ПОСОБИЕ ЧОД- ЧАСТ 3 – ARCHANGEL

May 8, 2021

ПОСОБИЕ ЧОД- ЧАСТ 3

ОБЩА ЧАСТ

 

 

ГЛАВА ПЪРВА

ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ  

 

РАЗДЕЛ I.

СТРУКТУРА НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

 

Законът за частната охранителна дейност съдържа седем глави, както следва:

Глава първа – „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“;

Глава втора- „МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНИТЕ ОБЕКТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА НЕОБХОДИМОТО ТЕХНИЧЕСКО ОБОРУДВАНЕ, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕРСОНАЛ“;

Глава трета – „ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“;

Глава четвърта – „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“;

Глава пета – „ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ“;

Глава шеста – „ЕДИНЕН АВТОМАТИЗИРАН ЦЕНТРАЛИЗИРАН РЕГИСТЪР. КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“;

Глава седма – „АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“.

В някои от главите са обособени отделни раздели:

В Глава втора „МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНИТЕ ОБЕКТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА НЕОБХОДИМОТО ТЕХНИЧЕСКО ОБОРУДВАНЕ, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕРСОНАЛ“ са включени следните раздели:

Раздел I. „Лична охрана на физически лица“;

Раздел II. „Охрана на имуществото на физически или юридически лица“;

Раздел III. „Сигнално-охранителна дейност“;

Раздел IV. „Самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3“;

Раздел V. „Охрана на обекти – недвижими имоти“

Раздел VI. „Охрана на урбанизирани територии“ (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.);

Раздел VII. „Охрана на мероприятия“;

Раздел VIII. „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“;

Раздел IX. „Охрана на селскостопанско имущество“;

В Глава трета „ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“ са включени следните раздели:

Раздел I. „Издаване на лиценз. Отказ за издаване на лиценз“;

Раздел II. „Отнемане на лиценз“.

 

В тези глави и раздели подробно и изчерпателно са залегнали:

  • условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и административен контрол,
  • определението за частната охранителна дейност (ЧОД),
  • основата, на база на която се извършва ЧОД,
  • принципите, които трябва да се спазват при осъществяване на дейността,
  • правото за извършване на ЧОД,
  • видовете ЧОД,
  • начините на извършване на ЧОД,
  • изключенията за изискванията за изпълнители на частна охранителна дейност,
  • минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал за всички видове частна охранителна дейност,
  • условията и редът за издаване и отказ за издаване на лиценз за упражняване на ЧОД,
  • условията и редът за отнемане на лиценз за извършване на ЧОД,
  • кои лица могат да работят като ръководители или изпълнители на частна охранителна дейност /РОД и ИОД/,
  • редът за уведомяване на органа издал лиценза от страна на СИЧОД при сключване и прекратяване на трудови договори с РОД или ИОД,
  • необходим документооборот, който СИЧОД изготвя, води и съхранява при извършване на частна охранителна дейност,
  • редът за уведомяване на органа, издал лиценза от СИЧОД за сключване или прекратяване на договор за охрана,
  • задълженията на СИЧОД при извършване на видовете частна охранителна дейност,
  • предоставяне на органите на МВР, а за охраняваните обекти на Министерството на отбраната и на Българската армия – на служба “Военна полиция” информацията, с която разполагат относно извършена, извършваща се или подготвяна престъпна дейност;
  • задълженията по чл.5, ал.1 от ЗЧОД на лицата, изпълняващи частна охранителна дейност,
  • редът за уведомяване от ИОД эпри нарушаване на пропускателния режим или правилника за вътрешния ред,
  • условията и редът за задържане на лица в зоната на охраняван обект,
  • условията и редът за прилагане на физическа сила от ИОД,
  • условията и редът за използване на физическа сила от ИОД,
  • условията и редът за използване на огнестрелно оръжие от ИОД,
  • забраните на лицата, извършващи ЧОД,
  • конституирането на ИОД и РОД като „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, буква “б” от Наказателния кодекс,
  • действията на охранителния състав при възникване на бедствия, аварии или тероризъм,
  • как се извършва взаимодействие с органите на МВР,
  • възможностите за създаване на сдружения на СИЧОД,
  • изграждането и поддържането на Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по този закон от МВР,
  • органите, оправомощени да контролират СИЧОД по ЗЧОД,
  • администратевно- наказателните разпоредби на ЗЧОД,
  • допълнителните разпоредби,
  • преходните и заключителните разпоредби на ЗЧОД,
  • образецът на заявление за издаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност.

Структурата на настоящото пособие ще бъде подчинена на структурата на самия Закон за частната охранителна дейност, като подробно и с примери ще проследим съдържанието му. Тук трябва да отбележим, че няма да разясняваме и тълкуваме подробно съпътстващите ЧОД косвени нормативни актове, които са големи по обем и съдържание, а някои от тях ще включим в пособието, за други ще указваме конкретни членове и алинеи, имащи връзка с дейността на частните охранителни дружества. Относно такива допълнения ще ви информираме къде и в кои етапи от осъществяване на дейността си трябва да бъдат взети под внимание.

 

РАЗДЕЛ II.

ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ- ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

В чл. 2 от Закона за частната охранителна дейност е записано:

„Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:

  1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
  2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:

  1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
  2. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.

(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.“

Съгласно Закона за частната охранителна дейност, частната охранителна дейност (ЧОД) е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите или юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. В това тълкуване, законодателят ясно е разписал, че частната охранителна дейност е търговска и я е степенувал по важност, като на първо място е поставил опазването на живота и здравето на физическите лица.

В общите разбирания частната охранителна дейност представлява извършване на действия по превенция, противодействие и ликвидиране на последствията от извършени противоправни действия над охраняваните обекти от изпълнителите на охранителна дейност. При това, под понятието „обект“ трябва да се подразбират всички субекти и обекти, които са под охранителна протекция, като същите са категоризирани чрез видовете частна охранителна дейност /физически лица, имущество на физически или юридически лица, мероприятия, ценни пратки и товари, селскостопанско имущество и нидвижими имоти.

Спектърът и сферата на действие на ЧОД обхваща широк кръг от обществени взаимоотношения, взаимодействия и интереси, част от които са на ръба или извън закона, като ударението при намесата на частните охранители е насочено към постигането на ефективен, но в същото време съобразен с действащото законодателство на територията на Република България резултат, в интерес на обществото и клиентите, в частност. При съвременните условия на динамично изменение на окръжаващата ни реалност, динамика на криминогенната обстановка в страната, пандемичната обстановка и други особенности на съвременните реалности, често се налага частните охранители бързо и прецизно да поставят граница между необходимото и разрешеното от закона действие или противодействие. Именно в тези случаи е от особена важност детайлното познаване, както и правилното тълкуване и прилагане на ЗЧОД.

На база опита при прилагане на теорията и практиката в частната охранителна дейност, консултациите и помощта, която АПТА оказва на колеги от частния сектор „Сигурност“, ние сме извели определение, отразяващо изграденото наше виждане за определяне на частната охранителна дейност, като определение, кореспондиращо с даденото в ЗЧОД. Считаме, че към настоящия момент това определение е достатъчно точно и пълно, като обхваща голяма част от комплектността, сложността и особеността на ЧОД:

 „Частната охранителна дейност /ЧОД/ представлява делима съвкупност от изучаване, планиране, подготвяне, организиране, осъществяване, анализиране и усъвършенстване на пълния спектър от мероприятия, мерки, действия/ противодействия, водене, отчетност и съхраняване на документооборотобхващащи /отделно или в пълен обем/ превантивния, текущия и последователния етапи при изпълняване на задълженията и упражняване на компетенциите на частните охранители и ръководителите на охранителна дейност, насочени към превенция, противодействие, протекция и ликвидиране на последствия от:

– противоправни прояви (престъпления и нарушаване на установените пропускателни режими и правилата за опазване на обществения ред),

– прояви на тероризъм,

-стихийни бедствия, аварии и катастрофи,

– пожари,

пряко или косвено влияещи негативно на състоянието и степента на сигурност и повишаващи степента на риска от пробиви в сигурността в поетите /на база сключени договори за охрана/ охранителни протекции и   защита на:

– физически лица,

– имущество на физически или юридически лица,

– мероприятия,

– ценни пратки и товари,

– недвижими имоти,

– селскостопанска продукция

 от регистрирани по Търговския закон и лицензирани по изискванията на Закона за частната охранителна дейност физически или юридически лица- частни охранителни дружества или звена за самоохрана.“.

 

РАЗДЕЛ III.

ПРИНЦИПИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

 

Както всяка човешка дейност, частната охранителна дейност е подчинена на определени закони, принципи и правила.

В този раздел ще разгледаме принципите,  които СИЧОД, ръководителите и изпълнителите на частна охранителна дейност трябва да спазват. Подчертаваме, че тези принципи нямат пожелателен, а носят задължителен характер и познаването им е едно от първите задължения на всеки частен охранител.

В член 3 от Закона за частната охранителна дейност е записано, че тази дейност се осъществява въз основа на следните принципи:

  1. Спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
  2. Зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
  3. Опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
  4. Защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
  5. Взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.

Как да тълкуваме и спазваме тези изрично описани в ЗЧОД принципи при извършване на частна охранителна дейност:

  1. Спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна– този принцип изрично напомня, че задължение на всеки български гражданин /в т.ч. длъжностно лице/ е да спазва Конституцията на Република България. Втората част на първия принцип е по- скоро механично добавен /тежестта му е неоспорима/, тъй като е нормално текстовете на международните актове, в които нашата държава е страна да не са известни на по- голямата част от СИЧОД. При изпълняване на своите задължения по ЗЧОД, СИЧОД напълно нормално разчитат и са уверени, че законодателят е взел предвид всички държавни и международни нормативни документи, които касаят частната охранителна дейност при изготвянето на закона. Съгласете се, че е неприемливо да се възлага на СИЧОД, действащи по основен за тях закон да следят и международните актове.
  2. Зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство– този принцип задължава СИЧОД и техните служители да спазват освен Конституцията на Република България и другите нормативни актове, определящи какви са правата и свободите на българските граждани. Нормално е никой от вас да не държи в паметта си подобен обем странична информация, затова практическият съвет е следният:

Обучавайте и внушавайте на служителите си да бъдат винаги учтиви и доброжелателни към хората, с които имат взаимоотношения при изпълнение на служебните си задължения. Не е необходимо да се усмихват. Нека бъдат сериозни, но вежливи. Това винаги прави добро впечатление. Задължително да се обръщат към гражданите на „ВИЕ“. При проверка на лични документи и багаж да бъдат внимателни и да не ги повреждат или замърсяват. При никакви обстоятелства да не проявяват агресия. Помнете, че действия на ваши служители могат да предизвикат последствия от правен характер и да навредят на фирмата. При задържане на нарушители, инструктирайте служителите си да не проявяват жестокост. Да се прибягва само в случаите предвидени от ЗЧОД към използване на помощни средства, физическа сила и огнестрелно оръжие. При използването им да се спазва принципът за достатъчната необходимост. Да не стягат болезнено белезниците на задържаните. Да бъдат особено внимателни с бременни, малолетни лица, възрастни хора и лица в неравностойно положение. Никога да не унижават и да не подронват авторитета на гражданите, дори и да са нарушители. Изключително важно е охранителите ви да са точно инструктирани относно извършваната дейност по конкретната охранителна задача, за да не превишават правата си. Предупредете ги да не си вменяват несвойствени функции или полицейски правомощия, защото това може да доведе до санкции от страна на МВР. Основното правило спазването на териториалните права, т.е. строго да знаят на какъв периметър имат съответните охранителни правомощия и докъде се простират те. В следващите раздели на пособието подробно ще се спрем на отношението частни охранители- граждани, както и на етичния кодекс на охранителя. Трябва да се отчита и балансът между правата на лицата и рестрикциите спрямо тях при изпълняване на пропускателни режими. Правилникът за пропускателния режим е основен документ при охрана на имуществото на физически или юридически лица. Той регламентира поведението на лицата при влизане/ излизане и престой в охраняван обект при наличие на пропускателен режим. За да не се допуснат грешки, които могат да доведат до жалби или други правни последствия за СИЧОД, препоръчваме Правилник за пропускателния режим да се изготвя от кварлифицирани и знаещи сътрудници на СИЧОД, като е добре ППР да се съгласува и с юристи.

 

  1. Опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите- този принцип, залегнал в ЗЧОД е неточно формулиран, по наше мнение. Опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите е пряко задължение на СИЧОД и техните служители. Би трябвало да се изясни принципът, по който това задължение се реализира. Нека помислим кое от всички задължения на служителите на СИЧОД е най- важно. Базирайки се на видовете частна охранителна дейност, а именно:

– лична охрана на физически лица,

– охрана на имуществото на физически или юридически лица,

– сигнолно- охранителна дейност,

– самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД,

– охрана на обекти – недвижими имоти,

– охрана на мероприятия,

– охрана при транспортиране на ценни пратки или товари;

– охрана на селскостопанско имущество,

Става очевидно, че най- важната задача на охранителите е да опазват живота и здравето на физическите лица, а всичко останало е от второстепенна важност. При този прочит, третият принцип на частната охранителна дейност трябва да е:

„При осъществяване на частна охранителна дейност, от първостепенна важност е опазване на живота и здравето на физическите лица.“

 

  1. Защита на информацията и източниците за нейното придобиване- също до голяма степен неясен и неприложим в по- големия дял от частната охранителна дейност. Подобен принцип би работил и би бил неотменим в работата на МВР и ДАНС, отколкото в структурите на СИЧОД. Както е известно, СИЧОД не са оправомощени да водят криминални разследвания или да се борят с организираната престъпност по начин, който би изисквал наличието на информатори, агентурна мрежа и разузнавателни отдели. За нас не е ясно от какво е изхождал законодателят при определяне на този принцип. Мнението на АПТА е, че в настоящият зякан зя чястнятя ахрянетулня дуйнаст трябваше да бъде запазен принципът „Гарантиране на сигурност и безопасност в охраняваните обекти“, тъй като той е основополагащ при изпълняване на дейността. Гарантирането на сигурност и безопасност в охраняваните обекти е основна задача и стремежпри извършването на частна охранителна дейност. Мероприятието, което конкретно отговаря за този принцип е оценката на състоянието и степента на сигурност в обектите под охрана, която се извършва периодично. Гарантирането на сигурност и безопасност е принципът, към който охранителните компании трябва да се стремят при предлагане на охранителни услуги на клиентите, тъй като достигнатите състояние и степен на сигурност в обектите под охрана трябва да се поддържат в устойчиво състояние и да се развиват в направление към подобряването и повишаването им. Трябва да се има предвид, че дейността по закона за частната охранителна дейност не е само комерсиален бизнес в тесния смисъл на това понятие. Всеки договор за охрана задължава охранителните дружества, освен търговска, да изпълняват и дейност, присъща на участниците в сектор „сигурност“- осигуряване на безопасност и защита, както на личността, така и на имуществото на обществото; извършване на мероприятия по превенция и дейност за ликвидиране на възникналите заплахи за сигурността на клиента. Да се изпълняват именно тези отговорни задачи е призвание на заетите лица в охранителната дейност. Нещо повече, гарантирането на сигурността в охраняваните обекти е цел, към постигането на която трябва да се върви уверено, неотстъпно и развивайки се постоянно. Обучавайте и възпитавайте служителите си да мислят професионално. Сигурността и безопасността в охранявания обект е многостранна, многопластова и комплексна задача. По-долу в текста ще се спрем подробно на тези въпроси, но съветът ни е да не се забравя едно основно правило: решаването на тази задача е колективно дело- ваше и на вашите служители, защото охранителната дейност се извършва основно в екип.

Освен целесъобразността на гореописания принцип, по мнението на АПТА би трябвало законодателят да възстанови и принципът „Осъществяване на превантивна дейност въз основа на анализ на причините и условията за правонарушения в охраняваните обекти“.

Превантивната дейност има за цел, на база съпоставяне на степента на сигурност през различни етапи от охраната на съответния обект, да осветли определени процеси и модели на динамиката на състоянието на сигурността, след което на база на изследвания и анализ да изведе тенденциите и направленията за повишаване на безопасността в охранявания обект. По този начин, анализите ще определят необходимите превантивни действия и мероприятия /в тяхната конкретика/ за постигане на по- качествено и ефективно изпълнение на поставената охранителна задача. Докато преждеизброените принципи се спазват от целия колектив на оглавяваната или ръководената от вас фирма, то принципът за осъществяване на превенция касае основно управителите на частните охранителни дружества и ръководителите на охранителна дейност. Това са отговорните лица, които на база на своя опит, познания и системно изследване, систематизиране, анализ и изучаване на информационния поток, свързан с охранителната дейност на територията на обекта под охрана, а и извън неговите предели, трябва да планират, подготвят и разпишат технологичния процес зе правилна и пълноценна превенция на правонарушенията в различните варианти на охранителни задачи. Целта на превантивната дейност е намаляване на степента на рискове за нарушения, противоправни действия и като обобщение, пробиви в сигурността на охраняваните от вашата фирма обекти. Практическият ни съвет в тази посока е следният:

Направете си ежедневник, който носете винаги със себе си при изпълнение на служебните си дейности. В тази тетрадка или бележник записвайте подробно належащите за решаване задачи, отбелязвайте как са решени, водете си бележки относно протичането на всяка конкретна ситуация. Никога не изхвърляйте документация от приключени договори. Създайте си фирмено пространство, в което отделете време и систематизирайте документите в строен, подреден и достатъчно подробно описан архив. С червено отбелязвайте допуснатите от вас и служителите на охранителната компания грешки. При преглеждане на документите, тези грешки ще ви се набиват в очи и ще избегнете повторното им допускане. Описвайте проблеми и добрите им решения, както и полезни практики, споделени от ваши колеги. Ще ви потрябват рано или късно, тъй като повечето от охранителните задачи са сходни. Задължително следете всички изменения в нормативната уредба, касаещи частната охранителна дейност и особено Закона за частната охранителна дейност и нормативните актове, касаещи използването на огнестрелно оръжие и боеприпаси. По този начин периодично актуализирате действията си с текущите към момента изисквания и съответно ще намалите риска от лоши резултати при проверки от компетентните органи. Създайте си навик поне един път в месеца да седнете в офиса и да прегледате записите в ежедневника си. По този начин ще опресните случилото се до момента и по-лесно и обективно ще планирате бъдещата си дейност. Много полезен навик, носещ доказани дивиденти при извършване на дейността професионално и точно. Освен това няма да пропуснете нерешен проблем или задача, които могат да ви подведат в следващ период. Анализ на причините и условията, създаващи предпоставки за пробив в сигурността и правонарушения правете внимателно, като започнете от собствените си действия- инструктажи, подготовка и обучение на служителите, създаване на оптимален график на смените за работа, на начина на патрулиране и даване на дежурства, на качественото носене на постовата и патрулната служба, на състоянието и поддържането на материалната база и транспортните средства и стигайки до опрятния външен вид на вашите служители. Сами разбирате, че всичко това зависи изцяло от вас.

  1. Взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност- Този принцип е видоизменен от подобния в старата версия на ЗЧОД, който бе: „ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА И ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД“. Според вас кой от двата принципа е по- работещ? Очевидно, при положение че в новата редакция на ЗЧОД е отредена цяла глава- Глава пета „ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ“, освен това имайки предвид, че МВР са контролният орган, който проверява СИЧОД, мнението на АПТА е, че законодателят е било по- добре да запази стария принцип „Взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи в борбата с престъпността и опазването на обществения ред“. Взаимодействието с органите на МВР е изключително важно при изпълнението на видовете частна охранителна дейност. В настоящето пособие ще се спрем подробно на този въпрос съгласно конструкцията на изложението в следващите материали. За частните охранители и за ръководителите на охранителна дейност е от първостепенно значение да знаят каква информация, в какъв обем, с какво съдържание и в какъв срок трябва да се предоставя на органите на МВР. Освен това, ръководителите на охранителна дейност трябва точно и подробно да инструктират охраната при какви ситуации трябва да търсят съдействие от органите на МВР. В отношението си към служителите на МВР уверено трябва да се изхожда от факта, че полицейските служители и частните охранители имат много сходни задължения и цели- борба с противообществените прояви и престъпността; опазване на обществения ред. Старайте се да не занимавате органите на МВР с проблеми, които бихте могли да решите сами.

 

РАЗДЕЛ IV.

ВИДОВЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

 

В Законът за частната охранителна дейност е отреден един член, който описва действащите видове честна охранителна дейност. При обсъждане на този член трябва да се има предвид, че от видовете ЧОД зависят и видовете лицензи, тъй като за всеки отделен вид дейност се издава съответния лиценз. В новата редакция на ЗЧОД по отношение на видовете ЧОД е изготвен член 5. В този член има 5 алинеи, които определят:

  • алинея 1- изреждат се видовете ЧОД,
  • алинея 2- описват се начините за извършване на видовете ЧОД,
  • алинея 3- определя, че лицата по чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗЧОД извършват частна охранителна дейност по ал. 1 в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в глава втора,
  • алинея 4- уведомява, че условията и редът за организацията и извършването на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
  • алинея 5- определя, че с наредбата по ал. 4 се определя и примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по ал. 1, т. 2 и 3, както и техните особености.

Съгласно член 5, алинея 1 от ЗЧОД, видовете частна охранителна дейност са описани в точки и са:

т. 1. лична охрана на физически лица;

т. 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;

т. 3. сигнално-охранителна дейност;

т. 4. самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3;

т. 5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.) охрана на обекти – недвижими имоти;

т. 6. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.)

т. 7. охрана на мероприятия;

т. 8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари;

т. 9. охрана на селскостопанско имущество.

Нека кратко разгледаме всеки от видовете частна охранителна дейност.

Член 5, алинея 1, точка 1 /чл.5,ал.1,т.2/ЛИЧНА ОХРАНА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА– Личната охрана на физически лица е дейност по опазване на телесната неприкосновеност на охраняваното лице от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и се осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана.

Чл.5,ал.1,т.2- ОХРАНА НА ИМУЩЕСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА– Охраната на имуществото на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта и се осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана. Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ. ОСОБЕНОСТИ

Охраната на имуществото на физически или юридически лица включва следните примерни типове обекти:

  1. хотели и други търговски обекти с места за настаняване;
  2. банки и финансови институции – банки, офиси на банки и други помещения за обработка и/или съхранение на пари и/или ценности;
  3. лечебни заведения;
  4. институции в системата на предучилищното и училищното образование;
  5. спортни бази;
  6. складови бази;
  7. производствени предприятия;
  8. частни жилищни сгради;
  9. водностопански системи и съоръжения;
  10. други.

Особеностите на примерните типове обекти, които се отразяват в организационните документи по глава трета, са:

  1. хотелите и другите търговски обекти с места за настаняване, които са общодостъпни, с изключение на тези, за които специални закони предвиждат друго, и се делят на:

а) клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; характеризират се с възможност за настаняване на по-голям брой посетители и наличие на сграден фонд и имущество, съответни на категорията на обекта;

б) клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги; характеризират се с по-малък брой места за настаняване и ограничен сграден фонд и имущество;

  1. банките и финансовите институции, които се категоризират във:

а) обекти първа категория: клонове, офиси и изнесени работни места на банките, в които парите и ценностите в наличност са над 140 000 лв.; в тази категория са трезорните помещения на банките с дневен и денонощен режим на работа и други помещения за съхраняване на пари и ценности;

б) обекти втора категория: клонове, офиси и изнесени работни места на банките, в които парите и ценностите в наличност са от 40 000 до 140 000 лв.;

в) обекти трета категория: офиси и изнесени работни места на банките, в които парите и ценностите в наличност са до 40 000 лв.;

  1. лечебните заведения по смисъла на чл. 2 и 10 от Закона за лечебните заведения;
  2. институциите в системата на предучилищното и училищното образование са: детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена; организацията на охраната е елемент от образователната среда като съвкупност от условия, фактори и елементи, гарантиращи ефективно протичане на образователния процес и активно взаимодействие на всички заинтересовани страни за постигане на устойчивост при функционирането на системата на предучилищното и училищното образование;
  3. спортните бази:

а) спортни организации, които осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта;

б) спортни клубове – доброволни сдружения на граждани, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортносъстезателна дейност по един или по няколко вида спорт;

  1. спецификата на складовите бази се определя от вида на съхраняваното имущество;

7.производствените предприятия се обособяват съобразно произвежданата продукция, сградния фонд, прилежащи територии и персонал;

8.особеностите на частните жилищни сгради се определят от тяхното местоположение; режим на съжителство – самостоятелни, в съсобственост или в режим на етажна собственост; обитатели;

9.водностопанските системи включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите;

10.всяко друго движимо или недвижимо имущество, владяно и/или ползвано на законно основание от собственика – възложител по договор за охраната му.

Трябва да се има предвид, че при изпълнение на ЧОД по чл.5,ал.1,т.2 могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в Закона за частната охранителна дейност.

Чл.5,ал.1,т.3- СИГНАЛНО- ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ– Сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. Дейността се осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана.

Чл.5,ал.1,т.4- САМООХРАНА НА ИМУЩЕСТВО НА ЛИЦА ПО ЧЛ.2, АЛ.3 ОТ ЗЧОД– Самоохраната на имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, осъществявана от служители на лице по чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД, които отговарят на изискванията на ЗЧОД. Да проследим какво е записано в чл.2,ал.3 от ЗЧОД:

„…Чл. 2.(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:

  1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
  2. бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.“.

Чл.5,ал.1,т.5- ОХРАНА НА ОБЕКТИ- НЕДВИЖИМИ ИМОТИ– Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и по тяхното предотвратяване и пресичане. Дейността по се осъществява от търговци, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана. Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали може да включва и извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни и/или мониторен контрол.

Чл.5,ал.1,т.7- ОХРАНА НА МЕРОПРИЯТИЯ– Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер. Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим. Дейността се осъществява от търговци, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана.

Чл.5,ал.1,т.8 – ОХРАНА ПРИ ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ЦЕННИ ПРАТКИ ИЛИ ТОВАРИ– Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари е дейност по защита, предотвратяване и пресичане на противоправни посегателства върху пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството или други ценности при тяхното транспортиране. Дейността се осъществява от търговци, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана. При транспортирането се използва въоръжена с огнестрелно оръжие охрана, специално оборудван транспорт, средства за връзка и други технически и помощни средства за охрана.

Чл.5,ал.1,т.9- ОХРАНА НА СЕЛСКОСТОПАНСКО ИМУЩЕСТВО – Охраната на селскостопанско имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта. Дейността се осъществява от търговци, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана. Дейността се осъществява само с невъоръжена охрана.