ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ И ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ – ARCHANGEL
menu

March 13, 2021

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ И ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ

ПРИЛАГАНЕ ОТ ЮЛНЦ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

обн. ДВ. бр.27 от 27 март 2018г., изм. ДВ. бр.94 от 13 ноември 2018г.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

Издава: АЛИАНС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА- „АРХАНГЕЛ“ /АПТА/                                                                                                                                                                

     

      

България, гр. Варна, 2019 г.                                                                                                

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

У В О Д

 Уважаеми колеги,

 В настоящият материал Алианс за противодействие на тероризма- „Архангел“ ще Ви запознае с тълкованието на Закона за мерките срещу изпирането на пари и задълженията за юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/, произтичащи от него.

 В изданието ще приложим всички необходими документи за пълното и детайлно запознаване със закона и правилника за прилагането му, както и някои примерни документи, които ЮЛНЦ трябва да изготвят.

 Необходимостта от разглеждане и анализ на този закон се корени във вменените на ЮЛНЦ задължения за провеждане на определени мероприятия по превенцията и пресичането на изпирането на пари в Република България. Трябва да се има предвид свързаността на изпирането на пари и с финансирането на тероризма, което още една причина да обърнем сериозно внимание на ЗМИП.

 В началото на материала бихме искали да потърсим отговори на някои въпроси, залегнали в  Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

 ЩО Е ПРАНЕ НА ПАРИ?

 Прането на пари е престъпление против финансовата система на Република България, при което пари и блага с неясен, от законова гледна точка или престъпен произход, т.е. получени в резултата на престъпна дейност, са предмет на законна финансова операция или сделка с имущество. Целта е парите да бъдат “пречистени” и да им се “придаде вид”, че са получени в резултат на законна дейност.

КАКВИ СА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?

За да се предотвратят подобни действия са предвидени редица мерки, сред които:

  1. комплексна проверка ( данни и информация за лица и клиенти, тяхната дейност, произхода на средствата и др.);
  2. идентифициране на клиента чрез събиране, изготвяне и съхраняване на документи и информация като имена, дата и място на раждане, гражданство, ЕГН, постоянен адрес, наименование на търговско дружество/ ЮЛНЦ, ЕИК, седалище, предмет на дейност и др.
  3. разкриване на информация на компетентните органи за съмнителни операции, сделки и клиенти.

КОЙ Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ПРЕДПРИЕМА МЕРКИ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?

 Задължените лица са изброени в чл.4 от ЗМИП, като под т.28 влизат и ЮЛНЦ.

ЩО Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК?

Като действителен собственик се определя лице, което:

  1. На висша ръководна длъжност упражнява контрол върху ЮЛНЦ;
  2. От свое име, в качеството си на ръководител или представляващ извършва дадена операция, сделка или дейност.

 Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:

  1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
  2. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
  3. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
  4. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:

а) учредителят;

б) доверителният собственик;

в) пазителят, ако има такъв;

г) бенефициерът или класът бенефициери, или

д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;

е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.

  1. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.

 Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛИ Е ДА СЕ ОБЯВИ ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ СОБСТВЕНИК?

ЗМИП и правилникът за прилагането му разпореждат задължително деклариране на действителен собственик пред Агенция по вписванията.

КОЙ УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА МЕРКИТЕ ПРОТЕВ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ?

При пораждане на ситуации на:

  1. основателни съмнения и/или
  2. добиване на информация за изпиране на пари и/или
  3. пари с престъпен произход,

то трябва задължително да се уведоми дирекция “Финансово разузнаване” на ДАНС преди извършването на операцията или сделката, като по възможност се забави нейното изпълнение. В уведомлението трябва да се посочи максималния срок, в който може да бъде отложена операцията или сделката. Уведомление трябва да се подаде и до органите на прокуратурата и полицията, които ще предприемат необходимите действия и мерки.

 Прилагаме някои основни задължения на ЮЛНЦ, произтичащи от Закона за мерките против изпирането на пари /ЗМИП/ в синтезиран вид:

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

  1. ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ВСИЧКИ ЮЛНЦ- обявяване на действителен собственик

 

 Всички ЮЛНЦ следва да обяват физическите лица, които се техни действителни собственици, заедно с данни за притежаваните от тях права. Това обявяване става в Агенцията по вписванията.

 

  1. МЕРКИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ВСИЧКИ ЮЛНЦ

 

 С оглед изпълняване на изискванията на ЗМИП е необходимо всички ЮЛНЦ да предприемат подходящи мерки за наблюдение на операциите и сделките, които извършват. Всички ЮЛНЦ са длъжни да осигуряват и провеждат въвеждащо и продължаващо обучение на своите членове/ сътрудници/ служители с цел запознаването им с изискванията на ЗМИП, включително чрез въвеждане на програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, клиенти и към предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на основателно съмнение за изпиране на пари.

 

ТЕКУЩО И РАЗШИРЕНО НАБЛЮДЕНИЕ НА СЛОЖНИ ИЛИ НЕОБИЧАЙНО ГОЛЕМИ СДЕЛКИ

 

 Всички ЮЛНЦ трябва да правят точна преценка на следните сделки и операции:

  1. които са сложни или необичайно големи за дейността на ЮЛНЦ;
  2. които нямат явна икономическа или законна цел, която да може да се установи на базата на информацията, с която ЮЛНЦ разполага за клиента;
  3. които не съответстват на наличната информация за клиента.

 При възникване на сделки, които попадат в някоя от изброените точки, ЮЛНЦ трябва да съберат максимално възможна по обем информация за характера и стойността на сделката и доколко тя отговаря на обичайния предмет на дейност на клиента, кактко и на документите и данните за него.

 

 УВЕДОМЯВАНЕ НА ДАНС ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ

 

   ЮЛНЦ уведомяват Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход в процеса на своята работа. Уведомяването се извършва незабавно, при възможност преди извършването на дадената финансова операция или сделката, а ако това е обективно невъзможно, то непосредствено след извършване на сделката или операцията. ЮЛНЦ трябва да отчитат, че при добиване на информация относно изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, са длъжни да уведомяват и компетентните органи съгласно НПК, Закона за МВР и Закона за ДАНС.

 

 УВЕДОМЯВАНЕ НА ДАНС ПРИ ПЛАЩАНИЯ В БРОЙ НА СТОЙНОСТ НАД 30 000 ЛВ.

 

 ЮЛНЦ са длъжни да уведомяват Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за всяко тяхно плащане в брой или получени от тях средства на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.

 

  III. МЕРКИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ЮЛНЦ, КОИТО ИМАТ ГОДИШЕН ОБОРОТ НАД 20 000 ЛВ. ИЛИ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ОПАСНОСТ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ИМ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ ИЛИ ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗЪМ

 

 ИЗГОТВЯНЕ НА СОБСТВЕНА ОЦЕНКА НА РИСКА

 При изготвяне на собствена оценка на риска, ЮЛНЦ могат да използват разработените и публикувани на официалната страница на ДАНС критерии. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска са определени в Правилник за прилагане на ЗМИП.

 На база изготвените оценки на риска ЮЛНЦ определят рисковия профил на клиентите и деловите взаимоотношения с тях. Съгласно тези оценки ЮЛНЦ прилагат съответните мерки, които са приложими към определеното ниво на риск. Такива мерки са: идентифициране на дарители и бенефициенти, банкови финансови операции и др. Оценките на риска трябва периодично да се актуализират.

 ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

 Примерни вътрешни правила, съдържащи основните пунктове, са разработени от Дирекция „Финансово разузнаване“ и са публикувани на официалната страница на ДАНС. Тези образци могат да бъдат използвани от ЮЛНЦ, като последните ги допълват с получените резултати от направените собствени оценки на риска.

   СРОКОВЕ:

  1. При изработване и приемане на вътрешни правила от ЮЛНЦ с годишен оборот над 20 000 лв., крайният срок за приемането им е 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава 20 000 лв.
  2. При взето решение за изготвяне на оценка на риска от ЮЛНЦ, които нямат годишен оборот над 20 000 лв., вътрешните правила трябва да бъдат приети в едномесечен срок от изготвянето на собствената оценка на риска.
  3. В 14- дневен срок от приемането на вътрешните правила ЮЛНЦ трябва да изпратят уведомление до Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, в което да е посочено и лице, отговарящо за спазването и контрола на задълженията на ЮЛНЦ по ЗМИП.

 СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СЛУЖИТЕЛИ ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

 Произтичащо задължение на ЮЛНЦ е да осигурят наличие на вътрешен контрол по изпълнение на разпоредбите на ЗМИП и правилника за неговото прилагане. Такива лица- контрольори могат да бъдат управляващите и представляващите ЮЛНЦ, както и определени с писмен акт от тях други лица, които заемат ръководна длъжност в организацията. Информацията относно отговорните за вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на ЮЛНЦ по ЗМИП лица се изпраща до ДАНС и се актуализира в 7- дневен срок при промяна в обстоятелствата.