ПОСОБИЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА ОТ НОСАД- част 4 – ARCHANGEL

March 17, 2021

ПОСОБИЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА ОТ НОСАД- част 4

 АНАЛИЗ на  Наредба № 8121з-1225 от 27 септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол

 

 

За улеснение, по- долу в текста ще използваме термина „наредба“.

В Раздел I “Общи положения”, в чл. 1 се определят:

  1. видовете обекти за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма;
  2. минималните изисквания към мерките за противодействие на тероризма, разработвани и прилагани в обектите по т. 1;
  3. редът за упражняване на контрол за разработването и прилагането на мерките в обектите по т. 1.

 

Раздел II “Обекти, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма” разпорежда мерки за противодействие на тероризма по тази наредба да се разработват и прилагат в следните обекти по чл. 1, т. 1, с изключение на включените в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност:

  1. железопътни линии, пристанища и летища и пътни съоръжения по автомагистрали и пътища от първи клас за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях;
  2. сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 200 места за посетители или с разгъната застроена площ над 5000 кв.м, както следва:

а) хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, туристически хижи;

б) лечебни заведения за болнична помощ – болници за активно лечение, болници за продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за продължително лечение и рехабилитация;

в) сгради и съоръжения за постоянните научни звена, академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките;

г) сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата – музеи, библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация, архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и други зали, танцови зали, циркови зали, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.;

д) сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение – храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др.;

е) сгради за административно обслужване – административни сгради, банкови и небанкови финансови институции, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.;

ж) сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта – търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини, складове за търговия, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено хранене, питейни заведения, клубове, барове, дискотеки, обществени бани и сауни, игрално казино, игрални зали, магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове (хранилища) и работилници за ремонт на оръжие;

з) сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения – приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи;

и) сгради и съоръжения за спорт – всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия;

 

  1. всички институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория.

 

Вижда се, че кръгът на попадащи в зоната на наредбата обекта са много и разнообразни, подразделени на няколко основни групи:

  1. транспортна инфраструктура- включена е зараде големият брой пътници и плътен човекопоток, създаващи предпоставки за извършване на терористични въздействия със значителни последствия.
  2. обекти в туристическия сектор, имащи над 200 места или разгъната застроена площ над 5000 кв.м. Тази група обекти се характеризира с повишена степен на риск от терористични въздействия през времето на активно действие на съответния обект. Налични са големи потоци от хора, групи туристи от рискови контингенти, от гледна точка на антитерористичната сигурност.
  3. болници, имащи над 200 легла и с разгъната застроена площ над 5000 кв.м.- тази група обекти се характеризира с концентрация на пациенти, плътни потоци от хора, голямо количество паркирани автомобили и др., което създава рискове от терористични въздействия с голям брой жертви.
  4. сгради и съоръжения за постоянните научни звена- налична е концентрация на висококвалифицирани учени, извършване на терористични въздействия над които би нанесло чувствителен удар върху умствения потенциал на страната.
  5. сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата- тези обекти се характеризират с провеждане на масови прояви и мероприятия, при които е налично струпване на хора в затворени пространства, освен това в подобни сгради се съхраняват материални ценности на държавата, които са от голямо историческо и културно значение.
  6. сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение- мотивите за приобщаване на такива обекти към наредбата отново са големият брой посетители, особено при големи църковни празници.
  7. сгради за административно обслужване- в тези сгради се извършват дейности по обслужване на граждани. Възможно е създаване на опашки, както и на концентрация на лица.
  8. сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта- наличие на големи потоци от хора, концентрация на големи групи лица в затворени пространства.
  9. сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения- наличието на зони за изчакване, организирано заминаване/ пристигане/ посрещане създава предпоставки за концентрация на големи групи лица в ограничени пространства. Сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи могат да бъдат използвани за целите на тероризма, ако бъдат завладени от субекти на тероризма.
  10. сгради и съоръжения за спорт- при провеждане на масови спортни мероприятия е налична концентрация на зрители.
  11. всички институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория- тук наредбата обхваща всички учебни заведения, без значение от броя на децата или разгънатата застроена площ. Сигурността на подрастващото поколение е приоритетна за държавата.

Този раздел е базов за дейността на НОСАД при изготвяне на планове за сигурност. Първата стъпка е да се провери влиза ли съответният обект в обхвата на наредбата и има ли задължение да извърши мерките, описани в следващия раздел, а именно:

Раздел III “Мерки за противодействие на тероризма”.

 В чл. 3. е разпоредено всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 да разработи план за сигурност, който задължително да включва:

  1. анализ на риска – степента на съществуващия риск (лесно- или трудноуязвими обекти и съоръжения) от извършване на посегателство се определя от функционалното предназначение и капацитета на обекта, неговото местоположение, транспортна достъпност, вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в него, наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в обекта и/или в неговия териториален обхват;
  2. зони за сигурност в обекта с осигурен контрол на достъпа чрез технически и други средства– няма точно изразена дефиниция за зоните за сигурност в нормативните документи, пряко касаещи охранителната дейност, поради което се приема, че зона за сигурност представлява изолирана и защитена територия с контрол на достъпа и физическа охрана, достатъчни за трайно и пълно пресичане на проникване от неоторизирани лица;
  3. мерки и процедури за действие – технически мерки, инсталиране на детектори, уреди за контрол на достъпа, защитни и предпазни средства; организационни мерки, включително процедури за сигнализиране; мерки за контрол и проверка; комуникация; повишаване на осведомеността и обучение; сигурност на информационните системи;
  4. ред за оповестяване и информиране, мерки за реагиране и преодоляване на последиците при заплаха от терористичен акт или извършен такъв- оповестяване означава надеждно и адекватно уведомяване на всички намиращи се на територията лица относно определено събитие, а информиране означава уведомяване на компетентните органи за протичащо събитие /терористично въздействие или др./;
  5. наличие или не на физическа охрана, пропускателен режим, изграждане на временни пропускателни пунктове, временно ограничаване на достъпа до обекта чрез подвижен пост и поставяне на масивни заграждения, недопускащи преминаване на превозни средства– има се предвид наето по договор за охрана частно охранително дружество или налично лицензирано звено за самоохрана, действащ правилник за пропускателния режим, както и други мерки и елементи от системата за физическа защита имащи охранително- контролирано пропускателна функция;
  6. въвеждане на регистрационен режим и осигуряване на присъствието на служител на съответния обект при извършването на ремонтни и снабдителни дейности от външни за обекта изпълнители– задължително изискване от гледна точка на антитерористичната сигурност;
  7. описание на елементите за физическа защита на обектите– подроБно са описани в съответната наредба, приложена по- долу в пособието.

 В чл. 4. (1) е разпоредено всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 да определи служител за връзка по сигурността и информира писмено съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), на чиято територия се намира обектът, за лицето, определено за служител за връзка по сигурността. Какво означава това? Идеята на законодателя е на всеки обект по чл.2 да има лице от щатния състав на търговеца, което да се намира максимално дълго /през работно време/ на територията на обекта, да е подробно запознато с мерките за противодействие на тероризма, да състави план за сигурност на обекта и да осъществява комуникация с МВР и ДАНС при основателно съмнение за терористично въздействие /както и за готвени или извършвани престъпления/.

(2) Служителят за връзка по сигурността се запознава с реда за оповестяване и информиране по чл. 3, т. 4.- служителят за връзка по сигурността /СВС/ трябва да бъде обучен и инструктиран относно това как и при какви обстоятелства и ситуации трябва да оповестява и информира. Това обучение трябва да бъде начално и периодично. Провежда се от специалисти в областта на противодействие на тероризма и за всяко занятие се изготвя съответната документация /протокол/.

(3) Служителят по ал. 1 информира незабавно съответната ОДМВР, на чиято територия се намира обектът, при установяване на опасности и рискове за съответния обект. В тази алинея не е описано достатъчно подробно и точно за какви опасности и рискове става въпрос. Ако се приеме, че наредбата е създадена конкретно да обслужва ЗПТ, то логично е да се предположи, че опасностите и рисковете, за които СВС трябва да информира съответната ОДМВР са от терористичен характер.

 

Чл. 5. е насочен към системата за физическа защита на обектите, влизащи в обхвата на наредбата. Алинея 1 определя, че в обектите по чл. 2 се изграждат елементи за физическа защита така, че да осигуряват физическа сигурност срещу посегателства над сградите и обектите, живота и здравето на гражданите, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в ЗУТ. В тази алинея отново не е уточнено дали се касае за елементи от СФЗ, насочени против терористични въздействия или за такива защитаващи от посегателства въобще.

Алинея 2 описва елементите за физическа защита, които могат да са:

  1. персонал за физическа защита;
  2. физически бариери;
  3. охранително осветление;
  4. компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;
  5. алармени системи за сигурност и системи за видеонаблюдение;
  6. служебни помещения и оборудване.

Формулировката „които могат да са“ е малко подвеждаща и ограничаваща други елементи от СФЗ, които със сигурност ще се появят вследствие развитието на технологиите. По наше мнение такова ограничаване не трябва да се вписва в наредбата. Очевидно законодателят е използвал и се е базирал на Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.), още повече че в алинея 3 е изрично записано, че елементите за физическа защита по ал. 2, т. 2 – 6 се изграждат в съответствие с техническите изисквания към тях по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.). До известна степен сме склонни да приемем такава постановка на нещана от гледна точка на свързаност на нормативните актове, но дейността по противодействие на тероризма трябва да бъде по- свободна за вариации и приспособяване към новостите в техниката.

Чл. 6. разпорежда обектите по чл. 2 да отговарят на минималните изисквания за физическа сигурност на строежите по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите съобразно техния клас на физическа сигурност. Вече коментирахме тези разпоредби.

Чл. 7. е от изключителна важност за превенцията на терористичните въздействия, тъй като задължава собствениците и ползвателите на обекти по чл. 2 или определеният от тях служител за връзка по сигурността задължително да провеждат първоначален и периодичен (не по-малко от веднъж годишно) инструктаж и обучение на служителите в съответния обект, като при инструктажа:

  1. запознават с основните правила за действие при засичане на лица със съмнително поведение, които безцелно пребивават в обектите, извършват оглед за камери, излъчват видима нервност и възбуда и други белези на нетипично поведение;
  2. инструктират за действие при установяване на изоставени багажи – чанти, куфари, пакети и др.;
  3. инструктират за недопускане на събирането на голям брой посетители в малки помещения;
  4. инструктират за повишено внимание при получаване на пратки, пораждащи съмнение за наличие на забранени вещества или предмети, или на пратки от неизвестни податели;
  5. запознават с начините за оповестяване, информиране и реагиране при извършен терористичен акт;
  6. провеждат симулативни тренировки и учения за противодействие на тероризма не по-малко от веднъж на шест месеца, което се отразява в протокол.

 И в този член се наблюдават внесени ограничения по отношение на темите на инструктажите. Нашето мнение е, че изписаните задължителни теми не са достатъчни и не са съвсем адекватни на съвременната терористична обстановка, както и на средата за антитерористична сигурност. От темите прозира формализиране на полето на антитерористични превантивни дейности на персонала на съответния обект. Така например не е нормално служителите на кино да не допускат събиране на групи хора в затворени пространства, което автоматично ще затвори кината и т.н.

По- долу в пособието ще предложим актуални теми за инструктажи, с които да се надградят изписаните в тази наредба.

 

В Раздел IV “Контрол” на наредбата са разписани начините на контролиране за изпълнението й, както и от кого могат да се извършват такива проверки. Описано е и поведението на проверяващите и на ръководството на обектите по чл.2 при проверките.

В Чл. 8. (1) е записано, че контролът по тази наредба се осъществява чрез извършване на проверки в обектите по чл. 2 от органите по чл. 44, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма. Напомняме съдържанието на чл.44 ал.1 от ЗПТ: „Чл. 44. (1) Органи, определени от министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАНС, извършват проверка в обектите по чл. 23, ал. 1 след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.“

(2) При извършване на проверката на длъжностните лица се представят всички изискани документи, сведения и справки, свързани с изпълнение на задълженията за разработване и прилагане на мерки за противодействие на тероризма. Нека уточним кои са тези документи, сведения и справки. По изискванията на ЗПТ и разглежданата наредба, в обектите, попадащи в обхвата на наредбата трябва да бъдат изготвени следните документи:

  1. Протокол за проведено обследване на елементите от СФЗ, във връзка с изискване на  чл.6 от наредбата: „Обектите по чл. 2 следва да отговарят на минималните изисквания за физическа сигурност на строежите по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите съобразно техния клас на физическа сигурност”;
  2. Протокол за проведено антитерористично обследване на обекта, съгласуван с ползвателя/собственика на съответния обект;
  3. Заповед за определяне на служител за връзка по сигурността на съответния обект, издадена от управителя на обекта/ дружеството;
  4. Уведомително писмо до съответната ОДМВР за определяне на служителя за връзка по сигурността;
  5. План за сигурност;
  6. Теми за провеждане на инструктажи по противодействие на тероризма за конкретния обект;
  7. Правилно оформена и водена Книга за начален инструктаж за противодействие на тероризма на територията на конкретния обект;
  8. Правилно оформена и водена Книга за периодичен и на работното място инструктаж за противодействие на тероризма на територията на конкретния обект;
  9. Служебни бележки за проведения начален инструктаж.
  10. При желание за образцово изпълнение на разпоредбите на ЗПТ и наредбата препоръчваме служителят за връзка по сигурността да премине специализирано обучение от специалисти в областта на противодействие на тероризма, които да му издадат съответния сертификат за преминатото обучение. Този сертификат може да се приложи към антитерористичното досие на обекта;
  11. Препоръчваме провеждане на периодични антитерористични мониторинги на обектите по чл.2, които да са оформени във вид на протоколи, съгласувани със служителя за връзка по сигурността;
  12. Документи за проведени други мероприятия, свързани с противодействие на тероризма, за проведени мероприятия по привеждане в адекватно състояние на СФЗ и т.н.

(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол съгласно приложението, екземпляр от който се предоставя на ръководителя на обекта или на негов представител. На тази алинея ще обърнем по- задълбочено внимание, тъй като резултатите от проведените проверки са решаващи за извършените мероприятия по противодействие на тероризма от обектите по чл.2.

Протоколът за извършена проверка съдържа:

 

  1. Дата и час на извършване на проверката;
  2. Имена и длъжности на служителите на МВР/ДАНС, извършили проверката;
  3. Данни за местонахождението на проверявания обект;
  4. Клас за физическа сигурност на обекта, съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 4, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите;
  5. Показатели за проверяване и констатации от проверката:
  • план за сигурност;
  • персонал за физическа защита;
  • физически бариери;
  • охранително осветление;
  • компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;
  • алармени системи за сигурност и системи за видеонаблюдение;
  • служебни помещения и оборудване;
  • пропускателен режим в обекта;
  • пропуск-контактна апаратура, детектори за метал, паникбутони;
  • осигуряване на места за паркиране на МПС, отдалечени от фасадите на сградите;
  • осигурява ли се присъствието на служител на съответния обект при извършване на ремонтни и снабдителни дейности от външни за обекта изпълнители;
  • проведен инструктаж и обучение на служителите;
  • проведени симулативни тренировки и учения със служителите за противодействие на тероризма не по-малко от веднъж на шест месеца;
  • ред за оповестяване и информиране, мерки за реагиране и преодоляване на последиците при извършен терористичен акт;
  • други;

 

За отстраняване на допуснатите слабости при изграждане на физическата защита на обектите, на разработените и прилаганите мерки за противодействие на тероризма, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях да се:…………………………………………………………………………………………………………………

Така представеният протокол ясно посочва направленията, по които трябва да се работи, с оглед изпълнение на мерките по противодействие на тероризма.

 

 В последствие, съгласно разпоредбите на чл. 9: (1) При констатиране на нарушения контролните органи дават разпореждания за преустановяването им и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях.

(2) Разпорежданията по ал. 1 се отразяват в автоматизирана информационна система на Министерството на вътрешните работи, като в случай че са издадени от ДАНС, копие от разпореждането се изпраща в МВР.

(3) За неизпълнение на разпорежданията по ал. 1 се налагат глоби или имуществени санкции по чл. 47 от Закона за противодействие на тероризма.

 

 На база извършеният анализ на наредбата, могат да се направят следните изводи относно ролята на НОСАД при нейното изпълняване, като уточняваща ЗПТ в частта му касаеща обекти попадащи в нейния обхват:

 

ИЗВОД 1: Материята, която е залегнала в ЗПТ и наредбата е доста специфична и изисква професионално познаване на съпътстващи дейности, като охранителна, оценъчна, познаване на елементите на системата за физическа защита и др., които служител на търговец, влизащ в обхвата на чл.2 може и да не познава и разбира в дълбочина. Тук е мястото на НОСАД, в ролята си на консултант да окаже пълно съдействие по пунктовете, изисквани от МВР и ДАНС при проверка. В какво се изразяват конкретните мерки по противодействие на тероризма, по които НОСАД могат да съдействат на обектите по чл.2:

  • извършване на начално антитерористично обследване на обекта;
  • извършване на обследване на наличните елементи на СФЗ;
  • изготвяне на План за сигурност;
  • подготвяне на темите за начален инструктаж;
  • подготвяне на темите за периодични инструктажи и инструктажи на работното място;
  • обучение, подготовка и преподготовка на служителите за връзка по сигурността;
  • извършване на периодични антитерористични мониторинги;
  • оценки на степента на защитеност на обектите.

При желание от страна на ръководството на обектите, сътрудници на НОСАД могат да вземат участие при провеждане на инструктажите на служителите и персонала.

 

Както става ясно от материала по- горе, правилното подготвяне на документацията по ЗПТ и наредбата изисква дасконално поднаване на елементите на СФЗ, както и класификацията за физическа защита на строежите. По тази причина в следващите страници от пособието Неправителствена организация с антитерористична дейност /НОСАД/ “АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- АРХАНГЕЛ“ /АПТА/ ще ви запознае със съдържанието на „НАРЕДБА № РД-02-20-6 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ НА СТРОЕЖИТЕ, в сила от 04.04.2017 г., като я разтълкува от гледна точка на прилагането й при изработване на антитерористичното досие на обектите по чл.2 от наредбата.