March 16, 2021
АНАЛИЗ НА ЧЛЕНОВЕТЕ ОТ ЗПТ, КАСАЕЩИ НОСАД
Ще разгледаме членовете от закона за противодействие на тероризма /ЗПТ/, които касаят НОСАД при упражняване на тяхната присъща дейност. Важно е да се отсеят тези членове от закона, които реално имат касателство към дейността на НОСАД, както и носят характер на разпоредби, възможности или предписания за тях. Отсъстващата до момента нормативна уредба, пряко регламентираща противодействието на тероризма на територията на страната създаваше определен вакуум и неясна среда за действие и развитие на неправителствените организации с антитерористична дейност.
В Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, в чл. 1.(1) от закона е указано, че текста му напълно урежда противодействието на тероризма на територията на Република България и в този смисъл, касае НОСАД, като организации с регистрация на територията на страната. Алинея 2 на чл.1 разяснява, че противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство, планиране,финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение при постоянна и ефективна координация между държавни и местни органи и структури с цел:
Вижда се, че в изброените от закона органи и структури, които са в постоянна и ефективна координация помежду си не фигурират НОСАД, но в началото на текста изрично е записано, че противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност, т.е. за ефективно противодействие на тероризма трябва да се създаде общонационална платформа, с участието и на НОСАД, като част от спектъра на гражданските организации. Следващите записани думи в алинеята, обаче въвеждат в недоумение, тъй като става ясно, че противодействието на тероризма трябва да е общонационална дейност, с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение. Остава неясно в този ред на записване къде е мястото на НОСАД, от гледна точка на единното ръководство, планиране и финансово- ресурсно осигуряване. Още повече, че към края на изречението законодателят изрежда структурите и органите, към които е насочен- държавните и местните органи и структури. Трябва да се уточни кои са тези държавни и местни органи и структури, въпреки че се подразбира, че това са органите на държавната и местната власти, имащи отношение към противодействие на тероризма.
В чл. 2. от същата глава е разписано, че основните принципи при противодействие на тероризма са:
Този член се нуждае от по- сериозно и задълбочено анализиране, поради важността на информацията, която носи.
Точка 1 е ясна и не се нуждае от пространен коментар. Като част от гражданските организации в страната, НОСАД са длъжни да спазват Конституцията, законите и другите нормативни документи, касаещи дейността им.
Същото се касае и за точка 2. В дейността си НОСАД са длъжни да зачитат и гарантират правата и основните свободи на човека.
Точка 3 е особено важна. В нея се поставя ударение на насочеността на дейността по противодействие на тероризма. На първо място е поставено спасяването на човешкия живот и здраве. Какво означава това на практика? На първо място тази разпоредба трябва да се помни при съставяне на Планове за сигурност и Планове за незабавна евакуация. Винаги трябва да се изхожда от презумпцията, че най- важен елемент за защита се явява човешкият живот.
В точка 4 за първи път законодателят дава право на граждански организации /каквито са и НОСАД/ да участват легално и регламентирано в дейности по противодействие на тероризма. Нещо повече, основен принцип при противодействие на тероризма става сътрудничеството /взаимодействието/ на държавната и местните власти с гражданите и техните организации. Веднага отваряме скоба и изразяваме особено мнение по тази точка. Според нас, по- правилното изписване на този принцип би бил: „4. сътрудничество на органите и структурите на държавната и местната власт с граждански организации, регистрирани с предмет на дейност „противодействие на тероризма“. Изписано по този начин би станало категорично ясно, че противодействието на тероризма е сериозен и отговорен сектор от сигурността и за регламентирано участие на граждански сдружения в него последните трябва да имат необходимите познания, компетенции и изградена структура, довели до законна регистрация в окръжен съд именно с предмет на дейност противодействие на тероризма.
Точка 5 „откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на тероризма“ носи по- скоро комуникативен характер, тъй като за всички колеги в сектор сигурност е ясно, че при провеждане на мероприятия и мерки по противодействие на тероризма част от политиките носят конфиденциален характер, да не говорим за конкретните дейности, действия и мероприятия, които се нуждаят от ограничен достъп, а някои и от съответен гриф.
Точка 6 „централизирано управление и контрол на дейността за противодействие на тероризма“ поражда много въпроси и не кореспондира с дълбочината на участие на НОСАД в общонационалната стратегия за противодействие на тероризма. По- просто казано, записано е в закона, но не е предвидено за по- задълбочен анализ и изпълнение. Нашето мнение се гради на липсата на изградена система за централизирано управление и контрол на дейността по противодействие на тероризма от цялата палитра участници. Не е ясно как ще се контролира и регулира дейността на НОСАД при не формално, а реално участие в системата за противодействие на тероризма.
Точка 7 „своевременен обмен на информация по компетентност между държавните и местните органи и администрации“ отново не кореспондира с точка 4. Получава се, че държавата и местната власт ще осъществяват сътрудничество с гражданите и техните организации, но няма да има обмен на информация по компетентност с тях. При това положение как ще се осъществява адекватно взаимодействие? Как събраната оперативно интересна информация или добити данни, касаещи противодействие на тероризма ще се обменят/ предават на компетентните държавни органи /ДАНС, ДАР и МВР/? Взаимодействие от такъв порядък не е предвидено.
Точка 8 „съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма“ отново е неточна и не визира между кои структури и организации се провежда съгласуване.
На база всичко гореизложено „АРХАНГЕЛ“ прави извод, че основните принципи при противодействие на тероризма, залегнали в закона не са докрай обмислени или при по- лошият сценарий, не предвиждат реално участие на НОСАД в борбата с тероризма, провеждана на професионално ниво. Но да не правим прибързани изводи преди да сме се запознали изцяло със закона и съответната наредба 2.
В чл. 3. от закона е разпоредено мерките и ограниченията по този закон да се прилагат в степента, която е необходима за постигане на целите им. Този член касае косвено НОСАД, тъй като ние нямаме правомощия да налагаме мерки и ограничения при дейността си по противодействие на тероризма, освен в случаите на изпълнявана антитерористична протекция над Сцена под антитерористична протекция /по договор/. При извършване на такива протекции чл.3 би имал касателство над НОСАД, въпреки че едва ли законодателят е имал точно дейности на НОСАД. Така или иначе, при дейността си НОСАД трябва да се съобразят с този член и да го отчитат при въвеждане на определени антитерористични или охранителни рестрикции, като отговорността остава за сметка на старшите на обекти и ръководителите на екипи.
В Глава втора ОРГАНИ И СТРУКТУРИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА са включени 13 члена, седем от които касаят Въоръжените сили на Републиката / чл. 9, 10, 11, 121 13, 14, 15/. Чл. 5. касае дейността на Държавните и местните органи и структури, като определя, че същите осъществяват противодействието на тероризма чрез изпълнение на възложените им с този закон и с други нормативни актове функции и задачи. Алинея 2 разпорежда тези органи да си взаимодействат и обменят информация при спазване на действащото законодателство, както и да си сътрудничат с компетентните органи на други държави и международни организации с цел противодействие на тероризма в съответствие с международните договори, по които Република България е страна. В този член няма интересни за НОСАД текстове. Чл. 6. Определя дейността на Министерски съвет, който осъществява общо ръководство на дейността по противодействието на тероризма, приема Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма и планове за изпълнението, приема Национален план за противодействие на тероризма. За НОСАД е интересно съдържанието на Националния план за противодействие на тероризма, като една от изходните базови точки за изготвяне на планове за сигурност.
В чл. 8. е определено, че Националният контратерористичен център, разположен в Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), предоставя информация в непрекъснат денонощен режим на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм. Националният контратерористичен център извършва анализ и оценка на терористичната заплаха за конкретни обекти и лица на национално, областно и общинско ниво въз основа на получената информация и чрез председателя на ДАНС предлага на министъра на вътрешните работи определянето на нивото на заплахата и въвеждане на степен на готовност. Тук трябва да се разбира, че съществува възможност НОСАД, чрез своите сътрудници и антитерористична агентурна мрежа, да предоставя информация на НКЦ към ДАНС. Открит остава въпросът коя от страните да потърси взаимодействие.
В чл. 16. е разписано, че държавните и местните органи и структури в рамките на своята компетентност:
Така поставените от закона изисквания дават възможност държавните и местните органи и структури да осъществяват сътрудничество с НОСАД, но не е изрично разпоредено какъв е видът и до къде се простира това сътрудничество. От последващите точки става ясно, че при осъществяване на противодействие на тероризма чрез описаните мерки и дейности държавната и местните власти най- вероятно няма да потърсят взаимодействие с нашите организации.
В чл. 17. (1) е разпоредено Министър-председателят със заповед да създаде Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма. Със заповедта поименно се определят членовете на щаба. Министърът на вътрешните работи е ръководител на Националния оперативен щаб и го представлява. В състава на Националния оперативен щаб се включват: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници, главният прокурор или определен от него заместник на главния прокурор и други длъжностни лица, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на националния план по чл. 6, т. 3.
Очевидно е, че в Националния оперативен щаб не са предвидени представители на НОСАД, което означава, че държавата не разчита на нашите възможности и потенциал.
В Глава трета ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ в чл. 18. е разпоредено превантивната дейност да се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от извършване на тероризъм и да включва: 1. анализ и оценка на рисковете, включително оценка на заплаха от терористичен акт и информационна дейност; 2. сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави и международни организации; 3. изготвяне на планове за противодействие на тероризма; 4. прилагане на превантивните мерки по чл. 25; 5. прилагане на мерки, предвидени в действащото законодателство. Очевидно този член е насочен към компетентните държавни органи и не съдържа полезна за НОСАД информация.
Чл. 19. с двете алинеи в него „(1) За оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на заплаха: 1. ниско ниво на заплаха – “Трето ниво”; 2. високо ниво на заплаха – “Второ ниво”; 3. много високо ниво на заплаха – “Първо ниво”. (2) Критериите за определяне на нивата на заплаха са: 1. за ниско ниво на заплаха – “Трето ниво” – наличната информация и събития предполагат оценка за ниска вероятност за извършване на терористичен акт;
(2) Мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност, са:
В чл. 21. е разпоредено, в случай на заплаха от терористичен акт, ръководителят на Националния оперативен щаб да оценява нивото на заплаха и със заповед да определя степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти. Този член касае всички граждани и граждански организации, попадащи в обхвата на тази заповед.
Чл. 22. разпорежда и разписва видовете планове, които се изготвят на различните нива в държавата. В (1) е разпоредено плановете по чл. 16, т. 6 да се изготвят на национално, областно и общинско ниво и да съдържат мерки за:
Информацията в тази алинея е полезна за НОСАД от гледна точка на структуриране съдържанието на съответните планове- позиции, които би трябвало да присъстват и при изготвяне на планове за сигурност. Трябва да се има предвид, че разглежданият закон не задължава изготвилите планове за сигурност на частни обекти да ги съгласуват.
Следва изключително важен за НОСАД член- чл. 23. с две алинеи в него. Алинея 1 разпорежда собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли от по-ниска категория да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.
Алинея 2 уточнява, че видовете обекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за упражняване на контрол ще се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Член 23 става базов за НОСАД за работа по противодействие на тероризма, а подробностите за прилагането му са разписани подробно в наредба, която ще разгледаме по- долу в пособието.
В Глава четвърта „ПРОВЕЖДАНЕ НА АНТИТЕРОРИСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ. ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ“ са обособени два раздела: Раздел I Провеждане на антитерористична операция и Раздел II Извънредно положение при извършен терористичен акт.
Ще обърнем внимание на тази глава, въпреки че нейните разпоредби не касаят пряко НОСАД. Мотивите ни са ,че при извършване на антитерористична протекция над Сцена под антитерористична протекция, има вероятност работещото на терен НОСАД да попадне в обхвата на провеждана антитерористична операция или да бъде обявено извънредно положение в резултат от извършено терористично въздействие.
Раздел I Провеждане на антитерористична операция, в чл. 35 разпорежда, че (Алинея 1) при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт може да се проведе съответстваща на заплахата или акта антитерористична операция; (Алинея 2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато възникне опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България с цел извършване на терористичен акт. (Алинея 3) Ръководителят на Националния оперативен щаб незабавно уведомява министър-председателя, президента на републиката и председателя на Народното събрание за предприетите действия по ал. 1 и 2. Обобщено могат да се направят следните изводи:
Кога се провежда антитерористична операция?
В чл. 36, алинея 1 е разписано, че Антитерористичната операция се провежда със заповед на ръководителя на Националния оперативен щаб, в която се определят ръководителят на операцията, границите на зоната на операцията и началото на операцията. В алинея 2 е разписано, че Ръководителят на Националния оперативен щаб незабавно със заповед прекратява операцията по ал. 1 след отпадане на заплахата от терористичен акт или на опасността за живота и здравето на хората в случай на извършен терористичен акт.
В чл. 37. са установени функциите на Ръководителя на антитерористичната операция, които са следните:
Защо е важен този член от закона за противодействие на тероризма за НОСАД? В случай на попадане в обхвата на антитерористична операция на действащи по протекция над САТП сътрудници на НОСАД, същите трябва незабавно да уведомят прекия си ръководител, който /на база чл. 37 (1) от закона да потърси контакт с ръководителя на антитерористичната операция, за да се извърши необходимата координация и да се предприемат разпоредените действия на сътрудниците на НОСАД. При това трябва да се отчита: чл. 38. (1) „В зоната на антитерористичната операция могат да се ограничават отделни права на гражданите чрез прилагане на мерки и временни ограничения по чл. 39“ и (2) „В зоната на антитерористичната операция всяко лице е длъжно: да понесе ограниченията и да изпълни задълженията във връзка с мерките, приложени от органите по чл. 39, ал. 1; да оказва съдействие, да не пречи и да не възпрепятства органите, участващи в операцията; да предостави комуникационни, съобщителни и други технически средства; да допусне влизането на органите, участващи в операцията, и разполагането на специална техника, извършване на теренни преустройства, разчистване, отстраняване, унищожаване или повреждане на имущество, съоръжения и насаждения; да предостави незабавно на органите, участващи в операцията, всяка известна му информация, свързана със заплахата от тероризъм или с извършения терористичен акт“, както и информацията, която се владее от сътрудници на НОСАД съдържаща данни, разкриващи специални техники и тактики на операцията, самоличността на лицата, участващи в операцията, както и други данни, които могат да попречат на провеждането на операцията или да застрашат живота и здравето на хората и на лицата, които подпомагат извършването на операцията да не се споделя, освен с компетентните органи, пряко участващи в антитерористичната операция. Всички тези мерки трябва да бъдат сведени до сътрудниците на НОСАД, действащи в зоната на антитерористичната операция.
При провеждане на обучения, подготовка, преподготовка и инструктажи на сътрудници на НОСАД, можещи да попаднат в зоната на провеждана антитерористична операция, трябва подробно да се разяснява, че органите на МВР, военнослужещите от въоръжените сили и определените по чл. 37, ал. 1, т. 4 органи, в рамките на своята компетентност, имат право да прилагат следните мерки и временни ограничения:
Органите на МВР и военнослужещите от въоръжените сили, осъществяващи операцията, в зоната на операцията имат право да:
В зоната на операцията се реализира независима автономна и защитена комуникационна свързаност, която да гарантира на участниците координираност и безопасност. В зоната на операцията доставчиците на информационни и телекомуникационни услуги са длъжни да управляват техническите си средства в съответствие с указания и препоръки, дадени от ръководителя на операцията. Технически и/или комуникационни средства в зоната на операцията, включително носителите на информацията, съдържаща се в тях, могат да се изземват, ограничават (физически, комуникационно или информационно) и/или да се унищожават при необходимост от предпазване на живота и здравето на населението или на длъжностни лица, участващи в операцията. Частните охранителни структури, изпълняващи охранителна дейност в зоната на операцията, изпълняват разпореждания на ръководителя на операцията или определено от него длъжностно лице /касае се и за сътрудниците на НОСАД/. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по разпореждане на компетентните органи, временно ограничават ползването на електронни съобщителни услуги от определен потребител. Следователно, особено при инструктажите на сътрудниците на НОСАД, които са при изпълнение на антитерористична протекция на САТП, трябва да имат предвид, че при обявена антитерористична операция трябва да намерят ръководителя на операцията, да се представят и да изпълняват неговите разпореждания до пристигане на непосредствения си началник.
В Раздел II. „Извънредно положение при извършен терористичен акт“, в чл. 40 е описано, че при извършване на терористичен акт на територията на страната, от което са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали, на цялата или на част от територията на страната, може да се обяви извънредно положение. Извънредното положение се обявява, съответно отменя с решение на Народното събрание или с указ на Президента по установения в Конституцията ред. Обявяването на извънредно положение се оповестява чрез средствата за масово осведомяване. За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването му, а за край – часът и денят на неговото отменяне. При обявено извънредно положение, с решение на Министерския съвет държавните органи и въоръжените сили могат да: охраняват обекти, застрашени от тероризъм; ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и да въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната; забраняват преминаването през държавната граница на Република България; ограничават движението по основни пътни артерии; ограничават движението на железопътния транспорт и да установяват контрол върху пътниците и товарите; ограничават свободното придвижване и да установяват контрол върху гражданите и превозните средства; контролират обектите от критичната инфраструктура на страната; ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения; забраняват провеждането на събрания, митинги и манифестации. Тези обстоятелства трябва да се отчитат при изработване на план за антитерористична протекция, като се предвидят резервни маршрути и допълнителни мероприятия, обезпечаващи пълноценно изпълняване на протекционната задача в условия на обявено извънредно положение.
В Глава шеста „КОНТРОЛ. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“, в Раздел I „Контрол“ в чл.44 законодателят разпорежда органи, определени от министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАНС да извършват проверка в обектите по чл. 23, ал. 1 след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект. Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. В чл. 45, алинея 1 е разписано, че при извършване на проверка органите по чл. 44, ал. 1 са длъжни да: се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката; отразяват точно резултатите от проверката; не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверката. Алинея 2 определя, че при извършване на проверката длъжностните лица имат право да изискват само документи, сведения и справки, свързани с изпълнение на задълженията по чл. 23. За извършената проверка се съставя протокол. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях органите по чл. 44, ал. 1 могат да дават задължителни разпореждания за предотвратяване на нарушения по Закона за противодействие на тероризма, като разпорежданията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпорежданията подлежат на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.
След направения анализ на членовете от Закона за противодействие на тероризма, касаещи НОСАД, могат да се направят следните изводи:
-Алинея 1 разпорежда собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и институции в предучилищно, училищно и висше образование и детски ясли от по-ниска категория да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.
-Алинея 2 уточнява, че видовете обекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за упражняване на контрол ще се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Член 23 става базов за НОСАД за работа по противодействие на тероризма, а подробностите за прилагането му са разписани подробно в наредба.
Какво следва от написаното по- горе? Обосновано и отговорно можем да кажем, че на база анализираните към момента ЗЮЛНЦ и ЗПТ и налице извод, че НОСАД законно и мотивирано може да участва в обществената платформа за борба с тероризма като част от професионалното крило на платформата. НОСАД, при условията, които описахме като необходими при създаването си, напълно мотивирано може да търси своето място сред водещите сили в борбата с тероризма в страната. Веднага отваряме скоба, че основната дейност на такива неправителствени организации са позиционирани в сектор превенция на терористични въздействия, където сътрудниците на НОСАД могат да приложат най- пълно своя потенциал.
