March 11, 2021
Раздел 14. ЗАЩИТНО ПОЛЕ НА СИГУРНОСТНИЯ ПОТОК
В общ прочит, понятието „защитно поле“ е изведено за описване на полеви същности, изградени, създадени или самообразували се по различни причини, процеси, необходимост и др. и изпълняващи различни по характер и обем защитни, ограничителни, разграничителни и други функции. В по- голямата си част, защитните полета са енергийни, информационни, комуникационни или виртуални, но съществуват и физически защитни полета. Разликата в характеристиката на защитните полета се корени в това от какво са изградени, какви задачи изпълняват, какъв ресурс потребяват, от какво се захранват, от какво произлизат и др.
В настоящият раздел за нас интерес ще представлява защитата на система от негативни въздействия по външните й пространствени граници. Комплексът от наличните елементи от защитните характеристики на системата и приложената по външното й гранично пространство на охранителна протекция се нарича „защитно поле на сигурностния поток“ /ЗПС/. Ще изследваме по какъв начин ОХРС се предпазва от тях, кой елемент от защитната система отговаря за това.
Нека разгледаме произволна система, която трябва да бъде поета под охрана от СИЧОД. Както вече многократно изяснявахме, при разрез на системата се наблюдават няколко пласта:
При прилагане на охранителна протекция над разглежданата система, нейната цел ще бъде системата да се защити до степен, която е приемлива и за двете страни по договор за охрана. На база определената степен на защитеност, СИЧОД ще проектира, организира и приложи в системата определена адекватна охранителна протекция, чрез която да достигне необходимия протекционен потенциал за защита на системата. След като знаем от какво състои системата, то е напълно ясно, че всеки от описаните по- горе пластове трябва да е защитен, за да е защитена цялата система, т.е. защитеността на системата /ЗС/ ще е сбор от защитеността на външния граничен пласт /ЗВГП/, защитеността на вътрешното пространство /ЗВПр/ и защитеността на ядрата /ЗЯС/, т.е.:
ЗС = ЗВГП + ЗВПр + ЗЯС.
В този раздел ние ще спрем вниманието си на защитата на външния граничен пласт на системата. Очевидно е, че за да защити външното гранично пространство на система, СИЧОД трябва да предприеме действия, да „ построи“ определени „укрепления и защити“ в това гранично пространство на база на изградените елементи от защитната характеристика на системата. Нека приложим принципа на аналогия, за да е по- ясно: крепост през средните векове. Ако приемем, че разглежданата система е крепост, то граничното пространство /в нашия случай/ са крепостните стени. Нека си припомним как са се защитавали тези крепостни стени, за да не проникне враг през тях. Първото, което прави впечатление при разглеждане на крепостните стени е начина им на изграждане- масивни, от големи каменни блокове, с голяма височина, кули, бойници, вградени защитни пространства за войните и т.н. До тук какво прави впечатление? Изброените характеристики са архитектурни /конструктивно изградени. Ако излезем от аналогията, има ли в граничното пространство на системата подобни елементи? Очевидно да. Това са всички огради, спиращите достъпа съоръжения, караулните помещения и дежурните стаи, сградите и постройките за контрол на достъпа до вътрешното пространство на системата и т.н. Продължавайки огледа на крепостните стени забелязваме и: подвижни мостове, врати, порти, метални решетки и т.н. Техните „наследници“ в разглежданата система са контролиращите достъпа съоръжения /бариери, подвижни портали, входове за лица и МПС, системи за контрол на достъпа и т.н. Отново в миналото: на крепостните стени е имало ниши за съгледвачи и постови- в наши дни тази роля се изпълнява от системите за видеонаблюдение/ мониторинг, от елементите на периметърните охранителни системи и т.н. можем да продължим аналогията с гълъбите, носещи съобщения, със сигналните рогове, камбани и т.н., но важното е, че всичко изброено в миналото и неговите наследници сега, в съвременния свят са елементи от защитни полета на системи. Другото основно, което трябва да се разбира е, че съпротивителният потенциал на защитното поле /способността на крепостната стена да противостои на нападенията на врагове/ е част от протекционния потенциал на сигурностния поток, т.е. В защитното поле на система могат да са налични елементи от защитната й характеристика и елементи от охранителната протекция. Тяхното присъствие зависи от организирането и прилагането на тези елементи, както следва:
Съвкупността и взаимодействието от тези елементи осигурява степента на ефективност на съпротивителния потенциал на ЗПС. Този съпротивителен потенциал е различен в различните пространства на защитното поле. Интензитетът в различните зони се определя и захранва от СИЧОД чрез охранително- отбранителните мерки, които са достигнати в тях. Общата задача на защитното поле е да открива, локализира, противодейства, неутрализира и минимизира щети от атаки на външни негативни въздействия по граничното пространство на система, т.е. по нейните външни пространствени и виртуални граници. За да се анализират и оценят интензивността, времетраенето, направлението и характера на тези атаки, СИЧОД провежда постоянен мониторинг на защитното поле, като следи за промени в стойностите на неговия съпротивителен потенциал. Чрез оценяване на тези промени могат да се получат данни за проява на негативно въздействие над защитното поле, зоните на въздействие да се локализират и да се изследва характерът на съответното НВ.
Освен необходимият потенциал за изпълняване на непосредствените си задачи, ЗПС трябва да е способно /да има достатъчен резервен потенциал/ да издържи на различни по характер външни въздействия, като притежава и определен запас от устойчивост. Освен тези показатели, защитното поле трябва да може бързо да се възстанови до необходимия потенциал за кратък отрязък от време.
Още една характеристика на ЗПС е неговата гъвкавост. Този параметър показва степента на допустимото „огъване“ на полето под натиска на ВнНВ, без да бъде преодоляно и компрометирано и да не пропусне негативното въздействие във вътрешността на охраняваната система /пробиви в сигурността/. Целите на подобно „огъване“ могат да са различни, както „удържане на позициите до пристигане на подкрепленията“, така и организиране на засади, лъжливи маневри и др. с цел разкриване на причинители на ВнНВ и тяхното неутрализиране.
Характерът и хомогенността на защитното поле позволяват промени в съпротивителния му потенциал чрез привличане на ресурс от незастрашени негови зони към атакуваната. Подобни промени в съпротивителния потенциал на полето и движения на протекционен ресурс на охранителната протекция в него към застрашени или атакувани зони, се наричат „концентриране на протекционен ресурс“ и целят повишаване на съпротивителните сили на полето в определени зони, без привличане на допълнителен външен ресурс на СИЧОД. При предприемане на такива действия обаче, те трябва да бъдат достатъчно подсигурени, от гледна точка на запазване на степента на защитеност на системата, като не се допуска снижаването му във вътрешните пространства и особено излизане на защитеността от границите на вектора за приемлива защитеност на ядрата й.
С оглед необходимостта от постоянен мониторинг от организираните и монтирани за тази цел елементи от охранителната протекция в пространството на защитното поле по отношение на прояви на ВнНВ, е ясно че за поддържане на „бойната му готовност“ е необходимо то да бъде постоянно захранвано с определен и достатъчен протекционен ресурс /ПР/. Този ресурс трябва да обезпечава постоянен мониторинг, откриване, локализиране, противодействие, неутрализиране и минимизиране на влиянията на ВнНВ над ОХРС, както и да е достатъчен за бързото възстановяване на протекционния потенциал на охранителната протекция след тези действия. Необходимият протекционен ресурс за защитното поле се определя, като част от общия протекционен ресурс на изградената охранителна протекция и на база наличния пасивен защитен ресурс на елементите от ЗХС в неговото пространство. Трябва да се отчита и необходимост от поддържане на необходимото ниво и състояние на елементите от пасивния защитен потенциал на ОХРС. Необходимият протекционен ресурс за захранване на съпротивителния потенциал на ЗСП представлява комплекс от физически и виртуални мерки, насочени към това захранване.
Захранването е по различни направления:
Изведените положения в този раздел създават един обобщен образ на защитата на охранявана система по външните й пространствени физически и виртуални граници от изграденото от охранителната протекция и защитните характеристики на ОХРС защитно поле. ЗПС започва да функционира от момента на фактическо поемане на система под охрана и потенциалът му трябва да се поддържа до изтичането на договора за охрана. Всеки СИЧОД изгражда своя защитна система, съответно свое ЗПС, в зависимост от охранителната протекция която е проектирал и приложил в системата. Ясно е, че колкото по- голям протекционен ресурс се вложи при изграждането и захранването на ЗПС, толкова неговата ефективност и съпротивителен потенциал ще са по- големи, като съответно и разходите по тези мерки ще са по- осезаеми. По този въпрос СИЧОД трябва да търси и определи „златната среда“. Тази среда се определя след провеждане и анализиране на началното оценяване на състоянието и степента на сигурност в ОХРС. В това НОССС трябва да се изведат основните рискове за ОХРСС, да се определи кои от тях могат да бъдат причинени от външни негативни въздействия и да се изчисли примерния защитен ресурс, който да се впише в организирането на охранителната протекция.
Отново ще се възползваме от принципа на аналогията. Нека си представим охраняваната система като ябълка. Приемаме, че във времето тази ябълка ще бъде подложена на различни външни негативни въздействия, които чрез натиск, пробождане, протриване и т.н. ще се опитват да нарушат целостта й и да проникнат в пулпата и семенника, където да причинят желани от тях щети. Както вече изяснихме, степента на защитеност на охранявана система /ябълката от аналогията/ ще се характеризира от интегрираният в системата СгПт и от нейния собствен пасивен защитен потенциал. В този ред на мисли, степента на защитеност на ябълката ще зависи от приложените защитни мерки от производителя и от нейното природно състояние- твърдост, здравина, сорт и т.н. нека си представим разрез на ябълката. Ясно ще забележим, че при външно въздействие над нея, първият „ешелон“ на защита ще е кората й и определен слой пулпа под нея, които въздействието трябва да преодолее, за да проникне във вътрешността на плода. При тази аналогия именно кората на ябълката изпълнява функцията на защитно поле.
При изследването на защитно поле на система определихме, че то е комплекс от материални и нематериални защитни компоненти, които „работят“ във взаимодействие с различни задачи и обща цел- изграждане и устойчиво удържане на определена степен на защитеност на външните пространствени материални и нематериални граници на система под охрана. На база на тези положения трябва да се разбира, че характерът на ЗПС е комплексен- материален и нематериален, т.е. то се формира от материални компоненти, които са изградени, монтирани, поставени и т.н. във външното гранично пространство на системата, от информационно- комуникационни съставляващи, както и от данни, които се получават и анализират от системи в него. Освен тези дейности, в зоната на защитното поле действа и човешки фактор, който е сред основните. Функционирането на ЗПС има съответно физически, енергийно- информационно- комуникационни, обществени и човешки измерения. Действието му е част от комплекса на приложената охранителна протекция. Качеството и защитните свойства на ЗПС зависят, освен от наличните елементи от ЗХС в него, така и от качеството и адекватността на приложените система за сигурност, охранителна схема и други дейности в ОХРС на СИЧОД. Действието на ЗПС във всеки един момент е неразривно свързано с реалността на охраняваната система в този момент и отразява своето съществуване в съответното МСгПр. Следвайки тази логика става ясно, че функционирането на ЗПС през времето на действие на договора за охрана е съвкупност от множество моментни негови проявления, като всяко от тях е в реалността на ОХРС и съответното МСгПр в този момент, т.е. те са в „кадрите на филма“ на текущите реалности на системата.
Изпълнявайки основната си цел- защита на външните пространствени граници на система от прояви на негативни въздействия, ЗПС трябва да решава редица сложни задачи, някои от които са:
Правилното изграждане на ЗПС изисква внимателно изследване на външните за ОХРС пространства, с цел извеждане на възможните рискове от негативни въздействия, както и най- вероятните от тях над нея. Това изследване се базира на проведеното охранително обследване на всички външни и гранични за ОХРС фактори /транспортна достъпност, криминогенна обстановка в района, отдалеченост на РУМВР, СМП, ПБЗН от ОХРС, състояние на граничните елементи от СФЗ на системата, наличие на елементи от системата за сигурност по периметъра на ОХРС и др./.
Изхождайки от характера на защитното поле, което представлява съвкупността от всички охранителни и отбранителни елементи, процеси, действия, дейности, мерки и документооборот по границата на ОХРС, можем да разпишем някои от неговите основни функции:
За да бъде в „постоянна бойна готовност“ и да има необходимия съпротивителен потенциал, както вече многократно отразихме, ЗПС има нужда от постоянно захранване със защитен и протекционен ресурс, които да захранват стабилно неговия съпротивителен потенциал.
Тъй като ЗПС е изградено от следните съставляващи:
трябва да се изследва характерът и източниците на необходимия ресурс, произвеждан от тях и частта, която захранва ЗПС.
Защитното поле на система може да е изградено по различни начини, може да е съставено от различен брой нива, пластове и опорни елементи. Неговото проектиране, организиране и прилагане се извършва от СИЧОД, отговорен за обезпечаването на защитата на ОХРС. При всички положения, неговите действия трябва да са базирани на емпиричните обследвания на системата, която ще се поеме под охрана и отбрана, като на база на тях се извърши и съответно оценяване на състоянието и степента на сигурност, които трябва да бъдат достигнати, съгласно изискванията на договора за охрана и закона за частната охранителна дейност.
ЗПС може да бъде променяно във времето, но промени в неговите защитни характеристики и структура може да се извършва само на база подписани от страните по договора за охрана анекси и след съответното им вписване като допълнения в плана за охрана. Целта на подобни промени може да бъде насочена само повишаване на съпротивителния потенциал на защитното поле или към повишаване на неговата ефективност.
