February 16, 2021
Раздел 3. ОХРАНЯВАНА СИСТЕМА
Преди да започнем анализите по този раздел, трябва да уточним някои основни понятия в контекста на тълкуването им в настоящия материал. Това са понятията „обект“, „охранителна протекция“, „система за сигурност“, „защитеност на обекта“, „безопасност“ и „сигурност“. Всеки от вас неведнъж е срещал тези понятия в литературата и в практиката на прилагане на частна охранителна дейност. Към момента, АПТА счита, че те трябва да се изяснят допълнително в интерес на настоящия материал.
Обект
Законодателят определя това понятие като физическо понятие, представляващо конкретни сгради, движимо и недвижимо имущество и хората в обекта. Вниквайки в същността на това разбиране става очевидно, че то е доста „двуизмерно и плоско“, т.е. например сгради с/без огради и оградни съоръжения, площадки и др. Разбираме, че по причини улесняване на възприемането на служебните задачи на СИЧОД при организиране на охраната на обектите такова схематично представяне на двуизмерни образи, несвързани тясно с времевите променливи са приложими и удобни, но концепцията на АПТА по тези въпроси е различна. Ние възприемаме обекта под охрана като отделна система, намираща се в своя реалност в пространството и времето, реалност със свои пространствени измерения и неразривна привързаност към времевия вектор. Това възприятие е само от гледна точка на изясняване на дълбочината на защитеността, действаща в тази реалност, като се отчитат нейната свързаност с множество външни сигурностни фактори и сили, които й влияят. По тази логика, охранителната протекция на СИЧОД по договор за охрана трябва да се възприема като сигурностно въздействие с положителен знак над определена затворена реалност, изложена на различни негативни въздействия /вътрешни и външни/, като действия и мерки за обезпечаване на защитеността на тази реалност, на тази система от съществуващи същности в нея, както физически, така и нефизически. Това сигурностно въздействие представлява пространство, което е интегрирано във всяка моментна реалност от съществуване на системата /моментно сигурностно пространство/. В тази връзка, охраняваната система съществува в моментна реалност, която се движи и променя във времето, ведно с интегрираната приложена охранителна протекция над нея, която представлява моментното сигурностно пространство.
Кои са същностите, съществуващи в охраняваната реалност:
Още едно положение, което трябва да се отчита при определянето на границите на охранителната протекция е зоната й на действие. Да не се забравя, че реалността на обекта може да обхваща част и или общо:
Комплексът от всички тези същности и зоните на тяхното проявление представлява системата на обекта, която трябва да се отчита в пълен обем при организиране и прилагане на охранителната протекция. С цел описване на тази система по- долу в текста, АПТА приема термина „охранявана система“ /ОХРС/.
Правейки виртуален разрез на ОХРС, ясно се проследяват различни пластове на риск за системата, съответно изискващи различна степен на защита. Пластовете, които се очертават са:
При проведените анализи се изяснява, че, че най- рискови за защитеността на системата са най- външният Граничното пространство/ и най- вътрешният й пласт Ядрата на системата/. Тези най- рискови пластове ще наречем:
*по- долу в текста ще използваме два термина за протектираната реалност: „система“ и „охранявана система“. „Обект“ и „подобект“ ще се използват за отразяване на ядрата на система.
В контекста на разглежданият материал, трябва да определим три времеви измерения, в които СИЧОД разглежда системите, които ще поеме под охрана. Първият времеви жалон е моментът до подписване на договора за охрана, вторият- след подписване на договора за охрана и до фактическото поемане на системата под охрана и третият- в момента на фактическо поемане на системата под охрана. Какво реално се извършва след фактическото поемане на система под охрана не е предмет на този материал.
Първи жалон- до подписване на договора за охрана:
При разглеждане на този първи етап от действията на СИЧОД, системата е в „заварено“ положение, т.е. в нея вече са изградени определени защитни характеристики, приложена е и действа/ или не е приложена и не действа охранителна протекция, т.е. в нейното пространство и в текущата реалност системата притежава определена степен на защитеност. Имайки предвид, че договорът за охрана още не е подписан, възниква въпросът относно достъпа на СИЧОД до системата, за да я обследва. Тук законодателят не предвижда нормативно установени отношения между приемащия и предаващия СИЧОД, които да дадат достъп на приемащия до пространството на системата. Единственото приемливо решение на този проблем е адекватното поведение на възложителя по договора за охрана, който трябва да разреши достъп на приемащия СИЧОД до системата, като последният бъде постоянно придружаван от представител на предаващия СИЧОД и от оправомощен служител на системата или само от едно от двете служебни лица.
Действията на приемащия СИЧОД на първи жалон са насочени към провеждане на пълноценно и подробно охранително обследване или обследване на защитеността на системата, което цели да опише всички необходими данни, касаещи защитеността на системата /нейните защитни характеристики и приложената охранителна протекция/. Данните се анализират, групират и подготвят за обработка. На база на тях се преценява и извежда примерната степен на „заварена“ защитеност на системата. Този резултат се обсъжда с представляващия системата, за да се достигне договореност относно исканата от него степен на защитеността й, която ще бъде указана в новия договор за охрана. Защо се налага въвеждане на този първи етап? За колегите, които практикуват частна охранителна дейност е ясно, че след подписване на договора за охрана, неговите клаузи стават задължителни за изпълнение от СИЧОД. Ако при подписване на договора СИЧОД „играе на сляпо“, то може да се окаже, че „заварената“ защитеност на системата е много по- ниска от исканата от представляващия системата в новия договор. При непознаване на реалното положение на защитеността на системата от приемащия СИЧОД, той няма да може правилно да прецени какъв протекционен ресурс ще трябва да вложи за достигане на новата степен на защитеност, съответно може да подпише договор за охрана с неприемливи за него условия с всички последствия, вкл. невъзможност за неговото изпълнение. След началното ОХРОБС/ ОБСЗС, приемащият СИЧОД има всички необходими данни за определяне на „заварената“ степен на защитеност на системата. С този резултат той може мотивирано и с доказателства да води преговори за условията в договора за охрана, като защити своите условия. Преди подписване на договора за охрана приемащият СИЧОД трябва да проектира охранителната протекция, която ще изгради в системата, както и да изчисли необходимият му протекционен ресурс за това. Достигнатите финансови параметри, състава на наряда и организацията на охранителната схема се отчитат в договора за охрана.
Системата, която той отразява в този момент ще наречем „заварена система“, а състоянието на нейната защитеност- „заварена степен на защитеност“.
Втори жалон- след подписване на договора за охрана и преди фактическото поемане на системата под охрана:
След подписване на договора за охрана, съобразен с възможностите и условията и на двете страни, приемащият СИЧОД се конституира като „изпълнител“ и като такъв има правно основание и възможност да се намира пълноценно и без придружители в цялото пространство на системата. През този период той трябва да извърши подробен преглед и ревизия на проведеното на първи жалон охранително обследване или обследване на защитеността на системата и да внесе корекции в данните, ако има промени в тях. При коригиране на данните могат да се получат влошени резултати, т.е. да се окаже, че защитеността на системата е спаднала по величина. Трябва да се има предвид, че при това положение най- вероятно възложителят няма да допусне коригиране на договора за охрана. Какво означава това? Очевидно е, че за минимизиране на подобна опасност СИЧОД трябва да проведе началното ОХРОБС/ ОБСЗС във възможно най- кратък срок преди подписване на договора за охрана и фактическото поемане на системата под охрана. На база окончателно получените данни се извършва начално оценяване на състоянието и степента на сигурност /НОССС/ на системата и се изчислява нейната защитеност.
Трети жалон- фактическо поемане на системата под охрана:
Фактическото поемане на системата под охрана я трансформира в „охранявана система“ /ОХРС/. При фактическото поемане под охрана приемащият СИЧОД напълно поема отговорността за защитата на системата. От този момент се задейства изградената и приложена от него охранителна протекция и тя обхваща системата, за да я защити от негативни въздействия. Целта на охранителната протекция е да достигне и трайно да удържа записаната в договора за охрана степен на защитеност на ОХРС.
Охранителна протекция над система под охрана
Под понятието трябва да се разбират всички дейности, свързани с осъществяване на реалната охраната на ОХРС. Това са:
Безопасност в пространството на системата
Безопасността в пространството на ОХРС се отнася до състоянието на лицата в нея. Това понятие характеризира степента на опазване на здравето, живота, свободите и личното достойнство на всички лица на територията на ОХРС, както и обезпечаването на нормалното и безопасно протичане на процесите, свързани с нейната дейност. Обхваща и подконтролните на СИЧОД обществени отношения.
Сигурност в пространството на системата
Сигурността е общо понятие, характеризиращо достигането на отсъствие или достатъчно успешното противодействие на всички негативни въздействия в пространството на ОХРС, както и обезпечаване на договорената степен на спокойствие, неприкосновеност и опазване на ядрата в нея.
Защитеност
Защитеността на системата показва достигнатите нива на нейното опазване от негативни въздействия, обезпечаването на законност, мир, спокойствие и нормална среда за дейност в нейното пространство, вследствие на приложената охранителна протекция. В защитеността влизат сигурността и безопасността.
След като изяснихме необходимите ни понятия, се налага да решим и една сложна задача, изискваща „разчупване“ на стереотипното мислене и разбиране на понятието „обект под охрана“. Какво е общоприетото понятие за обект под охрана?
Законът за частната охранителна дейност е записал конкретно определение за „обект под охрана“, което се намира в т.2 на първи параграф в раздел „Допълнителни разпоредби“:
„Допълнителни разпоредби
Приложено към контекста на настоящия материал, ЗЧОД определя понятието „обект под охрана“ по чл.5, ал.1, т.2 при охрана или самоохрана като движимо или недвижимо имущество! Само толкова.
Както по- горе уточнихме, в разбиранията на АПТА, под „обект под охрана“ по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД трябва да се подразбира нещо много по- сложно като състав, структура, граници и съдържание. Вниквайки в същността на понятието „охранителна протекция“, става ясно, че то обхваща една реалност с пространствени граници. Нещо повече- тази реалност се движи постоянно през времето на действие на договора за охрана. Разглеждайки „стоп кадър“ на тази движеща се реалност се проследяват обособени граници, полоси, пластове, ядра и други сложни съставляващи. Тоест, понятието „обект“ по никакъв начин не може да обхване този комплекс от материални и нематериални същности в реалността. Също така става очевидно несъстоятелността на твърдението, че охраната на обект /по ЗЧОД/ може да се прилага само към движимото или недвижимото имущество, намиращо се на неговата територия. Анализирайки разглежданата реалност, намираща се под охранителна протекция дори когато тя е на „стоп кадър“ се разбира, че реалността на системата съдържа в себе си множество различни елементи, някои от които са:
Освен това, както и по- горе писахме, охранителната протекция над разглежданата реалност решава ред задачи, обезпечаващи изискваната степен на защитеност на охранявана система и касаещи защитеността на:
Ще се обосновем. Разглеждаме стандартна ситуация. Приемаме тривиален пример за обект под охрана от СИЧОД- училище. Съгласно изискванията на действащите механизми на ЗЧОД и Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, в Глава трета „ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“ на наредбата, в Раздел II „Охрана на имуществото на физически или юридически лица“, е записано:
„Чл. 11. (1) Охраната на имуществото на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта и се осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана.
(2) Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол…“.
Описаните в чл.11,ал.1 елементи на охранителната дейност, извършвана на територията на обекта под охрана включват:
Както е видно, законодателят определя две направления на защита на обекта под охрана:
Оценявайки така залегналите в наредбата подзащитни обекти от гледна точка на тривиалното разбиране за ЧОД, фокусирането върху тях може на пръв поглед да е изчерпателно. Така ли е всъщност?
За да изясним този въпрос, нека да насочим вниманието си към „сцената“, на която се разгръща охранителната дейност по договор за охрана, а именно- обектът под охрана. Възприемайки обекта под охрана по общоприетия начин /схематично и в една плоскост/, наистина конкретният обект под охрана /сграда, имущество, хора в сградата и т.н./ е завършен в разбиранията на ЧОД и охраната се свежда до защитата на имуществото и до обезпечаване на безопасността на лицата в него. Анализаторите и изследователите на АПТА възприемат обектите под охрана по доста по- различен начин. За нас, както вече описахме обектът под охрана представлява физическо и виртуално, сложно, съставено и намиращо се в постоянно вътрешно движение пространство, обвито по външните си граници от защитно поле и постоянно движещо се в една посока във времето /напред/. Това защитено пространство се намира под различни по посока, абсолютна стойност и времетраене въздействия. Въздействията могат да са вътрешни и външни, позитивни и негативни. Когато се разглежда системата от гледна точка на сигурността трябва да се разбира следното:
Отчитайки проявите на въздействията, трябва да се има предвид, че те могат да бъдат единични /прости/, организирани /сложни/ и комбинирани.
Пространството „система под охрана“ е сложен комплекс, съставен от различни компоненти, които ще разгледаме по- нататък в материала. Сега нека се опитаме да дадем по- обхватно и приложимо към новото тълкуване определение на понятието „обект под охрана“. В определението трябва да опишем характера и обхвата на пространството, което ще се подразбира по- нататък в теоретичната част и ще се развива, като база за действие от СИЧОД. В тази връзка, понятието за обект под охрана най- общо може да изглежда:
Охранявана система представлява определена от договора за охрана движеща се през времето реалност с конкретни материални и неконкретни нематериални измерения, притежаваща определена степен на защитеност, осигурявана от самата система и от изпълнителя по договора за охрана- субект, извършващ частна охранителна дейност по Закона за частната охранителна дейност.
Следвайки това определение, понятието „обект под охрана“ трябва да се замени с понятието „охранявана система“, което описва възприемането на защитавана реалност като сложен комплекс от всички съставляващи компоненти, от които зависи степента й на защитеност в пространството и през времето на договора за охрана. Видно е, че гореописаната охранявана система представлява жива и постоянно променяща се система от много преплетени физически и нефизически величини, дори от възприети от хората категории и субективни усещания. Основният въпрос, който възниква е: Как да се систематизира и управлява защитеността на толкова сложна и многостранна структура в пространството и през времето на действие на договора за охрана?
Очевидният отговор на този въпрос е, че е необходима нова трактовка на много от понятията в сигурността /ЧОД/, както и въвеждане на нови такива, които да отразяват дълбочината и динамиката не само на физическите обекти, но и на нефизическите такива, вкл. човешките възприятия. От друга страна, въвеждането на прекалено сложна система, включваща в себе си и нефизични величини, би затруднило привързването й към реалната охранителна дейност и рязка промяна в прилаганите охранителни протекции.
Става ясно, че е необходимо изработването на максимално пригодна за възприемане и работа теоретична база за изпълняване на частната охранителна дейност /ЧОД/, която да кореспондира с прилаганото законодателство и да не изисква прекалено голям ресурс от СИЧОД, който те не могат да осигурят или ще е неефективно да осигурят.
Как да проектираме този нестандартен поглед и възприемане на обекта под охрана като охранявана система, на плоскостта на общоприетото разбиране за неговата характеристика? По наше мнение, причината за опростеното възприемане на обекта под охрана е в това, че той се разглежда като относително плосък обект, намиращ се в равнинна координатна система. Освен това рядко се отчитат и промените, настъпващи във времето. Времето за отчитане на тези промени е разписано в Закона за частната охранителна дейност, където е разпоредено задължително оценяване на състоянието и степента на сигурност на обекта под охрана, което е:
Очевидно е, че извършване на пълен планиран мониторинг на сигурността на обекта веднъж годишно е крайно недостатъчно. Освен това в нормативната база по частна охранителна дейност не е определена действаща методика да извършване на такава оценка, т.е. по какви критерии се оценява, кои параметри и променливи се оценяват и т.н. Според АПТА, основният критерий, по който трябва да се водят протекционните дейности над охраняваната система е нейната защитеност. Именно защитеността на една охранявана система показва нивото на ефективност на нейните защитни характеристики и адекватността на приложената над нея охранителна протекция.
„Двуизмерното разбиране“ и възприемането на обекта под охрана като определено едва ли не равнинно пространство не е достатъчно за новия подход, който АПТА предприе в своите изследвания, а именно възприемане на обект под охрана като триизмерно пространство, разположено в пространствено- времева координатна система и движещо се по абсцисата на времето. Основното положение на това тълкование е, че разглежданата под този ракурс система /обектът под охрана по ЗЧОД/ постоянно се променя през времето, извършвайки поредица от промени в реалността си, подобно на кадри от кинолента. Всъщност, промените представляват вътрешни движения на защитеността на системата през времето, без тя да се премества в пространството. По тази причина, при изучаването на защитните механизми на система под охрана, се налага да се извършват „разрези на защитеността“ през определени промеждутъци от време, като добитите при тази дейност данни да се сравняват. По аналогията с прожектиране на филм, при изследване на системата, кинолентата трябва да се спре на кадър, който СИЧОД иска да анализира, кадърът да се обследва, да се оцени състоянието и степента му на сигурност на база съставляващите на защитеността, за които ще пишем в следващите раздели.
Отново трябва да напомним, че всички изследвания в настоящия материал се извършват от гледна точка на приложимостта им при извършване на частна охранителна дейност по чл.5,ал.1, т.2. от Закона за частната охранителна дейност и са насочени към теоретичните положения, свързани със защитеността на система, която ще бъде поета под охрана от СИЧОД. В тази връзка, следва да обърнем погледа си и към някои положения, свързани със защитеността на системите. Както вече изяснихме, защитеност на система означава пълният обем от приложени действия, дейности, мерки и др. по прилагане на определена охранителна протекция над нея, с отчет на защитните й характеристики. Т.е. защитеността на системата отразява всичко, свързано със сумата от нейната сигурност и безопасност. Очевидно е, че защитеността на система е сума от защитеността на нейните компоненти/ зони/ пластове/ пространства. В по- горните абзаци изяснихме, че системата състои най- общо от:
Следователно, защитеността на системата се формира от сумата и взаимодействието на процесите, характеристиките, действията и мерките, обезпечаващи защитеността на всеки от тези пластове, т.е.:
ЗАЩИТЕНОСТТА НА СИСТЕМАТА = ЗАЩИТЕНОСТТА НА ГРАНИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО + ЗАЩИТЕНОСТТА НА ВЪТРЕШНОТО ПРОСТРАНСТВО + ЗАЩИТЕНОСТТА НА ЯДРАТА.
Разглеждайки този израз, могат да се направят следните изводи:
И сега е моментът за най- важното уточнение в този раздел- как да приведем под общ знаменател охраната, отбраната, сигурността, безопасността в системата, отчитайки всички променливи и постоянни величини, влияещи на защитеността му. Очевидно е, че реалността на системата предполага някакво състояние на защитеност в нея, което е приложимо само за тази реалност, в този момент от координатната система. Тоест, при задвижване на системата по абсцисата на пространствено- времевата координатна система, реалността се променя /като кадри от кинолента/, като навлиза в нови времеви измерения, които от своя страна оказват нови въздействия върху нея и съответно променят и състоянието й на защитеност. Трябва да се отвори скоба и да се каже, че преките негативни въздействия над системата могат да й нанесат моментални щети, ако тя е незащитена, т.е. системата няма защитни характеристики и не е под охранителна протекция. В материалът, който разглеждаме, това положение на нещата е неприемливо, т.е. в нашите изследвания системата е защитена /притежава определени защитни характеристики/ и предстои да бъде поета под охрана от СИЧОД. При този прочит, системата вече е „бронирана“ и притежава определена степен на защитеност. Предметът на теоретичните аспекти в настоящото издание е именно да определи структурата, характерът и защитните способности на „бронировката“ на системата. За да се определи тя, е необходимо защитата на системата да се възприема като неделимо интегрирана в нея, т.е. като определено пространство, вписано в пространството на системата. Това „вписано/ интегрирано“ пространство в системата притежава само сигурностна насоченост, т.е. има само защитни функции над конкретната система, в която е внедрено. За по- голяма яснота, това интегрирано пространство ще наречем „сигурностно пространство“ /СгПр/.
