March 8, 2021
Раздел 11. ВЪНШНИ НЕГАТИВНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ /ВнНВ/ НАД ОХРАНЯВАНА СИСТЕМА
При изследването на външните негативни въздействия върху охраняваната система,
трябва да се действа по следната схема: активната и пасивната защита на ОХРС от външни негативни въздействия се възприема като определено във времето и пространството виртуално защитно поле, изградено от материални, физически, виртуални, нефизически и др. компоненти, захранвано от протекционния ресурс на охранителната протекция и от защитния ресурс на ОХРС, притежаващо определен защитен потенциал и предназначено за отблъскване на външни негативни влияния над системата. По- рано разгледахме структурата на това поле и го нарекохме „защитно поле на системата“ /ЗПС/. Силите, процесите и др. въздействия, които се стремят да пробият това поле и да проникнат в охраняваната система с цел нейното компрометиране и срив в нейната устойчивост, са именно ВнНВ.
По своя характер ВнНВ са по- лесно различими и откриваеми от вътрешните, поради по- конкретното си изразяване и влияние над защитното поле. Интензитетът на външните НВ е по- концентриран и насочеността им е към конкретни зони на защитното поле, като проявите им са по- кратковременни. Не е тайна, че в голямата си част СИЧОД съсредоточават своя протекционен ресурс именно в защитното поле на системата, като рутинно действие, което не лежи на здрава основа, изведена от обработени данни от ОХРОБС, НОССС или ТОССС.
При изследването на външните негативни въздействия над охраняваната система, трябва още веднъж да подчертаем, че тези въздействия могат да са самостоятелни или част от комбинирано въздействие. ВнНВ почти винаги влияят над защитното поле на СгПт, освен ако не успеят по някакъв начин да го „шунтират“ или прескочат. Такива действия могат да се предприемат с помощта на дронове или плавателни средства над системи с по- ниска степен на защитеност, без протекционен потенциал в пространствено измерение. ВнНВ могат да са от няколко класа, определени от мащаба и характеристиката на въздействията, както следва:
ВнНВ от много висок и висок клас, както в предните редове отбелязахме, са свързани
с негативна промяна в средата за сигурност съответно в региона, държавата, областта, общината. Тези въздействия водят до намеса на държавните и общинските компетентни органи в организирането на защитни мерки, насочени към повишаване на степента на сигурност на територията на големи зони и респективно определят границите на поведение на СИЧОД на територията на охранявания обект. Няма да описваме тези въздействия, тъй като те са предмет на отделно разглеждане и привеждане на дейността на СИЧОД към съответните държавни/ общински процедури. В този раздел ще разглеждаме външни негативни въздействия, влияеща конкретно над
ОХРС, т.е. ВнНВ от по- нисък клас.
Влиянието на ВнНВ от нисък клас /въздействащи конкретно и пряко на разглежданата
от нас система/ може да бъде породено от различни причини, някои от които са:
– прояви над ограничени видове тероризъм над обекта /терористична заплаха, получена от неофициален източник на властите, по категоризацията на АПТА/;
– вандализъм над обекта;
– опити за и извършване на кражби от територията на обекта;
– икономически/ промишлен/ финансов шпионаж;
– външно саботиране на информационно- комуникационни системи в обекта;
– нападения над обекта;
– противоправни въздействия над лица от персонала на обекта;
– саботиране на работния процес в обекта от външни лица;
– саботиране на дейността на охраната;
– затруднения в дейността на възложителя, водещи до трудности в изпълнението на задълженията му по договора за охрана;
– настройване на възложителя по договора за охрана срещу СИЧОД от външни за обекта лица и др.;
Начините за мониторинг на наличие и интензитет на ВнНВ са по направление контрол
на физическите и виртуалните въздействия. Физическите въздействия могат да се контролират чрез:
– изграждане на адекватна система за физическа защита и постоянен контрол над нейните елементи, с цел противодействие на тяхното компрометиране;
– въвеждане на допълнително обезпечаване на неприкосновеността на обектите/ подобектите под охрана;
– при възможност, изграждане на допълнителна система за охрана с технически средства /локална СОИС/;
– контрол за достатъчност и изправност на охранителното осветление;
– изготвяне на адекватен ППР и неговото стриктно изпълняване;
– особено отговорно отношение при защитата и оборудването на контролно- пропускателните пунктове, караулните помещения и дежурните стаи;
– извършване на предписаните в плана за охрана обходи;
– адекватно изграждане на системата за сигурност /периметърна охрана, видеонаблюдение, СОД/ и др.;
– правилно изграждане и функциониране на охранителната схема;
– постоянен контакт с контактните лица от МВР, с цел обмен на информация относно рискове за сигурността от действащ в района криминогенен контингент и др.
При установяване на слабости по някои от гореописаните пунктове, незабавно трябва
да се предприемат необходимите мерки по тяхното отстраняване. От гледна точка на оценката на вероятностите за допускане на една или друга слабост, причинена от ВнНВ, СИЧОД трябва да изведе предварително възможните проблеми, които могат да се проявят.
ВнНВ, както и ВтНВ могат да са с различна цел, посока на въздействие, интензитет, времетраене и абсолютна стойност, като най- силните и продължителните от тях ще влияят най- силно на системата. ВнНВ предизвикват външно напрежение в защитното поле на системата, действащо по различни вектори и притежаващи различни абсолютни стойности, както и с различна продължителност.
Негативните външни въздействия над комуникационно- информационната среда в
ОХРС могат да се контролират чрез въвеждане и изпълнение на комплекс от мерки, насочени за защита на информационно- комуникационните системи на обекта от неоторизиран достъп. Тези мерки обхващат:
Както вече уточнихме, процесите на външните негативни въздействия са насочени към атаки по защитното поле на охраняваната система, т.е. по нейните външни пространствени и виртуални граници. Въздействията могат да се представят като сили с разнообразен характер /посока, времетраене и абсолютна стойност/, които се стараят да пробият ЗПС, да проникнат в ОХРС и да нанесат планираните от тях щети. За да се анализират и оценят тези сили, ние въведохме понятията „активен протекционен потенциал на охранителната протекция“ и „пасивен защитен потенциал на ОХРС“. Сега, при анализиране на дейността на ЗПС срещу ВнНВ се налага въвеждане на още едно понятие: „съпротивителен потенциал на защитното поле на охраняваната система“. Съпротивителният потенциал е изражение на способността на ОХРС и СгПт да противостоят на ВнНВ чрез изграденото ЗПС. Трябва да се разбира, че за да се запази устойчивостта на системата, защитното поле трябва да е способно /да има потенциал/ да издържи на различни по характер външни въздействия, като притежава и определен запас от устойчивост. Освен тези показатели, защитното поле трябва да може бързо да се възстанови до необходимия потенциал за кратък отрязък от време.
Още една характеристика на ЗСгП е неговата гъвкавост. Този параметър показва степента на допустимото „огъване“ на полето под натиска на ВнНВ, без да бъде преодоляно и компрометирано и да не пропусне негативното въздействие във вътрешността на охраняваната система /пробиви в сигурността/. Целите на подобно „огъване“ могат да са различни, както „удържане на позициите до пристигане на подкрепленията“, така и организиране на засади, лъжливи маневри и др. с цел разкриване на причинители на ВнНВ и тяхното неутрализиране.
Характерът и хомогенността на защитното поле позволяват промени в
съпротивителния му потенциал чрез привличане на ресурс от незастрашени негови зони към атакуваната. Подобни промени в съпротивителния потенциал на полето и движения на протекционен ресурс на охранителната протекция в него към застрашени или атакувани зони, се наричат „концентриране на протекционен ресурс“ и целят повишаване на съпротивителните сили на полето в определени зони, без привличане на допълнителен външен ресурс на СИЧОД. При предприемане на такива действия обаче, те трябва да бъдат достатъчно подсигурени, от гледна точка на запазване на степента на защитеност на системата, като не се допуска снижаването му във вътрешните пространства и особено излизане на зещитеността от границите на вектора за приемлива защитеност на ядрата й.
С оглед необходимостта от постоянен мониторинг от организираните и монтирани за тази цел елементи от охранителната протекция в пространството на защитното поле по отношение на прояви на ВнНВ, е ясно че за поддържане на „бойната му готовност“ е необходимо то да бъде постоянно захранвано с определен и достатъчен протекционен ресурс /ПР/. Този ресурс трябва да обезпечава постоянен мониторинг, откриване, локализиране, противодействие, неутрализиране и минимизиране на влиянията на ВнНВ над ОХРС, както и да е достатъчен за бързото възстановяване на протекционния потенциал на охранителната протекция след тези действия.
Външните негативни въздействия почти винаги са причинени от външни за системата фактори. Трябва обаче да се отчита възможността те да имат определена свързаност с лица или фактори от системата. При наличието на подобна свързаност, за ВнНВ ще е по- лесно да преодолеят защитното поле, знаейки неговите характеристики, силни и слаби места. За да се минимизират такива свързаности, отговорниците за корпоративна сигурност в системата трябва да провеждат постоянен мониторинг на служителите и персонала в нея.
