дейността на наряда и спазване на правилата за лична безопасност,

-оборудването на охранителите,

-доброто ръководене на охраната,

-доброто взаимодействие между служителите в наряда.

Направленията за защита на личния състав на наряда са следните:

1.защита на живота и здравето на охранителите;

2.защита на здравния статус на личния състав, по отношение на изискванията на здравните власти;

3.обезпечаване на правата и свободите на охранителите;

4.осигуряване на правния статус на охранителите- предпазването им от попадане в ситуации, в които те да влязат в противоречие със законите на страната;

5.обезпечаване с необходимото служебно имущество /униформи, баджове, помощни средства по ЗЧОД, предпазни средства, изисквани от здравните власти- ръкавици, маски, дезинфектант, защитно облекло и шлемове, служебни специални защитни средства- щитове, шлемове, ръкавици, спец облекло и т.н.;

-осигуряване на места за защита на личния състав при опасни и високорискови масови безредици или при извършване на тежки престъпления /в т.ч. и тероризъм/, при бедствия, аварии и катастрофи;

6.защита на личния състав при силни пожари;

7.правилни действия на личния състав при евакуация на мероприятието.

Защитеността на всички видове и категории имущество, намиращо се на територията на мероприятието включва в себе си основно имуществото, което е на територията на провежданото мероприятие и се ползва за неговото провеждане. Всеки служител от наряда отговаря за защитата на имуществото на своя охранителен участък. Защитата на имуществото трябва да е уговорена в договора за охрана. Основните категории имущество при провеждане на мероприятие са:

-недвижимо имущество /сгради, масивни огради и заграждения, осветителни тела, агрегати на ел. захранване, водо и газоснабдяване, имущество за комуникации, трайно изградени будки, навеси, наблюдателни кули, стадионно оборудване, инфраструктура на спортни, културни, образователни и научни институции и др./,

-движимо имущество /рекламни и др. временни конструкции, палатки, шатри, места за настаняване, мобилни сцени, мобилни агрегати и силови установки и др./,

-интелектуална собственост и търговска тайна / недопускане на икономически шпионаж и изнасяне на служебна информация на организатора, нелоялна конкуренция и др./.

Това наше виждане за категориите защитеност, които трябва да са обект на охранителна протекция при обезпечаване на сигурността на провеждане на мероприятие няма да разглеждаме подробно в настоящия материал, поради причина че целта на изданието е да помага при практическото прилагане на мерките, които да покрият минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, а предлаганата от нашата организация е предназначена за изготвяне на по- задълбочено и обемно пособие, насочено към ръководния състав на СИЧОД.

Прилагаме примерна инструкция за безопасност.

Приложената инструкция е валидна за невъоръжена охрана на мероприятие.

Утвърждавам:

Управител на СИЧОД: ………………………

/…………………………../

ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙСТВИЯТА ПО ОХРАНА, ОСЪЩЕСТВЯВАНИ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА ПЪРВА

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Основни положения

Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер. Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.

Тази инструкция съдържа указания за безопасност при дейността на охранителния състав на частно охранително дружество „……………………………………………….“ при обезпечаване на нормалното протичане на мероприятие:

……………………………………………………………………………………………………………………….. по следните направления:

а) непровокиране с поведението на охраната на намиращите се в обекта граждани, включително и чрез демонстративно носене на оръжие и/или помощни средства;

б) действия на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД;

в) защитеност на лицата на територията на провежданото мероприятие, по неговите маршрути и допълнителни зони;

г) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

д) защитеност на имуществото на възложителя в рамките на охраняваното мероприятие.

Чл.2. Обхват на инструкцията

Инструкцията е задължителна за ръководителите и изпълнителите на охранителна дейност на Дружеството при охраната на мероприятие…………………

ГЛАВА ВТОРА

ПОВЕДЕНИЕ НА ОХРАНАТА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

Чл.3. Поведение на охраната

Поведението на служителите на частно охранително дружество „…………………………………………………………………….“ на територията на мероприятието под охрана е съобразено с присъщите им задължения и служебни компетенции. В План за охрана подробно е описана организацията на охраната на мероприятието, съгласно която дейността на служителите от охранителния състав на наряда е насочена по две направления:

постове за охрана:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

подвижни охранителни групи:

……………………………………………………………………………………………………………

Охраната е дневна/нощна/денонощна, невъоръжена, предполага контакт с различен тип лица, с различно настроение, характер, психотип, психически настрой, в това число възможно под въздействието на алкохол или наркотични вещества. Задачата на изпълнителя на охранителна дейност е да не ги провокира с поведението си, като за целта:

– да не е агресивен и предизвикателен,

– да не уронва личното достойнство и да не ограничава личната свобода на лицата без основателна причина.

Възможно е възникване на конфликтни ситуации, предизвикани от поведението на:

– организатори и участници в мероприятието;

– организатори и служебни лица;

– организатори и охрана;

– организатори и органи на МВР;

– организатори и представители на медиите;

– между организаторите и др.;

– между служебните лица на мероприятието;

– служебните лица и участниците;

– служебните лица и охраната;

– служебните лица и органите на МВР и др.;

– между участниците;

– участниците и охраната;

– участниците и органи на МВР;

– участниците и представители на медиите;

– различен вид провокации с или без намесата на външни лица и др.

Във всички тези случаи охраната трябва да приема адекватни решения и да постъпва съгласно ситуацията, водейки се от следните принципи:

ненамеса в трудови спорове;
осигуряване на нормално протичане на мероприятието;
осигуряване на взаимодействие с органите на МВР при изпълнение;
защита на интересите на възложителя по договора за охрана, спазвайки т. 1-3;
опазване на обществения ред;
спазването на изискванията на пропускателния режим;
избягване или потушаване на конфликти;
недопускане на масови безредици.

За да бъдат спазени тези принципи, охраната винаги трябва да се намесва адекватно, с оглед предотвратяване на създаване и разрастване на конфликти, с цел разреждане на напрежението. Охраната не се намесва в търговски спорове, но взема адекватно и съобразено с поведението на страните по споровете отношение при възможност за разрастване на споровете до нарушаване на обществения ред, правонарушения или извършване на престъпления.

По време на охраната на мероприятия, служителите на СИЧОД трябва да следят за пълноценното изпълняване на изискванията на пропускателния режим, за спазване на добрия тон и възпитано взаимоотношение между всички лица на територията на мероприятието. Основно задължение на охраната е и да следи за поведението на лицата, да не допуска кражби, злоупотреби, нанасяне на вреди на имуществото на възложителя по договора за охрана, както и да бъде подготвена за реагиране и отразяване на агресивно поведение, опити за грабеж или вандализъм, както и за провокации.

При изпълняване на служебните си задължения на постовете за охрана, изпълнителите на охранителна дейност трябва да излъчват спокойствие и достойнство, да се движат размерено, без да бягат и да правят резки движения без необходимост, да не предизвикват недоволство от поведението си върху другите лица на територията на мероприятието, да имат постоянна визуална връзка със своите колеги и с персонала, да носят помощни средства съгласно инструкциите, да бъдат готови и да не се суетят и да внасят паника при възникване на рискова ситуация. Охранителите не трябва да се поддават на провокации, на обиди и опити за зараждане на скандали. Не трябва да се допуска физически контакт с други лица, а когато това е неизбежно, охранителите трябва да се групират в екип, способен да се справи с предизвикателството и да го неутрализира.

При работа на контролно- пропускателните пунктове /КПП/, охранителите извършват предвидените в правилника за пропускателния режим действия. При проверка на документи и багаж на лица трябва да се спазват инструкциите и да се действа по техните предписания- личните документи да не се вадят от техните опаковки, а ако това се налага, да се извършва от собственика на личния документ; при проверка на личен багаж, собственика го отваря и предоставя за проверка. Не е желателно охраната да бърка и да рови във вещите на проверяваното лице. Лицето трябва да изпълни разпорежданията на охраната и да извади вещи, които затрудняват прегледа на цялото съдържание на багажа. При извършваните проверки с лицата да се говори на „Вие“, с учтив тон, но да не се допускат компромиси при проверките. Всеки непроверен багаж може да е рисков за охраняваната зона.

При оборудване на входните зони да се има предвид следното:

При действащ пропускателен режим да се поставят изискваните от ЗЧОД информационни табла за извършваните проверки;
При извършвано видеонаблюдение във входните зони да се поставят съответните информационни табла;
На КПП да има преносими металдетектори, с които охраната да умее да работи;
Всеки охранител да е оборудван с полагащите му се и изисквани от Закона за частната охранителна дейност помощни средства;
Охраната да е облечена с униформи на СИЧОД и да носи идентификационен бадж на видно място;
Всеки охранител да носи лична карта;
Всеки охранител да се подпише в инструктажната книга при постъпване на смяна;
При сменна работа, постовете да се приемо- предават съгласно установения режим в СИЧОД.

В случай на евакуация на мероприятието, охраната трябва да знае начина за извеждане на всички лица и своите действия, като напуска зоната последна. При необходимост изключва ел. захранването и други системи.

По време на дежурството охраната няма право да отвлича вниманието си, да чете, да използва компютър или личния си телефон/ таблет/ лаптоп. Изисква се пълна концентрация, постоянно наблюдение над обстановката, особено над лица и групи лица с рисково поведение. При появата на зони с повишен риск от конфронтация или прояви на агресия, охраната определя поведението си спрямо тях, като се предупреждават подвижните охранителни групи и резервните екипи.

Охраната няма право да извършва дейности, освен предписаните в плана за охрана.

Чл.4. Носене на помощни средства от охраната

Носенето на помощните средства от охраната може да предизвика недоволство, агресия или други негативни емоции у лицата на територията на мероприятието, което е нежелателно. Това обстоятелство се усилва и от разнообразния и трудно предвидим състав на контингента на територията на мероприятието. Възможно е наличието на лица, които са нервни, раздразнителни и агресивни, още повече при употреба на алкохол или наркотични вещества. С оглед избягване на създаване на излишно напрежение, охранителите трябва да носят помощните средства на определените от ръководството на СИЧОД места, като се забранява демонстративно да ги вадят, размахват или извършват резки действия с тях без необходимост.

Белезниците трябва задължително да са в калъф, разположен на колана на служителя, от страната на силната му ръка. Палките да се носят на колана, в предвидените за целта калъфи.

Налични електрошокови устройства от джобен формат могат да се носят постоянно, ако са прикрити и не се виждат.

Чл.5. Помощни средства, по смисъла на ЗЧОД

Законът за частната охранителна дейност разрешава носене и използване само на следните помощни средства:

фабрично изработени белезници;
каучукови и пластмасови палки;
щурмови палки;
електрошокови устройства.

Чл.6. Забрани

Забранява се употребата на помощни средства, които не са въведени в експлоатация по надлежния ред.

Забранява се използване на белезници, които не са фабрично изработени за целта.

Забранява се носене на белезници без калъф.

Забранява се използването на помощни средства срещу видимо малолетни лица, бременни жени и лица в трайно неравностойно положение.

Забранява се продължаването на използване на помощните средства след достигане на целта, за която са приложени.

ГЛАВА ТРЕТА

УПОТРЕБА НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Чл.7. Употреба на физическа сила и помощни средства

(1) Физическа сила и помощни средства се използват, когато не е възможно да се изпълняват служебните задължения по друг начин.

(2). Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.

Чл.8. Основно изискване при употребата на физическа сила и помощни средства

При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл.9. Преустановяване на употребата на физическа сила и помощни средства

Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

Чл.10. Изисквания при употребата на физическа сила и помощни средства

(1) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.

(2) Решението за използване на физическа сила и помощни средства при осъществяване на индивидуални действия се взема самостоятелно от охранителя, а при осигуряването на масови мероприятия от ръководителя на охранителната дейност.

(3) При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да вземат всички мерки за опазване здравето и живота на лицата срещу които са насочени.

(4) Не се допуска използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица, жени с очевидна бременност и лица изпаднали в безпомощно състояние, освен при неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Чл.11. Забрани за употребата на физическа сила и помощни средства

Забранява се употребата на физическа сила и помощни средства:

Срещу малолетни или непълнолетни лица, невменяеми и с видими психични отклонения лица и бременни жени, освен в случаите на въоръжено нападение или въоръжена съпротива, които застрашават живота и след предприемане на всички други действия за предотвратяване на конфликта;
Срещу лица, взели заложници, когато това е ясно декларирано от тях;
Срещу доброволно предали се и отказали се от въоръжена съпротива;
Когато употребата му крие опасност да пострадат невинни граждани;
В случаи, несвързани със службата.

Чл.12. Доклади

След използване на физическа сила и помощни средства охранителите докладват писмено на ръководителя на охранителната дейност или на управителя на дружеството.

Чл.13. Друго

Ако на лицето, спрямо което е употребена физическа сила и помощни средства, са нанесени телесни повреди, охранителите са длъжни да му окажат първа помощ и да го отведат в най-близкото лечебно заведение.

Чл.14. Условия за употреба на физическа сила и помощни средства

Употребата на физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебни задължения, се използва само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

Противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане на охраната или на орган на МВР;
Задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива;
Задържане на лице извършило престъпление, което прави опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;
Оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
Нападение срещу лица на територията на охраняваното мероприятие;
Груби нарушения на обществения ред.

Чл.15. Използване на белезници

Използването на белезници цели да ограничи възможностите за движение на крайниците на правонарушителите. Лицето с поставени белезници трябва да бъде под наблюдение и не може да бъде държано в това състояние повече от един час без проверка на наличие на нормално кръвообръщение на крайниците.

Чл.16. Използване на палки

Палки се употребяват, когато са неприложими други по-леки начини и средства за въздействие.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЗАЩИТЕНОСТ НА ЛИЦАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОХРАНЯВАНОТО МЕРОПРИЯТИЕ

Чл.17. Защитеност на лицата при охраната на мероприятие

В чл.3. на Закона за частната охранителна дейност са записани основните принципи при осъществяване на частната охранителна дейност. Като трети основен принцип е изведен „опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите“.

Защитата на лицата при провеждано мероприятие се осъществява по няколко направления:

защита от противоправни посегателства над живота, здравето, правата и свободите на лицата, намиращи се на мероприятието;
защита на лицата от прояви на агресия;
защита на лицата от провокации, извършвани от външни лица на територията на мероприятието;
защита на лицата от въздействия на субекти на тероризма;
защита на лицата от въздействия на пожари;
защита на лицата от въздействия на бедствия;
защита на лицата от въздействия на бедствия, аварии и катастрофи.

Защитеността на лицата на мероприятието е от първостепенна важност за охранителя на смяна. Неговата задача е да осигури спокойното пребиваване на всички лица в охранявания от него участък от зоната на мероприятието или по маршрутите и допълнителните зони, като се намира в постоянна готовност за пресичане на негативни влияния върху средата за сигурност на територията на мероприятието.

За пълното решаване на тези задачи, охранителите трябва да работят по направления „превенция“ и „пресичане“ на вредните и негативни влияния над състоянието и степента на сигурност на територията на мероприятието.

Задължение на всеки охранител е в детайли да познава плана за охрана, да е прочел внимателно и задълбочено протокола от оценката на състоянието и степента на сигурност на територията на мероприятието, да е запознат и да се е подписал в приложените на обекта инструкции и инструктажи. От изключителна важност е познаването в детайли и на правилника за пропускателния режим, с оглед неговото прилагане и спазване на изискванията му.

Освен това, всеки от охранителния състав трябва перфектно да познава и да контролира състоянието на пътищата и маршрутите за евакуация, евакуационните изходи, състоянието и изправността на наличното осветление; да знае и умее да изведе своевременно всички лица, намиращи се на територията на охранявания от него участък при обявена евакуация.

При проява на конфликти, охраната трябва да умее правилно да оцени ситуацията, като на първо място се погрижи за защитеността на лицата, както и да се опита да предотврати разрастването на конфликта.

Всеки от охраната трябва да е запознат с разположените в неговия участък за охрана или в близост до него на щатните средства за пожарогасене, да може правилно и ефективно да ги използва по предназначение.

На база придобитите знания и умения по професия „охранител“, всеки служител от охраната трябва да може да оказва първа долекарска помощ и да оценява, в рамките на своите компетенции, степента на поражения върху човешкия организъм и психика, като предприеме адекватни мерки по спасяването на живота и здравето на лицата, намиращи се на неговия охраняван участък или на поразена територия на мероприятие.

При проява на агресия сред лицата на мероприятието, защитеността на всички присъстващи е от първостепенна важност за охранителя. Със своите осъзнати действия той е длъжен да погаси агресията, още повече ако тя създава предпоставки за конфликт.

Освен защитеността на живота, здравето и личната свобода на лицата на мероприятието, охраната се грижи и за защитеността на имуществото на лицата, намиращи се на мероприятието, в рамките на своите задължения и предписанията на плана за охрана. Тази защита се простира в границите на компетенциите и задълженията на охраната и не обхваща вещи, за които охраната не знае или не е уведомена, както и за такива, които са забранени за внасяне на територията на мероприятието от правилника за пропускателния режим и от законите на страната.

ГЛАВА ПЕТА

ЗАЩИТЕНОСТ НА ЛИЦАТА ОТ ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ

Чл.18. Правила и мерки за безопасност на лицата от охранителния състав

При изпълнение на служебните си задължения, личният състав на охраната трябва да бъде максимално защитен и да спазва мерките за лична безопасност. Защитеността на охраната е фактор, който се нарежда непосредствено след осигуряване на защитеността на намиращите се в зоната на мероприятието лица. При осигуряване на защитеността на лицата, присъстващи на мероприятието, охранителите не трябва да забравят и за своята лична защитеност. Охраната на мероприятие не предполага и не изисква специални мерки за защита на охранителния състав, освен ако оценката на риска не покаже възможности за възникване на рязко негативна промяна в средата за сигурност в зоната на мероприятието или други рискови обстоятелства. Основните мерки за охрана на труда на лицата от охраната се разписват в книгата за ежедневен инструктаж, с които всеки служител при застъпване на смяна се запознава срещу подпис.

Основните мерки за повишаване защитеността на охранителния състав са следните:

1.познаване на признаците на зараждащ се сериозен конфликт и начините за неговото погасяване;

2.детайлно познаване на начините и прийомите за прилагане на физическа сила и помощни средства;

3.детайлно познаване и умение за работа с щатните противопожарни средства;

4.познаване на системата за евакуация и правилата за нейното прилагане;

5.правилно разпознаване на признаците на съмнителни лица;

6.умение за реагиране при рискови ситуации;

7.умение за прилагане на мерките за долекарска помощ върху себе си;

8.правилно организиране на работата;

9.умение за правилно боравене със специалните тактически средства /шлемове, щитове, защитно облекло, сирени, пиротехника и др./;

10.познаване и спазване на правилата за противоепидемична защита /използване на предпазни маски, силиконови ръкавици, предпазни шлемове, дезинфектанти, спазване на социална дистанция и др./.

Чл.19. Действия на охраната по обезпечаване на личната си безопасност

При застъпване на смяна охранителят трябва да извърши пълноценно приемане на поста, като обърне внимание и на въпросите, касаещи безопасността /личната му и на лицата в охранявания участък/. При приемането да се обърне внимание на състоянието на:

1.ел.инсталацията- за възможни къси съединения и оголени проводници, както и за други необезопасени елементи;

2.системата за видеонаблюдение- чрез разговор с отговорните лица;

3.изправността на елементите от системата за физическа защита;

4.състоянието на предмети и интериор, които могат да бъдат опасни за хората /стъклени повърхности, режещи елементи, таванни конструкции и др.;

5.данни за негативни промени в средата за сигурност;

6.поява на криминогенен контингент в близост до зоната на мероприятието;

7.изправността и състоянието на елементите от системата за пожарогасене;

8.състоянието и проходимостта на пътищата и маршрутите за евакуация и евакуационните изходи;

9.оборудване с лични предпазни средства /ръкавици, маски, шлемове, дезинфектанти/;

10.други въпроси- след разговор с дежурната смяна на обекта.

По време на работа охранителят трябва да спазва изискванията на здравните власти; да не допуска физически контакт с лица; да борави правилно със зачислените му специални защитни тактически средства; в случай на провокации да се защити адекватно; при прилагане на физическа сила и помощни средства да действа съгласно проведените обучения и тренировки и др.

Чл.20. Обекти за защита

Обектите за защита на охранителния състав от наряда са следните:

1.живота, здравето и личната свобода;

2.личното и служебното имущество;

3.униформата и идентификационния бадж;

4.имуществото на частното охранително дружество- помощни средства, документация и др.;

5.правната защита- недопускане на попадане под ударите на закона;

6.личното достойнство.

ГЛАВА ШЕСТА

ЗАЩИТЕНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ОХРАНА

Чл.20. Имущество на възложителя по договора за охрана

Под понятието „имущество на възложителя по договора за охрана“ се има предвид следното:

1.инфраструктура в района на мероприятието- комуникации, настилки, градинки, стадионно и сградно имущество, друг сграден фонд, недвижимо имущество, допълнителни временни конструкции- огради, сцени, шатри, сенници, рекламни съоръжения, съоръжения за сядане, химически тоалетни, пунктове за храна и напитки и др.;

2.движимото имущество на възложителя- МПС, оборудване, машини, агрегати, комуникации и др., необходими за работата на обекта по предназначение;

3.имуществото на персонала, вкл. личните вещи, които са под контрол на охраната, като при такива забранени от закона, незабавно се докладва на организатора на мероприятието.

Чл.21. Защита на имуществото на възложителя

Защитата на имуществото на възложителя е една от основните задачи на охраната. Има се предвид извършване на превантивни и пресичащи мерки по отношение на опити за нанасяне на щети или отнемане на имуществото, предмет на тази глава от инструкцията. Мерките по защита на имуществото се осъществяват както от охраната, така и от персонала на мероприятието- във взаимодействие.

ЗАПОЗНАТИ С ИНСТРУКЦИЯТА:

№	Длъжност, име, фамилия	Дата	Подпис
….	………………………………….	……	……….
….	………………………………….	……	……….
….	………………………………….	……	……….
….	………………………………….	……	………
….	………………………………….	……	……….
….	………………………………….	……	……….
….	………………………………….	……	……….

Изготвил инструкцията: ………………………………..

/………………………………../

***

Приложената инструкция трябва да бъде внимателно прочетена и подписана от всеки член на наряда по охраната на мероприятието. Препоръчваме ръководителите на охранителна дейност да я допълват, усъвършенстват и изменят, в зависимост от изискванията за охрана на конкретното мероприятие. Най- задълбочено внимание да се обърне на задълженията на охраната и на спазването на правилата за лична безопасност. Инструкцията се съхранява в офиса на СИЧОД и се предоставя за проверка на контролните органи при поискване. Следете всички подписи да са положени и запозналите се лица да са тези, които са в списъка на охраната на мероприятието. Ако се наложи замяна на охранител или увеличаване на охранителния състав, новите служители също се запознават с инструкцията и полагат подпис в таблицата.

III. ПРИМЕРНИ УКАЗАНИЯ ЗА ТАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ НА ОХРАНАТА НА МЕРОПРИЯТИЕ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА РИСКОВИ ИЛИ КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ

Примерните указания за тактиката на действия на охраната на мероприятие в различни ситуации се изготвят с цел подготовка на наряда за бързи и осмислени действия при възникване на рискови или кризисни ситуации, предизвикани от различни причини. Тези указания е целесъобразно да се оформят във вид на инструкция, след запознаване с която инструктираните лица да се подпишат в качеството си на запознати.

Основните рискови и кризисни ситуации, които могат да възникнат при провеждане на мероприятие са най- общо следните:

1.тероризъм;

2.природни бедствия;

3.промишлени аварии и катастрофи;

4.пожари;

5.масови безредици;

6.вандализъм и грубо нарушаване на обществения ред;

6.извършване на престъпления на територията на мероприятието;

7.нещастни случаи и инциденти;

8.нападения над мероприятието от външни лица и др.

Ноторно трябва да се знае от състава на наряда, че протоколите за най- общо препоръчвани действия при гореописаните ситуации са разписани в плана за охрана. При желание на ръководството на СИЧОД, към документацията може да се изготви и отделна инструкция за действията на наряда при рискови или кризисни ситуации.

Прилагаме примерна инструкция за тактически действия на охранителния състав при възникване на рискови или кризисни ситуации. Инструкцията се утвърждава чрез подпис и печат от оправомощеното за това лице от СИЧОД. След запознаване с инструкцията, всички членове на личния състав на наряда по конкретното мероприятие се подписват в таблицата.

УТВЪРЖДАВАМ:

Управител на СИЧОД: ……………………..

/……………………………./

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ОХРАНИТЕЛИТЕ НА СИЧОД ПРИ ЕКСТРЕМНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

ТАКТИКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ОХРАНАТА ПРИ РАЗЛИЧНИ СИТУАЦИИ

Чл.1. При нападение на обекта:

Дежурният охранител незабавно докладва на прекия си ръководител относно ситуацията и предприема мерки за защита на поверения му охранителен участък. Своевременно известява отговорното лице на организатора/ възложителя за създалата се ситуация. Ръководителят на охранителната дейност на СИЧОД предприема действия по изясняване на обстановката и при необходимост изпраща подкрепление от състава на подвижните охранителни групи /ПОГ/. При разположение на основните и допълнителните силите на охраната да се има предвид възможност за отвличащи маневри от страна на нападателите. Блокира се входната зона и се провеждат мероприятия с цел ограничаване на периметъра на нападението. Ако е необходимо или по искане на възложителя, се провежда частична или пълна евакуация на лицата, намиращи се в застрашените зони в зоните за евакуация. При пристигане на органите на МВР им се оказва пълно съдействие. След приключване на инцидента се оказва съдействие на персонала на мероприятието за отстраняване на последствията от нападението, като охранителната служба се носи паралелно. Прави се разбор на действията на охранителите. Допуснатите грешки или слабости се отстраняват.

Чл.2. Действия при масирани провокации

Масираните провокации могат да носят пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на охранителите и намиращите се на територията на мероприятието лица от въоръжени с огнестрелно, хладно оръжие или опасни предмети нападател или група нападатели. Въоръженото нападение може да има различни цели, като:

1.1. Проваляне на мероприятието;

1.2. Предизвикване на масови безредици;

1.3. Провокиране на мероприятието и превръщането му в бунт или кръвопролитни сблъсъци;

1.4. Провокиране на органите на реда и охраната към прилагане на сила и сблъсъци с протестиращи лица, агитки или други радикално настроени групи;

1.5. Нанасяне на поражения над организатори или лица от митинга;

1.6. Тероризъм;

1.7. Комбинирано въздействие.

При въоръжено нападение охранителния екип не предприема самостоятелни действия, които могат да предизвикат реакции от страна на нападателите, излагащи на опасност живота и здравето на лицата, намиращи се на територията на мероприятието. Действа се по команди и разпореждания, издадени от прекия ръководител на наряда, като служителите от охранителния екип се прикриват, с оглед предпазване от поражения и се стараят да изведат максимален брой лица от зоната на нападението.
При възможност и благоприятна обстановка е допустимо ръководителят на охранителната дейност да води преговори с нападателите, но при условие, че не е наличен специалист, тъй като воденето на преговори е приоритет на МВР. Ако обстановката налага и се касае за спасяване на човешки животи, исканията на нападателите могат да се изпълняват след разрешение от органите на МВР и ако съдържанието им позволява изпълнение от охраната.
След разпореждане на органите на МВР, исканията на нападателите се ИЗПЪЛНЯВАТ НЕЗАБАВНО И БЕЗУСЛОВНО ако не са налице условията, визирани в т.3.
Член на охранителния екип или някой от служебните лица на мероприятието, при първа възможност, незабелязано от нападателите информира :

– Органите на МВР на ЕЕН 112, като се представя и съобщава характера на събитието – къде и какво се е случило и каква е ситуацията в момента.

– Ръководството на СИЧОД.

Охранителите предприемат мерки за недопускане на несъзнателни или волеви действия от лица, които могат да провокират нападателите към агресивни действия.

7.Охранителният екип, съвместно със служебните лица предприемат незабележими от нападателите действия, ако това е възможно, за ограничаване размерите на въздействие и създаващи условия за забавянето им чрез затваряне на предпазни решетки, заключване на врати, и др.

По време на всички действия, провеждани от охранителния екип и служебните лица, се полагат усилия за придобиване на максимално количество информация за личността на нападателите с цел бъдеща идентификация и набиране на улики и веществени доказателства за деянията им.
Охранителният екип предприема мерки за осигуряване на свидетели – очевидци между присъствалите на инцидента лица.
В случай на вземане на заложник или използване ЖИВ ЩИТ от страна на нападателите, по разпореждане на МВР може да се осигури свободна зона, коридор или изход, за оттегляне на нападателите.
При подходяща ситуация, от личния състав на наряда, под ръководството на старше лице се предприемат РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ за задържане или обезвреждане на нападателите в рамките на закона, чрез наличното въоръжение и снаряжение, като се изключи вероятността да пострадат други лица.
Предприемат се необходимите мерки за запазване на местопроизшествието до пристигане на екипите на МВР.
Оказва се неотложна медицинска помощ на пострадалите лица и ако е необходимо се извиква екип на СМП.
Оказва се пълно съдействие на екипите на МВР след пристигането им, като се изпълняват даваните от тях указания.

Чл.3. Действия при масови безредици

При огнища на конфликти, съдържащи риск от превръщането им в масови безредици, охраната незабавно предприема адекватни действия по тяхното потушаване.
При явни признаци на започващи масови безредици, охраната трябва да се прегрупира в застрашените зони, с оглед недопускане на разрастване на безредиците. Незабавно се предприемат мерки за разделяне на тълпата на по- малки групи и насочването им към зоните с организирани резервни сили. Резервните сили трябва да са поставени в готовност за управление на безредиците, с оглед тяхното потушаване. При необходимост, подвижните охранителни групи използват служебните МПС за ограничаване на движението на тълпата по нежелани направления и насочването й към резервните сили.
Ако безредиците са извън мероприятието, охраната трябва да ограничи неговото влияние и въздействие над лицата в мероприятието. При необходимост и във взаимодействие с органите на МВР може да се блокира досег на безредиците с мероприятието.
Ако безредиците са възникнали на територията на мероприятието, охраната предприема решителни, но не агресивни и необосновано твърди мерки за въвеждане на ред, като се използват наличните помощни средства, без да се застрашава живота и здравето на участниците. Физическа сила и помощни средства се използват само в краен случай- при неизбежна необходимост.
При възможност се установяват инициаторите и тяхната самоличност, без да се предприемат каквито и да било действия спрямо тях. В последствие информацията се предава на органите на МВР.
При възникване на безредици охраната може да извършва заснемане, като вниманието трябва да е насочено към инициаторите и най- активните участници в безредиците. Видеоматериалът и снимките се предават на органите на МВР с протокол за доброволно предаване.
При масови безредици с висока степен на риск за охранителите, се допуска използване на специални защитни средства /шлемове, щитове и предпазно облекло/, както и използването на спец автомобили.

Чл.4. При извършване на терористично въздействие:

Действа се съгласно инструкциите за действие при тероризъм. Тактическите действия на охраната са следните: получаване на сигнал(от достоверен източник) или основателно съмнение за готвени терористични действия – уведомяване на охраната – уведомяване на дежурния на съответното РУП – уведомяване на началника на охраната – анализ на сигнала – действия по отцепване на периметъра – съдействие на органите на МВР. При намиране на съмнителни предмети, вещи, вещества, както и на изоставени такива, се предприема следното: уведомява се ръководителят на охранителната дейност и отговорното лице на възложителя – охранител остава при намереното и не допуска лица до него, без да са придружени от оторизирано лице, периметърът около намереното се отцепва в радиус достатъчен за осигуряване на безопасността на хората – чакат се органите на МВР – оказва им се пълно съдействие. След неутрализиране на заплахата се оказва съдействие на персонала на мероприятието по отстраняване на последствията, като се носи и охранителната служба. Прави се разбор на действията на охраната, правят се предписания, грешките и неточностите се отстраняват.

Мероприятия и действия:

– патрулиране и проверка на територията и периметъра на мероприятието с особено устойчиво внимание върху рисковите места;

– въвеждане на строг режим за съхранение или използване само при необходимост на опасни материали, вещества, елементи, конструкции, апаратура и механизми;

– внимателен подбор на персонала, работещ като охранители в СИЧОД;

– разработване и поддържане в актуален вид на плана за охрана и плана за управление при криза, в т.ч. предизвикана от терористични въздействия;

– самостоятелно или съвместно с органите на МВР провеждане на инструктажи, мероприятия и практически занятия за отработване действия на охраната в извънредни ситуации, предизвикани от терористична дейност.

Прилагането на тези и други мероприятия от превантивен характер в значителна степен са в състояние да постигнат снижаване на вероятността от извършване на терористична дейност на територията на охранявано мераприятие. Самата природа на тероризма изключва възможностите за отправяне на своевременно предупреждение при извършване на терористичен акт.От тази гледна точка, основната дейност при противодействието и антитерористичните мероприятия са в предприемането на превантивни мерки за недопускането на терористични прояви.

4.1. Действия на охраната при получени терористични заплахи:

Действия при анонимно телефонно обаждане или съобщение- при получаване на такова, по характера си съобщение, ролята на получаващия е критична. Обикновено това са съобщения със заплахи за поставена бомба или самоделни взривни устройства или по- рядко други заплахи. Основните данни, които трябва да се извлекат от съобщението са следните:

– какъв е обявеният час или предполагаемото време за детониране на взрива,

– местоположението на взривното устройство,

– мотивите за поставянето му,

– исканията на заплашващото лице,

– степента на сериозност и истинност на заплахата.

Ако съобщението е гласово, основната задача на получаващия е да извлече възможно най- голям обем информация от заплашващия.Това могат да са: тембър на гласа, акцент, околни и странични шумове, нервност и напрегнатост на говорещия. След приключване на разговора, приелият съобщението незабавно уведомява ръководителя на охранителната дейност за ситуацията. Незабавно след това се уведомява дежурния на съответното РУП и организатора на мероприятието. Ако съобщението е текстово, то се запазва и се предоставя на разследващите органи.

4.2.Мероприятия, провеждани от охраната при терористична заплаха:

– ръководителят на охранителната дейност обявя съответния код за действие на дежурните охранители от наряда;

– всеки дежурен охранител на всеки охранителен участък организира посрещането на изпратените подкрепления и провежда пълно обследване на територията на своя участък, с оглед установяване и локализиране на евентуално средство на тероризма, като държи постоянна връзка с ръководителя на охранителната дейност;

– ръководителят на охранителната дейност незабавно събира всички охранители, които ще участват в операцията за провеждане на оперативен инструктаж;

– въвежда се забранителен режим за достъп на територията на мероприятието, с изключение на лица от компетентните държавни органи и НПО, имащи отношение към антитерористичните мероприятия;

– предприемат се действия по изолиране и отцепване на посочения в съобщението район или периметъра, в който е най- вероятно да е заложено взривното устройство или установеното средство на тероризма;

– при установяване на предмети, за които може основателно да се предположи, че са средства на тероризма, се ограничава достъпа до тях и се уведомява тел. 112;

– при необходимост се евакуират лицата, които се намират в застрашените зони, както и се контролира изключването на възли и агрегати, които могат да представляват допълнителна опасност;

– установяват се очевидци или съмнителни лица, имащи отношение към подадения сигнал и при необходимост се задържат до идване на екипите на МВР, на които се предават с протокол;

– служителите от наряда оказват съдействие на екипите на МВР.

4.3. Действия на охраната на обекта при намиране на предмети или вещи със съмнително съдържание или външен вид:

При намиране на багаж или предмети, оставени без надзор или на такива, намиращи се на несвойствени за характера им места, охраната предприема незабавно действия за установяване притежателя им с помощта на свидетели, като:

– уведомяват ръководителя на охранителната дейност и представителя на организатора/възложителя; – извършват външна проверка на установените предмети, без да ги докосват, отварят или преместват;

– при основателно съмнение за наличие на опасност, свързана с намерените предмети, незабавно отцепват периметъра около тях на безопасно разстояние и уведомяват ръководителя на охранителната дейност;

– ограничават движението в зоната и съгласувано с представител на организатора/възложителя и МВР предприемат действия по извеждането на намиращите се в района лица;

– преустановяват достъпа на хора до установените предмети на разстояние достатъчно да осигури тяхната безопасност. В отцепения район не се допуска внасянето на устройства, излъчващи електромагнитни вълни (мобилни телефони, радиостанции, компютърни и други устройства);

– уведомяват за обстановката дежурния на съответното РУП, организатора/възложителя и изчакват пристигането на екипите на МВР, под чието непряко командване преминават.

4.4. Проверка на обекта при подаден сигнал за поставено взривно устройство:

В случаите на получено съобщение за поставено взривно устройство на територията на охраняваното мероприятие, специализираните служби на МВР извършват проверка за наличието на такова. В случаите когато проверката не се извършва от специализирани служби, тя може да се осъществи от органите на МВР, с помощта на частните охранители, даващи дежурство към момента на заплашената зона. В случай, че органите на полицията не могат да осъществят проверката, тя се извършва от частните охранители, под контрола на ръководителя на охранителната дейност. Ако не е локализирана заплахата, проверката на територия/сграда започва от общодостъпните места или такива със свободен достъп на посетители и прилежащите им части. При огледа се проверява етаж по етаж, помещение по помещение, зона по зона, като не се пропуска нито едно, като се спазва принципът отдолу нагоре и отвън- навътре или конкретно позициониране, при получаване на конкретното местоположение на опасния предмет или устройство. Обръща се внимание на всички елементи от инфраструктурата и оборудването. При наличие на детектор за откриване на взривни вещества- се използва. Проверяват се паркираните транспортни средства с помощта на огледала за контрол на трансмисията и ходовата част. Проверката се извършва детайлно. Да се има предвид, че съвременните взривни устройства могат да бъдат малки по размер, но с голяма мощност. Взривните вещества могат да бъдат изработени на база прахови, пластични или течни основи. Взривателите също могат да работят на различни принципи- радио- сигнал, часовников механизъм, механичен удар или преместване и др. Във всяка зона се проверяват всички обеми, в които може да се постави средство на тероризма. След приключване на проверката на всеки етаж/ участък/ зона, се докладва на ръководителя на охранителната дейност за приключилата проверка и се оставя охрана с цел да се пресече повторен опит за проникване от страна на терористи. При намиране на съмнителни предмети незабавно се докладва на ръководителя на охраната и точно се изпълняват инструкциите му.

Чл.5. При посегателство върху личността, живота и здравето на лицата, както и над имущество на територията на мероприятието

Уведомява се ръководителят на охранителната дейност и при необходимост ЕЕН 112. Дежурният охранител на съответния охранителен участък се предприема мерки по овладяване на ситуацията чрез преговори с нарушителите или предприема адекватни действия по залавяне и задържане лицата, извършили престъпления на територията на мероприятието. При предприемане на мерките и действията се уведомява дежурният на съответното РУ, уведомява се представителя на организатора/ възложителя и се действа съгласно ситуацията. При контакти със заподозрени или уличени в престъпна дейност лица при отсъствие на необходимост, да се избягва прилагане на физическа сила и помощни средства, а когато това е наложително, тяхното прилагане да не превишава степента на необходимост. След неутрализиране на заплахата, прилагането на физическа сила или помощни средства незабавно да се прекратява. При използване на физическа сила и/или помощни средства до края на смяната се подава докладна до управителя на СИЧОД и до началника на съответното РУП. Лицата, които са задържани се поставят под прякото наблюдение на служител от наряда до пристигане на служители на МВР, на които се предават с протокол.

Чл.6. При природни бедствия, аварии и катастрофи:

Действията на охраната при възникване на бедствия и аварии, въздействащи над зоната на провежданото мероприятие са следните: уведомява се незабавно ръководителя на охранителната дейност, сигнализира се на дежурния на съответното РУП и се докладва случилото се и обстановката към момента – следват действия по постъпилите разпореждания от МВР, уведомява се организатора/ възложителя, а при необходима евакуация на хората се действа съгласно тактическата и оперативната обстановка.

6.1.Действия на охраната при земетресения:

Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде предвидено или предсказано, съответно в този смисъл предотвратено. То се характеризира с внезапния характер на проявление и няма почти никакъв предупредителен период. Продължителността му не е голяма. В зависимост от степента си, то може да нанесе от практически нищожни, до големи, дори катастрофални щети. На територията на нашата страна най- опасните сеизмични зони са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската зони. В тези зони възможният максимален магнитуд и в рамките до 7- ма степен по скалата.

При възникване на земетресение охраната приема следните основни действия: – изяснява обстановката на територията на мероприятието, характера и размерите на материалните щети и човешките жертви;

– информира представителя на организатора/ възложителя по договора за охрана и ръководителя на охранителната дейност, като в последствие предприема действията, предвидени в плана за охрана и в плана за управление при кризи;

– уведомява дежурния на съответното РУ МВР;

– ограничава достъпа на лица и превозни средства в зоната на мероприятието, освен тези на специализираните компетентни органи;

– предприема самостоятелно или съвместно с органите на МВР действия по отцепване, охрана на района и имуществото;

– установява местата, където има сигурно или вероятно затрупани хора, като ги обозначава с видими маркери и предприема действия по оказване на помощ, като подпомага работата на специализираните органи и доброволческите звена;

– осигурява възможност и оказва съдействие при провеждането на мероприятия по неотложното спасяване на материални ценности и евакуиране на намиращите се в обекта лица;

– оказва съдействие на силите за реагиране при кризи на специализираните звена при извършване на аварийно- спасителни и възстановителни мероприятия;

– действа по изпълнение на плана за управление при криза или други предвидени планови мероприятия;

– осъществява охраната и наблюдението на местата, в които се съхраняват ценности, общоопасни вещества, като не допуска разграбването или унищожаването им;

– подпомага общинските и държавни органи, ангажирани в провеждането на аварийно- спасителни и неотложно възстановителни дейности;

– оказва при необходимост първа помощ на пострадали лица;

– в случаите когато това е планирано, предприема действия за изключване на: електрическото захранване, водата, газа, както на технологии, процеси и други системи.

6.2. Действия на охраната при наводнение:

Наводнението е природно бедствие, което в определена степен се поддава на прогнозиране. Най- често то се предизвиква от действието на природни сили, след обилни валежи от дъжд, сняг, топене на снеговете, преливане или нарушаване целостта на язовирни стени, разливане на утайници в промишлени обекти и др. Те могат да са следствие или в резултат на непредпазливи или умишлени действия на хора.

В повечето случаи възникването на наводнения е предшествано от определен по- кратък или продължителен предупредителен период.

В случаите на възникнало наводнение охраната предприема следните основни действия:

– събира информация за обстановката на територията на мероприятието и в близост до него за размера и причините за настъпването на наводнението, за пострадалите хора и увредено имущество;

– информира определения представител на организатора/ възложителя по договора за охрана;

– уведомява съответните териториални звена на съответните специализирани служби чрез обаждане на дежурния на съответното РУ МВР.

– оповестява всички лица на подконтролния си охраняван участък на мероприятието обект за възникналата ситуация и необходимите мерки за безопасност;

– предприема действия и оказва съдействие и помощ при издирване и спасяване на хора, имущество и други спешни състояния;

– засилва наблюдението, като не допуска правонарушения на територията на охраняваното мероприятие;

– ако му е възложено, взема мерки за изключване на електричеството, газа и другите системи, с оглед недопускането на допълнителни щети и аварии.

6.3. Действия на охраната при авария:

При възникването на аварии от различен вид е необходимо предприемането на ефикасни мерки от ръководителя на охранителната дейност и длъжностните лица от охраната на смяна, целящи недопускане на възникването, а в случаите на настъпването на аварии, ограничаване на вредните последици от тях.

При възникване на авария охраната предприема следните основни действия:

– уточнява мястото и времето на възникване на аварията, причините и последиците от нея- материални щети и пострадали;

– информира представителя на организатора/ възложителя по договора за охрана;

– оказва първа помощ на пострадали от аварията лица;

– съдейства на специализираните държавни и други органи за предприемане мерки за прекъсване технологичния процес, изключване на агрегати и системи за ограничаване на аварията;

– предприема самостоятелно и подпомага действията на компетентните органи по спасяване и евакуация на застрашените хора и имущество;

– ограничава достъпа на външни лица и превозни средства в района на аварията или в рискови зони;

– предприема необходимите действия за поддържане на реда при провеждане на спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи;

– оказва съдействие на службите за оказване на медицинска помощ на пострадалите, за спасяване на материални и други ценности и имущество;

– осигурява реда при извършване евакуация на лицата от мероприятието, при изтеглянето на имущество, машини, съоръжения, материали и др.;

– спазва мерките за лична и колективна безопасност;

– използва по предназначение личните средства за защита;

6.4. Действия на охраната при пожар:

Инструкциите за действия при възникване на пожар са съобразени с технологичното действие на наличните елементи от системата за пожарогасене на територията на мероприятието. Общи действия на охраната: получаване на сигнал за пожар – предприемане на действия за гасене със силите на охраната и персонала на мероприятието – уведомяване на ръководителя на охранителната дейност – уведомяване на организатора/ възложителя – при невъзможност за овладяване на пожара- уведомяване на дежурния на съответното РУ МВР – действия според обстановката.

Пожарите като бедствие могат да бъдат предизвикани по различни причини- от действието на природни сили, от умишлен или непредпазлив палеж, в резултат на нарушения на установените технически норми и правила за експлоатация на технически съоръжения и системи. Независимо от причината за пожара охраната на обекта в повечето случаи която поема основните функции и задължения във връзка с такава извънредна ситуация.

В случай на възникване на мащабен пожар, който не може да бъде овладян със силите на охраната, дежурните охранители от наряда предприемат следните основни действия:

– незабавно съобщават на ЕЕН 112 за възникналото събитие, като посочват точното местонахождение, естеството, количеството и вида на горящите материали, както и степента на интензивност на пожара;

– оповестяват ръководителя на охранителната дейност;

– оповестяват присъстващите в обекта лица. Ако в зоната на мероприятието има противопожарна аларма я задействат;

– информират организатора/ възложителя по договора за охрана;

– конкретизират мястото на възникване на пожара и неговото развитие, размера, количеството и естеството на горящите материали, имущество и предмети;

– съдействат при провеждането на евакуацията на хората от засегнатите и застрашените зони;

– вземат мерки за изключване на електрозахранването и другите системи, застрашаващи безопасността на обекта и хората в него;

– предприемат действия по съдействие на екипите на ПБЗН при гасенето или ограничаването на пожара с наличните прибори за пожарогасене;

– посрещат органите на противопожарна безопасност, информират ги за обстоятелствата по пожарогасенето и евакуацията;

– извършват или подпомагат действията по спасяване и евакуация на застрашените хора и имущество;

– ограничават достъпа на външни лица и превозни средства в района на пожара;

– вземат мерки по съхранението и охраната на спасеното имущество;

– оказват помощ на пострадалите, а по отношение на загиналите подпомагат действията на полицията по установяване на самоличността им;

За успешно справяне с възникнал пожар в зоната на охраняваното мероприятие, охраната трябва да бъде запозната и инструктирана със:

– плана за действие в случай на пожар в охранявания обект;

– начина на действие и работа с наличните противопожарни уреди, тяхното местонахождение;

– начина и реда за изключване на електрозахранването и другите системи;

– основните начини за гасене на пожари, които могат да възникнат в специфичната среда и при наличието на ел. ток, горива, електронна техника и други материали и имущество;

– начина на работа е управление на пожароизвестителни или пожарогасителни системи, когато охраняваните зони на мероприятието са оборудвани с такива;

– плана за евакуация на лицата.

Чл.7. Допълнителни условия

Много често, след проява на рискови или кризисни ситуации се налага охраната да запази местопроизшествието до идването на органите на МВР. Запазването на местопроизшествие се извършва по специално изготвен „План за запазване на местопроизшествие“, в който се разписват ролите, задълженията и правомощията на екипа от охранители, който ще отговаря за запазване на местопроизшествието.

ЗАПОЗНАТИ С ИНСТРУКЦИЯТА:

№	Име, фамилия	Длъжност	Дата	Подпис	Забележки
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
…..	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	……	……….	………………………………….

Изготвил инструкцията: ……………………..

/……………………./

***

IV. ПРОТОКОЛ ОТ ИЗВЪРШЕНАТА ПО ЧЛ.52, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗЧОД ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО И СТЕПЕНТА НА СИГУРНОСТ НА ОХРАНЯВАНОТО МЕРОПРИЯТИЕ

Чл. 52. (1) от ЗЧОД предписва при организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1 /СИЧОД/ да създаде организация и да контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваното мероприятие.

Оценката на състоянието и степента на сигурност /ОССС/ се явява основен, на база на който се изготвят оперативните документи /план за охрана, правилник за пропускателния режим и специфичните инструкции за изпълнение на конкретната охранителна задача/. ОССС се извършва от опитни и обучени за целта служители на СИЧОД, като след съответното обследване се изготвя протокол, който се утвърждава от оправомощеното за това лице от СИЧОД. Утвърждаването се извършва с полагане на подпис и печат.

В настоящия материал прилагаме примерен протокол за оценка са състоянието и степента на сигурност на мероприятие. Отново напомняме, че прилаганите документи са примерни и имат нужда от конкретизиране за всяко охранявано мероприятие.

СЪГЛАСУВАЛ ПРОТОКОЛА:

Управител на СИЧОД: ……………………

/….…………………./

ПРОТОКОЛ

ЗА ИЗВЪРШЕНА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО И СТЕПЕНТА НА СИГУРНОСТ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕ

Оценката се извършва съгласно изискванията на Чл. 52. (1) т.1 от ЗЧОД: „…При организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1:

създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол...“ и изискванията на чл.36, ал.2, т.1 от Наредба № 8121з- 611.

Чл.1. Цялостна и подробна характеристика на територията на мероприятието

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО

– Област, община, град:

……………………………………………………………………………………………………………

ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕРОПРИЯТИЕТО

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Анализ на общите рискове за сигурността на провежданото мероприятие:

рисковете за сигурността произтичат от следните фактори:

хулигански прояви и друго нарушаване на обществения ред-

…………………………………………………………………………………………………………..;

кражби на имущество на лицата, намиращи се на територията на мероприятието-

…………………………………………………………………………………………………………..;

кражби и вандализъм на имущество на организатора и участниците-

…………………………………………………………………………………………………………..;

нападения над участници-

…………………………………………………………………………………………………………..;

вандализъм над имущество на участниците и организатора-

…………………………………………………………………………………………………………..;

тероризъм-

…………………………………………………………………………………………………………..;

кризисни ситуации, предизвикани от катастрофи, бедствия и аварии-

……………………………………………………………………………………………………………

Изготвен и действащ правилник за пропускателния режим допълнително ще снижи степента на риск от описаните в т.1-7 предвидими рискове.

ЗОНИ ЗА ПАРКИРАНЕ, ГАРАЖИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ИМ

……………………………………………………………………………………………………………

Анализ на общите рискове за сигурността на гаражите и паркингите:

……………………………………………………………………………………………………………

ГРАНИЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПРОВЕЖДАНОТО МЕРОПРИЯТИЕ

Границите на територията на провежданото мероприятие се определят от конструктивното изграждане на защитните елементи по периметъра на територията на мероприятието. Условни и обособени граници са:

– граници на територията на мероприятието;

– граници на зоната на сцената/ игрището/ трибуната и др. зони за изява- определят се конструктивно, като охраняваните участъци се обособяват от ръководителя на охранителната дейност и на база на тях се определя организацията на постовете.

Анализ на общите рискове за сигурността:

……………………………………………………………………………………………………………

БЛИЗКОНАХОДЯЩИ СЕ УЛИЦИ, КРЪСТОВИЩА, ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ И ДР. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

……………………………………………………………………………………………………………

Анализ на рисковете за сигурността:

……………………………………………………………………………………………………………

КОНТРОЛНО- ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА НА МЕРОПРИЯТИЕТО:

……………………………………………………………………………………………………………

Анализ на рисковете за сигурността:

Рисковете за сигурността зависят от следните фактори /обективни и субективни/:

1.спазване на изискванията на Правилника за пропускателния режим;

2.адекватността и изправността на елементите от Системата за физическа защита;

3.организацията на охраната;

4.обучеността и влаганото качество на работа от охранителния състав;

5.ангажираността на организатора и неговите представители относно пълнотата на дейностите по спазване на пропускателния режим;

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.2. Оценка степента на риска на територията на мероприятието

Анализът на рисковете за мероприятието се провежда по четири направляващи:

Зони за възникване на неоторизирани от организатора и охраната въздействия

1. хулигански прояви и друго нарушаване на обществения ред- приемлива степен на риск поради охраната на мероприятието;
2. кражби на имущество на лицата, намиращи се на територията на мероприятието- приемлива степен на риск поради охраната на мероприятието;
3. кражби и вандализъм на имущество на участниците и организатора- приемлива степен на риск поради охраната на мероприятието;
4. нападения над участниците- приемлива степен на риск поради охраната на мероприятието;
5. вандализъм над имущество на организатора и участниците- приемлива степен на риск поради охраната на мероприятието;
6. тероризъм- приемлива степен на риск само поради организираната охрана на мероприятието и при действие на антитерористични екипи на НОСАД;
7. кризисни ситуации, предизвикани от катастрофи, бедствия и аварии- приемлива степен на риск поради оценка на рисковете и организирано взаимодействие на организатора и охраната на мероприятието с компетентните органи.

Направление за развитие на въздействието;
Прогнозирана интензивност на въздействието;
Вид на въздействието /единично или комбинирано/.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
По т.1: Прогнозираните зони за възникване на неоторизирано въздействие са изведени на база проведеното охранително обследване и са определени, като:
– външни въздействия от лица желаещи да проникнат на територията на мероприятието /цели: нарушаване на обществения ред, кражби, вандализъм, посегателства над живота и здравето на лица на територията на мероприятието и др./- приемлива степен на риска за мероприятия от такъв вид, имайки предвид организираната охрана;
– външни въздействия от лица, желаещи да достигнат своите цели без проникване на територията на мероприятието- вандализъм над МПС, посегателства над посетителите, участниците и организатора- на прилежащите територии /паркинги и др./;
По т.2.: По направление за развитие на въздействието вероятните разклонения са функция от целите на проникването. С цел пресичане са предприети мерки по физическа охрана на мероприятието.
По т.3.: Прогнозираната интензивност на въздействието се оценява в момента на
разкриване на пробива в сигурността. Интензивността е обратнопропорционална на качеството на охранителната протекция.

По т.4.: Видът на въздействието се оценява в момента на установяване на пробива в сигурността. Охраната трябва да е компетентна да оцени дали въздействието е от прост или комплексен вид, като предприеме адекватни действия по пресичане и известяване на необходимите структури.

Степента на риск от местоположението на мероприятието се характеризира основно от следните фактори:

1.посегателства от криминогенния контингент, намиращ се в района на мероприятието- тези рискове са основани на възможните кражби на имущество на организатора или участниците, както и на възможен вандализъм от страна на външни лица

оценка: вероятен риск, контролиран от качеството на изпълнявания пропускателен режим от охраната;

2.недобросъвестна дейност на служебните лица на мероприятието- рисковете са от злоупотреби и кражба на имущество и материали, саботаж на мероприятието или съдействие на криминогенния контингент или от вербовани от него лица. Също трябва да се предвиди и възможност за съдействие на лица от персонала на мероприятието на първите;

оценка: вероятен риск, необходим е постоянен мониторинг;

Степента на риск на база средата за сигурност– средата за сигурност в региона към момента е …………………, изисква/ не изисква допълнително повишаване на степента на защитеност на мероприятието. Същата е динамична и трябва да се оценява периодично- ежемесечно или при събития, които й влияят негативно.

Оценка: …………………… риск

Степента на риск, свързана с организацията на охраната– организацията на охраната е изградена на база съществуващата среда за сигурност.

Оценка: при рязка негативна промяна в средата за сигурност съществува риск от пробиви в сигурността.

Степента на риск, свързана с възможностите на организатора на мероприятието– ресурсните възможности на организатора на мероприятието са отлични/ много добри/ средни/ задоволителни/ незадоволителни идастятъчни/ недостатъчни за своевременна промяна в охранителната схема и усилване на охранителната протекция над мероприятието.

Оценка-………………………………………………………………………………………………….

Чл.3. Състояние на територията на мероприятието, подстъпи

……………………………………………………………………………………………………………

Анализ на рисковете:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.4. Предложение за организация на охраната, на база проведената оценка на състоянието и степента на сигурност на мероприятието

Охраната на мероприятието е за времето:

……………………………………………………………………………………………………………

Охраната е организирана на базата на стационарни охранителни патрули /СОП/ и подвижна охранителна група /ПОГ/:

……………………………………………………………………………………………………………

Охраната е въоръжена/ невъоръжена.

Осъществява се по договор за охрана от СИЧОД.

Охранителен наряд:

Брой охранители:

……………………………………………………………………………………………………………

Брой смени:

……………………………………………………………………………………………………………

Постове:

3.1. Брой охранителни:

……………………………………………………………………………………………………………

3.2. Разположение и охранителни участъци:

……………………………………………………………………………………………………………

3.3. Брой постове за наблюдение/ мониторинг и разположение:

……………………………………………………………………………………………………………

3.4. Наличие, разположение и оборудване на КПП:

……………………………………………………………………………………………………………

Подвижни охранителни групи:

……………………………………………………………………………………………………………
1. Брой и разположение на подвижните охранителни групи:
……………………………………………………………………………………………………………

Резервни сили:

5.1. Брой и разположение на резервните сили, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Секрети:

6.1. Брой и разположение на секретите, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Група за блокиране:

7.1. Състав, разположение и сигнали за действие, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

8.Кордон:

8.1. Създаване, състав, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

9.Друго:

Чл.5. Сектори и зони за охрана с повишена степен на риск:
……………………………………………………………………………………………………………

Оценка на състоянието на сигурността при така изградената охранителна схема: считаме, че степента на сигурност, която е в пряка зависимост от организацията на охраната е…………………………………………………………………… при зададените от организатора параметри на охраната /брой охранители и изградени КПП и налични елементи на СФЗ/.

Чл.6. Препоръки за повишаване състоянието и степента на сигурност при провеждане на мероприятието:

……………………………………………………………………………………………………………

Място на изготвяне:……………………,

Дата:………………………………………..

ИЗГОТВИЛ ОЦЕНКАТА: ………………….. /………………………../

***

*Да не се забравя за изискването на Наредба 611 не по-късно от 24 часа преди провеждане на мероприятието да се предостави препис от прокола за оценка на състоянието и степента на сигурност на началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи, на територията на което ще се провежда мероприятието.

Раздел 3

Документи, които се съхраняват и водят на територията на мероприятието

Съгласно изискванията на Чл. 36, ал.2 от Наредба 611, за всяко мероприятие, поето под охрана, СИЧОД определя ръководител на охранителната дейност и организира и контролира изготвянето на:

план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект и включва:

а) особеностите на охранявания обект;

в) поименна схема (име и фамилия) за разпределение на лицата от охранителния състав;

г) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва;

правилник за пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице.
бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД.

Ще разгледаме всеки от тези документи и ще добавим към този списък още необходими документи, за да сте напълно изрядни при проверка от контролните органи.

Реалният списък от документи, който препоръчително трябва да имате /в папка/ на територията на мероприятието е:

Лични карти на всички охранители от наряда- личните карти трябва да са в тях;
Идентификационен бадж на всеки охранител от наряда. Идентификационният бадж е със снимка, наименованието на СИЧОД, длъжността, името и фамилията на притежателя. Баджът се получава срещу подпис в приемо- предавателен протокол, който се съхранява в офиса но СИЧОД;
Книга за ежедневен инструктаж по безопасни условия на труд, в която се подписва всички застъпващи на смяна охранители;
Отделен списък на охраната, в който се вписват всички охранители от наряда по съответния договор за охрана;
Препис от договора за охрана със заличени финансови и други специфични параметри и данни;
График за работа на охранителите;
План за охрана;
Правилник за пропускателния режим /ако има такъв/;
Бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД;
Бланки на докладни записки до ръководителя на СИЧОД и началника на РУП за използване на физическа сила, помощни средства, както и за задържане;
Препоръчваме да се постави и препис от инструкциите за:

използване на физическа сила и помощни средства,
специфика на дейността на охраната,
за безопасност при охранителната дейност,
за действия на охраната при рискови ситуации и кризи.

Последните документи не са задължителни в папката на обекта, но не е лошо да ги има, в случай че възникнат спорни ситуации или някое лице от охраната иска да опресни своите знания.

Заповед за определяне на ръководител на охранителната дейност;
Ако охраната е с приемо- предаване на смени, трябва да има наличен и да се води дневник за приемо- предаване на смените;
Тетрадка за отразяване на проверките на органите на МВР.

От изброените документи ще разгледаме подробно и ще приложим примерни от следните:

План за охрана;
Правилник за пропускателния режим;
Заповед за определяне на ръководител на охранителната дейност;
Бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД;
Бланки на докладни записки до ръководителя на СИЧОД и началника на РУП за използване на физическа сила, помощни средства, както и за задържане.

ПЛАН ЗА ОХРАНА

Планът за охрана е стълбът за организиране на охранителната дейност на провежданото мероприятие. Съдържанието му трябва да е конкретно и достатъчно ясно разписано, по отношение на организираните постове, смени и действия на всеки охранител на поверения му охранителен участък.

В изискванията на Наредба 611 са разписани основните пунктове при съставяне на план за охрана на мероприятие и те са:

а) особеностите на охранявания обект;

в) поименна схема (име и фамилия) за разпределение на лицата от охранителния състав;

г) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва.

Прилагаме примерен план за охрана на мероприятие:

Утвърждавам:

Управител на СИЧОД: ………………………

/…………………………./

ПЛАН ЗА ОХРАНА

НА МЕРОПРИЯТИЕ

Планът е разработен на основание чл. 13, ал.1, т.1 и чл. 23, ал.1 т. 1 на Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност във връзка с изискването на чл. 52 ал.2 от Закона за частната охранителна дейност.

ОБЩА ЧАСТ

Чл.1. Цел на плана за охрана

Целта на Плана за охрана е да опише организацията на охраната на мероприятието, да регламентира правата и задълженията на лицата, извършващи охранителна дейност на територията на мероприятието, с оглед достигане на висока степен на физическа защита чрез превенция, противодействие и пресичане на противоправни посегателства над имуществото и намиращите се на територията на мероприятието лица. Охраната на мероприятието включва и осигуряване на пропускателен режим на територията на мероприятието, при спазване на Закона за защита на личните данни.

Чл.2. Задачи на плана за охрана

Да разпореди извършване на физическа охрана на мероприятието чрез пост за охрана- стационарен охранителен патрул /СОП/ и подвижна охранителна група /ПОГ/;
Да разпише начините и методите за осигуряване на качествен физически контрол на влизащите на територията на мероприятието лица- осъществява се от дежурните охранители съгласно Правилник за пропускателния режим, съгласуван с възложителя по договора за охрана.

Чл.3. Съдържание на плана за охрана

Планът за охрана отразява спецификата на охраняваното мероприятие и включва:

а) особеностите на охраняваното мероприятие;

в) поименна схема (име и фамилия) за разпределение на лицата от охранителния състав;

г) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва;

II. ОСОБЕНОСТИ НА ОХРАНЯВАНОТО МЕРОПРИЯТИЕ

Чл.4. Местоположение на провеждане на мероприятието

– Област, община, град:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.5. Характеристика на територията на мероприятието

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.6. Граници на територията на провежданото мероприятие

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.7. Контролно- пропускателни пунктове /КПП/ към територията на мероприятието

……………………………………………………………………………………………………………

III. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОХРАНАТА

Чл.8. Период на охранителната протекция- часове и денонощия

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.9. Охранителни участъци

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.10. Охранителен наряд:

10.1. Брой охранители:

……………………………………………………………………………………………………………

10.2. Брой охранители на всеки от охранителните участъци:

……………………………………………………………………………………………………………

10.2. Брой смени:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.11. Постове:

11.1. Брой охранителни:

……………………………………………………………………………………………………………

11.2. Разположение и охранителни участъци:

……………………………………………………………………………………………………………

11.3. Брой постове за наблюдение/ мониторинг и разположение:

……………………………………………………………………………………………………………

11.4. Наличие, разположение и оборудване на КПП:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.12. Подвижни охранителни групи:
……………………………………………………………………………………………………………
1. Брой и разположение на подвижните охранителни групи, задачи:
……………………………………………………………………………………………………………

Чл.13. Резервни сили:

13.1. Брой и разположение на резервните сили, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.14. Секрети:

14.1. Брой и разположение на секретите, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.15. Групи за блокиране:

15.1. Състав, разположение и сигнали за действие, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.16. Кордон:

16.1. Създаване, състав, задачи:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.17. Сектори и зони за охрана с повишена степен на риск

……………………………………………………………………………………………………………

ПОИМЕННА СХЕМА (ИМЕ И ФАМИЛИЯ) ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИЦАТА ОТ НАРЯДА

Чл.18. Поименно разположение на охранителния състав на наряда

№	*Длъжност, име, фамилия*	*Охраняван участък*	*Пост за охрана*	*Пост за наблюдение/ мониторинг*	*ПОГ*
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….

Чл.19. Постове за охрана на охраняваните участъци, както следва:

*Охраняван участък №…*	*Охраняван участък №…*	*Охраняван участък №…*
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………

Чл.20. Постове за наблюдение/ мониторинг на позиции, както следва:

*Позиция…………………….*	*Позиция…………………….*	*Позиция…………………….*
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………
Пост…………………………	Пост…………………………	Пост…………………………

ТАКТИКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ОХРАНАТА ПРИ РИСКОВИ ИЛИ КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ

Чл.21. При нападение над мероприятието

Чл.22. Действия при масирани провокации

22.1. Масираните провокации могат да носят пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на охранителите и намиращите се на територията на мероприятието лица от въоръжени с огнестрелно, хладно оръжие или опасни предмети нападател или група нападатели. Въоръженото нападение може да има различни цели, като:

Проваляне на мероприятието;
Предизвикване на масови безредици;
Провокиране на мероприятието и превръщането му в бунт или кръвопролитни сблъсъци;
Провокиране на органите на реда и охраната към прилагане на сила и сблъсъци с протестиращи лица, агитки или други радикално настроени групи;
Нанасяне на поражения над организатори или лица от митинга;
Тероризъм;
Комбинирано въздействие.

22.2. При въоръжено нападение охранителния екип не предприема самостоятелни действия, които могат да предизвикат реакции от страна на нападателите, излагащи на опасност живота и здравето на лицата, намиращи се на територията на мероприятието. Действа се по команди и разпореждания, издадени от прекия ръководител на наряда, като служителите от охранителния екип се прикриват, с оглед предпазване от поражения и се стараят да изведат максимален брой лица от зоната на нападението.

22.3. При възможност и благоприятна обстановка е допустимо ръководителят на охранителната дейност да води преговори с нападателите, но при условие, че не е наличен специалист, тъй като воденето на преговори е приоритет на МВР. Ако обстановката налага и се касае за спасяване на човешки животи, исканията на нападателите могат да се изпълняват след разрешение от органите на МВР и ако съдържанието им позволява изпълнение от охраната.

22.4. След разпореждане на органите на МВР, исканията на нападателите се ИЗПЪЛНЯВАТ НЕЗАБАВНО И БЕЗУСЛОВНО ако не са налице условията, визирани в т.3.

22.5. Член на охранителния екип или някой от служебните лица на мероприятието, при първа възможност, незабелязано от нападателите информира:

– Ръководството на СИЧОД.

22.6. Охранителите предприемат мерки за недопускане на несъзнателни или волеви действия от лица, които могат да провокират нападателите към агресивни действия.

22.7.Охранителният екип, съвместно със служебните лица предприемат незабележими от нападателите действия, ако това е възможно, за ограничаване размерите на въздействие и създаващи условия за забавянето им чрез затваряне на предпазни решетки, заключване на врати, и др.

22.8. По време на всички действия, провеждани от охранителния екип и служебните лица, се полагат усилия за придобиване на максимално количество информация за личността на нападателите с цел бъдеща идентификация и набиране на следови и веществени доказателства за деянията им.

22.9. Охранителният екип предприема мерки за осигуряване на свидетели – очевидци между присъствалите на инцидента лица.

22.10. В случай на вземане на заложник или използване ЖИВ ЩИТ от страна на нападателите, по разпореждане на МВР може да се осигури свободна зона, коридор или изход, за оттегляне на нападателите.

22.11. При подходяща ситуация, от личния състав на наряда, под ръководството на старше лице се предприемат РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ за задържане или обезвреждане на нападателите в рамките на закона, чрез наличното въоръжение и снаряжение, като се изключи вероятността да пострадат други лица.

22.12. Предприемат се необходимите мерки за запазване на местопроизшествието до пристигане на екипите на МВР.

22.13. Оказва се неотложна медицинска помощ на пострадалите лица и ако е необходимо се извиква екип на СМП.

22.14. Оказва се пълно съдействие на екипите на МВР след пристигането им, като се изпълняват даваните от тях указания.

Чл.23. Действия при масови безредици

23.1. При огнища на конфликти, съдържащи риск от превръщането им в масови безредици, охраната незабавно предприема адекватни действия по тяхното потушаване.

23.2. При явни признаци на започващи масови безредици, охраната трябва да се прегрупира в застрашените зони, с оглед недопускане на разрастване на безредиците. Незабавно се предприемат мерки за разделяне на тълпата на по- малки групи и насочването им към зоните с организирани резервни сили. Резервните сили трябва да са поставени в готовност за управление на безредиците, с оглед тяхното потушаване. При необходимост, подвижните охранителни групи използват служебните МПС за ограничаване на движението на тълпата по нежелани направления и насочването й към резервните сили.

23.3. Ако безредиците са извън мероприятието, охраната трябва да ограничи неговото влияние и въздействие над лицата в мероприятието. При необходимост и във взаимодействие с органите на МВР може да се блокира досег на безредиците с мероприятието.

23.4. Ако безредиците са възникнали на територията на мероприятието, охраната предприема решителни, но не агресивни и необосновано твърди мерки за въвеждане на ред, като се използват наличните помощни средства, без да се застрашава живота и здравето на участниците. Физическа сила и помощни средства се използват само в краен случай- при неизбежна необходимост.

23.5. При възможност се установяват инициаторите и тяхната самоличност, без да се предприемат каквито и да било действия спрямо тях. В последствие информацията се предава на органите на МВР.

23.6. При възникване на безредици охраната може да извършва заснемане, като вниманието трябва да е насочено към инициаторите и най- активните участници в безредиците. Видеоматериалът и снимките се предават на органите на МВР с протокол за доброволно предаване.

23.7. При масови безредици с висока степен на риск за охранителите, се допуска използване на специални защитни средства /шлемове, щитове и предпазно облекло/, както и използването на спец автомобили.

Чл.24. При извършване на терористично въздействие

Мероприятия и действия:

– внимателен подбор на персонала, работещ като охранители в СИЧОД;

Прилагането на тези и други мероприятия от превантивен характер в значителна степен са в състояние да постигнат снижаване на вероятността от извършване на терористична дейност на територията на охранявано мероприятие. Самата природа на тероризма изключва възможностите за отправяне на своевременно предупреждение при извършване на терористичен акт.От тази гледна точка, основната дейност при противодействието и антитерористичните мероприятия са в предприемането на превантивни мерки за недопускането на терористични прояви.

24.1. Действия на охраната при получени терористични заплахи:

Действия при анонимно телефонно обаждане или съобщение- при получаване на такова, по характера си съобщение, ролята на получаващия е критична. Обикновено това са съобщения със заплахи за поставена бомба или самоделни взривни устройства или по- рядко други заплахи. Основните данни, които трябва да се извлекат от съобщението са следните:

– какъв е обявеният час или предполагаемото време за детониране на взрива,

– местоположението на взривното устройство,

– мотивите за поставянето му,

– исканията на заплашващото лице,

– степента на сериозност и истинност на заплахата.

24.2.Мероприятия, провеждани от охраната при терористична заплаха:

– служителите от наряда оказват съдействие на екипите на МВР.

24.3. Действия на охраната на обекта при намиране на предмети или вещи със съмнително съдържание или външен вид:

24.4. Проверка на обекта при подаден сигнал за поставено взривно устройство:

Чл.25. При посегателство върху личността, живота и здравето на лицата, както и над имущество на територията на мероприятието

Чл.26. При природни бедствия, аварии и катастрофи

26.1.Действия на охраната при земетресения:

При възникване на земетресение охраната приема следните основни действия:

– изяснява обстановката на територията на мероприятието, характера и размерите на материалните щети и човешките жертви;

– уведомява дежурния на съответното РУ МВР;

– действа по изпълнение на плана за управление при криза или други предвидени планови мероприятия;

– оказва при необходимост първа помощ на пострадали лица;

26.2. Действия на охраната при наводнение:

В случаите на възникнало наводнение охраната предприема следните основни действия:

– информира определения представител на организатора/ възложителя по договора за охрана;

– засилва наблюдението, като не допуска правонарушения на територията на охраняваното мероприятие;

26.3. Действия на охраната при авария:

При възникване на авария охраната предприема следните основни действия:

– информира представителя на организатора/ възложителя по договора за охрана;

– оказва първа помощ на пострадали от аварията лица;

– ограничава достъпа на външни лица и превозни средства в района на аварията или в рискови зони;

– спазва мерките за лична и колективна безопасност;

– използва по предназначение личните средства за защита;

26.4. Действия на охраната при пожар:

– оповестяват ръководителя на охранителната дейност;

– информират организатора/ възложителя по договора за охрана;

– съдействат при провеждането на евакуацията на хората от засегнатите и застрашените зони;

– извършват или подпомагат действията по спасяване и евакуация на застрашените хора и имущество;

– ограничават достъпа на външни лица и превозни средства в района на пожара;

– вземат мерки по съхранението и охраната на спасеното имущество;

– плана за действие в случай на пожар в охранявания обект;

– начина на действие и работа с наличните противопожарни уреди, тяхното местонахождение;

– начина и реда за изключване на електрозахранването и другите системи;

– плана за евакуация на лицата.

Чл.27. Допълнителни условия

ДАННИ В ПЛАНА ЗА ОХРАНА

Чл.28. Средства за комуникация

28.1. Вид:

……………………………………………………………………………………………………………

28.2. Брой:

……………………………………………………………………………………………………………

28.3. Начин на използване:

……………………………………………………………………………………………………………

28.4. Ред и правила за радиообмен, радиодисциплина:

……………………………………………………………………………………………………………

28.5. Сигнали, позивни:

№	*Длъжност, име, презиме, фамилия*	*Позивна*
1	Охраняван участък…, пост…	…………….
2	Охраняван участък…, пост…	…………….
3	Охраняван участък…, пост…	…………….
4	Охраняван участък…, пост…	…………….
5	Ръководител на охранителната дейност	…………….

Чл.29. Данни и опис на помощните и техническите средства, огнестрелното оръжие и боеприпаси

29.1. Помощни и технически средства на поста

№	*Вид на помощното средство*	*Брой*	*Място на съхраняване*	*Забележки*
1	Пластмасова/гумена палка	….	При всеки охранител	………………………………….
2	Щурмова палка	….	При всеки охранител	………………………………….
3	Белезници	….	При всеки охранител	………………………………….
4	Електрошокови устройства	….	При всеки охранител	………………………………….
5	Преносим металдетектор	….	…………………….	………………………………….

29.2. Огнестрелно оръжие и боеприпаси

Осъществява се въоръжена невъоръжена охрана.

№	*Марка, модел, калибър*	*Фабричен №*	*№ разрешително*	*Количество боеприпаси*	*Име, презиме, фамилия на отговорника*
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….

Чл.30. Данни и опис на специалните защитни средства

№	*Вид на специалното средство*	*Брой*	*Място на съхраняване*	*Забележки*
1	Предпазен шлем/ каска	….	…………….	………………………………….
2	Щит	….	…………….	………………………………….
3	Жилетка	….	…………….	………………………………….
4	Защитно облекло	….	…………….	………………………………….
5	Наколенки	….	…………….	………………………………….
6	Лакътници	….	…………….	………………………………….
7	Ръкавици	….	…………….	………………………………….
8	Противогаз/ респиратор	….	…………….	………………………………….
5	…………………………	….	…………………….	………………………………….

Чл.31. Данни и опис на предпазните здравни средства

№	*Вид на защитното средство*	*Брой*	*Място на съхраняване*	*Забележки*
1	Защитен шлем	….	…………….	………………………………….
2	Защитна маска	….	…………….	………………………………….
3	Защитни ръкавици	….	…………….	………………………………….
4	Защитно облекло	….	…………….	………………………………….
5	Дезинфектант	….	…………….	………………………………….
6	Противогаз/ респиратор	….	…………….	………………………………….
7	…………………………	….	…………………….	………………………………….

Чл.32. Данни за служебни автомобили, които се използват от подвижните охранителни групи

№	*Марка, модел*	*Регистрационен №*	*Собственост на*	*Забележки*
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….	………………………………….

Чл.33. Данни за монтирани видеокамери, както и за други технически средства или системи, позволяващи да се води видеонаблюдение

№	*Техническо средство*	*Собственост на*	*Отговорник за работата*	*Забележки*
1	видеокамери	…………….	…………….	…………….
2	Записващи системи	…………….	…………….	…………….
3	Монитори	…………….	…………….	…………….
4	Документация	…………….	…………….	…………….

33.1. Налични системи за контрол на достъпа- кой ги контролира, пропускателен режим и особености:

……………………………………………………………………………………………………………

33.2. Системи за технически контрол във входните зони /стационарни и мобилни детектори и др./:

……………………………………………………………………………………………………………

33.3. Системи за оповестяване:

……………………………………………………………………………………………………………

33.4. Системи за централни пожароизвестяване и пожарогасене:

……………………………………………………………………………………………………………

33.5. Охранително осветление:

……………………………………………………………………………………………………………

33.6. Системи за техническа охрана:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.34. Зони за сигурност

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.35. Данни за монтирана Сигнално- охранителна известителна система /СОИС/

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.36. Списък и график за работа на охранителите

График за работата на охранителите се прилага в отделен документ, във вид на таблица.

Списък на охранителите се прилага в отделен документ в папката с документооборота.

Чл.37. Правилник за пропускателния режим

Без пропускателен режим С пропускателен режим

Преписи от правилника за пропускателния режим са поставени на информационни табла на входните зони към мероприятието, поставени са информационни табели за условията на действащия пропускателен режим /при действащ пропускателен режим/.

VII. ОСНОВАНИЯ И НАЧИН НА ЗАДЪРЖАНЕ НА НАРУШИТЕЛИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОХРАНЯВАНОТО МЕРОПРИЯТИЕ

Чл.38. Охранителите задържат лице или лица на територията на охраняваното мероприятие, когато

са направили реални опити или са извършили престъпления или терористични

актове в района на мероприятието;

с действията си създават опасност за живота и здравето на намиращите се в района на охраняваното мероприятие лица или увреждат имуществото им.

Чл.39. При задържане се предприемат следните действия

При задържане на лица охранителите незабавно уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания.

При предаване на задържаните лица на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

– Собствено, бащино и фамилно име на съставителя, неговата длъжност;

– Дата на съставяне на протокола;

– Дата и място на задържането;

– Описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

– Собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

– Обяснения или възражения на задържаното лице;

– Собствено, бащино и фамилно име на свидетелите, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

При изпълнение на служебните си задължения охранителите могат да използват лични предпазни и защитни средства.

За всеки случай на задържане охранителят изготвя писмен доклад до управителя на фирмата, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.

VIII. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ОТ ОХРАНИТЕЛИТЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл.40. Правна регламентация

Използването на физическа сила и помощни средства се осъществява при крайна необходимост при задържане на лица, които:

извършват престъпление или непосредствено след извършено такова от тях в района на охраняваното мероприятие;
с действията си създават опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охраняваното мероприятие лица или увреждат охраняваното имущество.

При изпълнение на служебните си задължения охранителите могат да използват лични предпазни и/ или специални защитни средства.

Чл.41. Право за използване на физическа сила и помощни средства

Охранителите имат право да използват физическа сила и помощни средства- белезници, каучукови, пластмасови, щурмови палки и електрошокови устройства, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин, като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя.

Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигането на целта на приложената мярка.

Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

За всеки случай на използване на физическа сила и помощни средства охранителят изготвя писмен доклад до управителя на фирмата, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.

IX. НА ОХРАНИТЕЛИТЕ СЕ ЗАБРАНЯВА

Чл.42. Забрани на дежурните охранители

Провокиране на лица към извършване на правонарушения;
Намеса или вземане на страна при уреждане на трудови или други спорове, които не касаят охраната;
Възпрепятстване на държавните органи и органи на местната власт при изпълнение на законовите им функции;
Извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите;
Предоставяне или преотстъпване на личната идентификационна карта, отличителен знак или униформа на други лица;
Некачествено изпълнение на служебните задължения;
Употреба на алкохол, наркотични и упойващи вещества;
Водене на извънслужебни телефонни разговори;
Влизане в зони, за които възложителят е наложил забрани, ако служебните задължения не налагат това;
Използване на друго униформено облекло, символи и отличителни знаци, освен предоставените му от СИЧОД;
Разгласяване на информация, придобита по време на работа;
Неизпълнение или некачествено изпълнение на изискванията на правилника за пропускателния режим.

КОНТРОЛ НА ОХРАНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Чл.43. Контрол от ръководството на СИЧОД

Контролът е периодичен и се извършва от оторизирани служители на дружеството.

Чл.44. Контрол от страна на Възложителя

Извършва се постоянно от организатора на мероприятието. При установени нередности или некачествено носене на службата, незабавно се уведомява за това ръководителя на охранителната дейност на СИЧОД.

Чл.45. Контрол от органите на МВР

Извършва се по инициатива на МВР. Резултатите се вписват в тетрадка за проверките от МВР, намираща се в папката с документация в района на мероприятието.

Място:………………..

Дата:…………………..

Изготвил плана за охрана: ………………….

/……………………./

***

Плановете за охрана могат да са от вида, приложен по- горе, могат да са в по- съкратен или по- подробен вариант, в зависимост от сложността и комплексността на изпълняваната охранителна задача. Тук преценихме да публикуваме относително достатъчен за повечето охранителни протекции план, в който се съдържат и кратки инструкции, с които личният състав на наряда може да се запознае при необходимост.

*Да не се забравя за изискването на Наредба 611 не по-късно от 24 часа преди провеждане на мероприятието да се предостави препис от плана за охрана на началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи, на територията на което ще се провежда мероприятието.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРОПУСКАТЕЛНИЯ РЕЖИМ

Правилникът за пропускателния режим /ППР/ е документът, който регламентира достъпа, престоя и излизането на/ от лица и МПС; списък на забранените за внасяне вещи, багажи, товари, вещества, субстанции и др., както и правата и задълженията на лицата на територията на мероприятието.

Наличието или отсъствието на ППР се вписва задължително в плана за охрана.

При действащ ППР:

Правилникът задължително се съгласува /подпис и печат/ с организатора/ възложителя по договора за охрана на охраняваното мероприятие;
Копие от ППР да се постави на всички входни зони към мероприятието;
На всички входни зони към мероприятието да се поставят информационни табели за действащия пропускателен режим.

Правилникът за пропускателния режим може да бъде съставен по различни начини, да съдържа различни членове и точки, но основните положения, определящи достъпа, престоя, внасяне/ изнасяне на багажи, вещи, товари и др. на територията на мероприятието трябва да бъдат вписани в него.

Прилагаме вариант на ППР, който позволява да бъде обработван, изменян и допълван. При тези действия, лицето, което изготвя ППР трябва да се съобрази с конкретното мероприятие, особеностите на територията, наличните елементи от системата за физическа защита, наличните сили на наряда и изискванията на организатора.

СЪГЛАСУВАЛ: УТВЪРЖДАВАМ:

Организатор на мероприятието Управител на СИЧОД:

……………. …………….

/……………………………/ /……………………………./

ПРАВИЛНИК

За пропускателния режим и вътрешния ред на територията на мероприятие

Изпълнява се от СИЧОД

* По- долу в текста, за краткост мероприятието „…………………………….“ ще бъде изписвано като „мероприятие“.

*Правилник за изпълнение на пропускателният режим ще бъде изписван като „ППР“.

* Пропускателният режим с измененията и допълненията към него е задължителен за прилагане от охранителния състав на СИЧОД към всички лица и МПС, влизащи, престояващи и излизащи на/ от територията на мероприятието, както и към техните или носените от тях вещи, багажи, животни, товари и др.

* Категории лица на територията на обекта:

1.Организатор/ Възложител по договора за охрана и негови оправомощени лица;

2.Служебни лица за мероприятието;

3.Участници в мероприятието;

4.Посетители;

5.Външни лица;

6.Контролни органи.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. ППР регламентира действията на охраната при осигуряване на правилното и пълноценно изпълнение на изискванията относно правилата и реда за пропускане и престой на лица и МПС; пропускането или забраната в двете посоки и престоя на носено/ превозвано от тях движимо имущество, товари, материални средства и др. в/ на/ от територията на провежданото мероприятие.

Чл.2. ППР регламентира основните изисквания и реда за пропускането или забраната за достъп и престояване на носено/ превозвано от лица и МПС движимо имущество, товари, материални средства и др. / в/ на/ от територията на провежданото мероприятие.

Чл.3. Правилникът е задължителен за прилагане от охранителния състав на СИЧОД към всички лица и МПС, носеното или превозваното от тях движимо имущество, товари, материални средства и др. на територията на провежданото мероприятие.

Чл.4. Контролът и действията по спазването на пропускателния режим се осъществява от охранителния състав на СИЧОД, съгласно сключения Договор за охрана, плана за охрана с измененията и допълненията към него, спазвайки изискванията на Закона за частната охранителна дейност:… /Чл. 56. (1) При извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:

осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:

а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

в) видеонаблюдение;

г) мониторен контрол;

д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства; (3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1. Чл. 57. (1) Когато се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект при извършване на охрана, изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на дежурството./.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОПУСКАТЕЛНИЯ РЕЖИМ

Чл.5. Осигуряване на пропускателен режим на територията на мероприятието

Съгласно изискванията на организатора на мероприятието, на неговата територия се осъществява пропускателен режим

Параметри и характеристики на пропускателния режим

Цел на пропускателния режим: да се извърши превантивна дейност при влизане на лица и МПС на територията на мероприятието, с оглед недопускане на снижаване на приемливите състояние и степен на сигурност за такъв вид мероприятия, снижаване на степента на риск от внасяне на общоопасни средства на територията на мероприятието и ограничаване на достъпа на лица с неадекватно поведение, можещи да застрашат сигурността на мероприятието /по преценка на охраната/.

Задачи на пропускателния режим: основните задачи на длъжностните лица от наряда са следните:

2.1. проверка на личния багаж на влизащите на територията на мероприятието лица, като не се допуска внасяне на следното:

– огнестрелно оръжие и боеприпаси от всички типове и видове /изключение се прави за органите на МВР, ДАНС при изпълнение/;

– газово оръжие;

-въздушно оръжие;

– хладно оръжие от всички видове;

– режещи, прободни, и др. инструменти, които могат да бъдат използвани за нанасяне на вреди на здравето на лицата на територията на мероприятието;

– палки, пръчки, масивни дръжки на знамена и други предмети от този тип;

– боксове и други приспособления за нанасяне на удари;

– обемен личен багаж /торби, куфари, големи раници, сакове и др./. Ако организаторът е разрешил внасяне на подобни багажи, ТЕ СЕ ПРОВЕРЯВАТ ВНИМАТЕЛНО/!

– запалителни вещества от всякакъв вид, количество и разфасовки, освен запалки;

– взривни вещества от всякакъв вид;

– фойерверки, бомбички, пиратки и др. пиротехнически изделия от всякакъв вид;

– стъклени бутилки от всякакъв вид;

– химически вещества, които могат да нанесат вреда на човешкото здраве;

– биологически субстанции от всякакъв вид;

– всички видове животни, освен кучета и котки, които трябва да бъдат носени от стопаните си;

– всички видове материали на различни носители, които могат да провокират и предизвикат негативни реакции между лицата на територията на мероприятието;

– осветителни средства, които могат да попречат на изпълнителите /лазери, мощни фенери и др. светлинни установки/;

– уреди, които могат да смущават комуникациите на територията на мероприятието;

– уреди за създаване на силни звуци, които могат да попречат на провеждането на мероприятието;

– дронове и други безпилотни летателни или плаващи апарати, освен одобрените от организатора;

– професионални видеокамери и друга медийна техника, освен одобрените от организатора.

2.2. проверка на влизащите на територията на мероприятието лица, като не се допускат следните:

– видимо в нетрезво състояние;

– агресивни и готвещи провокации или нарушаване на обществения ред;

– в неадекватно състояние- по преценка на охраната и след доклад до организатора;

– отказващи да спазват изискванията на пропускателния режим;

– отказващи да предоставят багажа си за проверка;

– носещи предмети, устройства и вещества, описани в пункт 2.1.;

– отказващи да изпълняват разпорежданията на охраната и организатора на мероприятието;

– отказващи да спазват предпазните мерки по отношение на епидемичната обстановка.

2.3. изпълнение на предвидените от организатора противоепидемични мерки:

На входовете към територията на мероприятието ще бъдат изградени два входа /един от които за лица в неравностойно положение/. На входовете:

– се раздават предпазни маски;

– ръцете на всички влизащи се обработват с дезинфектант;

– предупреждават се лицата, че на територията на мероприятието трябва да се спазва дистанция от …….. м.

2.4. Проверка на МПС и техните товари при влизане и излизане на/ от територията на мероприятието, като се допускат само разрешени от организатора такива, придружени от съответните документи.

Правилник за пропускателния режим /ППР/: правилникът за пропускателния режим се изготвя в текстови вид, съгласува се с организатора на мероприятието и копия от него се разполагат на двата входа към територията на обекта. При поискване от което и да е лице, влизащо на територията на обекта, охраната е длъжна да го предостави за запознаване. Ако лицето изрази несъгласие с изискванията на ППР и отказва да ги спазва, то не се допуска на територията на мероприятието.

На видно място на двата входа трябва да се поставят информационни табла за действащия пропускателен режим.

III. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОПУСКАТЕЛНИЯ РЕЖИМ ОТ ОХРАНАТА

Чл.6. Охраната на мероприятието е от ……….. часа на ……… 20…. г. до пълното му приключване в ………. часа на ……… 20…. г.. Охраната на мероприятието е за времето на провеждането му, осъществява се по договор за охрана от СИЧОД.

Чл.7. Организация на охраната за изпълнение на изискванията на пропускателния режим

7.1.Охраната е въоръжена/ невъоръжена.

7.2.Охраната на мероприятието е за времето на провеждането му- от………………… до……………………….

7.3.Охранителната схема е изградена на базата на стационарни охранителни патрули /СОП/ и подвижна охранителна група /ПОГ/, в състава на наряда.

7.4. Брой охранители:

Охраната на мероприятието се осъществява от …………….. служители на охранителното дружество. Данните за всеки охранител са записани в „Списък на охраната“.

7.5.. Брой смени:

Охраната на обекта се осъществява на ………….. смени, както следва:

……………………………………………………………………………………………………………

7.6. Постове- СОП

7.6.1. Брой, охранявани участъци и задачи по прилагане на пропускателния режим на охранителните постове

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.8. Контролът по спазването и изпълнението на изискванията, залегнали в настоящия ППР се осъществява от ръководния състав на СИЧОД.

Чл.9. Достъп на служебните лица и участниците в мероприятието се осъществява през …………….. Пропускат се след представяне на определените от организатора идентификационни документи.

Чл.10. Достъп на посетители до територията на мероприятието се осъществява през …………………………., както следва:

– общи входове за зрители:

……………………………………………………………………………………………………………

– входове за зрители в неравностойно положение и за лица с детски колички:

……………………………………………………………………………………………………………

– други входове и зони за достъп на посетители до мероприятието:

……………………………………………………………………………………………………………

Чл.11. Времето за пребиваване на зрителите на територията на мероприятието е от момента на началото на пропускането им на територията на мероприятието, определено от организатора, до обявения му край.

Чл.12. За пребиваване на територията на мероприятието на лица, оправомощени от организатора, се изисква/ не се изисква допълнително представяне на идентификационни документи.

Чл.13. Контролът на пропускателния режим на територията на мероприятието се осъществява за времето на неговото провеждане до окончателното му приключване.

IV. РЕД ЗА ПРОПУСКАНЕ И ПРЕСТОЙ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ И СЛУЖЕБНИТЕ ЛИЦА

Общи положения

Чл.14. На територията на мероприятието не се допуска внасяне на обемен личен багаж, товари и вещи без разрешение за това от Възложителя и след проверка на внасяното от охраната.

Чл.15. Охраната не допуска безконтролно оставяне на вещи и багаж на територията на мероприятието, освен след изричното разрешение на Възложителя. Такъв багаж и вещи трябва да са щателно проверени от охраната.

Чл.16. Охраната не допуска влизането на територията на мероприятието на лица, които:

– са с неадекватно поведение – видимо в нетрезво състояние, видимо след употреба на упойващи вещества или с явни психични отклонения, характеризиращи се с неадекватно или агресивно поведение, с външен вид, който противоречи на общоприетите правила на обществото и правилника за вътрешния ред на обекта;

– носят огнестрелно оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства /по преценка на охраната/;

– носят вещества, субстанции и други, които при употреба биха застрашили живота и здравето на околните;

– нямат търговски/ други официални взаимоотношения с Възложителя и разпространяват /продават/, рекламират или записват каквото и да е, без изричното разрешение на Възложителя;

– не се подчиняват на разпорежданията на служебните лица и на охраната;

– водят животни /допускат се само животни, които се носят на ръце или в специално изработени за целта клетки/, като не се допуска влизане на територията на обекта с опасни животни, освен при изрично разпореждане на Възложителя;

– отказват да изпълняват изискванията на действащия пропускателен режим;

– будят основателно подозрение за причастност към престъпна дейност, терористични и/ или радикални организации, забранени от законите на Република България;

– са издирвани от МВР, ДАНС или други компетентни държавни органи.

Чл.17. Охраната допуска на територията на обекта и на прилежащите територии лицата, извършващи дейности само по списък, утвърден от Възложителя. При влизане/ излизане на външни лица по ремонти от територията на мероприятието, задължително се проверява личния им багаж, оборудване, инструменти и др. По време на пребиваване на територията на мероприятието, лицата се контролират от служебно лице на мероприятието или от охранител.

Възложител/ организатор

Чл.18. Възложителят/ организаторът и оправомощените от него лица /след легитимиране пред охраната/ имат пълна свобода на действия на територията на мероприятието, освен ако от организатора не е предвидено друго.

Чл.19. Възложителят/ организаторът уведомява охраната относно пребиваването на негови гости на територията на мероприятието, както и относно техния статус.

Правила за вътрешния ред, които трябва да се спазват от служебните лица и персонала

Чл.20. Персонал и служебни лица на територията на мероприятието са всички категории служители и работници, както и такива на наети по договори или договорености външни фирми /почистване, поддръжка и др./. По решение на Възложителя персоналът трябва да разполага с идентификационни обозначителни знаци /баджове или други/, които го правят лесно разпознаваем. Опознавателните знаци се носят постоянно и на видно от пръв поглед място на облеклото на лицата.

Чл.21. Служебните лица влизат/излизат на/от територията на мероприятието само през определените за тези категории входно/изходни пространства, като при наличие на допълнително споразумение с Възложителя по договора за охрана, дежурен охранител може да контролира нерегламентирано изнасяне на материални ценности, инвентар, консумативи и др., собственост на организатора. Действията на охраната се извършват на база издадени писмени заповеди на ръководството на СИЧОД.

Чл.22. При установяване на нерегламентирано изнасяне, дежурният охранител незабавно докладва на Възложителя и на прекия си началник. Изнасяното доброволно се оставя от изнасящото лице на съхранение на определеното от Възложителя за целта място.

22.1. В случай на отказ на лице от персонала или служебно лице за проверка, охраната незабавно предприема описаните в заповедта по чл.21 действия, спазвайки принципите и разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност.

22.2. В случай на проява на агресия и отказ за изпълнение на разпореждания на охраната от проверявано лице, дежурният охранител незабавно сигнализира на указаното в заповедта по чл.21 служебно лице и записва длъжността, името и фамилията на нарушителя. При отказ са съобщаване на име и фамилия от страна на нарушителя, охранителят запомня или заснема лицето му, с оглед последващо разпознаване.

22.3. С писмено искане на Възложителя до охранителното дружество, определени лица от персонала могат да не бъдат проверявани.

Чл.23. На територията на мероприятието не се допуска внасяне на обемен личен багаж, товари и вещи от персонала и служебните лица, без разрешение за това от Възложителя. По разпореждане на Възложителя, багажът на тези категории лица може да бъде проверяван от охраната.

ПРОПУСКАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОРГАНИ НА ДЪРЖАВНАТА И МЕСТНАТА ВЛАСТИ

Чл.24. Охраната пропуска без проверка, след уведомяване на Възложителя:

служители на МВР при изпълнение /след съответното легитимиране със служебни карти/;
служители на ДАНС при изпълнение /след съответното легитимиране със служебни карти/.

Чл.25. Всички останали органи на държавната и местната власти, медицински екипи, екипи на ПБЗН се пропускат след съответното легитимиране, след получено разрешение от Възложителя. При изпълнение на тези изисквания, охраната няма право да отказва достъп на представителите на държавната и местната власти, но трябва да получи разрешение за пропускането им от Възложителя, както и разпореждания относно придружаващо лице.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРОПУСКАТЕЛНИЯ РЕЖИМ

Чл.26. При пристигане на ВИП или ВПЛ /важни политически личности/, по искане на Възложителя охраната може да организира посрещането и изпращането им с оглед обезпечаване на тяхната сигурност и безопасност.

Чл.27. При констатиране на изоставени предмети или вещи на територията на обекта, охраната предприема действия по определяне на степента на риск, като в последствие провежда необходимите действия.

Чл.28. При установяване на територията на обекта на лица, поведението на които застрашава здравето и живота на околните или на самите лица, охраната предприема мерките, предписани от плана за охрана.

Чл.29. При установяване на предпоставки или фактическо извършване на престъпление на територията на обекта или на прилежащите му територии, охраната предприема адекватни мерки по предотвратяването му и последващи действия, съгласно инструкциите и Плана за охрана.

Чл.30. При възникване на рискови и кризисни ситуации на територията на обекта или на прилежащите му територии, охраната предприема действията, определени от инструкциите и Плана за охрана. При възникване на пожар, охраната се опитва да го овладее с щатните пожарогасителни средства на обекта, а при невъзможност сигнализира на тел. 112. За ситуацията незабавно се докладва на ръководителя на охранителната дейност и се известява Възложителят.

По същият принцип се действа и при възникване на рискови или кризисни ситуации.

Чл.31. При нарушения в работата на системата за физическа защита или в системата за охрана, незабавно се докладва на Възложителя и на ръководителя на охранителната дейност на СИЧОД. Полагат се всички необходими усилия нарушението да бъде своевременно отстранено.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.32. Настоящият Правилник за пропускателния режим е съгласуван с Възложителя по договор за охрана и влиза в сила от момента на поемане на охраната на мероприятието от СИЧОД.

Чл.33. Изменения в Правилника за пропускателния режим се допускат само с писменото съгласие или по писмено искане на Възложителя по договора за охрана.

Чл.34. Настоящият правилник се утвърждава от оправомощеното за това лице на СИЧОД. След утвърждаването му, планът се предоставя на Възложителя за съгласуване.

Чл.35. При изясняване на казуси или възникнали ситуации, по които охраната не може да вземе компетентно самостоятелно решение, задължително се търси съдействие от Възложителя.

Чл.36. Копия на ППР се поставят на видно място при влизане на територията на мероприятието.

Чл.37. На видно място, при влизане на територията на мероприятието се поставят указателни табла за действащия пропускателен режим.

Чл.38. Документацията по Закона за частната охранителна дейност се позиционира в определено от РОД място. Отговорен за съхранението и воденето й е дежурният охранител на съответната позиция.

Чл.39. Настоящият Правилник за пропускателния режим се явява неделима част от Договора за охрана.

Място:…………………….

Дата:………………………

***

*Да не се забравя за изискването на Наредба 611 не по-късно от 24 часа преди провеждане на мероприятието да се предостави препис от правилника за пропускателния режим на началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи, на територията на което ще се провежда мероприятието.

III. ЗАПОВЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЪКОВОДИТЕЛ НА ОХРАНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

В чл. 36, ал.2 от Наредба 611 е записано, че за всяко мероприятие, поето под охрана, управляващото СИЧОД лице определя ръководител на охранителната дейност /РОД/. Определянето на РОД се извършва със заповед на управителя на СИЧОД.

Заповедта се изготвя в свободен тест, желателно на фирмена бланка, подписва се от управителя на СИЧОД и се подпечатва с печата на ЕТ/ юридическото лице.

Предлагаме на вниманието ви примерно съдържание на заповед за определяне на ръководител на охранителна дейност при охрана на мероприятие:

З А П О В Е Д

Във връзка с организиране на охранителна схема на мероприятие „………………….“ И при спазване на изискванията на чл.36, ал.2 от НАРЕДБА № 8121з-611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ,

Определям:

за Ръководител на охранителната дейност при охраната на мероприятие

……………………………………………………………………………………………………………

/описва се мероприятието/

лицето: …………………………………………………………………………………………………………………………………

/име, презиме, фамилия/

На длъжност в СИЧОД:

……………………………………………………………………………………………………………

ПРИЕЛ ЗАПОВЕДТА:

……………………………………………………………………………………………………………

/длъжност, име, фамилия, подпис, дата/

Заповедта влиза в сила от момента на връчването й на лицето, ако е приета с подпис от негова страна.

Настоящата заповед да се сведе до знанието на лицата, която касае.

Дата:………….20…. г.

Място:…………………

Управител: ………………. /………………………………../

Запознати със заповедта:

№	*Длъжност, име, фамилия*	*Подпис*	*Забележки*
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….

***

IV. БЛАНКИ НА ПРОТОКОЛИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ЗАДЪРЖАНО ЛИЦЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ, СЪОБРАЗЕН С чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД

ПРОТОКОЛ

за предаване на задържано лице на полицейските органи на основание чл. 58 от

Закона за частната охранителна дейност

Днес, ………………20..… г. в………часа,

подписаният……………………………………………………………………………………………………………..

(длъжност, собствено, фамилно име)

в качеството си на охранител при „БЕРКУТ 2015” ЕООД, на основание на чл.58 от Закона за частната охранителна дейност, в присъствието на свидетелите:

1……………………………………………………………………………………………………………………………..

(собствено, бащино и фамилно име по лична карта посочва се какъв е свидетелят очевидец при задържането или при съставяне на протокола, ЕГН, постоянен или настоящ адрес)

2………………………………………………………………………………………………………………………………

Задържах лицето:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен или настоящ адрес)

на……………………………………………….., в………………… часа в……………………………………………

(дата) (място на задържането )

Описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето:

Описание на видимото състояние на задържаното лице:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива:

Подписи:

Съставител: ………………………………………………………………………………………………………………

Свидетели:

1……………………………………………………………………………………………………………………………….

2……………………………………………………………………………………………………………………………….

РАЗПИСКА

Подписаният полицейски служител:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(звание, длъжност, име, презиме и фамилия)

при ………… РУ МВР…………………………………………..получих екземпляр от настоящия протокол, заедно със задържаното лице.

Видимото физическо и здравословно състояние на задържаното лице е:

Подпис: ……………………………….

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Не е направено искане за медицински преглед на задържаното лице от задържаното лице и полицейските органи.

ЗАДЪРЖАНО ЛИЦЕ:………………………………………………………………………………………………….

ПОЛИЦЕЙСКИ ОРГАН:………………………………………………………………………………………………

Протоколът е съставен в три екземпляра. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият – на съставителя, а третият – на задържаното лице.

***

При попълване на бланката на протокола за предаване на задържано лице, съставителят /съответният охранител от наряда/ трябва внимателно и конкретно да попълва предвидените с точки места. Ръководителят на охранителната дейност детайлно да разясни на охранителите отговорността, която носят при попълването на този протокол и „подводните камъни“, които той съдържа.

Важните моменти касаят избягването на наказателна или гражданска отговорност от охранителя, осъществил задържането поради неправомерни действия или при превишаване на правомощията си по ЗЧОД. Да се обръща внимание на правилното попълване на местата,които касаят здравословното състояние и външния вид на предаваното задържано лице, с оглед избягване на подаване на жалби за насилие от охраната, ако такова не е осъществявано, но задържаният реши да се жалва след приемането му от органите на МВР.

Съставителите на протокола да търсят надеждни свидетели- хора с адекватно поведение и в адекватно състояние, които биха потвърдили съдържанието на протокола пред разследващи органи и пред съда, ако се стигне до съдебно дело.

Препоръчваме в комплекта документи в зоната на мероприятието да поставите няколко бланки- протоколи.

БЛАНКИ НА ДОКЛАДНИ ЗАПИСКИ ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА СИЧОД И НАЧАЛНИКА НА РУП ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА, ПОМОЩНИ СРЕДСТВА И ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ, КАКТО И ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦА

Паралелно с оформянето на протокола за предаване на задържано лице от органите на МВР се изготвя и докладна до ръководството на СИЧОД и до началника на териториалното за случая РУМВР.

Докладна записка се изготвя и в случаите на приложени:

-физическа сила,

-помощни средства,

-огнестрелно оръжие.

Прилагаме примерен образец на докладна записка:

До

Управителя

на СИЧОД

До

Началника

на РУП…..………..

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

Относно:…………………………………………………………………………………………………………………..

(задържане на лице, използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН УПРАВИТЕЛ,

Уведомявам Ви, че на ……………….. 20…… г. в ………. часа,

в района на обект……………………………………………………………………………………………………., находящ се в област……………………………………… община……………………………………………. град/село……………………………………………….., адрес:……………………………………………………..

…………………………………………………………………………………………………………………………………

се случи следното:

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Гореизложеното докладвам за сведение.

Докладвал:……………………………………………………………………………………………………………….

/длъжност, име, фамилия, подпис/

Дата: ……………….. 20…. г.

гр. ……………………..

***

Това е примерното оформление на докладната записка. При нейното попълване е важно да се впишат фактите и причините, довели до използване на физическа сила, помощни средства, огнестрелно оръжие или при задържане на лице. Информацията трябва да е истинна, тъй като докладната записка се явява документ и като такъв може да бъде проверяван за истинност.

В комплекта документи поставете няколко бланки на докладни.

Документите, както и уведомленията се съхраняват от СИЧОД от сключването на договора за охрана, до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора и при поискване се представят за проверка на компетентните органи/.

ГЛАВА ТРЕТА

Организиране на охраната и охрана на мероприятия

След подписването на договора за охрана, подаването на изискваните уведомления, изготвяне на изброените в Глава втора документи, следва организирането на охраната, подготовката на наряда за изпълнение на охранителната задача и изпълняване на служебните му задължения на територията на провежданото мероприятие.

При подготовката на наряда се следва определен протокол, за да не се пропуснат мерки и действия, които трябва да се осъществят преди поемане на мероприятието под охрана.

Раздел 1

Дейности на оправомощените лица от СИЧОД при подготовка за поемане на мероприятие под охрана

Дейностите, които оправомощените за подготовка на охраната на мероприятието лица трябва да извършат са следните:

I.ДО 24 ЧАСА ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА МЕРОПРИЯТИЕТО

Тези действия са с фиксиран краен срок най- късно 24 часа преди началото на мероприятието, поради задължението на СИЧОД, породено от чл.36, ал.4 от Наредба 611. Описаните по- долу мероприятия и действия трябва да залегнат в плана за охрана:

1.На база извършената оценка на състоянието и степента на сигурност на територията на мероприятието /ОССС/, в която са определени рисковите зони, входните зони и зоните за охрана, на база количеството охранители в състава на наряда, определено в договора за охрана, както и на база изготвения план за охрана, окончателно се определят границите на охраняваните участъци и постовете, които ще се организират в тях.

2.Определя се състава на наряда- поименно, съгласно изготвения план за охрана;

3.Определят се:

-ръководители на охранителната дейност,

-старши на смените.

4.Изработва се скица на територията на мероприятието и се нанасят охраняваните участъци и местоположението на постовете, зоните за сигурност и зоните за евакуация.

5.Определят се количеството и характера на:

-помощните средства,

-огнестрелното оръжие и боеприпасите /ако охраната е въоръжена/- препоръчваме на територията на мероприятието да не се извършва приемо- предаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, а това да става в оръжейната на СИЧОД;

-личните предпазни средства,

-специалните защитни средства,

-техническите средства /детектори и др./,

-задействаните служебни МПС,

-средствата за комуникация, позивните и редът за радиообмен.

6.Уточняват се възможностите, разположението, обслужването и контрола на:

-системи за видеонаблюдение,

-системи за мониторинг,

-системи за контрол на достъпа,

-сигнално- оповестителни известителни системи,

-други системи.

7.Подробно се изследват и характеризират елементите на наличната система за физическа защита и тяхното използване при охраната на мероприятието.

8.Прави се подробен разбор и планиране на охраната на мероприятието при различните етапи от неговото протичане.

II.ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА МЕРОПРИЯТИЕТО

Преди началото на мероприятието трябва да се извърши пълна подготовка до завършен етап на:

1.Материалното оборудване на всички служители от наряда;

2.Подготовка на книгата за ежедневен инструктаж;

3.Подписване на всички от личния състав на наряда в определените за подпис документи;

4.Зареждане на батериите на радиостанциите, телефоните и другите уреди и прибори с автономно захранване;

5.Подготовка и оборудване на служебните МПС, оформяне на пътните листи и другата документация;

6.Почистване на оръжието и комплектуване на боеприпасите;

7.Проверка и комплектуване на помощните средства;

8.Проверка и комплектуване на униформата на охраната от наряда;

9.Проверка на идентификационните баджове;

10.Проверка и комплектуване на личните предпазни средства;

11.Проверка и комплектуване на специалните защитни средства;

12.Проверка и комплектуване на техническите средства /детектори и др./;

13.Комплектуване на документацията по ЗЧОД в папка;

14.Провеждане на обучение и инструктаж на ръководните лица от наряда;

15.Инструктиране на личния състав на наряда по постове и охранявани участъци относно охраната на мероприятието и контрола на действащия пропускателен режим;

16.Провеждане на последни уточнявания на взаимодействието между наряда на СИЧОД, служебните лица на организатора и наличните други лица, задействани по изпълнение на пропускателния режим;

17.Подготовка на информационните табели за действащия пропускателен режим;

18.Подготовка на преписи/ копия от правилника за пропускателния режим, които ще се позиционират на всички входни зони към мероприятието;

19.Подготовка на информационни табели за охраната от СИЧОД;

20.Подготовка на дневника за приемо- предаване на смените /ако такъв е периодът на охрана/.

III.ПОЕМАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО ПОД ОХРАНА

Поемането на мероприятието под охрана се извършва по следната процедура:

Дежурните охранители от наряда /съгласно графика за работа на наряда/ се явяват:

1.При въоръжена охрана:

-в указаното време в оръжейната на СИЧОД за получаване на зачисленото им служебно огнестрелно оръжие, боеприпаси, кобури, получават необходимия инструктаж по носене и използване на ОО, като се подписват в съответните документи, след което организирано се довеждат на територията на мероприятието със служебен транспорт;

2.При невъоръжена охрана:

-в указаното време се събират в офиса на СИЧОД, където се оборудват с определените технически средства и материално оборудване, получават необходимите инструктажи и се довеждат на територията на провежданото мероприятие,

-в указаното време се събират в зона до провежданото мероприятие, където се оборудват с определените технически средства и материално оборудване, получават необходимите инструктажи и се подготвят за поемане на смяната.

Преди и при поемане на мероприятието под охрана се извършва кратко охранително обследване на територията на мероприятието и прилежащите зони. Обследването се извършва под ръководството и контрола на ръководителя на охранителната дейност. Обследва се всеки охраняван участък от отговорните за него служители от наряда. Задачите на обследването са:

-проверка за наличие на общоопасни средства,

-проверка на наличните елементи на системата за физическа защита,

-проверка на състоянието на рисковите зони,

-проверка на оборудването на входните зони,

-проверка на зоните за сигурност и зоните за евакуация,

-проверка на пътищата за евакуация, евакуационните изходи и маршрутите за евакуация,

-проверка на наличните пожарогасителни средства,

-запознаване с разположението на зоните за изява на участниците в мероприятието,

-проверка на свръзката на всички постове,

-проверка на системите за видеонаблюдение и мониторинг /ако има такива/,

-проверка на други системи, контролирани от охраната,

-проверка на връзката с подвижните охранителни групи, резервите и другите звена от охраната;

При откриване на нередности в охраняваните участъци, обследващият незабавно докладва на прекия си началник и изпълнява неговите разпореждания.

След приключване на обследването всеки обследващ докладва за това на прекия си началник и поема поста си под охрана.

Паралелно с тези действия определени лица от наряда подготвят входните зони- поставят информационните табели за действащия пропускателен режим, постоянното видеоналюдение и охраняващия СИЧОД, поставят на удобни места преписите/ копията от правилника за пропускателния режим и привеждат входните зони в работно положение.

След приемане на всички доклади от наряда за проведените дейности и готовност за поемане на охраната, ръководителят на охранителната дейност информира организатора на мероприятието, че то е поето под охрана. Поемането под охрана може да бъде отразено в предвидената за това документация.

Към момента на поемане на мероприятието под охрана всички служители от наряда, резервите, подвижните охранителни групи и други звена от охраната трябва да са напълно готови за работа и оборудвани съгласно плана за охрана.

*Трябва да се помни, че от момента на поемане на мероприятието под охрана, отговорността за сигурността ляга ИЗЦЯЛО на СИЧОД!

IV.ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЕТО

Охраната на мероприятието започва от поемането му под охрана и завършва при потвърждение от организатора за неговото приключване. В случай, че мероприятието е за интервал, който е записан по часове в договора за охрана, то след изтичане на срока на охраната, за отвод на наряда се информира организатора/ възложителя по договора за охрана. Често обявеният край на мероприятието не може да бъде спазен от организатора и се налага ръководителят на охранителната дейност да вземе решение дали да отведе наряда или да изчака до пълното приключване на мероприятието. Препоръчваме такива решения винаги да се съгласуват с лицето от СИЧОД, което е подписало договора за охрана.

Законът за частната охранителна дейност допуска охрана на мероприятия от СИЧОД само с екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3:

„Чл. 13. (1) Охраната на имущество на физически или юридически лица се осъществява от обособен екип от изпълнители на охранителна дейност на търговеца.

(2) Екипите за изпълнение на охрана по ал. 1 са:

пост;
мобилен охранителен патрул- не се допуска при охрана на мероприятие;
подвижна охранителна група.

(3) В договора за охрана се посочват видовете, броят и числеността на екипите, които ще осъществяват охраната.“

При охраната на мероприятието, личният състав от наряда трябва да изпълнява задълженията си изключително на базата на получените инструкции, инструктажи и обучения, като насочи усилията си към следните основни направления:

ВХОДНИ И ИЗХОДНИ ЗОНИ

При пропускане на лица и МПС на територията на мероприятието, стриктно да изпълнява изискванията на правилника за пропускателния режим, като при вписани в ППР такива условия, да проверява задължително лични багажи, товари и документи, да не допуска забранените от ППР за внасяне предмети, вещества и др., да не допуска на територията на мероприятието лица с неадекватно поведение, както и такива, които отказват да спазват изискванията на пропускателния режим. Охраната няма право да приема за съхранение никакво имущество, вещи, багажи, огнестрелно и хладно оръжие, ако за това не са изградени съответните изисквани от законите хранилища.

При продажба на билети на входните зони на мероприятието, препоръчваме охранителите да не се занимават с това. Ако се наложи претърсване на багаж и лица, да се спазват изискванията на ЗЧОД.

Във връзка с противоепидемичните мерки, които могат да бъдат налагани от здравните власти, на охраната във входните зони може да бъде възложено раздаване или изискване на носене на предпазни медицински маски, обработка на влизащите с дезинфектант или други мерки.

По време на пропускане на лицата през входните зони, препоръчваме охранителите постоянно да са с лице към влизащия поток, като оглеждат и следят за поведението на влизащите, преценяват техния външен вид и психологическо състояние. Не се препоръчва влизане в остри спорове с лица от влизащия поток. При проявяване на конфликтност или агресия от страна на лица, същите да се извеждат от общия поток и да не се допускат до изясняване на техните претенции. Допуска се охраната да потърси съдействие от органите на МВР, които са разположени в близост до входните зони.

Отново препоръчваме внимателна и неформална проверка на внасяните лични багажи, особено на такива, в които могат да се скрият общоопасни средства или средства на тероризма.

През време на пропускане на лицата на територията на мероприятието, трябва да се извършват периодични доклади до ръководителя на охранителната дейност относно текущата обстановка.

ПЕРИМЕТЪР

Охраняваните участъци по периметъра се определят от количеството на личния състав в наряда и са вписани в плана за охрана. Съществува пряка зависимост между степента на риска от противозаконни прояви на територията на мероприятието и броя на охраната по периметъра.

Основната задача на охраната по периметъра е обезпечаване на спокойното протичане на мероприятието и безопасността на посетителите.

Служебно задължение на всеки охранител по периметъра е да следи състоянието на сигурността на своя охраняван участък, да предприема мерки, ако забележи противозаконни прояви, образуване на ядро на конфликт и прояви, нарушаващи правата на посетителите. Реагирането при подобни прояви трябва да е симетрично на нарушенията, като служителят на наряда се старае да запази добрия тон, с оглед избягване на конфликти. Допустимо е взаимодействие на лица от охраната, намиращи се на различни участъци, ако това се налага. По преценка на ръководителя на охранителната дейност, за справяне с рискови ситуации могат да се активират резервите, групите за блокиране, подвижните охранителни групи или да се потърси съдействие от МВР.

Стационарните охранителни патрули по периметъра винаги стоят с лице към мероприятието, като трябва да се стремят тиловата им зона да е защитена, с оглед защитеност от нападение от зони без видимост. Не се разрешава демонстриране без необходимост на помощни средства или оръжие.

Поставяне на специалните защитни средства се извършва:

-по команда на ръководителя на охранителната дейност,

-самостоятелно, при възникване на рискова ситуация, след което се докладва на РОД.

Препоръчително е да се осъществява честа периодична визуална връзка между охранителите по периметъра.

Радиовръзка между охранителите от охраната по периметъра се извършва при необходимост, само с използване на позивни и спазване на радиодисциплината. Служителите от наряда нямат право да променят установените от РОД честоти, без изрично негово разпореждане. Радиостанциите да не се манипулират.

При евакуация на мероприятието, охранителите от периметъра се включват в извеждането на посетителите, съгласно плана за евакуация.

Навлизане на охраната от периметъра на територията на мероприятието се извършва само с разпореждане на РОД.

ЗОНИ ЗА ИЗЯВА

Зоните за изява могат да бъдат от различен вид:

-сцени,

-спортни игрища и терени,

-трибуни и подиуми,

-платформи и др.

Основната задача на охраната на зоните за изява е обезпечаване на сигурността на участниците в мероприятието.

При охраната на такива зони за изява трябва да се следват следните принципи:

1.Охраната винаги е с лице към посетителите, с гръб към изявяващия се, освен ако изрично не е разпоредено друго от РОД;

2.Препоръчва се радиообменът да се осъществява през слушалки, с оглед възможните високи нива на шум;

3.Допуска се въвеждането на светлинни условни сигнали между охранителите;

4.Охраната не допуска лица зад установените условни или с монтирани заграждения ограничителни линии, маркиращи максимално разрешената близост на посетителите до зоната за изява;

5.Охраната трябва да следи и да контролира поведението на намиращите се в близост до зоните за изява посетители. Да не се позволява хвърляне на предмети и вещи, опити за пресичане на ограничителните линии;

6.При необходимост от подмяна на охранител, тя се извършва „очи в очи“, т.е. при пристигане на приемащия при предаващия, на неговата позиция.

7.При възникване на рискови ситуации, охраната на зоната за изява се усилва;

8.При възникване на кризисни ситуации, охраната може да евакуира участниците в мероприятието от зоната за изява в зоните за евакуация;

9.При наличие на лична охрана на участник в мероприятието, охраната трябва да е известена и да е уточнено взаимодействието;

10.Ако в плана за охрана е разпоредено и ескортиране на участниците в мероприятието към и от зоната за изява, то такова се осъществява от съответните крайни позиции на охранителите, като техните охранителни участъци се поемат от съседните постове.

IV.ОТВЕЖДАНЕ НА НАРЯДА

За точка на приключване на мероприятието могат да служат следните събития:

1.изтичане на часовата договореност за охрана, записана в договора за охрана;

2.напускане на последния посетител от охраняваната зона;

3.потвърждение от организатора за сваляне на охраната;

4.отвеждане на наряда от РОД;

5.окончателно прекъсване на мероприятието от властите;

6.приключване на мероприятието при възникване на кризисни ситуации и др.

След приключване на мероприятието, по разпореждане на РОД, охраната се сваля и нарядът се отвежда.

При въоръжена охрана, служителите със служебно огнестрелно оръжие се извозват до оръжейната, където сдават оръжието.

При извършване на невъоръжена охрана, охранителите сдават зачислените им материални средства и оборудване чрез приемателен преглед на броя и техническото състояние на имуществото. Предаването може да се осъществи в зона до мероприятието или в офиса на СИЧОД.

Относно отвеждането на наряда:

Както и по- горе писахме, съществува вариант при изтичане срока на охраната по договора за охрана, но още наличие на посетители и течаща дейност по мероприятието, РОД да изчака мероприятието да приключи напълно и тогава да бъде отведен нарядът. Слабото място на този вариант е, че при фиксирани дата и час- време на охраната в договор за охрана, след изтичане на записания час охраната фактически губи своите охранителни правомощия и за да ги възстанови трябва да се подпише анекс, който да даде нови срокове за охрана. За всички е ясно, че в последните часове на мероприятието, когато динамиката на движение на лицата е повишена във връзка с излизането на някои от тях, посещение на евентуално изградени павилиони, разпродажби, срещи с автори, получаване на автографи, пресконференции, снимки с участници в мероприятието и т.н., едва ли организаторите ще имат време и желание да подписват анекси. В тази връзка по- правилният вариант е като край на охраната на мероприятието и отвеждане на наряда да се вписва „до пълното му приключване“. При този вариант съществува риск от силно разтягане на приключване на мероприятието дори до няколко часа, през които охраната трябва да остане по местата си. С оглед натрупаната умора и желанието за почивка , охранителите, този вариант може да доведе до недоволство сред личния състав на наряда, ако той предварително психологически не е подготвен, че мероприятието може да е по- продължително от очакваното. Във връзка с това препоръчваме при инструктажите да се каже на охраната, че мероприятието ще приключи след напускане на последния посетител.

След отвеждане на наряда, в удобно време се провежда анализ на действията му, определят се слабостите и се извеждат положителните черти. Предприемат се мерки по минимизиране на недостатъците, с оглед тяхното избягване при изпълнение на следващи охранителни задачи.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Допълнителни инструкции

В тази глава ще публикуваме четири инструкции, изготвени от екипа на Алианс за противодействие на тероризма- „Архангел“ и Агенция за сигурност „Архангел“.

Първата инструкция е насочена към мерките, предприемани от СИЧОД за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия:

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ОТ ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 1. Тази инструкция определя реда за организация и управление на силите и средствата на частните охранителни дружества, действащи въз основа договор за охрана на мероприятие, за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия.

Чл. 2. (1) По смисъла на тази инструкция под мероприятия се разбира провеждането на масови прояви на група от граждани за постигане на конкретни цели, които могат да бъдат:

организирани и провеждани съгласно законоустановения в страната ред;
организирани при и по повод на международна дейност с участие на високопоставени лица.

Чл. 3. (1) Дейността по опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия се организира от частните охранителни дружества, притежаващи лиценз за този вид частна охранителна дейност по писмено искане на организатора на мероприятието и след подписване на договор за охрана на мероприятие.

(2) Дейността по ал. 1 може да се подпомага от допълнителни сили на задействаното частно охранително дружество, други частни охранителни дружества или неправителствени организации с антитерористична дейност /НОСАД/, с цел предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и нарушения, свързани с осигуряване на обществения ред и противодействието на тероризма.

(3) При необходимост действията на частните охранителни дружества се подпомагат от сили на МВР.

Чл. 4. (1) Групово нарушаване на обществения ред при провеждане на мероприятия е налице при извършване на правонарушения от група граждани за кратък период от време.

(2) В случаите по ал. 1 се предприемат съответни действия за възстановяване на обществения ред.

Чл. 5. При възстановяване на обществения ред може да се използват физическа сила и помощни средства съгласно нормативно установения ред от Закона за частната охранителна дейност.

Чл. 6. За опазване на обществения ред при мероприятия с висока степен на опасност се мобилизират допълнителни сили и средства, както и резерви на частното охранително дружество. Допуска се искане за съдействие от органите на МВР.

Чл. 6а. При сключване на договор за охрана на мероприятие, ръководството на частното охранително дружество предприема необходимите действия за уточняване на всички организационни въпроси, имащи отношение към проявата.

Чл. 6б. (1) При провеждане на масово мероприятие, за което има риск от правонарушения, се извършва обмен на информация между частното охранително дружество и органите на МВР, имащи отношение към сигурността на проявата.

(2) Придобитата от частното охранителна дружество информация по ал. 1 се предоставя незабавно на териториалното РУ МВР.

(3) При задействане на органите на МВР, частното охранително дружество им оказва пълно съдействие, като паралелно изпълнява задълженията си по договора за охрана.

Чл. 7. (1) След пълното приключване на мероприятието, ръководителят на охраната на мероприятието прави анализ за резултатите.

(2) При поискване анализът се предоставя на началника на териториалното РУ МВР или на директора на Областната дирекция на МВР.

Чл. 8. В случаите, когато при охрана на мероприятие или овладяване на групово нарушаване на обществения ред настъпят обстоятелства за възникване на криза, за характера им незабавно се уведомява териториалното РУ на МВР и се предприемат необходимите действия за овладяване на кризата съгласно инструкциите, инструктажите и съответните планове за действие. При пристигане на органите на МВР частните охранители им оказват пълно съдействие.

Раздел I “а”.

Оценка на риска

Чл. 8а. (1) Процесът по оценка на риска включва комплекс от мероприятия по набиране, обобщаване и анализиране на информацията, имаща отношение към провеждането на масовото мероприятие.

(2 )Анализът на информацията по ал. 1 се извършва от ръководителите на охранителната дейност.

(3)На база на направения анализ, ръководителят на охранителната дейност определя степента на опасност за съответното мероприятие.

Чл. 8б. Мероприятия с висока степен на опасност са тези, при които:

съществува опасност от възникване на групово нарушаване на обществения ред;
има участие на официални лица, за сигурността на които съществува повишен риск;
има информация за повишен риск за сигурността на участниците или други граждани;
се осъществява взаимодействие и координация със структури на Европейския съюз, НАТО и/или други държави и международни организации и са с международно значение.

Чл. 8в. Мероприятия с ниска степен на опасност са тези, при които не са налице изброените условия по чл. 8б.

Чл. 8г. Степента на опасност се отразява в плана за конкретното мероприятие.

Раздел II.

Ръководство и управление

Чл. 9. (1) Ръководството на силите и средствата, участващи в дейността по осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия се осъществява от: старши на охранителния екип, старши на допълнителните сили, старши на специализираните екипи, ръководител на охраната на мероприятието и ръководител на охранителна дейност на частното охранително дружество, действащо по съответния договор за охрана на мероприятието.

(2) Общото ръководство, координация и контрол на мероприятието се осъществяват от ръководителя на охраната на мероприятието или от друго служебно лице от частното охранително дружество, на когото са делегирани правомощия за това от управителя на дружеството.

Чл. 10. (1) При мероприятия с висока степен на опасност непосредственото общо управление на силите и средствата на частното охранително дружество, участващи в охраната, се осъществява от ръководителя на охранителна дейност или от писмено оправомощено от управителя на дружеството висшестоящо служебно лице, изпълняващи функциите на ръководител на охраната на мероприятието.

(2) За координиране на действията на всички участници в охраната и подпомагане дейността на ръководителя на охраната може да се формира Временен оперативен щаб (ВОЩ), ако такъв не е формиран от държавен орган.

(3) В състава на ВОЩ се включват ръководители на всички участващи в охраната и антитерористичните протекции частни охранителни дружества, НОСАД, а при необходимост и представители на други ведомства, органи и организации, физически и юридически лица, които могат да допринесат за успешното изпълнение на задачите.

(4) Съставът, задачите, ръководителят на охраната, мястото и редът за работа на ВОЩ се определят със заповед на управителя на частното охранително дружество, действащо по договор за охрана на мероприятието и се съгласуват с ръководствата на другите преки участници във ВОЩ.

Чл. 11. (1) При необходимост за управление на силите на място се сформира Група за оперативно управление (ГОУ).

(2) В състава на ГОУ се включват старшите на охранителни екипи, старшите на допълнителните сили и старшите на специализирани екипи, изпълняващи задачи в конкретната зона за сигурност.

(3) В случаите, когато обстановката налага това, могат да се създадат повече от една ГОУ.

(4) Съставът, задачите, ръководителят, мястото и редът за работа на ГОУ се определят от ръководителя на охраната.

Чл. 12. Ръководителят на ВОЩ:

организира дейността на щаба;
поддържа непрекъсната връзка с висшестоящия орган за управление;
организира взаимодействието между силите на частното охранително дружество и другите участници във ВОЩ по райони и сектори за отговорност;
при необходимост сформира ГОУ на силите в отделните оперативни райони и сектори;
координира действията на частното охранителна дружество със силите на МВР, на НОСАД и с други органи на централната и местната изпълнителна власт, органи на местно самоуправление, съдебната власт, служби за сигурност и охрана извън МВР, физически и юридически лица;
осигурява спазването на дисциплината и мерките за безопасност;
оценява заплахата и организира разработване на план за охраната на мероприятието;
съгласува информацията, предоставяна на средствата за масово осведомяване;
организира набирането на информация, подпомагаща действията на охранителите;
привлича лица и специалисти по проблеми, които не са от компетенцията на ВОЩ и които могат да бъдат в помощ за изпълнение на поставените задачи;
в случаи на инциденти създава организация за набиране на информация от свидетели, в т.ч. очевидци, която незабавно се предава на органите на МВР;
при пристигане на служители на МВР, на които са делегирани правомощия по провеждане на полицейски действия, се уверява в тяхата самоличност и правомощия, докладва обстановката и предприетите до момента действия.

Раздел III.

Сили и средства

Чл. 13. (1) Силите и средствата за осъществяване охраната на мероприятия и овладяване групови нарушения на обществения ред са:

собствени сили,
допълнителни сили от състава на частното охранително дружество, специализирани екипи от състава на частното охранително дружество,
сили за сигурност и охрана извън състава на частното охранително дружество.

(2) Собствени сили и средства са тези, които непосредствено са заети по изпълняване на конкретния договор за охрана на мероприятието.

(3) Допълнителни сили и средства, както и специализирани екипи са силите, предвидени от състава на частното охранително дружество за подпомагане работата на основния охранителен състав.

(4) Допълнителни сили извън състава на частното охранително дружество се привличат за изпълнение на задачи по:

опазване на обществения ред;
пожарогасителни и спасителни дейности, замерване за химически, биологически и радиоактивни вещества;
търсене и обезвреждане на взривни устройства;
осигуряване на средствата за връзка;
връзки с обществеността;
медицинско осигуряване;
психологическо осигуряване;
осъществяване на други специфични дейности.

(5) Сили за сигурност и охрана извън частното охранително дружество могат да бъдат служители и лица от:

МВР;
Национална служба за охрана (НСО);
Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС);
Служба “Военна полиция” към министъра на отбраната;
Главна дирекция “Охрана” към министъра на правосъдието;
други частни охранителни дружества;
НОСАД;
други институции.

Чл. 14. (1) Допълнителните сили и специализирани екипи от състава на частното охранително дружество се придават с писмена заповед на управителя на дружеството, съгласно плана за охрана на мероприятието.

(2) Заповедта на управителя съдържа:

брой и специфични изисквания към необходимите сили;
екипировка и оборудване;
време и място за явяване и инструктаж;
други организационни мероприятия.

(3) В неотложни случаи заповедта за придаване на допълнителни сили и средства може да бъде отправено устно от управителя на частното охранително дружество.

Чл. 15. Храненето, настаняването и материално-техническото осигуряване на силите по чл. 14 се организира от частното охранително дружество или от организаторите на мероприятието- в зависимост от клаузите на конкретния договор за охрана.

Чл. 16. За осигуряване на управлението и сигурността на силите се планират и използват:

транспортни средства;
средства за свръзка и комуникация;
подвижни пунктове за управление;
въоръжение, защитни и помощни средства, съгласно ЗЧОД;
съоръжения и знаци, ограничаващи достъпа;
мегафони, средства за заснемане, видеофилмиране и наблюдение, стационарни и преносими металдетектори и др.

Раздел IV.

Дейност за опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия с висока степен на опасност

Чл. 17. За организиране на опазването на обществения ред и сигурността при провеждане на мероприятия с висока степен на опасност се изготвя план за охрана на мероприятието, който се утвърждава от управителя на частното охранително дружество и при необходимост, може да се съгласува с директора на ОДМВР, на чиято територия се провежда мероприятието, както и с ръководствата на други структури, задействани по обезпечаване сигурността и безопасността на мероприятието.

Чл. 18. (1) Планът по чл. 17 съобразно конкретната обстановка следва да съдържа:

информация за характера и мащаба на проявата: време и място за провеждане, програма на официалните лица и др.;
подготвителни мероприятия със съответните срокове и отговорници;
организация на управлението – ръководители, помощници, ВОЩ и ГОУ;
определяне на зони за сигурност, маршрути за придвижване на официалните лица (основен и резервни), оперативните райони, сектори и техните отговорници;
разчет и разстановка на силите и средствата;
определяне на резерв от сили и средства – определят се местата, където ще се установи, задачите, които ще изпълнява, и редът за включването му в разстановката;
ред и последователност за изпълнение на задачите;
организиране на взаимодействието между различните оперативни райони и сектори по време и място;
ред за действие при усложнена обстановка вследствие на групово нарушаване на обществения ред, предполагаемо наличие на взривни устройства, други общоопасни средства и др.;
осигуряване на взаимодействие с групите за работа с евентуално задържани лица, определяне на служебни лица за заснемане на мероприятието, взаимодействие с екипите на МВР, НОСАД, ПБЗН , ДАНС, НСО и др., взаимодействие с медицинските и психологическите екипи, осигуряване на материално-техническото обезпечаване и комуникациите на охранителите, определяне и инструктиране на охранителите относно маршрутите за извеждане на пострадали граждани и служители на частното охранително дружество и др.;
частни разпореждания – определя се времето за заемане на охраната, вид на униформено облекло, оборудване на служителите, мерки за безопасност и др.

(2) Зоните за сигурност по ал. 1, т. 4 може да се обозначават с разположени по периметъра им охранителни сили, средства, съоръжения и знаци, ограничаващи достъпа.

(3) При необходимост по периметъра на зоните за сигурност се изграждат контролно-пропускателни пунктове (КПП), на които може да се извършват проверки на лица и пътни превозни средства (ППС) при условията и по реда на ЗЧОД.

Чл. 19. (1) При събития от международно значение може да се създават звено/звена за контакт със структури на Европейския съюз, организации и страни-партньори, в които да са поканени представители на частното охранително дружество.

(2) Съставът, структурата и задачите на звеното/звената по ал. 1 са определени със заповед на главния секретар на МВР.

Раздел V.

Дейност за опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия с ниска степен на опасност

Чл. 20. (1) Охраната на мероприятия с ниска степен на опасност се организира от ръководител на охранителната дейност или от служител на частното охранително дружество, на който са делегирани правомощия за от управителя на дружеството.

(2) За управление на силите и средствата на място се определят: ръководител на охраната на мероприятието, старши на охранителни екипи и старши на допълнителните сили и специализираните екипи.

Чл. 21. (1) Служителят по чл. 20, ал. 1 организира охраната на мероприятието, като изготвя план съобразно конкретната обстановка и изискванията на чл. 18, ал. 1.

(2) Планът по ал. 1 се утвърждава от ръководител на охранителната дейност или от оправомощен от управителя на дружеството служител.

(3) При провеждане на мероприятия с ниска степен на опасност, при които не се очаква масово участие на граждани и охраната не изисква концентрирано охранително присъствие, план може да не се изготвя.

(4) В случаите по ал. 3 ангажираните служители на частното охранително дружество се инструктират писмено срещу техен подпис за приетия инструктаж.

Чл. 22. (1) При необходимост, по предложение на ръководителя на охраната, управителят на частното охранително дружество разпорежда придаването на допълнителни сили и средства от състава на дружеството.

(2) Допълнителни сили и средства за охрана на мероприятието по ал. 1 се придават със заповед на управителя на дружеството или от оправомощено от него служебно лице.

(3) Планът за охрана на мероприятието при участие на допълнителните сили и средства от състава на частното охранително дружество извън тези, които охраняват територията, където следва да се проведе мероприятието, се извършва само от управителя на дружеството.

Раздел VI.

Дейност за възстановяване на реда при групови нарушения на обществения ред

Чл. 23. При действията за възстановяване на реда при групово нарушение на обществения ред се прилагат общи процедури за: информиране, реагиране, провеждане на операция за възстановяване на реда и последващи действия.

Чл. 24. При информирането по чл. 23:

информацията за възникване на групово нарушение на обществения ред се предава незабавно на дежурния на съответното териториално РУ на МВР;
когато информацията се получава от източник извън служителите на частното охранително дружество, ръководителят на охраната организира проверка на сигнала;
информирането на структурите на МВР, НОСАД, органи на държавната власт и местното самоуправление се извършва по съществуващата система за оповестяване и информиране;
ръководството на частното охранително дружество се информира по установения в дружеството ред.

Чл. 25. (1) В случаите, когато възниква групово нарушение на обществения ред при провеждане на мероприятие, първоначалните действия по възстановяване на реда се извършват от служителите на частното охранително дружество, осъществяващи охраната на същото.

(2) За овладяване на груповото нарушение по заповед на ръководителя на охраната могат да се въвеждат резерви от сили и средства съгласно плана за охрана на мероприятието.

Чл. 26. (1) При възникване на групово нарушаване на обществения ред първоначалните действия по възстановяване на реда се осъществяват от охранителните екипи на частното охранително дружество, до пристигане на първите компетентни органи на МВР.

(2) Последващите действия по възстановяване на обществения ред се извършват в съответствие с плановете за действие при извънредни ситуации и защита при бедствия в частта “Действие при групово нарушаване на обществения ред”, в пълно взаимодействие с органите на МВР, като:

по възможност се предприемат незабавни действия за извеждане на гражданите и пътните превозни средства (ППС) от района на груповото нарушаване на обществения ред;
изграждат се зони за сигурност;
в съответните зони за сигурност не се допуска влизането на граждани и ППС, нямащи отношение към възстановяването на обществения ред;
гражданите се извеждат на безопасно разстояние от зоната на възникналото групово нарушение на обществения ред и по възможност се установява тяхната самоличност;
по отношение на лицата, за които има съмнение за участие или съучастие в групово нарушение на обществения ред, се извършват допълнителни действия за установяване на тяхната съпричастност.

(3) Плановете по ал. 2 се въвеждат в действие по установения в частното охранително дружество ред.

Чл. 27. (1) Екипите от служители на частното охранително дружество, осъществяващи контрол на пътното движение до пристигане на органите на МВР, въвеждат допълнителна организация на движението, като отклоняват по безопасни маршрути личните ППС и тези за обществен превоз.

(2) В случаите, когато е невъзможно отклоняването по безопасни маршрути, движението се преустановява.

Чл. 28. (1) При възстановяване на обществения ред представителите на средствата за масово осведомяване се допускат до най-външната обозначена зона за сигурност.

(2) Предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване по отношение действията на частното охранително дружество се организира от служители на дружеството, изрично писмено оправомощени за тези действия от управителя на дружеството.

Чл. 29. Старшите на охранителни екипи, намиращи се най- близо до мястото на нарушаване на обществения ред наблюдават непрекъснато развитието на обстановката, като:

незабавно информират ръководителя на охраната за развитието на обстановката;
при пристигане на ръководителя на охраната го информират за обстановката и за предприетите до момента действия.

Чл. 30. При групово нарушаване на обществения ред, вследствие на което възниква риск за живота и здравето на гражданите, движимо и недвижимо имущество, се провеждат необходимите мероприятия за възстановяване на реда до пристигане на органите на МВР.

Чл. 31. Ръководителят на охраната организира мероприятията по чл.30 на място, съгласно обстановката.

Чл. 32. (1) При необходимост, ръководителят на охраната отправя искане до ръководителя на охранителната дейност или до управителя на частното охранително дружество за придаване на допълнителни сили и средства и/ или за специализирани екипи.

(2) При поискване на допълнителните сили и средства, както и на специализирани екипи, ръководителят на охраната организира и осигурява маршрути за тяхното придвижване.

Чл. 33. (1) В зоната/ зоните за сигурност охранителните сили и специализираните екипи се съсредоточават в определен от ръководителя на охраната пункт/ пунктове за явяване.

(2) На пункта/ пунктовете служебната техника престоява без включени звукови и светлинни сигнали, освен ако ръководителят на охраната не е разпоредил друго.

Чл. 34. При пристигане на мястото старшите на допълнителните сили и специализирани екипи се представят на ръководителя на охраната и се включват в работата на основните охранителни екипи, като си осигуряват надеждна и скрита връзка с ръководените от тях сили.

Чл. 35. (1) Със свои сили и средства, а при възможност със сили и средства на медицински и психологични екипи се организира работата на пункт за оказване на първа медицинска и психологична помощ на пострадали служители на частното охранително дружество, а при необходимост – и на граждани.

(2) По искане на ръководителя на охраната могат да се привличат психолози за извършване на оценка относно психологическото състояние и поведение на участниците в масовото мероприятие.

Чл. 36. Определените със заповед на управителя на частното охранително дружество служители, създават и организират работата на пресцентър, от който, съгласно указанията на ръководителя на охраната, предоставят информация на представителите на средствата за масово осведомяване.

Чл. 37. (1) По разпореждане на ръководителя на охраната, екип от опитни охранители провежда обследване за взривни устройства.

(2) При провеждане на обследването строго се спазват правилата за лична безопасност, получените инструкции и инструктажи.

(3) При откриване на предмети, основателно будещи съмнение да са взривни устройства, старшият на екипа за обследване незабавно уведомява ръководителя на охраната и сигнализира на тел. 112.

Чл. 38. Преди, по време и след приключване на операцията по възстановяване на обществения ред от органите на МВР, по разпореждане на ръководителя на охраната, служителите на частното охранително дружество оказват съдействие на компетентните органи при провеждането на оперативно- издирвателни мероприятия и действия по разследване за установяване на правонарушителите и подвеждането им под отговорност.

Раздел VII.

Отчетност на дейността

Чл. 39. Организацията, планирането и провеждането на масови мероприятия се анализира и отчита при общия анализ на дейността на частното охранително дружество.

Чл. 40. В анализите по чл. 39 се включват кратка анотация на проведените по-значими масови мероприятия, използвани охранителни сили и средства, статистически и други данни, като се правят изводи и се набелязват мерки за подобряване на дейността.

Чл. 41. При поискване анализите по чл. 39 се предоставят на директора на съответната Областна дирекция на МВР.

Допълнителни разпоредби

1. По смисъла на тази инструкция:

“Необходими мероприятия за овладяване на груповото нарушение на обществения ред” е съвкупност от съгласувани по цел, място, време и задачи действия, извършвани от силите на частното охранително дружество, задействано по договор за охрана на мероприятието, провеждани по единен план и под единно ръководство.
“Риск” е вероятността за настъпване в определен период от време на събитие, оказващо негативно въздействие върху оперативната обстановка, свързано с нарушаването на законоустановения в страната ред.
“Оценка на риска” е процес за определяне на степента на заплаха чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо общоприетите правила и норми на поведение и законоустановения в страната ред.
“Зона за сигурност” е определена по служебен ред територия с определен периметър, по който се осъществява контрол на достъпа, към охраняван обект, място на провеждане на мероприятие или възникнало групово нарушение на обществения ред.
“Служители за заснемане на мероприятия” са служители на частното охранително дружество, които извършват дейност по заснемане на мероприятието, участниците и охранителните органи, както и за подпомагане дейността за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления при опазване на обществения ред при спазване на установения в ЗЧОД ред за използване на технически средства за явно наблюдение.
“Охранителни съоръжения” са подвижни и неподвижни ограничаващи или спиращи достъпа и движението на пътни превозни средства или на лица съоръжения, по периметъра на зоната за сигурност, които могат да бъдат различни видове ленти, въжета, бариери, парапети, бетонни блокове, огради и др.

***

Втората наредба сме изготвили във връзка с осъществяване на постова дейност от състава на наряда при охрана на мероприятия. В нея има и някои положения по организацията на охраната, видовете постове и други важни моменти:

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОСТОВАТА ДЕЙНОСТ НА ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА /ПДЧОД/ ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ

* Съгласно Раздел VII на Глава втора „МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНИТЕ ОБЕКТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА НЕОБХОДИМОТО ТЕХНИЧЕСКО ОБОРУДВАНЕ, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕРСОНАЛ“ от Закона за частната охранителна дейност при осъществяване на ППДЧОД при охрана на мероприятия трябва да се спазват следните изисквания:

Охрана на мероприятия

Чл. 30. (1) Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер.

(2) Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.

(3) Забранява се охрана на мероприятия, за провеждането на които не е получено разрешение по установения за това ред.

Чл. 31. Възложител по договор за охрана на мероприятие е едноличният търговец или юридическото лице – организатори на законно основание на мероприятието.

Чл. 32. За извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. С настоящата инструкция се цели да се помогне работата на ръководителите на охранителна дейност и служебните лица, оправомощени за дейност по ПДЧОД със заповед на управителя на ЧОД при организиране, управление, контрол и изпълнение на патрулно-постовата дейност при охраната на мероприятия от служители на частни охранителни дружества (ПДЧОД) по Закона за частната охранителна дейност.

Чл.2. (1) ПДЧОД при охрана на мероприятия е вид охранителна дейност, извършвана от частни охранители, свързана със:

опазване живота, здравето и личната неприкосновеност на гражданите при охрана на мероприятия;
опазване имуществото на организаторите, участниците и други служебни лица на територията на мероприятието след поемането му под охрана;
опазване на обществения ред;
изпълняване на действащия пропускателен режим;
превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления и противообществени прояви.

(2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват чрез наряди за охрана на определена територия/ участък или по трасе/маршрут да различни зони на провеждано мероприятие, в зависимост от характера на провеждането му.

Чл.3. Управлението и изпълнението на ПДЧОД се основават на следните принципи:

познаване на оперативната обстановка, в т.ч. и в охраняваната територия/ охраняваният участък, както и охраняваните трасета/ маршрути и допълнителни зони на провежданото мероприятие;
системно анализиране и оптимизиране за съответствие и постигане на ефективност на задачите по чл. 2, ал. 1;
сътрудничество и взаимодействие с органите на МВР, други държавни органи, органи на местната власт и местното самоуправление, НОСАД /неправителствени организации с антитерористична дейност/ и представители на обществеността;
ресурсна обезпеченост, гарантираща качество на изпълнение на задачите по чл. 2, ал. 1;
целесъобразна разстановка на силите и средствата, гарантираща осъществяване на обща превенция и своевременно реагиране на сигнали за извършени правонарушения в рамките на наличните ресурси;
своевременно подаване на информация по служебен ред за констатирани причини и условия, обуславящи извършване на правонарушения и застрашаващи сигурността на гражданите, както и нормалното провеждане на мероприятието ;
системен контрол;
целенасочено и системно обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на служителите на частните охранителни дружества в съответствие с нивото и потребностите.

Глава втора.

СИЛИ, СРЕДСТВА И НАРЯДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТОВАТА ДЕЙНОСТ ОТ ЧОД ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ

Раздел I.

Сили и средства за изпълнение на постовата дейност при охрана на мероприятия

Чл.4. (1) Силите за изпълнение на ПДЧОД са служители на частни охранителни дружества, определени на съответните позиции и с възложени определени задачи, вписани в плана за охрана.

(2) Изпълнението на ПДЧОД не може да се възлага на други служители на частното охранителна дружество, освен вписаните в плана за охрана към съответния договор за охрана и в списъка на охраната, изготвени като част от определения документооборот по Закона за частната охранителна дейност и Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, за провежданото мероприятие.

(3) Изпълнение на ПДЧОД се извършва от служители на частни охранителни дружества, притежаващи професионална квалификация по професия “Охранител”, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение, съгласно изискванията на чл.50, ал.3, т.6. от Закона за частната охранителна дейност.

Чл.5. ПДЧОД може да се изпълнява и във взаимодействие с органи на МВР, със сътрудници на НОСАД /неправителствени организации с антитерористична дейност/ и на други частни охранителни дружества, след предварително съгласуване и на база на компетенциите и правомощията на всяко от взаимодействащите си звена.

Чл.6. (1) Постовата дейност може да се изпълнява със следните служебни средства:

превозни средства (служебни автомобили, мотоциклети, мотопеди, велосипеди, вертолети, кораби, моторни лодки, бронирани машини, моторни шейни и ски);
средства за свръзка;
помощни средства по ЗЧОД;
средства за лична и колективна защита;
технически системи за сигурност и контрол;
специална апаратура;
служебни кучета.

(2) Силите изпълняват ПДЧОД със средства по ал. 1 съобразно спецификата на изпълняваните задачи и дейности.

Раздел II.

Наряди за изпълнение на ПДЧОД

Чл.7. (1) Нарядът е състав, включващ един или повече служители на частното охранително дружество /охранители/, осъществяващ задачите по чл. 2, ал. 1 на определена територия /охранявана територия или охраняван участък/, на входни зони /КПП/, в зони за сигурност, по трасета/ маршрути на движение на мероприятието и в допълнителни зони.

(2) Когато нарядът е в състав от двама и повече служители, се определя старши на наряда.

(3) В зависимост от състава си нарядът е:

самостоятелен (съставен от охранители от едно частно охранително дружество, действащо по съответен договор за охрана);
съвместен (съставен от различни конфигурации на служители на две или повече частни охранителни дружества, НОСАД и служители на МВР/ НСО).

(4) Нарядът изпълнява ПДЧОД по ал.1, като се обособяват участъци за охрана.

(5) Обособяването на участъците се извършва с оглед осигуряване на цялостното покриване и реагиране на охраняваното мероприятие и се съобразява със спецификата на му и налична инфраструктура в началните зони, по трасетата и в допълнителните зони.

(6) При определяне на границите на участъците се вземат под внимание и границите на районите, охранявани от полицейски органи, от други частни охранителни дружества или НОСАД на съответната територия.

(7) В рамките на участъците за обслужване се определят постовете на наряда.

Чл.8. Видовете наряди за изпълнение на ПДЧОД са:

пост- стационарен охранителен патрул /СОП/;
подвижна охранителна група /ПОГ/;
кордон;
секрет;
група за блокиране;
резерв.

Чл 9. (1) Постът е наряд за охрана и/или наблюдение на мероприятието.

(2) Постът има определени център и граници на охрана до 300 метра от центъра.

Чл.10. Постът за охрана на мероприятие е наряд за охрана и/или контрол на спазването на установен пропускателен режим и опазване на обществения ред на неговата територия и/или по маршрутите на движение; запазване на местопроизшествия и други, свързани с превенция, противодействие и пресичане на престъпления и правонарушения при провеждането му.

Чл.11. (1) Постът за наблюдение е наряд за наблюдение на мероприятието и постоянен контрол над състоянието на оперативната обстановка в рамките на провеждането му, в т.ч. своевременно информиране за движението на лица и обекти, както и предприемане на действия при изменение на същата.

(2) Наблюдението се провежда от специално оборудвани открити или скрити наблюдателни пунктове, специални служебни автомобили, а така също от най-удобните обекти от инфраструктурата и участъците от определената територия.

Чл.12. Постът за регулиране и подпомагане на провеждана евакуация е наряд за регулиране на движението на евакуирани лица чрез подаване на определени в плановете за евакуация сигнали.

Чл.13. Подвижната охранителна група е наряд със служебно моторно превозно средство, изпълняващ приоритетно задачи, свързани със своевременно реагиране при възникнали усложнения в оперативната обстановка, оказване на съдействие и контрол на други наряди.

Чл.14. (1) Контролно-пропускателният пункт е наряд за осигуряване на пропускателен режим, контрол и ограничаване на движението на превозни средства и граждани на територията на мероприятието.

(2) При разполагане на контролно-пропускателен пункт на пътища, отворени за обществено ползване, същите се обозначават с пътни знаци и маркировка, като съставът на наряда е оборудван със светлоотразителни жилетки.

Чл.15. На контролно- пропускателните пунктове се извършва пропускателен режим, могат да бъдат разположени елементи от системи за контрол на достъпа. КПП трябва да бъдат оборудвани със съответните информационни табели, по изискванията на Закона за частната охранителна дейност.

Чл.16. (1) Кордонът е наряд за отцепване и/или блокиране на определена територия с цел ограничаване на достъпа на лица и пътни превозни средства (ППС) до нея, както и за създаване на направляващи коридори, осигуряващи им посоката на движение. Кордон може да се използва и за претърсване на територия.

(2) Според начина си на построяване кордонът е:

обикновен (съставът е на разстояние от 1 до 2 метра един от друг);
усилен (съставът е на разстояние до 1 метър един от друг);
разреден (съставът е на разстояние повече от 2 метра един от друг).

Чл.17. Секретът е наряд за скрито наблюдение и/или охрана на мероприятието, уязвими места и лица, както и за задържане на извършители на престъпления или нарушения на обществения ред.

Чл.18. (1) Групата за блокиране е наряд за преграждане/блокиране на определено направление или район при провежданото мероприятие.

(2) Съставът на групата за блокиране и видът на техническите и помощните средства, които ще се използват, се разпореждат съобразно дължината и релефните особености на направлението (района) за преграждане/блокиране.

(3) В зависимост от характера на изпълняваната задача и предприеманите действия от състава на групата за блокиране може да се определят секрети, постове за наблюдение, патрули и други.

(4) Разположението на нарядите от състава на групата за блокиране се определя в плана за охрана от ръководителя на охранителната дейност или от старшия на охраната, старшият на смяната съобразно характера на изпълняваната задача, оперативната и метеорологичната обстановка, действията на нарушителите, условията на местността, денонощието и др.

Чл.19. (1) Резервът е наряд за решаване на допълнително възникнали задачи съобразно настъпили изменения на обстановката.

(2) Съставът, разпределението, мястото за разполагане и редът за използване на резерва се определя от ръководителя на охранителната дейност или от служителя, който го назначава.

Глава трета.

УПРАВЛЕНИЕ НА ПОСТОВАТА ДЕЙНОСТ ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ

Раздел I.

Анализиране, планиране и организиране на ПДЧОД

Чл.20. (1) Управлението на ПДЧОД при охрана на мероприятия се осъществява чрез анализиране, планиране, организиране, отчетност, ръководство, контролиране и оценяване.

(2) Анализирането на ПДЧОД се извършва за установяване на нейната ефективност, като се посочат проблемни области за изминал период от време и се извеждат приоритети за оптимизирането на дейността.

(3) Анализът на ППДЧОД съдържа информация, базирана на отчетността и извършените контрол и оценка относно:

ефективността на управленските решения, свързани с изпълнение на набелязаните приоритети и планирани мероприятия за оптимизиране на дейността;
целесъобразността на обособените участъци за охрана, както и разстановката на силите и средствата;
възможността за своевременно и ефективно реагиране на сигнали за извършени престъпления и правонарушения в рамките на наличните ресурси;
организацията на работните смени;
ресурсното и кадрово обезпечаване;
нивото на професионална квалификация;
индивидуалния принос на частното охранително дружество за изпълнението/ неизпълнението на задачите по чл. 2, ал. 1 и изведените приоритети;
пропуски при справяне с инциденти;
дисциплина;

10.отстраняването на пропуски и слабости, констатирани при осъществено методическо ръководство, помощ и контрол;

11.взаимодействието с държавни органи, органите на местната власт и местното самоуправление, полицейски органи от структурите на МВР, неправителствени организации и представители на общността.

(4) В анализа се отбелязват съпоставки с данни и информация за съответен предхождащ период, както и изводи и насоки за оптимизирането на ПДЧОД.

Чл.21. (1) Анализът на ПДЧОД се изготвя в писмена форма за период от три или шест месеца, в зависимост от броя на охраняваните мероприятия.

(2) Анализът на ПДЧОД се изготвя от ръководител на частна охранителна дейност и се утвърждава от управителя на ЧОД.

Чл.22. (1) В съответствие с направените в анализа изводи и насоки за оптимизирането на ПДЧОД при охрана на мероприятия се набелязват приоритети и се планират мероприятия, свързани с управлението и непосредственото изпълнение на дейността, които се обособяват в отделен раздел в управленския план на съответното частно охранително дружество.

(2) За реализация на конкретни мероприятия се изготвят и текущи планове.

Чл.23. (1) Организирането на ПДЧОД при охрана на мероприятия се извършва от ръководителя на охранителната дейност и се вписва в плана за охрана към всеки договор за охрана, изискващ такава дейност.

(2) ПДЧОД се организира в съответствие с изготвените анализи, планираните дейности, като се отчитат:

природно-географските и инфраструктурните особености (електропреносна мрежа, продуктопроводи, водоизточници, стратегически и особено важни обекти, дипломатически представителства, пътни условия, транспортна мрежа и важни пътни артерии, организация на движението и неговата интензивност и др.) на територията или по маршрутите на охраняваното мероприятие;
демографската характеристика в района на провежданото мероприятие (брой и концентрация на населението, етнически групи, миграционни процеси и др.);
социално-икономическата характеристика в зоната на провежданото мероприятие;
състоянието на аварийността;
транспортните и пътникопотоците;
наличните сили и средства, в т.ч. и тези на други структури във и извън частното охранително дружество, както и възможност за използване на допълнителни такива;
други конкретни условия.

(3) Ново организиране на ПДЧОД при охраната на продължително протичащо мероприятие се извършва при промяна на показателите по ал. 2.

(4) За целите на охраната на мероприятието се изготвя план за охрана на мероприятието, който се явява основа за организиране на ПДЧОД за времето на провеждането му.

Чл.24. Организацията на ПДЧОД се оформя в писмен вид към плана за охрана и разпорежда:

участъците за охрана на съответното мероприятие;
видовете постове;
реда за взаимодействие на нарядите със служителите на частното охранително дружество от ПОГ и другите звена по чл.8;
реда за взаимодействие със звена за охрана на други частни охранителни фирми, звена за самоохрана, НОСАД и МВР;
организирането на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите и други сили;
реда за провеждане на инструктаж и отвод;
реда за осъществяване на контрол на изпълнението на ПДЧОД;
материално-техническото осигуряване на ПДЧОД.

Организацията на ППДЧОД се изготвя по следния образец:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(наименование на частното охранително дружество/ бланка на ЧОД)

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПДЧОД

ПО ДОГОВОР ЗА ОХРАНА …../ ………..

Обособяване на участъци за охрана на мероприятието.
Определяне на видовете постове /СОП/.
Ред за взаимодействие на служителите от постовете /СОП/ с други служители на дружеството, с НОСАД и с полицейски органи.
Ред за взаимодействие със звена за самоохрана на други ведомства, частни охранителни дружества.
Организация на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите и други сили.
Ред за провеждане на инструктаж и отвод.
Ред за осъществяване на контрол на изпълнението на ПДЧОД.
Материално-техническото осигуряване на ПДЧОД.

Ръководител на охранителна дейност на ………………………………………………

(име, фамилия и подпис)

Чл.25. (1) При необходимост от взаимодействие по чл. 5, същото се осъществява на база и след изготвяне на план, в който се определят:

цел и задачи на взаимодействието;
период, територия и/или маршрути при осъществяване на взаимодействието;
ръководство, сили, средства и разстановка;
конкретни задачи и ред за изпълнение на ПДЧОД от нарядите;
други.

(2) Планът по ал. 1 се утвърждава от длъжностни лица, оправомощени от органите, които ще осъществяват съвместна дейност.

Чл.26. (1) За всеки участък за охрана се изготвя указание за изпълнение на ПДЧОД по следният образец:

………………………………………………………………………………………………………………………………..

(наименование на частното охранително дружество/ бланка на дружеството)

У К А З А Н И Е

Относно: изпълнение на ПДЧОД на

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(охраняван участък на мероприятието)

Граници на охрана.
Особености на територията и/или маршрутите на охраняваното мероприятие (стратегически и особено важни обекти, държавни учреждения и ведомства, дипломатически представителства, банки и финансови институции, учебни заведения и места с интензивно присъствие на деца, медицински заведения и други значими обекти).
Уязвими места и сборища с присъствие на лица, представляващи евентуална заплаха за сигурността на охраняваното мероприятие.
Местонахождение и разстояния до РУ МВР, НОСАД, военни поделения.
Основна територия на мероприятието, маршрут на движение и допълнителни зони.
Ред за изпълнение на ПДЧОД (установъчни пунктове с определени граници за изпълнение на конкретни задачи и смяна на нарядите).
Специфични задължения на нарядите.
Ред за служебно взаимодействие.
Ред за осъществяване на радиообмена и други начини за свръзка между нарядите с други сили.

Изготвил указанията: …………………………………….

(име, фамилия, длъжност и подпис)

(2) Указанията по ал. 1 се изготвят от ръководител на охранителната дейност и се утвърждават от управителя на частното охранително дружество.

(3) При охрана на големи или високорискови мероприятия, указанията се съгласуват с началника на съответното териториално РУ МВР.

Чл.27. (1) Служителите на наряда на ЧОД, датата и времето за непосредствено изпълнение на ПДЧОД се определят чрез график, който се прилага в плана за охрана.

(2) В случай на придаване на сили за изпълнение на ПДЧОД в друга охранителна структура:

в графика на изпращащото охранителна дружество се отбелязват периодът и приемащата структура;
приемащата структура изготвя отделен график, в който се отразява информацията по ал. 1;
копие от графика по т. 2 се предоставя на изпращащата страна.

Чл.28. (1) Длъжностните лица по съответния договор за охрана или оправомощени от тях длъжностни лица писмено разпореждат разстановката на силите и средствата за мероприятието, определяща:

участъците, които ще се охраняват приоритетно от нарядите;
вида и състава на нарядите;
времето и мястото за съсредоточаване на нарядите на определена територия и специфичните задачи за изпълнение;
помощните и техническите средства, както и индивидуалните средства за защита, с които ще се оборудват нарядите.

(2) Разпореждането по ал. 1 се съобразява със:

оперативната обстановка;
разпоредени за изпълнение допълнителни задачи;
наличните сили за изпълнение на ПДЧОД, както и такива, придадени от други структури и звена във и извън частното охранително дружество, предназначени за изпълнение на ПДЧОД чрез съвместни наряди;
възможностите за маневреност;
наличните средства за свръзка.

(3) Разпореждането за разстановката на силите и средствата за смяната се отразява в ежедневна ведомост, по следният образец:

Утвърждавам:

Управител на …………………………………………

(име, фамилия и подпис)

ЕЖЕДНЕВНА ВЕДОМОСТ

за разстановка на силите и средствата за ………….. 20 ….. г. от ……. ч. до …….. ч.

Брой на служителите на ЧОД -………………………………………………………………………………
Разход:

1.1. В годишен отпуск:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(име, презиме, фамилия и длъжност)

1.2. В отпуск по болест:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(име, презиме, фамилия и длъжност)

1.3. Друг разход:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

(име, презиме, фамилия и длъжност)

Общо разход: …………. бр.
Състав за изпълнение на ПДЧОД: ………….. бр.

III. Разстановка на силите и средствата за изпълнение на ПДЧОД:

Състав на нарядите:…………………………………………………………………………………………….
Видове на нарядите:……………………………………………………………………………………………..
Участъци за охрана:………………………………………………………………………………………………
Време за изпълняване на ПДЧОД:………………………………………………………………………..
Забележки:…………………………………………………………………………………………………………….

Име, фамилия, длъжност и подписи на инструктираните лица:

…………………………………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Изготвил:

Ръководител на охранителна дейност: ………………………………….

(име, фамилия и длъжност)

Провел инструктажа:

………………………………………..

(име, фамилия и длъжност)

(4) Придадените в помощ сили се преподчиняват, като се записват в ежедневните ведомости на приемащите и предаващите структури или звена.

(5) Ежедневните ведомости се утвърждават от длъжностните лица по ал. 1.

(6) Ръководителите на охранителна дейност, старшите на смени създават организация за ежедневно информиране на изпълнителя по договора за охрана, а при необходимост и на органите на МВР за наличието на наряди на други структури или звена, изпълняващи постова дейност или антитерористични протекции на охраняваното от тях мероприятие.

Чл.29. (1) Служители на частно охранително дружество- изпълнител по договор за охрана могат да бъдат назначавани в наряд за изпълнение на ПДЧОД в границите на един или няколко участъка за охрана за една смяна.

(2) При изпълнение на ПДЧОД в границите на един или няколко участъка за охрана се указват времето и редът за преместване от един участък на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост.

Раздел II.

Отчетност на постовата дейност при охрана на мероприятие

Чл.30. (1) Резултатите от работата на нарядите, изпълняващи ПДЧОД, могат да се отчитат за всяка смяна или за друг период, по решение на ръководителя на охранителна дейност или управителя на частното охранително дружество. Към момента не съществува нормативно изискване относно такава отчетност в частните охранителни дружества. По мнение на АПТА, ежедневният отчет на наряда е необходим за ръководствата на частните охранителни дружества, от гледна точка на водената статистика и събирането на информация, необходима за подобряване качеството на работа.

(2) Ако ръководството на частното охранително дружество реши да изисква отчетност на ПДЧОД при охрана на мероприятие, то по аналогия на водената такава от органите на МВР, нейните форми могат да са:

информационна карта за дейността на наряда;
доклад за проверени лица и превозни средства;
справка за дейността на частното охранително дружество по конкретния договор за охрана;
справка за индивидуалната дейност на частните охранители на смяна;
друга документация, по решение на ръководството на ЧОД.

Чл.31. (1) Докладът за проверени лица и превозни средства по чл. 30, ал. 2, т. 2 се предоставя на управителя на частното охранителна дружество.

(2) Справките по чл. 30, ал. 2, т. 4 и 5 се изготвят на основата на данните от информационна карта за дейността на нарядите и се обобщават съгласно приетият ред за дейността на частното охранително дружество по конкретния договор за охрана-ежедневно, ежемесечно, на шестмесечие и/ или годишно във връзка с изготвянето на писмените анализи на ПДЧОД.

Чл.32. (1) Информационната карта за дейността на наряда и докладът за проверени лица и превозни средства по чл. 30, ал. 2, т. 1 и 2 могат да се изготвят от:

старшия на смяната или от старшия на охраната;
ръководител на охранителната дейност.

(2) Справките по чл. 30, ал. 2, т. 4 и 5 се изготвят от ръководител на охранителната дейност.

Раздел III.

Ръководство, контролиране и оценяване на постовата дейност при охрана на мероприятия

Чл.33. (1) Ръководството, контролирането и оценяването на ПДЧОД при охрана на мероприятия се осъществяват чрез даване на указания и извършване на проверки относно създадената организация на охраната, като предмет на същите са:

взетите решения, съответстващи на състоянието и динамиката на оперативната обстановка, изведените проблемни области, приоритетите и планираните дейности за оптимизация на работата;
изготвените указания за изпълнение на ПДЧОД за съответните участъци и маршрути за охрана, касаещи границите и особеностите им, уязвимите места, реда за изпълнение на дейността и служебното взаимодействие, както и специфичните задължения на нарядите;
взаимодействието с органи на МВР, НОСАД и други частни охранителни дружества;
целесъобразността на отдаваните разпореждания за разстановката на силите и средствата;
системността на контролната дейност, извършвана от съответните длъжностни лица, и взето отношение съобразно направените констатации;
състояние на професионалната квалификация, съответстваща на спецификата на дейността.

(2) Ръководството, контролирането и оценяването на ПДЧОД включват и даване на указания и извършване на проверки, свързани с изпълнението на ПДЧОД, отнасящо се до:

воденето на служебна документация;
провежданите инструктажи и отводи;
непосредственото изпълнение на ПДЧОД;
чрез система за глобално позициониране (GPS) контрол;
спазването на разпоредбите за униформеното облекло, идентификационен бадж, помощни средства, средства за индивидуална и колективна защита, и оборудване.

Чл.34. Ръководството, контролирането и оценяването на ПДЧОД се осъществяват от ръководител на охранителната дейност, старшия на охраната, в зависимост от техните компетенции по ЗЧОД и по конкретния договор за охрана.

Чл.35. (1) Проверка на създадената организация за изпълнение на ПДЧОД по чл. 33, ал. 1 се извършва на основание писмена заповед на управителя на частното охранително дружество или оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Чрез заповедта по ал. 1 може да се разпорежда извършването на проверка и на изпълнението на ПДЧОД по чл. 33, ал. 2.

(3) За резултатите от извършената проверка по ал. 1 и 2 се докладва писмено, като се отразяват констатации, изводи, препоръки и срокове за отстраняване на пропуските.

Чл.36а. (1) Редът за осъществяване на контрол по непосредственото изпълнение на ПДЧОД по чл. 33, ал. 2 се разпорежда с вписаната в плана за охрана организация на ПДЧОД по чл. 24.

(2) В разпоредения ред по ал. 1 се определят длъжностните лица с ръководни функции, в чиито длъжностни характеристики са включени задължения за осъществяване на контрол по линия на охранителната дейност.

(3) Контролът и периодът за извършването му се определят съгласно график, на база заявките за провеждане на мероприятия под охрана от съответното ЧОД.

Чл.36. В рамките на работната си смяна старшите на охраната осъществяват проверка на непосредственото изпълнение на ПДЧОД при охраната на мероприятието.

Чл.37. (1) Предмет на проверката на непосредственото изпълнение на ПДЧОД от нарядите е:

състав на наряда съгласно графика и списъка на охраната;
съответствие на местоположението на наряда с разпоредените участъци за охрана;
познаване на особеностите на охраняваното мероприятие, територията и зоните на провеждането му, маршрутите на движение, както и оперативната обстановка;
съответствие на осъществяваната към момента на проверката дейност и възложените на инструктажа задачи;
спазване на тактическите действия при прилагане на охранителни правомощия;
спазване на разпоредените униформено облекло, идентификационен бадж, отличителни знаци, помощни средства, средствата и оборудването за изпълнение на ПДЧОД;
при необходимост, водене на информационната карта на наряда.

(2) При проверка на непосредственото изпълнение на ПДЧОД длъжностните лица, които я извършват, се представят и легитимират със служебни карти, ако охранителите от състава на наряда не ги познават лично или не са придружавани от длъжностни лица, отговарящи за изпълнението на ПДЧОД в съответното частно охранително дружество.

Чл.38. Не се допуска проверката на непосредственото изпълнение на ПДЧОД да се осъществява чрез опити за грубо нарушаване на пропускателния режим, отнемане на оръжие, помощни, защитни, технически и други средства, както и да се инсценират правонарушения или да се прилагат други нерегламентирани начини за проверка.

Чл.39. (1) При констатиране на нарушение при изпълнението на ПДЧОД проверяващият дава указания и предприема мерки за отстраняването им.

(2) При невъзможност за отстраняване на констатирани пропуски и нарушения, свързани с непосредственото изпълнение на ПДЧОД и/или спазването на разпоредбите за униформеното облекло и оборудване, нарядите могат да бъдат снети от длъжностните лица- ръководител на охранителната дейност и нагоре, за което своевременно се докладва на управителя на ЧОД.

Чл.40. (1) Датата, времето и анкетните данни на проверяващия се отразяват в специално направен за целта дневник за проверки от длъжностни лица на ЧОД или в информационната карта на наряда.

(2) Данните по ал. 1 и констатациите от проверката на непосредственото изпълнение на ПДЧОД могат да се отразяват и в книга, водена в офиса на ЧОД.

(3) Констатациите от извършените проверки на непосредственото изпълнение на ПДЧОД се докладват на управителя на ЧОД чрез докладни записки в свободен текст.

Чл.41. (1) При взето решение от ръководството на частното охранително дружество за извършване на оценяване на ПДЧОД при охраната на мероприятия, касаещо ефективността на организацията и изпълнението й за опазването на обществения ред, противодействието на престъпността и качествено изпълняване на пропускателният режим, същото се въвежда със заповед на управителя на ЧОД.

(2) Оценяването на ПДЧОД се основава на следните критерии и показатели:

организация на ПДЧОД, съгласно плана за охрана, правилника за пропускателният режим и другите документи:

а) отстранени пропуски и слабости, констатирани при осъществено методическо ръководство, помощ и контрол;

б) ресурсното и кадрово обезпечаване;

в) целесъобразност на разработените участъци за охрана;

г) продължителност на работните смени;

д) актуалност на уязвимите места;

е) ред за изпълнение на дейността;

ж) специфични задължения на нарядите;

з) разстановка на силите и средствата;

взаимодействието с органи на МВР, НОСАД и други ЧОД:

а) информационен обмен;

б) взаимодействие на терен;

състояние на контролната дейност:

а) системност;

б) конкретност на констатациите и препоръки;

в) взето отношение съобразно направените констатации;

състояние на професионалната квалификация и познаване на нормативните актове, регламентиращи служебната дейност;
информационно обезпечаване на нарядите:

а) състояние на оперативната обстановка;

б) разпореждания за изпълнение на служебната дейност;

в) наличие и местонахождение на други наряди в обслужваната територия за съответната смяна;

г) възложени задачи на нарядите;

непосредственото изпълнение на ПДЧОД:

а) законосъобразност и етичност;

б) тактика на действие при различни ситуации;

в) своевременност и ефективност при реагиране на сигнали за извършени престъпления и правонарушения;

г) подадени сигнали за извършени правонарушения;

д) подадена информация от значимост за охранителната дейност;

състояние на служебна документация:

а) наличие на разпоредената документация;

б) съответствие на документацията с разпоредените образци;

в) системност и правилност при водене на документацията.

Глава четвърта.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТОВАТА ДЕЙНОСТ ПРИ ОХРАНАТА НА МЕРОПРИЯТИЯ

Чл.42. Нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ПДЧОД: старши на смяна, старши на охраната, ръководител на охранителната дейност или други оправомощени от управителя на ЧОД лица.

Чл.43. (1) Изпълнението на ПДЧОД се организира и осъществява чрез работни смени.

(2) В рамките на работните смени се извършват инструктаж, непосредственото изпълнение на дейността и отвод.

Чл. 44. Ползването на разпореденото време за хранене и почивка се съобразява с оперативната и метеорологичната обстановка, както и с особеностите на охраняваното мероприятие, като се гарантира своевременно реагиране при необходимост.

Чл.45. За изпълнение на задачите съставът на наряда се определя съобразно индивидуалните качества на охранителите, моментното им физическо състояние, нивото на професионална квалификация и опит.

Чл.46. (1) Охранителите изпълняват ПДЧОД с разпоредените служебно униформено облекло, идентификационен бадж, отличителни знаци и оборудване, включващо задължително:

при въоръжена охрана- оръжие, боеприпаси, кобур и средства за техническо обслужване на оръжието;
помощни средства (заводски изработени белезници, гумена/ пластмасова палка, щурмова палка, електрошоково средство);
средства за свръзка;
предпазни средства.

(2) Охранителите от наряда могат да бъдат оборудвани допълнително със защитни, технически и други средства, съответстващи на спецификата на задачите и очакваната интензивност и степен на риск при провеждане на мероприятието.

(3) Разпореденото в ал.1 и ал.2 се предоставят служебно.

(4) Не се разрешава изпълнение на ПДЧОД с униформено облекло, отличителни знаци, средства и оборудване, които не са служебно разпоредени и предоставени за ползване.

Чл.47. (1) За изпълнение на ПДЧОД на всеки наряд се провеждат инструктаж и отвод.

(2) Инструктажът и отводът на нарядите се провеждат за всяка смяна.

(3) Провеждането на инструктаж и отвод може да се извършва в обособено служебно помещение или на открито, като се използват:

карта (схема) на охраняваната територия на мероприятието и маршрутите на движение, очакваните допълнителни зони, обозначена с определените постове, маршрути и патрулни участъци;
образци от служебни документи, използвани от охранителните наряди, и други нагледни пособия, необходими за изпълнение на ПДЧОД.

(4) Общата продължителност на инструктаж и отвод не може да надвишава 30 минути.

Чл.48. (1) Инструктаж и отвод на нарядите се извършва от старшия на смяна, старшия на охраната, ръководителя на охранителната дейност или от друго служебно лице, оправомощено от управителя на ЧОД, съгласно утвърдения график.

(2) В ЧОД, където няма предвидени/заети длъжности по ал. 1, управителят на ЧОД или оправомощени от него други длъжностни лица, чрез писмена заповед, поименно, възлагат провеждането на инструктаж и отвод на дежурни в ЧОД или други служители.

Чл.49. Непосредствено преди провеждането на инструктажа длъжностните лица, определени да го извършат:

се запознават с оперативната обстановка и решението за разстановка на силите и средствата;
изготвят поименно разпределение на охранителите, съгласно даденото разпореждане по чл. 28 за разстановката на силите и средствата за мероприятието, което отразяват в ежедневната ведомост;
проверяват наличността на служителите, определени за изпълнение на ПДЧОД, униформеното им облекло, идентификационен бадж, лична карта и оборудване, като се информират за здравословното им състояние и готовността им за работа;
дават указания за отстраняване на констатирани пропуски.

Чл.50. В рамките на инструктажа инструктиращият:

информира охранителите за по-характерните правонарушения при провеждане на подобни мероприятия, в т.ч. в пропускателният режим, други данни, имащи отношение към състоянието на оперативната обстановка, състоянието и степента на сигурност на охраняваното мероприятие;
запознава охранителите с разпореждането за разстановката на силите и средствата за мероприятието /по смени/ и поименното им разпределение по видове наряди;
информира за наличието и местонахождението на други наряди в охраняваната територия за съответното мероприятие /за смяната/;
възлага конкретни задачи на нарядите, като при необходимост указва и часови графици за изпълнение на ПДЧОД на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 26;
определя старшите на нарядите;
предоставя разпоредените документи за изпълнение на служебната дейност.

Чл.51. Инструктиращият и инструктираните се подписват за проведения инструктаж в книгата за ежедневен инструктаж, в други, предвидени за целта документи и ако има такава- в информационната карта на наряда.

Чл.52. След приключване на инструктажа нарядите пристъпват към непосредствено изпълнение на ПДЧОД на територията на разпоредените им участъци за охрана, като:

докладват на старшия на смяната/ старшия на охраната/ ръководителя на охранителната дейност, че се намират в техните граници;
извършват първоначален обход и подробен оглед на охраняваната територия на мероприятието.

Чл.53. (1) При изпълнение на ПДЧОД нарядите осъществяват дейността си съгласно плана за охрана, правилника за пропускателният режим и друга нормативна документация, насочени към превенция на правонарушенията и реагиране при необходимост.

Чл.54. (1) Когато в състава на нарядите са включени служебни кучета, същите се водят от водачите си на повод и с поставен намордник, като дължината на повода се преценява така, че да позволява контрол над поведението на кучето.

(2) При изпълнение на специфични задачи и по преценка на водача служебното куче може да бъде без намордник и/или повод.

(3) Времето за използване на служебното куче е с продължителност до 6 часа на смяна.

Чл.55. (1) Нарядите своевременно докладват на старшия на смяната/ старшия на охраната/ ръководителя на охранителната дейност за:

всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано охранително правомощие и взето отношение;
констатирани причини и условия, обуславящи рискове за живота и здравето на гражданите, като по възможност на място предприемат мерки за отстраняването им.

(2) При необходимост нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез съответното териториално РУ МВР.

Чл.56. При изпълнение на ПДЧОД охранителите от състава на нарядите:

не напускат границите на разпоредените им за охрана участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ПДЧОД;
спазват разпоредения ред за осъществяване на взаимодействие и радиообмен;
не допускат в служебни помещения и служебни превозни средства лица и товари, в т.ч. и превозването на такива, когато това не е свързано с изпълнение на служебните им задължения.

Чл.57. (1) При приключване на непосредственото изпълнение на ПДЧОД или за извършена смяна нарядите докладват на отговарящия за изпълнението на ПДЧОД и само след негово разпореждане могат да напуснат разпоредените им за охрана участъци.

(2) В случаите по ал. 1, когато смяната на наряда не се осъществи в определеното време, нарядът, който трябва да бъде сменен, докладва на отговарящия за изпълнението на ПДЧОД и само след негово разпореждане може да напусне охранявания участък.

Чл.58. (1) Смяната на охранителните наряди приключва с отвод.

(2) В рамките на отвода старшият или друг от състава на наряда докладва:

резултатите от изпълнение на ПДЧОД, като при необходимост предоставя попълнена информационна карта на наряда ведно с нейното приложение, която се заверява с подпис на провеждащото отвода длъжностно лице;
изготвените докладни записки и други документи, свързани с изпълнение на служебната дейност;
наличието и състоянието на предоставените средства за изпълнение на ПДЧОД.

(3) Охранителите от нарядите, изпълняващи ПДЧОД в отдалечени райони, не се явяват на отвод, като докладват за резултатите от дейността си по телефон или друго средство за свръзка.

(4) Охранителите от нарядите, изпълняващи ПДЧОД в отдалечени райони, предоставят информационни карти, изготвени докладни записки и други документи, свързани с изпълнение на служебната дейност, в рамките на инструктажите по чл. 47, ал. 4, освен ако не е наложително незабавно предаване. При такива случаи се действа според обстановката.

***

УТВЪРЖДАВАМ:

Управител на Частно охранително дружество: ……………………..

/……………………………./

***

Следващата инструкция е предназначена за опресняване знанията на изпълнителите на охранителна дейност относно използването на физическа сила и помощни средства при охрана на мероприятия:

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Тази инструкция урежда редът и условията за използване на физическа сила и помощни средства от охранителите на СИЧОД при охрана на мероприятия.

Чл.2. Инструкцията е задължителна за ръководителите и изпълнителите на охранителна дейност на Дружеството.

Чл.3. Помощни средства са:

белезници;
каучукови и пластмасови палки;
щурмови палки;
електрошокови устройства.

Чл.4.(1) Физическа сила и помощни средства се използват, когато не е възможно да се изпълняват служебните задължения по друг начин.

(2).Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.

Чл.5. При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл.6. Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

Чл.7.(1).Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.

(2).Решението за използване на физическа сила и помощни средства при осъществяване на индивидуални действия се взема самостоятелно от охранителя, а при осигуряването на масови мероприятия от ръководителя на охранителната дейност.

(3).При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да вземат всички мерки за опазване здравето и живота на лицата срещу които са насочени.

(4).Не се допуска използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица, жени с очевидна бременност и лица изпаднали в безпомощно състояние, освен при неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Чл.8. Забранява се употребата на помощни средства, които не са въведени в експлоатация по надлежния ред.

Чл.9. След използване на физическа сила и помощни средства охранителите докладват писмено на ръководителя на охранителната дейност или на управителя на дружеството.

Чл.10. Ако на лицето, спрямо което е употребена физическа сила и помощни средства, са нанесени телесни повреди, охранителите са длъжни да му окажат първа помощ и да го отведат в най-близкото лечебно заведение.

ГЛАВА ВТОРА

УПОТРЕБА НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Чл.11. Употребата на физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебни задължения, се използва само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

Противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
Задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива;
Задържане на лице извършило престъпление, което прави опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;
Оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
Нападение срещу охраняваното мероприятия – лица, имущество, сгради, помещения, обекти, съоръжения, транспортни средства и др.;
Нарушения на обществения ред при охрана на масови мероприятия – /мачове, конференции и др./;

Чл.12. Помощни средства са: белезници, гумени, пластмасови и щурмови палки, електрошокови устройства.

Чл.13. Използването на белезници цели да ограничи възможностите за движение на крайниците на правонарушителите. Лицето с поставени белезници трябва да бъде под наблюдение и не може да бъде държано в това състояние повече от един час без проверка на наличие на нормално кръвообръщение на крайниците.

Чл.14. Палки се употребяват, когато са неприложими други по-леки начини и средства за въздействие.

Чл.15. Забранява се употребата на физическа сила и помощни средства:

Срещу малолетни или непълнолетни лица, невменяеми и с видими психични отклонения лица и бременни жени, освен в случаите на въоръжено нападение или въоръжена съпротива, които застрашават живота и след предприемане на всички други действия за предотвратяване на конфликта;
Срещу лица, взели заложници, когато това е ясно декларирано от тях;
Срещу доброволно предали се и отказали се от въоръжена съпротива;

Когато употребата му крие опасност да пострадат невинни граждани;

В случаи, несвързани със службата.

ЗАПОЗНАТИ С ИНСТРУКЦИЯТА:

№	Длъжност, име, фамилия	Подпис	Забележки
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….
….	………………………………….	………………………………….	………………………………….

Изготвил инструкцията: ………………………..

/………………………………../

***

Четвъртата инструкция, която прилагаме касае действията на изпълнителите на охранителна дейност на СИЧОД при охрана на мероприятие:

ПРИМЕРНА ИНСТРУКЦИЯ

ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЧАСТНО ОХРАНИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЕ

Чл.1 Общи положения

Охраната на мероприятието е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното му провеждане от началото до края, определени от организатора.
При охраната на мероприятието се осъществява пропускателен режим на база правилника за пропускателния режим.
Охраната на мероприятието се извършва от следните екипи:

3.1. пост /СОП/;

3.2. подвижна охранителна група /ПОГ/.

Постът е пост за охрана- стационарен охранителен патрул /СОП/ от………….. служители на частното охранително дружество на всеки от ……………. входа към мероприятието със задача охрана, предотвратяване или пресичане на противоправни посегателства спрямо охраняваното имущество и физическите лица, както и осъществяване на установения пропускателен режим на лица на територията на мероприятието.

Подвижните охранителни групи са екипи от състава на частното охранително дружество със служебни превозни средства, изпълняващи задачи, свързани със своевременно реагиране при възникнали усложнения в средата за сигурност, оказване на съдействие и контрол на екипите на СОП. ПОГ действа при получаване на условен сигнал от старшия на охраната на мероприятието.

Чл.2. Осигуряване на пропускателен режим на територията на мероприятието /без допускане на МПС, освен тези на организатора и участниците, които се проверяват от охраната при влизане/

Съгласно изискванията на организатора на мероприятието, на неговата територия се осъществява пропускателен режим.

Цел на пропускателния режим: да се извърши превантивна дейност при влизане на лицата на територията на мероприятието, с оглед недопускане на снижаване на приемливите състояние и степен на сигурност за такъв вид мероприятия, снижаване на степента на риск от внасяне на общоопасни средства на територията на мероприятието и ограничаване на достъпа на лица с неадекватно поведение, можещи да застрашат сигурността на мероприятието /по преценка на охраната/.
Задачи на пропускателния режим: основните задачи на СОП са следните:

– газово оръжие;

-въздушно оръжие;

– хладно оръжие от всички видове;

– режещи, пробиващи, и др. инструменти, които могат да бъдат използвани за нанасяне на вреди на здравето на лицата на територията на мероприятието;

– палки, пръчки, масивни дръжки на знамена и други предмети от този тип;

– боксове и други приспособления за нанасяне на удари;

– запалителни вещества от всякакъв вид, количество и разфасовки, освен запалки;

– взривни вещества от всякакъв вид;

– фойерверки, бомбички, пиратки и др. пиротехнически изделия от всякакъв вид;

– стъклени бутилки от всякакъв вид;

– химически вещества, които могат да нанесат вреда на човешкото здраве;

– биологически субстанции от всякакъв вид;

– всички видове животни, освен кучета и котки, които трябва да бъдат носени от стопаните си;

– уреди, които могат да смущават комуникациите на територията на мероприятието;

– уреди за създаване на силни звуци, които могат да попречат на провеждането на мероприятието;

– дронове и други безпилотни летателни или плаващи устройства и апарати, освен одобрените от организатора;

– професионални видеокамери и друга медийна техника, освен одобрените от организатора.

2.2. проверка на влизащите на територията на мероприятието лица, като не се допускат следните:

– видимо в нетрезво състояние;

– агресивни и готвещи провокации или нарушаване на обществения ред;

– в неадекватно състояние- по преценка на охраната и след доклад до организатора;

– отказващи да спазват изискванията на пропускателния режим;

– отказващи да предоставят багажа си за проверка;

– носещи предмети, устройства и вещества, описани в пункт 2.1.;

– отказващи да изпълняват разпорежданията на охраната и организатора на мероприятието;

– отказващи да спазват предпазните мерки по отношение на епидемичната обстановка.

2.3. изпълнение на предвидените от организатора противоепидемични мерки:

На входовете към територията на мероприятието ще бъдат изградени……………. входа /……………. от които за лица в неравностойно положение/. На входовете:

– се раздават предпазни маски;

– ръцете на всички влизащи се обработват с дезинфектант;

– предупреждават се лицата, че на територията на мероприятието трябва да се спазва дистанция от 1,5 м.

Правилник за пропускателния режим /ППР/: правилникът за пропускателния режим се изготвя в текстови вид, съгласува се с организатора на мероприятието и копия от него се разполагат на ……………. входа към територията на обекта. При поискване от което и да е лице, влизащо на територията на обекта, охраната е длъжна да го предостави за запознаване. Ако лицето изрази несъгласие с изискванията на ППР и отказва да ги спазва, то не се допуска на територията на мероприятието.

На видно място на двата входа трябва да се поставят информационни табла за действащия пропускателен режим.

Чл.3. Действия на стационарните охранителни патрули /СОП/

1.Действия до началото на отварянето на входовете за достъп на лицата на територията на мероприятието: началото на мероприятието е обявено от организатора за ……………. часа. Служителите на частното охранително дружество пристигат в района на мероприятието най- късно 60 минути преди започване на пускане на участници или преди обявеното начало. При по- големи мероприятия или такива с повишена степен на риск, охраната идва до 180 минути преди началото на мероприятието или във време, установено с разпореждане на ръководителя на охранителната дейност. Всички охранители трябва да са чисти, опрятни, бодри и готови за работа. Всички охранители трябва да са облечени с определената от управителя на дружеството униформа, да имат поставен на видно място бадж и да са оборудвани със следните помощни средства:

– всички да разполагат с пластмасова или гумена палка;

– старшият на охраната да разполага и с щурмова палка;

– всички да разполагат с фабрично изработени белезници;

– на всеки от входовете да има наличен преносим металдетектор;

– допуска се старшият на охраната да разполага с електрошоково устройство /по решение на управителя на дружеството/.

При необходимост на охранителите се раздават защитни и технически средства.

До отварянето на входовете охраната извършва следните действия:

-проверява се прилежащата територия, по която посетителите ще преминават до входовете /вниманието трябва да е насочено към откриване на общоопасни средства, предмети, които могат да затруднят движението на посетителите, възможните прегради, можещи да бъдат използвани за саботиране на тяхното движение, зоните, в които могат да бъдат организирани хулигански или вандалски прояви, наличието на зони с криминален контингент или на лица с агресивно поведения, можещи да нарушат свободното движение на посетителите и др./;

– проверяват се маршрутите за евакуация и зоните за евакуация /маршрутите трябва да са свободни от препятствия и заплахи от всякакъв характер за евакуиращите се, трябва да са безопасни и подконтролни на охраната, трябва да са достъпни за хората в неравностойно положение; зоната за евакуация трябва да е обезопасена и удобна за работа на органите на МВР и ДАНС/;

– проверява се периметърът- стабилност и надеждност на загражденията, оборудване на входовете, прилежащите територии от външната и вътрешната страна на загражденията, рисковите зони за пробив на периметъра и други особености;

– проверяват се зоните на входовете- проходимост, пропускателна способност, защитеност и осигуряване на предпазни средства, дезинфектанти, наличие на преносими металдетектори, наличие на копия на ППР, наличие на указателни табелки за действащ пропускателен режим.

След приключване на проверките определени служители отговарят за запазването на проверените зони от компрометиране.

– проверява се територията на мероприятието- обръща се внимание на всички зони, в които могат да се поставят общоопасни средства, определят са пътищата за евакуация на посетителите и отговорните за евакуиращите се потоци конкретни членове на охранителните екипи. Определят се ……………. служителя от екипите, които ще поемат охраната на територията след започване на мероприятието, като ще осигуряват реда и дистанцията между зрителите, както и ще следят за безопасността и защитеността на изпълнителите. Уточнява се комуникацията между охраната и организатора/ служебните лица.

– уточняват се случаите, в които СОП може да потърси съдействие от ПОГ, както и начините за взаимодействие.

* Важно: след завършване на всеки етап се докладва на старшия на охраната! Установените нередности се отстраняват и за отстраняването се докладва!

До 30 минути преди началото на пропускане на зрителите старшият на охраната събира личния състав и провежда последен инструктаж относно преките служебни задължения на всеки член от екипите. При провеждане на инструктажа се държи пряка визуална връзка с проверените зони.

ИНСТРУКТАЖЪТ СЪДЪРЖА:

1.указания за пропускане на посетителите- оглед на всяко лице, проверка на багажа при необходимост, даване на предпазна маска, обработка с дезинфектант и разпореждане за спазване на 1,5 м. дистанция в радиус.

указания за работата с металдетектор;
указания за начините на проверка на личния багаж;
указания за случаите, в които се прилагат физическа сила и помощни средства, както и кога приложеното се прекратява;
указания за водената комуникация между служителите по средствата за комуникация;
реда за доклади до старшия на охраната;
реда за взаимодействие с органите на МВР;
кои служители ще отговарят за сигурността на изпълнителите /защита на зоната на сцената и задсценовото пространство/, техните задължения и конфигурация, начин на поведение и рискове;
действия на охраната при обявена евакуация на мероприятието;
действия на охраната при приключване на мероприятието и други текущи въпроси.

Начало и протичане на мероприятието- ……………………………. часа

В ……………. часа е обявено начало на мероприятието. Пропускане на зрителите започва по сигнал на организатора, след приключване на действията на охраната по осигуряване на дейностите до неговото начало и заемане на позициите от всички екипи.

На ВХОДОВЕ …., които са основни се позиционират ……….. охранители, а на ВХОДОВЕ ……, които са за майки с колички и лица в неравностойно положение се позиционират ……………… охранители.

След отварянето на входовете ……………. охранители се намират на територията на мероприятието и следят за поведението на влизащите, като напомнят за спазването на дистанция в радиус от 1,5 м. паралелно с това, охранителите на територията следят за случващото се в зоната на сцената и пред нея. Така организирана, охранителната схема изглежда по следния начин:

ОСНОВНИ ВХОДОВЕ- по ………. охранители- пропускат зрителите;
ВХОДОВЕ ЗА МАЙКИ С КОЛИЧКИ И ИНВАЛИДИ- ……… охранители пропускат майки с колички и инвалиди;
ТЕРИТОРИЯ НА МЕРОПРИЯТИЕТО И ЗОНА „СЦЕНА“- ………. охранители следят за ситуацията;
ЗАДСЦЕНОВО ПРОСТРАНСТВО- ………. охранители следят за ситуацията.

Определеният старши на охраната следи работата на всички охранители и координира действията им. При необходимост оказва помощ и издава разпореждания.

Връзката с организатора се осъществява само от старшия на охраната.

След започване на мероприятието всички охранители са на позиции. Не се допуска ходене по територията на мероприятието. Позиционирането е на база плана за охрана и не се допускат промени без изричното разрешение на старшия на охраната. Всички постове осигуряват безопасното протичане на мероприятието. При създаване на рискови ситуации, по преценка на охранителите може да се повика ПОГ.

След приключване на мероприятието охраната действа по организираното излизане на посетителите от територията му, като следи за майките с колички и за хората в неравностойно положение да е осигурен свободен коридор за движение и те да напуснат през входовете, през които са влезли.

В ……………. часа на територията на мероприятието не трябва да има посетители.

След края на мероприятието охраната изчаква разрешение от старшия на охраната за напускане на охраняваната територия. Прави се кратък анализ на действията на охраната, посочват се слабостите и положителните прояви. Охраната сдава помощните средства, металдетекторите и фирмената документация на оправомощеното за приемането им лице от управителя на дружеството. При необходимост се решават и други текущи въпроси.

Чл.4. Задължения на охранителите.

При застъпване на смяна да се запознаят с обстановката и извършат оглед и обход на територията на мероприятието и прилежащите зони.
Да се явят в указаното време за работа отпочинали в опрятно състояние и униформено облекло, с документи за самоличност, идентификационна карта.
Да носят службата бодро и съгласно инструкциите.
Да познават основно нормативните актове регламентиращи дейността им.
Да познават територията и прилежащите зони на провежданото мероприятие, неговите особености, уязвими места и обкръжение.
Да бъдат изключително внимателни и вежливи към всички лица на територията на мероприятието, да съдействат за повишаване авторитета на дружеството и да са безкомпромисни към нарушителите.
Да осъществяват пропускателен режим съгласно изискванията на Възложителя и Закона за частната охранителна дейност.
Да пазят живота и здравето на лицата, когато използват срещу тях физическа сила и помощни средства.
Да преустановят използването на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане целта на приложената мярка.
Да изготвят писмен доклад до ръководителя си за всеки случай на задържане, използване на физическа сила и помощни средства, екземпляр от който да предават на съответните полицейски органи.
Да знаят начина за оповестяване на ръководството на дружеството при възникване на проблеми и извънредни ситуации.
Своевременно да информират ръководството на дружеството за всяко констатирано нарушение.
Да оказват съдействие на полицейските органи при извършване на проверки, като ги информират за явни признаци за извършване на престъпление на територията на мероприятието.
При извършване на проверка от компетентните органи незабавно да уведомяват ръководството на дружеството и ръководителя на охранителната дейност.
Да знаят местата и умеят да боравят със средствата за гасене на пожар и при нужда да търсят съдействие от РС „ПБЗН”.
Да поддържат в добър вид контролираните от охраната зони и места, както и правилно да водят и съхраняват служебната документация.

Чл.5. Права на охранителите

Да правят до Ръководството на дружеството предложения за подобряване на работата.
Да изискват от гражданите, персонала и участниците в мероприятието, при влизане на охраняваната територия за провеждане на мероприятието да изпълняват разпоредбите на утвърдения правилник за пропускателния режим.
Да задържат лице, когато е извършило престъпление или с действията си създава опасност за живота и здравето на лицата на територията на мероприятието или уврежда имуществото на Възложителя или на лицата;
Да използват физическа сила и помощни средства, когато не е възможно по друг начин да изпълнят задълженията си, като се съобразяват с изискванията на Закона за частната охранителна дейност.

Чл.6. На охранителите се забранява

Да напускат района на охраняваното мероприятие.
Да употребяват алкохол, наркотични и други упойващи средства можещи да снижат качеството на изпълнение на служебните задължения преди и по време на работа.
Да извършват странични дейности, които ще ги отклоняват от нормалното изпълнение на задълженията.
Да провокират към извършване на правонарушения.
Да се намесват или вземат страна при уреждане на колективни трудови спорове на територията на провежданото мероприятие.
Да възпрепятстват държавните органи при изпълнение на законовите им функции.
Да извършват действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите.
Да използват физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица и бременни жени.
Да предоставят или преотстъпват служебната документация, помощните средства, личната идентификационна карта, отличителен знак или униформа на други лица.
Да дават и разгласяват всякаква служебна информация на други лица.

СЛУЖИТЕЛИ ЗАПОЗНАТИ С ИНСТРУКТАЖА

№	Длъжност, име, фамилия	Подпис	Забележки
……..	………………………………….	………………………………….	………………………………….
……..	………………………………….	………………………………….	………………………………….
……..	………………………………….	………………………………….	………………………………….
……..	………………………………….	………………………………….	………………………………….
……..	………………………………….	………………………………….	………………………………….

Дата:……………………..

Гр.:…………………………

ПРОВЕЛ ИНСТРУКТАЖА:

Оправомощено лице на частното охранително дружество: …………………………

/……………………………………./

***

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение на публикувания материал искаме да напомним някои основни пунктове при охраната на мероприятия от СИЧОД, които трябва да се помнят:

1.Видът частна охранителна дейност при охрана на мероприятия е фиксиран в чл.5, ал.1, т.7 от Закона за частната охранителна дейност под наименованието „ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ“;

2.При извършване на охрана на мероприятие СИЧОД трябва да притежава лиценз, издаден от Главна дирекция „национална полиция“ за съответния вид частна охранителна дейност. Лицензът трябва териториално да включва зоната на провеждане на мероприятието;

3.Охрана на мероприятие се извършва след подписване на договор за охрана и след проверка на законността на провежданото мероприятие;

4.След подписване на договора текат следните срокове:

-до 24 часа преди започване на мероприятието СИЧОД трябва да представи преписи от: оценката на състоянието и степента на сигурност на мероприятието, плана за охрана на мероприятието, правилника за пропускателния режим /съгласуван с възложителя по договора за охрана/;

-в седемдневен срок, но не по- късно от 48 часа преди началото на мероприятието СИЧОД трябва да уведоми директора на ГД НП и директора на териториалната ОДП чрез началника на териториалното РУП на чиято територия ще се проведе мероприятието са сключването на договор за охрана, а след приключването му, в седемдневен срок да уведоми горепосочените органи за прекратяване на договора за охрана;

5.За охраната на провежданото на мероприятие се изготвя документация, както следва:

5.1. правила и указания за спецификата на дейността по охрана на мероприятие, които включват и етични норми и модел на поведение на охранителния състав;

5.2. инструкция за безопасност при действията по охрана, осъществявани от изпълнителите на охранителната дейност, която съдържа указания за:

б) защитеност на лицата в охранявания обект;

в) защитеност на изпълнителите на охранителната дейност;

5.3. примерни тактически указания за действие в различни ситуации;

5.4. бланки на протоколи за предаване на задържано лице на полицейските органи, съобразени с чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД.

5.5. протокол от извършената по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД оценка на състоянието и степента на сигурност на охранявания обект;

5.6. план за охрана, който отразява спецификата на конкретния обект и включва:

а) особеностите на охранявания обект;

в) поименна схема (име и фамилия) за разпределение на лицата от охранителния състав;

г) данни за технически средства или системи за осъществяване на мониторен контрол, ако такъв се извършва;

5.7. правилник за пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице.

5.8. книга за ежедневния инструктаж;

5.9. дневник за приемо- предаване на смените /ако е необходим/;

5.10. тетрадка за вписване на проверките от органите на МВР;

5.11. график за работа на наряда;

Други документи, по преценка на ръководството на СИЧОД.

6.охраната на мероприятието се сваля строго в зависимост от вписаното крайно събитие в договора за охрана;

7.при охрана на мероприятие се организират екипи сам в:

-пост за охрана,

-пост за наблюдение или мониторинг,

-подвижна охранителна група;

8.след приключване на охраната на мероприятието задължително се прави разбор на действията на наряда, като се посочват нередностите и слабостите и се подчертават положителните черти.

Уважаеми колеги, с това приключваме настоящия материал. Надяваме се да сме ви били полезни.

Пожелаваме успехи в частната охранителна дейност!

За контакти с нас: antiterror@archangel.bg

***