ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОХРАНАТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА- част 3

НАЧАЛНИ ПОНЯТИЯ В ОХРАНАТА НА ИМУЩЕСТВО НА ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

 

В общоприетата лексика на СИЧОД, подкрепена и в ЗЧОД циркулират понятия, които не са докрай изяснени, а някои от тях и неточни. С цел уточняване и въвеждане на единни стандарти в базата понятия и определения, АПТА извървя дълъг път, както в теоретичен план, така и в дейност на терен при консултантската си дейност на различни охранявани системи, както и при поемане под охрана на системи от различни категории /с различна сигурностна маса/.

1. Охранителна протекция- това е първото понятие, което искаме да изясним. Използва се от СИЧОД като синоним на думата „охрана“, без да се разбира, че това е сложно понятие, съставено от основните функции на дейността на частните охранители: охрана и отбрана на ОХРС. В този прочит, охранителната протекция е комплекс от всички дейности на СИЧОД по обезпечаване на пълноценна охрана и отбрана на ОХРС, т.е. охранителната протекция е сума от изградената система за сигурност, от организираната охранителна схема и от другите дейности на СИЧОД по обезпечаване на нейната пълнота и адекватност.
2. Защитеност на ОХРС- за да изясним това понятие, трябва да обърнем внимание на разликата в понятията „сигурност“ и „безопасност“. В някои документи СИЧОД не отразяват разликата в тези категории, а това води до размиване на отговорностите и границите на охранителните дейности/ охранителната протекция. Сигурността обхваща комплекс от дейности по превенция/ противодействие/ пресичане и минимизиране на последствията от негативни въздействия над системата, като охраняван обект. Безопасността на ОХРС касае статуса на лицата в ОХРС- обезпечаване на премахване или минимизиране на опасностите над тях. Защитеността на ОХРС е сбор от тези две категории, т.е. защитеността е главната категория за обща оценка на състоянието на система под охрана. Произходът на категорията „защитеност“ е от съществителното „щит“, т.е. пази всичко зад себе си, в нашият случай, цялата система.
3. Охраняван периметър- в общото разбиране на охранителна протекция, обикновено нейните граници се сливат с физическия периметър на обект под охрана. След новата концепция за защитеността на система, разработена от АПТА, понятието „периметър“ се трансформира в „пространствени граници на ОХРС“. Защо се налага тази промяна? В новия прочит на защитеност на система, границите на охранителната протекция са триизмерни, освен това се придвижват във времето заедно със сигурностния поток. Имайки предвид, че СгПт обхваща цялото пространство на системата /космическо, въздушно, наземно, подземно, надводно, подводно, информационно, комуникационно и виртуално, както и отношенията между лицата в системата, то става ясно, че понятието „периметър“ не е адекватно на новите пространствени граници, тъй като отразява двуизмерни отношения.
4. Територия под охрана- понятието „територия под охрана“ също претърпява трансформация. На база новите измерения на охранителната протекция и СгПт в ОХРС, бе изяснено, че освен в пространството, те се придвижват и във времето, като са различни във всеки един момент. По тази причина се наложи използването на термина „сигурностна реалност на системата“ /СгРС/, който отчита охранителната протекция над ОХРС в пространството и времето. При разглеждане на процесите в система се прилага терминът „пространство на системата“.
5. Дежурна стая- понятието „дежурна стая“ е применимо за охранителни протекции с ниски възможности. При по- висок клас охранителни протекции, в които охранителните схеми са по- обемни и охраната е въоръжена, се връща старото армейско понятие „караулно помещение“. По своят характер караулното помещение съдържа всички или няколко от следните помещения:

• дежурна стая,
• оръжейна,
• мониторинг- център,
• център за приемане на сигнали от СОТ,
• стая за отдих на наряда,
• стая за задържани лица,
• столова и др.

6. „Охранители на смяна“ или „дежурни охранители“- тези две понятия се заменят с категорията „наряд“. В този смисъл, състава на дежурните служители на СИЧОД на смяна се наричат „наряд“. Отговорникът на смяна се нарича „старши на наряда“. Отговорникът за охраната на ОХРС се нарича „старши на охраната“ или „ръководител на охраната“. Нарядът включва в себе си всички служители на СИЧОД, които са на смяна:

• постове за охрана- наричат се „постове“,
• постове за видеонаблюдение/ мониторинг- наричат се „видеоконтрол/ мониторен контрол“,
• мобилни охранителни патрули- наричат се „патрул“,
• подвижни охранителни групи- наричат се „щурмови групи“.

7. Член на наряда, който е на служба на пост за охрана се нарича „постови“.
8. Член на наряда, който е мобилен охранителен патрул се нарича „патрулен“.
9. Член на наряда, който е в пост за наблюдение/ мониторинг се нарича „оператор“.
10. Член на наряда, който е в група за реагиране се нарича „щурмови“.
11. Приемането на смяната преди поемане на дежурство се нарича „развод на наряда“. При развода на наряда се проверява готовността на всеки караулен за поемане на охраната на системата.
12. Понятието „приемо- предаване на смяната“ се запазва. Въвежда се и понятието „смяна на наряда“.
13. Понятието „периметърна охрана“ се отменя и се въвежда понятието „защитно поле на системата“ или „защитно поле“.
14. Понятието „обект под охрана“ се заменя от охранявана система /ОХРС/.