March 9, 2021
Раздел 12. КОМБИНИРАНИ НЕГАТИВНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ /КНВ/ НАД ОХРАНЯВАНА СИСТЕМА
Комбинираните негативни въздействия над система са резултат от сумираното действие на вътрешните и външните негативни въздействия над нея. Това сумирано действие може да е едновременно или последователно, но в относително кратък период от време, ограничен от нормални стойности на защитния й потенциал. Какво означава това? За да имаме проявления на КНВ, трябва да е налице пик на вътрешни и външни негативни въздействия, които се проявяват в определено взаимодействие. Ако начертаем двуизмерна координатна система, по абсцисата на която ще нанасяме времевия фактор, а по ординатата ще нанасяме проявленията на ВтНВ и ВнНВ, то тяхното взаимовлияещо се проявление трябва да е в конкретно определим времеви отрязък.
Разбираемо е, че при проявления на КНВ техният интензитет по стойност ще е равен на сумарното проявление на всяко от тях, т.е.
КНВ = ВтНВ + ВнНВ
Същото условие ще е валидно и за нанесените щети от подобно взаимодействие, дори и когато те са нанесени в различни зони на системата.
Характеристиката на КНВ може да е от следните типове:
КНВ с верижно действие представлява последователно влияние на ВнНВ и ВтНВ, без значение кое от въздействията е начално и кое последващо. При такова проявление на НВ, те могат да преследват различни пътища, но целта им винаги е нанасяне на максимални щети над системата. От гледна точка на защитеността на системата, верижното действие на КНВ е по- лесно преодолимо и позволява прехвърляне и пренасочване на протекционен ресурс за последователно противодействие и неутрализиране на всяко от НВ.
При прояви на КНВ с едновременно действие, протекционният потенциал на охранителната протекция може да се окаже недостатъчен за тяхното погасяване, тъй като те могат да въздействат на всяко от трите пространства на системата /гранична зона, вътрешно пространство и ядра на системата/ в различни комбинации. Трябва да се отчита факта, че най- вероятно КНВ ще бъдат задействани едновременно по направления гранично пространство и ядра на системата, тъй като щетите над тях биха били по- привлекателна цел отколкото такива нанесени над вътрешното пространство.
КНВ с отвличащ характер подразбират определен маньовър, който чрез нанасяне на атаки от един от двата вида НВ, ще се стреми да привлече в това пространство по- голяма част от протекционния потенциал но ОП, като отслаби направлението на прикритата си цел. След като голяма част от протекционния потенциал се придвижи и концентрира за отразяване на отвличащото въздействие, по отслабеното и по- слабо защитено пространство ще се нанесе прикритото въздействие.
И при трите проявления на КНВ щетите над ОХРС могат да са сериозни и дори да предизвикат срив в степента на нейната защитеност. С оглед избягване на такъв неприемлив за СИЧОД сценарий, той трябва да име предвиден и готов за въвеждане резервен протекционен ресурс, за който говорихме по- рано в текста. Този ресурс трябва да е достатъчен, маневрен и адекватен за отразяване на сериозни пробиви в защитеността на системата, а когато се окаже недостатъчен, трябва да се търси съдействие от органите на МВР.
При оценката на рискове от прояви на КНВ, СИЧОД трябва да изведе и определи рисковите направления, зони и пространства, които биха били привлекателни за извършване на пробиви или отвличащи маньоври. Тези направления обикновено са с по- слабо наличие на защитни елементи от арсенала на защитните характеристики на системата и от тези на охранителната протекция, което съответно снижава величината на защитния и протекционния потенциали в тях.
Ако приемем представянето на защитния и протекционния потенциали като едно цялостно поле и го оцветим, то защитата на ОХРС ще изглежда като неправилна обемна фигура с леко цилиндрична форма. Пространствените граници на тази форма ще са вертикално изградени виртуални полета /защитни полета/: космос- въздушно пространство- наземно пространство – подземно пространство/ надводно пространство- подводно пространство- информационно- комуникационно пространство. Височината/ дълбочината и непрекъснатият характер на тези полета ще зависи от степента на защитеност на системата. При системи с високи показатели на степен на защитеност височината и дълбочината/ спрямо земната повърхност/ на тези полета ще е достатъчна, за да детектира и определя опити за ВнНВ от всякакъв характер, освен такива, които идват от космическото пространство и ВтНВ, които се генерират вътре в системата. При много висока степен на защитеност на системи, полевите същности на граничните пространства /защитните полета/ ще могат да „затворят и консервират“ от гледна точка на детекция на въздействия над системата от всякакъв вид ВнНВ. В контекста на тези изводи става ясно, че при системи с високи и много високи степени на защитеност по граничните пространства, КНВ са по- слабо вероятни.
По същата логика, системи с високи и много високи стойности на защитеност на ядрата си ще са с по- ниска вероятност от прояви на КНВ, тъй като защитата ще противодейства успешно на проявите на ВтНВ.
Какво означава това? Общият извод е, че за да има прояви на КНВ, които да нанесат
сериозни щети над ОХР, то тя трябва да е слабо защитена в защитното си поле и в пространството на своите ядра, т.е. защитните й характеристики и протекционните характеристики на ОП да са недостатъчни за противодействие на ВнНВ и ВтНВ /про определена степен на защитеност в договора за охрана/.
