April 19, 2024
ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯ „БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ КЪМ АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- „АРХАНГЕЛ“
Уважаеми партньори и колеги,
За пореден път се налага да разясним най- кратко и понятно основните положения, които ни ръководят в дейността ни по противодействие на тероризма, да доведем до вас основните разлики между противодействие на тероризма от граждански сдружения и частна охранителна дейност, извършвана от търговски дружества.
Нека първо да цитираме основните положения от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и Закона за противодействие на тероризма /ЗПТ/, които имат касателство по темата. Антитерористичните протекции, които АБТ осъществява са над обекти и над мероприятия, съответно подобната частна охранителна дейност се извършва по чл.5, ал.1, т 2 и 7 от ЗЧОД.
ЩО Е ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, съгласно ЗЧОД
ЗАКОН ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ:
„Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:
1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.
(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:
1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
2. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя
2
има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.
(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.“.
Видно от цитата е, че частна охранителна дейност се извършва само от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон.
Предвид частния случай, който разглеждаме, за сдружения на граждани, регистрирани с предмет на дейност „противодействие на тероризма“ на територията на България са очевидни следните факти:
1. Сдруженията , регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ не са търговци и не са регистрирани по търговския закон, което автоматично ги изключва от обхвата на ЗЧОД и наредбите към него.
В Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ на ЗЮЛНЦ е описано, че Предмет на закона е /цитираме/:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации.
В „Определяне на дейността“ ЗЮЛНЦ е фиксирал:
„Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях“.
Цел на дейност:
„Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба“.
Видно от цитираните пасажи от ЗЮЛНЦ е, че гражданските сдружения не са търговски дружества и не са регистрирани по Търговския закон, като следователно не могат да извършват частна охранителна дейност.
СЕГА ДА ЦИТИРАМЕ И ТЕКСТОВЕТЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
СЕГА ДА ЦИТИРАМЕ И ТЕКСТОВЕТЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА ПО ТЕМАТА, КОЯТО ПОВДИГНАХМЕ:ТЕРОРИЗМА ПО ТЕМАТА, КОЯТО ПОВДИГНАХМЕ:
ЩО Е ПРОТИВО
ЩО Е ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМАДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА, съгласно ЗПТ, съгласно ЗПТ??
3
ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА:
ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА:
„
„Чл. 1.Чл. 1. (1) Този закон урежда противодействието на тероризма.(1) Този закон урежда противодействието на тероризма.
(2) Противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност
(2) Противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство, планиране, с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение при постоянна и ефективна координация между децентрализирано изпълнение при постоянна и ефективна координация между държавни и местни органи и структури с цел:държавни и местни органи и структури с цел:
1. защита на правата на гражданите, юридическите лица, държавата и
1. защита на правата на гражданите, юридическите лица, държавата и обществото от тероризъм;обществото от тероризъм;
2. превенция
2. превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на тероризъм;способстващи извършването на тероризъм;
3. разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и
3. разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете и предотвратяване на вредните последици от тероризъм.оценка на рисковете и предотвратяване на вредните последици от тероризъм.“.“.
КаквоКакво означава това определение? означава това определение?
Първо, че противодействието на тероризма в България е всеобхватна и Първо, че противодействието на тероризма в България е всеобхватна и общонационална дейност с децентрализирано изпълнение, т.е. субектите, които общонационална дейност с децентрализирано изпълнение, т.е. субектите, които действат по противодействие на тероризма не са централизирани /събрани в един действат по противодействие на тероризма не са централизирани /събрани в един центцентрален субект, както например въоръжените сили или МВР/. рален субект, както например въоръжените сили или МВР/.
Второ, че противодействие на тероризма се осъществява от тези Второ, че противодействие на тероризма се осъществява от тези децентрализирани субекти чрез превенция, изградена на базата на установяване и децентрализирани субекти чрез превенция, изградена на базата на установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извъротстраняване на причините и условията, способстващи извършването на шването на тероризъм. тероризъм.
Трето, че противодействието на тероризма включва разработване на механизми и Трето, че противодействието на тероризма включва разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от тероризъм.индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от тероризъм.
КОИ СА ПРИНЦИПИТЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА КОИ СА ПРИНЦИПИТЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ?ДЕЙНОСТ?
Отново ще цОтново ще цитираме ЗЧОД:итираме ЗЧОД:
„
„Чл. 3.Чл. 3. Частната охранителна дейност се осъществява въз основа на следните Частната охранителна дейност се осъществява въз основа на следните принципи:принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на г
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното ражданите и тяхното достойнство;достойнство;
3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.
5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.“.“.
Тук принципите са общоприложими за Тук принципите са общоприложими за целия сектор, целия сектор, като трябва да обърнем като трябва да обърнем внимание на третия принцип, който задължава частните охранителни дружества да внимание на третия принцип, който задължава частните охранителни дружества да извършват дейности по опазване на живота, здравето и имуществото на извършват дейности по опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите. гражданите.
КОИ СА ПРИНЦИПИТЕ ПРИ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА?
КОИ СА ПРИНЦИПИТЕ ПРИ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА?
В Зако
В Закона за противодействие на тероризма има отговор на този въпрос и той е на за противодействие на тероризма има отговор на този въпрос и той е вписан в принципите при извършване на такава дейност:вписан в принципите при извършване на такава дейност:
„
„Чл. 2.Чл. 2. Основните принципи при противодействието на тероризма са:Основните принципи при противодействието на тероризма са:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори,
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които по които Република България е страна, както и правото на Европейския съюз;Република България е страна, както и правото на Европейския съюз;
2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
4
3. предимство на спасяването на човешкия живот и здраве пред останалите
3. предимство на спасяването на човешкия живот и здраве пред останалите дейности;дейности;
4. сътрудничество с гражданите и т
4. сътрудничество с гражданите и техните организации;ехните организации;
5. откритост и прозрачност при провеждането на политиките за
5. откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на тероризма;противодействие на тероризма;
6. централизирано управление и контрол на дейността за противодействие на
6. централизирано управление и контрол на дейността за противодействие на тероризма;тероризма;
7. своевременен обмен на информация по компетентност между д
7. своевременен обмен на информация по компетентност между държавните и ържавните и местните органи и администрации;местните органи и администрации;
8. съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.
8. съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.““..
Очевидно законодателят дава право на гражданите и техните сдружения да се Очевидно законодателят дава право на гражданите и техните сдружения да се интегрират в общонационалната дейност по противодействие на тинтегрират в общонационалната дейност по противодействие на тероризма, като ероризма, като дейността им да следва строго принцип № 3дейността им да следва строго принцип № 3– „„предимство на спасяването на предимство на спасяването на човешкия живот и здраве пред останалите дейностичовешкия живот и здраве пред останалите дейности“. При направен паралел с “. При направен паралел с принцип №3 от чл.3 на ЗЧОД: „принцип №3 от чл.3 на ЗЧОД: „опазване на живота, здравето и имуществото на опазване на живота, здравето и имуществото на гражданитегражданите“, ясно с“, ясно се проследява разликатае проследява разликата между дейностите и основните задачи между дейностите и основните задачи на субектите противодействащи на тероризма и тези, охраняващина субектите противодействащи на тероризма и тези, охраняващи обекти по ЗЧОД, обекти по ЗЧОД, а именно, че задачата на първите е само да провеждат мерки по спасяване на а именно, че задачата на първите е само да провеждат мерки по спасяване на човешкия живот и здраве от прояви на тероризчовешкия живот и здраве от прояви на тероризъм, докато частните охранители по ъм, докато частните охранители по договори за охрана отговарят договори за охрана отговарят главноглавно за имуществото на физическите или за имуществото на физическите или юридически лицаюридически лица– възложители по тези договори.възложители по тези договори.
Нека подплатим тази теза с цитат от Нека подплатим тази теза с цитат от НАРЕДБА № 8121зНАРЕДБА № 8121з–611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА 611 ОТ 11 ЮНИ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗУСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА АЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕРНА ТИПОВА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОХРАНА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА О5, АЛ. 1, Т. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ.
В сила от 22.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.52 от 22 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 10 Март 2023г.бр.52 от 22 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 10 Март 2023г., в която в , в която в Раздел II.Раздел II.
„
„Охрана на имуществото на физически или юридически лицаОхрана на имуществото на физически или юридически лица“, в ч“, в чл. 11. (1) л. 11. (1) е е записано, че „записано, че „Охраната на имуществото на физически или юридически лица е Охраната на имуществото на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от протдейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, ивоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физичеспротивоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта и се ко лице в обекта и се осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за осъществява от търговци, притежаващи лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, въз извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, въз основа на писмен договор за охрана.основа на писмен договор за охрана.““
ИЗВОДИ:ИЗВОДИ:
1.
1. Частните охранителни дружества не са субеЧастните охранителни дружества не са субекти, можещи да извършват дейност кти, можещи да извършват дейност по противодействие на тероризма, докато гражданските сдружения са част от по противодействие на тероризма, докато гражданските сдружения са част от общонационалнобщонационалната платформа за противодействие на тероризма;ата платформа за противодействие на тероризма;
2.
2. Гражданските сдружения не са търговски дружества е не могат да извършват Гражданските сдружения не са търговски дружества е не могат да извършват частна охраничастна охранителна дейност;телна дейност;
3.
3. При противодействието на тероризма по ЗПТ, При противодействието на тероризма по ЗПТ, правомощните и компетентни правомощните и компетентни държавни органи сътрудничат с гражданските сдружения. държавни органи сътрудничат с гражданските сдружения.
