February 13, 2021
Раздел 2. ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ
При започване на изследванията по материала, който споделяме с вас, основните рамки, които нашите експерти си поставиха, бяха изискванията, препоръките, забраните и разрешенията, които Законът за частната охранителна дейност предвижда при извършване на ЧОД по чл.5, ал.1, т.2. Това се наложи, тъй като нашата цел е да създадем теоретична база в помощ на заинтересованите от повишаване разбирането на източниците и механизмите, по които се строи, организира и извършва именно този вид ЧОД, а не по общи въпроси на сигурността. От друга страна, проектирането на частната охранителна дейност в пространство на варианти и реалности, с отчитане на промените й във времето ни застави да излезем от двуизмерното разглеждане на много от постулатите, приети от СИЧОД. Възприемането на началното състояние на обект под охрана като сложна и многокомпонентна пространствена система, обхваната от сигурностно пространство, промени много от възприеманите до момента основни положения, касаещи сигурността и безопасността, които СИЧОД трябва да оцени при фактическото й поемане под охрана. След като въведохме пространствено- времева координатна система и поместихме в нея виртуалното отражение на системата в начално състояние на покой/ преди фактическото й поемане под охрана/, а след това движеща се във времето /след поемането й под охрана/, стана ясно, че до момента на фактическо поемане на системата под охрана нейното положение е начално или „заварено“ за приемащия СИЧОД. От гледна точка на адекватното определяне на новата охранителна протекция, системата трябва да бъде обследвана и оценена от приемащия СИЧОД в завареното си състояние, за да се изясни каква е степента й на защитеност в точка „нула“ от координатната система /преди фактическо поемане на системата под охрана/. В следващият етап от изследването се установи, че веднага, в момента на фактическото поемане на системата под охрана, сигурностното пространство се задвижва във времето заедно с движението на реалността на системата. По този начин сигурностното пространство се трансформира в сигурностен поток, който се движи в синхрон със системата, следвайки нейните реалности и измерения, но внасяйки своите корекции при стабилизиране на степента на защита, която е достигната /по условия на договора за охрана/. Анализирайки движението на вече охраняваната система, отчетливо се прояви определен поток на повишено изискване от защита, който се забелязваше в ядрата на системата. Ядрата на системата представляваха зоните с повишено потребление на сигурност и безопасност, така наречените „рискови зони“ в системата. За да обезпечи приемлива защита в тези зони, сигурностният поток също формира концентрации от своя сигурностен ресурс около така наречените вектори на приемлива защитеност. Границите на тези тунелни пространствени потоци- вектори показваха зоната от абсолютна защитеност до допустимата незащитеност, като изискваха от сигурностния поток, чрез своите ядра да „притиска и удържа“ степента на защитеност на системата към стойностите на приемливата защитеност. Разбира се, че това е една постоянно променяща се във времето пространствено- времево- енергийна материална и виртуална субстанция, отразяваща реалното състояние на системата. В интерес на провежданите изследвания, тази субстанция трябваше да бъде „разрязвана“ и „сканирана“ през определени периоди от време, за да се анализира текущото й състояние. Това разрязване и сканиране се извършваше през определени от СИЧОД МОС /моментни обстановки на сигурност/, като „заснетите“ откъси се анализираха и складираха в база данни, с цел тяхното сравняване с по- късни такива. По този сравнителен принцип нашите анализатори успяваха да следят тенденциите в развитието на системата под охрана и респективно състоянието на показателите на СгПт.
Изследвайки въпросите, свързани със сигурността и безопасността в охранявана система, имайки предвид смисъла на Закона за частната охранителна дейност, и нашите разбирания по тези въпроси, бе изведено положение, което гласи, че охраната на имуществото на физически или юридически лица е дейност, която се стреми качествено и пълноценно да реши успешно една, няколко или комплекс от следните охранителни задачи:
– защита на живота, здравето, личната неприкосновеност и подконтролните на СИЧОД обществени отношения на намиращите се в пространството на охранявана система лица;
– защита целостта и неприкосновеността на всички материални и нематериални обекти и подобекти в пространството на охранявана система;
– опазване целостта и неприкосновеността на имуществото на възложителя, намиращо се в пространството на охраняваната система;
– опазване целостта и неприкосновеността на имуществото на лицата, намиращи се в пространството на охранявана система;
– осигуряване на нормален работен процес в пространството на охранявана система;
– адекватни действия на охраната при възникване на рискови и кризисни ситуации, предизвикани от природни бедствия, аварии, катастрофи, пожари и терористични въздействия;
– провеждане на постоянен мониторинг и предприемане на съответните действия по подобряване състоянието на защитеност, както и за трайно и устойчиво повишаване на степента на защитеност в пространството на охранявана система.
За да бъдат успешно и трайно решени тези задачи, частната охранителна дейност трябва да стъпи на здрави и устойчиви основи, които са общоприети както от СИЧОД, така и от тези, които им възлагат охраната на своите обекти. Надяваме се, че след излизането на серия от материали по тези теоретични теми и контролните органи от МВР ще приемат установените базисни изисквания, тъй като те не противоречат на законовите изисквания.
Отново се връщаме към охранителните задачи, които се поставят пред СИЧОД при поемане на система под охрана. Много често, ЧОД се приема за стандартна, вече „шлифована“ и рутинна работа на охранителите по осигуряване на общоприета приемлива минимално изисквана степен на сигурност и защитеност в пространството на охранявана система, понякога усложнена от допълнителните изисквания на възложителя по договора за охрана.
По този начин, общоприетата от наложилата се практика ЧОД, отговаряща на определени от нормативната уредба „минимални изисквания“ се прилага масово, като не се предприемат действия по нейното развиване, усъвършенстване и стремеж към повишаване на нейната ефективност. За това положение на нещата вина имат множество фактори, но основният от тях, според АПТА е липсата на стройна система от теоретично обосновани и изведени изисквания, които да бъдат прилагани като задължителни процедури при охраната на системи.
За целите на правилното и пълно възприемане на теоретичната база, с която искаме да ви запознаем, ще започнем от „А и Б“ на нашите теоретични разработки. Предлагаме систематично да разгледаме общоприетите термини, определения и начина на тяхното възприемане от СИЧОД, както и степента на адекватност на тези базови положения.
Настоящата първа част от теоретичните основи на ОИФЮЛ изследва състоянието на системи, които ще бъдат поети под охрана от СИЧОД, като този времеви период е от момента на подписване на договора за охрана до момента на фактическо поемане на системата под охрана. В много от случаите двата момента съвпадат, но има и такива, при които фактическото поемане на системата под охрана и трансформирането й в охранявана система /ОХРС/ се извършва след подписване на договора за охрана /дори с по- късен момент и до няколко дни/. Какво следва от тези два времеви момента? Основният проблем е следният: ако моментът на провеждане на началното охранително обследване / обследване на защитеността на системата, на база на което ще се оцени състоянието и степента на сигурност в системата/ респективно степента на нейната защитеност, на базата на които от своя страна ще се проектира, организира и изгражда цялата охранителна протекция/ е чувствително по- рано от момента на фактическо поемане на охраната над системата, то през този „сляп“ период могат да настъпят негативни промени в описаните характеристики на системата, които няма да бъдат отчетени. В резултат на неотчетените негативни промени, началната оценка на защитеността на системата ще се различава от реалната. При неотчетени прояви на негативни промени с по- голям интензитет, СИЧОД може да не осигури адекватен протекционен ресурс за изграждане на приложима и достатъчна охранителна протекция, като СгПт няма да притежава необходимия протекционен потенциал /активния потенциал на охранителната протекция/ на ОХРС. За оценяване на подобни ситуации АПТА е въвела определен коефициент „р“, чрез който да се оцени адекватността на приложимост на ОХРОБ/ ОБСЗС към НОССС. По този начин, СИЧОД изчислявайки и отчитайки този коефициент /стойности от 0 до 1/ ще може да внесе необходимите корекции в охранителната протекция, за да предвиди и осигури необходимия протекционен ресурс.
