February 18, 2021
Раздел 4. СИГУРНОСТНО ПРОСТРАНСТВО
В частната охранителна дейност съществуват различни етапи, всеки от които има свои особености. Имайки предвид тематичната насоченост на разглеждания материал, ще насочим вниманието си на етапа, през който СИЧОД достига договореност за поемане на система под охрана, подписва договор за охрана и ще спрем малко преди момента на фактическото й поемане под охрана.
При анализиране на гореописания етап от серия от действия по поемане на система под охрана, но преди това фактически да се случи, при обследванията и оценките на нейната „заварена“ защитеност, тя трябва да се разглежда като част от околната реалност на сигурност /среда на сигурност в държавата, региона, областта, общината, населеното място, в района и в самата нея/, неразривно свързана с процесите, които протичат в тази среда за сигурност и съответно под влияние на някои общи движения, вибрации и напрежения, причинени от промени в касаещата я среда за сигурност в района, като не се пропускат влиянията на общата среда за сигурност и вероятните й промени. Какво означава това? Изхождайки от принципа за възходящо влияние и разпространяване на сигурностните вълни в среда за сигурност, всяка проява, която е насочена към конкретна система, влияе и на следващите степени на средата за сигурност във възходящ ред.
Анализирайки състоянието на защитеност в „заварена“ среда за сигурност на система, която СИЧОД ще поема под охрана и отбрана, неговите специалисти трябва внимателно да я обследват, да извлекат, групират и запишат установените данни, като след това ги оценят и изведат състоянието и степента на сигурност на системата в началното й за приемащия СИЧОД състояние.
Нека си представим сигурността в пространството на „заварената“ реалност на изследваната система като флуид, който я е обхванал и е напълно интегриран с нея. Този флуид е в постоянно движение, подложен е на различни вътрешни и външни влияния, част от които се стремят да проникнат през неговата защита и да нанесат щети на системата- негативни въздействия /противоправни и противозаконни прояви/. Задачата на СИЧОД е да установи до каква степен този „флуид“ обезпечава необходимата степен на защитеност на системата преди СИЧОД да се ангажира с изпълнение на договор за охрана. Това е така, защото в договора трябва да се впишат условия, които отразяват търсената степен на защитеност на системата от нейното ръководство. Как СИЧОД да определи „заварената“ степен на защитеност на системата и съответно да изчисли необходимия му протекционен ресурс за достигане на желаната от ръководството й степен? При подписване на договора за охрана, страните трябва да определят:
Следвайки логиката на описвания етап, става ясно, че действията на СИЧОД трябва да са:
СРЕЩА С ПРЕДСТАВЛЯВАЩ СИСТЕМАТА /ПРЕГОВОРИ/– ПОЛУЧАВАНЕ ОТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ НА ДАННИ ЗА ИСКАНАТА ОТ НЕГО СТЕПЕН НА ЗАЩИТЕНОСТ НА СИСТЕМАТА—ПРОВЕЖДАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНО ОБСЛЕДВАНЕ И НАЧАЛНО ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗАЩИТЕНОСТТА НА СИСТЕМАТА ПРЕДИ ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ОХРАНА—ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕОБХОДИМИЯ СИГУРНОСТЕН РЕСУРС ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИКАТА В СТЕПЕНИТЕ НА ЗАЩИТЕНОСТ ПРИ „ЗАВАРЕНО“ ПОЛОЖЕНИЕ И ДО ФАКТИЧЕСКО ПОЕМАНЕ НА СИСТЕМАТА ПОД ОХРАНА—СЪГЛАСУВАНЕ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ОХРАНА—ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ОХРАНА—ФАКТИЧЕСКО ПОЕМАНЕ НА СИСТЕМАТА ПОД ОХРАНА.
От логическата верига става ясно, че от изключителна важност за СИЧОД е правилно да оцени степента на защитеност на системата в „заварено“ положение.
Нека да започнем фактическото разглеждане на материята по този раздел, а именно да насочим вниманието ви към характера на „заварената“ степен на защитеност на системата.
Както вече изяснихме, степента на защитеност на системата е категория, която обхваща напълно сигурността и безопасността в системата. Защитеността на системата представлява тази нейна „сигурностна опаковка“, която е неразривно свързана с нея и я предпазва от негативни въздействия. Защитеността има материални и нематериални измерения. Тя се движи заедно със системата през времето, като заедно преминават през различните реалности. Във всеки момент реалностите са различни, тяхното движение е само напред във времето. За да се избегнат неточностите при оценяване на защитеността на системата, породени от това постоянно движение и от циркулиращите във всеки момент различни по интензитет, насоченост, продължителност и характер негативни въздействия, се налага приемащият СИЧОД да „спре времето“ и да „застопори“ системата в някакъв момент. Нека си представим отново пространствено- времевата координатна система. Този момент на „застопоряване“ на системата е точка „нула“ на координатната система. В момент „нула“ СИЧОД прави разрез на системата, ведно с изградената защита над нея. При разреза се определя, че защитата на системата, която е интегрирана в нея има свои характеристики, измерения, граници и състав. Тази защитна субстанция ще наречем сигурностно пространство /СгПр/. Сигурностното пространство представлява характеристиките, виртуалното и материалното проявление на сигурността и безопасността в системата при нейния разрез в точка „нула“. Съответно на „застопореното“ състояние на системата, СгПр също е „замръзнало“ с цел изследването му. Сигурностното пространство не е хомогенно. То също е съставено от различни пластове. Образно представено, системата, която разглеждаме и оценяваме преди СИЧОД да я поеме под охрана, може да бъде изобразена като ябълка, разположена в начална точка на пространствено- времевата координатна система, отразяваща фиксираното „заварено“ състоянието на защитеност на системата, за което писахме по- горе. Състоянието на СгПр при разреза, което е осигурявало определена степен на защитеност на системата, е именно търсеното „заварено състояние“, което ще се изследва и оценява от приемащия СИЧОД. След оценяването на „заварената“ степен на защитеност на системата, тя се отразява в протокол и се представя на представляващия системата, за да се уточни съществуващите измерения на защитеност на системата, преди СИЧОД да подпише договор за охрана и да се ангажира с достигане на изискванията на възложителя. За да се извърши коректно, честно и адекватно оценяване на „разреза“, представляващият системата трябва да осигури на приемащия СИЧОД условия за такова обследване. Тук е тънкият и деликатен момент, тъй като ако системата е под охрана от друг СИЧОД, то могат да възникнат неприятни взаимоотношения, дори сериозни противоречия. За съжаление, това е неизбежно и трябва да се преодолява от приемащия и предаващия СИЧОД, ако стане практика.
След извършване на сбора данни при охранителното обследване/ обследване на защитеността на системата, приемащият СИЧОД на база на тях може виртуално да моделира „завареното“ СгПр, като нанесе неговите параметри, състав и характеристики. Извършва се начално оценяване на състоянието и степента на сигурност в системата /НОССС/. Следващата стъпка от процедурата е на база изискваната от представляващия системата степен на нейна защитеност, приемащият СИЧОД да планира своята охранителна протекция, която трябва да приложи в системата /сигурностното пространство/, за да достигне и трайно да поддържа степента на защитеност, която ще залегне в договора за охрана. Както всеки процес в природата, за да бъде достигната определена степен на реализиране на определен процес, той трябва да бъде „захранен“ с необходимия ресурс. В нашия случай, за да бъде организирана и изградена необходимата за достигане на търсената степен на защитеност охранителна протекция, СИЧОД трябва да вложи определен протекционен ресурс в сигурностното пространство и да определи зоните в него, в които да насочи този ресурс, както и да определи основните защитни зони, които трябва да се захранят. Ясно е, че тези зони на сигурностното пространство са тези, които откриват, локализират и противодействат на негативни въздействия, стремящи се да проникнат през СгПр. Следвайки тази логика става ясно, че основните защитни зони на сигурностното пространство би трябвало да са насочени към кората на ябълката /срещу външни негативни въздействия/, към нейната най- вътрешна част /ядрото на системата/- срещу вътрешни негативни въздействия и в по- ниска концентрация по вътрешната част на плода- за неутрализиране на негативни въздействия, проникнали през граничната защита на сигурностното пространство. Следователно, пластовете за защита на системата са:
Външната зона на сигурностното пространство, която трябва да бъде защитена се нарича „защитно поле на системата“ /ЗПС/. Защитното поле е разположено по външните пространствени граници на системата и съдържа в себе си елементи от охранителната протекция и елементи от защитните характеристики на системата.
Ядрата на системата /може да са няколко или едно/ представляват обектите/ подобектите- както материални, така и информационно- комуникационни и виртуални изискват отделна защитеност, предоставяна от протекционния потенциал на ядрата на сигурностното пространство, които са разположени около ядрата на системата и ги защитават.
Вътрешната част /вътрешното пространство на системата се защитава от вътрешния протекционен потенциал на сигурностното пространство. Той обикновено е с по- нисък интензитет и стойност от тези на защитното поле и на ядрата на СгПр.
Уточняваме, че анализът на разглежданата „сцена“ се извършва преди фактическото поемане на обекта под охрана, т.е. в момент „нула“ от пространствено- времевата координатна система на стопираната реалност на системата, съответно при нулево време, т.е. то още не е започнало да отчита новата охранителна протекция. В тази връзка, анализите, които правим в момента са на база „моментна снимка“ на началното състояние на защитеността на системата, така нареченото „заварено положение“.
На база горенаписаното, следва да се определят пластовете на сигурностното пространство, които са:
При провеждане на изследователско- аналитична дейност по определяне на показатели на СгПр, всеки от тези пластове трябва да се разглежда отделно, като след неговото изследване се определи и работата на СгПр във взаимодействие на пластовете.
Трябва да се отчита, че при извършването на тези проучвания обектът може да е под охрана от друг СИЧОД, може да не е под охрана или да се пази от служители на възложителя по договора за охрана. Тези фактори се отразяват в „портфолиото“ на разглеждания разрез на системата.
Анализирайки „разреза“ на СгПр, приемащият СИЧОД трябва ясно да обособи и отдели пространствата на пластовете на сигурностното пространство:
При това определяне е необходимо обследващите и анализиращите лица от СИЧОД да са много добре подготвени, да имат богат опит и творческо мислене. Понякога границите на пластовете на сигурностното пространство са размити и те се преливат един в друг. Има случаи, при които външните граници на ядрата на системата са вътрешни за СИЧОД, което охраняван общи части на сложни системи, а вътрешните граници на ядрата на системата са външни за СИЧОД, които охраняват самостоятелни ядра. За да се „избистри“ погледа на изследователите, препоръчваме първо да се определят пространствените граници на защитното сигурностно поле. Характерът на ЗПС е по- лесно определим при прилагане на принципа „защитното поле открива, локализира, противодейства и пресича проявите на външните негативни въздействия“. Какво означава това? Опитните специалисти на СИЧОД с лекота определят границите на защитните полета, тъй като те многократно „на терен“ са обследвали охранителни схеми, системи за сигурност и системи за физическа защита. За тях е ясно кои от гореописаните компоненти и с кои точно свои елементи участват в изграждането и работата на защитното поле на система. За читателите, които не са практикували изготвяне на охранителни обследвания ще поясним:
Защитното поле на система е комплекс от материални и нематериални средства, насочени за извършване на дейности по откриване, локализиране и противодействие на опити за пробиви в сигурността по външните пространствени граници на системата. В този прочит, ЗПС е защитен комплекс от:
изградени и действащи на външните пространствени граници на системата, представляващи външния пласт от сигурностното пространство, насочени към откриване и пресичане на външни негативни въздействия над нея.
Ако „приземим“ тези положения в реалната охранителна дейност, с цел по- достъпното им представяне пред читатели, които не са с опит в частната охранителна дейност, то опростено представено, ЗПС представлява съвкупност от:
Това е най- опростената схема на защитно поле на система, представена в двуизмерен вид, без да се отчитат: космическите, въздушните, някои от наземните, подземните, наводните, подводните, информационно- комуникационните и виртуалните пространства, обществените отношения и др.
Вътрешното пространство на СгПр е пространството между неговите защитно поле и ядра. Ясно е, че вътрешното сигурностно пространство /ВтСгПр/ е с най- голям пространствен обем, като границите му са най- размити, поради сложния характер на неговата форма. Трябва да се отчита, че при наличието на конкретни измерения на ЗПС /периметър, огради и др./, конкретни измерения на ядрата на СгПр- материални обекти/ подобекти, елементи от инфраструктурата и др., ВтСгПр обхваща и:
Ясно е, че при приложена двуизмерна охранителна протекция над системата е невъзможно да се обезпечи пълната защитеност на изброените компоненти от средата на ВтСгПр. По тази причина защитеността на ВтСгПр трябва винаги да се съгласува със защитеността на ЗПС, като е или равна на нея, или една степен по- ниска.
Ядрата на сигурностното пространство винаги се изграждат около ядрата на системата и служат за тяхната защита. В тази връзка, за да се определят ядрата на СгПр, трябва да се определят ядрата на системата. Как да се извърши това определяне? Трябва да се изхожда от приетото правило, че за ядро на система се приема всеки, намиращ се във вътрешното пространство на системата материален, информационно- комуникационен или друг самостоятелно обособени обект/ подобект, инфраструктурен елемент/ пространство/ поле, които могат да са цел на негативно въздействие. На база на това определение, при обследване на системата трябва да се определят:
1.материалните обекти/ подобекти- сгради, силови установки, имущество и др., които трябва да бъдат охранявани физически или със СОТ;
2.информационно- комуникационните хардуерни компоненти, които могат да бъдат атакувани;
3.софтуерните компоненти на системите;
4.интернет- връзките и другите носители на информация в пространството и т.н
След определяне на тези съставляващи, се определя как те се охраняват, отбраняват и обезопасяват, което ще покаже и елементите от ядрата на СгПр, които са задействани.
След като всеки от компонентите на СгПр е обследван и оценен, трябва да се оцени степента на ефективност при взаимодействие между тях. Това може да се извърши по следния начин:
Такива симулации могат да се разработват в различни варианти, като винаги се спазва логическата верига:
ПРОЯВА НА НЕГАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ—ОТКРИВАНЕ И ЛОКАЛИЗИРАНЕ НА ВАЗДЕЙСТВИЕТО– ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО—РЕАГИРАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНАТА ПРОТЕКЦИЯ И ЗАЩИТНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СИСТЕМАТА—ДОСТИГНАТ РЕЗУЛТАТ—ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТЕКЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СИГУРНОСТНОТО ПРОСТРАНСТВО И ЗАЩИТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СИСТЕМАТА—АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПСЪБИТИЕТО—ИЗВЕЖДАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ СЛАБОСТИ—ОТСТРАНЯВАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ СЛАБОСТИ.
При стриктно спазване на този алгоритъм, различните варианти на симулации ще повишават чувствителността и адекватността на реагиране на сигурностното пространство. Те ще са приложими и в етапа след фактическото поемане на системата под охрана, когато сигурностното пространство ще се трансформира в сигурностен поток.
След преминаване в трети жалон /фактическо поемане на системата под охрана/, отправното сигурностно пространство се „задвижва“ и се трансформира в сигурностен поток, който се променя ведно с промяната в реалността на системата под охрана. Ако изследваме това задвижване на ОСгПр ще забележим, че то се променя постоянно, като движението му във времето представлява поредица от множество моментни сигурностни пространства /МСгПр/. За да си представим това движение, нека отново направим аналогия с кинолента, съставена от множество последователно разположени кадри. При задвижване на кинолентата, кадрите следват един след друг и създават филма, който изглежда като цялостен и непрекъснат продукт. Движението на тези МСгПр наричаме „сигурностен поток“ /СгПт/.