January 24, 2023
Настоящият материал, изготвен от Центъра за изследвания и обучение в сигурността /ЦИОС/ към Алианс за противодействие на тероризма- „Архангел“ (ЦИОС АПТА) е предназначен за да представи нашето становище по повод неустановения статус на доброволците на АПТА в сектора на трудовите правоотношения. Това се налага заради все още неприетия Закон за доброволчеството на територията на нашата страна.
В какво се състои проблема? На база извършени проверки от Инспекция по труда на наши доброволци, действащи на терен по силата на договори за антитерористична защита, осигурявана от Агенция „Борба с тероризма“ към АПТА се изясни, че начинът, по който тези доброволни сътрудници упражняват антитерористична протекция на терен, по- скоро липсата на начисляване на осигуровки при тази им дейност е проблем за държавата.
Законът за юридическите лица с нестопанска цел, в чл. 3 определя, че:
(1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.“
В Глава втора „ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ“, в Раздел I
„Сдружения“, в „Членски права и задължения“, в чл. 21 е записано, че:
„(1) Членуването в сдружението е доброволно.
(2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава.
(3) Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава.
(4) За задълженията на сдружението членът отговаря до размера на предвидените в устава имуществени вноски. Членът не отговаря лично за задълженията на сдружението.“.
Кои са „осигурени лица“, съгласно Кодекса за социално осигуряване?
Осигурени лица
Чл. 4. (1) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст с РКС № 5 от 2000 г. – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
От цитираните текстове на Кодекса за социално осигуряване ясно се вижда, че не е предвиден член, който да описва категорично дали доброволците са осигурени лица. Косвено, обаче в (3), т.5 и 6. Като осигурени лица са вписани лицата, които полагат труд без трудово правоотношение. Нека да изясним какъв е статусът на доброволците, от гледна точка на лица, които полагат труд без трудово правоотношение.
В Глава първа „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ на Кодекса на труда, в „Предмет и цел“, е записано:
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
В Глава дванадесета „ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ“, в Раздел I „Общи разпоредби“, „Възмездност на труда“, в чл. 242. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Следователно доброволният труд, който е изрично определен като безвъзмезден, не се явява трудово правоотношение, а доброволният труд, по който се изплащат суми на доброволците, се явява възмезден и е трудово правоотношение. След като уточнихме тези разлики, нека разгледаме само случаите, в които доброволният труд се явява безвъзмезден /в голямата част от дейността на АПТА/. Отсъствието на трудово правоотношение ни препраща към кодекса на труда и по- конкретно към чл.4, ал.3, т.5 и 6, в които са описани като осигурени лица тези, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, както и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Каква е ситуацията с доброволците на АПТА, които действат на терен? За дейността си нашите оперативни сътрудници не получават заплати, работят безвъзмездно, съгласно подписани договори за доброволен труд. Организацията единствено и само поема техните разходи /пътни, храна и консумативи/, както и им предоставя униформи, идентификационни баджове, помощни средства и т.н., необходими за пряката им присъща дейност. Във всички случаи тези суми, които се изплащат на нашите доброволци, работещи на терен са неколкократно по- ниски от минималната работна заплата, което е ясно доказателство, че доброволните оперативни сътрудници на АПТА, действащи на терен не се явяват осигурени лица.
Нека отговорим и на още един важен въпрос: що е доброволец и явяват ли се нашите оперативни сътрудници доброволци? Понятието “доброволец” най-общо определя дееспособни физически лица (с над 18 годишна възраст), които по свое собствено желание, без давление и чрез свободно изразен избор, в договор за доброволен труд, предоставят личното си време за изпълнение на доброволческа дейност, като декларират, че не очакват възнаграждение за тази си дейност. На база различните определения и тълкувания, гравитиращи в пространството поради липса на закон за доброволчеството, нашите екипи изведоха най- повторяемите и възприемани принципи, формиращи основата за допустимо определение на “доброволческа дейност”:
– разходи за транспорт,
– разходи за изхранване,
– предоставяне на работно облекло,
– предоставяне на безплатно обучение и повишаване на квалификацията.
4.1. изготвяне на антитерористични досиета на обекти, съгласно изискванията на Закона за противодействие на тероризма и „Наредба № 8121з-1225 от 27 септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол“, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, обн. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2019г.;
4.2. безвъзмездна работа на терен- осъществяване на антитерористична протекция чрез стационарни екипи и екипи за бързо реагиране.
Основен елемент характеризиращ доброволческата дейност при предоставянето и непосредственото прилагане на работна сила е нейната безвъзмездност. В нашата страна, към настоящия момент не е изготвена и внедрена нормативна уредба, която да регулира доброволното и безвъзмездно предоставяне на труд. В българското законодателство не съществуват определения за “безвъзмезден труд”, както и липсват съответна регламентация на доброволния труд в данъчните, застрахователните и осигурителните правила.
В АПТА сме изготвили методика, по която нашите оперативни сътрудници полагат безвъзмезден доброволен труд по обезпечаване на антитерористични протекции над системи, в които АБТ/ АПТА действа по договори за антитерористична защита. Съгласно тези правила, методики, инструкции, инструктажи, планове и т.н., дейността на хората ни е достатъчно пълно и адекватно рамкирана и обезпечава високи нива на безопасен труд. На всеки от обектите под антитерористична защита са разположени комплекти от тези документи, на операторите ни са предоставени униформено облекло, служебни идентификационни баджове, помощни средства, както и друго, необходимо за спецификата на дейността оборудване.
Операторите полагат доброволен труд след подписване на договори за доброволен труд, по определен график, в който се записват свободните от други дейности сътрудници. За да се попълнят необходимите часове, съгласно конкретиката на всяка антитерористична протекция, се налага АПТА да разполага с достатъчен брой доброволци, които да осъществяват дейността си, без това да нарушава други техни приоритетни за тях задачи. При изготвяне на графиците, командирите и преките началници на екипите провеждат разговори и уточняват кои сътрудници са свободни и желаят да положат безвъзмезден доброволен труд в предстоящия месец.
Това са накратко особеностите при работата на Алианс за противодействие на тероризма- „Архангел“ /АПТА/ по договори за антитерористична защита, що се касае статуса на нашите доброволци.
Председател на УС на АПТА
К-н Г. Алексиев