March 17, 2021
За улеснение, по- долу в текста ще използваме термина „наредба“.
В Раздел I “Общи положения”, в чл. 1 се определят:
Раздел II “Обекти, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма” разпорежда мерки за противодействие на тероризма по тази наредба да се разработват и прилагат в следните обекти по чл. 1, т. 1, с изключение на включените в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност:
а) хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, туристически хижи;
б) лечебни заведения за болнична помощ – болници за активно лечение, болници за продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за продължително лечение и рехабилитация;
в) сгради и съоръжения за постоянните научни звена, академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките;
г) сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата – музеи, библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация, архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и други зали, танцови зали, циркови зали, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.;
д) сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение – храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др.;
е) сгради за административно обслужване – административни сгради, банкови и небанкови финансови институции, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.;
ж) сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта – търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини, складове за търговия, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено хранене, питейни заведения, клубове, барове, дискотеки, обществени бани и сауни, игрално казино, игрални зали, магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове (хранилища) и работилници за ремонт на оръжие;
з) сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения – приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи;
и) сгради и съоръжения за спорт – всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия;
Вижда се, че кръгът на попадащи в зоната на наредбата обекта са много и разнообразни, подразделени на няколко основни групи:
Този раздел е базов за дейността на НОСАД при изготвяне на планове за сигурност. Първата стъпка е да се провери влиза ли съответният обект в обхвата на наредбата и има ли задължение да извърши мерките, описани в следващия раздел, а именно:
Раздел III “Мерки за противодействие на тероризма”.
В чл. 3. е разпоредено всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 да разработи план за сигурност, който задължително да включва:
В чл. 4. (1) е разпоредено всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 да определи служител за връзка по сигурността и информира писмено съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), на чиято територия се намира обектът, за лицето, определено за служител за връзка по сигурността. Какво означава това? Идеята на законодателя е на всеки обект по чл.2 да има лице от щатния състав на търговеца, което да се намира максимално дълго /през работно време/ на територията на обекта, да е подробно запознато с мерките за противодействие на тероризма, да състави план за сигурност на обекта и да осъществява комуникация с МВР и ДАНС при основателно съмнение за терористично въздействие /както и за готвени или извършвани престъпления/.
(2) Служителят за връзка по сигурността се запознава с реда за оповестяване и информиране по чл. 3, т. 4.- служителят за връзка по сигурността /СВС/ трябва да бъде обучен и инструктиран относно това как и при какви обстоятелства и ситуации трябва да оповестява и информира. Това обучение трябва да бъде начално и периодично. Провежда се от специалисти в областта на противодействие на тероризма и за всяко занятие се изготвя съответната документация /протокол/.
(3) Служителят по ал. 1 информира незабавно съответната ОДМВР, на чиято територия се намира обектът, при установяване на опасности и рискове за съответния обект. В тази алинея не е описано достатъчно подробно и точно за какви опасности и рискове става въпрос. Ако се приеме, че наредбата е създадена конкретно да обслужва ЗПТ, то логично е да се предположи, че опасностите и рисковете, за които СВС трябва да информира съответната ОДМВР са от терористичен характер.
Чл. 5. е насочен към системата за физическа защита на обектите, влизащи в обхвата на наредбата. Алинея 1 определя, че в обектите по чл. 2 се изграждат елементи за физическа защита така, че да осигуряват физическа сигурност срещу посегателства над сградите и обектите, живота и здравето на гражданите, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в ЗУТ. В тази алинея отново не е уточнено дали се касае за елементи от СФЗ, насочени против терористични въздействия или за такива защитаващи от посегателства въобще.
Алинея 2 описва елементите за физическа защита, които могат да са:
Формулировката „които могат да са“ е малко подвеждаща и ограничаваща други елементи от СФЗ, които със сигурност ще се появят вследствие развитието на технологиите. По наше мнение такова ограничаване не трябва да се вписва в наредбата. Очевидно законодателят е използвал и се е базирал на Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.), още повече че в алинея 3 е изрично записано, че елементите за физическа защита по ал. 2, т. 2 – 6 се изграждат в съответствие с техническите изисквания към тях по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.). До известна степен сме склонни да приемем такава постановка на нещана от гледна точка на свързаност на нормативните актове, но дейността по противодействие на тероризма трябва да бъде по- свободна за вариации и приспособяване към новостите в техниката.
Чл. 6. разпорежда обектите по чл. 2 да отговарят на минималните изисквания за физическа сигурност на строежите по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите съобразно техния клас на физическа сигурност. Вече коментирахме тези разпоредби.
Чл. 7. е от изключителна важност за превенцията на терористичните въздействия, тъй като задължава собствениците и ползвателите на обекти по чл. 2 или определеният от тях служител за връзка по сигурността задължително да провеждат първоначален и периодичен (не по-малко от веднъж годишно) инструктаж и обучение на служителите в съответния обект, като при инструктажа:
И в този член се наблюдават внесени ограничения по отношение на темите на инструктажите. Нашето мнение е, че изписаните задължителни теми не са достатъчни и не са съвсем адекватни на съвременната терористична обстановка, както и на средата за антитерористична сигурност. От темите прозира формализиране на полето на антитерористични превантивни дейности на персонала на съответния обект. Така например не е нормално служителите на кино да не допускат събиране на групи хора в затворени пространства, което автоматично ще затвори кината и т.н.
По- долу в пособието ще предложим актуални теми за инструктажи, с които да се надградят изписаните в тази наредба.
В Раздел IV “Контрол” на наредбата са разписани начините на контролиране за изпълнението й, както и от кого могат да се извършват такива проверки. Описано е и поведението на проверяващите и на ръководството на обектите по чл.2 при проверките.
В Чл. 8. (1) е записано, че контролът по тази наредба се осъществява чрез извършване на проверки в обектите по чл. 2 от органите по чл. 44, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма. Напомняме съдържанието на чл.44 ал.1 от ЗПТ: „Чл. 44. (1) Органи, определени от министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАНС, извършват проверка в обектите по чл. 23, ал. 1 след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.“
(2) При извършване на проверката на длъжностните лица се представят всички изискани документи, сведения и справки, свързани с изпълнение на задълженията за разработване и прилагане на мерки за противодействие на тероризма. Нека уточним кои са тези документи, сведения и справки. По изискванията на ЗПТ и разглежданата наредба, в обектите, попадащи в обхвата на наредбата трябва да бъдат изготвени следните документи:
(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол съгласно приложението, екземпляр от който се предоставя на ръководителя на обекта или на негов представител. На тази алинея ще обърнем по- задълбочено внимание, тъй като резултатите от проведените проверки са решаващи за извършените мероприятия по противодействие на тероризма от обектите по чл.2.
Протоколът за извършена проверка съдържа:
За отстраняване на допуснатите слабости при изграждане на физическата защита на обектите, на разработените и прилаганите мерки за противодействие на тероризма, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях да се:…………………………………………………………………………………………………………………
Така представеният протокол ясно посочва направленията, по които трябва да се работи, с оглед изпълнение на мерките по противодействие на тероризма.
В последствие, съгласно разпоредбите на чл. 9: (1) При констатиране на нарушения контролните органи дават разпореждания за преустановяването им и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях.
(2) Разпорежданията по ал. 1 се отразяват в автоматизирана информационна система на Министерството на вътрешните работи, като в случай че са издадени от ДАНС, копие от разпореждането се изпраща в МВР.
(3) За неизпълнение на разпорежданията по ал. 1 се налагат глоби или имуществени санкции по чл. 47 от Закона за противодействие на тероризма.
На база извършеният анализ на наредбата, могат да се направят следните изводи относно ролята на НОСАД при нейното изпълняване, като уточняваща ЗПТ в частта му касаеща обекти попадащи в нейния обхват:
ИЗВОД 1: Материята, която е залегнала в ЗПТ и наредбата е доста специфична и изисква професионално познаване на съпътстващи дейности, като охранителна, оценъчна, познаване на елементите на системата за физическа защита и др., които служител на търговец, влизащ в обхвата на чл.2 може и да не познава и разбира в дълбочина. Тук е мястото на НОСАД, в ролята си на консултант да окаже пълно съдействие по пунктовете, изисквани от МВР и ДАНС при проверка. В какво се изразяват конкретните мерки по противодействие на тероризма, по които НОСАД могат да съдействат на обектите по чл.2:
При желание от страна на ръководството на обектите, сътрудници на НОСАД могат да вземат участие при провеждане на инструктажите на служителите и персонала.
Както става ясно от материала по- горе, правилното подготвяне на документацията по ЗПТ и наредбата изисква дасконално поднаване на елементите на СФЗ, както и класификацията за физическа защита на строежите. По тази причина в следващите страници от пособието Неправителствена организация с антитерористична дейност /НОСАД/ “АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- АРХАНГЕЛ“ /АПТА/ ще ви запознае със съдържанието на „НАРЕДБА № РД-02-20-6 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА СТРОЕЖИТЕ, в сила от 04.04.2017 г., като я разтълкува от гледна точка на прилагането й при изработване на антитерористичното досие на обектите по чл.2 от наредбата.
