February 24, 2021
Раздел 5. СИГУРНОСТЕН ПОТОК
Сигурностният поток /СгПт/ отразява движението на моментните сигурностни пространства, т.е. състоянието на защитеност на системата в поредицата нейни реалности през времето. СгПт „потича“ и започва своя „живот“ от отправното сигурностно пространство, след фактическото поемане на система под охрана и прилагане на охранителна протекция /ОП/ над нея. СгПт е виртуално, постоянно движещо се през времето проявление на състоянията на сигурността и безопасността в пространствено- времевите граници на променящата се реалност на система /космически, въздушни, наземни, подземни, надводни, подводни, информационни, комуникационни виртуални и т.н./.
Сигурностният поток се променя във времето, в зависимост от въздействията над него. Въздействията могат да бъдат негативни и позитивни, в зависимост с какъв знак въздействат на състоянието на защитеност на системата. Позитивните въздействия над системата, които ще отчитаме в настоящият материал се проявяват в следствие на охранителната дейност на СИЧОД /активна дейност/ и зависят от състоянието на защитните характеристики на самата система /трайно изградени и монтирани в системата/. Негативните въздействия, които влияят на системата са вътрешни, външни и комбинирани. В тези въздействия се включват всички противоправни, противозаконни, престъпни действия над нея, както и нарушаване на правилата на действащ пропускателен режим. В този прочит става ясно, че всички изброени въздействия над системата действат и над сигурностния поток, тъй като той я обхваща напълно. Възниква въпросът относно изследването на сигурностния поток, от гледна точка на неговата способност да отразява негативните въздействия, като едновременно с това поражда позитивни влияния над системата /от гледна точка на нейната защитеност/. Също изключително важен въпрос е как, чрез прилаганата охранителна протекция СгПт може да бъде управляван, като се цели достигане на приемлива степен на защитеност на системата с определен вложен ресурс и на база наличните защитни системни характеристики.
Понятно е, че СгПт има две компонента:
Защитните характеристики на системата са компонента в СгПт с относително постоянни /базови/ величини, а охранителната протекция е активния компонент, този, чрез който СИЧОД може да управлява по- голямата част от общия защитен потенциал на системата.
Отчитайки движението на реалността на системата през времето, става ясно че СгПт също се променя във всяко моментното времево измерение на въведената пространствено- времева координатна система за защитеност. През време на това движение състоянието на СгПт може да се променя /в различна степен/ или да се запази относително постоянно и устойчиво. Очевидно, при отсъствие или пренебрежимо малки стойности на негативните въздействия, състоянието и потенциалът на СгПт ще бъдат в устойчиво състояние, обезпечавайки необходимата степен на обща защитеност на системата. При проява на стойности на негативни въздействия, които по посока, интензитет и времетраене влияят на общата защитеност на системата, устойчивостта й ще бъде нарушена и СгПт трябва да увеличи своя общ защитен потенциал, за да преодолее тези колебания и да върне системата в устойчиво и приемливо за нейната защитеност състояние. Това противодействие на негативните въздействия трябва да се осигури чрез адекватна намеса с противоположен знак от страна на охранителната протекция. Провеждайки тези изследвания, се налага да въведем понятието „протекционен потенциал на охранителната протекция“ /ППОП/. Под ППОП ще разбираме притежаваната от охранителната протекция способност да открива, локализира, противодейства, пресича и минимизира влиянията на негативни въздействия над системата, както и способността му за самовъзстановяване до необходимите параметри. На база на този резултат е очевидно, че ППОП е едно от най- основните понятия при мониторинг на защитеността на системата от приложената охранителна протекция. Друго, което трябва да се разбира от горенаписаното е, че СгПт, като поредица от МСгПр е напълно интегриран по състояние и обхват в текущата реалност на системата. Това означава, че всяко негативно въздействие над системата равнозначно /по посока, интензитет и времетраене/ въздейства и на него. Нещо повече, предвид протекционните активни характеристики на охранителната протекция /част от СгПт/, обхващащи цялата система, вкл. по външните й пространствено- виртуални граници, СгПт играе ролята и на детектор за прояви на външни негативни въздействия. Какво означава това? Чрез изграденото защитно поле по външните пространствени материални и други граници на системата, СгПт първи „усеща“ прояви на външни негативни въздействия, има възможност да ги локализира и да им противодейства.
Както вече споменахме, сигурността на външната виртуално- пространствена граница на системата се обезпечава от организирана и изградена функционална зона на СгПт, наречена Защитно поле на системата /ЗПС/. Нека си спомним образната аналогия с ябълка. В плода защитното поле ще представлява кората и определен слой пулпа под нея /дебелината на слоя зависи от изградената охранителна структура на защитното поле/. Трябва ясно да се разбира, че защитното поле е неразривна част от СгПт- неговата гранична за системата материална, информационно- комуникационна, енегргийна, административно- организационна структура, която базирана на човешката дейност представлява цялостна комплексна система за външна защита на системата, движейки се през времето с нейната реалност, като детектира, локализира и противодейства на всички външни негативни въздействия. Отчитайки ролята на „щит“ около системата, защитното поле трябва да е захранено с необходимия протекционен ресурс, за да може да изпълнява пълноценно и адекватно своите охранително- защитни задължения и функции. От сериозността и отговорността на задачите, които изпълнява ЗПС, става ясно, че неговите характеристики и способност за устойчиво действие са сред най- важните защитни елементи на СгПт в системата. Следователно, може да се направи извода, че защитеността на системата, респективно на СгПт от негативни външни въздействия е функция от адекватността, здравината, устойчивостта и съпротивителния потенциал на защитното поле.
Както по- горе изяснихме, СгПт е интегриран в системата и се движи едновременно с нея, като обезпечава определената степен на нейната защитеност. Имайки предвид, че заплахите за защитеността на системата, освен външни могат да са и генерирани вътре в нея /вътрешни негативни въздействия/, става ясно че СгПт, освен защитно поле трябва да притежава и други защитни структури / слоеве/ пластове. Вътрешните негативни въздействия са породени от фактори, които ги генерират от вътрешността на системата. Насочеността на такива вътрешни въздействия може да е разнопосочна, с различен интензитет и времетраене. Каквато и да е тяхната характеристика, задачата на СгПт е да ги открие, локализира и да противодейства с цел тяхното неутрализиране. След подробно изследване и анализ става ясно, че вътрешните негативни въздействия имат по- нисък интензитет на атака от външните, но могат да са с по- дълга продължителност /прикрити/. В този смисъл, за СгПт е по- трудно да ги разкрие и локализира, ако причинителите са достатъчно опитни и мотивирани. Усилията на вътрешните негативни въздействия много рядко са насочени към нанасяне на мащабни щети в зоната на защитното сигурностно поле. В преобладаващата си част те са насочени към ядрата на системата- /обекти/ подобекти, информационно- комуникационно пространство и др. във вътрешността на системата /ядрата на системата/. За да им противостои адекватно, съответно СгПт трябва да увеличи своя общ защитен потенциал- основно това се извършва чрез увеличаване на протекционния потенциал на охранителната протекция в пространствата около ядрата на системата или образно казано, да ги „обвие“ с допълнителни пластове от него. Извършвайки тези промени в своя флуиден характер, СгПт формира ядра от сигурност /ядра на сигурностния поток/ /ЯСгПт/, които разполага около ядрата на системата, създавайки по този начин среда/ пространство от превантивна защитеност, която е с по- висок протекционен потенциал от тази във вътрешното пространство на системата.
Резюмирайки написаното до тук, ясно се очертават две основни пространства, в които протекционният потенциал на СгПт трябва да е с висока интензивност и с достатъчен запас от него /оценява се в зависимост от степента на риска/- в защитното поле на системата и в ядрата на сигурностния поток.
Нека отбележим някои положения, свързани с общия защитен потенциал на сигурностния поток:
ОЗПСгПт = ОЗПЗПС + ОЗПВтПрСгПт + ОЗПЯСгПт,
във всеки жалон МОС.
СППСгПт =(ППМСгПр1 + ППМСгПр2 + ППМСгПр3…. + ППМСгПрn): n,
където „n“ е броят на направените измервания на МСгПр.
Как реагира СгПт, ако външни или вътрешни негативни въздействия пробият някой от пластовете с повишен потенциал? Очевидно е, че протекционният потенциал на СгПт е разположен в цялото пространство на действие на охранителната протекция, като в различните зони е с различна стойност. Не е логично и не се препоръчва той да се концентрира изцяло в един или друг пласт. Добрите практики показват, че при организиране и изграждане на охранителните протекции ППСгПт/ ППОП трябва да се разпредели във всички пластове- в защитното поле, във вътрешното пространство и в ядрата, като се спазва принципът на адекватно противодействие на изведените рискове за защитеността на системата. Защо това е така? Основната цел на ППСгПт е да осигури способност за противодействие от приложената ОП на външните, вътрешните и комбинираните негативни въздействия над охранявана система. Имайки предвид, че СИЧОД не може с точност да знае какви негативни въздействия, с какъв интензитет, насоченост и продължителност ще атакуват системата, а може само да определи евентуалните рискове и възможности, то правилното решение за достигане на концентрации ППСгПт е те да са повишени в рисковите зони на системата, в зоните в които е най- вероятно да се проявят негативни въздействия. Определянето на тези пространства и зони се извършва при извършването на ОХРОБС/ ОБСЗС и НОССС, а в последствие промените им се контролират от ТОССС през определени жалони на проверка на моментни състояния на сигурността /МОС/, като превантивно подготвено противодействие на проникнали в това пространство негативни въздействия.
За да се планира, организира и приложи в системата необходимият протекционен потенциал, имайки предвид следните фактори:
е необходимо СИЧОД прецизно и пълноценно да си изясни възможните пробиви в сигурността в системата, като се определят направленията, по които те могат да проникнат във вътрешното й пространство, щетите, които могат да нанесат и съответно начините за тяхното потушаване. Както вече споменахме, тези дейности се извършват при охранителното обследване на системата/ при обследване на защитеността на системата и при оценяване на състоянието на нейната защитеност, отчитайки оценените рискове. След провеждане на тези подробни анализи, СИЧОД трябва да успее да изведе основните вероятности от пробиви в сигурността, да определи щетите, които те могат да нанесат на база целите, които могат да преследват. След това, при определяне на протекционния ресурс на СгПт /охранителната протекция/ и на база наличните защитни характеристики на системата във вътрешното й пространство, да се изгради необходимата система за сигурност и охранителна схема.
След анализиране на „завареното“ СгПр и оценка на поведението на състоянието на защитеността на системата след трансформирането му в СгПт, СИЧОД трябва да проектира и организира необходимия приложим СгПт, който да обезпечи договорената степен на защитеност на системата /в договора за охрана/. Проектирането на гореописаните елементи /пластове/ от СгПт трябва да се извърши отделно за всеки от тях.
За разлика от вече „разрязаното“ и „фиксирано“ сигурностно пространство, което е относително лесно за разглеждане и анализиране, проектирането и организирането на адекватен сигурностен поток е „дейност в бъдещето“, която трябва на база на получените резултати от оценяването на защитеността на СгПр да моделира най- добрия и приложим негов вариант.
След моделирането на адекватен СгПт, СИЧОД трябва да изчисли и определи необходимия му протекционен ресурс за пълноценното изграждане на необходимата приложима охранителна протекция. Тук трябва да се отчита следната зависимост:
СгПт = ОП + ЗХС,
която означава, че защитеността, която обезпечава сигурностният поток е сума от защитата, която обезпечава изградената охранителна протекция и собствената защитеност на системата, обезпечена от нейните собствени защитни характеристики. Защитните характеристики на системата осъществяват пасивния защитен потенциал на СгПт, а охранителната протекция- неговия активен протекционен потенциал. Разглеждайки всеки един от тези компоненти става ясно, че:
ОХРАНИТЕЛНАТА ПРОТЕКЦИЯ:
ОП = СС + ОХРСХ + ДД,
където:
Всяко от тези събираеми в равенството зависи от СИЧОД- от подготвеността, опита и стремежа към повишаване на качеството на охранителната протекция на неговите служители. Системата за сигурност представлява съвкупност от използваните елементи за охрана и отбрана на системата:
Охранителната схема е отражение на организираната охрана в системата /постове, патрули, маршрути и ред други дейности, описани подробно в плана за охрана.
Другите дейности по обезпечаване на охранителната протекция са насочени към:
ЗАЩИТНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СИСТЕМАТА:
ЗХС = СФЗ + ДЗЕС + КСАОМ,
където:
От горните равенства ясно се вижда, че СгПт е многопластов и сложен сигурностен
продукт, изграден от материални и нематериални съставляващи, неразривно свързан със системата под охрана /ОХРС/ и следващ промените в нейните реалности през времето. Възниква въпросът как да се проследяват тези промени, с оглед обезпечаване на трайно устойчиви нива на протекционния потенциал на сигурностния поток?
За да се контролира състоянието на ЗПС, СИЧОД трябва да организира и приложи правилна мониторингова система, чрез която постоянно, през адекватно подбрани времеви отрязъци да се следи наличието на външни негативни въздействия над системата. Това определяне е сложно и до определена степен абстрактно, тъй като изследванията се извършват към „евентуални бъдещи събития“. Какво имаме предвид под въведената идея за мониторингова система за определяне на поведението на системата- СгПт по времевата абсциса на пространствено- времевата координатна система на защитеността на системата? Необходимо е определяне на конкретно измерими отрязъци през времето, в които да се извършва „заснемане“ на сигурностния поток, по аналогия на извършеното „разрязване“ на сигурностното пространство при НОССС. Това е най- приемливият вариант за изследване на състоянието на СгПт в определен времеви момент. Тези моменти наричаме междинни оценки на сигурността /МОС/. Определянето на МОС се извършва от СИЧОД, на база състоянието на текущата среда за сигурност в района на системата. При влошаване на показателите на средата за сигурност, МОС се извършват по- често, но не по- рядко от един път годишно /както е определил Законът за частната охранителна дейност/. Според АПТА, МОС трябва да се извършват не по- рядко от веднъж месечно, като се проверяват най- важните за защитеността на системата показатели, а годишните ТОССС /текущи оценявания на състоянието и степента на сигурност/ да са по- обширни и подробни.
На база проведените МОС се определя направлението, в което се изменя степента на защитеност на ОХРС, на база измененията в параметрите на СгПт. При излизане извън пределите на приемливост, СИЧОД трябва да внесе корекции в охранителната протекция.
Нека се върнем на пространствено- времевата координатна система. В точка нула разположихме разреза на отправното сигурностно пространство в момента на неговото вторично обследване. Сега, след като обследването е извършено направено е НОССС, определена е „заварената“ степен на защитеност на системата, проектирана е необходимата охранителна протекция, осигурен е необходимият протекционен ресурс, изградена е адекватна система за сигурност, организирана е необходимата охранителна схема, проверени са и са съгласувани всички елементи от защитната характеристика на системата, СИЧОД е готов за фактическо поемане на системата под охрана.
Какво се случва в координатната система? След извършените действия, описани в предния абзац, СИЧОД е моделирал ново начално изображение на готовото за задвижване сигурностно пространство. Новия модел е изцяло пригоден за достигане и устойчиво поддържане на определената в договора за охрана степен на защитеност на системата. За да различаваме двата разреза, новото СгПр ще наречем „Отправно сигурностно пространство“ /ОСгПр/. Протекционният ресурс е инвестиран за изграждане на необходимата ОП и системата се поема фактически под охрана. Предметът на това издание обхваща времевият период до този момент, но за да стане ясен механизмът на защита на системата, трябва да направим една крачка след фактическото поемане на системата под охрана.
И така, СИЧОД поема системата под охрана и тя се трансформира в ОХРС /охранявана система/. В момента на фактическо поемане на охраната, ОСгПр се задвижва по абсцисата на времето и приема формата на поток, който се движи по нея. След започване на движение, то може да бъде спряно само при прекратяване на договора за охрана.
Задвиженото ОСгПр се трансформира в СгПт, който състои от поредица променящи се във времето сигурностни пространства, свързани със същия брой текущи системни реалности, възприемани като движеща се поредица през времето. За да стане по- нагледно, както по- горе представихме аналогия, този процес може да се представи като кинолента, съставена от множество кадри, които се прожектират на екран. В интерес на нашите изследвания, ние не възприемаме СгПт като нещо постоянно и хомогенно, а именно като поредица от моментни сигурностни пространства /МСгПр/, които се движат през времето.
Следвайки тази логика, мониторинг и изследване на моментните сигурностни пространства може да се извършва в произволни МОС, които фиксират съответното МСгПр. Тъй като СИЧОД определя бъдещи МОС, то те са насочени към фиксиране на неопределено бъдещо МСгПр, част от поредицата на сигурностния поток. По тази причина, бъдещото поведение и характер на произволни МСгПр са част от СгПт. Разглеждайки процесите, които протичат в поредицата от МСгПр, ние фактически ще разглеждаме процесите, протичащи в Сигурностния поток.
Параметрите и характеристиките на сигурностния поток трябва да са в тясна зависимост от заложената в договора за охрана степен на защитеност на обекта. Възниква въпроса как да се изследват параметрите на вече задвижен СгПт в ОХРС и до колко те са адекватни за обезпечаване на степента на защитеност на системата? Изхождайки от равенството:
СгПт = ОП + ЗХС,
вече изяснихме, че способността да обезпечи съответната степен на защитеност на ОХРС ще зависи от:
Видно от т.1 е, че способността на самата система да се защитава от негативни въздействия /без приложена охранителна протекция/ има определени измерения. Тези измерения могат да се характеризират с термина „защитен потенциал на охранявана система“ /ЗПОХРС/. Този потенциал има пасивен характер, тъй като характеристиките му зависят изцяло от трайно изградените и монтирани елементи от СФЗ, другите защитни мерки над всички система в ОХРС, както и от определен документооборот и неговото прилагане. При достигане на пасивния защитен потенциал, не се разчита на охранителна протекция от СИЧОД, а само от съпротивителните и защитни свойства на системата. Защитен пасивен потенциал на охранявана система е съвкупността от:
Разглеждайки състава и характеристиките на сигурностния поток, както вече изяснихме той също притежава потенциал /общ защитен потенциал на СгПт- ОЗПСгПт/, който в по- голямата си част състои от протекционния потенциал на охранителната протекция. Изяснихме също и че този потенциал на СгПт е с различна величина и концентрация в различните зони от потока/ от ОХРС. Нека още един път напомним, че ОЗПСгПт представлява способността на сигурностния поток да открива, локализира, противодейства, пресича, минимизира щетите и се възстановява при прояви на негативни въздействия над ОХРС. С оглед различния протекционен потенциал на сигурностния поток в различните му зони, в СгПт се определят следните пространства с повишен потенциал:
В предни абзаци изведохме, че общият протекционен потенциал на СгПт /ОЗПСгПт/ е резултат от сбора от величините на потенциалите му в различните зони /пластове. Както и по- горе записахме, ОЗПСгПт в пространствата на защитното поле и на ядрото на СгПт очевидно ще е по- висок от този във вътрешното пространство, тъй като в тези зони трябва да се реализират по- високи степени на защита и противодействие на негативните въздействия: в зоната на ЗПС на външните негативни въздействия, във вътрешното пространство на СгПт- на пробиви в защитата на защитното поле или на ядрата, а в зоната на ЯСгПт- на вътрешните негативни въздействия. По този начин става ясно, че при пробиви в защитеността на ОХРС, протекционният потенциал на СгПт трябва да е достатъчен, за да пресече тези пробиви, като противодейства и неутрализира проникналите негативни въздействия, след което максимално бързо да възвърне необходимата стойност и интензитет в различните зони. Образно казано, ако си представим ОЗПСгПт като защитно субстанция с различна концентрация в различните си зони, при пробиви в защитата на ОХРС, тази субстанция трябва да се концентрира около пробива, да го „обвие“ и спре, а след като го неутрализира /при което ще загуби част от потенциала си/, отново да възстанови началното си състояние. Възниква въпросът как да се предвиди вероятността от пробиви в целостта на ОЗПСгПт, за да се може той да се управлява адекватно? Изхождайки от равенството:
ОЗПСгПт = ППОП + ЗПС
и разглеждайки събираемите, веднага се забелязва, че защитният потенциал на системата /ЗПС/ не може пълноценно да бъде управляван от СИЧОД, тъй като той състои от елементи, които вече са изградени и монтирани трайно в системата, както и от административно- организационни мерки, прилагани самостоятелно от ръководството на системата. Следователно, за да управлява общия защитен потенциал на сигурностния поток, СИЧОД може да прилага мерки и механизми за въздействие само над протекционния потенциал на охранителната протекция. Нека изразим този извод в математически вид:
УОЗПСгПт = f(УППОП),
където:
УОЗПСгПт- управление на общия защитен потенциал на сигурностния поток,
УППОП- управление на протекционния потенциал на охранителната протекция.
Резултатът ясно ни показва, че управлението на защитеността на системата от СИЧОД е функция от управлението на приложената охранителна протекция. Тук трябва да напомним, че в елементите на охранителната протекция /в системата за сигурност/ влизат и елементи от защитната характеристика на системата, които се управляват или обслужват/ контролират от наряда на СИЧОД. Дори след този извод е пределно ясно, че необходимите предварителни анализи на вероятните негативни въздействия над СгПт, с цел планиране на протоколи за управление на ОП са сложни, тъй като обхващат много променливи величини на възможните самостоятелни и комбинирани прояви на външни и вътрешни негативни въздействия над охранявана система.
Откриването и локализирането на възможните негативни въздействия изискват постоянен, на кратки времеви интервали външен и вътрешен мониторинг на защитеността на системата чрез МОС, който е непосилен или нерентабилен за системи с ниска степен на защитеност, тъй като изисква по- голям протекционен ресурс и по- подготвени кадри. При организиране на охранителна протекция, обезпечаваща ниски и приемливи степени на защитеност на системата /по договора за охрана/, проява на по- интензивни и продължителни негативни въздействия могат да доведат до сериозни пробиви в защитеността й. Ясно е, че към така организираната охранителна протекция трябва да се добави протекционен ресурс, с който да се овладее ситуацията и системата да остане защитена. Налага се въвеждане на ново понятие: „резервен ресурс на сигурностния поток“ /РРСгПт/. Този ресурс /по количество и приложимост/ трябва да се планира от СИЧОД при гранични стойности на степента на защитеност на система, при началното оценяване на състоянието и степента на сигурност в нея /при началния разрез/. Предназначението на РРСгПт е да „запуши пробойните“ в защитеността на система при пробиви в сигурността в максимално кратък срок и достатъчно ефективно. При възможност е добре да се планира резервен протекционен ресурс за всяка от зоните на концентрация на защитеност в СгПт:
В тази връзка явно трябва да бъдат въведени и следните понятия:
1.резервен ресурс на защитното поле на системата;
2.резервен ресурс на ядрото на СгПт;
2.резервен ресурс на вътрешното пространство на сигурностния поток.
Този ресурс се осигурява от СИЧОД чрез планиране на допълнителни сили и средства за въвеждане на резерви от техника, оборудване, охранители и др. за усилване на охранителната протекция. Важно за това планиране е при организиране на охранителната протекция в отправното СгПр, да се изградят адекватни:
като се предвиди и определен, посилен за СИЧОД протекционен резерв.
Някои от мерките, които трябва да се имат предвид при определяне на протекционния резерв на охранителната протекция са: правилна разстановка на постовете и правилно определяне на маршрутите за обход, зоните за засади и блокиране на проникване на територията на обекта, както и силите за тяхното задържане и/или неутрализиране. Освен това, тези мерки трябва да залегнат в документооборота на СИЧОД, като се предвидят и съответните инструкции, инструктажи и обучения на наряда за действие при рискови или кризисни ситуации. РРСгПт се задейства при пробиви в сигурността и защитеността на системата.
На база гореизложената информация е очевидно, че структурирането, организирането и изграждането на сигурностния поток, с цел достигане на неговия необходим общ защитен потенциал /ОЗПСгПт/ ще е величината, която ще показва и общия защитен потенциал на системата, в която е интегриран той:
ЗПС = (ОЗПСгПт).
Като се има предвид, и зависимостта:
ОЗПСгПт = ППОП + ЗПС,
Може да се направи извода, че при високи стойности и адекватни характеристики на защитния потенциал на системата, СИЧОД може да планира по- ниска стойност на протекционен ресурс за захранване на охранителната протекция, за да достигне заложените в договора за охрана стойности на степента на защитеност на системата.
В заключение:
Общият защитен ресурс на сигурностния поток /ОЗРСгПт/ за захранване и поддържане на интензитета на неговия общ защитен потенциал представлява съвкупността от всички необходими мерки, мероприятия, дейности и тяхното финансиране за изграждане на адекватна охранителна протекция, цел на която е обезпечаване на описаната в договора за охрана степен на защитеност на обекта.
Задължително е, след поемане на обекта под охрана и задействайки виртуалния СгПт, СИЧОД незабавно да активира своята мониторингова система, която периодично, през определен от СИЧОД адекватен времеви период да извършва текущо отчитане на стойностите и характера на поведението му през определените във времето и в обем междинни оценки на сигурността /МОС/. Трябва да се помни, че „фиксираните“ през МОС „снимки“ на СгПт са моментните сигурностни пространства /МСгПр/.
